Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_07_07 Методътъ на свѣтлината

Младежки Събори

  • Заключена тема Тази тема е заключена
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 14 март 2017 - 07:43

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,

I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,

ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 28 май 2017 - 09:08

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“,  5-8.07.1925 г.,
Първо издание: София, 1925 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето

 

 

Методътъ на свѣтлината

 

Въ природата има много методи за говорене, но главнитѣ сѫ два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гръмотевици; другиятъ е методътъ на силния дъждъ, който иде съ гръмотевици. Тогава всички палятъ свѣщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човѣшки. Гръмотевицитѣ не сѫ опасни. Тѣ иматъ едно отлично прѣдназначение - прѣчистватъ въздуха. Дъждъ съ гръмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гръмотевици. Отъ тия дъждове съ гръмотевици, нѣкои сѫ придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихитѣ дъждове сѫ обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждоветѣ, които сѫ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вѫтрѣ въ васъ. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшенъ, а не външенъ процесъ. Тѣ сѫ работа на душата. Нѣкой пѫть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нѣкой пѫть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гръмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитѣ на кѫщитѣ се разкриватъ, керемидитѣ имъ се разпръсватъ, кепенцитѣ на прозорцитѣ се отварятъ. Всичко това е за хубаво!

 

Тукъ въ България, ученицитѣ изобщо, понеже сѫ събрани измежду всички народи, сѫ отъ високо произхождение: тѣ сѫ царе, князе, графове, лордове - искатъ Господъ да изпрати за тѣхъ специални ангели. Често, като говоря, нѣкои казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сѫщъ методъ. Едно нѣщо имайте прѣдъвидъ: за всѣки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тѣхъ. Трѣбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мѫчнотии и противорѣчия срѣщнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нѣщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитѣ ученици се познаватъ при голѣмитѣ бури. Хубавитѣ кораби се познаватъ при голѣмитѣ бури въ океанитѣ и моретата.

 

Сега, нѣма защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвѣстни, а за сега, вие едва ли рѣшавате задача съ три неизвѣстни. Какво разбирате подъ думата „учитель?” - Човѣкъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е слѣдующето: Учительтъ подържа правилата, методитѣ на свѣтлината. Свѣтлината само благородни, само чисти мѣста ли посѣщава въ свѣта? Кажете ми! Вие нѣкой пѫть казвате: знаете ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мѣсто трѣбва да бѫда пратенъ? Питамъ: Господъ, Който праща своята свѣтлина отъ небето, тя само въ царски ли палати влиза, само въ клеткитѣ ли отива? - Не, навсѣкѫдѣ. Тя прониква въ най-мръснитѣ мѣста, като ги освѣтлява, подига и прѣчиства. Оцапани, нечисти сѫ рѫцетѣ на живата свѣтлина! Питамъ: ако свѣтлината, която седи толкова високо въ Божествения свѣтъ, слиза и си цапа рѫцетѣ съ грѣховетѣ на хората, колко повече живитѣ хора на земята трѣбва да сторятъ това? Вие, ученицитѣ, по нѣкой пѫть казвате: да си изцапамъ рѫцѣтѣ, да влѣза въ това мѣсто! Ами че, когато влизате въ нѣкой клозетъ, не носите ли свѣщьта си тамъ? Свѣтлината влиза навсѣкѫдѣ. Тази свѣщъ не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свѣтлината. Тази Божествена свѣтлина, именно, прониква въ насъ, въ най-тайнитѣ, въ най-скрититѣ мѣста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свѣтлината трѣбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нѣмате смирението на свѣтлината, нищо не може да стане отъ васъ.

 

Едно ново правило ще имате прѣдъ видъ: ще пазите правилата на свѣтлината, ще имате смирението на свѣтлината, готовностьта на свѣтлината да отивате, да прониквате навсѣкѫдѣ, дѣто тя отива. Свѣтлината прѣминава прѣзъ всичко и навсѣкѫдѣ, но не остава тамъ. Помнете, че нито една частица отъ свѣтлината не остава, дѣто е влѣзла. Тя остава, запримѣръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слѣдъ това си заминава. Само за толкова малко врѣме може да остане тя въ едно нечисто мѣсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врѣме! Лошитѣ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послѣ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свѣтлината, всичкитѣ спорове бихте разрѣшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитѣ тия несгоди бихте могли да разрѣшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свѣтлината.

 

Та, прѣзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свѣтлината! Дойде ли нѣкое противорѣчие, кажете си: азъ ще бѫда като свѣтлината! Когато свѣтлината влѣзе въ човѣшкитѣ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сѫщество. Свѣтлината не е еднакво посрещната навсѣкѫдѣ. Когато свѣтлината влѣзе въ очитѣ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нѣкоя глистя, когато влѣзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрѣ посрещната, както когато влѣзе въ човѣшкото око. Какъ мислитѣ, какво ще бѫде сърцето на свѣтлината? Колко е велико това сърце! Свѣтлината казва: слѣдъ врѣме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посѣтя това мѣсто. Тя непрѣривно обикаля свѣта. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ свѣтлината на свѣта”, Той е подразбиралъ, че тази свѣтлина трѣбва да проникне въ най-тъмнитѣ, въ най-затънтенитѣ мѣста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 юли 1925 г.







Теми съдържащи: Младежки Събори

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt