Jump to content

1928_07_09 Безъ окови (от първо издание 1928 г.)


Ани

Recommended Posts

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство,
8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г.
Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки)

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Понедѣлникъ 5 ч. с.

9 юли

Безъ окови

Дѣяния на Апостолитѣ, 26.— 8 ст.

Когато се даватъ малки упѫтвания въ нѣкоя часть или глава отъ Свещената книга, не мислете, че въ тѣхъ се заключава цѣлата Истина, или че отъ тия упѫтвания ще дойде спасението на човѣчеството. Четенето на нѣщо азъ уподобявамъ на това, когато нѣкой вашъ приятель ви даде единъ обѣдъ или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той съ тази закуска или съ този обѣдъ? — Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава единъ орѣхъ, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умниятъ човѣкъ ще бѫде благодаренъ и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наямъ, както трѣбва? Обаче, смисълътъ на живота не е въ яденето.

Сега могатъ да се родятъ редъ въпроси, трѣбва ли да се яде, или не трѣбва да се яде? — Яденето е условие, процесъ, който става въ организма на човѣка. Много процеси се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, но яденето е единъ отъ необходимитѣ процеси, безъ които човѣкъ не може да продължава живота си. Този процесъ изпѫква като голѣмъ клонъ на нѣкое дърво, и като дойдемъ до този клонъ, щемъ не щемъ, ще се облегнемъ на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате въ нѣкоя кѫща, непрѣменно ще минете надъ и подъ прага на вратата. И царьтъ, и простиятъ човѣкъ, като дойдатъ до вратата, ще минатъ подъ горния и прагъ. Казвате: да махнемъ този прагъ, който е надъ главитѣ ни! — Ако махнете този прагъ, другъ ще дойде на неговото мѣсто, и пакъ нѣма да бѫдете свободни. По този начинъ, и въ всѣка прочетена глава все има нѣколко зрънца, които трѣбва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисълъ само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрѣпи живота, може да се смѣли. Ако човѣкъ асимилира храната добрѣ, ще може да извлѣче отъ нея сила, която ще му даде микроскопическа радость за деня.

Въ прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога. За да се разбере този въпросъ въ своята пълнота, трѣбва да се говори по него съ години. Той съдържа въ себе си Божията Любовь, Мѫдрость, Истина — всичко велико и красиво въ живота се заключава въ този въпросъ.

Що? Мислите ли за невѣрване, че Богъ възкръсява мъртвитѣ?

Питамъ: кой възкръсва? — Който се е родилъ отъ Бога. Онзи, който не се е родилъ отъ Бога, може ли да възкръсне? — Не може. Значи, всѣки, който веднъжъ се е родилъ и умрѣлъ, може да се роди изново и да възкръсне.

Ако прослѣдите съврѣменния животъ въ неговата пълнота, ще видите, че сѫществуватъ редъ теоретически познания, които ще иматъ приложение и въ бѫдещето. Обаче, има редъ познания, които сѫ нужни само за настоящия день. Има обикновени, работнически дрехи, съ които се работи всѣки день; има и празнични, великденски дрехи, съ които човѣкъ се облича само въ велики, свѣтли дни, или когато очаква нѣкой свой добъръ приятель. И дѣлничнитѣ дрехи сѫ хубави, и празничнитѣ дрехи сѫ хубави. Понѣкога дѣлничнитѣ дрехи сѫ по-хубави, защото съ тѣхъ се извършва повече работа. Но за дѣлничнитѣ дрехи никой не говори така, както за празничнитѣ. Обикновенитѣ дрехи, които носите, постепенно ставатъ работнически; като започнете да носите празничнитѣ дрехи по-често, и тѣ ставатъ дѣл- нични, а послѣ — работнически. Щомъ празничнитѣ ви дрехи станатъ дѣлнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вънъ съ човѣка, става и вѫтрѣ съ него. Тъй че всѣки процесъ, всѣко явление въ живота, има Свой външенъ и свой вѫтрѣшенъ изразъ.

Казвамъ: първиятъ актъ, когато човѣкъ дойде на земята, е да се роди. Дѣ е билъ човѣкъ прѣди да се роди? — У Бога. Значи, Богъ е първиятъ, Който извадилъ човѣка вънъ отъ себе си и го направилъ жива душа. Слѣдъ това Богъ започналь да работи върху тази душа: да я създава и прѣсъздава, да и прѣдава редъ качества, да я надарява съ редъ дарби и способности. Така Богъ работилъ и продължава да работи епоха слѣдъ епоха, вънъ и вѫтрѣ въ човѣка. Ето защо, вие трѣбва добрѣ да разбирате, какво прѣдставлява човѣкъ самъ по себе си, какъвъ е неговиятъ стремежъ, какви сѫ неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия, какви сѫ неговитѣ задължения на първо мѣсто спрѣмо Този, Който му е далъ животъ и импулсъ за работа въ живота. Всѣки човѣкъ, който съзнава своето положение така, и който има ясна прѣдстава за себе си, ще мисли правилно, ще чувствува правилно и ще дѣйствува правилно. Азъ нѣма да обяснявамъ сега, какво означава права мисъль, право чувство и право дѣйствие. Защо? — Има отношения, които врѣмето, само по себе си, ще обясни: обаче, има и врѣме, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще бѫдатъ готови да разбиратъ Истината. Ако сега на съврѣменното човѣчество не се откриватъ извѣстни истини, то по единствената причина, че още не сѫ готови да ги възприематъ. Ако извѣстни истини се посадятъ сега въ съзнанието на хората, тѣ ще израснатъ, но скоро ще увехнатъ, безъ да дадатъ плодъ. Ако нѣкой човѣкъ приеме едно вѣрую, но нѣма стимулъ въ себе си да го слѣдва, то скоро ще изсъхне. Всѣка работа въ живота, която се започва, трѣбва да се завърши. Ако единъ ученикъ влѣзе въ отдѣленията и не свърши този основенъ курсъ, той не може да влѣзе и въ гимназията; ако влѣзе въ гимназията и не я завърши, той не може да влѣзе въ университета. Въпрѣки това, ние виждаме много ученици, които се записватъ въ училището, но не свършватъ. Всѣка започната работа трѣбва да се завърши! Всѣко свършване на една работа подразбира започване на нова — новъ развой, нова стѫпка въ живота на човѣка.

Мнозина казватъ: отъ толкова години насамъ ние вѣрваме, но какво придобихме съ тази вѣра? Казвамъ: и въ вѣрата трѣбва да става вѫтрѣшно обновяване. Какъвъ смисълъ има вашата вѣра, ако вѣрвашъ, че първо си дѣте, послѣ ставашъ голѣмъ човѣкъ, слѣдъ това възрастенъ, докато стигнешъ до 120 години и най-послѣ вѣрвашъ, че ще умрешъ, ще отидешъ на сѫдъ при Бога. И оттамъ ще те изпратятъ или въ ада, или вь рая при светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора? Питамъ: слѣдъ като умрете и отидете на онзи свѣтъ, ще можете ли да прѣдадеге оттамь нѣкоя своя опитность на хората, които сѫ останали слѣдъ васъ на земята? — Не можете. Вашиятъ баща, който е заминалъ за онзи свѣтъ, дошълъ ли е нѣкога, да ви каже, какво има тамъ? Ще кажете, че много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ сѫ се проявили чрѣзъ нѣкои медиуми тукъ на земята. Казвамъ: тогава и азъ мога да ви кажа много нѣща за онзи свѣтъ, но вие ще вѣрвате ли? Досега никой отъ обикновенитѣ заминали хора не сѫ се явили да кажатъ, какво има на онзи свѣтъ. За да могатъ нѣкои отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ да дойдатъ тукъ и да разправятъ, какво има на онзи свѣтъ, тѣхното съзнание трѣбва да е будно. Тия хора не трѣбва да сѫ умрѣли. Подъ „умрѣли хора“ ние подразбираме тѣзи хора, които слѣдъ смъртьта изгубватъ часть отъ съзнанието си, което сѫ имали, тукъ на земята. Тия хора не виждатъ пѫтя, прѣзъ който минаватъ. При това положение и тѣ сами не знаятъ, дѣ сѫ, какво е станало съ тѣхъ и т. н. Слѣдователно, само този човѣкъ може да разправя, какво има на онзи свѣтъ, който вижда нѣщата, понеже и въ онзи свѣтъ той запазва свѣтлината на своето съзнание. И тогава, смъртьта за него не е нищо друго, освѣнъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човѣкъ вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които сѫществуватъ между този и онзи животъ.

