Jump to content

1936_04_26 Права мисъль, чувство и говоръ


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Права мисъль, чувство и говоръ

II. Послание къмъ Тимотея, 1 гл.

Като се изучава тъ проявитѣ и характеритѣ на хората, виждаме, че отъ най-старо време досега има нѣщо, по което тѣ си приличатъ. Приликата се заключава въ това, че въ всички времена — минали, сегашни и бѫдещи, хората се радвали и скърбѣли, радватъ се и скърбятъ, ще се радватъ и скърбятъ. Всички усилия, които човѣкъ прави, иматъ за цель да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всѣки иска да увеличи радоститѣ, а да намали скърбитѣ си. Всѣки иска да живѣе, но животътъ не се създава. Той е резултатъ на нѣщо. Който разбира живота като резултатъ, радва се; който не го разбира, скърби.

Хората скърбятъ и се радватъ на малки работи. Ако не харесашъ обущата на нѣкого, ти му причинявашъ скръбь; ако ги харесашъ, причинявашъ му радость. Той обулъ модерни, тѣсни обуща и очаква хората да ги харесатъ. Какво особено има въ неговитѣ обуща ? Преди всичко, тѣ не сѫ негови. Нѣкой одралъ кожата на животнитѣ, другъ я ощавилъ, трети изработилъ обущата, а той си мисли, че сѫ негови. При това, той пренебрегва естественитѣ си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуственитѣ, направени отъ човѣшка рѫка. Ако става въпросъ за естествени обуща, и животнитѣ иматъ такива. Разбиране е нуждно на човѣка! Понѣкога хората страдатъ отъ това, че не турили една запетая или точка на мѣстото и, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрѣшката, но последствията и сѫ голѣми. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идейния свѣтъ. Тамъ не се позволява никаква погрѣшка. Докато не си дошълъ до идейния свѣтъ, можешъ да правишъ погрѣшки. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, никакви погрѣшки не се допущатъ. Значи, на простия е позволено да грѣши; обаче, на образования не се позволяватъ погрѣшки.—Какво да се прави тогава? — Ще бѫдешъ внимателенъ, да не грѣшишъ. Ако направишъ нѣкаква погрѣшка, ще плащашъ. Какъ ще се разберешъ съ чужденеца, ако не знаешъ неговия езикъ ? Колкото по-добре знаешъ езика му, толкова по-лесно ще се разберешъ съ него и ще намѣришъ теми за разговоръ. Ти искашъ да се разговаряшъ съ Христа. Какъ ще се разговаряшъ съ Него, ако не знаешъ езика Му? Ако отидешъ при Христа и започнешъ да Му разправяшъ за изпитанията, които си ималъ на земята, Той нѣма да те разбере. — Защо? — Защото всичко това му е известно. Христосъ знае, че си пропадалъ на изпититѣ си; знае, че си уволняванъ по нѣколко пъти отъ служба, но иска да чуе нѣщо, което не Му е известно. Той иска да чуе нѣщо интересно, особено, което само ти знаешъ. Всички хора сѫ пропадали на изпититѣ си, всички сѫ били уволнявани отъ службитѣ си. Кажи нѣщо особено, специфично, което има отношение само къмъ твоя животъ. Христосъ ще те изслуша внимателно и ще те разбере.

Геройство се иска отъ съвременния човѣкъ, лесно да понася всичко, което се случва въ живота му. Разуменъ герой ще бѫдешъ, за да различавашъ същественото отъ несъщественото, да знаешъ, за какво да се жертвувашъ. Музикантътъ се жертвува за музиката, но тя е резултатъ на нѣщо. Като изучава музиката, той се домогва до онова, коего се крие задъ нея. Днесъ лесно се свири на различни инструменти, но голѣми усилия е направилъ човѣшкиятъ умъ, докато създаде инструментитѣ. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инстру- ментитѣ, да направи струни отъ чървата на животнитѣ, да ги съчетае въ известно отношение, да създаде нотитѣ и т. н. Днесъ всѣки музикантъ чете по нотитѣ и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истин- скиятъ музикантъ не трѣбва да прави грѣшки. Ако направи една-две погрѣшки, ще се извини, но трѣбва да внимава, да не повтаря погрѣшкитѣ си. Като вземе цигулката, той започва да свири произведенията на великитѣ музиканти, а после свири и свои произведения. Той изпълнява и чуждитѣ, и своитѣ произведения съ любовь. Разбиране има той.

