Jump to content

1936_04_19 Изгрѣвъ и залѣзъ


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Изгрѣвъ и залѣзъ

Размишление.

II. Послание къмъ Солунянитѣ, 3 гл.

Всѣки преживянъ день има свое предназначение. За да се разбере това, нѣщата трѣбва да се съпоставятъ. Въ разбирането и прилагането на нѣщата се крие силата на човѣка. Често хората се отегчаватъ отъ повтарянето на едни и сѫщи нѣща. Отъ друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултатъ на неправилното и еднообразно повтаряне на нѣщата. Ако въ повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъвъ смисълъ има да ти се повтаря много пѫти онова, което си разбралъ и научилъ добре? Напримѣръ, роденъ си въ България, майка ти и баща ти сѫ българи, училъ си въ български училища и, който те срещне, пита те, знаешъ ли български езикъ. На едного казвашъ, че знаешъ, на втори, на трети казвашъ и най-после се отегчавашъ да отговаряшъ на единъ и сѫщъ въпросъ. Избѣгвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорътъ на които е на лице, очебиенъ. Другъ е въпросътъ, ако запитате нѣкого, какви сѫ отличителнитѣ чърти на българина, на християнина, на вѣрващия или на ученика отъ новото учение. Музикантътъ се отличава съ способностьта си да свири и да разбира музиката, пѣвецътъ — съ способностьта си да пѣе. Каквото и да е постигналъ човѣкъ, много още има да учи. Има нѣща, за които той дори не е сънувалъ, тол-кова далечни сѫ тѣ за него. Десетки и стотици години ще минатъ, докато той започне да мисли за тѣхъ. Още говече години ще минатъ, докато се реализиратъ. Това е въпросъ на далечното бѫдеще.

Какво представятъ миналото, настоящето и бѫдещето въ човѣшкия животь? Миналото може да се уподоби на залѣза на слънцето, настоящето — на пълния день, когато слънцето е на зенита, а бѫдещето — на изгрѣва. Обикновено хората обѣдватъ на 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е моментъ на ядене. Но човѣкъ не яде само на обѣдъ. Той яде и сутринь, и на обѣдъ, и вечерь. Значи, настоящето е пълниятъ день; въ него влизатъ и миналото, и бѫдещето. Ако не се мисли така, ще излѣзе, че деньтъ е само обѣдъ или пладне. Въ сѫщность, пълниятъ день включва изгрѣвъ, пладне и залѣзъ. Ако кажемъ, че бѫдещето е далечъ отъ насъ, трѣбва да отречемъ изгрѣва. Ако кажемъ, че миналото нѣма отношение къмъ насъ, трѣбва да отречемъ залѣза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво нова, безъ противоречия не може. Ще мислите, ще разсѫждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че яма привидни противоречия, както и сѫществени, които трѣбва да различавате.

Като говоримъ за изгрѣвъ, пладне и залѣзъ, разбираме проява на различни сѫщества. Изгрѣвътъ е проява на ангелитѣ, пъляиятъ день, т. е. пладне, зенитътъ е проява на Бога, а залѣзътъ — проява на човѣка. Съ други думи казано: Бѫдещето е на ангелитѣ, настоящето — на Бога, а миналото — на човѣка. Значи, човѣкъ живѣе въ миналото. Той се въодушевява отъ това, което е направилъ въ миналото, и отъ това, което е билъ въ миналото. Всѣки си мисли: Каквъ бѣхъ едно време! Какви възможности имахъ едно време! Миналото е залѣзътъ на живота. Обърнете тази страница, направете единъ полукрѫгъ и спрете се предъ изгрѣва, дето сѫ ангелитѣ. Като минете презъ тѣхъ, ще дойдете до зенита, до Божествения свѣтъ. Не минете ли по този пѫть, не можете да се справите съ противоречията. Въ човѣшкия животъ проти-воречията сѫ неразрешими, въ духовния или ангелския свѣтъ — наполовина разрешими, а въ Божествения свѣтъ — напълно разрешими, При Бога не сѫществуветъ никакви противоречия. Тамъ всички части живѣятъ въ съгласие и единство. Какъ ще се сърдишъ на лѣвата, или на дѣсната си рѫка, че сѫ ти ударили по една плесница ? Ако имъ се сърдишъ, тѣ ще се откажатъ да ти служатъ.

