Jump to content

1923_07_02_1 Разцъвтяване на човѣшката (Учительтъ, Първо издание 1923 г., София)


Ани

Recommended Posts

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Разцъвтяване на човѣшката душа.

Отдѣлянето на човѣшката душа отъ Бога съставлява единъ отъ най-великитѣ моменти на Битието. Туй отдѣляне въ ангелския свѣтъ е извѣстно подь името „зазоряване на живота“, а въ свѣта на хората е едно дихание на Бога. Защото, въ всѣка една вдишка и издишка на Бога, се зараждатъ разумнитѣ души. При всѣка издишка се създаватъ свѣтоветѣ, а при всѣка вдишка свѣтоветѣ се поглъщатъ вѫтрѣ, душитѣ влизатъ въ материалния свѣтъ. И тъй, при всѣка една Божествена издишка, или при излизането на една душа отъ своя първоизточникь, тя излиза подъ права линия, като единъ Божественъ лѫчъ, влиза въ обширния козмосъ или въ обширната вселена на своята еранда, или на своята прѣдназначена работа, която й е дадена да я завърши.

Сега, вие, които сте събрани тукъ, усѣщате този вѫтрѣшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрѣдѣленъ стремежъ. Съврѣменнитѣ хора това го наричатъ „младини“. Ама знаете ли накѫдѣ трѣбва да бѫде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намѣрите въ растенията. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили посоката на младинитѣ. Тѣ нѣкой пѫть вървятъ въ лѣво, нѣкой пѫть вървятъ въ дѣсно. „Младини“, тѣ не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно. Младини, това е равнодѣйствуваща линия. Това е линия, която опрѣдѣля всичкитѣ посоки на Битието. Да бѫде човѣкъ младъ, то е равносилно на това - да знае пѫтя си. Да бѫде човѣкь младь, това значи да носи въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: „Блажени дѣцата, на такива е царството Божие“. На младитѣ, на непокваренитѢ, на тѣзи които нито въ лѣво сѫ отишли, нито въ дѣсно.

Сега, у всинца ви трѣбва да има онѣзи благородни чърти на онзи царски синь, нареченъ Хусенфрахъ. Единь митъ има за него. Той се считалъ за единь отъ най-гордитѣ синове на царството, непристѫпень по своя характеръ, несъобщителенъ. Единь день той излиза на ловъ и намира въ планината една бѣдна овчарка, на която разбойницитѣ задигнали цѣлото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвь пѫть въ неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прѣвързва ранитѣ й, взима я на коня си, и я завежда въ своя палать, прислужва й, докато се изцѣрять всичкитѣ й рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойницитѣ, взима отъ тѣхъ, стадото, и го прѣдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: „Тази овчарка трѣбваше да остане при царския синь.“ Не, тя трѣбваше да опита една отъ неговитѣ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тѣзи овце сѫщитѣ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свѣта, сте като този царски синъ, и ще намѣрите много овчарки. Азъ наричамъ „овчарки“ изоставенитѣ човѣшки души, безъ разлика отъ кой полъ сѫ тѣ. Полъть, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитѣ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свѣта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята. че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърца, или като мѫже или жени, или като момци или моми, вие нищо нѣма да завършите. Тия методи всички сѫ ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нѣщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човѣка, нѣма по-високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богь може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрѣзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ сьрцето, вашата любовь ще бѫде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ ума, вашата любовь ще бѫде наполовина. А всичкитѣ слабости въ свѣта седятъ само въ половинкитѣ. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниять цвѣтъ отпослѣ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пѫтьтъ, който душата е изминала, слѣдъ като е излѣзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ крѫгъ. Този крѫгъ, чрѣзь диаметъра си, се раздѣля на двѣ равни части. Така се образува единъ цвѣтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прѣкарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвѣтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пѫпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитѣ, които заедно съ цвѣта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двѣтѣ полушария, които се проектиратъ въ своята нова насока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ триѫгълникъ. И тъй, този цвѣтъ за сега прѣдставя човѣшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човѣшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ на пѫпка, но сега, за пръвъ пѫть, тази пѫпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пѫпка е забѣлѣжително, като единъ отъ най-великитѣ моменти въ този козмосъ, нареченъ „разцъвтяване на човѣшката душа“. И всичкитѣ възвишени сѫщества въ Божествения свѣтъ очакватъ разцъвтяването на човѣшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, и Богъ ще вложи вѫтрѣ въ нея своята свѣтлина и своята Любовь.

