Jump to content

1923_07_02_8 Двѣ думи! (Учительтъ, Първо издание 1923 г., София)


Ани

Recommended Posts

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

63/4 ч.

Двѣ думи!

(Учительть)

Тия въпроси, които искате да разрѣшавате, не сѫ мѫчни. Тѣ сѫ много лесни за разрѣшаване. Нали, ако не се намажатъ колелата, много мѫчно се въртять. Сега, много винтове сѫ ръждясали, и вие трѣбва да ги намажите съ масълце. И социалнитѣ въпроси, които вие ще разрѣшавате, лесно ще се разрѣшатъ, защото ключоветѣ сѫ у васъ самитѣ. Ами нѣма какво да увѣщавате богатия човѣкъ да разтвори касата си, да даде имането си. Ключоветк сѫ у васъ, ще завъртите ключоветѣ, и ще отворите касата. Ако царството Божие е въ вась, то ще намѣрите тия ключове, ще отворите каситѣ, и всички хора ще почнать да мислять, като васъ. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вънъ въ свѣта, имъ трѣбватъ забавления. Не разрушавайте тѣхните илюзии! Богатитѣ хора, тѣ сѫ дѣца на куклитѣ. И, ако вие бутните тѣхнитѣ кукли, тѣ, като нѣматъ съ какво да се занимаватъ, ще се нахвърлятъ вьрху васъ. Нека тѣ се занимаватъ съ социалнитѣ работи, а вие ще се занимавате съ вашитѣ работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, послѣ ще имъ се даде отъ това готовото. Не мислете, че хората много сградатъ. Не страдатъ много, не се заблуждавайте! Какви сѫ страданията имь? Че майката изгубила дѣтето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дѣте? Чудно ще бѫде, ако нѣкой добъръ човѣкь ми даде единъ скѫпоцѣнень камъкь, и слѣдь врѣме си го вземе, а мене ми потекать четири реда сълзи, че съмъ изгубилъ камька! Оть гдѣ накѫдѣ е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплотила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си измѣнила формата? Ами, ако едно сѣме е паднало въ земята и израстнало въ едно великолѣпно дьрво, ще плачемь ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Нѣма какво да го отричаме, но нѣма защо и да имъ доказваме новото. Този въпросъ, че отричаме стария животъ, ще го оставимъ на вторъ планъ. Ние приемаме новия животъ, нищо повече! Въ новия животъ има всичкото богатство, а всички тия хора около насъ сѫ все бѣдняци. Ние ще имъ дадемъ отъ нашето богатство, и въпросътъ ще се свърши. Новиятъ животъ носи всичко въ себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Единь анархистъ нѣма диаманта воля. Единь човѣкь, който се кръщава съ думата анархистъ, не е анархисть, единъ християнинъ, който се кръщава съ думата християнинъ, не е християнинъ; и даже единъ който се кръщава съ думата Любовь, той не е позналь още Любовьта. Та, ако не възприемешъ, и ако не проявишь тази Любовь, какь ще носишъ новия животъ? Само онзи който прояви свѣтлината, който свѣтне, само той носи името на свѣтлината. Щомъ не свѣти може ли да се кръсти съ името на свѣтлината? И Любовьта е Любовь, само като се прояви. Любовьта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можемъ да говоримъ за реалното, като за нѣщо минало, като за нѣщо бѫдеще Божествената реалность е всѣкога реалность. А по отношение на нашитѣ сегашни разбирания туй е като единь наученъ методъ, то е право, но ако не искате да се спъвате, по отношение на вашитѣ дълбоки разбирания, ще разбирате дѣйствителностьта като дѣйствителность, ще разбираге нѣщата добрѣ. Не мислете, че сте баби. Ами че всѣкиго едного отъ васъ сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желѣзо до нѣколко хиляди градуса, съ това желѣзо нѣма ли да ви докарамь до положение да си пробиете пѫть навсѣкѫдѣ? Та, казвамъ: вашитѣ мозъци трѣбва да ги нагорещимъ, има особени пещи въ природата, и тогава, отъ дѣто минете, ще топите хората. Нищо повече! Нѣма да имъ казвате нищо. Нима, катою дойде слънцето казва нѣщо? То като пекне, снѣгътъ трѣбва да се стопи. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи свѣта. Всички хора, които сѫ направени отъ ледъ, ще се стопять, на вода ще станатъ, нищо повече. Извори ще станатъ; пъкъ отъ тия извори ще потекатъ рѣкички; водата отъ рѣкичкитѣ ще прѣвърнемъ на пара, а парата на електричество въ смисълъ на Любовь. Що отъ това че нѣкой е прѣминаль отъ едно сьстояние въ друго?

