Jump to content

1924_07_07 Новото възпитание (Учительтъ)


Ани

Recommended Posts

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София,
Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис.
Книгата за теглене на PDF (1940)
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

Новото възпитание

Мѫчно се дава банкетъ на сити хора.

Мѫчно се говори на уморени хора.

Мѫчно се говори на хората за новъ начинъ на възпитание. Каквото и да имъ се каже, не хваща мѣсто. Защо? Защото не съ изплатили дълговетѣ си. Не давайте пари на заемъ на човѣкъ, който не е изплатилъ старитѣ си дългове. Не давайте съветъ на болния, какъ да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравѣе и напусне леглото си, той самъ ще намери начинъ, какъ да изоре нивата си.

За да успѣвате въ живота си, носете въ ума си следната мисъль: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте въ отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Подъ думата „простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключватъ всички ненужни прибавки къмъ нѣщата. Истината не се нуждае отъ никакви украшения, отъ никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единственитѣ, на които позволява да говорятъ за нея, съ Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да говорятъ за истината. Никой другъ нѣма право да се произнася за нея. Даже правдата нѣма право да говори за истината. Ще каже нѣкой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовьта и мѫдростьта сѫ проговорили вече. Ако любовьта и мѫдростьта не сѫ проговорили на човѣка, той нѣма право да се произнася за истината.

Съвременните хора говорятъ за възпитанието на младитѣ и търсятъ нови методи, съ които да си служатъ. Въ български езикъ думата „възпитание” е съставена отъ предлога „възъ” и глагола „питая” - храня. Значи, да възпитавашъ човѣка, това подразбира, да го хранишъ. На гръцки езикъ думата „възпитание” означава рѫководене на деца, т. е. да водишъ хорото. Кой човѣкъ не може да води хоро? И следъ това ще кажете, че всѣки човѣкъ може да възпитава. Да водишъ хоро и да възпитавашъ човѣка, не е едно и сѫщо нѣщо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човѣкъ може да се възпитава? Здравиятъ, младиятъ човѣкъ се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие въ играта. Заблуждение е отъ страна на религиознитѣ и духовни хора да мислятъ, че не трѣбва да играятъ. Духовниятъ животъ не из ключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човѣкъ заспива. Като заспи, той изпада въ заблуждението да мисли, че е дошълъ до състоянието на „нирвана”. Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрость, живость, схватливость, за да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Каквито и да сѫ условията на човѣка, той не трѣбва да се срамува отъ тѣхъ, но трѣбва да ги използува разумно.

Съвременнитѣ педагози търсятъ специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовьта. Искашъ ли да възпитавашъ детето, ти трѣбва да го обичашъ - нищо повече. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Значи, между душата на детето и Бога не трѣбва да допущате никого - нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли нѣкого, като клинъ между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е отъ значение, както за детето, така и за възрастния. Всѣка душа трѣбва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бѫде възпитатель. - Защо? - Защото само Богъ люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли нѣкой да ви възпитава, нека стои вънъ, и оттамъ да дава своитѣ наставления, но въ никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клинъ между човѣшката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Богъ за детето, тя не трѣбва да позволява на когото и да е да влезе като клинъ между нея и детето й. Майката трѣбва да съзнава положението и отговорностьта си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Богъ ще се проявява чрезъ нея и ще я учи, какъ да възпитава детето си. Следователно, поставете любовьта като връзка между човѣшката душа и нейния възпитатель и не се страхувайте. Любовьта трѣбва да се постави като основа на живота.

Днесъ се прилагатъ множество нови методи за възпитание, но малко отъ тѣхъ даватъ добри резултати. - Защо? - Защото не всички сѫ изразители на истината. - Какъ ще познаемъ, кой методъ носи истината въ себе си? Истината освобождава и подмладява човѣшкия духъ. Следователно, предложатъ ли ви нѣкакъвъ новъ методъ за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човѣка. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да се освободи отъ онази инертна материя въ себе си, която носи недѫзитѣ на миналитѣ вѣкове. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се освободи отъ инертното състояние, въ което е изпадналъ. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всѣки човѣкъ трѣбва да е направилъ поне единъ микроскопически опитъ, да знае, какво очаква.

