Jump to content

1924_07_06 Правилно разбиране на природните действия (Учительтъ)


Ани

Recommended Posts

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София,
Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис.
Книгата за теглене на PDF (1940)
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание


 

Правилно разбиране на

природнитѣ действия.

 Какво обяснение ще дадете за пелените, въ които майките увиватъ децата си? Защо майките увиватъ децата си въ пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражаватъ на природата. Нѣма сѫщество, което природата да не е увила въ пелени. Съ това тя го предпазва отъ външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, съ които майките увиватъ децата си, виждате, че презъ различните годишни времена те биватъ различни: зимно време пелените сѫ най-дебели, есень - по-тънки, презъ пролѣтьта - още по-тънки, а презъ лѣтото - най-тънки. Значи, всѣко време налага свои изисквания, които сѫ общи за всички сѫщества. Общите условия и изисквания, които се налагатъ на хората, зависятъ отъ законите на природата. Оттукъ вадимъ заключение, че животътъ на всички живи сѫщества се определя отъ великите закони на разумната природа. Те сѫ общи за всички сѫщества безъ изключение. Който разбира тия закони и имъ се подчинява, той се развива правилно и безъ катастрофи. Който ги разбира, но не иска да имъ се подчинява, той самъ се излага на ненужни страдания. Ще дойде день, когато, иска или не иска, човѣкъ ще бѫде заставенъ да се подчини на природнитѣ закони. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като не се е подчинявалъ на тия закони, да не е счупилъ главата си.

Като говоримъ за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме предъ видъ съзнателното отнасяне на човѣка къмъ тия закони. Не е въпросъ да страда човѣкъ изкуствено, а да изработи дълбочина въ душата си. Казватъ за нѣкого, че е дълбокъ човѣкъ. За насъ е важно, какъ е станалъ дълбокъ. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрезъ съзнателна и разумна работа на човѣка върху себе си и чрезъ голѣмо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човѣкъ да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начинъ.

И тъй, когато човѣшката воля се противопостави на Божествената, въ живота на човѣка ставатъ голѣми катастрофи и пертурбации. Когато се срещнатъ две воли съ различни сили и скорости, тѣ се сблъскватъ и произвеждатъ огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващитѣ сили сѫ по-голѣми, толкова и огъването е по-голѣмо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си.

Мнозина изучаватъ духовния животъ и, като се намѣрятъ предъ известно затруднение, мислятъ, че съ молитва могатъ да постигнатъ всичко. Всичко разумно се постига съ молитва, но не и неразумното. Можете ли съ молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове отъ Библията, дето се казва, че Исусъ Навинъ спрѣлъ движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисъль, който е вложенъ въ тѣхъ. За тази цель трѣбва да разбирате езика на Свещените книги. Съ такъвъ езикъ си служи и природата. Природата е пълна съ символи. Който иска да се разговаря съ нея, трѣбва да разбира езика й, т. е. символитѣ, които тя влага въ своята речь. Всичко въ природата е разумно. Когато възлага на човѣка нѣкаква работа, тя му дава свобода да си послужи, съ какъвто методъ той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само единъ начинъ. Затова казваме: Много сѫ пѫтищата за приготвяне на една работа, обаче, единъ е методътъ за нейното прилагане. Съ други думи казано: Природата дава възможность на човѣка да се прояви по различни начини, чрезъ което изпитва неговата интелигентность, неговитѣ добродетели и волята му. Въ изпълнение на нещата, което е предметъ на Божествения свѣтъ, има само единъ начинъ.

Да допуснемъ, че предъ васъ се разкриватъ два пѫтя, които водятъ къмъ планински връхъ, високъ три хиляди метра. Единиятъ пѫть е широкъ, но, за да се стигне до върха по този пѫть, трѣбва да се обикаля много. Другиятъ пѫть е тѣсенъ и много стръменъ, Нѣкои хора ще тръгнатъ по широкия пѫть, а други - по тесния. Но тези, които вървятъ по широкия пѫть, сѫ хора съ разложено сърдце, които обичатъ лесните работи. Дойдатъ ли до мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ съзнателно ги избѣгватъ. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръменъ пѫть къмъ планината, понеже обичатъ да преодоляватъ мѫчнотиитѣ. На тѣхъ те гледатъ като на задачи за упражнение на ума, на сърдцето и на волята.

Тъй щото, искате ли да познаете характера на даденъ човѣкъ, вижте, по какъвъ пѫть върви той и какъ решава задачите си. Достатъчно е да влезете въ едно село, за да се произнесете, съ какви възможности разполагатъ селяните отъ това село. Ако те сеятъ изключително овесъ, ръжь и ечемикъ, вие казвате, че възможностите имъ сѫ ограничени. Щомъ не могатъ да сеятъ жито, те сѫ лишени отъ отъ условията, при които житото расте. Влезете ли въ единъ домъ, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характеръ. Всѣка външна проява на Човѣка определя неговия характеръ. Добре е човѣкъ да отглежда цветя, но трѣбва да се знае, че всѣко цвете е изразъ на известна интелигентность. Отъ цветята, които човѣкъ отглежда, сѫдимъ за степеньта на неговото развитие. Човѣкъ не съзнава, защо обича нѣкои цветя повече отъ други. Макаръ и да не съзнава това. Обичьта му къмъ едни цветя повече, отколкото къмъ други, показва, какви способности и сили се криятъ въ него.

Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуватъ за различни култури. Черноземътъ, запримѣръ, дава добро жито. Нѣкои хора сѫ подобни на черноземъ. Тѣ сѫ богати материалисти, но разумни. Освенъ черноземъ, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растатъ различни култури. Отъ всички почви най-богата е черноземътъ, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремятъ къмъ разнообразна храна, затова тѣ често употрѣбяватъ и ръженъ хлѣбъ. Всѣка зърнена храна, всѣки плодъ съдържа въ себе си специфични елементи, отъ които човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Тази е причината, поради която човѣкъ отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате външната страна на нещата и оттамъ постепенно да влизате навѫтре. Виждате нѣкой човѣкъ външно грубъ, суровъ, а вѫтрешно деликатенъ, нѣженъ. Вие се чудите, защо е толкова грубъ външно. Много естествено. Този човѣкъ живѣе при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на некой плодъ, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно човѣкъ възприема нещата. Както да обяснявате на този човѣкъ нѣкой философски въпросъ, той мѫчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозъкъ. Той се намира още въ зимата на своя животъ. Дебели снѣгове покриватъ земята му. Трѣбва да чакате пролѣтьта, да дойде топлото слънце, да разтопи снѣговетѣ, които го обвиватъ. Щомъ се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човѣкъ да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голѣмото, човѣкъ трѣбва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявитѣ на своята душа.

Въ познаването на човѣшката душа се крие смисълътъ на живота. Докато дойде до това познание, човѣкъ минава презъ големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трѣбва да го обезсърдчава. Той трѣбва да знае, че това, което днесъ му противодействува, единъ день ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днесъ му съдействува за добро, единъ день ще му противодействува. Това е законъ. Кой не е опиталъ този законъ? Днесъ имате единъ добъръ приятель, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува въ доброто, защото върви въ възходещъ пѫть, къмъ Бога. Единъ день, когато линиите на неговото движение взематъ обратна посока, въ низходещо направление, безъ да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този законъ, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельтъ ви се опълчва противъ васъ, защо идатъ мъчнотии въ живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизатъ отъ васъ. Тѣ се криятъ въ самия козмосъ, въ условията на Битието. Заради васъ нито козмосътъ, нито природата ще измѣнятъ своите сили. Отъ васъ се изисква разумность, да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и съ злото въ свѣта. Христосъ не казва да се борите съ злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитѣ, най-силнитѣ и най-добритѣ хора въ свѣта, които могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си изведнъжъ. Най-мощниятъ, най-разумниятъ и най-добриятъ въ света е Богъ. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се съ Него. Докато стоите далечъ отъ Него и не Го признавате, вие никога нѣма да решите задачите на своя животъ. Вие ще се блъскате отъ една мѫчнотия въ друга, докато съвършено капитулирате.

Като изнасямъ този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да ви освободя отъ кривите разбирания. Ученикътъ трѣбва да мисли право. Ако говори за физическия свѣтъ, той трѣбва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свѣтъ, също трѣбва да ги познава добре. Не е ученикъ онзи, който живѣе съ заблуждения. Нѣкой прави различни движения, вдига рѫцетѣ си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духътъ го каралъ да прави тези упражнения. Той трѣбва да знае, кой духъ го заставя да прави движения съ рѫцетѣ и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете въ себе си, трѣбва да знаете, какъвъ смисълъ иматъ тия движения. Ще каже нѣкой, че тия движения сѫ дадени специално за него. И това е възможно, но той трѣбва да знае, че специалните работи се даватъ рѣдко. Много цигулари има въ свѣта, но само единъ е Паганини, който могълъ да свири едновременно на четиритѣ струни. Това, което Паганини е могълъ да направи съ цигулката, други не сѫ постигнали още. Техниката, която Паганини ималъ, била специална.

