Jump to content

1936_04_05 Дветѣ фази


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Дветѣ фази

Размишление.

Послание къмъ Филипянитѣ 2 гл.

Прочетената глава отъ посланието къмъ Филипянитѣ започва съ Божественото и свършва съ човѣшкото. Това показва, че между тѣзи две начала има тѣсна, непреривна връзка. Не можешъ да живѣешъ добре като човѣкъ, ако не си разбралъ Божественото Начало въ себе си. Не можешъ да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, ако не си миналъ презъ човѣшкия. Казано е въ Писанието: „Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.“ Божествениятъ свѣтъ не търпи никаква нечистота. Ще кажете, че вие постоянно миете лицето, рѫцетѣ си, за да бѫдете чисти. Мислите ли, че чистото лице означава чисто сърдце? И това е възможно, но и обратното се случва: лицето на човѣка може да бѫде чисто, а сърдцето му — нечисто.

Мнозина се оплакватъ отъ живота си, отъ противоречията и страданията, на които се натъкватъ. — Защо ? — Мѫчно се излиза отъ областьта на противоречията. И светията, като влѣзе въ тази область, мѫчно излиза. Той се вижда принуденъ да остави дрехата, орѫжието си и така да излѣзе навънъ. Ако областьта на противоречията представя трудности за светията, колко повече за обикновения човѣкъ. Той често нагазва въ тази область и, въпрѣки това, мисли, че всичко ще му върви добре. — Защо сѫществуватъ противоречията? Както и да се обяснява, това не разрешава въпроса. Това е все едно да питате, защо на нѣкои мѣста почвата е мочурлива. Съ обясненията мочурливата почва не се пресушава. Дренажъ е нуженъ, за да се изсуши почвата и да стане плодородна. Ученитѣ сѫ забелязали, че на едни мѣста земнитѣ пластове хлътватъ, а на други се повдигатъ. Тѣ даватъ различни обяснения за хлътването и издигането на земнитѣ пластове, но съ това промѣнитѣ, които ставатъ съ земнитѣ пластове, не се прекратяватъ. Земната кора постоянно се измѣня. Човѣкъ е дошълъ на земята съ известенъ багажъ, отъ който не може да се освободи. — Защо е така? — Другояче не може. Ако остане безъ багажъ, толкова ще олекне, че ще отиде нѣкѫде въ пространството. Това не значи, че ще отиде въ другия свѣтъ. Нѣкой иска часъ по-скоро да напусне земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане житель на небето, преди всичко човѣкъ трѣбва да слѣзе до дъното на ада и следъ това да започне да пъпли нагоре. Лесно се говори, че искашъ да се качишъ горе, но качването подразбира знание.

Понятията „качване и слизане“, „горе и долу“ и доднесъ още оставатъ неразбрани за хората. Всички нѣща, които слизатъ надолу, сѫ тежки; които възлизатъ нагоре, сѫ леки. Тежкитѣ нѣща изпущатъ тъмнина, а лекитѣ — свѣтлина. Тежкитѣ хора минаватъ за грѣш- ници, а лекитѣ — за праведни. Така не се говори. За да стане ясно едно понятие, преди всичко то трѣбва да мине презъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се опита. Лесно се говори за нѣща, които не сѫ опитани. Напримѣръ, казвашъ, че можешъ да рисувашъ. Ако си добъръ художникъ, лесно рисувашъ; ако не си добъръ художникъ, ще минешъ презъ голѣми мѫчнотии, докато научишъ това изкуство. Вземи четка въ рѫка и се опитай да нарисувашъ образа на единъ човѣкъ, да видишъ, презъ колко мѫчнотии ще минешъ. Много пѫти ще изтривашъ очитѣ, ушитѣ, устата на образа, който рисувашъ, за да изкарашъ една хубава картина. Ще нарисувашъ нѣкѫде вода и ще кажешъ, че си нарисувалъ изворъ. Не е лошо да нарисувашъ единъ об- разъ, но трѣбва да му дадешъ изразъ. Идея трѣбва да има въ вашата картина.