Когато нѣкой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема тѣхнитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой човѣкъ, че еди кой си го обича, това показва, че той не само чувствува неговата любовь, но вижда още въ лицето му образа на Любовьта. Любовьта има свой образъ. Мѫдростьта има свой образъ. Истината има свой образъ. Правдата, Добродѣтельта сѫщо така иматъ свои образи. Всѣки, който има очи, той може да вижда и да разбира тѣзи образи. Прѣдставете си, че нарисувамъ на дъската само чело на човѣкъ. Какво означава това нѣщо? — Човѣкъ, който мисли. Слѣдъ това долу на челото нарисувамъ вѣжди, а подъ тѣхъ — очи и носъ. Какво означаватъ сега тия нѣща? — Че на този човѣкъ се даватъ условия да вижда и да помирисва нѣщата. Послѣ, нарисувамъ на този образъ и уста. Какво показва тя? — Че този човѣкъ може вече да говори, да яде, а съ езика си — да вкусва. Най послѣ нарисувамъ и ушитѣ. Какво показватъ тѣ? — Че този човѣкъ започва да чува и да слуша. Значи, най-важнитѣ нѣща на главата на човѣка сѫ: челото, очитѣ, носа, устата, езика и ушитѣ. Слѣдъ това нарисувамъ тѣлото съ краката и рѫцѣтѣ и получаваме цѣлата фигура на човѣка. Какво показватъ краката? — Че този човѣкъ може да ходи. Какво показватъ рѫцѣтѣ? — Че, този човѣкъ може да работи, да хваща нѣщата.

Та казвамъ: когато говоримъ за човѣка, за великата Истина, която той включва въ себе си, трѣбва да го нарисуваме такъвъ, какъвто е. Нѣкой отъ васъ рисуватъ човѣка много изопачено — такъвъ, какъвто не е. Поставятъ го въ положение профилъ и нарисуватъ половинъ чело, изкривенъ носъ, едно око, едно ухо и казватъ: красивъ е този образъ! — Не, въ този образъ нѣма никаква красота. Може би хората въ духовния свѣтъ да иматъ по едно око, но тукъ, въ физическия свѣтъ, хората иматъ двѣ очи и двѣ уши.

Какъ ще разберете тия нѣща? — По човѣшки не можете да ги разберете. Затова, пазете се отъ бърза прѣцѣнка на нѣщата. Всѣко нѣщо има двѣ страни: човѣшка и Божествена. Запримѣръ, има човѣшки движения, има и Божествени движения; има човѣшко знание, има и Божествено знание; има човѣшко служене, има и Божествено служене. Не смѣсвайте тия двѣ положения, защото всичкитѣ ви понятия ще се объркатъ, каша ще се получи. Най-първо разберете човѣшкото, а послѣ Божественото. Ако разберете човѣшкото, и Божественото ще разберете, и обратниятъ процесъ е вѣренъ: ако разберете Божественото, и човѣшкото ще разберете.

Та казвамъ: когато дойдете до вѫтрѣшното разбиране на ония истини, които лежатъ дълбоко у васъ, вие ще разберете и вашата сѫщина, като човѣкъ. Най първо човѣкъ трѣбва да изправи своя умъ, за да могатъ да се развиватъ правилно неговитѣ умствени способности. Слѣдъ това той трѣбва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човѣкъ, толкова сѫ и способноститѣ му. Ако чувствата на нѣкой човѣкъ не сѫ правилно оформени, и умственитѣ му изводи и заключения ще бѫдатъ неправилни. Нѣкой казва: азъ не обичамъ еди- кой си прѣдметъ. — Щомъ не обичашъ този прѣдметъ, ти не можешъ да го изучавашъ, Ако не обичашъ Правдата, никога не ще можешъ да я изучавашъ. Ако не обичашъ Истината, не ще можешъ да я разберешъ. Човѣкъ може да изучава само това, което обича.

Често хората третиратъ въпроса за Истината. Нѣкой казва: азъ говоря абсолютната Истина. Другь говори за относителната Истина. Трети говори за спасителната Истина. Да говоришъ Истината, това не подразбира да вѣрвашъ въ нея. Питатъ нѣкого: ти ли направи това нѣщо? — Азъ го направихъ. — Истината ли говоришъ? — Да, Исти,- ната говоря. То значи: тъй ли направи това нѣщо, както си го мислилъ, или си вложилъ нѣкакъвъ примѣсь въ него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна Истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява — зависи отъ самия човѣкъ. Колкото по голѣма е широтата на човѣка, толкова по-близко е той до самата Истина.

Какъ може да се  познае широтата на човѣка? — По неговото чело. Носътъ на човѣка показва, каква е неговата наблюдателность, неговата интелигентность и разумность. По устата на човѣка се сѫди, каква е неговата любовь: човѣшка, ангелска или Божествена. Любовьта не изтича отъ устата, но чрѣзъ устата се проявява. Ушитѣ сѫщо тъй показватъ разумностьта на човѣка. Изобщо, човѣкъ се познава по формата на своето чело, на своитѣ очи, уши, вѣжди, носъ, уста. Всички тия удове у човѣка, както и цѣлото тѣло, сѫ подложени на постоянни промѣни. Човѣкъ не може да измѣни външнитѣ си форми, докато не измѣни своитѣ вѫтрѣшни състояния. Какъвъ е човѣкъ, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно съ тази наука. Само просвѣтениятъ, разумниятъ човѣкъ може да си служи съ нея. Неразумниятъ човѣкъ ще я използува да търси недостатъцитѣ на хората. Непросвѣтениятъ човѣкъ, като види нѣкого съ типиченъ бѣлѣгъ на носа, ще му каже: „Азъ зная, какъвъ човѣкъ си; ти си отъ бѣлѣзанитѣ. Казвамъ: Богъ е бѣлѣзалъ всички хора, но едни сѫ бѣлѣзани за добро, други сѫ бѣлѣзани за зло. Нѣкой хора сѫ бѣлѣзани отъ Бога като поети, други — като писатели, трети — като музиканти, четвърти — като художници и т. н. Добрѣ е човѣкъ да е бѣлѣзанъ отъ Бога! По какво ще познаете единъ ангелъ? И той е бѣлѣзанъ отъ Бога. Ангелътъ се отличава съ голѣма разумность и свѣтлина, съ голѣма пластичность и подвижность; той може да бѫде видимъ и невидимъ. Всички негови удове сѫ напълно подъ контрола на волята му. Той влиза и излиза въ вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се отъ него, втори пѫть не идва при васъ. Страхътъ показва, че съзнанието ви не е готово. Влѣзе ли нѣкой ангелъ въ стаята ви, зарадвайте се, той е изпратенъ отъ Бога. Съзнанието на всички хора трѣбва да бѫде готово, защото все ще дойде день, когато нѣкой ангелъ ще ви посѣти.

Допуснете, че днесъ дойде при васъ Учи- тельтъ на вашата душа, Когото очаквате съ години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бѫда ли спасенъ, или не? Добрѣ ли вървя въ пѫтя, или не? Това сѫ обикновени работи, за които и свѣтьтъ се интересува и запитва. Кое е най-сѫщественото нѣщо, което ученикътъ трѣбва да каже на своя Учитель? Той трѣбва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя пѫть, да позная Бога, както Ти Го познавашъ! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служишъ! Покажи ми, какъ да придобия Любовьта, която Ти имашъ къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ своитѣ ближни! Пожелае ли ученикътъ тия качества, той нѣма да ги придобие изведнъжъ, но ще прави усилия за постигането имъ, ще работи съзнателно върху тѣхъ. Всѣки ученикъ, който знае какво иска, той бързо напрѣдва.

Мнозина мислятъ, че като дойде Учительтъ имъ, Той ще влѣе изведнъжъ всичко въ главата имъ. Вливането не става изведнъжъ. Ако водата на нѣкоя рѣка започне да се влива въ една голѣма празнина, ще може ли за една година да я прѣвърне въ езеро? Питамъ: колко милиони години сѫ били нужни, докато се създаде Великиятъ океанъ? Колко години текоха небеснитѣ рѣки, за да се образува този океанъ? Това е задача за учени- тѣ хора, а не за васъ. Вие не се интересувате отъ този въпросъ. Вь дадения моментъ за васъ има нѣщо по-важно отъ това, какъ и за колко врѣме се е образувалъ Великиятъ океанъ. За всички съврѣменни хора е важенъ въпросътъ за обновяването.