Мнозина препорѫчватъ молитвата като възпитателенъ методъ. Можете да приложите молитвата като методъ за възпитание, но само за душата. Когато ви е тѫжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия умъ и вашето сърдце. Ако съ молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърдцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могатъ да ви се притекатъ на помощь, нека молитвата стои настрана, като резервенъ методъ. Добре е човѣкъ да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всѣкога. Когато между двама добри приятели е произлязло нѣкакво недоразумение и никой не може да имъ помогне да се примирятъ, всѣки поотделно трѣбва да се обърне къмъ Бога, т. е. къмъ любовьта. Ако любовьта застане между тѣхъ, тя ще ги примири. Молитвата, като великъ актъ на общение между човѣшката душа и Бога, всѣкога дава добри резултати.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, майкитѣ и бащитѣ се възхищаватъ отъ децата си и ги наричатъ ангелчета. Ангелчета сѫ тѣ, но безъ крила. Като пораснатъ и се проявятъ, тогава родителитѣ виждатъ заблуждението си. Има ангели на земята, но тѣ сѫ рѣдко. На няколко хиляди деца едва едно отъ тѣхъ е ангелъ, който слиза на земята съ определена мисия, да рѫководи хората. Нѣкои родители се възхищаватъ отъ тънкитѣ вежди на децата си, отъ малката имъ устичка, отъ малкитѣ имъ ушички и т. н. Тъкмо тѣзи белези говорятъ за неправилно развитие, за нѣщо лошо въ характера. Родителитѣ могатъ да не познаватъ нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искатъ ли да знаятъ, какви заложби носятъ децата имъ въ себе си, ще се подаватъ ли на новите педагогически методи, нека видятъ, обичатъ ли ги децата имъ. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза въ положението имъ и цени всичко, каквото те правятъ за него. Въ това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото въ детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукатъ камъни, да копаятъ руди, да оратъ земята, за да изпитатъ горчивинитѣ на живота. На благороднитѣ и напреднали души природата дава по-благородни задачи.

Изобщо, природата възпитава своите деца съ години, като прилага къмъ тѣхъ различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи съ по-сурови методи, когато иска да смекчи характера имъ, да сломи тѣхната упоритость. Не се възпитава лесно човѣкъ. Задачата на природата не е да унищожи човѣка, да го стрие на прахъ, но да го възпита. Нѣкой човѣкъ и да го стриешъ на прахъ, пакъ си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперътъ и на прахъ да го стриешъ, пакъ пиперъ си остава. По-лошъ става, но не по-добъръ. Ако го хвърлишъ въ очите на хората, голѣма пакость причинява. Като се натъквате на нѣкои лоши характери, на мѫже или на жени, казвате: Ялъ ли си попарата на жена? Ялъ ли си попарата на мѫжъ? Зависи, на каква жена, или на какъвъ мѫжъ сте попаднали. Всички мѫже и жени не сѫ еднакви. Страшно е да попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, въ когото Божественото съзнание още не е пробудено.

Сега азъ говоря за голѣмитѣ деца, за мѫжетѣ и за женитѣ. Обаче, каквито сѫ голѣмитѣ деца, такива сѫ и малкитѣ. Мѫжътъ, като по-силенъ отъ жената, мисли, че има право да си служи съ закона на прѫчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. - Защо? - Слаба е. Вечерьта, когато мѫжътъ заспи, тя връзва рѫцетѣ и краката му съ вѫже, набива го добре и му казва: Разбирашъ ли сега и ти този законъ? Втори пѫть ще ми давашъ ли такъвъ урокъ? Ако ти не бѣше ме билъ, и азъ нѣмаше да те бия. Ти ме научи на този законъ. За това е казано въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Нѣма по-великъ методъ за възпитанието на детето и на възрастния отъ закона на любовьта.

Като ученици, вие трѣбва да приложите закона на любовьта и съ него да работите. Мнозина казватъ, че хората могатъ да се изправятъ съ съвети, съ проповѣди. Днесъ много се говори и проповѣдва на хората, но въпрѣки това не се изправятъ. Когато първитѣ човѣци въ рая проявиха своето непослушани Богъ ги изпъди въ свѣта да копаятъ, да оратъ и да сѣятъ, но тѣ пакъ не се изправиха. Като видѣ, че и съ изпѫждане свѣтътъ не се възпита, Богъ приложи единъ отъ най-силнитѣ методи за възпитанието му, а именно - законътъ на любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на любовьта. И най-упорититѣ духове отстѫпватъ предъ любовьта. Значи, следъ като всички методи за възпитанието на човѣка се указали слаби и безрезултатни, Богъ приложилъ любовьта като най-мощенъ методъ. Коя любовь е приложилъ Богъ? Той е приложилъ онази любовь, която прави човѣка малъкъ, доволенъ отъ всичко, което му е дадено, отстѫпчивъ и готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ може да бѫде и пръвъ, и последенъ. Той не търси човѣшко право, нито човѣшка слава. Щомъ люби, той носи въ себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бѫдете истински педагози, приложете любовьта като единъ отъ новитѣ и мощни методи при възпитанието.