Като се говори за музиката, стариятъ българинъ ще каже: „Цигуларь къща не храни“. Обаче, всѣка радость и скръбь се придружава съ музика. Значи, музиката е необходима въ живота. Безъ музика животътъ върви по-мѫчно. Който знае да свири, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Добриятъ цигуларь употрѣбява голѣма часть отъ времето си въ свирене. Не се постигатъ лесно нѣщата. Десетки години ще ра- ботишъ въ областьта на музиката, докато станешъ добъръ музикантъ. Следователно, десетки и стотици години трѣбва да живѣешъ добре, за да придобиешъ добрия животъ. Казва се, че човѣкъ се ражда добъръ, гениаленъ, талантливъ. Наистина, доброто, гениалностьта се наследяватъ, но ако не работи върху себе си, човѣкъ ще изгуби онова, което е вложено въ душата му. И гениаленъ да си, ще работишъ по нѣколко часа на день, за да проявишъ гениалностьта си. И добъръ да си, ще работишъ надъ себе си, да проявишъ доброто. Човѣкъ иде на земята да се учи, да придобие нѣщо съществено. Следователно, ти си ученикъ и ще учишъ добре. Учительтъ ще те изпитва и ще опредѣли, каква бележка ти се пада. Ако получишь двойка или тройка, ще се върнешъ у дома си неразположенъ. — Кой е виновенъ за това? — Ти самъ. За да не получавашъ слаби бележки, ще учишъ добре, ще различавашъ същественото отъ несъщественото и ще го прилагашъ. Знание безъ приложение остава мъртво.

Красивъ е човѣшкиятъ животъ. Въ него има нѣщо ценно — усилието, което духътъ прави. Днесъ всички се радватъ на науката, на музиката, на изкуството, но това сѫ постижения на хиляди и милиони хора, които сѫ работили преди насъ Голѣми усилия е направилъ колективниятъ човѣшки духъ, докато създаде това, отъ което днесъ се ползуваме. Четешъ Свещената книга и се свързвашъ съ живота и дейностьта на онѣзи, които сѫ били преди тебе; виждашъ усилията, които сѫ правили, и се поучавашъ отъ тѣхъ. Знанието е богатство, събрано отъ хиляди години. Синътъ се ползува отъ богатството на баща си, безъ да мисли, колко негови дѣди сѫ го събирали. Мѫжътъ дойде на обѣдъ и веднага сѣда да яде. Ако е взискателенъ, започва да търси недостатъцитѣ на яденето: лукътъ билъ прегоренъ, сольта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? Тя сама ще види погрѣшката си и ще я изправи.

Какъвто е физическиятъ животъ на човѣка, такъвъ е и духовниятъ му животъ. Докато грѣши на земята, ще грѣши и въ духовния свѣтъ. Обаче, както изправя земния си животъ, така ще изправи и духовния. Трѣбва ли тогава ти да се произнасяшъ, че еди- кой си не живѣе добре? Той самъ ще види лошото въ себе си и ще се изправи. Че нѣкой човѣкъ ималъ лошь езикъ, не говорилъ хубаво — това е негова работа, той самъ ще изправи езика си. Наистина, говорътъ, езикътъ е музика, и всѣки трѣбва да изучава тази музика. Силата на човѣка се заключава въ говора. Велико изкуство е говорътъ. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбиратъ чрезъ говора, а въ духовния свѣтъ — чрезъ мисъльта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човѣкъ; който мисли право, той е ангелъ; който чувствува право и носи любовьта, той е серафимъ или херувимъ. Ако не мислишъ, не чувствувашъ и не говоришъ добре, ще ти пишатъ единица.