Каквото и да се говори за художницитѣ, вината не е въ тѣхъ. Малкото дете рисува гарджета, и майката се радва на рисунката му. — Защо? — Тя знае, че единъ день това дете ще стане виденъ художникъ. Лошо е ко- гато нѣщата оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Обаче, ако се развиватъ, тѣ внасятъ радость и насърдчение. Нѣкой чете философски книги и намира противоречия въ тѣхъ. Той се за-питва, защо авторътъ дава такова противоречиво обяснение на въпроситѣ. Вината не е въ автора. По права линия ли тече рѣката? Като проследите течението и, виждате, че тя постоянно криволичи на една и на друга страна. Пѫтьть и не е равенъ, не върви по права линия. Следователно, тя е принудена да криволичи. Другъ е въпросътъ, ако се изкопае дълъгъ, правъ тунелъ, и водата минава по него. Обаче, за това се изискватъ усилия, време и хора. По сѫщия начинъ и словото, и мисъльта не вървятъ по права, гладка линия. Дълъгъ и неравенъ е пѫтьтъ на човѣшката мисъль.

Често хората сами се лъжатъ, искатъ да затворятъ очитѣ си предъ мѫчнотиитѣ и про-тиворечията, но и съ това нищо не се постига. Никой човѣкъ не е излъгалъ себе си. Отвори очитѣ си и разрешавай въпроситѣ въ свѣтлина. Мнозина ще те залъгватъ отвънъ и отвѫтре, но ти слушай Божествения гласъ въ себе си. Той всѣкога говори истината. Ще кажете, че нѣкой дошълъ предъ васъ да изповѣда грѣховетѣ си, и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човѣкъ. — Какъ се познава такъвъ човѣкъ? — Щомъ дойде при васъ да изповѣда грѣховетѣ си, питайте го защо грѣши. Отъ отговора му ще познаете, добъръ човѣкъ ли е, или лошъ. Ако ви каже, че не е ваша работа, какъ живѣе той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестенъ, неискренъ човѣкъ. Той иска отъ васъ да се молите за него, да се простятъ грѣховетѣ му, а самъ да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помагайте на дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огънь.

Пазете се отъ изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Единъ селянинъ отишълъ при ясновидката Кортеза, да чуе нѣщо отъ нея. Той се представилъ за благочестивъ и смиренъ човѣкъ. Казалъ и, че иска да чуе нѣщо за Бога, за другия свѣтъ, да повдигне душата си. Кортеза, макаръ и ясновидка, изпаднала въ заблуждение и помислила, че предъ нея стои светъ човѣкъ. Следъ нѣколко посе-щения той тръгналъ отъ село въ село да проповѣдва. Вмѣсто икона, той носѣлъ своята фотография: отдѣсно поставилъ образа на Христа, отлѣво — Свети Духъ, а надъ главата си — Богъ Отецъ. Дето отивалъ, все за себе си говорѣлъ, за своитѣ ясновидски дарби и способности. Той не подозиралъ, че се поддалъ на изкушенията на дявола. Трѣбвало следъ това да бѫде подложенъ на голѣми гонения и хули, за да разбере, че е на кривъ пѫть. Не се постига лесно съвършенство. Презъ голѣми мѫчнотии и изпитания трѣбва да мине човѣкъ, за да стане съвършенъ. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи въ себе си морала на любовьта, никога не се обезсърдчава. Презъ каквито изпитания и да минава, той остава вѣренъ на любовьта.

Нѣкой казватъ, че въ любовьта, именно, сѫ преживѣли най-голѣмитѣ огорчения и противоречия. Това е невъзможно. Любовьта не създава противоречия, нито огорчава човѣка. Който те обича, никога не може да те разлюби. Коя майка, която носила детето въ утробата си съ любовь, го е разлюбила? Кой признателенъ и благороденъ синъ е разлюбилъ майка си и баща си? Невъзможно е да обичашъ и да не те обичатъ. На какъвто въздухъ и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите добрия човѣкъ, все добъръ си остава. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да измѣни характера на добрия човѣкъ. Ще кажете, че лоши мисли и чувства ви нападатъ и измѣнятъ характера ви. Страхувате ли се отъ тѣхъ? Колкото да сѫ страшни, тѣ не могатъ да на- рушатъ вѫтрешния миръ на човѣка. Защо се смущавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Защо се смущавате отъ лъва? Лъвътъ реве като лъвъ, нѣма защо да се страхувате отъ него. Кучето лае като куче, магарето реве като магаре. Следователно, и лошитѣ мисли, колкото да сѫ страшни, ако не имъ се поддавате, ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да ви засегнатъ. Ще кажете, че тѣ ви засѣгатъ, като миризмата на мършата. Щомъ усѣтите миризмата имъ, бѣгайте далечъ отъ тѣхъ. Въ живота приятното и неприятното вървятъ всѣкога заедно. Затова казваме, че приятното за едного е неприятно за другиго. Приятно е за вълка да души овцетѣ; неприятно е за овцата да я напада вълкъ.

