Jump to content

1929_01_01 Тихиятъ гласъ


Ани

Recommended Posts

Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929
(31. декември - 1 януари 1929)
 

Тихиятъ гласъ.

Сега ще прочета 6 глава отъ Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всѣки самъ да си прочете 21 глава отъ Откровението. Общиятъ сборъ отъ цифритѣ на 1929 година е 21. Като размѣните мѣстата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означаватъ числата 12 и 21? — Числото 12 е идеалъ на човѣшката душа за единъ разуменъ, мѫдъръ животъ. Числото 21 е изразъ на великата Любовь, която осмисля нѣщата, която носи безсмъртие.

Годината 1929 показва двѣ важни нѣща за човѣка. Първо: тя опрѣдѣля пѫтя, по който човѣкъ трѣбва да върви. Кой е този пѫть? — Божествениятъ. Второ: тази година показва методитѣ, чрѣзъ които човѣкъ може да ликвидира съ своята карма и да подобри положението си. Въ 1929 година има двѣ деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизъма въ човѣка. И въ Писанието е казано, че числото 18 прѣдставлява егоистичното у човѣка. Тъй както се развива човѣкъ днесъ, въ своето човѣшко естество, билъ той мѫжъ или жена, е егоистъ. Защо? — Докато човѣкъ мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоистъ човѣкъ. Сега може да се явятъ много противорѣчия и да кажете: „Не трѣбва ли човѣкъ да бѫде ученъ?“ — Да, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, но каква наука трѣбва да владѣе? Каква наука има въ лисицитѣ? Каква наука има въ вълцитѣ? Каква наука има въ змиитѣ? Или, каква наука е тази, науката за задушливитѣ газове? Или, каква наука е тази, която учи хората, какъ да погребватъ своитѣ умрѣли? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подо-брение на живота; истинска наука е тази, която внася въ душата на човѣка Любовь, Мѫдрость, Истина и Правда. Каква наука има въ това, дѣто Мойсей хвърлилъ плочитѣ, на които били написани Божиитѣ заповѣди? Каква наука има въ това, да знаятъ хората, че Мойсей изгорилъ златното теле, на което евреитѣ се кланяли? Той турилъ праха отъ изгореното теле въ вода и накаралъ евреитѣ да я изпиятъ. Какво означава това? Истинската наука не седи въ знанието на тѣзи факти, но въ разбиране дълбокия смисълъ на тѣзи факти. Съ тази постъпка Мойсей искалъ да каже на евреитѣ, че човѣкъ може да познае Бога, само слѣдъ като изпие, слѣдъ като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човѣкъ има златно теле, което държи като идолъ на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трѣбва да ги изяде и изпие, докато най-послѣ каже: „Наживѣхъ се вече“. Слѣдъ това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога.

При сегашното положение, въ което човѣкъ се намира, той посветява цѣли 16 години, докато свърши университетъ, а слѣдъ това търси начинъ, какъ да осигури живота си. Днесъ повечето мѫже и жени се женятъ, нареждатъ си ра ботитѣ, дѣца се раждатъ и уми- ратъ, но при все това работитѣ имъ оставатъ неуредени. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, на когото работитѣ да сѫ напълно уредени! — Нѣма такъвъ човѣкъ. Най-послѣ, като видятъ тия хора, че не могатъ да наредятъ работитѣ си, казватъ: „Нищо, като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще се нареди“. Питамъ: кой отъ васъ има опитностьта, да е разбралъ отъ своя заминалъ баща или майка, дѣдо или баба, какво има на онзи свѣтъ? По този въпросъ всички покойници мълчатъ, като риби. Всички единодушно казватъ: „Не е позволено да се говори по тѣзи въпроси“. Чудна работа! — Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човѣкъ? — Когато има да дава. Обаче, когато има да взима, той говори, Когато казваме, че човѣкъ е лошъ, че грѣши, разбираме, че той е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Но като грѣши човѣкъ, той става робъ на грѣха, и по такъвъ начинъ самъ се ограничава. Значи, всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши, но отъ тази свобода,  именно, той става робъ на грѣха, самъ се ограничава. Слѣдователно, който служи на грѣха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човѣкъ да излѣзе изъ този законъ, той трѣбва да работи за придобиване на своята свобода.