Съвременните хора сѫ музиканти, но отъ различна величина. И тѣ изучаватъ най-великото музикално произведение - живота. Всички хора се стремятъ къмъ добъръ животъ, но малцина го живѣятъ. Срещате едного, виждате, че е веселъ. Защо? Пари има, задоволилъ е нуждите си. На другия день срѣщате сѫщия човѣкъ, но вече недоволенъ, тѫженъ. Защо е недоволенъ? Нѣма вѫглища, нѣма топли дрехи. Вие изваждате отъ кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става веселъ. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човѣкъ се е превърнала въ радость, защото Богъ го е посетилъ. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и въ първия случай Богъ го е посетилъ? Богъ посещава човѣка и чрезъ страданията, и чрезъ радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трѣбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтисканъ цирей, трѣбва да се радвате и на празната кесия. Право е човѣкъ да се радва, когато циреятъ се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя въ цирея може да причини голѣми пакости на човѣка, но мислите ли, че пълната кесия съ пари не може сѫщо да му причини известни пакости? За да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, човѣкъ трѣбва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човѣкъ трѣбва да заеме средното положение и оттамъ да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, съ която да разрешава противоречията и мѫчнотиитѣ си.

Мнозина искатъ да бѫдатъ дебели, да иматъ запасъ отъ материя. Защо ? Те мислятъ, че като сѫ пълни, ще бѫдатъ здрави. Щомъ сѫ здрави, ще бѫдатъ щастливи. Те не подозиратъ, че колкото повече излишна материя иматъ, толкова по-големи страдания ще иматъ. Не е въпросъ човѣкъ да си създава изкуствено мѫчнотии и страдания. Изкуственитѣ страдания ожесточаватъ човѣка, а естественитѣ го облагородяватъ и осмислятъ живота му.

Въ тѣхъ човѣкъ познава Божиите пѫтища. Казвате: Не може ли да се живѣе безъ страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човѣкъ, толкова повече знания и по-голѣма мѫдрость придобива, толкова повече се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казано е въ Писанието: „Блажени страдащитѣ”. За кои страдащи се говори въ този стихъ? За ония, които иматъ разумни страдания. Разумните страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце, повдигатъ духа на човѣка, внасятъ разширение въ душата му. Ако поетътъ има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цѣлото човѣчество. Обаче, ако страданията му сѫ неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъчь въ душите на читателите си. Като знаете това, не избѣгвайте разумнитѣ страдания, които Богъ ви праща, но бѫдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползувате отъ разумнитѣ страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила въ живота си: Не увеличавайте радоститѣ и страданията на никого. Не отнемайте радоститѣ и страданията на никого. Това сѫ две правила, които трѣбва да пазите, както къмъ себе си, така и къмъ другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човѣка за деня, поне азъ да не го увеличавамъ. Достатъчно е и радостьта, която му е дадена. Нека той я използува, както трѣбва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човѣкъ страда. Ако Богъ му е изпратилъ това страдание, азъ нѣмамъ право да го отнемамъ. Той има сила да се справи съ него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостьта му, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. Ама радостьта му била причинена отъ нѣкакво заблуждение. И така да е, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе съ известно заблуждение, което му причинява малка радость, отколкото да му се отнеме тази радость и да остане душата му празна. Другъ е въпросътъ, ако, при освобождаване на човѣка отъ известно заблуждение, ти можешъ да внесешъ нещо ново, по-велико, съ което да запълнишъ душата му. Не можешъ ли да внесешъ въ душата на човѣка по-голѣма радость отъ тази, която той има, ти правишъ престъпление.

Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да излезете отъ болницата. Като излезете отъ болницата съвършено здрави, вие имате възможность да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате единъ боленъ, това не значи, че трѣбва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности сѫ само за васъ. Пѫтьтъ, по който вие сте минали, се различава коренно отъ пѫтя на другитѣ хора. Искате ли и другите хора да вървятъ по вашия пѫть, освенъ че нищо нѣма да придобиятъ, тѣ могатъ да се спънатъ. Искате ли да предадете нѣкоя ваша опитность, ще изнесете най-малкото отъ това, което сте преживяли. Ако пъкъ е нужно да я предадете изцѣло, предайте я точно, както сте я преживели, безъ никакви преувеличения. Когато попадне подъ влияние на щеславието си, безъ да иска, човѣкъ преувеличава своите опитности и казва: Азъ видѣхъ ангелъ. - Какъвъ беше? - Не мога да кажа, но нещо светло блесна предъ очите ми. - Голема ли бѣше тази свѣтлина? - Като точка. Значи, отъ една светла точка той създаде цѣлъ ангелъ. Може ли свѣщьта, която нѣкой човѣкъ носи, да каже, че представя самия човѣкъ? Силата на свѣтлината, която човѣкъ пръска на пѫтя, по който върви, показва степеньта на неговата интелигентность. Човѣкъ не е нито въ свѣтлината на своя умъ, нито въ топлината на своето сърдце, нито въ силата на своя организъмъ. Човѣкъ е скритъ другаде. Кѫде е той, мѫчно можете да отговорите на този въпросъ.

Следователно, проявитѣ на човѣка не опредѣлятъ още неговата същина. Тѣ не осигуряватъ неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото въ хамбара осигурява живота на човѣка? Колкото и да се осигурява, съ това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човѣкъ, толкова повече се приближава къмъ края на своя животъ. Смъртьта засѣга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртьта засѣга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пакъ има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоенъ, съ усмивка на уста, съ свѣтлина и съзнание въ себе си, че отива на по-добро мѣсто, отколкото е билъ досега. Той се намира въ положението на мома, която се жени за своя възлюбенъ. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбять за нея, но знае, че отива на добро мѣсто, отъ което и тя, и тѣ ще бѫдатъ доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворникъ, постоянно пазенъ отъ стражари. Кое отъ двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цельта си и осмислила своя животъ, или като затворникъ, лишенъ отъ свобода и свѣтлина?

И тъй, искате ли да живѣете и да умрете въ свѣтлина, изучавайте Божиитѣ закони, които не само азъ казвамъ, но и великитѣ хора на миналото и настоящето не преставатъ да проповѣдватъ за тѣхъ на човѣчеството. Като изучавате Божиитѣ закони и пътища, изучавайте и вашия животъ, както и живота на своите ближни. По този начинъ ще видите, какъ се проявява Богъ въ живота на всички хора.

Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободенъ да направи нѣкакво отклоняване надѣсно или налѣво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човѣка отъ Бога. Това сѫ методи, по които човѣкъ постѫпва. Човѣкъ е свободенъ да постѫпва по различни начини. Както и да постѫпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържатъ правилото, като се срѣщатъ, да се усмихватъ. Това е единъ начинъ на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещатъ, всѣкога да се усмихватъ? Представете си, че двама души се срещатъ въ тъмна, мрачна нощь. Могатъ ли тѣ да се усмихнатъ единъ на другъ? Ако се срещнатъ презъ деня, а вънъ е много прашно, могатъ ли да се усмихнатъ? Значи, човѣкъ може да се усмихва при благоприятни условия.

Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, съ цель да направимъ живота имъ приятенъ. Запримѣръ, всички хора, особено жените, готвятъ, но не сѫ доволни отъ своето готвене. Защо? Тѣ сѫ усъвършенствували кулинарното изкуство, въпреки това сѫ недоволни. Недоволството имъ се дължи на факта, че гостбитѣ имъ лесно се вкисватъ. Както и да ги запазватъ, тѣ издържатъ най-много четири-петь деня, когато гостбитѣ, които природата готви, издържатъ петь-шесть месеца. Каквото е различието между човѣшкитѣ и природни гостби, такова е различието и между човѣшкитѣ мисли и чувства и тия, които идатъ отъ Божествения духъ. Първите сѫ временни, лишени отъ животъ, а вторите - вечни и пълни съ животъ и енергия. Колкото повече човѣкъ се приближава къмъ Божественитѣ мисли, толкова животътъ му става по-приятенъ, толкова повече човѣкъ се облагородява и повдига.

Следователно, когато се движи по права линия, човѣкъ има възможность да се отклонява въ четири посоки: надѣсно, налѣво, нагоре и надолу. Да се отклони човѣкъ надѣсно, това значи, като върви въ правия пѫть, да разреши даденъ въпросъ съ ума си; да се отклони налѣво, това значи, да разреши даденъ въпросъ съ сърдцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса съ своя висшъ умъ, съ разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса отъ гледището на материалния животъ, въ който се намиратъ коренитѣ на злото. Значи, съ помощьта на разумната дейность на ума и на сърдцето, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ да изучава злото като сила и принципъ въ свѣта. Това може да постигне човѣкъ само тогава, когато е далъ пѫть на идейното, на Божественото начало въ себе си.

