Jump to content

1936_09_13 Вѫтрешна връзка


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Вѫтрешна връзка

Размишление.

Йоана, 12 гл.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво иде следъ любовьта. Само недоволниятъ задава такъвъ въпросъ. Ако си придобилъ любовьта и пакъ си недоволенъ, ще се натъкнешъ на страданието. — Какво иде следъ живота? — Смъртьта. Който е недоволенъ отъ живота, ще намѣри смъртьта. — Какво ще придобия, ако стана праведенъ ? — Нищо нѣма да придобиешъ — Защо ? — Защото не разбирашъ нѣщата. Каква по-голѣма придобивка очаква човѣкъ отъ любовьта, отъ живота и отъ светостьта? Ако всичко това си придобилъ и очаквашъ още нѣщо, ти не разбиратъ цената на нѣщата. Щомъ не разбирашъ, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледатъ на живота като на забавачница, и не ценятъ това, което сѫ придобили. Тѣ искатъ да постигнатъ всичкитѣ си желания, нуждни и ненуждни, безъ да подозиратъ, че съ това сами си създаватъ страдания и нещастия. Тѣ сами сѫ виновни за своитѣ страдания, но търсятъ виновника вънъ отъ себе си. За да не стра- дашъ, трѣбва да се откажешъ отъ нѣкой човѣшки желания. Има желания и стремежи на душата, които трѣбва да се реализиратъ, но има и такива, които сѫ ненуждни. Откажете се отъ ненужднитѣ си желания, за да разберете истинскитѣ. Само така ще разберете кой е вѫтрешниятъ гласъ у васъ и какво ви говори.

Нѣкой слуша много гласове въ себе си и, като не ги различава, казва, че Богъ му говори. Богъ не говори всѣкога на човѣка. Той говори въ особени случаи, когато човѣкъ е на кръстопѫть, при голѣми страдания, когато е изоставенъ отъ всички. Затова е казано въ Писанието: „Потърси ме въ день скръбенъ.“ Когато сте скръбни и се обърнете къмъ Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говоръ и човѣшкия. Нима банкерътъ не различава истинскитѣ пари отъ фалшивитѣ ? Ако той различава паритѣ, защо вие да не различавате проявитѣ на Божественото отъ човѣшкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене отъ нечистото? Защо да не различавате чистия въздухъ отъ нечистия? Ще кажете, че отъ едно нечисто ядене или отъ малко нечистъ въздухъ нѣма да стане нищо лошо. —Не е така. Внесете ли нечистота въ организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пъкъ е причина за вкисването и недоволството въ човѣка. Недоволниятъ отъ себе си минава презъ болезнени състояния, които постоянно го измѫчватъ.

Какъ може човѣкъ да се справи съ не-доволството си? — Чрезъ дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха въ дробоветѣ си минута, две, най-много три минути. Това се поетига постепенно, чрезъ упражнения. Ще започнете да задържате въздуха отъ петь секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да смѣняте недоволството си въ доволство. Иначе, при всѣко недоволство ще изпадате въ обезсърдчаване, въ отчаяние и ще пожелаете часъ по скоро да напуснете земята. Каже ли нѣкой, че не му се живѣе, това значи, че той иска да смѣни недоволството си съ доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бѫде боленъ, беденъ, нещастенъ. Това е естествено, но хората грѣшатъ като искатъ да постигнатъ нѣщата лесно, съ чуждъ трудъ и усилия. Тѣ искатъ другитѣ да работятъ за тѣхъ. Това е невъзможно.

И тъй, който иска да има придобивки, трѣбва да вложи ума, сърдцето и волята си въ работа. Споредъ стремежитѣ му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли и чувства. Свѣтлитѣ ангели се радватъ на велики придобивки, защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ такива. Падналитѣ ангели, които и до днесъ още сѫ затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Тѣ искаха да станатъ като Бога, да имъ се кланятъ всички сѫщества. Това е отрицателна мисъль, която води къмъ центъра на земята.

Будно съзнание, трезва мисъль се иска отъ човѣка, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора сѫ усърдни въ началото на своитѣ предприятия. Колкото по-навѫтре влизатъ, усърдието имъ намалява. Тѣ приличатъ на младитѣ моми и момци, които, преди да се оженятъ, се цѣлуватъ по десеть пѫти на день. Като се оженятъ, броятъ на цѣлувкитѣ намалява, докато дойдатъ до една на день. Ще кажете, че не трѣбва да се говори за цѣлувки. За какво да се говори? За ядене ли ? — И за ядене не трѣбва да се говори. — Значи, яденето, отношенията между хората сѫ обикновени въпроси. Кои въпроси сѫ необикновени? Споредъ човѣшкото благочестие, трѣбва да се говори само върху на-уката. Не е ли наученъ въпросътъ за отношенията между хората? Всѣки трѣбва да потърси причината, защо жененитѣ хора постепенно намаляватъ броя на цѣлувкитѣ си. Ще кажете, че колкото повече се обичатъ хората толкова повече се цѣлуватъ. Значи, любовьта между жененитѣ постепенно намалява. — Не може ли безъ цѣлувки ? — Не може. Само умрѣлитѣ могатъ безъ цѣлувки, а не и живитѣ. Ако умрѣлиятъ почне да се съживява, първата му работа е да даде една цѣлувка. Колкото повече се съживява, толкова повече цѣлувки дава. — Какъ е възможно умрѣлиятъ да се съживи и да цѣлува? —Ние говоримъ за цѣлувката като възвишена проява на любовьта. Хората не сѫ дошли още до възвишената проява на любовьта. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Милувкитѣ на свѣтлината и на въздуха сѫ прояви на любовьта, които малцина разбиратъ. Ако свѣтлината цѣлуне умрѣлия, ще го съживи, и той сѫщо ще и отговори съ цѣлувка. Обаче, човѣшкитѣ цѣлувки не съживяватъ умрѣлия. Че наистина човѣшкитѣ цѣлувки не носятъ животъ, виждаме по недоволството, което произвеждатъ. Двама души се цѣлуватъ, но нито единъ отъ тѣхъ не остава доволенъ. Понѣкога единиятъ е доволенъ, а другиятъ не е доволенъ. Въ рѣдки случаи и двамата сѫ до-волни. — Защо е така? — За това има редъ външни и вѫтрешни причини.

Време е вече да отдѣлите новия животъ отъ стария, новитѣ разбирания отъ старитѣ. Днесъ старото и новото сѫ размѣсени, поради което не можете да се освободите отъ последствията на старото. Какво прави химикътъ, когато му дадатъ нѣкаква смѣсь ? Той не може да се ползува отъ смѣсьта, докато не я изследва. Взима смѣсьта и я анализира, отдѣля различнитѣ елементи или съединения едно отъ друго и така изучава свойствата имъ. Бѫдете и вие химици по отношение на вашия животъ. Отдѣлете старото отъ новото и поставете всѣко на своето мѣсто. Не е лошъ стариятъ животъ, но той трѣбва само да подкрепва новия. Старото не съдържа елементитѣ на новото. Голѣма е разликата между сухия и сочния, прѣсенъ плодъ. Стариятъ чо-вѣкъ се различава коренно отъ младия. Човѣкъ остарява безъ да иска, безъ да забележи това и се чуди, какъ ставатъ промѣни съ него. Сърдцето му е младо, а като се види въ огледалото, намира, че много се е промѣнилъ. После забелязва, че и вѫтрешно се е измѣнилъ. Като младъ, любовьта често го посещавала; като старъ, любовьта го напуща, и той става киселъ, недоволенъ отъ живота. Причината за това е неразбирането на нѣщата. И като младъ, и като старъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да обича. Така той ще избѣгне свѣта на недоволството и нѣма да се вкисва. Дето любовьта присѫтствува, старость не сѫ- ществува.

Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вѫтрешенъ миръ. Избѣгвайте общества и хора, които оказватъ лошо влияние върху васъ. Казано е : „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Следователно, дружи съ добри, възвишени хора, за да запазишъ младостьта си. Свързвай се съ Божественото, съ свѣтлитѣ мисли на Бога, за да бѫдешъ всѣкога любещъ. — Кѫде ще намѣря Бога?—Въ възвишенитѣ мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнешъ мисъльта си нагоре, за да се свържешъ съ Бога, съ Неговитѣ свѣтли мисли. Щомъ мислитѣ ти сѫ чисти и възвишени, ти ще превърнешъ неразположението си въ разположение, недоволството си въ доволство. И обратното е вѣрно: ако се свържете съ нѣкой лошъ човѣкъ, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете ученъ, дружете съ учени хора; ако искате да станете музикантъ, дружете съ музиканти. Ако едно дърво е въ сила да ти предаде своето състояние, колко повече човѣкъ може да направи това. Отчаяни, обезсърдчени хора сѫ намирали спокойствие и утеха въ горитѣ, между дърветата. Нѣкой обезсърдченъ се облегне на едно голѣмо, здраво дърво и прекарва въ размишление петь - десеть минути. Следъ това обезсърдчението му изчезва. Той приелъ нѣщо отъ дървото, което смѣнило състоянието му. Не само дърветата, но и камънитѣ оказватъ влияние върху човѣка. Ако си отчаянъ, че нѣмашъ успѣхъ въ живота си, седни на нѣкой камъкъ и започни да мислишъ за него. Нѣма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение и всѣки минералъ носятъ нѣщо ценно въ себе си. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ ценното въ тѣхъ, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всѣки приема отъ другитѣ това, за което е готовъ. Това не е достатъчно. Като приемешъ ценното отъ другитѣ, трѣбва да потърсишъ начинъ да го използувашъ.

Мнозина искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, философи, но не ценятъ дарбитѣ си и не работятъ върху тѣхъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да иматъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Каква работа ще свърши охранениятъ конь и каква—слабиятъ, хилавъ конь ? Охранения конь можешъ да натоваришъ, колкото искашъ, и той ще занесе товара на опредѣленото мѣсто. Обаче, на слабия конь не можешъ да разчиташъ. Натоваришъ ли го повече, отколкото трѣбва, товарьтъ ще остане насрѣдъ пѫтя, и ще се принудишъ самъ да го пренасяшъ. Следователно, ако искашъ да се ползувашъ отъ дарбитѣ си, да ти вършатъ работа, трѣбва да ги отхранвашъ. Ако не ги отхранвашъ, тѣ ще те оставятъ на срѣдата на пѫтя. При това положение, ти ще се обез- сърдчавашъ, отчайвашъ и ще търсишъ причината за неуспѣха си вънъ отъ тебе.

И тъй, който иска да стане музикантъ, трѣбва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после — за Бога. Като пѣете и свирите за себе си, вие живѣете въ животинския свѣтъ, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за кѫщи и облѣкло. Като пѣете и свирите за ближния си, вие сте въ духовния свѣтъ, т. е. въ свѣта на чувствата. И най-после, като пѣете и свирите за Бога, вие сте въ Божествения свѣтъ, между разумни и възвишени сѫщества. Така човѣкъ постепенно се повдига отъ физическия въ духовния свѣтъ и отъ духовния въ Божествения. Само така той се освобождава отъ старото и влиза въ новия животъ, въ свѣта на любовьта. Иначе, докато живѣе само на земята, не може да се освободи отъ старото. Каквито усилия да прави, не може да скѫса връзкитѣ си съ зе-мята, не може да се освободи отъ противоречията на физическия свѣтъ.

Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте съ тѣхъ. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нѣщата външно и вѫтрешно, лесно решава противоречията. Той знае, какъ да постѫпва сь хората. Той знае предварително, какво ще му се случи въ всѣки даденъ моментъ. — Какъ се постига това? — Съ постоянство и любовь. Ще кажете, че искате и вие да виждате нѣщата. Не е въпросъ до външното виждане. Човѣкъ може да вижда нѣщата външно, безъ да ги разбира. Виждашъ нѣкого външно, но не го разбирашъ. Виждашъ ли го вѫтрешно, ги усѣщашъ едно топло, меко чувство въ себе си, което те сближава съ душата му и започвашъ да го обичашъ. Да обичашъ ближния като себе си, това значи, да живѣешъ въ реалностьта. Щомъ изгубишъ любовьта си, ти влизашъ въ сѣнката на реалностьта, дето мирътъ и спокойствието изчезватъ. Докато се съмнява въ себе си, въ близкитѣ си и въ Бога, човѣкъ живѣе въ сѣнката на живота, далечъ отъ реалностьта. И тогава, каквито сѫ неговитѣ отношения къмъ хората, такива сѫ и тѣхнитѣ отношения къмъ него.

Защо трѣбва да се изучава музиката ? — За да се създаде права, възходеща мисъль. Както въ музиката се говори за обертонове, така и въ живота се говори за права, възходеща мисъль, за прави и възходещи чувства. Когато тонътъ е правъ, съ възходеща посока, казваме, че той е обертонъ. Така и мисъльта и чувствата на човѣка трѣбва да иматъ по-сока нагоре, къмъ свѣтлото бѫдеще. Ако мисъльта и чувствата се изопачатъ, тѣ изгубватъ правата и възходеща посока, и човѣкъ гледа на нѣщата мрачно; съзнанието му е лишено отъ свѣтлина и просторъ. Такъвъ човѣкъ се съмнява въ съществуването на Бога. Той мисли, че всички сѫ го забравили и изо-ставили. Ако хората не искатъ да слушатъ даденъ пѣвецъ и не мислятъ за него, въ кого е погрѣшката: въ слушателитѣ, или въ самия него ? Ако пѣе хубаво, хората постоянно ще говорятъ за него и ще искатъ да го слушатъ. Пѣвецътъ е подобенъ на дойната крава. Ако дава хубаво млѣко, всѣки иска да пие отъ нейното млѣко. Ако млѣкото и не е хубаво, никой нѣма да я търси. Следователно, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако не можете да извадите отъ него хубаво, здравословно млѣко ? Какво ще бѫде вашето вѣрване ? Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ хората ? Колкото по-тѣсна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голѣма е любовьта имъ. Тѣ взаимно си услужватъ и помагатъ. И единиятъ, и другиятъ се ползуватъ отъ млѣкото на своя животъ.

Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще бѫде по-високо. Тогава тѣ ще разбиратъ живота, ще се опознаватъ помежду си и, колкото повече се познаватъ, толкова по-тѣсна ще бѫде връзката имъ; колкото повече хора познаватъ, толкова по-добре. Хората трѣбва да бѫдатъ свързани по съзнание, по умъ и сърдце, по душа и духъ. Това наричаме въ-трешна връзка на живота. Така свързани, хората всѣки моментъ откриватъ по една хубава чърта въ себе си. Да виждашъ доброто и красивото въ човѣка, това значи, да закрепваш връзката си съ него. Само при такава връзка хората могатъ да бѫдатъ проводници на великитѣ Божии блага. Само така тѣ мо- гатъ да използуватъ условията, необходими за развиване на своитѣ дарби и способности.

И тъй, пазете вѫтрешната връзка съ душата си, за да живѣете добре. Не мислете, че можете да живѣете, както искате. Добриятъ животъ върви по права линия. Това е пѫтьтъ на истинската обичь. Има разклонения въ този пѫть, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовьта ви. Какво означаватъ тѣзи думи ? — Кой не заслужва любовьта? — Който не е работилъ и не е училъ. Какво ще излѣзе отъ този човѣкъ, ако му дадете една хубава цигулка ? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо нѣма да изкара отъ нея. Другъ е въпросътъ, ако дадете цигулката на нѣкой виртуозъ. Той ще изсвири нѣщо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовьта се дава на човѣкъ, който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нѣщо добро отъ тѣхъ. Обаче, обикновениятъ човѣкъ ще бѣга далечъ отъ тѣхъ. Какво направи Христосъ съ своята любовь ? Едва са изминали две хиляди години следъ Христа, и днесъ вече има петстотинъ милиона християни. Тѣ не сѫ още истински хриистияни, но сѫ стопени вече. Следъ това ще се варятъ, и отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо хубаво. Следъ две хиляди години ще има още петстотинъ милиона християни. Когато снеха Христа отъ кръста, всички се разбѣгаха. Дори най-близкитѣ Му Го изоставиха. Но следъ възкресението числото на последователитѣ му постепенно се увеличаваше.

Този е пѫтьтъ, по който ще мине всѣка душа. Ще дойде День, когато близкитѣ ще ви изоставятъ, и вие ще се намѣрите на кръста самъ, чуждъ на цѣлъ свѣтъ. Въ първо време ще ви приематъ съ финикови вейки, съ слава и почесть, но краятъ ви ще бѫде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момъкъ, които се обичатъ ? Въ първо време тѣ сѫ щастливи, радвать се на живота, обичатъ се. Единъ день единиятъ отъ тѣхъ измѣня на любовьта, влюбилъ се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбениятъ измѣня. Той е разпнатъ на кръста, изоставенъ отъ всички. Това се отнася до онѣзи възлюбени, които се отличаватъ съ неустойчивость въ чувствата. На тѣхъ не може да се разчита. Днесъ ви говорятъ за любовь, а на другия день сѫ далечъ отъ васъ. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинскиятъ ви възлюбенъ не е дошълъ още. Когато дойде той, скръбьта ви ще се превърне на радость. Това е смисълътъ на живота. Да намѣришъ въз-любения на своята душа, това е задача на всѣки човѣкъ. Това е великата цель, къмъ която всѣки се стреми. Който постигне цельта си, той живѣе въ истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нѣщо велико и добро, но не се обезсърдчавайте, когато дойдатъ горчевинитѣ. Първо ще минете презъ горчивата опитность, а после ще дойдете до радостьта и благото въ живота. Това е неизбѣжно.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ великата цель на своя животъ, но не могатъ да я постигнатъ, понеже нишкитѣ на тѣхната вѣра сѫ слаби. Лесно се кѫсатъ тѣзи нишки, и тѣ оставатъ на пѫтя. При най-малкитѣ изпитания и мѫчнотии тѣ се спъватъ, дразнятъ се, губятъ мира си. На тѣхъ не може да се разчита. Едно се иска отъ човѣка: да запази онова, което придобилъ презъ вѣковетѣ, и всѣки день да придобива по нѣщо ново. Какъ ще запазите ценното, което сте придобили ? Трѣбва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христосъ, Който се пожертвува за човѣчеството, не даде на свѣта всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живѣятъ въ заблуждения, които ги спъватъ. Какъ ще имъ се даде онова, за което не сѫ готови? Нѣкой си мисли, че е много силенъ, че може да направи всичко, жаквото желае. Дойде другъ, по-силенъ отъ него, и го набие. После се яви още по-силенъ отъ втория, който набива и двамата. Бититѣ се обезсърдчаватъ, а който ги бие, минава за герой. Но следъ време той вижда, че има по-силенъ и отъ него. Това е низходещиятъ пѫтъ въ живота. Стремете се къмъ възходещия пѫть, който носи радость и до-волство. Радвайте се, че можете да направите добро на човѣка. Следъ време ще дойде другъ, който може да направи по-голѣмо добро. После ще дойдатъ трети, четвърти, пети, които ще правятъ още по-голѣми добрини. Доброто има начало, нѣма край.

Като живѣе, човѣкъ се натъква и на от-рицателнитѣ, и на положителнитѣ сили въ при-родата. Щомъ се натъква на отрицателнитѣ сили, той вижда отрицателнитѣ прояви на хората. Щомъ се натъква на положителнитѣ сили, той вижда положителнитѣ прояви на хората. Добре е, като види нѣщо отрицателно, веднага да намѣри нѣкоя положителна чърта за уравновесяване на силитѣ. Иначе, той ще има частична представа за човѣка и неговия животъ. Добре е, като облѣче човѣкъ старитѣ си окѫсани дрехи, на другия день още да облѣче новитѣ си дрехи, да смѣни състоянието си.

Когато работишъ, ще бѫдешъ съ старитѣ си дрехи; щомъ свършишъ работата си, ще облѣчешъ новитѣ си, празднични дрехи.

Ние разглеждаме живота отъ две страни: отъ Божествена, когато човѣкъ служи на Бога, и отъ човѣшка, когато служи само на себе си. При второто положение, човѣкъ не знае какъ да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. Въ края на краищата, той казва: Такава ми е сѫдбата, не мога да я измѣня. — Отъ тебе зависи да бѫде сѫдбата ти добра или лоша. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша сѫдба. Щомъ служи на Бога, сѫдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете новъ листъ и приложете любовьта. Това не значи, че сте лоши, но трѣбва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора сѫ добри, светии, но не и вѫтрешно. Докато гледашъ човѣка отдалечъ, той е добъръ, благочестивъ, но щомъ се приближишъ къмъ него, другояче изглежда. Отдалечъ и най-лошиятъ човѣкъ изглежда като светия. За да не се разочаровате отъ хората, спазвайте правилото: стой далечъ отъ лошия човѣкъ, а близо при добрия. Стой далечъ отъ глупавия, а близо при умния. Умни и добри трѣбва да бѫдете, за да не бѣгатъ хората отъ васъ.

И тъй, който иска да подобри живота си, трѣбва да спазва правилата на любовьта. Тогава всѣки день ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далечъ отъ любовьта. А вънъ отъ любовьта, животътъ е въ застой.—Каква любовь имахъ едно време ! — Каква бѣше любовьта ти ? Като тази на животнитѣ. Тя е отживѣла времето си. Днесъ ще приложишъ човѣшката любовь и, колкото по-горе се качвашъ, толкова повече ще се разширявашъ. Така ще минавашъ презъ любовьта на по-възвишени сѫщества отъ човѣка, докато единъ день тя се разкрие въ пълнотата си и я разберешъ. Каже ли нѣкой, че иска да обича хората, трѣбва да ги държи въ ума си, като сѫщества равни на себе си. Ако искашъ да се свържешъ съ ангелитѣ и да ги обикнешъ, трѣбва да ги държишъ въ ума си като ангели. И най-после, ако искашъ да се свържешъ съ Бога, трѣбва да мислишъ постоянно за Него. Щомъ се свържешъ съ хората, съ ангелитѣ и съ Бога, ти си свободенъ вече отъ старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлитѣ и камънитѣ. Така ще се освободишъ и отъ противоречията, които те спъватъ на всѣка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измѣните живота си. По-добре е да измѣните живота си и да приемете новото до-броволно, а не насила. Стани добъръ на време, а не да те заставятъ насила.

Единъ ловецъ навлѣзълъ вѫтре въ гората, да лови дивечъ. Срещу него излѣзла една мечка. Ловецъть се уплашилъ много.

Обърналъ се назадь и започналъ да бѣга. Той бѣгалъ, а мечката следъ него. Като разбралъ, че мечката продължава да го гони, той я дочакалъ и насочилъ пушката си срещу нея. Следъ единъ моментъ само, мечката стояла безпомощна предъ него, съ раненъ кракъ и сълзи на очитѣ и — молѣла за милость. Той я пощадилъ и продължилъ пѫтя си. Трѣбва ли хората да се гонятъ и преследватъ, както мечката — ловеца ? Ако продължаватъ да се преследватъ, все ще се обърне нѣкой и ще имъ тегли куршумъ. Като изгубятъ силата си, тѣ се смекчаватъ, но това не е доброволенъ актъ. Бѫди мекъ и внимателенъ къмъ хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намѣришъ въ трудно положение. И най-слабиятъ може да ти причини нѣкаква пакость. Детето на единъ свещеникъ умрѣло отъ ухапването на една муха. Станала инфекция и въ 24 часа се заразила всичката му кръвь. Значи, и най-слабиятъ човѣкъ може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвьта. Има духове, които причиняватъ голѣми пакости на хората. Тѣ сѫ въ състояние да разстроятъ живота на хиляди семейства. Тѣ сѫ голѣми майстори. Знаятъ закона на внушението и нашепватъ убийствени мисли, на които мнозина се поддаватъ. — Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ влиянието на лошитѣ духове? — Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошитѣ духове, да вържете злото въ свѣта. Нѣма да остане нито единъ лошь духъ свободенъ. Само онзи може да вързва, който разбира законитѣ на живота и на любовьта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вмѣсто той да връзва, него ще вържатъ.

Сега ви се проповѣдва учението на любовьта. То има отношение къмъ слабитѣ. Колкото и да си слабъ, като приложишъ любовьта, ще излѣзешъ на спасетелния брѣгъ. Учението на мѫдростьта е за силнитѣ. Дветѣ учения се различаватъ въ методитѣ си. За да прилагашъ любовьта, трѣбва да имашъ знание. За да прилагашъ мѫдростьта, трѣбва да имашъ любовь. Любовь безъ знание не може, и мѫдрость безъ любовь не е мѫдрость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще прилага едновременно и любовьта, и мѫдростьта. Това се постига само при чистъ и светъ животъ. Ето защо, който иска да си служи съ любовьта и съ мѫдростьта едновременно, трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си.

Каква мисъль трѣбва да задържите въ ума си отъ днешната лекция ? Да носите въ себе си идеала—да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближенъ. Сега трѣбва да приложите служенето на Бога — великиятъ идеалъ на човѣшката душа. Който постигне този идеалъ, той е вече свободенъ, той осмислилъ живота си. Той се домогналъ до Божествения животъ, който изключва страданията. На земята не може безъ стоадания, но небесниятъ животъ е вънъ отъ тѣхъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието, т. е. животъ безъ страдание. И това е възможно, но когато започнатъ да служатъ на Бога.

И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водятъ къмъ щастието. Докато не минете презъ страданията, не можете да бѫдете щастливи. Христосъ дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждитѣ на хората и да имъ покаже пѫтя къмъ истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения животъ. Така ще се подобри живота и на народитѣ. За да се подобри живота, изобщо, нуждно е възпитание на отдѣлнитѣ единици. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ съответната храна, да знаешъ, какъ да го отхранишъ. Всѣки трѣбва да си намѣри здравословна храна за тѣлото, за ума и за сърдцето. Само така ще бѫдете силни, не физически, но въ любовьта. Бѫдете силни въ любовьта. Вървете по стѫпкитѣ на любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето е любовьта, тамъ е силата, безстрашието и свѣтлината.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

33. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 13 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...