Тъй щото, всички вие се намирате прѣдь една отъ най-великитѣ епохи въ свѣта - разцъвтяването на човѣшката душа. И всички вие трѣбва да знаете, че сте души, и трѣбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излѣзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цѣлия свѣтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитѣ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Шомъ се разцъвти човѣшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. Тѣ, отъ милиони години, отъ незапомнени врѣмена, чакатъ разцъвтяването на човѣшката душа, Божественото у човѣка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тѣхното идване, тѣ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любовь“.

И тъй, искамъ да остане у васъ една сѫществена мисъль: да знаете, че сте една пѫпка, въ която вашето съзнание трѣбва да бѫде тъй силно съсрѣдоточено, защото това е единъ отъ най-важнитѣ моменти въ живота ви. Нѣма нищо по-велико отъ това, слѣдъ като се разцъвтять душитѣ ви, да видите Божествения свѣтъ и възможноститѣ, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички трѣбва да бѫдете тъй чисти по сьрце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младитѣ, носите грѣховетѣ на старитѣ, но то е отгорѣ само. Грѣхътъ, това е единъ прахъ отгорѣ, на повръхностьта на човѣшката душа. Помнете едно нѣщо: вие отвѫтрѣ не сте покварени. Да не ви излъже нѣкой, прахъ имате само отвънка. Нѣкой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грѣшни, може да ви цитира онзи стихъ, че „въ грѣхь ме зачна майка ми“, и т. н. Не, човѣшката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго мѣсго. Вие сте души, а не тѣла, помнете това! Вие сте души, заченати нѣкога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възможность да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бѫде благоприятенъ прѣдъ лицето на Бога. Искамъ тази сѫществена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нѣма да бѫде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нѣма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пѫтьтъ! Схванете ли така, нѣма да има у васъ различие накѫдѣ сте, на лѣво ли сте или на дѣсно, нагорѣ ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсѣкѫдѣ. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нѣма да ви е страхъ, че има адъ. Не, дѣто е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Мѣстото, отъ дѣто се оттегли душата, тамъ се образува ада. И тъй, адътъ е мѣсто на бездушие, а раятъ — мѣсто на душитѣ.

Сега, азъ обръщамъ вниманието ви на врѣмето вънка, да видите какво говорятъ заради васъ. Деньтъ е много хубавъ, хубаво слънце грѣе, чисто небе, а това е единъ много добъръ признакъ. Този день само вие сте въ състояние да го развалите, никоя друга сила не е въ състояние да го развали. Той е за всички ви, той е день за всѣки едного отъ васъ. Ако вие схващате идеята, че сте души, излѣзли отъ Бога, и искате да му служите, животътъ ви ще бѫде такъвъ. Туй слънце ще грѣе вѫтрѣ въ вашитѣ умове, въ вашата душа, и душата ви ще види Бога. Този великъ Божественъ Духъ ще живѣе въ васъ, и вие ще бѫдете силни и крѣпки да извършите всичко, което желаете. Всичко въ вселената ще бѫде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, въ които Богъ живѣе. Само при тази мисъль, вие ще почувствувате въ себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която сѫществува между всички сѫщества. И тогава, не само земята, но и небето нѣма да ви бѫде чуждо. И по този начинъ, вашиятъ животъ, сега на земята, който съставлява една микроскопическа часть отъ тази цѣлокупность, ще се осмисли само отъ тази велика идея. Мнозина отъ васъ може би да имате извѣстни наслѣдени недъзи, тѣ сѫ само външни, защото всичкитѣ болести и недъзи, сѫ по повръхностьта или на вашитѣ умове или на вашитѣ сърца. При този великиятъ день, който иде сега въ свѣта, вашитѣ недъзи ще изчезнатъ изведньжъ. Когато вие се разтворите за тази Божествена свѣтлина, и влѣзе тази Божествена топлина, всичкитѣ ви минали недьзи, всичко туй ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. И тогава вие ще почувствувате въ себе си единъ особенъ аромать на живота - ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, въ никое свое сѫществуване, въ никое свое раждане и прѣраждане. Туй разцъвтяване ще бѫде въ онзи моментъ, когато ще скѫсате всички връзки на робството, съ което душата е била свьрзана. Щомъ ги разкѫсате, тогава Божествениятъ Духъ ще се всели въ душата ви, и ще се образува една връзка между васъ и Бога, между човѣка и Бога.