И тъй, каквито сѫ отношенията между вълка и овцата, такива отношения сѫществуватъ понѣкога между хората. Това сѫ анормални състояния, резултатъ на отклонението на човѣка отъ правия пѫть. Ще кажете, че такива хора трѣбва да се отстранятъ отъ обществото. Това е невъзможно. Какъ ще отстраните вълка отъ кошарата? Колкото и да е далечъ въ гората, той все за кошарата мисли. Докато не нападне поне една овца, той постоянно ще се върти около кошарата. Като изяде овцата, ще започне да мисли за втора, трета и т. н. Не можете лесно да се освободите отъ злото. Не мислете, че можете да победите злото, или да надхитрите дявола. Повече ще объркате концитѣ си, отколкото да ги оправите. Който се е опиталъ веднъжъ да излъже дявола, двойно е платилъ. Дяволътъ е баща на лъжата. Що се отнася до лъжата, той знае, какъ да си служи съ нея. Обаче като се срѣща съ хората, той изисква отъ тѣхъ да му говорятъ истината. Щомъ имъ каже нѣщо, тѣ трѣбва да го разгласяватъ като глашатаи: Дяволътъ дава широкъ достѫпъ на лъжата, въ замѣна на което иска да му се говори истината.

Задачата на човѣка е да различава състоянията, презъ които минава, както и мислитѣ, и чувствата си. Той трѣбва да знае, кои мисли сѫ негови и кои — чужди. Не е достатъчно да кажешъ, че мислишъ, но трѣбва да знаешъ, твоя ли е тази мисъль. Дойде въ ума ти една добра мисъль — посетило те е едно добро сѫщество; дойде ти една лоша мисъль — посетило те е едно лошо сѫщество. Чистата вода минава презъ чиста трѫба, а нечистата — презъ нечиста трѫба. Който грѣши, той е нечистъ сѫдъ. Щомъ се разкае, става чистъ сѫдъ. Отъ човѣка зависи да бѫде чистъ или нечистъ сѫдъ. — Защо грѣши човѣкъ и се каля ? — Това е другъ въпросъ. Нѣкога човѣкъ се каля отъ своитѣ грѣхове, а нѣкога — отъ чужди. За Христа е казано, че понесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество, но Той не се окаля, не стана нечистъ сѫдъ. — Защо не се окаля? — Защото имаше отвръщение къмъ грѣха. Той понесе грѣха, страданията на хората, безъ да го засегне тѣхната нечистота. Всѣки, който подписва полица за нѣкого, той плаща вмѣсто него.

Христосъ подписа полица за цѣлото чо-вѣчество, поради което понесе последствията на неговитѣ грѣхове. Той знаеше, че ще страда, ще бѫде разпнатъ, но съзнателно се пожертвува. Несъзнателниятъ и неблагодаренъ синъ всѣкога може да разпие майка си. Герой бѣше Христосъ! Той понесе страданията на хората, безъ да се окаля. Христосъ знаеше, че когато грѣховетѣ на хората се увеличаватъ, и благодатьта се увелачава, но ако тѣ се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога. Затова е казано, че цѣлото небе се весели, когато грѣшникътъ се обръща къмъ Бога. Това означаватъ думитѣ: Нечистото се превръща въ чисто. — Кога? — Когато мине презъ Божествения огънь, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовьта е създала, остава за вѣчни времена. Може ли при това положение човѣкъ да не се отрече и самопожертвува? Какъ нѣма да се отречешъ отъ онова, което изгаря и се превръща въпепель? И пепельта е полезна, но за торъ. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. Презъ него минава животътъ. Старитѣ ти дрехи ще изгорятъ, и ти ще останешъ голъ. Който живѣе въ Бога, не е голъ. Той е обвитъ въ свѣтли- ната на любовьта. При тази свѣтлина никаква голота не сѫществува. Облѣчениятъ въ свѣтлина е свѣтещъ човѣкъ. Горко на онзи, на когото дрехитѣ сѫ изгорѣли! Той не познава свѣтлината на любовьта.