Послѣ, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че нѣма срѣдства. Вие може да образувате комуни, а азъ ще ви прѣдставя единъ начинъ за образуване на сигуренъ фондъ. Колко души сте тукъ? — Около 200 души. Значи, всѣки единъ отъ васъ, не може ли да спести по 300 лв. прѣзъ годината? — Може. Тъй, 200 души по 300 лв. = 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., въ 10 години 600,000 лв. Слѣдъ това, всѣки единъ отъ васъ може да убѣди поне още по трима души, и тѣ да дадатъ по 300 лв Тъй щото, вие ще турите въ себе си мисъльта че комунитѣ сѫществуватъ въ свѣта, нѣма какво да ги уреждаме. Тѣлото е една комуна, и сѫщиятъ образъ на нашето тѣло ще го приложимъ въ обществения свѣтъ. Нѣма другъ образь за комуна, освѣнъ образа, който сѫществува въ тѣлото. По сѫщия законъ, по великия Божественъ законъ на Любовьга, на по-низко стоящитѣ братя отъ насъ, ние ще дадемъ по-голѣма почесть, понеже върху тѣхъ ще легне по-голѣмъ товаръ. Върху краката ни нѣма ли по-голѣмь товаръ? Но пъкъ затова, вечерно врѣме ще вземемъ, ще ги поразтриемъ, ще ги помилваме, ще ги измиемъ, и краката усѣщать въ това една компенсация, едно морално задоволство. Тѣ казватъ: „Заради Любовьта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали“. И ние, хората, ще носимъ мѫчнотиитѣ съ благодарность, както краката. Понеже Господь ни погали съ своята Любовь, ние може да прѣнесемъ още хиляди страдания, и ще кажемъ: „Заради Любовьта и свѣтлината, която Господь ни даде, ние ще Му благодаримъ, и ще работимъ заради Него“.

И тьй, ние ще бѫдемъ герои въ страданията. Ами че днешнитѣ страдания трѣбва да бѫдатъ заради васъ една играчка! Вь ума ви тѣ трѣбва да бѫдатъ като играчка. Разбира се, онзи, който го е страхъ отъ мечката, нѣма да го пратишъ веднага при нея. Ще го накарашъ най-първо да се приближи къмъ нея на петь крачки, послѣ на четири, на три, на двѣ, и най-послѣ ще го накарашъ да я бутне съ единия си прьстъ, послѣ да я хване за ушитѣ, да я поглади и най-послѣ да се разговори съ нея Това сѫ редь опити, които ще минете. Ще турите туй, великото въ себе си, и само тогава ще бѫдете много смѣли. А пъкъ иначе, ползувайте се отъ всичко.

Сега, като свършите сьбора, може би азъ ще хвърля една малка свѣтлинка, какъ трѣбва да гледате на нѣщата, понеже искате да станете по-смѣли Има една смѣлость въ свѣта, и тя седи въ слѣдующето: виждашь, че нѣкой човѣкъ се пъне, не може да развинти нѣкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човѣкъ се отчаяль, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ пѫтъ, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човѣкъ: „Азъ ще ти платя дълговетѣ“, и той ще се засмѣе. Ще ги платишь, защо не? Богатитѣ хора може да платятъ дълговетѣ ча своитѣ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вѣрвате въ комунитѣ, ще ги устроите, тѣ ще изникнатъ, като гѫби. Но, трѣбва да знаете, първото нѣщо: много сѫ дебели стѣнитѣ между хората, понеже човѣшкиятъ егоизъмъ е взелъ върхъ надъ всичко. Дебелитѣ стѣни трѣбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прѣгради, за да можемъ свободно да прѣминаваме, и като дойдешъ до твоя съсѣдъ, да нѣма прѣграда Ще попиташъ: „Мога ли да прѣкрача въ твоето мѣсто по закона на Любовьта?“ — Можешъ.

Трѣбва да бѫдете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете, въ всичкитѣ си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нѣкѫдѣ може да дойдете до стълкновение. Ние не разрѣшаваме въпроситѣ на свѣта. Въпроситѣ на новия свѣть сѫ разрѣшени, вие ще влѣзете, просто, като работници да реализирате тѣзи планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдатъ въ вашитѣ умове, чувствата — въ сърцата ви, енергиитѣ — въ волята. Вие ще влѣзете, като работници, ще бѫдете носители на новитѣ идеи. Сега, нѣма какво да се плашимъ вѫтрѣ въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемь, че Богъ може да ни каже Истината.

Богь е измѣнилъ своето мнѣние заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже грѣховетѣ на хората сѫ били прѣдъ Неговото лице, като сѣнка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ грѣховетѣ имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: „Какво искате, за какво плачете? Искайте сѫщественото, и ще ви се даде“. Слѣдователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сѫщественото, което трѣбва за вашето развитие, и ще видите, че Господь другояче гледа. Богъ е прѣмахналъ всичкитѣ онѣзи прѣпятствия, които сѫ ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата свѣт.пина, Неговата Мѫдрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тѣхъ. Богъ изпраща своитѣ синове, тѣ носятъ плановетѣ. И въ туй отношение, вие може да бѫдете напълно спокойни. Само гледайте да бѫдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домоветѣ, да бѫдете всички обновени.