Често на извѣстни мѣста въ природата се събира вода, въ която, ако не става непрѣкѫснато вливане на ново количество чиста, прѣсна вода, се развиватъ отровни, миризливи газове. Тия мѣста съ застояла вода се наричатъ блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че въ нея се образуватъ жабуняци, а отъ гниенето на попадна - литѣ растителни и животински части започватъ да се развиватъ отровнитѣ газове. Ако не паднатъ дъждове, или ако не дойдатъ бури и вѣтрове, които раздвижватъ тази вода, тя не може да се обнови и става разсадникъ на най-лошитѣ болести за човѣка. Подобно нѣщо прѣдставляватъ и застоялитѣ мисли и чувства у човѣка. Тѣ го правятъ недоволенъ отъ себе си. Какъ ще се помогне на човѣка при това негово положение? Кой ще му дойде на помощь? — Висшето съзнание, което дѣйствува въ великата разумна природа, въ тѣзи случаи, изпраща на човѣчеството нѣкое голѣмо нещастие, за да го освободи, както отъ жабуняцитѣ, натрупани върху него, тъй и отъ отровнитѣ миризливи газове, които се развили въ него. Постоянно трѣбва да се работи върху хората! По какъвъ начинъ? Чрѣзъ страданията. Тѣ сѫ онѣзи спасителни за тѣхъ вѣтрове и бури, които раздвижватъ застоялитѣ води въ тѣхния организъмъ и по този начинъ ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? — Върху тия, които сѫ опрѣдѣлени да възкръснатъ и да наслѣдятъ Вѣчния Животъ. Писанието казва: „Които Богъ обича, тѣхъ обработва.“ Христосъ изказа тази мисъль въ слѣдната форма: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Значи, Богъ обработва лозовитѣ прѫчки, за да дадатъ добъръ плодъ.

Когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде роденъ отъ Бога, това раждане не е еднократенъ, но — многократенъ процесъ. Родениятъ отъ Бога трѣбва постоянно да расте, да се развива. Много отъ неговитѣ убѣждения и разбирания за нѣщата ще се измѣнятъ. Ще бѫде жалко, ако идеитѣ, вѣрванията и възгледитѣ на този човѣкъ останатъ такива, каквито сѫ били въ миналото. Всѣки день той трѣбва да има една малка придобивка къмъ своето съзнание. Задачата на човѣка е да развива и разширява своята душа, защото въ нея сѫ складирани опитноститѣ на миналото, а сега се складиратъ тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата съ опитности. Човѣшкиятъ умъ съ своитѣ мисли и човѣшкото сърце съ своитѣ чувства идватъ като помощници на човѣшкото съзнание, да го разширятъ и развиятъ.

Слѣдователно, ако чувствата на човѣка не се подобрятъ, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си да не огрубѣватъ. Нѣкой хора се влюбватъ въ прѣдметъ, който прѣзъ цѣлия имъ животъ се явява като спънка на тѣхното развитие. Напримѣръ, тѣ се влюбватъ въ паритѣ и цѣлъ животъ имъ служатъ. Паритѣ могатъ да служатъ като срѣдство, като условие за постигане на по-висши цѣли и идеали, но тѣ сами не могатъ да бѫдатъ нито цѣль, нито идеалъ. Да се влюбишъ въ паритѣ, значи да огрубишъ чувствата си. Понѣкога може да обикнете нѣкого така, че тази обичь да бѫде спънка въ вашия животъ. Онзи, когото обичате, трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ живота ви. Нѣкой казва: „Азъ искамъ еди-кой си човѣкъ да ме обича.“ Добрѣ, но днесъ, при условията, въ които се намира този човѣкъ, той не може да ви обича. Защо? — Днесъ този човѣкъ не може да внесе нищо ново въ васъ. Тогава, за какво ви е неговата обичь? Тя нѣма да ви ползува въ нищо. Ето защо, за да дойде Любовьта у насъ, да могатъ хората да ни обичатъ, и ние да обичаме, трѣбва да се пристѫпи къмъ единъ подготовителенъ процесъ.

И тъй, за да дойде Божествената Любовь у насъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти, за да не срѣща тя никакво съпротивление. Само така тя ще може да прѣдаде своитѣ качества, своитѣ елементи на лицето, което ние любимъ. Човѣкъ, въ когото е дошла Божията Любовь, трѣбва да има точно опрѣдѣлени отношения къмъ мѫжа, къмъ жената, къмь приятелитѣ, къмъ госпо- даритѣ, къмъ слугитѣ и къмъ всички живи същества, отъ най малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ако обикнете нѣкого и внесете въ ума или въ сърцето му една непотрѣбна мисъль или едно непотрѣбно чувство, вие го спъвате вь живота. Ако нѣкой пияница обикне една жена, която никога въ живота си не е пила, и той успѣе да събуди въ нея желание да пие, питамъ: какво ново е внесълъ този човѣкъ въ душата на своята любима? Той внесе въ душата и едно отрицателно качество, съ което я осакати, но не я повдигна. Този човѣкъ не можа да внесе въ душата и любовь къмъ Истината, или желание да се самопожертвува за великото, за красивото въ свѣта.

Казвамъ: новитѣ разбирания на живота изискватъ отъ всинца ни, когато обичаме нѣкого, да имаме силното желание да внесемъ въ душата му нѣщо хубаво, красиво. И тогава, всѣки ще благодари на Бога, че е срещналь човѣкъ, който съ своята любовь е могълъ да внесе въ ума му една свѣтла мисъль и въ сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора сѫществуватъ въ свѣта. Само чиститѣ хора могатъ да обичатъ. Хора, които не сѫ чисти по сърце, всѣкога ще губятъ въ любовьта си. Въ Писанието е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Когато хората страдатъ, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения гласъ въ тѣхъ, който имъ казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете отъ низшето „азъ“, не можете да използувате моята Любовь.“ Има нѣщо въ човѣка, което трѣбва да умре! Павелъ казва: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ Това подразбира, че онзи Павелъ, който гонилъ, прѣслѣдвалъ Христа, и слѣдъ това се обърналъ къмъ Бога, сега вече Христосъ живѣе въ него. Питамъ: когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ Царството Божие, като Иванъ, като Стоянъ, или като Драганъ ще влѣзе? — Не, Иванъ ще отиде при Ивановци, Стоянъ — при Стояновци, Драганъ — при Драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иванъ, Стоянъ, Драганъ, това сѫ нѣща, дадени отъ хората, затова и при тѣхъ ще останатъ. Това, което е Божествено въ човѣка, ще отиде при Бога. Човѣшкитѣ разбирания и човѣшкото съзнание ще останатъ при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточникъ.

Нѣкой хора се плашатъ отъ смъртьта и казватъ: „Какъ тъй да умра. Чудни сѫ тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човѣкъ на легло и да се прѣвива отъ болки, или да умре това съзнание за болката въ него и да се замѣсти съ ново съзнание за здраве, на което човѣкъ да уповава въ живота си и да се радва? Нѣкой се оплаква отъ живота си и казва: „Голѣмъ грѣшникъ съмъ азъ, мислитѣ ми сѫ нечисти, чувствата ми сѫ нечисти, дѣйствията — сѫщо, не знамъ, какво да правя“. Питамъ: не е ли по добрѣ, това състояние да се смѣни съ онова здравословно състояние, да се усѣщашъ мощенъ, здравъ, да гледашъ съ открито лице на свѣта? Често хората се смущаватъ отъ своитѣ недѫзи. Казвамъ: радвайте се, ако имате недѫзи. Тѣ ви създаватъ условия за работа. Чрѣзъ тѣхъ вие ще създадете характеръ въ себе си, като работите неуморно и постоянно за тѣхното изправяне. Нѣкой човѣкъ не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човѣкъ погледне малкия си пръстъ, ще забѣлѣжи на него едно малко изкривяване. Причината на този недѫгъ не се крие въ кривината на малкия пръстъ, но нѣйдѣ въ ума или сърцето на този човѣкъ има нѣщо анормално. Тази анормалность е изкривила малкия пръстъ. За да се изправи пръстътъ, този човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичнитѣ причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своитѣ мисли и чувства.