Представете си, че ви поканятъ на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено, но рѫцетѣ ви не се мърдатъ. Какво ще правите безъ рѫце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предъ видъ правилнитѣ отношения между частитѣ и цѣлото. Цѣлото не може да не прощава на частитѣ; и частитѣ не трѣбва да се сърдятъ на цѣлото. Каквито погрѣшки и да правятъ рѫцетѣ, човѣкъ е готовъ да имъ прости. Ако не имъ прощава, тѣ ще се откажатъ отъ него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ гледа на всички хора, на всички живи сѫщества, като удове на своя организъмъ и е готовъ да имъ прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъмъ, въ който всички живѣятъ ? Ако нѣкой те удари съ рѫката си, считай, че дѣсната или лѣвата рѫка на Бога те е ударила. Ще се сър-дишъ ли на Бога ? Колкото можешъ да се сърдишъ на краката, на рѫцетѣ, на очитѣ, на ушитѣ, на устата си, толкова ще се сърдишъ и на Бога. Който се сърди на рѫцетѣ и на краката си, осакатява; който се сърди на очитѣ си, ослѣпява; който се сърди на ушитѣ си, оглушава; който се сърди на устата си, онѣмява. Какво придобивашъ съ сърденето?

Това е новъ начинъ на мислене, нова философия, която прилагатъ всички напреднали сѫщества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. — Да прощавашъ, това е мекушавость. — Не е мекуша- вость, но правилно разбиране и отношение къмъ нѣщата. Какъ да не простя на рѫката си? Ако не и простя, тя ще се от-каже отъ писане, отъ работа и, въ края на краищата, ще бѫде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичамъ, тя е готова на всѣкаква работа. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е готово да се жертвува за лю-бовьта. Човѣкъ всичко прави за нея. Въпрѣки това, хората страдатъ отъ любовь. Това се дължи на неразбраната любовь.

Всички трѣбва да иматъ прави възгледи, прави разбирания. Нѣкой день се случватъ голѣми нещастия на човѣка, и той казва: Не искамъ да си спомнямъ за този день.—Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искашъ да си спомняшъ за този день, но кажи, че втори пѫть не желаешъ да преживѣешъ това, което ти се случи този день. Самъ по себе си, деньтъ носи нѣщо хубаво. Следователно, не можете да не желаете днитѣ да се нижатъ единъ следъ другъ. Всѣки день носи своето благословение.

И тъй, причината за недоволството и не-разбирането между хората е въ самитѣ тѣхъ, а не отвънъ. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ отъ приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е въ него. Обаче, той не си дава отчетъ, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е въ самия него. Той страда отъ болка въ рѫката си и, който го бутне на болното мѣсто, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволенъ отъ него. Въ сѫщность, вината не е въ приятеля му, а въ болната рѫка. Ако рѫката му бѣше здрава, той щѣше да се рѫкува съ приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, нѣма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни отъ близкитѣ си и да търсите причината за всичко въ тѣхъ, потърсете я въ себе си. Ако стома- хътъ ви е разстроенъ и нѣкой ви предложи да ядете, кой ще бѫде причина за болкитѣ, които ще преживѣете: вие или приятеля ви, който ви кани на обѣдъ ? Вината е въ васъ, въ вашата неразумность. Вие трѣбва да бѫдете разуменъ и предвидливъ, да знаете самъ да се пазите. Който боледува, самъ трѣбва да се пази. Иначе, ще търси причина въ другитѣ и никога нѣма да разреши задачитѣ си.

Ще кажете, че Богъ създаде и злото, и доброто; следователно, и лошитѣ дни сѫ отъ Него. Не е така. Богъ създаде деня, но не и лошитѣ, нещастни дни. Ангелитѣ създадоха изгрѣва, утрото. Богъ създаде пълния день, а човѣкъ — залѣза. Въ Божествения свѣтъ сѫществува само изгрѣвъ на слънцето, а въ човѣшкия — залѣзъ. Хората накараха слънцето да залѣзва. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е добре разположенъ, радва се на своето вѫтрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятность, и той веднага изгубва разположението см. Следъ това казва : Ще се търпи, нѣма какво да се прави, Богь е наредилъ работитѣ така.—Вината е въ самия тебе. Ти не можешъ да запазишъ разполо-жението си. Въ тебе става изтичане, благодарение на което губишъ нѣщо ценно. Ангелитѣ носятъ началото на щастието, Богъ носи пълното щастие, а хората носятъ своето нещастие. Който може да се свърже съ ангелитѣ и съ Бога, той живѣе въ щастието на деня. Ангелътъ му носи началото на щастието, а Богъ го държи въ пълното щастие. Който е внимателенъ, ще запази щастието си. Задачата на човѣка се заключава, именно, въ това, да запази всичко, което Богъ му е далъ. Богъ ви е далъ очи, уши, рѫце, крака, тѣло, които трѣбва да пазите. Ако четете и работите при голѣма свѣтлина или при силенъ огънь, може да повредите очитѣ си. Ако работите и се движите чрезмѣрно, може да повредите рѫцетѣ и краката си. Въ всичко се иска умѣреность. Не е позволено на човѣка да се пре-силва. Казва се за нѣщо: Пази го като очитѣ си! Очитѣ, като важенъ и деликатенъ органъ, се взиматъ за мѣрка, какъ да се пазятъ всички ценни нѣща. Какво по-ценно нѣщо има човѣкъ отъ тѣлото си? То е неговиятъ инструментъ, съ който трѣбва да си служи презъ цѣлия си животъ.

И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господъ пази човѣка. Наистина, Богъ пази човѣка, но ако и самъ той не се пази, ще бѫде поставенъ на голѣми изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всѣкога се намира подъ крилата Му. Казано е въ Писанието, че Богъ ни е написалъ на дланьта си. Отъ насъ зависи да остане името ни за вѣчни времена написано на Божията длань, или да се заличи. — Какъ става заличаването ? — Съ неправилния животъ. Нѣкой работи на нивата, занимава се съ земедѣлие. Обаче, като стане религиозенъ, напуща нивата си и казва, че иска да ра-боти за Бога. Той не разсѫждава право. И като вѣрващъ, и като безвѣрникъ, еднакво ще работишъ. Докато не ликвидира съ погрѣш- китѣ си, човѣкъ нѣма право да се отказва отъ работата си. Ще работишъ като земедѣлецъ още нѣколко години, докато и говедата ти разбератъ, че съ тебе е станала промѣна. Щомъ престанешъ да ги бодешъ съ остена си, да ги пресилвашъ въ работата имъ, тѣ казватъ: Нашиятъ господарь се измѣни, стана добъръ човѣкъ. Следъ тѣхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земедѣлието и да залови друга работа. Ако си ученикъ, ще учишъ, докато свършишъ поне гимназия, но съ отличенъ успѣхъ и примѣрно поведение. Кажешъ ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останешъ назадъ въ развитието си.

Това се иска отъ всички хора, безразлично, дали сѫ занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропусналъ нѣщо въ работата си, колкото и да е напредналъ въ известно направление, непремѣнно ще го върнатъ назадъ, да запълни празднината. Каквито сѫ били отношенията му къмъ хората, такива ще иматъ и тѣ къмъ него. Затова е казано, че каквото правишъ, това ще ти се върне. Тази мисъль е изказана въ Евангелието съ стиха: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Законъ е: всѣка отрицателна мисъль, или всѣко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщатъ къмъ васъ. — Защо? — Понеже тѣ сѫ направени отъ гѫста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щомъ паднатъ върху васъ, тежестьта имъ се удвоява. Бѫдете внимателни въ проявитѣ си, за да не пукнатъ главата ви и ви осакатятъ. Пазете се отъ отрицателното въ живота като отъ огънь. Другъ е въпросътъ съ положителнитѣ мисли или чувства. Тѣ сѫ направени отъ лека, ефирна и свѣтла материя, поради което възлизатъ нагоре и отиватъ къмъ своята цель. Нѣма мисъль, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодъть не пада по-далечъ отъ корена си.“

