Jump to content

1936_04_12 Божествената връзка


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Божествената връзка

Размишление.

I. Послание къмъ Солунянитѣ, I гл.

Красотата на живота се заключава въ новото, а не въ старото; въ младостьта, а не въ старостьта. Младость и старость сѫ две различни състояния, презъ които минава човѣшкото съзнание. Самъ по себе си, по сѫ- щина, човѣкъ не е нито младъ, нито старъ. Обаче, въ даденъ случай, той може да бѫде младъ или старъ. Не е страшно, че човѣкъ остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде следъ старостьта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които ималъ като младъ. Казва: Едно време бѣхъ силенъ, енергиченъ, пъргавъ; каквото пожелавахъ, постигахъ. Въ това отношение, стариятъ прилича на единъ турчинъ, който често се хвалѣлъ, че могълъ да прескача голѣми трапове. — Сега можешъ ли ? — запитвали присѫтствуващитѣ. — Мога. Единъ день направилъ опитъ да прескочи единъ голѣмъ трапъ. Той си мислѣлъ: Ще направя опита първо самъ, безъ свидетели и, ако из лѣзе сполучливъ, ще го направя и предъ близкитѣ си. Видѣлъ единъ трапъ, засилилъ се да го прескочи, но падналъ. Като се огледалъ и видѣлъ, че нѣма хора около него, излѣзълъ отъ трапа и си казалъ: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и сега.

Стремете се къмъ новото, къмъ неизмѣнното въ живота. Да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, любещъ, милосърденъ, вѣрващъ, истинолюбивъ, това сѫ обикновени, основни нѣща въ живота. Това сѫ врати и прозорци на кѫщата. Коя кѫща е лишена отъ врати и прозорци ? Коя кѫща е лишена отъ маса, столове и сѫдове за готвене ? Обаче, има единъ животъ, който не произлиза отъ вратитѣ, прозорцитѣ и мебелитѣ. Той е надъ обикновеното и преходното. Този животъ изключва всѣкакво покаяние. И до днесъ още вѣрващитѣ говорятъ за покаяние. Какво нѣщо е покаянието ? Да се покае човѣкъ, това значи, коренно да измѣни живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите лю-бовьта си, а не безлюбието!

И тъй, ще знаете, че това, което раздѣля хората, обществата и народитѣ, е безлюбието. — Какво трѣбва да се прави ? — Да се приложи любовьта. — Какво ще кажатъ хората за насъ ? — Това не е важно. Всички хора търсятъ любовьта. Ще кажете, че любовьта носи разочарование. Любовь, която носи разочарование, не е истинска. Ние говоримъ за онази любовь, която носи радость и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиитѣ и противоречията. Тя носи истинската мѣрка за нѣщата. Имате ли тази мѣрка, свѣтътъ не може да ви плаши. — Какво представя свѣтътъ ? — Старъ, 120 годишенъ човѣкъ, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освенъ да замине за другия свѣтъ. Тамъ той ще се обнови, ще научи много нѣща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбиратъ алхимицитѣ „вѣчно подмладяване.“ Засега на земята нѣма още такива реторти, въ които човѣкъ може да се подмлади. Висока култура се иска отъ човѣка, за да се подмлади моментално.

Съвременниятъ човѣкъ е изгубилъ първо-началната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е въ кокошката. Отъ една страна причината е въ кокошката, а отъ друга — въ яйцето. При измътването на яйцето не по-малката роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особенъ родъ динамическа топлина, причина за новия животъ. Въ човѣка тази топлина наричатъ „топлина на Духа.“ За нея е казано въ стиха: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Родениятъ отъ вода и Духъ е новъ човѣкъ.

Апостолъ Павелъ казва: „Да служимъ на Истинния Богъ.“ Какъ да служи, самъ той не е знаелъ. И като голѣмъ познавачъ на истината, той не е разбиралъ всичко. Знание е нуждно на човѣка, да познава първо своитѣ вѫтрешни състояния. Ти трѣбва да знаешъ, защо си неразположенъ, защо се съмнявашъ, защо си мраченъ, недоволенъ и т. н. Не е достатъчно да съзнавашъ, че си неразположенъ, но трѣбва да знаешъ причината на неразположението. Щомъ имашъ едно изкуство, трѣбва да го знаешъ въ съвършенство. Ако си майсторъ цигуларь, ще свиришъ по всичкитѣ правила на музиката; ако си ораторъ, ще говоришъ по всичкитѣ правила на речьта; ако си домакиня, ще изпълнявашъ работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълнявашъ, както трѣбва. Животътъ изисква отъ всички точность, съвършенство въ изпълнение на тѣхнитѣ задачи. — Ние не живѣемъ добре. — Това не ви оправдава. Ти изнасяшъ отрицателнитѣ прояви на човѣка, но тѣ не съставятъ живота. Ако съзнавашъ, че не живѣешъ добре, ще работишъ, да изправишъ живота си и да се подмладишъ. Затова си дошълъ на земята.

Какво означава подмладяването ? Да се подмлади човѣкъ, това значи, коренно да преобрази ума и сърдцето си. Правата и свѣтла мисъль подмладяватъ ума. Благороднитѣ и възвишени чувства подмладяватъ сърдцето. Невъзможно е да подмладишъ тѣлото си, ако предварително не си подмладилъ ума и сърдцето си. Стариятъ животъ, изразенъ въ стари мисли и чувства, не може да подмлади човѣка. Защо ще цитирате, какво е казалъ нѣкой отъ старитѣ философи и учени ? И това е добре, но ако става въпросъ за подмладяване, цити-райте онѣзи мисли, които и до днесъ още живѣятъ. Да цитирате стари мисли и да се мѫчите да ги възкръсявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се съ Словото Божие, съ Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърдцето си. Тѣ сѫ живи и днесъ, ще живѣятъ и въ бѫдеще.

Кѫде ще намѣрите истината ? — Тя е въ самитѣ васъ, и вие въ нея. Ако не бѣше така, не бихте могли да живѣете. Вие живѣете и въ любовьта, и въ мѫдростьта на Бога, но нито истината, нито любовьта, нито мѫдростьта сѫ проникнали още въ вашата душа. Когато истината проникне дълбоко въ човѣка, той става свободенъ, радостенъ и веселъ, както детето, което се намира въ обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като въ мраченъ, облаченъ день, съ понижена температура — всичко около него е въ тъмнина. Много естествено! Може ли затворникътъ да бѫде радостенъ ? Веднъжъ изгубилъ свободата си, той нѣма радость, нѣма свѣтлина въ душата си.

Често религиознитѣ хора изпадатъ въ за-блуждение, понеже очакватъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нѣщата. Иматъ ли опитность, какъ учи Духътъ отвѫтре? Какъ ги учи външно, знаятъ, но какъ учи вѫтрешно, малцина знаятъ. Външно Духътъ учи човѣка чрезъ майката, чрезъ учителитѣ и чрезъ обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Учительтъ пре-подава урокъ на ученицитѣ си и, като свърши урока си, изважда единъ отъ тѣхъ да повтори казаното отъ него. Следъ това му дава задачи, или теми, които той самъ трѣбва да реши. Ако ученикътъ не може да ги реши, иде наказанието. Ученикътъ трѣбва да мисли право и външно, и вѫтрешно. Ако не мисли право, той нарушава вѫтрешния си миръ. За да запази мира си и отвънъ, и отвѫтре, той трѣбва да има положителни мисли и чувства. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно — никога. Външно може да познава живота, да знае всичкитѣ правила наизустъ, като декламация, но важно е вѫтрешното знание. Като отиде на другия свѣтъ, ще му дадатъ една мѫчна задача, която трѣбва да реши въ петь минути. Лесно се пишатъ и декламиратъ сти-хотворения на земята. Важно е на небето да напишешъ едно стихотворение и самъ да го издекламирашъ. Нѣкой знае много стихотворения, но, като отиде въ другия свѣтъ, не може да си спомни нито едно. — Защо? — Защото красивитѣ и велики нѣща се пренасятъ отъ небето на земята, а не отъ земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинскиятъ езикъ е небесниятъ. На земята хората говорятъ на много езици, поради което преводитѣ имъ сѫ неточни.

Какво представя небесниятъ или Божествениятъ езикъ ? Той е езикътъ на любовьта. Въ този езикъ всички думи сѫ на мѣстото си. Единенъ и общъ е този езикъ. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, съ човѣшкитѣ езици не е така. Единъ езикъ е по богатъ, другъ — по беденъ, затова и преводитѣ сѫ неточни. На човѣшки езикъ лесно можешъ да кажешъ, че обичашъ; на небесенъ езикъ мѫчно се изговарятъ думитѣ „обичамъ те“. На земята първо казвашъ, че обичашъ нѣ- кого, а обичьта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичьта, а после я проявявашъ. На небето живѣятъ сѫщества съ будно съзнание. На земята ти трѣбва да се събудишъ отъ сънь, за да разберешъ, че си буденъ. На небето, и като спишъ, съзнавашъ, че си буденъ. На земята хората често сѫ сънливи. Ставатъ, лѣгатъ и прекарватъ голѣма часть отъ времето си въ сънь. На небето нѣма сънно състояние. Тукъ често хората се обиждатъ, на небето не сѫществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждатъ се двама души, а после се извиняватъ. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидатъ, и двамата слизатъ на земята и, докато не изправятъ погрѣшката си, не могатъ да се върнатъ назадъ. Красивъ е животътъ на небето, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него. Ако не е готовъ, ще го набиятъ и ще го върнатъ на земята.

Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ при гадатель, да му предскаже бѫдещето. Гадательтъ му казалъ, че въ скоро време ще замине за другия свѣтъ. Той се върналъ при жена си и казалъ: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отдѣля за нѣколко деня отъ дома си, да се приготвя за небето. Той се простилъ съ жена си и отишълъ на края на селото, подъ една круша, да прекара въ размишление. Крушата имала плодове и, както ле- жалъ, крушитѣ падали една следъ друга около него. Ходжата лежалъ, размишлявалъ и, отъ време на време, хапвалъ по една круша. Така миналъ първиятъ день. На другия день той си мислѣлъ: Дали съмъ още на земята, или ме взеха вече въ другия свѣтъ ? Ако съмъ въ другия свѣтъ, добро е положението ми. Лежа си, почивамъ си, и крушитѣ падатъ около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така миналъ и вториятъ день. На третия день той чулъ отдалечъ нѣ- какви звънци и си казалъ: Идатъ вече отъ онзи свѣтъ да ме взематъ съ музика и пѣсни. Чакай да видя, какво става. Понадигналъ се да види съ очитѣ си цѣлата обстановка. Какво видѣлъ ? — Керванъ: камили и камилари, носятъ нѣщо. Като го видѣли, камилитѣ се подплашили, хукнали да бѣгатъ и изпочупили грънцитѣ, които носѣли. Недоволни отъ това, камиларитѣ хванали Ходжата и го набили. Следъ боя той изтрезнѣлъ и се върналъ у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Докато лежишъ спокойно подъ крушата, всичко е добре. Лежишъ си, и крушитѣ падатъ около тебе. Повдигнешъ ли главата си да видишъ, какво става навънъ, веднага камиларитѣ се спущатъ върху тебе и те набиватъ. — Защо те биятъ? Подплашилъ си камилитѣ. Наистина, преди да отиде въ другия свѣтъ, човѣкъ все ще подплаши камилитѣ и ще го биятъ.

Какво означаватъ думитѣ „подплашване на камили“? Въ широкъ смисълъ, тѣзи думи означаватъ неразбиране на нѣщата. Напримѣръ, нѣкой проповѣдникъ говори, а слушателитѣ му не го разбиратъ. Чуятъ една мисъль, но я изопачаватъ. Понѣкога и проповѣдникътъ може да предизвика слушателитѣ си. Въ желанието си да ги поправи, той изнася въ проповѣдитѣ си тѣхнитѣ погрѣшки, да имъ покаже, че не живѣятъ добре. Като го слушатъ 20-30 години, най-после тѣ се отегчаватъ. Нѣма защо да се говори на човѣка, че не живѣе добре. Достатъчно е да му се каже, че животътъ е велико изкуство. Той знае, какъ трѣбва да се живѣе, и самъ ще намѣри погрѣш- китѣ си. Ако проповѣдникътъ се наеме съ задачата, да изнася погрѣшкитѣ на слушателитѣ си, следъ време и тѣ ще намиратъ неговитѣ погрѣшки. Въ края на краищата, и дветѣ страни ще се отблъснатъ. Пазете се отъ такива проповѣди. Ако си проповѣдникъ, работи съзнателно, отъ любовь. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарятъ. Добре е хората да бѫдатъ благодарни, но благодарностьта имъ трѣбва да изтича отвътре, а ти, който проповѣдвашъ, трѣбва да бъдешъ абсолютно без- користенъ. Постигнешъ ли това, хората ще бѫдатъ доволни отъ тебе и ще ти благодарятъ.