Питамъ: кои сѫ причинитѣ, дѣто нѣкой човѣкъ обича да полъгва? Той казва, напримѣръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два факултета, когато въ сѫщность не е свършилъ даже и гимназия. Другъ нѣкой казва за себе си, че е много добъръ човѣкъ, подобенъ на него нѣма, а въ дѣйствителность той не е добъръ човѣкъ. Благословение за хората е, когато тѣ говорятъ Истината. Защо човѣкъ не казва това, което е въ дѣйствителность, а изнася фактитѣ другояче? Ако ти си ученъ или добъръ човѣкъ, това е благо и за тебе, и за околнитѣ хора. Ако ти не си такъвъ, за какъвто се прѣпорѫчвашъ, ще се намѣришъ въ безизходно положение. Хората ще те поставятъ на работа и ще разбератъ, какво можешъ да направишъ. Ако не можешъ да свършишъ работата, за която се прѣпорѫчвашъ, ти ще се намѣришъ въ положението на онзи българинъ отъ южна България, който се хвалилъ, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условилъ на едно мѣсто на работа, дѣто му дали да изработи едни такива потури. Започналъ да мѣри и крои, но потуритѣ се указвали все още широки. Мѣрилъ, кроилъ, но по едно врѣме вижда, че платътъ не стига за потуритѣ. — „Е нищо“, казалъ си този майсторъ кроячъ. „Ще изкарамъ оть този плать поне една салтамарка.“ Крои салтамарката, рѣже плата, но и салтамарка не излиза. — Поне една тютюнена кесия ще изкарамъ. Питамъ: ако отъ вашето вѣрую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това вѣрую; какви хора сте вие? Можете ли отъ вашето вѣрую да изкарате поне една тютюнена кесия?

Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ — Въ какво? — Въ Бога. Разговаряли ли сте се поне съ Неговитѣ посланици? — Не, азъ вѣрвамъ въ Бога на своя баща, отъ когото ми е оставенъ като прѣдание. Казвамъ: не се осланяйте на старитѣ прѣдания отъ миналото! Не се осланяйте на водата въ блатата, въ локвитѣ! Осланяйте се на това вѣрую, което винаги е ново и отъ което животътъ произлиза! Осланяйте се на онази прѣсна, чиста вода отъ извора, която подържа живота и винаги свѣжа остава! За васъ е важно да проучавате Великото Начало въ свѣта тъй, както днесъ се проявява то, а не както се е проявявало въ миналото. Азъ често повтарямъ слѣднитѣ формули: „Вѣрвамъ въ Господа, Който е говорилъ въ миналото; вѣрвамъ въ Господа, Който ми говори сега, вѣрвамъ и въ Великия и Вѣченъ Духъ на Истината, Който ми показва пѫтя и изработва велики и славни дѣла на бѫдещето.

Онѣзи, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия формули, ще кажатъ: „Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ онзи Господъ, Който е говорилъ въ миналото? Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ Неговия Вѣченъ Духъ, Който ще ми говори за въ бѫдеще? Ние вѣрваме само въ този Господъ, Който сега ни говори? Казвамъ: тия формули сѫ разбрани и смислени само за онзи човѣкъ, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човѣкъ миналото, настоящето и бѫдещето сѫ страници отъ великата книга на живота. За да разбира цѣлокупностьта на живота, той трѣбва да чете и проучава всичкитѣ страници на тази книга.

Питамъ: какво значи да вѣрва човѣкъ въ Бога? — Да вѣрвашъ въ Бога на миналото, на настоящето и на бѫдещето, значи да поставишъ здрава, солидна основа на живота си. Слѣдователно, Богъ на миналото съставлява основата на живота; Богъ на настоящето е строительтъ на новия животъ. Вѣчниятъ Духъ, Който ще говори за въ бѫдеще, доставя материалитѣ за този животъ; И тъй, животътъ се нуждае отъ здрава, солидна основа, отъ строитель и отъ материали за неговия строежъ, Сѫщото отношение сѫществува и въ живота на отдѣлния човѣкъ: той трѣбва да има разумно сърце — основа на живота; свѣтълъ умъ — строитель; и устойчива воля  доставчица на материали за новия строежъ. Понѣкога хората правятъ погрѣшки, но Великиятъ Духъ отвѫтрѣ имъ казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" — Добрѣ, ще го развалимъ. Архитектътъ замине, погрѣшката се замазва отгорѣ-отгорѣ, като се самозаблуж- даватъ, че всичко е поправено. Дохожда ар- хигектътъ втори пѫть, поразчопля постройката тукъ-тамъ и запитва работницитѣ: „Поправихте ли погрѣшката?“ — Поправихме. — Не, не сте я поправили, както трѣбва. Ще развалите стѣнитѣ на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трѣбва.

Казвате: това сѫ материални положения, които нѣматъ нищо общо съ нашия духовенъ животъ. Казвамъ: има връзка, съотношение между материалнитѣ и духовнитѣ работи на човѣка. Каквито сѫ материалнитѣ, такива ще бѫдатъ и духовнитѣ му работи. Физическитѣ работи на човѣка сѫ редъ опитности, които го ползуватъ и въ духовния му животъ. Запримѣръ, често вашитѣ състояния се смѣнятъ: ту сте скръбни, ту весели; ту вѣрвате въ Бога, ту се съмнѣвате; нѣкога мислите, че сте спасени; нѣкога, че не сте спасени. Съ една дума, животътъ ви прѣдставлява непрѣкѫсната връзка отъ радости и скърби, отъ падания и ставания и т. н. Това сѫ илюзии на вашето съзнание. На какво се дължатъ тѣ? — На връзката ви съ различни сѫщества. Ако се свържете съ човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровенъ, и вие ще имате добро разположение. Който вѣрва въ Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човѣкъ да се съмнява, той се връща назадъ, и съзнанието му се замъглява.

Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора се връщатъ назадъ, къмъ своето минало, и по този начинъ губятъ свѣтлината на съзнанието си. Всички трѣбва да се пазятъ отъ тази погрѣшка! Не е достатъчно само човѣкъ да казва, че е спасенъ, но спасението трѣбва да съставлява положителенъ фактъ въ неговия животъ. Спасението не е завършенъ процесъ. Да бѫдещь спасенъ, това не значи царьтъ да отмѣни твоята присѫда, и съ това да се изчерпи въпросътъ. Спасението подразбира ново направление въ живота на човѣка — да върви паралелно съ Божия Духъ, Който работи въ него. Въ всички тежки случаи на неговия животъ, Духътъ Божий тихо му нашепва: Не се обезсърдчавай, на- прѣдъ върви! Учи, люби, Истината обикни!“ Про- говори ли ви този гласъ, борбитѣ, изпитанията непрѣменно ще дойдатъ, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласътъ на Бога е толкова силенъ, че всѣкога произвежда пертурбации вънъ и вѫтрѣ вь човѣка. Обаче, тия пертурбации не сѫ нищо друго, освѣнъ намѣстване на всички измѣстени, отклонени части отъ своя пѫть.

Мнозина се обезсърдчаватъ, оплакватъ, че откакъ тръгнали въ пѫтя на Истината, оголѣли, станали по-нещастни. Питамъ: какъ обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а послѣ обличате новата? Който не оголѣе, не може да разбере Истината. Когато Богъ създаде първитѣ човѣци, Той имь направи хубави, свещени дрехи, но тѣ ги изцапаха, окаляха. Като съблѣкоха окалянитѣ си дрехи, тѣ вече сами се облѣкоха съ дрехи отъ кожа. Като ги видѣ така облѣчени, Богъ имъ каза: „Вървете сега така облѣчени въ широкия свѣтъ да работите!“ И досега ние виждаме всички хора, като блудния синъ, облѣчени въ тия кожени дрехи, окѫсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павелъ въ Писанието- „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на онѣзи свѣтли първоначални дрехи, които Богъ на врѣмето бѣ приготвилъ. За да ни се дадатъ отново тѣзи дрехи, ние трѣбва да имаме такова обширно вѣрую, което да включва въ себе си цѣлия свѣтъ и такава велика Любовь, която да ни свързва съ всички живи сжщества въ свѣта.

Често запитвате: „Какъ трѣбва да си прѣд- ставяме Бога?“ Казвамъ: когато мислите за Бога, вие трѣбва да си Го представяте като велика, всеобемаща сѫщина, която обгръща и прониква цѣлия свѣтъ съ всички свои създания. Въ всѣко най-малко и най-голѣмо сѫщество вие трѣбва да виждате Божественото проявление. Въ всичко и навсѣкѫдѣ трѣбва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. Въ това отношение, каквото и да ви се случи въ свѣта, вие трѣбва да живѣете съ свещения образъ на Бога. Не допущайте никакво съмнѣние въ душата си, защото то е низшето начало въ човѣка, което може да донесе страдания, падания, смърть, изгубване смисъла на живота.