И тъй, азъ искамь да ви прѣдставя небето, като нѣщо близко, достѫпно за вась, да не мислите, че то е мѣсто на чужбина. Не, то е за вась. И когаго Божествениятъ лѫчь ви озари тогава, още първата вечерь, като излѣзете и погледнете небето, всички звѣзди ще ви проговорятъ и ще ви кажатъ по една сладка дума; ще разберете, че и звѣздитѣ, и тѣ могагъ да говорять. И всички тия думи ще бѫдатъ тъй съчетани, че ще образуватъ една нова книга на вашия животъ. Вие ще имате тогава всичкия кодексъ, всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, всичкитѣ методи и начини, по които да живѣете. Всичко това ще ви бѫде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всѣка звѣзда, на която погледнеге, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начинъ нѣма да има нѣщо невъзможно. Тогава всичко ще вършите съ радость и веселие.

И азъ желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляватъ мѫчнотия, или нѣщо, което може да ви спъне, а да бѫдете герои. Разбирате ли какво значи герои? — Безъ страхъ и безъ тъмнина, или съ Любовь и свѣтлина — туй наричамъ азъ герои.

И тъй, азъ ви пожелавамъ, работата, която имате въ туй ваше събрание да е успѣшна. Вие ще напишете само нѣколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво. Вие туряте една основа, и гледайте да я турите много добрѣ. Нека има единство, нека има съгласие, и всичко между васъ да се върши по Любовь. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислитер всичко туй, което чувствувате, всичко туй, което произтича отъ волята ви, да произтича отъ онзи великъ принципъ на Любовьта, да се диктува отъ нея, и да я чувствувате. И отъ тази Любовь да се проявяватъ въ васъ великитѣ Божествени мисли. Всички да бѫдете идейни, да имате такава дълбочина, че всѣки, при когото се приближавате, да чувствува, че сте носители на нѣщо ново. Всѣки да изтъкне нѣщо самобитно, което вашата душа очаква съ единъ свещенъ трепетъ. Пазете този свещень трепеть, нѣма по-хубаво нѣщо оттъ него. Когато сьрцето ви трепне, когато умътъ ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нѣщо е вѣтърътъ за онзи цвѣть, който малко се поклаща отъ него? Туй поклащане е единь отъ благословенитѣ моменти. Нѣкой се плаши отъ такива трепвания, но когато ви потрепери сърцето, когато ви потрепери ума, това сѫ едни отъ най-красивитѣ моменти въ живота ви.

Гледайте да извършите всичко по закона на Любовьта. Както ви казахь вчера, гледайте да дадете единь примѣръ на старитѣ. Ако вие го дадете, вие ще бѫдете всѣкога млади. Не дадете ли вие този примѣръ, тогава ще дойдатъ други млади, тѣ ще дадатъ примѣръ, пъкъ вие ще станете стари. Дадете ли този примѣръ, вие ще бѫдете за всѣкога млади. Азъ желая вие да сте послѣдното поколѣние, да прѣкѫснете рода на стария човѣкъ. Нали стариятъ човѣкь трѣбва да умре?

Той е човѣкътъ на грѣха, на заблуждението, на всички произволи и нещастия, които сега сѫществуватъ въ свѣта, а младиятъ, това е онзи новиятъ, роденъ по образъ и подобие Божие. И азъ казвамь: младиятъ човѣкъ, това е човѣкъть, който се разцъвтява по образъ и подобие Божие. Тази идея ви давамъ не само за тука, но, като се върнете по домоветѣ си, носете тази велика идея. Нѣма по-велика идея отъ тази! Кажете „Ние очакваме онзи великъ моменть, когато нашата душа ше се разцъвти. Ние ще възприемемь Божествената свѣтлина и Божествената топлина, ще дадемь новия плодь, който ще бѫде за изцѣление на всички недъзи въ съврѣменното човѣчество.“

Сега моего желание е, да имате съдѣйствието, благословението на цѣлото Всемирно Бѣло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство, да имате и Любовьта Божия, която е смисъльть на живота. Всичко туй да залегне въ вашата душа, за да бѫдете носители на новото учение - реализиране на царсгвото Божие, изпълнение на Волята Божия на земята!

Сега, може да изпѣете една пѣсень, и да започнете вашата работа.

73/4 ч.                  —             “Сине мой“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1923_07_02_1 Разцъвтяване на човѣшката (Учительтъ, Първо издание 1923 г., София)
  • Ани changed the title to 1923_07_02 Разцъвтяване на човѣшката (Първо издание 1923 г., София)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...