Съвременнитѣ учени и педагози прилагатъ различни методи за възпитание на младото поколѣние, но въ края на краищата не получаватъ голѣми резултати. - Защо? - Има нѣщо, което куца въ тѣхнитѣ методи. Като не успѣватъ, тѣ бързатъ да се оправдаятъ съ условията. Въ това отношение тѣ изпадатъ въ положението на десетьтѣ животни, които взели участие въ конкурсъ за надбягване, но, като не успѣли, обвинили условията.

Ще предамъ накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десеть животни отъ царството си - охлювъ, ракъ, заякъ, лисица, вълкъ, мечка, лъвъ, тигъръ, орелъ и маймуна, които да се конкуриратъ въ бързина. За тази цель билъ опредѣленъ день и часъ, когато животнитѣ ще се явятъ предъ специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животнитѣ на едното царство се различавали отъ животнитѣ на второто царство по бързина, но, въпрѣки това, нито едно отъ тѣхъ не могло да стигне на време на определеното место, въ определения день и часъ. Всѣко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запримѣръ, охлювътъ казвалъ: Азъ съмъ много бръзъ, но въ влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа.

Този примѣръ се взима като символъ за всички съвременни методи, които се прилагатъ при възпитание на младото поколение. Единъ отъ методите е методътъ на охлюва, другъ - на рака, трети - на лисицата, на тигъра, на мечката и т. н. Охлювътъ казва: Има време за всичко, нѣма защо да се бърза. Ракътъ пъкъ казва: Нѣма защо да се върви напредъ, и назадъ може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежьта, резултатитѣ сѫ слаби. Тѣ не могатъ да въздействуватъ върху естественитѣ недѫзи на децата. Причинитѣ на тия недѫзи се криятъ въ мозъка на човѣка. Следователно, да въздействувате върху детето, това значи, да познавате човѣшката глава въ подробности. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истината. Тѣ се стремятъ къмъ нея, но не могатъ още да я придобиятъ. Съвременниятъ човѣкъ не може да си служи съ истината. Защо? По естествената причина, че органътъ за възприемане и предаване на истината въ него не е развитъ.

Следователно, докато човѣкъ не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи съ тѣхъ. Най-ценното нещо за човѣка е неговиятъ мозъкъ. Всички центрове на мозъка трѣбва да бѫдатъ въ нормално състояние. Ако мозъчнитѣ центрове на детето не сѫ въ нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, къмъ това, да прилага такива методи, чрезъ които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трѣбва да си служи и съ мекъ, и съ строгъ говоръ. Отъ време на време тя трѣбва да създава мѫчнотии на детето, чрезъ които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисъльта на човѣка, тя развива мозъчнитѣ центрове. Обаче, отъ любовь къмъ децата си, майките ги ограждатъ отъ мѫчнотии и страдания. Те искатъ децата имъ да бѫдатъ здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запримѣръ, за да предпази животните отъ опасностите на живота, тя е вложила страха въ тѣхъ като предпазителна мѣрка.

Страхътъ е вложенъ и въ човѣка. Докато съвѣстьта въ човѣка не е развита, страхътъ е необходимъ за него. Той го предпазва отъ престъпления. Като не знаятъ това, майкитѣ се стремятъ да освободятъ децата си отъ страха. Ако детето на нѣкоя майка е страхливо, тя го води при баби и лѣкари, да го лѣкуватъ. Обаче, ако съвѣстьта на това дете не е развита, щомъ се освободи отъ страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпникъ, не го освобождавайте отъ страха преждевременно. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта”.

И тъй, страхътъ е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхътъ предпазва детето отъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ преживява не само свои състояния, но и чужди. Въ единъ день само човѣкъ може да мине презъ състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, какъ въ единъ мекъ, миролюбивъ човѣкъ се явява желание да бие, да наказва близкитѣ си. Това не е негово състояние. Този човѣкъ се е подалъ на течението, по което се движатъ воинственитѣ хора. Понѣкога нѣкой лошъ, грубъ човѣкъ се проявява като добритѣ хора. Тази проява не е негова. Той е влѣзълъ въ течението на добритѣ хора и се проявява като тяхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, кои състояния съ негови и кои чужди. Възможно ли е добриятъ човѣкъ въ единъ день да стане лошъ и лошиятъ въ единъ день да стане добъръ? Срещате единъ добъръ човѣкъ, като ангелъ, но следъ нѣколко часа го виждате погрознѣлъ, съ помраченъ погледъ. Кѫде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантътъ да стане вѫгленъ? И при най-лошите състояния добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Ще кажете, че и добриятъ човѣкъ греши. Това е другъ въпросъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не греши. Въ развитието на човѣка погрѣшкитѣ представятъ излишъци, които служатъ за наторяване. Каже ли нѣкой за себе си, че никога не грѣши, ние го наричаме „задъненъ човѣкъ”. Това дете, което върши и погрешки, и добри дѣла, е по-благонадежно отъ онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено”. Отъ него нищо не може да се очаква.