И тъй, два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на ограничението и законъ на свободата. Свободата се проявява по два начина, но послѣдствията на тия прояви сѫ различни. При първия начинъ, въ желанието си да бѫде свободенъ, човѣкъ грѣши, и по такъвъ начинъ се заробва. Това показва, че този човѣкъ не е готовъ за тази свобода. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бѫде свободенъ. Отива при единъ, при втори, при трети богаташъ, моли се да му помогнатъ, но всички го пѫдятъ. Най-послѣ той казва: „И азъ искамъ да бѫда свободенъ човѣкъ! Моето достойнство се уронва отъ това положение, въ което съмъ изпадналъ“. Намира тогава от- тукъ-оттамъ около 500-600 лева, купува единъ револверь съ 12 патрона, прѣсрѣща на пѫтя нѣкой богаташъ, посочва му револвера си и му казва: „Чакай, сега ще ме разберешъ, кой съмъ! Или ще дадешъ, каквото имашъ въ джоба си, или ще те убия на мѣстото!“ Богаташътъ веднага дава, каквото има, и въ този случай се заробва, изпада въ ограничения; бѣдниятъ пъкъ сега е свободенъ. Обаче, законитѣ на държавата сѫ противъ крадцитѣ. Веднага улавятъ този крадецъ, взиматъ паритѣ му, а него турятъ въ затворъ. Значи, той е билъ врѣменно свободенъ, а послѣ го ограничаватъ, поставятъ го въ затворъ.

Вториятъ начинъ, по който може да се придобие свободата, е чрѣзъ правене добро. Доброто, значи, води човѣка отъ заробването, отъ ограничението, въ което се намира, къмъ свобода. Напримѣръ, даденъ човѣкъ е заробенъ отъ нѣкакво ограничение, но е богатъ, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага имъ, и по такъвъ начинъ си спечелва много приятели. Като печели приятели, съ това той придобива и свободата си. Човѣкъ трѣбва да дава по закона на Любовьта, да знае, кому колко да дава. Защо? — Понеже всѣки день, всѣка година има свои опрѣдѣлени задължения. Задълженията произтичатъ отъ факта, че всички хора сѫ органи на Бо-жественото тѣло. Щомъ живѣемъ въ Бога, ние сме Негови функции. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и чувства.

Ще ви задамъ слѣднитѣ въпроси: колко трѣбва да яде човѣкъ? — Колкото му е нужно. Какъ се храни организмътъ? — Когато кръвьта минава прѣзъ клѣткитѣ на орга-низма, всѣка клѣтка задържа отъ нея само толкова, колкото и е необходимо, а излишната часть отъ кръвьта остава да върви нататъкъ изъ организма, да продължава своя пѫть. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ нѣматъ хамбаръ, въ който да складиратъ излишъка отъ храната. Ако клѣткитѣ си направятъ хамбаръ, веднага въ тѣлото на човѣка започва да се развива нѣкакъвъ туморъ. Образува ли се нѣкѫдѣ изъ тѣлото на човѣка такъвъ хамбаръ, той вече е кандадатъ за онзи свѣтъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се заеме съ задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живѣятъ въ не-го, да не правятъ хамбари. Докато въ тѣлото на човѣка нѣма хамбари, той е здравъ и младъ. Нѣкой казва: „Какъ може да се живѣе безъ хамбаръ“? Защо е необходимъ хамбаръ на човѣка? Ще кажете, че докато човѣкъ има пъленъ хам-баръ съ запасна храна, гладенъ нѣма да остане. Питамъ: ако вие сте човѣкъ, пъленъ съ магнетическата сила на Божията Любовь, ще имате ли нужда отъ хамбаръ? — Нѣма да имате. Отдѣто минете, вие ще привличате хората, и гладенъ никога нѣма да останете. На какво се дължи това привличане? — На вѫтрѣшната красота въ този човѣкъ. Такъвъ човѣкъ е уменъ, добъръ, съ по-високо съзнание отъ това на обикновенитѣ хора.