И тъй, искате ли да бѫдете облѣчени, след-вайте пѫтя на водата, на въздуха и на свѣтлината. — Какво прави водата ? — Уталожва жаждата на жадния. — Какво прави въздухътъ? — Дава животъ на онзи, който се задушава. — Какво прави свѣтлината? — Оправя пѫтя на объркания и заблуденъ пѫтникъ. Кой човѣкъ не се нуждае отъ вода, въздухъ и свѣтлина ? Носете качествата на водата, въздуха и свѣтлината, за да бѫдете добре приети навсѣкѫде. Пѫди ли ви нѣкой, ще знаете, че нѣмате качествата на водата, въздуха и свѣтлината. Водата е носителка на живота, въздухътъ е носитель на мисъльта, а свѣтлината — на любовьта. Търсите ли живота като срѣда, обърнете се къмъ водата; търсите ли мисъльта като срѣда, обърнете се къмъ въздуха; търсите ли любовьта, обърнете се къмъ свѣ-тлината. Откажете се отъ миналото, отъ злото въ себе си, за да намѣрите новата срѣда — срѣдата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но въ връзка съ доброто. Отдѣлите ли злото отъ доброто, вие сте на опасенъ пѫть. Който попадне въ пѫтя на злото, не може да излѣзе навънъ. Трѣбва да дойде една мощна, здрава рѫка, да го изведе навънъ. Страшенъ и мѫченъ е пѫтьтъ на злото. В началото си този пѫть е широкъ, удобенъ, може да се минава съ кола, файтонъ и автомобилъ. Къмъ срѣдата се стѣснява и става опасенъ и страшенъ. Малцина сѫ излѣзли оттамъ здрави и неповредени. Обаче, който е миналъ благополучно, отива къмъ края, дето пѫтьтъ отново става приятенъ, красивъ и лекъ. Това е за избраницитѣ, които и по този пѫть сѫ вървѣли съ любовь и вѣра въ Бога. Безъ Бога и въ пѫтя на доброто е страшно. Съ Бога и пѫтьтъ на злото е приятенъ и красивъ.

Какво представя вѣрата ? — Мощна сила, която разрешава всички мѫчнотии и противоречия. Вѣрващиятъ е мобилизиранъ. Когато излѣзе лице съ лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. — Нали трѣбва да живѣемъ въ миръ и любовь ? — Предложи на неприятеля си миръ и вижъ, какво ще каже. Въ това време дръжъ пушката си пълна и чакай отговоръ. Ако е готовъ за миръ, и двамата ще свалите пушкитѣ си. Ако не е готовъ, ще стреляшъ и ще вървишъ напредъ. Той може да те рани нѣкѫде — ще спрешъ да превържешъ раната си и пакъ ще вървишъ напредъ. Раната е болестьта, която иде съ цель да те победи. Ще вѣрвашъ въ успѣха си и ще вървишъ напредъ. Който влиза въ борба съ неприятеля си, не трѣбва да се връща назадъ. Съ лошитѣ хора не можешъ да живѣешъ въ миръ. Важно е, като воювашъ, ти да не изгубишъ своя вѫтрешенъ миръ. Ако неприятельтъ ти падне въ пленъ, не го убивай, но му кажи да вземе пушката и да воюва съ тебе заедно, противъ твоитѣ врагове. — Ако не иска да воюва ? — Ще го заставишъ по нѣкакъвъ начинъ. Две нѣща го очакватъ: или да воюва, или да се обезорѫжи и да стои миренъ. Който иска да воюва, трѣбва да върви напредъ и да не отстѫпва. — Все ще дойде нѣкой ангелъ да ми помогне.— Ангелътъ е въ тебе. Ти ще го слушашъ и ще вървишъ напредъ. — Раненъ съмъ. — Ще вървишъ напредъ. — Кръвьта ми изтича. — Ще се превържешъ и пакъ ще вървишъ мапредъ. Ангелътъ е строгъ, не търпи слабости и мекушавость. Той е поддържникъ на новото: нови разбирания, новъ моралъ, нови възгледи, ново орѫжие.—Кое е новото орѫжие? — Любовьта. Тя побеждава всичко.

