Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_07_08 Особеното мѣсто

Младежки Събори

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2263 Мнения:

Публикувано 14 март 2017 - 07:49

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,

I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,

ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2263 Мнения:

Публикувано 22 август 2017 - 09:00

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София

Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Особеното мѣсто

 

Размишление

 

За идване Царството Божие на земята.

 

Ще направя само нѣколко бѣлѣжки за уяснение на една важна мисъль.

 

Всички онѣзи, които пристѫпватъ къмъ изучаване на духовния животъ, както и къмъ изучаване на Божествения животъ, всѣкога срѣщатъ една мѫчнотия. Защо е така? Защото Божествениятъ свѣтъ е грандиозенъ, великъ. Тамъ човѣкъ, като се сравни съ окрѫжаващата го срѣда, започва да се чувства нищоженъ, малъкъ и на първо врѣме се обезсърчава. Има хора, които слѣдъ като сѫ се подвизавали цѣли 20 години въ този животъ, най-послѣ казватъ: тази работа нѣма да я бѫде, отъ мене нищо нѣма да стане, ами я да се върна назадъ! – Обезсърчаватъ се. Обезсърчаването е физическа слабость.

 

Човѣкъ едноврѣменно живѣе въ три свѣта. Съ двата отъ тѣхъ е по-добрѣ запознатъ, а именно съ физическия и духовния, а съ Божествения свѣтъ е малко запознатъ, понеже съзнанието му сѣди далечъ отъ този свѣтъ. И тритѣ свѣта, обаче, прѣдставляватъ едно цѣло. Вие никога не трѣбва да обяснявате, какво нѣщо е Божественото. Божественото е сѫщината на нѣщата. Щомъ човѣкъ влѣзе въ областьта на Божественото, подъ Неговото влияние вече той усѣща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморенъ човѣкъ въ съзнанието си, щомъ стѫпи въ Божествения свѣтъ, усѣща едно такова успокояване, каквото усѣща страдащиятъ човѣкъ, като влѣзе въ нѣкой спасителенъ домъ.

 

Сега, нѣкои отъ васъ трѣбва да се заематъ да изучатъ качествата на духовния животъ. Той е разуменъ животъ. Вие не можетѣ да влѣзете отъ физическия свѣтъ направо въ Божествения свѣтъ, първо ще минете прѣзъ духовния, понеже въ развитието си, човѣкъ естествено минава отъ едно състояние въ друго. При това, въ Божествения животъ, взетъ въ своята цѣлокупность, всѣки човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено прѣдназначение. Щомъ дойдете на земята, вие иматѣ вече опрѣдѣлено мѣсто, иматѣ специална работа. Да допуснемъ, че у васъ се зароди желание да станете първи министъръ въ България. Това желание, да станетѣ първи министъръ въ България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжность. Знаете ли тогава въ какво положение ще се намѣрите? – Вие ще влѣзете въ стълкновение съ себе си и върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия, падания, ставания, докато най-послѣ съзнаете, че не е трѣбвало да ставате първи министъръ. Въ края на краищата ще се убѣдите, че вие не стѣ родени да ставате министъръ, а за васъ, въ духовния свѣтъ, въ цѣлото битие има опрѣдѣлена една специфична работа, която трѣбва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трѣбва, тя ще ви повдигне прѣдъ очитѣ на ония разумни сѫщества въ невидимия свѣтъ, не само до положение на първи министъръ, но до положение на царь. Всѣки е царь въ своята область и за своята работа. Христосъ казва: „Какво се ползува човѣкъ, ако цѣлия свѣтъ спечели, но изгуби душата си?” И наистина, ако човѣкъ изгуби душата си, изгубва великото въ живота си, изгубва благоприятнитѣ условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвидъ цѣлокупностьта на човѣшкото благо. Не е въпросътъ само, какъ азъ днесь живѣя. Важно е общото благо, което е благо и на всѣки едного индивидуално. Напримѣръ, какво е положението на мравката по отношение къмъ насъ, такова е нашето отношение къмъ цѣлокупностьта на Божествения свѣтъ – ние сме сѫщо такива малки буболечици.