Казвамъ: когато човѣкъ говори, нѣма правила, по кой начинъ трѣбва да говори. Начинътъ, по който азъ правя доброто, не е общъ за всички хора. Този начинъ е специаленъ за мене. Може би, азъ имамъ обичай да правя добро сутринь, другъ — на обѣдъ, а трети — вечерь. При това, въ тия три момента отъ деня и начинитѣ за правене на добро сѫ съвършено различни. Всѣки човѣкъ има особенъ часъ, особенъ день, въ който той прави добро. Мнозина казватъ, че когато човѣкъ прави добро нѣкому, трѣбва да му каже поне една сладка дума. — Не, човѣкъ може да направи нѣкому добро и безъ да му каже сладка дума. Напримѣръ, имало единъ гагаузинъ, търговецъ въ Бургазъ, който правилъ добро, безъ да казва сладка дума на човѣка. Напротивъ, той даже се отнасялъ грубо съ тия, на които правилъ добро. Когато дохождалъ нѣкой просекъ въ дюкяна му, той го из- гонвалъ, нахоквалъ, като му казва- лъ: ..Махни се от тукъ, очитѣ ми да не те видятъ!“ Просекъть си излизалъ тѫженъ, наскърбенъ. Този търговецъ ималъ силно развита съвѣсть, и щомъ просекъть се отдалечавалъ, той веднага изваждалъ отъ касата си 10-15 лева, и хуквалъ да го гони ту въ една, ту въ друга улица. Най-послѣ го настигалъ въ нѣкоя затънтена улица, посмушквалъ го малко и му казвалъ: „На, вземи тия пари“. Слѣдъ това се връщал и въ дюкяна си доволенъ.

По сѫщия начинъ и съдбата постъпва съ васъ. Въ първо врѣме, като този търговецъ, тя ни пѫди отъ дюкяна си, и послѣ ни намира въ нѣкоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева въ джоба ни. Ако вие мислите, че свѣтътъ ще ви посрещне съ лаврови вѣнци, лъжете се. Да, въ началото може да има вѣнци, но въ края бѫдете увѣрени, че ще има раз- вѣнчаване. Мислите ли, че онази пѣвица, която е била посрещана на сцената съ лаврови вѣнци и рѫкоплѣскания, утрѣ като изгуби гласа си, ще има сѫщия приемъ? — Не, друга нѣкоя ще дойде на мѣстото и, а първата ще се гърчи отъ мѫки, че мѣстото и е заето. Всичко това привидно е така. Сегашниятъ животъ е прѣходенъ, и това ни най-малко не трѣбва да ни обезсърдчава. То е методъ на възпитание. На земята още не е дошълъ онзи истински идеаленъ животъ, къмъ който се стремимъ.

Често казватъ: „Човѣкъ трѣбва да прави добро!“. —Да, човѣкъ трѣбва да прави добро, но доброто, въ широкъ смисълъ на думата, не сѫществува на земята. И Любовьта, въ този смисълъ, не сѫществува на земята. На земята има прояви на Любовьта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живѣе въ човѣка. Ако Любовьта би живѣла на земята, между хората нѣмаше да има бѣсилки, нѣмаше да има затвори — отъ единия до другия край на земята щѣха да се чуватъ само пѣсни и веселби. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ еди-кого си, любя го.“ — Това е само частична проява на Любовьта, но самата Любовь още не е дошла. Ако, наистина, това е самата Любовь, питамъ: какъ е възможно днесъ да обичашъ този човѣкъ, а утрѣ да му измѣнишъ? Каква е тази любовь? Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада“. Понеже Богъ е Любовь, Той нито се измѣня, нито се промѣня. Казвате: „Ние се стремимъ къмъ Бога“.— Щомъ се стремите къмъ Бога, трѣбва да имате въ съзнанието си само една идея за Бога, а именно: Богъ е Любовь, която нито се измѣня, нито се промѣня.