Трѣбва да знаете едно нѣщо: вие мислите, че анархиститѣ работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоиститѣ сѫ по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсѣмъ друга норма за чистотата на единъ човѣкъ. Да се не заблуждавате съ толстоиститѣ, съ анархиститѣ и пр. Тѣ сѫ наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на слѣдующето, ще ви приведа слѣдующия примѣръ: едно врѣме, когато 12-тѣ еврейски плѣмена пѫтуваха въ пустинята, всѣко плѣме носѣше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? — Скинията. Едни носѣха покрива, други кадилницитѣ, трети темяна, четвърти — попскитѣ одежди, пети ковчега и т. н., но, щомъ пристигнѣха нѣкѫдѣ, всичкитѣ колѣна донасяха частитѣ на тази скиния, събираха я и тамъ се покланяха. Сега, тия Бѣли Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на свѣтлината, Богъ ще се изяви чрѣзъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на всички: „Донесете частитѣ“, и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свѣта, всѣки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всѣки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нѣщата, нѣма да давате прѣдимство никому. Всички учения сѫ на мѣсто. Материалиститѣ ще ги туримъ на работа, тѣ носятъ пода, блоковетѣ за темелитѣ. Ще имъ кажемъ: „Дайте вашитѣ блокове, тѣ трѣбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анархиститѣ, тѣ ще донесатъ ножове, чукове за дѣлане. Толстоиститѣ носятъ хубави дрѣхи, прѣмѣни за прѣобличане — и тѣ трѣбватъ. Търговцитѣ насъбрали хлѣбецъ, житце, брашнице. Ние ще огладнѣемъ, и тѣ ще отворять хамбаритѣ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нѣща, всѣко нѣщо, което сѫществува, то си има своето мѣсто.

Сега, ще се приготвите за утрѣшния день, да бѫдете бодри, ще завъртите новъ ключь. Втората сутринь събраннето трѣбва да стане по другъ начинъ. Трѣбва да разсѫждавате. Не че ще бѫдемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бѫдете съ инициатива, затова се събирате сега младитѣ. Не мислете, че старитѣ сѫ въ бездѣйствие Не, старитѣ сега сѫ обули нови потури. Знаете ли, и тѣ сѫ наострили ножоветѣ си, и казватъ: „И ние подиръ младитѣ!“ Готови сѫ на нови жертви. Мѫчно е да се трансформира човѣкъ. Мѫчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вѫтрѣшень процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие всинца желаете Любовьта, Мѫдростьта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мѫдростьта кали ума, а Любовьта кали сърцето. Слѣдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бѫдете готови. Сега, щомъ нѣкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учениение го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетѣ на всичкитѣ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитѣ, разрушава затвори, болници, и на мѣстата имъ съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е сьздадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пѣемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме“. Това е то новото учение! Ние започваме съ пѣене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. Религиознитѣ хора пъкь ще работятъ за подкрѣпа на религиознитѣ чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво въ свѣта, ние ще го вземемъ, и ще влѣземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие! Никакво насилие, и ще си отстѫпвате взаимно.

Днесъ, азъ ви слушахъ прѣзъ цѣлия день, отъ сутриньта, и си мислѣхъ да не присѫтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примѣръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бѣше приятно да ви слушамъ Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трѣбва, приложение! Малкиятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? Можете. Сърцето, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? — Можете. Волята, може ли да я посвѣтите? — Можете, Шомъ всичко посвѣтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голѣмата сила въ свѣта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мѣсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облѣченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветѣ, тѣ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитѣ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитѣ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитѣ хора, тѣ ще дадатъ всичко. Старитѣ възгледи, това сѫ натрупано богатство. Това богатство трѣбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигнете нагорѣ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свѣтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживѣно отъ други, и ние ще го приложимъ по сѫщия начинъ, по какъвто тѣ сѫ го приложили прѣди нась. Туй, което наричаме ново, за нѣкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. Бѣлото Братство отъ хиляди години живѣе въ този животъ. Тѣ сѫ го прилагали, затова ние ще вземемъ тѣхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитѣ тѣхни начини и методи, съ всичкитѣ тѣхни разбирания.

Искамъ да бѫдете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царѣлъ, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бѣше у нась на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скръбьта и умразата, и тѣхъ ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живѣете между насъ!“ И тогава, въ лицето на една скръбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.

Тъй ще гледате на нѣщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитѣ сърца!

„Изгрѣва вече день тържественъ!“

„Ше се развеселя!“

7 ч. в.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1923_07_02_8 Двѣ думи! (Учительтъ, Първо издание 1923 г., София)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...