Едно се иска отъ хората: да образуватъ правилна, Божествена връзка помежду си. Дали сѫ проповѣдници и слушатели, учители и ученици, между тѣхъ трѣбва да сѫществуватъ Божествени отношения. Една връзка трѣбва да съществува — Божествената. Днесъ хората страдатъ и боледуватъ по единствената причина, че много връзки ги държатъ за земята. Ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обвързанъ отъ главата до краката съ хиляди нишки, нѣ- кои единични, а други — двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишкитѣ го дърпатъ надолу. Всѣко теглене надолу му причинява болка. — Какво трѣбва да прави този човѣкъ ? — Да потърси опитенъ лѣкарь, който знае, какъ да рѣже връзкитѣ на хората. Щомъ намѣри такъвъ лѣкарь, болестьта му изчезва. Какъвъ ще бѫде лѣкарьтъ, не е важно. Дали е материалистъ, идеалистъ или духовенъ човѣкъ, лѣкарьтъ трѣбва да владѣе изкуството да рѣже нишкитѣ на хората. Това не може да мине безболезнено, но поне съ по-малко стра-дания и безъ усложнения.

Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Чисти мисли, чувства и постѫпки. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ здрави. Всѣка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пъкъ причинява болести. Следователно, болниятъ страда отъ ферментирали мисли, чувства или постѫпки. Щомъ спре ферментацията и нечистотиитѣ се изхвърлять навънъ, болестьта изчезва. Новиятъ животъ има за цель, да премахне условията за фер-ментация. Чистата мисъль, чистото чувство и чистата постѫпка никога не ферментиратъ. Щомъ ферментиратъ по външно или вѫтрешно влияние, това показва, че въ тѣхъ има нѣкаква нечистота. Тази е причината, дето човѣкъ, безъ да съзнава, опетнява мислитѣ и чувствата си. Има случаи, когато нѣкой ферментъ попадне въ мислитѣ на човѣка и следъ известно време тѣ започватъ да ферментиратъ. Това се дължи на нѣкакво външно влияние. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Въ природата на човѣка има условия за ферментация. Щомъ има условия, все нѣкой ферментъ ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража“. Той иска Богъ да го пази, да не изпада въ изкушения, които да предизвикватъ ферментация на мислитѣ и чувствата му. Безъ да иска, човѣкъ може да се подхлъзне и следъ това да носи последствията на своето невнимание.

Като живѣе на земята, човѣкъ е изложенъ на изпитания и мѫчнотии, които трѣбва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идатъ лошитѣ последствия. Какво е нуждно на човѣка, за да избѣгне процеситѣ на ферментация? — Да пази чистота въ ми- слитѣ и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислитѣ и чувствата“. Отъ тази хигинна зависи здравословното състояние на човѣшкия организъмъ. Това е новата хигиена — хигиената на любовьта. Който живѣе споредъ изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичатъ. Той е дошълъ на земята да възприеме Божията Любовь и да я предаде на хората. Той знае, че живѣе въ Бога и се ползува отъ Неговата Любовь. Щомъ Богъ го обича, и хората ще го обичатъ. Когато приемете любовьта, трѣбва да я предадете, както сте я приели, безъ лъжа и лицемѣрие. Какво правятъ младитѣ моми и момци? Като се влюбятъ, тѣ външно се представятъ безразлични единъ къмъ другъ. Вѫтрешно горятъ отъ любовь, а външно се представятъ хладни и незаинтересувани. И обрат-ното се случва, външно даватъ видъ, че сѫ влюбени, а вѫтрешно — студени. И едното, и другото положение сѫ неестествени. Не всичко, което минава презъ човѣка, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказватъ влияние върху човѣшкия животъ. Пазете се отъ чуждитѣ влияния. Ако се натъквате на тѣхъ, не се страхувайте, не ги избѣгвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умрѣло куче. Не бѣгайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умрѣло на пѫтя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрѣлото куче, но помислете, че и у васъ има мисли и чувства, които миришатъ лошо. Потърсете причината за тѣхъ, за да намѣрите начинъ да се освободите отъ влиянието имъ.

Задачата на човѣка е да се освободи отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, които спъватъ развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щомъ остарѣе, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Нѣма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, ,и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. Въ нея има думи, при произнасянето на които се откриватъ нови свѣтове. Както любовьта отваря вратата къмъ Божествения свѣтъ, така и нѣкои думи отъ Свещената книга въвеждатъ човѣка въ красиви, възвишени свѣтове. Следователно, всѣки човѣкъ, когото обичате, пред-ставя за васъ врата, презъ която можете да влѣзете въ духовния свѣтъ. Ако обичате нѣкого и не можете да влѣзете въ духовния свѣтъ, това показва, че нито вашитѣ отношения къмъ него, нито неговитѣ отношения къмъ васъ, сѫ прави. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Който мине презъ тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любовь. Величието на Христа се заключава въ това, че Той послужи като врата за минаване на човѣшкитѣ души въ духовния свѣтъ. Като знаете това, направете връзка съ Христа въ себе си, т. е. съ Божественото Начало.

И тъй, който влѣзе презъ вратата на любовьта, ще намѣри вратата на мѫдростьта и на истината. Минете презъ тритѣ врати — вратата на любовьта, на мѫдростьта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? — Да изпълните Божията воля, както трѣбва. Какво е предназначението на струната? — Да се подчини на цигуларя. Струната трѣбва да бѫде доброкачествена. Това изисква цигуларьтъ отъ нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трѣбва, а тя ще мълчи. И човѣкъ е струна на Божествения инструментъ. Духътъ е цигуларьтъ, Който ще свири съ лѫка си върху васъ. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволенъ и отъ стру- нитѣ, и отъ цигулката, и отъ цигуларя. Отъ васъ се иска послушание, да се подчинявате на Великия цигуларь. Послушанието се основава на любовьта. Който обича, само той може да слуша.

Като ученици, задачата на всѣки едного е да изучава сѫщественото и да се интересува отъ него. Поетътъ ни интересува съ своята поезия, пѣвецътъ — съ своята пѣсень, цигуларьтъ — съ своята цигулка, ораторътъ — съ своята речь, духовниятъ човѣкъ — съ своитѣ красиви и топли чувства, слънцето — съ свѣтлината и топлината си, които изпраща на цѣлия свѣтъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ Божията Любовь, която се проявява чрезъ въздуха, водата, свѣтлината, растенията, животнитѣ, хората, ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ.

Съвременнитѣ проповѣдници и религиозни хора говорятъ за Христа, като иматъ предъ видъ историческия Христосъ, Който живѣлъ преди две хиляди години. Тогава Христосъ е билъ на 33 години. Споредъ мене, като говорятъ за Христа, трѣбва да знаятъ, че днесъ Той е порасналъ, възмѫжалъ и станалъ възрастенъ. Тъй щото, сегашннятъ Христосъ е вече на две хиляди години. Въпрѣки това, всички говорятъ за Христа, Който живѣлъ въ миналото, страхъ ги е да говорятъ за сегашния Христосъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъвъ е билъ Христосъ като младъ и какъвъ е сега, като възрастенъ, на две хиляди години. Какво сѫ две хиляди години предь вѣчностьта? Това сѫ два Божествени дни. Ако въ миналото Христосъ е живѣлъ 33 години, все едно, че е билъ още пеленаче. Днесъ, когато живѣе две хиляди години вече, Той ми-нава за малко, двегодишно момченце. Въ дветѣ години се криятъ благата и опитноститѣ на дветѣ хиляди години.

Следователно, бѫдете врата за любовьта, да минатъ презъ васъ всички, които отиватъ въ духовния свѣтъ. Бѫдете врата за мѫдростьта, да минатъ презъ васъ онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на знанието и свѣтлината. Бѫдете врата на истината за онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на свободата.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

28. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

12 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...