Jump to content

1938_12_31 Голѣмиятъ братъ


Ани

Recommended Posts

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ"
държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г.
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Голѣмиятъ братъ

Иоана 10: 1—10

Тази вечерь сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано отъ 3 и 9, които сѫ резултати. Числото осемь въ 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпроситѣ: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забо- гатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно рѣже концитѣ, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна къмъ всички. Тя крие въ себе си нѣщо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържатъ тритѣ велики добродетели — любовьта, мѫдростьта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото де- веть представя още човѣшката глава, т. е. проявения човѣкъ, резултатъ на творческия принципъ, чрезъ който се изявява Божията сила въ свѣта. Числото деветь представя крайния резултатъ на всѣки животъ. Никой не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь. Тъй щото, новата година отнема на човѣка всички възможности да проявява своитѣ стари навици и погрѣшки. Който иска презъ тази година да продължава по старъ обичай да грѣши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добъръ животъ. Който иска да живѣe добре, да проявява своитѣ добри мисли, чувства и постъпки, той ще на- мѣри благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя старъ животъ, пъленъ съ лоши мисли и желания, той ще се разтопи като ледъ и ще се изпари като вода.

Новата година е за добритѣ хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. Презъ тази година трѣбва да извадите отъ хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣe. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предъ видъ само външното й облѣкло. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, що- то даде своя единороденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.— Кой свѣтъ възлюби Господъ? — Свѣтътъ, който е въ човѣшката душа. Значи, Богъ е въз- любилъ разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка.— Кѫде е истината?—Въ човешката душа. Истината не може да се прояви вънъ отъ душата. Който търси истината, първо той трѣбва да намѣри душата, т. е. да съзнае, че има душа и живѣe въ нея. Душата говори на човека чрезъ всичко, което го заобикаля. Слънцето, което гpѣe; вѣтърътъ, който вѣe; рѣкитѣ, които текатъ; цвѣтята, които растатъ, това е все говоръ на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна запо- вѣдь слънцето грее, вѣтърътъ вѣе, изворите бликатъ, плодовете зрѣятъ. Душата е проя- вениятъ Богъ въ човѣка. Когато човѣкъ не слуша душата си, тя се оттегля отъ него, и той се стопява, както ледътъ— отъ слънчевите лѫчи. Душата може да стопи човека на своя огънь, както вие топите восъка. Отъ стопения восъкъ тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бѫдатъ излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родятъ.

Като знаете това, бѫдете готови тази година да ви стопятъ и отново да ви излѣятъ. Това ще стане съ мнозина, но не съ всички. Нищо страшно нѣма въ стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно въ света, но то не е въ умирането. Страшно е, когато човекъ влезе въ противоречие съ себе си. Има едно противоречие въ света, което произлиза отъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Казано е, че Богъ създаде света въ шесть деня, а въ седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория день, обаче, Богъ не се изказа. Този день има нещо общо съ храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека въ храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича сь такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи съ хора, които обича. Въ храненето човѣкъ може да се поправи, само когато свърже устата си съ ушите. Съ други думи казано: човѣкъ може да изправи живота си чрезъ словото. Каквото говори, той трѣбва да слуша. Вслушва ли се въ думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва въ думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.

И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули отъ себе си. Щомъ сте казали нещо, което е минало и презъ вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, цѣли- ятъ свѣтъ да го чуе. Не е ли минало презъ вашите уши, задръжте го въ себе си. Новата година ще бѫде една отъ добрите и плодородни години. Бѫдете будни, да съберете храна въ запасъ, да имате за другите години. Сега вие сте въ Египетъ, когато Иосифъ предсказа, че ще има седемь плодородни и седемь неплодородни години. За добрите хора тази година е една отъ плодородните. Тѣ трѣбва да си събератъ храна за неплодородните години, които ще дойдатъ. Не вземайте думите ми въ букваленъ смисълъ. Азъ не говоря само за физическото плодородие.

Като се говори за гладъ, за сиромашия, за смърть, хората започватъ да се страхуватъ. Страшна е смъртьта, но човѣкъ требва да знае, за какво умира. Добре е понякога човекъ да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човѣкъ да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Безъ светлина и знание животътъ нѣма просторъ. Безъ свобода животътъ нѣма постижения. Да умре човѣкъ, това значи да се откаже отъ своите недѫзи, отъ злото въ свѣта. У - мира, т. е. човекъ отива въ света да учи. Да възкръсне човѣкъ, това значи да живее за доброто, за великото въ свѣта. Като прилага законите на доброто, човѣкъ трѣбва да посвети голѣма часть отъ живота си на любовьта, на мѫдро- стьта и на истината. Любовьта ще му подари живота, мѫдростьта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човѣкъ ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовьта.

Какво значи, човѣкъ да обича Бога? Да обича човѣкъ Бога, това значи, да Го вижда навсѣкѫде. Търси ли Го вънъ отъ себе си, човѣкъ никога не може да Го види. Какъ може да Го види отвънъ, щомъ Той живее въ него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човѣкъ требва да има огледало. Всички хора едни за други сѫ огледала, въ които могатъ да се оглеждатъ. Следователно, като обичате единъ човѣкъ, вие се оглеждате въ него като въ огледало. Пъкъ и този, когото обичате, сѫщо се оглежда въ васъ. Като се види въ нѣкое огледало, човѣкъ се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото въ огледалото. Образътъ, който вижда въ огледалото, е чистъ, неопетненъ. — Защо? — Защото никой досега не е могълъ нито да го пипне, нито да го пригърне. Кой човѣкъ е могълъ да пригърне своя образъ въ огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образъ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се пригръща, нито цѣлува. Направите ли най- малкия опитъ да се докоснете до този образъ, той моментално изчезва.