Тъй щото, погрѣшкитѣ на хората сѫ резултатъ на неасимилирана енергия. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да греши. Обаче, колкото и да се пази отъ погрѣшки, като работи, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Като грѣши, той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си и да се учи отъ тѣхъ. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и сѫдоветѣ й да оставатъ чисти. Ако сѫдоветѣ й сѫ чисти, това - показва, че тя не е готвила. Какво трѣбва да правите съ нечистите си сѫдовѣ? Ще ги измиете добре съ топла вода и сапунъ. Като ги измиете, ще видите, какво е тѣхното естество.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете благоразумни, да не се самоосѫждате. Ако хората ви сѫдятъ, вие трѣбва да се вслушвате въ тѣхната сѫдба. Обезсърдчавайте се, безъ да се обезсърдчавате. Гнѣвете се, безъ да се гнѣвите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театъръ, безъ да влагате себе си, сърдцето си въ него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го отъ все сърдце. Цѣлото ви сѫщество трѣбва да взима участие въ правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Нѣкой вдигналъ 50 клгр. тежесть. Трѣбва ли да се чудите на това? Дѣдо му вдигалъ сто килограма. Бѫдете доволни и на 50-тѣ килограма. Ще дойде день, когато ще вдигате повече отъ сто килограма. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да благодари и за най-малкото добро, което въ даденъ случай може да направи. Ще кажете, че ако въ проявитѣ си човѣкъ не е великъ, душата му поне е велика. Наистина, велика е човѣшката душа, но тя не се е проявила още. Днесъ тя приготвя условия за своето проявление. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ да прояви душата си. Докато човѣкъ не даде пѫть на Божественото начало въ себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пѫпката чака слънчевитѣ лѫчи, да се разцъвти.

Сега, като говоримъ за новото възпитание, имаме предъ видъ новите методи. Единъ отъ новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сънь. Направете опитъ, да извикате при себе си учениците си, когато спятъ. Ако въ сънното си състояние тѣ могатъ да се свържатъ съ съзнанието на своя учитель, отъ тѣхъ може да се очаква нѣщо добро. За ония ученици, които въ време на сънь не могатъ да се свържатъ съ съзнанието на учителя си, казваме, че нѣматъ будно съзнание. Така всеки учитель може да провери будностьта на съзнанието на учениците си, за да знае, какъ трѣбва да постѫпва съ тѣхъ. Само ония ученици могатъ да възприематъ учението на своитѣ учители, на които съзнанието е будно вечерь, въ време на сънь. Не е ли будно съзнанието имъ вечерь, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква. Този методъ е приложимъ не само при възпитанието, но и при други случаи. Запримѣръ, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно съ своя приятель, извикайте го на сънь при васъ. Ако се отзове на поканата ви, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако не се отзове, между васъ нѣма разумна връзка.

И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученикъ, между вашето съзнание и неговото трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свѣтъ, отъ него нищо не може да стане. Това дете зависи отъ условията: ако условията сѫ добри, и детето е добро; ако условията сѫ лоши, и детето е лошо. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, да стане тѣхенъ господарь. Само човѣкътъ на любовьта може да бѫде господарь на условията.

Следователно, искате ли да възпитавате нѣкого, приложете любовьта като великъ факторъ, като велика сила въ свѣта. Да възпитавашъ нѣкого, това значи, да го любишъ съ всичкото си сърдце и душа. Въ вашето лице той трѣбва да вижда човѣкъ, на когото да се довѣри напълно, за да приеме и приложи всичкитѣ му съвети.

Следъ свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чистъ въздухъ, да се обновимъ и да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ досега. Като се върнемъ отъ Мусала, всички да започнемъ нова, интенсивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовьта. Работете съ любовь, за да имате резултати.

Като ученици, съветвамъ ви да бѫдете вѣрни на великия законъ на любовьта, т. е. на Бога, Който ви е призовалъ на работа. Не оставяйте да се вмъкне нѣкой като клинъ между вашата душа и Бога. Вѣрвайте, че вашитѣ добри желания ще се изпълнятъ.

Т. м.

*

5. Беседа отъ Учителя, държана

на 7 юлий, 1924 г. - София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1924_07_07 Новото възпитание (Учительтъ)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...