Jump to content

1930_11_23 Общение съ Бога


Ани

Recommended Posts

Извънредна беседа, държана от Учителя на 23 ноември 1930 г., Издание 1931 г.

ОБЩЕНИЕ СЪ БОГА

Животътъ, въ своитѣ прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви иматъ свои практически и теоретически значения. Запримѣръ, да вѣрва човѣкъ, това е една отъ теоретическитѣ страни на живота. Каквото и да мисли човѣкъ за вѣрата, това е все още теория. Въ такъвъ случай всички хора се различаватъ въ своитѣ теоретически възгледи за вѣрата и за живота. Обаче, по отношение на реалното въ живота, т. е. по отношение на сѫществената страна на живота, всички хора, както и всички живи сѫщества, изобщо, иматъ еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, въ реалностьта на нѣщата има единство. Напримѣръ, когато дойде радостьта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промѣни въ всички живи сѫщества. Тѣзи промѣни се забѣлѣзватъ най-добрѣ у хората. Когато тѣ се радватъ, пулсътъ имъ се увеличава, приливътъ на кръвьта въ сърцето се усилва и всички органи се разширяватъ. Изобщо, радостьта причинява разширение въ човѣка.

Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че молитвата, моленето е достояние само на простия човѣкъ. Тѣ считатъ молитвата за нѣщо долно по отношение на учения, на гениалния човѣкъ или на светията. Въ сѫщность, ако се вземе прѣдъ видъ живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отъ начало до края прѣдставлява само молитва. Животътъ му започва съ молитва и завършва съ молитва. Молитвата на гения, напримѣръ, показва, че той е брѣмененъ съ нѣкаква велика идея, съ която иска да допринесе нѣщо на свѣта. Такъвъ животъ е напълно безкористенъ. И затова казваме, че както гениятъ, така и светията не търсятъ въ живота си своето лично благо.

И тъй, всички хора, които сѫ готови да разбератъ по вѫтрѣшенъ, интуитивенъ начинъ молитвата, само тѣ сѫ въ състояние да разбератъ нейния дълбокъ смисълъ. Между съврѣменнитѣ езици нѣма нито единъ, който е въ състояние да изрази великата идея, която се крие въ понятието „молитва.“ И днесъ, по нѣмане на съотвѣтна дума, ние си служимъ въ разнитѣ езици съ думи, които приблизително поне изразяватъ понятието молитва. Да се молишъ, това значи да обърнешъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Онзи Източникъ на живота, отъ който си излѣзълъ. Ако човѣкъ огрубява, това се дължи на факта, че той рѣдко си спомня за Първата Причина, т. е. за Първоизточника на живота. Слѣдователно, падението, до което съврѣменното човѣчество е дошло, се дължи на една дълбока вѫтрѣшна причина — немарливость къмъ Първия Принципъ, отъ който е излѣзло. Днешниятъ човѣкъ е немарливъ къмъ Бога, вслѣдствие на което често чувате да казва: азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога и безъ Бога, мога и безъ молитва.

Така разсѫждава човѣкъ, който се мисли свободенъ, но това разсѫждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т. е. абсолютното въ свѣта не може да се раздвоява. Както Богъ, Който ни е създалъ, не може да ни забрави, така и ние нѣмаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено съ насъ. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравимъ, пакъ умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртьта. Когато нѣкой пита, не може ли да живѣе безъ молитва, то е все едно да пита, не може ли да живѣе безъ да диша. Щомъ човѣкъ се счита свободенъ, независимъ, нека се опита да спре дишането си само за единъ часъ. Спре ли дишането си за единъ часъ, той ще разбере, каква е необходимостьта отъ него. Ако дишането прѣдставлява голѣма необходимость за човѣка, тогава мисъльта за Бога е хиляди пѫти по-голѣма необходимость. Колкото повече човѣкъ си спомня за Бога и Го държи въ себе си, толкова по-благороденъ е той. Благородството на човѣшката душа зависи отъ мисъльта му за Бога. Значи, искаме ли да бѫдемъ благородни, ние трѣбва да си спомняме за Бога, като сѫщина, която протича прѣзъ насъ. Въ Всички положения на живота си, и въ радости, и въ скърби, ние трѣбва да си спомняме за Бога. Вънъ отъ Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не сѫществува.