 

Онова, което ще ви даде стабилность е да знаетѣ, че вие иматѣ една специфична работа, която трѣбва да свършите и да не казвате: азъ не съмъ потрѣбенъ никому. Вѣрно е, че ти не си потрѣбенъ никому, но въ какъвъ смисълъ се разбиратъ тия думи? Ако отидешъ въ Англия, кому си потрѣбенъ? Ако отидешъ въ Лондонъ напримѣръ, кой ще тѣ посрѣщне, кой ще ти каже „добрѣ дошълъ“? Ако отидешъ тамъ съ своя български костюмъ и съ своя калпакъ, англичанитѣ ще се спратъ да тѣ погледатъ малко, послѣ ще си заминатъ и ще кажатъ „Българи!” Колко души англичани ще тѣ поканятъ въ кѫщата си? – Ще спишъ на улицата, а нѣкой пѫть може да намѣришъ и участъцитѣ. Кому си потрѣбенъ? Но щомъ сме дошли въ свѣта, ние сме потрѣбни на Бога. Богъ за насъ всѣкога се интересува, понеже Той ни е далъ специфична работа. Господ всѣка сутринь поглежда къмъ всѣки едного и казва: „Еди-кой си въ България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!” Казвате: ами какъ знае Господъ всичко това? – Оставѣте тази философия! Господъ всичко знае. Той въ единъ мигъ поглежда навсѣкѫдѣ, вижда, дали сте на мѣстото си, вършитѣ ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина отъ васъ сте напуснали своето прѣдназначение, отишли сте да ставате слуги тамъ, дѣто Господъ не ви е пратилъ.

 

И въ страданията, въ туй отношение, има едно противорѣчие. Всички страдания въ този животъ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно постоянно стълкновение съ Божествения планъ. Ние като се отказваме да служимъ на Бога, страдаме. Страдашъ, защото не служишъ на Бога. Влѣзъ въ съгласие съ плана, който Богъ е наредилъ за тебе, и ти ще почувствашъ голѣма радость. Небето ще се отвори за тебе, и ангелитѣ ще ти заговорятъ, всички разумни сѫщества ще ти заговорятъ. Но дойде ти друга нѣкаква идея, ти искашъ да я приложишъ, и веднага въ ума ти настава тъмнина, животътъ ти се обезсмисля, въ душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отдѣлилъ си се отъ Божествения планъ. Казвашъ: имамъ добри желания, защо идватъ всички тия страдания? – Имашъ добри желания, но не вървишъ въ правия пѫть. Твоето желание не е въ съгласие съ Божествения планъ за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се въ себе си, помоли се на Господа да ти каже, да тѣ научи, кое е твоето специфично мѣсто, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казвашъ: азъ да стана музикантъ, да ходя да свиря на едно, на друго мѣсто! – Не искамъ. Азъ искамъ да бѫда богатъ, да се возя въ автомобилъ. Господъ казва: „Нѣма да се возишъ съ автомобилъ!” Ти не Го послушашъ, качишъ се на автомобилъ, но изъ пѫтя автомобилътъ нѣщо се поврѣди, прекатури се, и ти падашъ, счупвашъ си главата. Качвашъ се втори пѫть. Друга нѣкаква поврѣда става и пакъ се прѣкатурвашъ. Господъ ти казва: „Ще вземешъ цигулката и ще идешъ въ еди-кое си кафене и ще свиришъ! Цѣлиятъ день ще свиришъ. Ако свиришъ, ще се благословишъ, главата ти ще бѫде здрава; ако не свиришъ, ще бѫдешъ съ пукната глава.”

 

Ако вие схващате нѣщата правилно, страдания нѣма да иматѣ. Питамъ ви: ако всички искатѣ да бѫдете величия, да станетѣ първи министри, ще има ли мѣста за всинца ви въ този свѣтъ? Може ли при сегашния животъ всички да бѫдете богати, да иматѣ приходъ отъ стотина хиляди лѣва мѣсечно? – Не може. Нѣкой ще има приходъ едва 200 ÷ 300 лѣва мѣсечно, а нѣкой ще има хиляди, но важното е, че по единъ или другъ начинъ, всѣки има условие да живѣе на земята.

 

Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка съ Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че иматѣ една специфична работа, дадена ви отъ Бога. Въ тази работа е вашето достойнство. Подчинишъ ли се на тази работа, ти си важенъ и нуженъ за Господа. Ангелитѣ, като тѣ погледнатъ, ще намѣрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль. Щомъ нѣкой ангелъ тѣ намѣри въ автомобилъ, той носи една тояжка съ себе си, ще тѣ удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочишъ изъ автомобила. Нѣма играчки въ свѣта! Невидимиятъ свѣтъ никога не обича да дава играчки на хората, когато тѣ сѫ поставени на една важна работа. За примѣръ, вие ставате тази сутринь, недоволни сте и казватѣ: ходихъ еди-кѫдѣ си, не ме приеха добрѣ, не се отнесоха братски спрѣмо мене. Разсѫждавашъ си така. Най-първо ти не си пратенъ на земята да тѣ приематъ добрѣ, да тѣ почитатъ и уважаватъ хората. Питамъ: тази сутринь като стана, ти изпълни ли своята длъжность? За тази сутринь, напримѣръ, бѣше опрѣдѣлено да прочетете трета глава отъ Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата”. Колцина отъ васъ изпълнихте това? Вие стѣ чели много други молитви, та може случайно да стѣ попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се къмъ Господа и кажетѣ: „Господи, благодаримъ Ти за всичкитѣ благости, които Си ни далъ прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Господи, благослови ни да свършимъ работата си успѣшно!” Като погледнете на живота си, пъленъ съ толкозъ добрини, трѣбва да се зарадвате.