Кога отваря човѣкъ сърдцето и ума си за Божественото? Когато живѣе споредъ великитѣ закони на Битието. Тогава човѣкъ е подобенъ на изворъ, който дава на всички. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той има какво да дава отъ себе си. Той е радостенъ и доволенъ. Обаче, докато разрешава въпроситѣ си отъ гледището на ума и на сърдцето си, човѣкъ живѣе въ свѣта на радостите и скърбите, т. е. въ материалния животъ. Започне ли да решава въпросите си отъ гледището на разумния или Божественъ свѣтъ, човѣкъ се качва горе, въ главата си, и тамъ се проявява. Отъ главата си,    т. е. отъ клонете на живота, човѣкъ слиза въ материалния животъ, въ корените на злото. Щомъ е далъ пѫть на Божественото въ себе си, той лесно се справя съ злото. Въ материалния свѣтъ умътъ и сърдцето работятъ едновременно. Запримѣръ, ако човѣкъ тръгне съ лѣвия кракъ напредъ, веднага следъ това дѣсната рѫка излиза напредъ. Значи, сърдцето се проявява чрезъ лѣвия кракъ, а умътъ - чрезъ дѣсната рѫка. И обратно: ако дѣсниятъ кракъ излезе напредъ, съ него заедно излиза лѣвата рѫка. Това сѫ два метода, съ които човѣкъ работи въ материалния свѣтъ. Ако приложи двата метода и нѣма резултати, човѣкъ прибѣгва до третия методъ - приложение на висшия умъ. Той се отправя къмъ главата си, т. е. къмъ Божествения свѣтъ. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите на рѫцетѣ си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нѣма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зрѣла ли е, или не. Погледнете къмъ рѫцетѣ и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Свѣтътъ е създаденъ разумно. Следователно, и азъ трѣбва да бѫда разуменъ, да реша правилно въпросите на своя животъ. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате съ възвишенитѣ сѫщества, които ви идатъ на помощь.

Днесъ много хора умиратъ преждевременно, защото не се движатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъмъ. Същевременно той трѣбва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тѣлото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъмъ, човѣкъ се свързва съ Божественото начало въ свѣта, което започва да работи върху него. По този начинъ, именно, Богъ въздействува върху разумнитѣ хора. Работете съзнателно върху силитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да се свържете отъ една страна съ природата - майка на цѣлото човѣчество, а отъ друга - съ Божествения духъ - баща на човѣчеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито сѫ имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, безъ напрежение, но не се подавайте на леностьта.

Сега ще ви дамъ едно правило, което трѣбва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лѣгайте си рано, да се наспите добре и въ четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна въ леглото, но веднага ставайте. Следъ това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 ÷ 15 минути въ размишление върху разумния животъ и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрезъ сънь. Другъ начинъ има, по който човѣкъ може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щомъ го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка съ силитѣ на разумната природа, които укрепватъ организъма. Така човѣкъ ще кали волята си и ще постигне своитѣ желания. Волята е свързана съ духа на човѣка. Силната воля подразбира силенъ духъ. Има ли силенъ духъ, човѣкъ е въ състояние да се справи съ всички болезнени състояния въ себе си, да изправи своитѣ погрѣшки.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човѣка. По него познавате, какво носи човѣкъ въ себе си, какво е изработилъ въ миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и нѣма да се лъжете въ това, което тѣ представятъ. Невежиятъ човѣкъ се обезсърдчава, отчайва се и страда повече отъ учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законитѣ, които управляватъ живота. Той се разочарова на всѣка стѫпка. Учениятъ вижда нещата, както сѫ въ действителность, и не ги идеализира.

И тъй, стремете се къмъ разумнитѣ прояви, къмъ съзнателния животъ, въ който нѣма големи противодействия. Когато противодействията сѫ големи, и страданията сѫ големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създаватъ излишни страдания. Като ученици, вие трѣбва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трѣбва да се радвате на печалбата отъ лотария, преди да сте проверили, кой билетъ печели? Ама нѣкой ви казалъ, че вашиятъ билетъ печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, какъ е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, съ самообладание, да внесете нова вълна, новъ импулсъ въ себе си.

Задачата на всеки човѣкъ, като ученикъ на Великата школа на живота, е да даде пѫть на Божественото начало въ себе си, което осмисля живота.

Т. м.

*

2. Беседа отъ Учителя, държана

на 6. юлий, 1924 г. - София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1924_07_06 Правилно разбиране на природните действия (Учительтъ)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...