Нѣкой казва: културата може да сѫществува и безъ Бога. Казвамъ: колкото животътъ на земята може да сѫществува безъ слънце, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото растенията могатъ да сѫществуватъ безъ вода, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото хората могатъ да сѫществуватъ безъ въздухъ, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Това сѫ сравнения, които показватъ голѣмата необходимость отъ молитвата. Мисъльта на човѣка не може да се развива безъ молитва. Ние не говоримъ за изопаченитѣ човѣшки мисли, споредъ които идея­та за Бога е прѣдставена въ най-карикатуренъ видъ. Идеята на съврѣменнитѣ хора за Бога е идея на падналото човѣчество. Това, което тѣ считатъ реалность, въ сѫщность не е никаква реалность. Колко пѫти човѣкъ се е молилъ на Бога, безъ да е получилъ нѣкакъвъ отговоръ! Защо не получава отговоръ на молитвата си? Да се моли човѣкъ на Бога и да не получава отговоръ на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пакъ усѣща жаждата. Водата, която той пие на сънъ, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалностьта се отличава по това, че тя е въ сила да задоволи всѣко чувство, отъ което човѣкъ вѫтрѣшно се измѫчва. Въ реалностьта човѣкъ непрѣкѫснато, постоянно расте.

Това вечерно събрание е свикано за реалностьта на молитвата, да разберете, какъ трѣбва да се молите. Бихъ желалъ да чуя отъ нѣкои, какъ се молите. Когато се молите, т. е. когато отивате при Бога, вие се стѣснявате. Можете ли да се молите правилно, щомъ се стѣснявате? При това, на какво се дължи стѣснението? Когато ученикътъ е научилъ урока си, както трѣбва, той става отъ мѣстото си смѣло, рѣшително и отговаря добрѣ на всѣки въпросъ, зададенъ отъ учителя му. Не е ли научилъ урока си, ученикътъ се стѣснява и казва: учительтъ ще ме скѫса. Когато се молите на Бога, имайте прѣдъ видъ слѣднитѣ Негови качества: Той е крайно търпеливъ, но и много взискателенъ. Когато човѣкъ се моли, той трѣбва да се моли за реални, за дѣйствителни нѣща. Богъ не обича да се молимъ за празни работи. Празни работи сѫ онѣзи, изпълнението на които зависи отъ насъ. За тѣзи работи ние не трѣбва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смѣшно е, напримѣръ, да отидешъ при Бога и да се молишъ: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, какъ да пия вода, какъ да се рѫкувамъ съ хората, какъ да се обличамъ и т. н. Много отъ молитвитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ отъ този типъ.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ молитва, която да изправи живота имъ и да прѣмахне отъ тѣхъ всѣкакво користолюбие. Користолюбието е порокъ, язва, кояторазяжда човѣшката душа. Като облакъ то помрачава съзнанието на човѣка и огрубява неговото сърце. Користолюбивиятъ цѣлъ день мисли само за себе си: да се е нахранилъ добрѣ, да е хубаво облѣченъ, жилището му да е топло и удобно, да е здравъ и т. н. Що се отнася до страданията на другитѣ хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближенъ, това е чуждо състояние, на което човѣкъ се подава. Това състояние рѣдко обхваща човѣка, но то мирише толкова неприятно, че дълго врѣме той трѣбва да се чисти, докато се освободи отъ него.

И тъй, помнете слѣдната Истина: нѣма по-благородно нѣщо въ живота на човѣка отъ молитвата. Каквото друго и да ви казватъ хората, не забравяйте значението и необходимостьта отъ молитвата, отъ общението съ Бога. Нито знанието, нито любовьта, нито мѫдростьта на земята сѫ въ състояние да се сравнятъ съ общението съ Първата Причина, каквото има въ молитвата. Силата на молитвата седи въ това, че като се моли човѣкъ, той впрѣга всичкитѣ си добродѣтели на работа. Молитва, въ която човѣкъ не впрѣга всичкитѣ си добродѣтели, не може да се счита За истинска. Молитвата трѣбва да включва въ себе си качествата на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, на милосърдието и на редъ още добродѣтели. Отидете ли при Бога съ такава молитва, вие ще мязате на дърво съ узрѣли плодове. Види ли ви Богъ така накичени, ще Му е приятно, че прѣдъ Него седи едно разумно дѣте, което знае да говори на такъвъ възвишенъ, ангелски езикъ. Ще кажете: всички не можемъ да бѫдемъ разумни дѣца. — Нищо отъ това, Богъ търпи и глупавитѣ дѣца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дѣте. Глупавото дѣте никога не може да има резултатитѣ на разумното дѣте. Това виждаме навсѣкѫдѣ въ живота: разумниятъ учи, а глупавиятъ всѣкога отлага; разумниятъ се възнаграждава, а глупавиятъ се утѣшава.

Казвамъ: ако съврѣменнитѣ хора не знаеха да се молятъ, тѣ биха изгубили и това малкото, което до днесъ сѫ запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което тѣ сѫ запазили, се дължи на молитвения духъ, който работи въ душитѣ имъ. Тъй щото, благодарение на молитвата, макаръ и не тъй правилна, каквато е въ съврѣменното човѣчество, все пакъ нѣщо отъ хубавото се е запазило и нѣщо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни срѣдства, чрѣзъ които се крѣпи цѣлиятъ човѣшки родъ. Душата има нужда отъ вѫтрѣшна, духовна храна, която може да се достави само чрѣзъ молитвата.

Сега, като ви наблюдавамъ, азъ забѣлѣзвамъ слѣдното нѣщо: вие сте забогатѣли съ знания, които ви прѣподавамъ, но не сте научили, какъ да се молите. Въ много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповѣдвате като мене, говорите като мене, но едно нѣщо не знаете — не знаете да се молите като мене. Единственото нѣщо, на което не Мога да ви науча, е да се молите. Азъ никога не си позволявамъ да науча нѣкого, какъ да се моли. Защо? — Споредъ мене молитвата е най-свещениятъ актъ, който е достояние само на душата. Нѣкой ме запитва: ти какъ се молишъ и кога се молишъ? — Какъ се моля, не мога да ти кажа, но всѣкога се моля: азъ се моля и като ямъ, и като пия вода, и като чета, и като работя — всѣкога и навсѣкѫдѣ се моля. — Не ти ли става тежко отъ толкова много молене? — Напротивъ, по-леко ми става. Животътъ се заключава, именно, въ молитвата. Прѣстане ли човѣкъ да се моли, и животътъ изчезва. Велико нѣщо е молитвата! Тя не се изразява чрѣзъ бъбрене, чрѣзъ шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животътъ ви ще се осмисли. И ученицитѣ Христови не знаеха да се молятъ, затова се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю, научи ни да се молимъ!“ Христосъ имъ отговори: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи.“ Обаче, тѣ имаха образецъ на истинска молитва въ лицето на Христа.

Казва мъ: всѣки човѣкъ може да научи да се моли. Щомъ молитвата е въ зависимость отъ добродѣтелитѣ, човѣкъ трѣбва да постави доброто за основа на своя животъ. Постигне ли това, той нѣма да забѣлѣжи, какъ способностьта му да се моли ще се яви като естественъ резултатъ на живота. Тогава душата на човѣка ще цъвне като дърво съ хиляди благоуханни цвѣтове. Когато човѣкъ изпадне въ молитвено разположение, зло не сѫществува за него. Той е разположенъ къмъ всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа, какъ червеятъ пълзи, той се спира прѣдъ него, иска да му помогне съ нѣщо. Като погледне къмъ нѣкое дърво, на което вѣтърътъ люлѣе листата, той изпитва разположение къмъ него и пожелава да му помогне. Прѣдъ този човѣкъ всичко оживява. Той вижда навсѣкѫдѣ Божия Духъ, Който работи и помага. Това събужда потикъ въ него и той да работи, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота.

Казвате: само човѣкъ ли се моли? — Всѣко живо сѫщество се моли. И животнитѣ, и растенията се молятъ. Благоуханието, което растенията разнасятъ изъ въздуха, е тѣхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, отъ листата на които, както и отъ тѣхнитѣ цвѣтове излиза благоухание. Слѣдователно, и човѣкъ, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Прѣстане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молилъ и е забравилъ да се моли, той мирише неприятно. Отъ качеството на растението зависи неговото благоухание. По сѫщия начинъ се опрѣдѣлятъ и дрбродѣтелитѣ у човѣка. Колкото добродѣтелитѣ на човѣка сѫ по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.

И тъй, молитвата е най-важната работа въ живота. Що се отнася до това, какъ да се молите, това е лична работа, която всѣки самъ трѣбва да научи. Ако азъ ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-послѣ ще ви дотегне и ще се откажете отъ молитвата. Молитвата има смисълъ само тогава, когато тя излиза отъ дълбочината на душата. Искате ли нѣкой да ви покаже, какъ да се молите, той ще ви каже: азъ ще се моля за васъ, а вие ще работите за мене. Такъвъ е законътъ. Работите ли за нѣкой човѣкъ, той пъкъ непрѣменно трѣбва да се моли за васъ. Не се ли моли за васъ, и вие не трѣбва да работите за него. Такива сѫ отношенията между духовнитѣ хора. Ако пъкъ вие се молите за нѣкого, той ще работи за васъ.

