Jump to content

1936_03_29 Възприемане на словото


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Възприемане на словото

Размишление.

Послание къмъ Ефесянитѣ, 1 гл.

Мѫчно е да вадишъ отъ старитѣ нѣща нови. Когато обеднѣе, човѣкъ започва да обръща и боядисва старитѣ си дрехи, за да имъ предаде по-хубавъ външенъ видъ. Каквото и да правишъ, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се кѫса. За стария младостьта е стара дреха. Той си я представя като нѣщо минало. За младия старостьта е сѫщо стара дреха. Той гледа на нея като на бѫдеще. Защо стариятъ гледа на младостьта като на минало, а младиятъ гледа на старостьта като на бѫдеще, това е въпросъ, върху който трѣбва да се мисли много. Казваме, че изтокъ за едного е западъ за другиго и обратно: западъ за едного е изтокъ за другиго. И това е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси за раз-решаване. Защо е така, земята знае. Това зависи отъ движението и около своята ось.

Защо страдатъ хората? — Защото не разбиратъ живота. Стариятъ страда, понеже е изгубилъ младостьта си. Той седи и мисли, какво е било нѣкога, въ миналото. Представя си, какъ леко се е движилъ, колко пъргавъ и подвиженъ е билъ. Като не може да се върне къмъ младостьта си, той казва: Всичко е минало вече. Днесъ се намирамъ подъ тежестьта на 120 годишенъ животъ. Голѣмъ е товарътъ ми. Като умножимъ годинитѣ на 365 дни, днитѣ на часове, часоветѣ на минути и минутитѣ на секунди, ще се получи грамадно число. Тежъкъ е, наистина, животътъ на стария, понеже съзнанието му взима участие въ всичко, което е преживѣлъ и преживява. Стариятъ съзнава, какво изгубилъ въ младинитѣ си, и съжа-лява, че това не направилъ, онова не направилъ. Младиятъ пъкъ поглежда къмъ дѣдо си и казва: И азъ ще направя всичко, което дѣдо ми е направилъ. Има смисълъ стариятъ да съжалява за миналото, ако не го използувалъ разумно. Смѣшно е, ако съжалява, че не игралъ достатъчно на хорото, или не се срѣщалъ съ моми, Смѣшно е, ако съжалява, че на младини не използувалъ условията да забогатѣе.

Единъ старъ човѣкъ разправяше, че на млади години билъ слуга при единъ богатъ господарь, който оставялъ касата си винаги  отворена. Понеже билъ честенъ, слугата не си позволявалъ да бърка въ касата на господаря си, поради което и доднесъ останалъ беденъ човѣкъ. Като младъ, не му дохождало на умъ да вземе чужда пара или вещь, но сега, като се намира въ мѫчнотии, съжалява за изгубенитѣ условия. — Значи, на младини билъ ;религиозенъ и не си позволявалъ да краде; като остарѣлъ, разбралъ, че могло да се живѣе и по другъ начинъ.

И тъй, докато е на земята, човѣкъ все ще съжалява за нѣщо: или малко игралъ на хорото, или много игралъ; или използувалъ условията на живота, да стане богатъ и ученъг или не ги използувалъ, както трѣбва; и най-после или съжалява, че билъ религиозенъ, или съжалява, че не билъ религиозенъ. Все има нѣщо, за което да съжалява. Това сѫ съ-стояния, презъ които всѣки минава. Така и младата мома, и младиятъ момъкъ, въ желанието си да се харесатъ единъ на другъ, постоянно съжаляватъ за нѣщо. Младата мома всѣки день се облича съ нова рокля, дано възлюбениягъ и най-после я хареса. Не я ли хареса, тя съжалява за приготовленията, които направила. Ако я хареса, тя е доволна и щастлива. Такива състояния има и младиятъ момъкъ, когато иска да се хареса на своята възлюбена.

Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Наистина, такива сѫ, но, въпрѣки това, отниматъ голѣма часть отъ времето ви. Въ края на краищата, и младиятъ момъкъ, и младата мома остарявать. Тѣ вѣрватъ въ любовьта си, но тѣхната любовь не ги повдига. Тѣ се радватъ на дрехитѣ си временно. Иде день, когато и двамата се разочароватъ въ тѣхъ и търсятъ нѣщо сѫществено. Тѣ разбиратъ, че това, за което сѫ живѣли, не носи щастие. Тогава отправятъ погледа си на вътре, дано тамъ намѣрятъ същественото. Ако е въпросъ за обличане, за нови премѣни, на физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да има 120 костюма, на година по единъ костюмъ ; въ астралния свѣтъ — 1200 костюма, въ умствения свѣтъ — 12,000, въ причинния — 120,000, а въ Божествения свѣтъ — милиони костюми. Облѣклото на човѣка представя неговитѣ мисли и чувства. Колкото по-високо се издига човѣкъ, толкова повече мисли и чувства има. Отъ тѣхъ той тъче дрехата на своята душа, която живѣе вѣчно. Мисъльта за дрехитѣ или костюмитѣ на хората е предисловие къмъ друга мисъль, къмъ която постепенно отиватъ. Съ предисловие си служи всѣки ораторъ, всѣки ученъ и проповѣдникъ. Така тѣ подготвятъ слушателитѣ си къмъ съществената мисъль — цель на тѣхната речь.