Когато низшето съзнание у човѣка отстѫпи на висшето, тогава той ще бѫде свободенъ, способенъ за великата наука на живота, да разбере неговия дълбокъ смисълъ и да намѣри това, което търси. Само по този начинъ човѣкъ ще може да добие истинското щастие. Кога е щастливъ длъжникътъ? — Когато дългътъ му се прости. Кога е щастливъ болниятъ? — Когато болестьта го напусне. Изобщо, кога е щастливъ човѣкъ: когато изгубва, или когато придобива живота?—Разбира се, когато го придобива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“

И тъй, познаването на Бога трѣбва да бѫде първата и най-важна задача на всѣки човѣкъ. Питамъ: какъ ще познаете Бога? Какъ ще познаете вашия Учитель? Учительтъ не може да се яви на физическия свѣтъ като завършенъ актъ. Той не може да се яви и като нѣкакво явление вѫтрѣ или вънъ отъ хората. Учительтъ се явява само като вѫтрѣшна разумна проява въ човѣка. Често, много хора приематъ по внушение нѣкои мисли и считатъ, че това е тѣхниятъ Учитель, който имъ говори отвѫтрѣ. Не, това сѫ мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически актъ на насилие. Когато Учительтъ говори, ученикътъ се вдъхновява. Въ това говорене има винаги свобода: ученикътъ може да приеме или да не приеме съвѣтитѣ на Учителя. Той не насилва никого. Всѣки човѣкъ, който иска да се наложи, той си служи съ насилие.

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е културенъ, не е просвѣтенъ, нѣма дипломъ, че е свършилъ нѣкаква наука. Казвамъ: единъ дипломъ има важенъ за човѣка! Това е неговиятъ умъ, чрѣзъ който той може да провѣрява истинностьта на нѣщата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричамъ това, което е абсолютно провѣрено въ живота. Затова, пазете се огъ външнитѣ заблуждения въ свѣта, че този човѣкъ е ученъ, или онзи човѣкъ е ученъ. Знаещъ, ученъ човѣкъ е този, който има не само теоретически знания, но който владѣе изкуството да живѣе.

Нѣкой питатъ: „Какъ трѣбва да се считаме, като Синове Божии, или ангели-служители?“ — По сѫщина човѣкъ е Синъ Божий, произлѣзълъ отъ Бога, а по служене той е ангелъ-служитель. Нѣкой души сѫ останали при Бога и се радватъ на хубоститѣ и красотитѣ около Него, а други души сѫ слѣзли на земята да работятъ. Много отъ послѣднитѣ сѫ въ постояненъ споръ помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тѣзи души се намиратъ въ положението на блудния синъ, който, слѣдъ като живѣлъ съ своитѣ фантастични идеи, напусналъ баща си и отишълъ въ широкия свѣтъ, дѣто напълно пропадналъ.

И тъй, ако държите въ ума си свещения образъ на Първичната Причина, вие ще бѫдете въ връзка и съ вашия Учитель, който ви говори отвѫтрѣ всѣки день и часъ.

Учитель въ свѣта може да бѫде само Богъ, само Първичната Причина. Вие трѣбва да знаете, че всѣки, който е натоваренъ съ мисията да прѣдаде на свѣта Божията Истина, той не говори отъ свое име. Затова и Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ въ свѣта да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ И до днесъ хората тълкуватъ Христовото учение, разглеждатъ стихове единъ слѣдъ другъ, пишатъ трактати върху тѣхъ и т. н. Казвамъ: добрѣ е да се разглеждатъ стиховетѣ, както е казалъ Христосъ, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казалъ, или, не. Значи, опити трѣбва да се правятъ. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казватъ: „Щомъ е така, нека се направи опитъ да възкръсятъ нѣкой мъртавъ човѣкъ.“ Казвамъ: може да възкръсне само този човѣкъ, който е роденъ отъ Бога. Може да се роди само този човѣкъ, който е заченатъ. Коренно може да се излѣкува единъ човѣкъ и отъ физическитѣ, и отъ психическитѣ му недѫзи, само ако е заживѣлъ духовенъ животъ. Да се лѣкува човѣкъ физически, това е лесно нѣщо, но да се лѣкува психически, иска се духовна обнова. Физическитѣ работи ставатъ лесно, но духовнитѣ работи ставатъ мѫчно. Съврѣменното християнство се е спънало, именно, въ духовния животъ. Голѣма опасность очаква човѣка, ако той се опита да влѣзе въ духовния свѣтъ съ своитѣ стари разбирания, съ своитѣ стари вѣрвания.

Съврѣменнитѣ хора иматъ много желания. Тѣ искатъ богатство, имане, кѫщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиознитѣ хора се лротивопоставятъ на тия желания у свѣтскитѣ хора и казватъ: „Не ни трѣбватъ кѫщи, не ни трѣбватъ богатства и имоти. Самъ Христосъ е казалъ: „Азъ отивамъ при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема.“ Питамъ: ами ако Христосъ не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ. Докато сте на земята, разумно използувайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добритѣ условия, които ви сѫ дадени. И да имате кѫща на земята, тя е една врѣменна колибка. Не се свързвайте съ нея, но я използувайте като условие за вашето развитие. Нѣкой пита: Позволено ли е на религиозния човѣкъ да мисли за нови дрехи?“ — Ако имате срѣдства, направете си нови дрехи, но ако нѣмате, не ходете да правите заеми оттукъ-от- тамъ; и вие да изпадате въ изкушения, и другитѣ да изкушавате. Казвамъ: истински религиозниятъ човѣкъ е напълно свободенъ въ своитѣ дѣйствия. Той има мѣрка въ всичко и доброволно се ограничава въ своитѣ желания. Казано е въ Писанието: „Всѣко добро желание е отъ Бога.“ Имате ли нѣкое добро желание, изпълнете го. Казвате: „Какво ще кажатъ хората за това?“ — Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнѣнието на хората.

Не туряйте Божественъ характеръ на човѣшкитѣ си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ отъ Бога.“ — Нѣма защо да казвате, че сте родени отъ Бога. Отъ пло- доветѣ ще ви познаятъ. Карамфилътъ казват „Помириши ме и вижъ, какъвъ миризъ имамъ.“ Черешата казва: „Вкуси ме, и самъ ще се произнесешъ за моя вкусъ.“ Който иска да знае, добъръ ли съмъ, или не, нека ме опита.

Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора мислятъ, че добриятъ човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ, любещъ. Казвамъ: Богъ е Любовь, но по-справедливъ и по-строгъ отъ Него нѣма. По-добъръ отъ Бога нѣма, но и по-строгъ отъ Него нѣма. Казано е: „Земята ще изгори прѣдъ лицето на Бога“. Той може въ единъ моментъ да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го сѫди за дѣлата Му? Щомъ Богъ види, че нѣкоя форма, въ движението си изъ свѣта, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Богъ е въ сила да отнеме живота и да създаде живота на всички сѫщества. Ако проникнемъ въ Божията Любовь, ще видимъ, че цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ, именно, върху тази Любовь. Добъръ човѣкъ ние наричаме не само кроткия, но всѣки човѣкъ, който въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си. Ако човѣкъ въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора не е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си, той не може да се нарече нито добъръ, нито правдивъ, нито любещъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ има двѣ различни мѣрки, съ които опрѣдѣля отношенията си.

Сега, азъ ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова Свѣтлина въ съзнанието си. Тия, които прилагатъ новитѣ разбирания въ живота си, сѫ прѣдъ прага на Царството Божие. На тѣхъ вече майка имъ може да говори. Кога говори майката на своитѣ дѣца? — Когато я разбиратъ. Кои дѣца я разбиратъ повече? — По възрастнитѣ, по-разумнитѣ. На тия свои дѣца майката говори направо, защото тѣ я разбиратъ добрѣ. Желая всинца вие да пиете отъ чистата изворна вода, и то направо отъ самия изворъ, а не отъ водата, която е далечъ отъ него съ километри. Който пие веднъжъ отъ тази вода, той нѣма да казва, че не се нуждае отъ никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слѣе съ всички и ще види, че отъ всички има нужда, защото тѣ сѫ части отъ голѣмата Единица. Всички хора, всички сѫщества сѫ части на общия Божественъ организъмъ. Тогава Богъ ще живѣе въ васъ, и вие въ Него — ще се влѣете въ Бога и ще разполагате съ Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вѫтрѣшния животъ. Мнозина се чувствуватъ далечъ отъ Бога и се нуждаятъ други хора да се молятъ заради тѣхъ. Тѣ казватъ: „Вие се молете заради насъ, понеже ,Богъ не иска да чуе молитвата ни.“ — Не, всѣки човѣкъ самъ поставя: прѣграда между себе си и Великото Начало въ живота.