 

Та, недоволството е за сега вашиятъ спѫтникъ. Казвате: азъ не съмъ тъй добъръ, тъй уменъ, като еди-кого си. Тамъ е красивото, че не си като него. Ние никога не трѣбва да си мязаме. Трѣбва да бѫдемъ подобни, но не трѣбва да си мязаме. Вземѣте за примѣръ, два паяка, ще видитѣ, че дори и между тѣхъ има различие. Напримѣръ, краката имъ не сѫ еднакво устроени. Нѣкой отъ тѣхъ е сангвиникъ, веселъ, а другъ нѣкой е флегматикъ. Послѣ, всички паяци не изтъкаватъ еднакво мрежитѣ си: нищкитѣ не единъ отъ тѣхъ сѫ тънки, а на другъ – дебели. И хората се различаватъ помежду си. Напримѣръ, всички ние мисли, но не мислимъ еднакво. Въ чувствата, дѣйствията си, сѫщо тъй се различаваме. Нѣкои отъ васъ като четатъ молитвитѣ, бързатъ, защото иматъ нѣкоя много важна работа. Други пъкъ питатъ: колко часа трѣбва да употрѣбяваме за молитва? – Цѣль день. Движишъ се, работишъ, готвишъ, спишъ – всѣкога се моли! Човѣкъ, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И въ другия свѣтъ като отивашъ, трѣбва да се молишъ. Чрѣзъ молитвата само ти ще научишъ Божествения езикъ на нѣщата. Щомъ научишъ Божествения езикъ, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нѣщо на душата, ще се обърнешъ къмъ Господа, Той ще хвърли свѣтлина въ ума ти и ще ти олекне.

 

Вие казватѣ: да има нѣкой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка съ Господа, ще чуете Неговия гласъ и по този начинъ ще иматѣ сила прѣзъ цѣлия день. Умѫтъ ви ще бѫде бодъръ, свѣжъ и каквато и работа да започнете, ще я свършитѣ на врѣме. При сегашната стадия на развитие, всѣки отъ васъ трѣбва да чете. Има една опасность за васъ, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трѣбва да иматѣ едно дълбоко схващане за живота. Умѫтъ ви трѣбва да се обогатява съ  знания; като се обогати, трѣбва да се облагороди, като се облагороди, трѣбва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умѫтъ, и сърдцето, и волята постепенно трѣбва да се облагородѣватъ, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато нѣкой се яви съ недоволно сърдце прѣдъ Господа? Знаете ли какъ звучи тогава вашиятъ гласъ? А Господъ обича да говоримъ много хармонично, съ най-приятенъ, съ най-хубавъ езикъ. Когато се приближаваме при Бога, трѣбва да употрѣбяваме най-хубавитѣ думи, затуй малко ще говоримъ, но ще намѣримъ най-хубавия езикъ. Може да кажемъ само 2 ÷ 3 думи, но ще ги произнесемъ тъй хубаво, тъй сладко, че Господъ като ни чуе, да каже: „Утрѣ като дойда, да тѣ намѣря пакъ въ това разположение на духа”. Когато отивате при Бога съ недоволно сърдце, вие не произнасяте хубави думи и Господъ казва: „Не пущайте този втори пѫть”! И тогава ще почувствашъ, като че небето се е затворило – сърдцето ти се свива болно. Защо ти е мѫчно? – Господъ не тѣ приема и казва: „Нѣма да говоришъ сега!”

 

Важното нѣщо за васъ е да знаетѣ, че езикътъ на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубавъ, толкова красивъ! Господъ като види, че направишъ най-голѣмия грѣхъ, дойде при тебе и ти казва: „Това нѣщо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голѣма врѣда, такова голѣмо страдание, гледай да не го повтаряшъ, азъ ще го забравя”. Както Господъ ни говори, така иска и ние да Му говоримъ. Но дълги години ще се минатъ докато научите Божествения езикъ, докато придобиете единъ отзивчивъ умъ, едно отзивчиво сърдце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля.

 

Та казвамъ: Богъ ви е пратилъ на земята, призвалъ ви е на една специфична работа, за която ви е далъ толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още въ този животъ вие трѣбва да направите нѣщо. Нѣкой отъ васъ чакатъ, като отидатъ въ другия свѣтъ, тогава да се проявятъ. Прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ умратъ 20 години по-рано, отколкото имъ е опрѣдѣлено. Знаете ли тогава какво ще правитѣ тамъ? – Ще ви дадатъ работа, за която трѣбва да сте готови. Допуснете, че нѣкѫдѣ въ България има нѣкой отчаянъ човѣкъ, който не иска да живѣе, иска да се хвърли въ нѣкоя рѣка, или да се хвърли отъ нѣкоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т. н. Господъ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или единъ твой братъ иска да се удави. Иди при нея като таенъ работникъ и започни да внушавашъ, че не е хубаво да се самоубива, че трѣбва да живѣе и т. н.” Тя ще ти каже: „Махни се отъ тука!” Ти ще продължавашъ да и говоришъ, трѣбва да я убѣдишъ! Ако можешъ да я убѣдишъ да не се хвърля въ рѣката, спечелилъ си, но ако не можешъ, Господъ ще тури нейнитѣ грѣхове на гърба ти. Знаете ли какво нѣщо е това? Понеже ти нѣмашъ тѣло, нѣма да грѣшишъ въ другия свѣтъ, но ще носишъ тежестьта, страховѣтѣ на този човѣкъ, като тѣ считатъ отговоренъ за неговия животъ. Ако го обърнешъ къмъ Бога, грѣховетѣ ти ще се простятъ, но ако не успѣешъ и той сгрѣши, ти ще носишъ грѣховетѣ му. Та за това, въ всички случаи вие трѣбва да бѫдете готови за работа, която ще ви се опрѣдѣли, било тука на земята, било въ другия свѣтъ. Всѣки день ще ви праща Господъ да спасявате нѣкоя душа, но не такава, която е обърната къмъ Господа, а нѣкоя отчаяна. И слѣдъ като прѣкарате цѣли 20 години такъвъ животъ, нѣма да искатѣ втори пѫть да се хвърляте въ кладенецъ, да се самоубивате или самоотравяте. Другъ нѣкой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи нѣкое голѣмо прѣстѫпление и т. н. Ще ви прати Господъ да убѣдите този човѣкъ да не извършва това нѣщо. Туй ще бѫде задачата ви въ другия свѣтъ. Готови ли стѣ за нея?

 

Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да знае, че е пратенъ на земята да учи себе си. Знайте, че Господъ живѣе въ  васъ, затова, всѣка сутринь като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станетѣ сутринь, кажетѣ: Господи, ще разработвамъ въ себе си благото, което си ми далъ.

 

И тъй, нека тази мисъль сѣди въ ума ви, да знаетѣ, че всѣки има свое специфично мѣсто и своя специфична работа. Ще провѣрите, ще опитате това нѣщо. Господъ казва: Опитайте ме и вижте, че азъ съмъ благъ!” Ако днесь, напримѣръ, отпаднете духомъ, ако умѫтъ ви е слабъ, ако сърдцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се къмъ Бога, приближете се при Него и вие ще укрѣпнете духомъ. Културата, която иматѣ, трѣбва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка съ Бога. Три връзки трѣбва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можетѣ. Писанието казва: „Молетѣ се единъ за другъ!” Но ние не можемъ да се молимъ за човѣкъ, който нѣма връзка съ Бога. Докато рѫката ми е свързана съ тѣлото, то се грижи за нея; не е ли свързана съ тѣлото, не се грижи.

 

Когато се свържемъ съ Бога, Богъ се грижи за насъ.

 

Значи, всѣки отъ васъ има свое специфично мѣсто, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това мѣсто, остава една празнина. Твоитѣ братя ще чувстватъ тази празнина и ще ти кажатъ „Ти остави едно много важно мѣсто, съ което си направи една много голѣма пакость.” Затуй, нека се приближимъ вѫтрѣшно къмъ Бога, за да изпълнимъ своето прѣдназначение, което Той ни е далъ. Това е най-хубавото въ живота.

 

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 юли, 1926 г., четвъртъкъ, 5 ч. с.

въ гр. София.







Теми съдържащи: Младежки Събори

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt