Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_07_07 Топлината на живота

Младежки Събори

  • Заключена тема Тази тема е заключена
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 14 март 2017 - 07:34

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,

I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,

ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 04 май 2017 - 08:39

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София,
Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис.
Книгата за теглене на PDF (1940)
Съдържание

 


Топлината на живота

 

Съвременните хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всеки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбежно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна.
 
Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние - нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда светлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и светлина.
 
И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината - съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината - съ умствения, т. е. съ свѣта на мислите. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи.
 
Първата задача на човѣка е да изучава законите на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява.
 
Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали съ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малките величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне некой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бѫде напълно съсредоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкой е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкой е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бѫде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта.
 
За да познаете живота въ неговите проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството пречи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре - друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване.
 
Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Огкѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть.
 
Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатели и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!”
 
Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бѫде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се определя отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава.
 
И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто моралъ да му се проповядва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта”. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той. може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина”. Така може да каже всеки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременните хора сѫ посредствени, но и резултатите на тия знания сѫ посредствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ.
 
Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейните качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кѫде седи истината по този въпросъ? Като разсѫждавате върху въпроса за раждането на детето и прокълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята - майка на семената, които покълватъ отъ нея.
 
Следователно, единъ отъ важните въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сделка. Въ търговската сделка, наречена отъ хората любовь, ставатъ големи промени, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременните хора, млади и стари трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо.
 
Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва”. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва, да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка?
 
Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна
 
И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата ставатъ по механически начинъ. Въ механическите действия нѣма развитие, а проявите на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига.
 
Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работите си? Една отъ причините за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, те не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че те сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината.
 
Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ.
 
Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ?
 
Желаете да бѫдете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея.
 
4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. - София.







Теми съдържащи: Младежки Събори

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt