Jump to content
hristo

1916_04_24 Истината

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

image003.png

Истината.

 

„Истината ще ви направи свободни“. *)

*) Ев. Иоанъ, 8: 32.

  
Пилатъ зададе въпросъ на Христа; «Що е истина?» Ето единъ дълбокъ философски въпросъ. Лесно е да се зададе, но мѫчно е да му се отговори. Истината въ себе си е нѣщо конкретно, реално, неизмѣняемо — вѣчна свѣтлина, вѣчна мѫдрость, вѣчна любовь, вѣчна правда, вѣченъ животъ. Но самото пъкъ туй опрѣдѣление изисква да установимъ по-конкретно, какво нѣщо е истината. Ще се спра на мисъльта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремежъ на човѣшкия умъ, сърце, душа, духъ; свободата — това е животътъ; а животътъ е прѣдназначенъ да търсимъ истината и да я търсимъ не както Толстой разправя въ своята книга: «Моето обръщане». Той говори тамъ за единъ свой сънь, който ясно характеризира неговото душевно състояние прѣди обръщането му. «Намирамъ се, казва Толстой — прѣдавамъ вкратцѣ неговия разказъ — насънѣ легналъ на легло, нито ми е много удобно, нито пъкъ ми е приятно; мърдамъ се да видя, какво е това легло, отъ какво е то направено — отъ желѣзо или отъ дърво; забѣлѣзвамъ по едно врѣме, че пръчкитѣ на леглото откъмъ главата и краката ми започватъ една по една да падатъ; най-послѣ остава подъ кръста ми само една пръчка. Въ това врѣме единъ гласъ извиква: «Не се мърдай повече, ни съ главата, ни съ краката — пази равновѣсие!» И виждамъ отдолу подъ себе си единъ голѣмъ стълпъ и бездънна пропасть». Често има философи, които лежатъ на гърба си и изслѣдватъ Божествения свѣтъ, но само една пръчка остава подъ кръста имъ, и Господь имъ казва: «Пази равновѣсие! » И вие щомъ изговорите «Равновѣсие! », катастрофата е избѣгната. Когато изслѣдвате истината, трѣбва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гърбъ; само умрѣлитѣ лежатъ така Вземамъ думата умрѣлъ въ прѣносенъ смисълъ — човѣкъ ограниченъ, който не мисли. Трѣбва да бѫдете обърнати къмъ изтокъ, та, като се зададе Христосъ, да Го посрѣщнете. Мнозина постѫпватъ като Толстоя, но Христосъ имъ казва: «Равновѣсие!»
  
«Истината ще ви направи свободни». Истината е реална, тя е сѫщинскиятъ животъ. Да не мислите, че е нѣщо въображаемо. Тя е свѣтъ, който има своята красота, своитѣ краски, тонове, музика—свѣтъ, който е сѫществувалъ и ще сѫществува винаги. Христосъ казва: «Който разбира този свѣтъ,тия закони и сили,той ще бѫде свободенъ». И още: «Азъ за това се родихъ —да свидѣтелствувамъ за Истината».И тогава Пилатъ Го попиталъ: «Що е истина?» Съврѣменнитѣ хора иматъ странни понятия за Господа. Господь —това е Истината. Когато единъ день вие се почувствувате радостни и весели и започнете да пѣете,ето че Истината — живиятъ Господь — е въ васъ.Помислите добро,направите добро дѣло — Господь е въ васъ. Истината —тя е движение, потикъ. И когато Христосъ казва: «Азъ съмъ пѫтьтъ», подразбира, че човѣкъ трѣбва да има движение, да не стои на едно мѣсто, като нѣкое вързано животно. Въ този свѣтъ нѣщата сѫ строго математически опрѣдѣлени, нѣма нищо непрѣдвидѣно, случайно; вашиятъ животъ, вашитѣ страдания, мѫки, изтезания — всичко туй е прѣдвидѣно. Тѣ сѫ плюсъ и минусъ. Въ истината влизатъ четиритѣ аритметически дѣйствия: събиране и изваждане, умножение и дѣление. Който има много, събира; който има малко,и той събира; само че събирането тукъ е различно. Имате двѣ хиляди лева, но съ минусъ или съ плюсъ — да давате или да вземате. Това ще опрѣдѣли отношението. Ако кажете: «Азъ имамъ двѣ хиляди години» и турите минусъ, подразбирамъ, че въ миналото вие сте живѣли двѣ хиляди години пороченъ животъ. Ако кажете; «Двѣ хиляди години плюсъ», подразбирамъ, че сте живѣли животъ отличенъ и, слѣдователно, сте наистина богатъ.
  
Христосъ казва: «Истината ще ви направи свободни». Свободата е необходимость за мѫжа и жената; върху нея почива цѣлиятъ общественъ строй. Всѣки се стреми къмъ свобода и има право да живѣе свободно;но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използува благата на Истината. Страданията на единъ народъ сѫ необходими за по- слѣдния, както за отдѣлната личность. Мѫченията и изтезанията сѫ наши изобрѣтения. Мѫжътъ ви взема заплата, да кажемъ, 50 лева, които едва стигатъ да изкарате мѣсеца: «Ама идва, казвате, Великдень; нѣма за козунаци—захарьта и яйцата сѫ скѫпи, нѣма за обуща, за шапка трѣбватъ 50—70 лева, защо да нѣмаме 150—200 лева? » За да има миръ, оставете козунацитѣ за догодина—не е само единъ Великдень на тоя свѣтъ.«Не, сега!» Ама Господь е отпусналъ само 50 лева, задоволете се съ това, което има, не разваляйте Великдена. Жената въ това отношение трѣбва да даде свобода на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. Долу козунацитѣ! Ето това е свободата, а сѫщо и истината. И затуй Писанието казва: «Бѫдете на всичко благодарни». Да не мислите, че Богъ не ви е далъ богатство; далъ го е, всинца сте богати, но трѣбва да го издирите.
  

Въ схващането на Божественитѣ наредби трѣбва да имаме вѫтрѣшна свобода, да не бѫдемъ прѣдвзети. Истината е независима отъ вашитѣ и моитѣ схващания; да-ли ще мислите по единъ или другъ начинъ, да-ли се приближавате или отдалечавате отъ нея, вие нѣма да измѣните нейнитѣ отношения, тя винаги ще сѫществува, каквато си е, въ този свѣтъ, който е много разумно създаденъ. Видѣлината, която имаме, произтича отъ свѣтлината на Истината. Любовьта идва отгорѣ, отъ Истината, и когато тя завладѣе свѣта, ще ви направи свободни. Любовьта има всѣкога стремежъ къмъ Истината.Красотата е сѫщо изразъ на Истината:каквото е красотата по отношение на човѣка, такава е Истината по отношение на Божествения свѣтъ; тя е едното лице на тоя свѣтъ, който е свѣтъ на хармония, на красота. И когато кажете: «Защо сме нещастни», Истината ви отговаря: «Защото сте невѣжи, защото прѣстѫпвате Закона». Зная, едно врѣме въ Варна гагаузкитѣ се влюбваха въ българитѣ и искаха за тѣхъ да се женятъ; гърцитѣ били пияници, а българитѣ приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научимъ, какви трѣбва да бѫдатъ взаимнитѣ разумни отношения между хората. Докато човѣкъ не доведе своя умъ, своето сърце въ равновѣсие, въ съгласие съ Истината, не може да бѫде свободенъ. Само така ще може той да се съедини съ Божествения свѣтъ.
  
Мнозина питатъ: «Не може ли безъ страдания?» Може. «И безъ мѫки и изтезания?» Може, какъ не! Но страданията сѫ необходими за еволюцията на човѣка. Човѣкъ иска да изучи свѣта, затова непрѣмѣнно страда.А земята е мѣсто на страданията. «Ама, казва, отдѣ да зная?» Защо, прѣди да слѣзешъ,не си питалъ горѣ разумнитѣ сѫщества? Едно врѣме едно малко ангелче, което слушало да приказватъ много за хората, рекло на единъ голѣмъ ангелъ: «Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя». Свалилъ го на земята. Ангелчето тогава рекло: «Азъ поискахъ да ме заведешъ при човѣцитѣ ,а ти ме заведе въ пъкъла». — «Но пъкълътъ — това сѫ хората», отговорилъ голѣмиятъ ангелъ. И наистина, пъкълътъ — то сме ние. Подъ думата «пъкло» у насъ разбиратъ кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене братъ съ брата—защо единъ взелъ повече отъ наслѣдството на бащата,а другиятъ — по-малко. «Равенство трѣбва». По-голѣмъ е — нека вземе повече.
  

Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Богъ е поставилъ и за които Неговитѣ закони свидѣтелствуватъ, и, като ги прилагаме споредъ Истината, резултатъ тѣхенъ ще бѫде свободата. И който иска да изучи Истината, трѣбва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика въ сѫщность, азъ не мога да ви опрѣдѣля; но какво ражда музиката сама по себе си — мога да опрѣдѣля. То е хармония, отношение на тоноветѣ. Седнете прѣдъ едно пияно или какъвъ да е другъ инструментъ, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката сѫ необходими три нѣща: първо, идея въ нашия умъ за нѣкоя пѣсень; второ, инструментъ, и трето. артистъ. Трѣбва, значи, музикална способность вѫтрѣ въ ума, ухо чувствително, и тогава единъ артистъ да свири. И ако ме попитате какво нѣщо е учитель, мога да ви кажа какво произвежда учительтъ. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бѫдете близо при учителя. Питате що е добродѣтель; по-добрѣ попитайте какво тя ражда? Прѣди да се впуснете да изучавате сѫщината, изучете резултатитѣ на нѣщата.
  
По какво се отличава свободата? По това, че дава широкъ просторъ на дѣйствие. Въ необходимостьта имате само единъ пѫть — вие сте впрегнати. Кошумътъ ви може да бѫде златенъ, много хубавъ, но вие трѣбва да вървите само въ една посока — напрѣдъ; спрете ли, камшикътъ ще се стовари на гърба ви.Въ свободата, наопаки, имате изборъ.Имате избора да се качите на единъ планински върхъ,да се качите отвсѣкѫдѣ, но, когато се търкаляте надолу,вие вървите вече само по една посока.„Ама защо човѣкъ мисли тъй? “ Свободенъ е да мисли. «Ама безбожникъ е». То е врѣменно заблуждение. «Лошъ е». Съзнанието за добро не се е развило у него. «Грѣши». Волята му не е урегулирана. «Еди-коя си незаконно родила». Уредете отношенията между половетѣ. Азъ считамъ хората свободни. Не сѫ свободни страхливитѣ, и тѣ именно вършатъ прѣстѫпления; нѣматъ геройство да поематъ отговорность. Кои хора сѫ силни въ свѣта? Който сѫ свободни и които могатъ да понесатъ мѫчнотии и страдания, оплювания, опозорявания — тия нѣща сѫ изпитания и, който ги понесе,върши геройство. Страданията сѫ дадени да се изпитъ кой е герой и кой страхливецъ. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетатъ, минаватъ го въ каталога на страхливитѣ.Страдате ли — вие сте герой. Я кажете, българскиятъ народъ кои величае — ония ли страхливци, които въ турско врѣме прѣдаваха народа, или пъкъ ония, които сѫ страдали за тоя народъ? А колко повече ще бѫдатъ възвеличени ония, които страдатъ за Истината!Принципътъ е сѫщиятъ.Затуй науката за Истината е наука за обществения животъ. Истината прави хората всѣкога свободни. Ония, които умиратъ за другитѣ, правятъ хората свободни. Ако не бѣше умрѣлъ Стефанъ,не щѣше да се роди Павелъ. Когато умрѣ Стефанъ, духътъ му се всели въ Павла, и тогава двамата почнаха да работятъ заедно за Господа. Стефанъ научи Павла да страда, да изтърпи три пѫти по 39 тояги. Павелъ за това търпѣние е знаменитъ. И знаете ли защо сѫ били 39 тояги? 3 + 9 = 12:числото 12 е законътъ за закрѫгляване еволюцията на всичкитѣ дни отъ човѣшкия животъ. И когото биятъ така на земята, въ другия животъ нѣма вече да го биятъ. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: «Азъ страдахъ, за да сте свободни вие».Когато тукъ, на земята,те удари нѣкой, една нишка, която те държи вързанъ съ твоята зла сѫдба,се скѫсва. Ето защо казва Христосъ: «Ако те ударятъ отъ едната страна,обърни и другата». Само силниятъ може да бие,и,когато бие силниятъ,то е благодатъ. Селянитѣ какво правятъ? Когато искатъ нивата да роди повече, пращатъ овцѣтѣ въ нея да я тъпчатъ; за нивитѣ знаятъ този законъ, но за себе си не го знаятъ. Та, най-послѣ, нека ви потъпчатъ малко овцетѣ на свѣта. Христосъ казва: «За това се родихъ». Раждането се разбира тукъ не външно, а вѫтрѣшно — въ всѣки умъ и всѣко сърце, за да засвидѣтелсвува тази Истина. Когато Истината започне да се ражда въ васъ, вие ще захванете да чувствувате свободата. Жена, когато се омѫжи, иска да има дѣца, защото тя се прониква отъ Истината, че само така може да спази закона — да наслѣди имотъ. И въ духовния свѣтъ е така — нѣмашъ ли Истината, не можешъ да наслѣдишъ Божественото богатство. Значи, трѣбва да се роди Истината въ васъ. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прѣкарате своя животъ Има една легенда за Моисея: когато отивалъ на Синайската планина, видѣлъ единъ овчарь радостенъ и го попиталъ: «Защо си толкози веселъ? » Овчарьтъ му отговорилъ: «Понеже днесъ Господь ще ми дойде на гости, заклахъ едно агне да Го гостя». — «Господь агнета не яде; то е заблуждение на твоя умъ»,възразилъ Моисей и си тръгналъ. Обаче, на овчаря станало мѫчно; той билъ убитъ духомъ. Като стигналъ Моисей на Синайската планина, забѣлѣзалъ, че Господь е недоволенъ отъ него, дѣто е направилъ голѣма погрѣшка, и той се върналъ при овчаря да му съобщи, че Господь ще му отиде на гости и ще яде отъ неговото агне. Като казалъ на овчаря какво му порѫчалъ Господь,взелъ да наблюдава скришомъ какво ще стане.По едно врѣме вижда,че овчарьтъ заспалъ спокойно,а отъ небето слиза огънь и изгаря агнето.Става овчарьтъ и казва:«Колко съмъ радостенъ, че Господь слѣзе и изяде агнето!» И когато Истината слѣзе въ васъ, нейниятъ огънь, Любовьта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е реалниятъ свѣтъ на Истината. За нѣкои той е нереаленъ.Но има много, не сѫ единъ-двама, нито десетина, а съ хиляди по цѣлия свѣтъ, които познаватъ тази Истина. Тя трѣбва да се насажда още дълго врѣме. Виждате колко сѫ хубави тия цвѣтя прѣдъ васъ — жълтички, червенички, синички,и ги откѫсвате, но разбрали ли сте смисъла имъ? Казвате: «Туй цвѣте мирише много хубаво». Какво означава тази миризма? Тя показва голѣмата тѫга на цвѣтето. Отъ неговата скърбь се образува нектарътъ, прѣдназначенъ за вашия животъ. Има хора, които срѣдъ богатството си казватъ: «Нѣма Господь», но, щомъ изгубятъ богатството си или здравето си или общественото си положение, стегне ги Господь,—започнатъ да миришатъ: «Има Господь». Богатството би убило тѣхния умъ и, Господь като имъ го отнема, тѣ започватъ да гледатъ правилно на нѣщата. Това, което виждате на земята, е нѣщо прѣходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли извѣстмо врѣме, почнатъ да се бръчкатъ лицата имъ и донѣкога станатъ стари баби; питамъ, дѣ отидоха ония момиченца, отъ който по-рано толкова много се възхищавахме? Сѫщо и съ момцитѣ: дѣ се дѣна тѣхната левентность? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власть надъ материята да разбирате нейнитѣ вѫтрѣшни съчетания и да усъвършенствувате вашия животъ. То е законътъ на движението — човѣкъ да се видоизмѣнява постоянно и да прѣмине отъ врѣменното къмъ вѣчното, за да разбере неизмѣняемата сѫщина на Истината.
  
Хората казватъ: «Христосъ се роди и проповѣдва Истината». Нека видимъ каква е тази Истина. Христосъ иска да внесе бодрость въ вашия умъ, да ви даде потикъ къмъ една мисъль, да влѣзете въ свръзка съ Божествения свѣтъ. Вие всинца сте вѣчно свързани съ Бога. Въ свѣта вие имате приятели, и, ако тия приятели по нѣкой пѫть се показватъ безчувствени, то е по причина на вашитѣ отношения, дължими на невѣжество.Павелъ казва: «Богъ прѣзираше хорското невѣжество и остави хората да вървятъ въ своя пѫть,но сега ги вика да се изпълни Законътъ». Какво трѣбва да направи майката, която е повикана сѫщо да изпълни Закона? Най-първо трѣбва да роди добри и умни дѣца — това е нейната задача. Нѣкои жени се оплакватъ и казватъ: «Защо съмъ жена?» Кой, тогава, трѣбваше да бѫде на тѣхно мѣсто, питамъ азъ. Мѫжътъ трѣбва да приготви този материалъ на мисъль, воля, характеръ, да прѣдаде, а жената да роди.
  

Хората търсятъ въ свѣта удобства, но тѣ трѣбва да разбератъ онзи сѫщественъ законъ, който сѫществува и въ музиката — за минорната и мажорната гама. Господь е поставилъ нѣкои на минорна гама, турилъ ги е въ бемолъ въ скръбьта, въ тѫгата, въ дълбочината на чувствата; други е турилъ на мажорната гама, турилъ ги е въ диезъ, въ плиткостьта на живота, понеже нѣматъ дълбочина на чувствата. Въ единъ танцъ или маршъ какво може човѣкъ да види? Танцуване, маршируване и... умора. Въ тѫжната пѣсень нѣма да се движите, ще мирувате и ще разсѫждавате. При минорния тонъ Господь ви е създалъ да мислите за онзи свѣтъ,  а при мажорния—за този свѣтъ. По нѣкой пѫть искате да вземете чужда роль; ама може ли религиозни хора да играятъ? Може да играятъ, но каква игра? Давидъ, като носѣше ковчега, скачаше, и жена му казваше:Вижъ,какво се кълчишъ прѣдъ цѣлия израилски народъ!» — «Защо да не скачамъ прѣдъ Господа?» ѝ възразява той. Господь не ни е ограничилъ, Той ни е далъ велика свобода да вършимъ добро и зло;но доброто въ извѣстни отношения може да бѫде зло. Ама, ще кажете, какъ може да бѫде това? Ето. Мѫжъ и жена живѣятъ много добрѣ. Христосъ отъ своя страна казва: «Раздай имането си», мѫжътъ, въ желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жена, му му казва: «Какво си полудѣлъ, искашъ жена ти и дѣцата ти да останатъ нещастни ли?» — «Ама азъ искамъ да изпълня Божия законъ». — «Азъ пъкъ не искамъ този законъ. Нѣмашъ право да раздавашъ имота на жена си и на дѣцата си,той е тѣхенъ. Имашъ 100 хиляди лева, раздѣли ги братски, поравно между тебе, жена си и дѣцата си, и само дѣла, който ти се пада, имашъ право да раздадешъ. Съ тѣхни пари нѣмашъ право да правишъ поменъ на Господа. То е Христовиятъ законъ». — «Ама азъ имамъ право». «Нѣмашъ право. Кой ти даде това право? Жена си отдѣ я зема. Не отъ краката, а отъ ребрата ти Господь ти я е направилъ другарь, и ти нѣмашъ право да я изтезавашъ». — Това, сега, разбира се, изнася на женитѣ, и тѣ си казватъ: «Тъй, тъй!» Никога не разглеждайте въпроситѣ отъ ваше гледище, а отъ взаимно гледище. Въ всемирния животъ има много възможности; въ сегашния животъ сте мѫжъ, но въ другъ може да ви направятъ жена и обратно. Ако въ този животъ напишете: «Никаква свобода на жената не давамъ», въ втория животъ, когато ви направятъ жена, ще изпитате сладоститѣ на това законоположение. «Не е хубавъ, ще речешь тогава, този законъ». — Ама ти си, който по-рано го написа. Мѫже, поставете добри закони, защото втори пѫть, като жени, ще бѫдете подъ тѣхната сила. Разбира се, не само мѫжътъ пише закони, но и жената пише такива, и сами си създаватъ ограничения едни на други. Много жени сѫ написали лоши закони въ своитѣ дъщери и синове, да мразятъ бащата — «баща ви е нехранимайко, вагабонтинъ». Такива закони не пишете, защото Баща ви е само единъ; този мѫжъ или тази жена е станала орѫдие на Божествения духъ, за да се облѣче въ форма една идея, и, когато се оплаквате, вие роптаете противъ Господа. Не бива да измѣнявате основнитѣ черти на въплътената въ формата идея. Въ сѣнкитѣ може нѣщо да промѣните, да ги направите по-свѣтли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трѣбва да остане.

 

(Бесѣда, държана на 24. априлий 1916 г.).

 

image004.png

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×