Тази вечерь азъ искамъ вие да се молите, азъ да работя; или, азъ да се моля, вие да работите. Или пъкъ можемъ да се раздѣлимъ: едната половина да работятъ, а другата половина да се молять. Каквото и да приемете, едно е важно за васъ: всички да вземете участие, да отправите ума си къмъ Бога. Нѣма по-тържественъ моментъ отъ този, да отправимъ ума и сърцето си нагорѣ, къмъ Този, Който ни е далъ всички блага. Ако работите по този начинъ непрѣкѫснато, въ продължение на цѣла година, вие ще бѫдете прѣзѣ всичкото врѣме радостни и весели и ще чувствувате Присѫтствието на Бога. Тази молитва ще бѫде Въ сила да ви помага въ всички случаи на живота. Наука безъ молитва отекчава човѣка; религия безъ молитва отекчава човѣка; любовь безъ молитва отекчава човѣка; ядене безъ молитва отекчава човѣка. Всичко, което се върши безъ молитва, е тягостно за човѣшкия духъ. Има хора, които сѫ много взискателни въ молитвата си; тѣхната молитва е строга, отмѣрена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бѣднитѣ, молитвата на които се излива непосрѣдствено, свободно, както чувствуватъ въ дадения моментъ. Слѣдъ такава молитва лицата на такива хора просияватъ, засмиватъ се, а сѫщеврѣменно и въ душата имъ става нѣкаква промѣна. Слушате нѣкой бѣденъ да се моли: „Господи, има нѣщо въ мене, което желае да се моли, но не зная, какъ да се моля. Съжалявамъ, че употрѣбявашъ грижи и врѣме за мене, но още не съмъ се научилъ. Правя усилия да върша волята Ти, но не успѣвамъ, постоянно грѣша. Ако речешъ да ме ударишъ, рѫката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори пѫть нѣма да повтарямъ сѫщитѣ погрѣшки.“ Богъ, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дѣте е това, то ще се изправи.“

Азъ изнасямъ нѣщата по човѣшки, както ставатъ между хората. Кой не е срѣщалъ въ живота си чистосърдеченъ, откровенъ човѣкъ, който да му говори отъ дълбочината на душата си? Като слушате такъвъ човѣкъ да говори, вие чувствувате, че той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви за васъ. Тогава и вие изпитвате разположение къмъ него, и ако той ви е направилъ нѣкаква пакостъ, вие сте готови веднага да му простите. Казвамъ: ако вие не прощавате прѣгрѣшенията на вашитѣ ближни, и вашитѣ прѣгрѣшения нѣма да се простятъ. Често вие се обръщате къмъ Бога съ молба да ви се откриятъ нѣкои тайни. Много нѣща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трѣбва.

Сега, като ви наблюдавамъ тази вечерь, виждамъ, че между васъ има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава стария отъ младия? Стариятъ братъ се отличава съ готовностьта си да услужва на по-младия си братъ, а младиятъ братъ се отличава съ готовностьта си да работи. Значи, и младиятъ, и стариятъ братъ сѫ готови да вършатъ всѣкаква работа, която имъ се прѣдстави. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ душата си абсолютна готовность да служи на Бога, както ангелитѣ и напрѣдналитѣ братя иматъ готовность да помагатъ на всички, безъ разлика на положение.

Казвате: накѫдѣ трѣбва да се обръщаме, като се молимъ? Едно трѣбва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човѣкъ се моли, както трѣбва, той винаги е обърнатъ къмъ Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати къмъ Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой човѣкъ, билъ той вашъ приятель, или ваша майка, или вашъ баща, значи вие се молите на тѣхъ. Ако се молите на Бога, а мислите за паритѣ си, за кѫщата си, на тѣхъ се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Слѣдователно, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, мисъльта ви трѣбва да бѫде насочена изключително къмъ Него. Въ врѣме на молитва умътъ ви трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви странични мисли.

И тьй, молите ли се, образътъ на Бога трѣбва да седи въ ума ви. Никакъвъ другъ образъ! Ще кажете: ние не знаемъ, какъвъ е образътъ на Бога. Не, вие знаете този образъ, но сега трѣбва само да Го възстановите. Има единъ моментъ въ живота, когато всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Въ такъвъ случай, мистичната страна на молитвата се заключава въ това, човѣкъ да схване този моментъ, да се присъедини къмъ тази обща молитва и да каже:

Отправямъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Този, къмъ Когото всички се отправятъ въ този моментъ. При това, всѣки ще отправи мисъль, съотвѣтна на неговото развитие. Богъ ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всѣкиму толкова свѣтлина, колкото му е необходима.

Сега, нека всички прочетемъ Добрата молитва и отправимъ ума си къмъ Този, къмъ Когото всички се обръщатъ тази вечерь. Тази молитва е обща, не само за човѣчеството, но и за цѣлата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начинъ ще измолимъ Божието благословение, за да можемъ да растемъ и да се развиваме съобразно Неговата воля.

*

Бесѣда отъ Учителя, държана

на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...