Въ човѣка се различаватъ двѣ съзнания: човѣшко и Божествено. Човѣшкото съзнание кара човѣка да се обижда, когато нѣщо не е по волята му. Той започва да се гнѣви, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволенъ е. Слѣдъ това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дѣто не ти угодиха. Слабости иматъ, затова сѫ сгрѣшили!“ Тия двѣ съзнания въ човѣка вървятъ паралелно. Богъ въ насъ ни учи, какъ трѣбва да живѣемъ, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трѣбва да приложимъ въ живота си, да видимъ, какви резултати ще даде!“ Господъ отстѫпва и казва: „Добрѣ, приложете вашата теория!“ Докато ние сѫдимъ хората, работата върви добрѣ, но щомъ започватъ да ни сѫдятъ, работата ни тръгва злѣ. Казано е въ Писанието: „Който сѫди, сѫденъ ще бѫде. Съ каквато мѣрка мѣрите, съ таквазъ ще ви се отмѣри!“

Ние не говоримъ за външнитѣ прояви на човѣка, но за проявитѣ на човѣшкото съзнание. За насъ е по-важно, какво е съзнанието на човѣка, а не това, какви думи е казалъ. Когато съзнанието на човѣка е раздвоено, той минава за лошъ човѣкъ. Въ момента, когато съзнанието на нѣкой човѣкъ, или светия, или на нѣкой ангелъ се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно: въ момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десеть пѫти на день човѣкъ може да бѫде светия, праведенъ, и десеть пѫти на день може да бѫде грѣшникъ. Много писатели, поети пишатъ за Любовьта, за доброто въ свѣта. За Любовьта, както и за доброто не се сѫди само по вън- шнитѣ прояви на човѣка, но се взиматъ прѣдъ видъ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ петици за проявлението на Любовьта къмъ нѣкого, или за правене добро нѣкому. Какъ мислите, добро ли ви прави банкеръть, когато ви дава 20,000 лева на заемъ съ 40% лихва? Има ли той любовь къмъ васъ? — Докато му изплащате редовно полицитѣ си, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ прѣдъ него, и той ви обича. Прѣстанете ли да изплащате полицитѣ си, вие сте безчестенъ човѣкъ, вагабонтъ, и той прѣстава да ви обича. Казватъ, че най-идеалната любовь на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синътъ или дъщерята да не изпълнятъ желанията на родителитѣ си, и тѣ измѣнятъ своята любовь къмъ тѣхъ. Значи, любовьта на майката и бащата къмъ дѣцата се измѣня; сѫщо тъй се измѣня и любовьта на дѣцата къмъ тѣхнитѣ родители. Гледате нѣкое малко дѣте при- гръща майка си, радва и се, не може безъ нея, но колкото повече расте, любовьта къмъ майка му охлажда, и когато това дѣте порасне, стане голѣмъ момъкъ, той казва на майка си: „Ти повече не ми трѣбвашъ. Азъ ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататъкъ азъ ще правя сѫщото за друга нѣкоя.“ Това сѫ специфични прояви на Любовьта, но човѣкътъ не е въ тѣхъ. Това състояние на човѣка е отчасти подобно на състоянието, въ което се намиратъ рибитѣ. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на сѫдбата. Тя не се грижи повече за тѣхъ. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любовь къмъ тия хиляди яйца? Слѣдователно, когато нѣкоя майка не обича своя синъ, тя атавистически прѣживѣва състоянието на рибата. Тази любовь е рибишка. Наблюдавате нѣкой сомъ, движи се изъ водата, мърда мустацитѣ си, дано улови нѣкоя жертва, да я глътне.

Прѣзъ тази година отъ всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправятъ хората работитѣ си, кога и да е, все трѣбва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сборъ отъ цифритѣ да даде числото 21 или обратното на него — 12. Все трѣбва да дойде една година, която да съдържа двѣ деветорни. Какво е значението на цифритѣ, които образуватъ 1929 година? — Числото едно, т. е. единицата означава неизмѣнното Божествено начало на нѣщата. Числото 9 показва различнитѣ възможности у човѣка за добро и зло. Числото 2 прѣдставлява егоизъма въ човѣка, който е причина за спорове, неразбирания между тѣхъ и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процесъ на равновѣсие. И сега, като извадите 3 отъ 9, т. е. отъ доброто, ще получите 6, което показва, че човѣкъ трѣбва да напусне злото, егоистичното въ себе си и да дойде въ Божествения животъ.