Права мисъль е нуждна на човѣка. Като мисли право, той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие въ близкитѣ си. Той казва: Нещастенъ съмъ, но затова сѫ виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тѣхъ. На кого ще хвърли вината онзи, който нѣма жена и деца? И той е нещастенъ, но нещастието му се дължи на факта, че нѣма жена и деца. Значи, недоволството е вѫтрешно състояние въ човѣка, а не външно. Никой не може да бѫде щастливъ външно. Поводътъ за щастието е вѫ- трешенъ. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свѣтъ. И при едното, и при другото положение ти можешъ да бѫдешъ или щастливъ, или нещастенъ. Ако жена ти е на онзи свѣтъ, ти трѣбва да знаешъ, какъвъ е поводътъ за нейното заминаване. Ако имашъ добро разположение на духа и го изгубишъ, трѣбва да знаешъ причината за това. Никой не е причина, освенъ ти самъ. Докато мислите, че не всичко, което Богъ е създалъ, е добро, вие сте на кривъ пѫть. За да излѣзете отъ този пѫть на разсѫждение, ще знаете, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро. Приеми въ себе си, че всичко, създадено отъ Бога, е добро и за нищо не роптай. Всѣко страдание, всѣка бо- лесть, беднотия, които идатъ отъ Бога, сѫ приятни. Понеже Богъ е благъ, добъръ, на всички помага и лесно превръща злото въ добро, беднотията въ богатство, невежеството въ знание, болестьта въ здраве. Наистина, Богъ е благъ, но отъ човѣка се иска вѣра. Като вѣрва въ Него, всичко се превръща въ добро. Щомъ изгуби вѣрата си, веднага идатъ изпитания и страдания.

Страшно е положението на онзи, който изгуби вѣрата си. Безъ вѣра, човѣкъ е изложенъ на голѣми съмнения и колебания. Той не може да задържи въ душата и въ сърдцето си състояние на абсолютна вѣра. Все ще се натъкне на нѣщо отвънъ, което ще разколебае вѣрата му. Все ще мине нѣкаква чужда мисъль въ главата му, че Богъ не мисли за тебе, не те обича, забравилъ те е и т. н. И светията може да изпадне въ такива изкушения. За да не имъ се поддава, той е крайно внимателенъ, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовьта на хората и се стреми, въ всички случаи въ живота си, да проявява своята любовь. Не е лесно да обичашъ хората, особено когато мнозина не те обичатъ. Ти си длъженъ да не имъ обръщашъ внимание и да мислишъ, че всички те обичатъ. Това е единъ отъ труднитѣ изпити за светиитѣ. Малцина могатъ да го издържатъ. Повечето светии пропадатъ и се връщатъ назадъ. Трѣбва да бѫдешъ голѣмъ, великъ светия, за да издържишъ този изпитъ. Затова, именно, Богъ е снизходителенъ даже и къмъ светиитѣ, понеже пѫтьтъ имъ е труденъ. Снизхождението се заключава въ това, че се дава възможность на човѣка да се явява по много пъти на изпитъ. Докато не научи уроцитѣ си и не издържи изпититѣ си, той има право да се явява на изпитъ. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпитъ по единъ и сѫщъ предметъ.

Сега, да се върнемъ къмъ необходимото и същественото за човѣка. Отъ какво се нуждае човѣкъ? — Отъ мекота. Едно отъ важнитѣ условия, при които човѣкъ може да постигне своитѣ желания, е мекотата. Тя е мѣрка, основа, почва, плъть, материалъ, срѣдство, възможность за постигане и реализиране на човѣшкитѣ идеали. Безъ нея нищо не се постига. И да се придобие нѣщо, то е временно. Какъ можешъ да работишъ безъ материалъ? Нѣмашъ ли материлъ за работа, ти ще оста- нешъ само съ въображението си. Кой земедѣлецъ може да изкара жито безъ нива, безъ рало и впрегатенъ добитъкъ? Какъвъ ученъ е този, който нѣма книги и научни пособия за работата си ? Значи, възможноститѣ за работа, за постижение и за развитие се криятъ въ мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашитѣ ближни отъ нея. Съвременнитѣ хора прилагатъ мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служишъ съ известна енергия и да из- ползувашъ минимално количество отъ нея. Човѣкъ трѣбва още да расте, за да дойде до положение да се ползува отъ всичката енергия. Затова апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нѣщата, геологътъ изследва земнитѣ пластове, химикътъ изучава елементитѣ и тѣхнитѣ съединения, астрономътъ и астрологътъ — звездитѣ, планетитѣ и влиянието имъ върху човѣка.

И тъй, ако ви питатъ, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цель да изправя погрѣшкитѣ на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човѣка въ истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пѫтя на учителитѣ, които Поправятъ стотици тетрадки. Какъ не се отегчава учительтъ ? Взима червено мастило и изправя погрѣшкитѣ на ученицитѣ си. Нѣкой ученици не сѫ доволни отъ учителя си, намиратъ, че е голѣмъ педантъ, поправялъ и най-дребнитѣ погрѣшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправя и помага. По-добре ли е да си мислите, че нѣмате погрѣшки и сте изправни въ всичко ? Разумниятъ ученикъ е доволенъ отъ учителя си, колкото и да е строгъ и взискателенъ. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрѣшкитѣ си и ги изправя. Докато си ученикъ, все ще правишъ погрѣшки. Не се учи лесно математика; не се учатъ лесно езици. Ще научишъ единъ езикъ на физическия свѣтъ, но следъ това ще научишъ сѫщия езикъ въ ангелския свѣтъ. Като го научишъ тамъ, ще отидешъ въ Божествения свѣтъ да го усъвършенствувашъ. Така е не само съ езицитѣ, но съ всѣки предметъ, който изучавате на земята.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се учи и ученикъ да бѫде. Обаче, повечето хора не обичатъ да учатъ. Като свършатъ едно училище, не искатъ да следватъ друго. Тѣ се отегчаватъ отъ ученето. Важно е човѣкъ да придобие навикъ да учи. Така той ще гледа на всички мѫчнотии и изпитания като на уроци, съ които лесно ще се справя. Какво ще правишъ, ако не учишъ ? Какво ще правишъ, ако не господарувашъ? Ще кажешъ, че искашъ да станешъ учитель или господарь. За да станешъ учитель, трѣбва да минешъ известна школа. А да станешъ господарь, трѣбва да си миналъ презъ всички изпитания, които животътъ може да ти даде. Само светията може да бѫде господарь. И той не казва за себе си, че е господарь, но служитель на Бога. Който не е готовъ да бѫде господарь, той си създава тежка карма. Какъ постѫпва господарьтъ съ своитѣ подчинени? Ако е готовъ да господарува, той постѫпва разумно и справедливо съ подчиненитѣ си. Ако незаслужено е станалъ господарь, той самъ си създава нещастия. Като не може да търпи нѣкого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажешъ, че не можешъ да търпишъ този или онзи и да търсишъ начинъ да се освободишъ отъ него. Запитайте се първо, търпи ли го Богъ. Ако Богъ го търпи и обича, вие още повече трѣбва да го търпите.

Знаете ли, кого Богъ обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трѣбва да знаете, че Богъ обича и онѣзи, които никой не обича. Къмъ тѣхъ е насочено най-много вниманието Му. Богъ отправя едното си око къмъ онѣзи, които мнозина обичатъ, а дветѣ си очи къмъ онѣзи, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимцитѣ на хората сѫ обиколени съ внимание, съ любовь, съ грижи, поради което съзнанието имъ е далечъ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ обичани, отправятъ погледа и съзнанието си само къмъ Бога. Тѣ мислятъ за Него, и Той мисли за тѣхъ. Ако и Богъ ги изостави, тѣ ще изпаднатъ въ отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърдчени и изоставени, знайте, че има Единъ, Който ви обича и всѣкога мисли за васъ.

Приложете мекотата въ живота си, за да се ползувате отъ всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможноститѣ въ живота си. Който губи добритѣ и благоприятни условия, той е въ положението на обранъ попъ. Той е изгубилъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Единъ попъ забогатѣлъ. Понеже добре изпълнявалъ служ-бата си, пасомитѣ му го обичали и щедро го възнаграждавали. Единъ день той решилъ да напусне службата си, да си почине малко и да поживѣе за себе си. Случило се, обаче, да го обератъ разбойници, и той изгубилъ всичко. Като останалъ безъ петь пари въ джоба си, принудилъ се отново да стане попъ и да продължи работата си.

Какво означава думата „попъ“? — Папа, баща. Пазете се да не изпаднете въ положението на обранъ баща, който изгубилъ жена си и децата си. Децата представятъ добритѣ мисли, желания и постѫпки, които човѣкъ отхранва въ себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки не сѫ нищо друго, освенъ огърлицата на човѣшката душа, украсена съ скѫпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, като огърлица на вашата душа. Тѣ сѫ даръ отъ Бога. Пазете свещено тази огърлица.

Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Това е правиятъ пѫть, по който ученикътъ трѣбва да върви.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

29. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 19 априлъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...