 Когато хората се сблъскватъ съ извѣстни противорѣчия въ живота, това се дължи на тѣхното съзнание за нѣщата. Колкото съзнанието на човѣка е по-пробудено, толкова и противорѣчията за него сѫ по-малко. Запримѣръ, нѣкой хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на плътьта въ човѣка и казватъ: „Добрѣ щѣше да е, ако не съществуваше плътьта въ свѣта.“ Питамъ: наистина, какво щѣше да бде, ако всичко бѣше само духъ? — Не, нито плътьта може безъ духъ, нито духътъ може безъ плъть. Великиятъ Създателъ знае това нѣщо; Ако нѣмаше нужда отъ; плътьта Той не би я създалъ. Както не може безъ духовното, така не може и безъ плътското. Тѣ сѫ двѣ начала въ човѣшкото естество, неразривно свързани. Плътьта и духътъ сѫ въ постоянна борба. Въ тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътьта и духътъ ще се примирятъ само тогава, когато Божествениятъ елементъ влѣзе между тѣхъ. Ще дойде день, когато плътьта и духътъ ще живѣятъ заедно въ Божественото. Тогава всички хора, ще иматъ ново съзнание, съ нова свѣтлина, различна отъ досегашната, и ще бѫдатъ подобни на ангелитѣ. Казано е въ Писанието: „Ще бѫдете подобни на Христа“.

И тъй, докато реализирате вашия животъ разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате  редъ мѫчнотии и страдания, които трѣбва да надделѣете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се съ това, което слушате. Като влѣзете въ свѣта и тамъ ще ви влияятъ. Четете съчиненията на единъ авторъ на вторъ авторъ тѣ ви влияятъ. Отивате въ нѣкоя църква, слушате единъ, втори, трети проповѣдникъ — и тѣ ви влияятъ. Най послѣ се запитвате: наистина, правъ ли е този пжть, въ крито сега вървимъ? Питамъ: кой е правиятъ пѫть? Пѫтьтъ, по който майка ви и баща ви вървятъ, правъ ли е? Пжтьтъ, по който ващитѣ дѣди и прадѣди вървѣха, правъ ли бѣше? Откакъ е излѣзълъ човѣкъ отъ рая и досега пѫтьтъ му е билъ все кривъ. Обаче, слѣдъ идването на Христа на земята, пѫтьтъ на мнозина вече е изправенъ. Тия хора вече се връщатъ по обратния пѫть къмъ онова първично състояние, въ което сѫ били нѣкога. Тѣ сѫ на пѫть вече да влѣзатъ въ рая.

Христосъ е границата, при която човѣшкото съзнание минава отъ едно състояние въ друго. Този процесъ на съзнанието, ние наричаме „просвѣтление на душата“. Христосъ е пѫтьтъ на душитѣ къмъ Бога. Въ свѣтлината, която Христосъ донесе на свѣта, може да се разграничи обикновеното отъ просветеното съзнание на хората. Слѣдователно, новиятъ пѫть, който се очъртава отъ Христовата свѣтлина, се отличава съ слѣдното качество: въ всѣка душа, която влѣзе въ този пѫть, се заражда непрѣодолимо желание да върви напрѣдъ. И тогава, никоя сила не е въ състояние да спре тази душа отъ нейния пѫть. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклонъ. Каквото прѣпятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Нѣма прѣпят- ствие въ свѣта, което може да спре душата въ нейния стремежъ да върви къмъ Първоизточника на живота. Защо? — Понеже стремежътъ и е силенъ.

Казвамъ: не се плашете отъ прѣпятствията въ живота си! Вървете къмъ великата цѣль, къмъ новитѣ велики разбирания, чрѣзъ които ще влѣзете въ новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знaeте, какъ да наредите живота си на земята: ще знаете, какъ да се обличате, какъ да се храните, какви жилища да си правите, какъ да възпитавате дѣцата си; ще знаете новитѣ начини и методи за възпитание на цѣлото общество. Нѣкой пита: „Трѣбва ли да се откажемъ отъ живота? Не е въпросътъ за отказване. Животътъ е необходимость за всички. Той е вѫтрѣшно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животътъ трѣбва да се разбира отъ гледището на новата свѣтлина. Пѫтьтъ, въ който Богъ прониква, не трѣбва да се изкривява; служенето, като задача на всѣка душа, не трѣбва да се избѣгва. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другия. Онѣзи, които се мѣсятъ въ работитѣ на другитѣ, не могатъ да бѫдатъ ученици; онѣзи, които не могатъ да пожертвуватъ всичко заради Бога, и тѣ не могатъ да бѫдатъ ученици. Азъ не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Богъ разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човѣкъ, но за себе си, съ съзнание за вашия дългъ къмъ Великото Начало въ живота. Жертвата, която правите, трѣбва да внесе подобрение, подемъ въ живота ви, въ дома ви и въ всички, които сѫ около васъ.

Мнозина мислятъ, че като се самопо- жертвуватъ, ще изгубятъ живота си. Да се самопожертвува човѣкъ, това не значи да изгуби живота си. Човѣкътъ на жертвата е силенъ човѣкъ, истински служитель на Бога. Отъ гледището на новото учение. Първичната Причина се схваща като вѫтрѣшенъ потикъ на душата да върви напрѣдъ и все напрѣдъ. Разколебае ли се човѣкъ само за моментъ и спре движението си, въ него настѫпва единъ свещенъ, Божественѣ бунтъ, и той чува въ себе си тихъ гласъ, който му говори: „Нѣма да спирашъ, нито ще се отклонявашъ налѣво или надѣсно; всичко си опиталъ. Сега ще вървишъ въ красивия животъ!“ Не е ли смѣшно за младия човѣкъ да търси изъ стаитѣ на своя дѣдо и на своята баба вехтории, потънали въ прахъ? Този прахъ ще го отрови. Казвамъ: запалете всичкитѣ вехтории на вашитѣ дѣди и прабаби да изгорятъ и влѣзте въ склада съ нови дрехи! Тамъ ще ви посрещнатъ вашитѣ добри приятели и ще ви прѣдложатъ да си изберете костюмъ, какъвто искате. Изберете ли веднъжъ новия си костюмъ, нѣма вече да го събличате. Облѣчете ли веднъжъ новия костюмъ на съзнанието ; нѣма вече събличане. Колкото и да ритате въ този костюмъ, той повече се закрѣпва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Животъ; откажете ли се да служите на Бога,... ще изгубите този животъ; и отново ще облѣчете старитѣ си дрехи.

Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка.“ Живѣли край морето една баба ,и единъ дѣдо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала съ дѣдото, че работилъ малко, и цѣлъ животъ се разправяли съ сиромашията. Праща го тя единъ день на морето, да налови много риба — да ядатъ и да остане за продань. Отива дѣдото тѫженъ на морето, хвърля мрѣ- жата, нищо не може да хване. Въ това врѣме една златна рибка излиза отъ морето и запитва дѣдото: Защо си тѫженъ дѣдо? —- Имамъ една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. — Върви си, дѣдо, въ кѫщи, и не се безпокой. Ще имашъ риба, колкото искашъ. Връща се дѣдото дома си и намира много риба. Пита го бабата: „Дѣдо, отдѣ дойдоха тия риби?“ — Като хвърляхъ мрѣжата, една златна рибка излѣзе отъ водата и като ме запита, за какво съмъ дошълъ,: каза ми да се върна дома си, тя ще ми изпрати много риба. — Ехъ ти, старъ глупецо, риба ли трѣбваше да и искашъ? Не виждашъ ли, че коритото ни е счупено, нѣмаме въ какво да перемъ? Хайде, пакъ иди, да и поискашъ ново, хубаво корито. Отива дѣдото на морето, ходи, обикаля покрай брѣга нажаленъ. Рибката пакъ излиза отъ морето и го запитва: „Дѣдо, какво искашъ, защо си нажаленъ?” — Сърди се моята баба, че. съмъ поискалъ риба. Сега ми каза, че имала нужда отъ корито. — Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дѣдото, вижда прѣдъ бабата седи ново, хубаво корито. — Глупецъ, защо поиска корито? Не знаешъ ли, че нѣмаме кѫща? Малко ли студове прекарахме толкова години въ тази срутена колибка! Иди да и поискашъ нова кѫща, нови дрехи и покѫщнина. Отива дѣдото, по тѫженъ отъ по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза отъ водата и го запитва: Какво искашъ, дѣдо, защо си тѫженъ?“ — Моята баба пакъ е недоволна, сега иска кѫща нови дрехи и покѫшнина.— И ти си спокоенъ въ кѫщи, и това ще ви се даде. Отива дедото дома си: вижда, вмѣсто старата съборена колибка, нова кѫща, бабата облѣчена въ нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. — Старъ дъртако, защо не поиска отъ рибката, да те направи царь, а мене царица? Връща се отново дѣдото, оплаква се на рибката отъ своята баба. — И това ще бѫде, дѣдо, ти само не тѫжи. Връща се дѣдото въ кѫщи и намира бабата вече царица, но и този пѫть недоволна. — Защо не поиска отъ рибката да ни направи като Бога? Отива дѣдото покрай морето, тѫженъ и наскърбенъ, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгнѣвила на старата баба. Връща се дѣдото въ кѫщи и какво да види! — Пакъ старата колибка и бабата насрѣща му съ сѫщитѣ стари дрехи, съ счупено корито, безъ хлѣбъ и безъ риба — пакъ при сѫщитѣ условия на стария животъ.