Единицата е законъ на Мѫд- ростьта; двойката — законъ на Любовьта. Ако боравите съ Любовьта безъ Мѫдростьта, непрѣменно ще направите нѣкоя погрѣшка. Всѣки отъ васъ е ималъ, но и сега има, по единъ или повече приятели, които обича, Питамъ: слѣдъ като сте дружили нѣколко години съ тѣхъ, не сте ли си казали нѣкоя обидна, горчива дума? — Казали сте си. И какво правите слѣдъ това? — Дадете си гръбъ единъ на другъ, и слѣдъ врѣме се помирите. Отдѣ придобихте този навикъ? Какво правите пъкъ, когато обичате нѣкого? Обръщате лицето си къмъ него — искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща къмъ васъ, а който ви обича, лицето си обръща къмъ васъ. Споредъ окултизма, адътъ и небето се различаватъ, именно, по това. Като отидете въ ада, ще видите, че всички негови жители обръщатъ гърбоветѣ си къмъ Бога и казватъ: „Не искаме да знаемъ за Бога!“ Отидете ли въ небето, тамъ всички жители обръщатъ лицата си къмъ Бога. Слѣдователно, въ ада нѣма изгрѣвъ, тамъ сѫществува вѣченъ залѣзъ. Въ небето, обаче, има вѣченъ изгрѣвъ, понеже всички обръщатъ лицата си къмъ Бога. Залѣзътъ е символъ на изгубената Любовь. Щомъ слънцето залѣзе, и Любовьта се изгубва. Изгрѣвътъ е символъ на намѣрената Любовь.

Прѣзъ тази година вие ще имате отношения на взимания-давания, съ редъ сѫщества, нѣкой добри, нѣкой лоши, защото сѫ отъ разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате отъ всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавиятъ има извѣстна интели- гентность, но въ всичкитѣ си пѫтища той е своенравенъ, въ слѣдствие на което има повече изпитания и страдания. Глупа- виятъ се мисли за божество, затова често иска да измѣня Божия планъ на нѣщата. Кой човѣкъ до днесъ не е изказалъ своитѣ протести противъ Бога, защо го е поставилъ въ това общество, защо го е пратилъ на земята между тези родители, защо не му е далъ голѣмо богатство, здраве и много знания? Глупавиятъ мисли, че Господъ трѣбва да се занимава само съ него: той да заповѣдва, а Господъ да из-пълнява. Умниятъ, любещиятъ човѣкъ се познава по слѣдното качество: той разбира постѫпкитѣ на онзи, който го обича, и знае, какво иска да каже чрѣзъ тѣхъ. Казвате: „Мѫчно е да се познае, кой ни обича!“ — Да, разуменъ, любещъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ, за да познаешъ, кой те обича.

Мнозина казватъ: „Труденъ е духовниятъ пѫть!“ — Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е духовниятъ, но ако го знаешъ, разбира се; не го ли знаешъ, нѣма по-мѫченъ пѫть отъ духовния. Духовниятъ човѣкъ е прозорливъ, той знае отъ кого да иска, той знае и какъ да иска. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ царь въ древностьта обичалъ често да се дигизира, като се обличалъ въ прости, обикновени дрехи, а неговитѣ слуги се обличали като генерали, и така се разхождалъ изъ града, самъ, безъ никакви слуги, да проучава живота на своитѣ поданици. Единъ день, тъй прѣоблѣченъ, царьтъ се раз- хождалъ съ слугитѣ изъ своя палатъ. Въ това врѣме единъ просекъ успѣлъ да се промъкне до палата на царя и започналъ да проси милостиня огъ слугитѣ му. Като погледналъ къмъ царя, отминалъ го и си рекълъ: Какво ще искамъ отъ тебе? И ти си бѣденъ, като менъ“. Така постѫпватъ много отъ съврѣменнитѣ хора: искатъ помощь отъ слугитѣ на царя, но отъ самия царь не искатъ. Като дойдатъ до него, погледнатъ го и си казватъ: „И ти си като насъ бѣденъ, нищо не можешъ да ни дадешъ!“ — и си заминаватъ. —Не, вие трѣбва да се спрете, именно прѣдъ човѣка облѣченъ съ дрипи. Той е дигизиранъ като бѣденъ, но е богатъ човѣкъ.