Коя е основната мисъль на моитѣ проповѣди? — Любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Всѣки казва, че обича нѣкого. Какъ ще опише проявитѣ на своята любовь ? Ще кажете, че мъчно се описва любовьта. Разнообразна е любовьта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по единъ начинъ; майката обича дъщеря си по другъ начинъ; бащата обича сина си по трети начинъ. Любовьта не се описва съ думи. Колкото да говоришъ на глухия за любовь, нищо нѣма да разбере. Любовьта иска дѣла, а не думи. Ще кажешъ на човѣка, че го обичашъ, но той веднага ще те пита, какво нѣщо е обичь. — Гори ми сърдцето отъ любовь. — Какво нѣщо е горението? — Гоговъ съмъ на всички жертви. — Какво представя жертвата ? — Искамъ да те гледамъ. — Защо искашъ да ме гледашъ?

Както и да говорите на човѣка за любовьта, все ще остане нѣщо неразбрано въ него. Искате да го видите, да бѫде близо до васъ, но като се приближи, отегчавате се, искате да се раздѣлите. Защо се отегчавате? — Защото закривалъ слънцето, и не виждате предметитѣ. — Защо не виждате? — Очитѣ ви затварялъ. Каква любовь е тази, която затваря очитѣ и ушитѣ на хората, да не виждатъ и чуватъ? Мѫжъ и жена се обичатъ, но като поживѣятъ нѣколко години заедно, отегчаватъ се единъ отъ другъ, не се търпятъ. Мѫжътъ се бърка въ работитѣ на жена си, а жената го кара да излѣзе вънъ, да я освободи, сама да си работи. Мѫжътъ ходи отъ стая въ стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда кѫщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, въ какво вѣрва и т. н. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се мѣсишъ въ чуждитѣ работи? Нека всѣки вѣрва въ това, което му дава сила и потикъ въ живота. Не се опитвайте да учите човѣка въ работи, които вие сами не познавате. Често хората говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ, безъ да сѫ я опитали.

Любовьта е вѣченъ и непреривенъ процесъ. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно мѣсто. Любовьта се движи съ бързина, по-голѣма оть тази на свѣтлината. Като влѣзе въ единъ домъ, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно въ този домъ, тя го изпълва съ свѣтлина. По това се познава присѫтствието на любовьта. Следъ време свѣтлината се изгубва, и въ дома отново настава тъмнина. Човѣкъ започва да плаче, че изгубилъ любовьта си. Сама по себе си, любовьта не се губи, но човѣкъ е така устроенъ, че не може да задържа дълго време любовьта. Като знае това, любовьта често го посещава въ разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубилъ любовьта на сина си; майката плаче, че изгубила любовьта на дъщеря си. Господарьтъ се оплаква, че изгубилъ любовьта на слугата си; слугата пъкъ изгубилъ любовьта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакватъ отъ безлюбие. Вѣрващиятъ, като влѣзе въ едно религиозно общество, въ първо време е вдъхновенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Следъ известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразненъ, отегченъ. Всѣки се пита, кѫде отиде любовьта, защо го изостави. Това е предисловието на любовьта. Който разбере предисловието и го използува разумно, той е готовъ за непреривната любовь.

Какво значи да използувашъ разумно любовьта ? — При всѣко нейно посещение да се повдигнешъ поне съ милиметъръ отъ първото си положение. Когато любовьта те посети и остави свѣтлината си, не стой на едно мѣсто. Използувай свѣтлината и да се повдигнешъ едно стъпало по горе. Като те посети втори пъть и види, че не си на същото мѣсто, тя пакъ оставя свѣтлината си. И този пъть се повдигашъ едно стъпало по-горе. Като правишъ това, ти всѣкога ще се ползувашъ отъ благословението на любовьта. Помнете: Любовьта никога не минава по единъ и същъ пъть. Следователно, вие трѣбва да се нагаж-дате къмъ нея, а не тя къмъ васъ. Който се оплаква отъ безлюбието на хората, той стои на едно мѣсто, не се повдига. Въ това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне нѣкоя круша право въ устата му. Крушитѣ падатъ една следъ друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре нѣкакъ да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадатъ, а детето стои съ отворена уста, не може да опита нито единъ плодъ.

Не стойте съ отворена уста предъ любовьта, но бъдете будни, да приемете свѣтлината и и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също мѣсто, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно мѣсто, нито една круша нѣма да дойде при васъ. Има круши, които даватъ плодове непрекѫснато, презъ течение на цѣлата година. Тѣзи круши наричаме райски. Лимонитѣ и портокалитѣ приличатъ отчасти на райскитѣ круши, само че тѣ растатъ на топло, при специални условия. Като отидете при дървото на лимона или портокала, всѣкога ще намѣрите плодъ: едни връзватъ, други сѫ вече зрѣли. Обаче, не всѣки може да отиде на мѣстото, дето лимонитѣ и портокалитѣ растатъ и зрѣятъ.

Будно съзнание и трезва мисъль се иска отъ всички. Само така можете да се ползувате отъ посещението на любовьта; само така ще разберете Божиитѣ пѫтища. Останете ли въ положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работитѣ му, както на него е угодно, нищо нѣма да разберете. Разумното дете се приспособява къмъ баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди къмъ него. Не повтаряйте погрѣшкитѣ на вашето детинство. Повдигнете се стѫпка нагоре, да приемете благото на любовьта. Турете човѣшкото настрана и дайте пѫть на Божественото въ себе си. Само така ще се освободите отъ човѣшкитѣ внушения, които се движатъ въ съзнанието ви, както картинитѣ на нѣкой филмъ. Съзнанието е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можешъ да помислишъ, да почувствувашъ или да направишъ нѣщо, което да не се отпечатва на съзнанието. Нѣкой отпечатъци сѫ приятни, а нѣкой не сѫ, и човѣкъ се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ.

Преди години срещнахъ единъ старъ човѣкъ, който се оплакваше, че нѣщо го мѫчело. Какво го мѫчи, не смѣе да каже. Най после се разположи, отпусна се и заговори: Преди единъ месецъ видѣхъ на улицата една красива мома, която се отпечата въ ума и въ сърдцето ми, и доднесъ не мога да се осво-бодя отъ образа и. Искамъ да не мисля за нея, но тя навсѣкѫде ме следва. Имамъ нѣколко сина, всички женени, не може да ми стане снаха. Какво да правя, какъ да изхвърля образа и отъ ума си? — Нѣма защо да я изхвърляшъ, но ще я приемешъ въ себе си. Тя се изпрѣчила на пѫтя ти, за да ти обърне внимание, че не си живѣлъ добре. И сега имашъ възможность да изправишъ живота си, да проявишъ любовь къмъ ближния си. Старецътъ се чуди, какъ е възможно младата мома да влѣзе въ него. Най-после разбра, че като се разшири и отвори сърдцето си за всички хора, заедно съ тѣхъ ще влѣзе и младата мома. Той започна да съжалява, защо не е младъ сега, да изправи живота си и да приложи любовьта правилно. Казахъ му, че и днесъ може да се подмлади.— Какъ? — Като влѣзешъ въ ретортата. На всички казвамъ: Който иска да се подмлади, трѣбва да влѣзе въ ре-тортата, да прекара тамъ деветь месеца. Следъ това ще излѣзе навънъ младъ, енергиченъ, жизнеспособенъ, готовъ за работа и жертва.

— Съ момата ли ще влѣза въ ретортата, или самъ? — Съ момата. — Щомъ и момата ще бѫде съ мене, готовъ съмъ още сега да влѣза въ ретортата. Какво представя красивата мома ? — Божественото Начало въ човѣка. Следователно, който иска да се подмлади, трѣбва да прояви Божественитѣ мисли и чувства, които сѫ вложени въ него. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ символи на Божествения животъ и Божествената истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Какъ ще станете господари на слънцето? Да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, това е въ реда на нѣщата, но никой нѣма право да заповѣдва на слънцето.

Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това значи: който не приеме Словото, нѣма животъ въ себе си. Словото освобождава човѣка. Отъ какво го освобождава? — Отъ старото, което служи за торъ. Съ старото можете само да наторите нивитѣ си, но не можете да се храните съ него. Новото е храната на човѣка. Докато сте млади, хранете се съ новото, та като остарѣете, да имате материалъ за бѫдещето. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури. Не е въпросъ за осигуряване, но за съграждане на своето духовно тѣло. На земята човѣкъ живѣе съ физическо тѣло. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ се различаватъ коренно единъ отъ другъ. Тази е причината, дето човѣкъ се смущава на земята отъ такива нѣща, които въ духовния свѣтъ не го смущаватъ. Тукъ бедни и богати живѣятъ заедно, а въ духовния свѣтъ тѣ сѫ на различни мѣста. — Защо? — Защото въ духовния свѣтъ беденъ е грѣшникътъ, а богатъ — праведниятъ. Тамъ грѣшникътъ и праведниятъ не живѣятъ заедно. Бедниятъ живѣе въ ада, а богатиятъ — въ рая. Въ притчата за бедния Лазаръ и богатия виждаме, че като напусналъ земята, Лазаръ отишълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ и праведнитѣ. Богатиятъ, който живѣлъ въ охолность и изобилие, следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ и грѣшни хора. Като разбралъ положението си, богатиятъ започналъ да се моли на Аврама, да изпрати Лазаръ при него, да накваси малко гърлото му, че пресъхнало. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно, защото има пропасть между тѣхъ. — Тогава нека Лазаръ слѣзе при братята ми на земята, да ги научи, какъ да живѣятъ. — И това е невъзможно, отговори Аврамъ. — Защо богатиятъ се обърна за помощь къмъ Лазара ? — Защото не бѣше се освободилъ още отъ своето господарство. Той гледаше на беднитѣ като на слуги, а не на равни на себе си. Той мислѣше, че и тукъ може да използува Лазара, но разбра, че духовнитѣ закони сѫ различни отъ земнитѣ.

И тъй, докато сте на земята още, освободете се отъ старитѣ навици и недѫзи на богатитѣ. Не мислете, че външно бедниятъ може да бѫде вашъ слуга. Той е външно беденъ, а вѫтрешно богатъ, разполага съ го- лѣми знания и опитности. Ако е решилъ да изправи живота си, богатиятъ самъ трѣбва да отиде при духовния човѣкъ, да се учи отъ него. Който не разбира закона, радва се, че нѣкой богатъ го поканилъ у дома си, да му проповѣдва. Какъ ще проповѣдвашъ на човѣкъ, който мисли само за ядене и пиене? По-скоро той ще те завлѣче при себе си, отколкото ти да го повдигнешъ. Словото Божие се благовествува на сиромаситѣ, т. е. на онѣзи, които иматъ уши и очи, да виждатъ и слушатъ това, което имъ се говори. Сиромаситѣ сѫ праздни шишета, въ които можете да сипете нѣщо. Богатитѣ сѫ пълни шишета, които първо трѣбва да се изпразнятъ, следъ това да се налѣе ново съдържание въ тѣхъ. Само така то ще се задържи и използува.

Пазете се отъ старото, което руши и подяжда човѣшкия животъ. Недоволството, съмнението, подозрението, завистьта сѫ стари навици, които причиняватъ разрушения. Защо се съмнявате въ Господа? Ще кажете, че Той ви изоставилъ. Не ви изоставилъ Богъ, но вие Го напущате. Когато синътъ умре, баща му ли го оставя ? Колкото и да страда за умрѣлия си синъ, бащата е принуденъ да го изостави. Ще го държи день-два у дома си и на третия день непремѣнно ще го занесе на гробищата. Ето защо, за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бѫдете всѣкога будни, да прилагате любовьта. Който прилага любовьта, той е вѣчно младъ и красивъ. Отнемете му любовьта и вижте, какъ ще погрознѣе. Пазете любовьта, която ви е дадена. Съ други думи казано: Не отхвърляйте Бога отъ себе си, за да не изгубите любовьта и живота си. Не давайте на заемъ това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очитѣ, ушитѣ, рѫцетѣ и краката си на заемъ? — Не можете. Следователно, ако трѣбва да видишъ нѣщо, ще го видишъ съ своитѣ очи; ако трѣбва да чуешъ нѣщо, ще го чуешъ съ ушитѣ си; ако искашъ да хванешъ нѣщо, хвани го съ рѫцетѣ си; ако искашъ да отидешъ нѣкѫде, иди съ краката си. Не давай удоветѣ си на заемъ на когото и да е, нито взимай на заемъ чужди удове.

Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да извадятъ мухлясалия хлѣбъ отъ торбитѣ си и да го хвърлятъ вънъ. После да изператъ торбитѣ си и да отидатъ на фурната, да ги напълнятъ съ прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ. Въ това се заключава новото, Божественото, което иде сега въ свѣта. То не се занимава съ старото, съ мухлясалия хлѣбъ. — Защо? — Защото старото не носи никакви блага за човѣка. Това казва апостолъ Павелъ въ посланието си. Старото да се изхвърли навънъ. Торбитѣ да се изпразднятъ! Оценявайте благата, които днесъ се даватъ, а не миналитѣ блага, отъ времето на Мойсея. Днешниятъ день е важенъ. Той е Божественъ день. Използувайте благото, което сегашниятъ моментъ носи. Той е изгрѣвътъ на живота. Мнозина съжаляватъ, че не сѫ живѣли въ времето на Христа. Нѣма защо да съжаляватъ. Христосъ възкръсна, сле-дователно, и днесъ живѣе и проповѣдва. Защо не приемете и не приложите Словото Му ? Много отъ сегашнитѣ християни приличатъ на евреитѣ. И тѣ чуватъ, гледатъ, но не приематъ Словото на Христа. — Защо ? — Защото се държатъ за старитѣ човѣшки разбирания.

Христосъ казва на Петра: „Това кръвь и плъть не ти го е открила, но Отецъ ми, Който живѣе въ мене“. Слънцето изгрѣва всѣка сутринь, но ако спишъ, нѣма да видишъ изгрѣва, нѣма да възприемешъ Божествената истина. Събудишъ ли се на време, ще видишъ изгрѣва и ще възприемешъ истината. Какъ ще разберете стиха, дето Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Ако Христосъ дойде днесъ на земята, хората ще се питатъ, отде дойде този, кѫде се е родилъ и т. н. И това е на мѣсто, но най-добре е да се възприеме Словото и да се приложи. Всички знаятъ, че Богъ е Любовь, че Той е всесиленъ, всеблагъ, всепрощаващъ, но истинското знание се заключава въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение.

Будно съзнание е нуждно на човѣка. Ако не е будно, причината е въ самия него. Съвременнитѣ хора сѫ крайно обременени, носятъ голѣми тежести. Време е да се освободятъ отъ тѣхъ. — Какъ? — Ще отворятъ торбитѣ си и ще изхвърлятъ навънъ непотрѣбнитѣ мисли, чувства и желания. Изхвърлете мухлясалия хлѣбъ навънъ! Единъ хлѣбъ въ торбата е достатъченъ, но прѣсенъ, доброкачественъ. Единъ костюмъ ви е достатъченъ, но да бѫде винаги чистъ, да свѣти. Ангелитѣ иматъ само една дреха на гърба си, но постоянно я чистятъ. Щомъ се яви едно малко петно, тѣ сѣдатъ на електрическия столъ, пущатъ тока на любовьта, и дрехата веднага свѣтне. Правете и вие като тѣхъ. Чистете дрехата си съ тока на любовьта. Който не знае да чисти дрехата си, постоянно ще се съблича и облича. Събличането е смърть, обличането — раждане. Това наричаме прераждане. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си по една мисъль, по едно чувство, които не цапатъ дре-хата. — Какъ можемъ да разберемъ свѣта и живота само съ една мисъль и едно чувство ? — Две очи сѫ нуждни на човѣка. Той вижда свѣта съ две очи и го разбира. Една Божествена мисъль и едно Божествено чувство сѫ достатъчни. Тѣ сѫ дветѣ очи, презъ които човѣкъ вижда цѣлия свѣтъ и го изучава. Какво правятъ онѣзи, на които очитѣ отслабватъ ? Тѣ носятъ очила, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Нѣкой хора носятъ по нѣколко чифта очила, които постоянно промѣнятъ, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Много мисли и желания въ човѣка сѫ многото очила на очитѣ имъ. Приемете Божественитѣ мисли и чувства въ ума и въ сърдцето си, да бѫдатъ очитѣ ви здрави и съзнанието ви — будно.

Гледайте на живота презъ очитѣ на любовьта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновениятъ човѣкъ не може да ви даде. Който гледа съ очитѣ на любовьта, ще приеме онази свѣтлина, която не може да мине презъ обикновенитѣ човѣшки очи. Ако се нуждаете отъ очила, идете въ фабрикитѣ на любовьта, дето произвеждатъ стъкла, презь които минава Божествената свѣтлина. Който възприема Божествената свѣтлина презъ очитѣ си, той вижда свѣта, който Богъ е създалъ, разбира го и лесно разрешава задачитѣ си.

Желая на всички да гледатъ презъ очитѣ на любовьта и да приематъ нѣщата въ тѣхната сѫщина.

— Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода.

*

26. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 29 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...