Казвамъ: всѣки, който не придобие свѣт- лината на новия животъ въ себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „Любовь къмъ Първичната Причина на нѣщата.“ Като ви говоря тия идеи, азъ не искамъ ученицитѣ на новото, на Божественото учение само да прѣповтарятъ нѣщата, но да бѫдатъ истински носители на великото, което се включва въ това учение. Всички трѣбва да работите съзнателно, за да развиете въ себе си добродѣтелитѣ и дарбитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Въ Писанието е казано: „Всички трѣбва да бѫдете подобни на Бога.“ Какъ ще се постигне това? — Чрѣзъ усилена съзнателна дѣйность върху себе си.

Това е великата задача за разрѣшение, дадена за всѣки човѣкъ, не само за една година, нито за единъ животъ, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣковетѣ. Христосъ казва: „Азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка“. Това подразбира, че прѣзъ всичкото врѣме, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашитѣ възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощьта на Христа? — Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква отъ васъ, и Богъ ще направи всичко за васъ. Нѣма нѣщо, което да не може да ви се даде и да не се направи за васъ. Не направите ли за Бога това, което се иска отъ васъ, и вие нѣма да получите нищо.

Това е една вѫтрѣшна задача, която всѣки ще разрѣши по своему.  Разсѫждавайте споредъ това, което Богъ ви е говорилъ въ миналото, както ви говори въ настоящето и както Неговиятъ Духъ ще ви говори въ бѫдещето. Възрастнитѣ ученици ще слѣдятъ, додѣ е стигнало пробуждането на съзнанието у младитѣ. Както по плодоветѣ познаватъ, какво е дървото, така и работата на младитѣ е резултатъ отъ работата на възрастнитѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ училищата съ учителитѣ и ученицитѣ. Когато нѣкой е назначенъ за първа година учитель, резултатътъ отъ работата му е по-слабъ въ сравнение съ този, когато е учителствувалъ вече 4— 5 години. Освѣнъ това и положението на първитѣ ученици, постѫпили въ училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постѫпватъ по послѣ. За тѣхъ има повече пособия, повече удобства и затова иматъ по-добри резултати. Сега и вие, които вървите въ духовния пѫть, се намирате при по-леки условия. Васъ посрѣщатъ наврѣдъ съ финикови вѣйки. Обаче, ония, които минаха прѣди васъ, прѣкараха голѣми мѫчения и страдания. Тѣ дадоха такива жертви, каквито вие не можете  да си прѣдставите. Отъ васъ не се изискватъ сѫщитѣ жертви, но нови жертви, съ които да дадете примѣръ на подрастващото поколѣние.

Сега, азъ ви , желая да имате абсолютно, положително вѣрую за нѣщата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и отъ васъ ще бѫдатъ недоволни; ако обичате, и васъ ще оби- чатъ; ако вѣрвате въ Великото начало на живота, и въ васъ ще вѣрватъ; ако сте справедливъ къмъ другитѣ, и къмъ васъ ще бѫдатъ справедливи. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Спрѣмо всички хора Богъ постѫпва така, както и тѣ постѫпватъ къмъ Него. Съмнѣвате ли се въ Него, и другитѣ хора ще се съмнѣватъ въ васъ; обичате ли Го, и хората ще ви обичатъ; считате ли Го съвършенъ, вие ще можете самъ да си поправите по-грѣшкитѣ. Ако Богъ бутне нѣкоя ваша по-грѣшка, тя веднага изчезва и вмѣсто нея се явява нѣщо хубаво и красиво.

Отъ разположението ни къмъ Великия прин- ципъ въ живота зависи и подобрението на нашия животъ. Това е мѣрилото за нѣщата. Младитѣ трѣбва да приложатъ тази мѣрка въ живота си, а старитѣ да вървятъ слѣдъ тѣхъ. Отъ младитѣ; се изисква смѣлость, а отъ старитѣ — смирение. Въ какво седи това смирение? — Понеже младиятъ обича повече да говори, стариятъ трѣбва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можешъ да изслушвашъ човѣка. За всичко е нужно прѣчистване на съзнанието, да дойдете до въз- кресението, да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Първичната Причина, за да разбирате, въ какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казватъ, че вършатъ волята Божия, но дълго врѣме ще мине, докато разбератъ Истината по този въпросъ. Казвалъ съмъ ви, че Божественото учение е учение на живия опитъ. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човѣкъ се заеме съ приложението на това учение, ще дойдатъ редъ противорѣчия въ живота му, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Не е лесно за юнака да подигне тежъкъ товаръ. И той трѣбва да направи усилие, но нѣма да отстѫпи на товара..

Казвамъ: не туряйте правилата, които ви давамъ, като спънка въ вашия животъ. Казвате: „Ние знаемъ тия работи“. — Не, човѣкъ знае само това, което е опиталъ и отъ което има плодъ. Напримѣръ, едва сега ние вкусваме отъ плодоветѣ на всичко това, което Христосъ е проповѣдвалъ прѣди 2000 години. Колко малко е направило християнството отъ 2000 години насамъ! Какво ще постигне съврѣменното християнство? Казвате, че християнството още не е идеалъ на цѣлото човѣчество. — Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертвуване. Ако рече нѣкой да се самопожертвува, веднага слѣдъ това ще се роди и човѣшкото, че далъ повече, отколкото трѣбва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трѣбва да работятъ заедно, доброволно, всѣки споредъ силитѣ си, и всичко, което се придобие отъ общата работа, да се разпрѣдѣли равномѣрно въ живота. Тогава, всѣки, който работи за Бога, ще има общото съдѣйствие. Каквото направи той, всички ще му съ радватъ. Ако си направи кѫща, другитѣ ще се радватъ; ако напише нѣщо, всички ще го харесатъ; ако говори нѣщо, ще го изслушватъ съ внимание, безъ да го критикуватъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ за всички!

Ние говоримъ за вѫтрѣшнитѣ придобивки. Приятно е да срещнешъ душа чиста, откровена, която говори безъ прѣувеличение или намаление на фактитѣ! Приятно е да срещнешъ душа, постѫпкитѣ на която се диктуватъ отъ Любовьта! Който дойде при такъвъ човѣкъ, той ще го приеме съ радость, като го покани въ специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа отъ тази стаичка и ще го покани да влѣзе вѫтрѣ. Да имашъ за всѣки човѣкъ специално мѣсто въ своята душа — това трѣбва да бѫде идеалъ за всички, които учатъ и прилагатъ Христовото учение! Така постѫпва само онзи човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Всѣки човѣкъ трѣбва да има силно желание да приготви въ себе си специална стаичка за своя Учитель и специални стаички за приятелитѣ си. При това положение нѣма да изпѫкватъ никакви противорѣчия.

Мнозина казватъ: Ние се молимъ на Бога, горещи молитви отправяме за нѣкои работи, но молитвата ни не се приема. По колко пѫти се молите за едно и сжщо нѣщо? — По много пѫти. — Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при нѣкой великъ хирургъ, има ли нужда да се молите по нѣколко пѫти, за да ви излѣкува? Кажете му само веднъжъ: „Господинъ докторе, азъ ще ти платя, колкото искашъ, направи заради мене това, което ти считашъ, че е най-добро!“ Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бѫде изпълнена. Това показва, че този боленъ има довѣрие въ лѣкаря и затова не го моли по нѣколко пѫти. Дойде ли нѣкой боленъ при лѣкаря и настойчиво го моли по нѣколко пѫти да му помогне, безъ да му заплати, той нѣма да получи никаква помощь. Това показва. че този боленъ се съмнява въ лѣкаря. По сѫщия начинъ и Богъ не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашитѣ желания не сѫ съгласни съ Божията воля, Богъ никога нѣма да ви отговори.