Само той може да ви помогне въ трудното положение, въ което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човѣка. Това, което е облѣчено, наперено и вдига шумъ въ човѣка, то е неговиятъ слуга — ти отъ него нищо не проси. Дойдешъ ли, обаче, до онова, което външно е просто облѣчено, спри се тамъ и кажи своята дума, своята молба само единъ пѫть то ще ти помогне. То е Божественото въ човѣка. Ако знаете да Му говорите, нѣма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняватъ, това показва, че вие искате помощь отъ вашитѣ генерали, обѣчени хубаво, съ външенъ блѣсъкъ.

Тия генерали нѣматъ нищо въ себе си, тѣ не могатъ да ви помогнатъ — и тѣ сѫ бѣдни, като васъ.

Казвамъ: тази година ще се научите да различавате господаря отъ слугитѣ, царя отъ неговитѣ генерали. Това значи човѣкъ да познава себе си. Въ човѣшката душа се крие Божественото съзнание, което за да намѣри човѣкъ и да Му поиска помощь, въ него трѣбва да утихне всѣка буря, всѣки шумъ, да изчезне всѣка зависть, злоба, всѣко съмнѣние, маловѣрие и т. н. Изчезне ли всичко това отъ човѣка, той се поставя въ положението на едно разумно дѣте, което чува и разбира тихия гласъ на Бога въ себе си. Пророкъ Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, изкла 400 души, слѣдъ което трѣбваше да прѣкара 40 - дневенъ постъ въ планината, да изкупи грѣховетѣ си. Тукъ, обаче, той можа да чуе Божия гласъ. Богъ му се яви по три начина: въ бурята, въ огъня и въ тихия гласъ. Отъ бурята и отъ огъна той се уплаши и избѣга, но като чу тихия гласъ, закри лицето си и позна Бога.

Тази година азъ ви поже- лавамъ да чуете тихия гласъ на Господа въ васъ. Той носи красивото, великото, мощното въ свѣта. Когато тихиятъ гласъ дойде въ човѣка, тогава неговиятъ характеръ е създаденъ вече; тогава се проявява и неговата сила. Тихиятъ гласъ прави човѣка силенъ и богатъ. Само богатиятъ човѣкъ може да бѫде добъръ. П. Славейковъ казва: „Парице, парице, всесилна царице; съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Паритѣ означаватъ разумностьта въ човѣка. Съ тази пословица Славейковъ иска да накара хората да мислятъ. Той билъ голѣмъ философъ. Че то българитѣ казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е простъ, той е роденъ за мотика, а хората го правятъ владика“. Това значи: мѫдриятъ човѣкъ може да стане владика, а глупавиятъ може да работи съ мотика.

И тъй, азъ ви пожелавамъ да получите доброто, което новата година носи. Онѣзи, които идватъ отгорѣ, ви казватъ: „Тихи бѫдете!“ Миналата година ви казахъ да имате отворени очи, а тази година ви казвамъ да имате отворени тор-би, та кой какъ мине, да тури нѣщо въ тѣхъ. Не сѫ ли отворени торбитѣ ви, никой нищо нѣма да тури, и тѣ ще останатъ празни. Всѣки да закачи торбата си на рамото и прѣзъ цѣлата година да седи отворена. Торбата ви трѣбва да бѫде отворена! Какво прѣдставлява тази торба? - Човѣшкото сърце. То трѣбва да бѫде отворено за свѣтлината. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да има човѣкъ връзка съ Бога, съ възвишени и разумни сѫщества! Тѣ сѫ тил , въ неговия животъ.

Сега, поздравлявамъ ви съ новата година! Старата и новата година ще бѫдатъ заедно до 22 мартъ. До това врѣме старата година ще прѣдаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо дѣтенце, за което трѣбва да се погрижите: да го облѣчете, обуща и дрешки да му направите. Нека тия думи ви послужатъ като ребусъ за разрѣшение.

*

Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 /XII,

Срѣщу нова година, 12 ч. в. на „Изгрѣвъ“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...