Сега, ако ви питатъ, защо трѣбва да обичате, ще отговорите: Човѣкъ трѣбва да обича, за да вижда Божественото навсѣкѫде. Не Го ли вижда, той нѣма животъ въ себе си. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Тази година трѣбва да дадете пѫть на любовьта въ себе си, за да се влѣе струята на великия животъ въ васъ. Мнозина се страхуватъ отъ любовьта, наричатъ я огънь всепо- яждащъ. Не, огъньтъ на любовьта гори, безъ да изгаря. Като посветите живота си на любовьта, ще разберете, че имате сила да носите мѫчнотиитѣ си. Като посветите живота си на мѫдростьта, ще разберете, че имате знание и свѣтлина да виждате ясно нѣщата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможность на човѣка да преодолява трудноститѣ въ живота. Знанието освѣтява пѫтя на човѣка. Свободата дава възможность на човѣка да се прояви. Нѣкой казва, че е свободенъ да изкаже мнението си по нѣкой споренъ въпросъ. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрѣлия да стане отъ гроба и да започне новъ животъ. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи въ гроба, това не е свободно говорене.

Сега, азъ желая на всички присѫтству- ващи да излѣзете отъ гробоветѣ си. Не е въпросъ тѣлата ви да възкръснатъ. Не, душата ви трѣбва да възкръсне. Да възкртсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нѣщо е човѣшката душа. Да се прояви душата на човѣка, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала отъ хиляди години, и да се събуди отъ дълбокия сънь. Събудете се отъ тоя сънь и не спете вече! Заспите ли, голѣми нещастия ще ви сполетятъ. Не заспивайте на мѣста, дето минаватъ крадци и разбойници. Съ други думи казано: никога не допущайте въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които отъ една страна обиратъ хората, а отъ друга — обви- няватъ мирнитѣ пѫтници въ кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъль по отношение на Божественото въ свѣта. Не питайте, защо сѫ допуснати страданията и нещастията въ живота. Не питайте, защо едни хора сѫ създадени добри, а други — лоши. По естество човѣкъ е създаденъ добъръ. Ко- гато се проявява нѣкога лошъ, причината за това е той самъ. Божията рѫка не е взела и не взема никакво участие въ страданията и нещастията на хората. Човѣкъ е създаденъ добъръ, но ако той доброволно не иска да се прояви такъвъ, насила никой нѣма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто въ себе си, това е право на човѣка. Ако не го прояви, той носи отговорностьта, че не се е проявилъ такъвъ, какъвто е създаденъ.

Следователно, новата година иска отъ всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто въ себе си. Всѣки трѣбва да прояви любовьта на сърдцето си безъ страхъ. Ще кажете, че хората не ви обичатъ. Не е въпросъ въ обичането. Днесъ отъ човѣка не се изисква толкова любовь. колкото умѣние да преценява любовьта. Ние сме въ епоха, когато трѣбва да преценяваме любовьта. Ще кажете, че трѣбва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовьта, човѣкъ не може да люби. Невъзможно е да любишъ човѣка, докато не це- нишъ душата му. Любовьта е възможна само тогава, когато се научите да цените човѣшка- та душа. Да ценимъ човѣшката душа, това значи, да познаемъ въ нея Божия образъ. Щомъ познаемъ образа на Божественото, ние ще почувствуваме любовьта Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ любовьта. Запали ли се човѣкъ веднъжъ отъ любовьта, повече не трѣбва да го палятъ. Ето и слънцето, веднъжъ запалено, никой повече не го пали. То е запалено отъ милиони години насамъ и постоянно гори. Сѫщото се отнася и до човѣка. Той е запаленъ съ Божествената запалка на любовьта още при създаването му, но и до днесъ продължава да гори. Никой не е въ състояние да го изгаси. Дето и да го турятъ, той нѣма да изгасне. Топлината, която човѣкъ има, е въ състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него.

Единственитѣ нѣща. отъ които човѣкъ не трѣбва да се плаши, това сѫ любовьта, знанието и свѣтлината и свободата. Единственитѣ нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се плаши, това сѫ безлюбието, невежеството, робството и ограничението.

И тъй, числото 39 въ новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братътъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ; деветорната е голѣмиятъ братъ, който живѣе на земята и рѫководи цѣлото човѣчество. Този братъ иде сега въ свѣта да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този братъ и да се запознаете съ него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между васъ, радвайте му се и го посрѣщайте добре. Вие трѣбва да го срещнете презъ тази година по-

12 не нѣколко пѫти. Интересувайте се отъ неговата любовь, отъ неговото знание и отъ неговата свобода. Щомъ придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде своя едино- роденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“.

Сега, поздравявамъ ви съ вашия голѣмъ братъ и ви пожелавамъ да го посрещнете съ любовь, да му отидете на гости, а сѫщо така и той да ви посети. Да посрещнете своя голѣмъ братъ, това значи да съедините на едно мѣсто физическия, духовния и Божествения свѣтъ.

Беседа отъ Учителя, държана на

31. XII. 1938 г. 12 ч. в. София—Изгрѣвъ

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...