Да допуснемъ, че нѣкой баща има синъ, за когото е опрѣдѣлено на еди-каква си възрасть да замине за другия свѣтъ. Този синъ причинява голѣми неприятности на своитѣ родители, но въпрѣки това, бащата плаче, моли се да остане синътъ му живъ. Молбата му се чува, и синътъ остава да живѣе на земята. Нѣкога става и обратното. Нѣкой баща има добъръ синъ, който тежко заболява и прѣдстои да замине за другия свѣтъ. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вѣрва въ молитвата, и синътъ му заминава за другия свѣтъ. Слѣдъ заминаването на сина, голѣми нещастия сполетяватъ бащата. Значи, онзи, който трѣбва да замине, остава да живѣе; онзи пъкъ, който трѣбва да остане живъ, заминава.

И сега, азъ желая на онѣзи отъ васъ, които трѣбва да останатъ—подразбирамъ вашата душа, вашето съзнание—да останатъ на земята като носители на новото учение. За да бѫдете носители на Божественото учение, въ пълния смисълъ на думата, вие трѣбва да бѫдете здраво въорѫжени съ новитѣ разбирания, съ методитѣ на Любовьта и съ законитѣ на Мждростьта. Висока е мисията на ученицитѣ!

По какъвъ начинъ можемъ да изпълнимъ своята мисия, своето прѣдназначение на земята? — Въ новия пѫть, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашитѣ желания и за разрѣшение на задачитѣ въ живота ви. Всѣки ще разрѣшава задачигѣ си самъ за себе си. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ. Запримѣрь, нѣкой човѣкъ е учитель, или чинов- никъ нѣкѫдѣ, обаче, иска да служи на Бога. Срѣща го единъ неговъ приятель и му казва: „Щомъ искашъ да служишъ на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповѣдвашъ“. Казвамъ: всѣки да остане на своя постъ и при това положение да служи на Бога. Разнитѣ служби, които заемате, сѫ условия, елементи, необходими за рѣшение на задачитѣ ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа въ тѣсень и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ напущане на дома подразбира отдѣляне на бащата или майката отъ своитѣ близки. Въ такъвъ случай, бащата или майката иматъ право да сторятъ това, само слѣдъ като осигурятъ напълно близкитѣ си. Въ широкъ сми- сълъ напущане на дома подразбира отиване отъ едно мѣсто на друго.

Мнозина питатъ: „Какъ може човѣкъ да придобие свободата си?“ — За да дадешъ свобода на човѣка, ти трѣбва да му върнешъ всичко, което си му взелъ. Ако този човъкъ е вложилъ чувства въ тебе, своята любовь, ти трѣбва да му я върнешъ. Ще кажешъ: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи въ моята банка еди-колко си капиталъ. Сега, понеже ние трѣбва да бѫдемъ свободни, ще се раздѣлимъ, като братя, по любовь, за което азъ ще върна вложения отъ тебе капиталъ, заедно съ лихвитѣ по 10 %. И послѣ, каквото азъ съмъ вложилъ въ тебе, по сѫщия начинъ ще ми го върнешъ.“ Каквото правите, да бѫде удобрено отъ Господа, а не отъ хората.

Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ богатство, като казватъ: свободенъ може да бѫде само богатиятъ човѣкъ. Кой е богатъ човѣкъ? Ако натоварятъ единъ оселъ съ скѫпоцѣнни камъни, богатъ ли е той?—Богатъ е само онзи човѣкъ, който разумно използува Божиитѣ блага. Въ това отношение, истински богати сѫ великитѣ хора, светиитѣ, праведнитѣ хора, ангелитѣ, арахангелитѣ. Ако изпратите едно писмо до ангелитѣ или арахангелитѣ съ молба да ви изпратятъ нѣкаква парична помощи, тѣ нѣма да ви отговорятъ. Защо? — Понеже нѣматъ прѣми общения съ васъ. Ангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ растенията, които сѫ тѣхни дѣца. Арахангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ млѣкопитающитѣ, които сѫ тѣхни дѣца. Слѣдователно, каквито сѫ отношенията на хората къмъ растенията и животнитѣ, такива сѫ отношенията на ангелитѣ и арахангелитѣ къмъ тѣхъ.

Какво ще каже съврѣменния човѣкъ по този въпросъ? Той ще се очуди на това  ще отрече тази връзка между растенията и ангелитѣ, както и между животнитѣ и архангелитѣ. Питамъ: на какво основание тогава човѣкъ се счита Синъ Божий? Ако човѣкътъ, облѣченъ въ тази плъть, която умира, може да се нарече Синъ Божий, защо на сѫщото основание и растенията да не сѫ синове на ангелитѣ? Значи, както въ човѣка има единъ вѫтрѣшенъ образъ, въ който се включва Божествената проява, така и въ растенията и животнитѣ има такъвъ вѫтрѣшенъ, по-високъ произходъ отъ този, който виждаме въ външната имъ форма. Тази чърта у растенията на самопожертвуване е Божественото начало въ тѣхъ. Тѣ се жертвуватъ за храна на по-високо стоещитѣ сѫшества отъ тѣхъ — хора и животни. Когато растенията се жертвуватъ за по-високо стоещи отъ тѣхъ сѫщества, тѣ сѫщеврѣменно се ползуватъ, понеже

 

висшитѣ сѫщества трансформиратъ тѣхнитѣ енергии. Хората пъкъ, отъ своя страна, когато умиратъ, оставятъ тѣлата си като пособия на други, по-низко стоещи сѫщества отъ тѣхъ, за да напрѣдватъ въ своя пѫть.

И тъй, идеалътъ на всички хора трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога, не прѣсилена, но естествена, по добра воля и по вѫтрѣшенъ потикъ. Вие търсите Бога, само когато сте въ нужда. Това всѣки е провѣрилъ. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия гласъ, причината седи въ това, че сте облѣчени въ много дрехи, които се явяватъ като прѣпятствия въ живота ви. Прѣмахнете ли тия дрехи, прѣ- пятствията, веднага ще се свържете съ Божественото съзнание.

Казвамъ: когато нѣкой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятенъ моментъ въ неговия животъ да се свърже съ Великото Начало въ свѣта, да чуе гласа Му. Богъ е въ сила да прѣвърне всѣко зло въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Той е въ сила и мъртвия да възкръси. Докато човѣкъ се освободи отъ материалнитѣ връзки, отъ връзкитѣ си съ свѣта. той много пѫти трѣбва да умира и да възкръсва, много пѫти трѣбва да се ражда и прѣражда.

Онова, което може да освободи човѣка отъ неговата сѫдба, това е любовьта му къмъ Бога, чрѣзъ която ще научи закона на служенето. Когато човѣкъ рѣши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава отъ своята тежка сѫдба, отъ тъмното робство, въ което е изпадналъ. Този день ще паднатъ и оковитѣ, които свързватъ нозѣтѣ му.

Сега, приложете всички ваши хубави желания и свѣтли мисли! Бѫдете смѣли и рѣшителни, и Божието благословение ще дойде върху васъ! Помощьта ще ви дойде първо чрѣзъ добритѣ хора на земята, които Павелъ нарича светни. Свържете се съ всички добри хора, които работятъ съ любовь за Божието дѣло, безъ разлика на тѣхната на- родность, или на тѣхното религиозно вѣрую. Само така ще разбере човѣкъ, защо е дошълъ на земята. Единъ е идеалътъ на всички хора — любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се отъ този идеалъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто.

Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога! Казвате: Още не сме родени отъ Бога.“ — Ще се родите! — Не сме възкръснали. — Ще възкръснете! — Не сме силни. — Ще станете силни! — Нѣмаме знания. — И знания ще имате! Всичко старо въ васъ трѣбва да изчезне. Само една Божествена искра трѣбва за да изгори: Казано е въ Писанието: Богъ ще създаде нова, земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори. Това, което Богъ прави, и ние трѣбва да направимъ. Богъ ще изгори старата земя, и ние трѣбва да изгоримъ старата земя въ себе си. Богъ създава нова земя, и ние трѣбва да създадемъ нова земя.

Христосъ казва: „Както Огецъ ми работи, така и азъ работя“. Каквото синътъ вижда отъ баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правимъ точно това, което нашиятъ Баща прави. Само така можемъ да бѫдемъ силни, мощни, не само за единъ день, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена и епохи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1928_07_09 Безъ окови (от първо издание 1928 г.)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...