Три нѣща сѫ нуждни на човѣка: права мисъль, прави чувства и правиленъ говоръ. Щомъ придобие тѣзи нѣща, той става щастливъ. Ето защо, който иска да бѫде щастливъ, първо, трѣбва да се научи да говори добре, после — да мисли и да чувствува право. Правата мисъль усилва паметьта, закрепва здравето. Сѫщото се постига съ правитѣ чувства и правиленъ говоръ. Никой не може да бѫде щастливъ, ако мисъльта, чувствата и говорътъ му не сѫ прави. Правата мисъль, правото чувство и правиятъ говоръ сѫ наука, която се постига при усилена работа. Вѣкове и хилядилѣтия ще я изучаватъ и пакъ ще остане нѣщо ненаучено. Както е приятно да ядешъ, така е приятно да изучавашъ науката за правата мисъль, правото чувство и правия говоръ. Кое сѫщество, като яде десетки години наредъ, се отегчава оть яденето?’ Разумнитѣ сѫщества сѫ предвидили яденето като една отъ приятнитѣ забави въ човѣшкия животъ. Приятно е на човѣка да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Нѣкога жената готви, а нѣкога — мѫжътъ. Който е по-добъръ майсторъ, той готви. Добре е и мѫжътъ да знае да готви, та отъ време на време да отмѣня жената. И двамата трѣбва да бѫдатъ добри майстори готвачи.

Това сѫ положения, които трѣбва да се преведатъ на разбранъ езикъ. Добре е човѣкъ да знае, какъ се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувствува и говори право. Това сѫ качества на живота. Това е готвене въ духовния животъ. Добре е за насъ, когато хората мислятъ и чувствуватъ право; добре е за тѣхъ и ние да мислимъ и чувствуваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другитѣ да имъ се говори сладко. Това сѫ прости работи, но щастието на човѣка се заключава въ проститѣ работи. Мнозина пишатъ и говорятъ за щастието, като първа крачка въ човѣшкия животъ. Тѣ не говорятъ толкова за любовьта, колкото за щастието.

Кой човѣкъ е щастливъ? Щастието е свързано съ безличния животъ. Който е излѣзълъ отъ своята личность, само той може да бѫде щастливъ. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрѣшкитѣ на хората сѫ негови погрѣшки. Щастливиятъ не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви въ живота. Тъй щото, докато сте въ личния животъ, не можете да бѫдете щастливи. Личностьта е временна. Като отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да остане отъ вашата личность. Да мислите, че и на онзи свѣтъ ще носите личностьта си, това е все едно, коньтъ да мисли, че като влѣзе въ човѣшкия свѣтъ, ще запази формата си. Ако коньтъ иска да стане ученикъ и да живѣе при хората, трѣбва да се откаже отъ своята форма. Иначе, никой нѣма да го пусне между хората. Какъ ще седне коньтъ на чинъ? Какъ ще слуша учителя, който преподава на ученицитѣ си?

Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ духовния свѣтъ, но се страхуватъ, да не изгубятъ сегашната си форма и да се обезличатъ. Вѣрно е, че ще изгубятъ формата си, но тя не е сѫщественото. За физическия свѣтъ тя е необходима, но за духовния свѣтъ се изисква нова форма. Красивъ е духовниятъ свѣтъ. Тамъ ще видите нѣща, за които не сте предполагали, че сѫществуватъ. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да съблѣче физическата си дреха. — Голи ли ще влѣземъ? Да не се загубимъ? — Голи ще влѣзете, но нѣма да се загубите. Единъ простъ човѣкъ отишълъ на баня и, като видѣлъ, че всички хора се събличатъ и влизатъ голи въ кѫпалнята, уплашилъ се да не се загуби между тѣхъ. Затова, преди да влѣзе, той вързалъ единъ конецъ на рѫката си, да се познае между другитѣ. Отъ време на време поглеждалъ конеца на рѫката си и казвалъ: Азъ съмъ, не съмъ се още загубилъ. Споредъ мене, нѣма опасность да се загубишъ, но важно е, дали ще те пуснатъ въ банята. Тамъ приематъ само здрави хора. За болнитѣ има друга баня. Който иска да влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бѫдешъ здравъ. Това е правило и за физическия свѣтъ.

И тъй, въ който свѣтъ и да влѣзешъ, първо трѣбва да бѫдешъ здравъ. Здравето се обуславя отъ три основни правила: да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ добре. Като влѣзешъ въ банята на физическия свѣтъ, ще ти дадатъ три билета: да мислишъ право, да чувствувашь право и да говоришъ добре. Ако нѣмашъ тѣзи качества, не можешъ да влѣзешъ въ банята. Привилегия е за човѣка да влѣзе въ банята на живота, да се окѫпе, да остави нечистотиитѣ си тамъ и да излѣзе чистъ. Банята е символъ на чистота. Като влѣзешъ въ банята, ще съблѣчешъ нечиститѣ си дрехи и ще се окѫпешъ. Следъ това ще облѣчешъ нови, чисти дрехи и ще влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, да изучавашъ проявитѣ на Божественото. Който се окѫпалъ вед- нъжъ, трѣбва да пази чистотата си. Не я ли пази, трѣбва наново да отиде на баня. Скѫпо се плаща за една духовна баня. Единъ билетъ струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като влѣзешъ въ банята и се окѫпешъ, ще кажешъ: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платишъ втори пѫть такава голѣма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Веднъжъ сте се очи-стили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трѣбва да мине, да забогатѣете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трѣбва да намѣрите начинъ, да влѣзете въ банята. Това е изкуство. Да намѣришъ начина, по който да постигнешъ желанията си, това значи, да си готовъ вече за банята. За всѣко нѣщо има специфиченъ начинъ. На цигулка ще свиришъ по единъ начинъ, на пияно по другъ начинъ, на китара — по трети начинъ. Ако пѣешъ, ще пѣешъ по особенъ начинъ; ако четешъ, пишешь, учишъ, ще приложишъ пакъ специфиченъ начинъ. Ако не намѣришъ съответния начинъ за постигане на желанията си, ще се мѫчишъ, ще се трудишъ и, въ края на краищата, ще се обезвѣришъ и отчаешъ.

И тъй, начинътъ, по който ще се домогнешъ до банята на живота, се заключава въ следното: права мисъль, право чувство и право говорене. Щомъ намѣришъ начина за постигане на желанията си, бѫди доволенъ и благодари на Бога, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Каквото нещастие да ти се случи, бѫди доволенъ, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Като говоришъ добре, ще бѫдешъ между хората; като мислишъ право, ще бѫ- дешъ между ангелитѣ; като чувствувашъ право, ще бѫдешъ между херувимигѣ и серафимитѣ. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това?

Помнете: Правата мисъль ще ви свърже съ ангелитѣ, т. е. съ напредналитѣ същества на единъ отъ възвишенитѣ свѣтове. Правитѣ и добритѣ чувства ще ви свържатъ съ херувимитѣ и серафимитѣ, които поддържатъ свещения огънь на живота. Добриятъ говоръ, красивата речь ще ви свърже съ напредналитѣ същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трѣбва. Задъ мислитѣ, задъ чувствата и задъ говора е небитието. Изгубите ли мислитѣ, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълътъ на живота се крие въ мислитѣ, чувствата и словото. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Значи, свѣтътъ е създаденъ чрезъ Словото. И рече Богъ, и свѣтътъ се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили.

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

30. Утринно Слово, държано отъ Учителя,

на 26 априлъ, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...