Въ Стария заветъ се говори за пророкъ Илия, който се възнесе на небето съ огнена колесница. Нѣкой религиозни очакватъ да дойде такава колесница и за тѣхъ. Огнената колесница е огъньтъ на любовьта. Илия мина презъ Божествения огънь, за да излѣзе отъ Стария заветъ. Следъ това той разбра, какво значи, да живѣешъ въ любовь. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрѣшката си. Роди се отново като Иоанъ Предтеча и, за изкупление на погрѣшката си, трѣбваше да отсѣкатъ главата му. Христосъ казва за пророкъ Илия, че билъ единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие. Значи, всички, които идатъ следъ него, ще бѫдатъ по-голѣми.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да преодолѣе естеството на пророкъ Илия въ себе си. Ако не постигне това и не стане като единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие, той не може да разбере Божиитѣ пѫтища. Често ще ви нашепватъ, че сте грѣшници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, но бѫдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и невѣрни нѣща, турете единъ грамъ отъ истината на гърба му. Той се страхува отъ истината като отъ огънь. Що се отнася до лъжата, той е герой, може да я носи; по отношение на истината, той е слабъ — тя го събаря на земята. Майката трѣбва да говори истината на дъщеря си, да знае, какво я очаква; бащата трѣбва да говори истината на сина си, да знае, съ какво има да се справя. Какво прави майката съ дъщеря си? Като дойде време да се жени дъщерята, майката скрива истината. Защо да не се говори истината на всички? Нека момата и момъкътъ знаятъ, че домътъ имъ ще се посещава и отъ Христа, и отъ дявола. Христосъ носи радость и веселие, а дяволътъ — страдание и скръбь.

Желая ви да бѫдете герои, да се ползувате отъ посещенията и на Христа, и на дявола. Силенъ човѣкъ е онзи, който се справя еднакво съ радостьта и страданието, съ любовьта и омразата, съ вѣрата и безвѣрието, съ доброто и злото. Когато носи доброто, човѣкъ е силенъ като ангелъ; когато носи злото, той е силенъ като дявола. Който мисли, че ще носи само доброто, той е на кривъ пѫть; който мисли, че ще носи само злото, пакъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да носи и доброто, и злото. Така направи Христосъ. Той понесе страданията и радоститѣ на хората. Той понесе и доброто, и злото на човѣчеството. Доброто и злото сѫ пѫтища, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава.

Ще кажете, че пѫтьтъ на злото е тежъкъ и опасенъ, причинява голѣми страдания. В началото този пѫть е лекъ, въ срѣдата е много тежъкъ, а на края носи благословение за всички. Радвайте се и като плачете, и като се смѣете. Събирайте сълзитѣ си въ шишенце, да ги изследвате. По тѣхъ ще познаете, отъ каква дълбочина идатъ тѣ. Така ще разберете, че сте на земята като въ най-добро училище. Пѫтьтъ, по който вървите, е единъ отъ най-добритѣ. Докато преживявате нѣщо, мълчете. Щомъ го преживѣете и стане минало за васъ, можете вече да говорите. И за бѫдещето може да говорите. Обаче, за настоящето ще мълчите. Следователно, говорете за миналата и бѫдещата си любовь, но не и за настоящата. И всичко, за което говорите, да бѫде точно, безъ преувеличаване. А за това, върху което работите въ даденъ моментъ, ще мълчите като риба. Не спазвате ли това правило, сами ще си напакостите.

И тъй, любете и правете добро, за да се повдигнете. Ще любите и ще правите добро като Бога. — Какъ люби Богъ ? — Безкористно и чисто. Той люби всички живи сѫщества и къмъ всички е еднакво добъръ и благъ. Казано е за Бога, че бѣше въ Христа и не вмѣ- няваше грѣховетѣ на хората. Щомъ Богъ прощава грѣховетѣ на хората, и ние трѣбва да прощаваме. Следвайте примѣра на Христа и на Бога. До известно време се прощаватъ грѣховетѣ на хората, но, ако не се примирятъ помежду си, ще понесатъ последствията си. И следъ това ще се принудятъ пакъ да се обърнатъ къмъ Бога, Той да ги примири.

Работете върху себе си, да придобиете качествата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Само така ще влѣзете въ пѫтя на доброто. Само така ще минете благополучно и безопасно пѫтя на злото.

— Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода.

*

27. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 5 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...