Jump to content

1936_03_15 Новиятъ методъ


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Новиятъ методъ

Размишление.

II. Послание къмъ Коринтянитѣ, 6 гл.

Животътъ носи известни опасности за човѣка. Една отъ тѣхъ може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане отъ сънь, той очаква на другитѣ. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-голѣмитѣ си братя и сестри. Ако е възрастенъ, очаква на слугитѣ си, тѣ да приготвятъ всичко, а той се ползува наготово отъ благата на тѣхния трудъ. И свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се отегчаватъ отъ работата. Забелязано е, че когато станатъ религиозни, хората не искатъ вече да работятъ, обленяватъ се. Тѣ казватъ: Богъ ще нареди всичко. Ако, наистина, Богъ нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тѣхъ. Той нарежда своитѣ работи. Ако нареди вашитѣ, и тѣ ставатъ Негови. Ако искате да съществувате като личность, като човѣкъ, трѣбва да работите. Оставите ли другитѣ да работятъ за васъ, съвършено ще се обезличите. Нѣкой работи малко, а очаква голѣмо възнаграждение. Той иска да бѫде богатъ, ученъ, щастливъ за смѣтка на другитѣ. Това е невъзможно. Ако по този пѫть си станалъ ученъ, знанието е чуждо, а не твое. Щомъ пожелаешъ да знаешъ нѣщо, отивашъ въ нѣкоя библиотека да прочетешъ една книга и следъ това предавашъ знанието като свое.

Павелъ казва: „Въ всичко представяме себе си като служители Божии, въ търпение голѣмо, въ скърби, въ нужди, въ утѣснения, въ биене, въ запирания, въ бъркотии, въ трудове, въ неспане, въ неядене.“ (— 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, презъ които човѣкъ минава. И, като противоположни на тѣхъ, поставя други положения : „Съ чистота, съ благоразумие, съ дълготърпение, съ благость, съ Духа Светаго, съ любовь нелицемѣрна, съ словото на истината, съ сила Божия, съ орѫжия на правдата въ дѣсната рѫка и въ лѣвата.“ (— 6 и 7 ст.). — Това сѫ положителнитѣ орѫжия въ рѫката на човѣка, съ които трѣбва да работи.

„Въ слава и безчестие, въ хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живѣемъ; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нѣмаме, а пъкъ всичко владѣемъ.“ (— 8, 9, 10 ст.). — И това сѫ проти-воположни състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава.

Мнозина казватъ, че сѫ въ утѣснение отъ нѣщо. Шивачътъ казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щомъ работата дотегне на човѣка, това показва, че той не я владѣе. Значи, шивачътъ не е придобилъ изкуството да шие. На такъвъ шивачъ плащатъ малко. Следователно, за да ти плащатъ скѫпо и да не се отегчавашъ отъ работата, научи изкуството си добре. Станешъ ли добъръ майсторъ-шивачъ, всички ще те търсятъ и добре ще те възнаграждаватъ. Отивашъ да свиришъ нѣкѫде и ти подхвърлятъ десетина лева. Следъ това казвашъ, че ти дотегнало да свиришъ. Много просто — не си научилъ изкуството да свиришъ. Какво прави добриятъ майсторъ-цигуларь ? Той свири съ любовь, и всички оставатъ доволни отъ него. Той тегли лѫка съ увлѣчение и не мисли за пари, но тѣ се сипятъ въ изобилие. Другъ се оплаква, че му дотегнало да говори. — Защо му дотегнало ? — Защото не е научилъ изкуството на говоренето. Като не могатъ да свършатъ работата си, както трѣбва, мнозина казватъ: Ще отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ ще свършимъ работата, която на земята не можахме да свършимъ. Не е така. Какъвто си на земята, такъвъ ще бѫдешъ и на онзи свѣтъ. Каквото направишъ на земята, това ще направишъ и на онзи свѣтъ. Тамъ условията сѫ по-тежки, отколкото на земята. Богатиятъ, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свѣтъ го очаква сѫщото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, тамъ нѣма условия за това. Ще се намѣри въ ада и ще вика оттамъ съ пресъхнало гърло, дано дойде нѣкой отъ рая да накваси устата му. Така се разговарялъ богатиятъ съ Аврама, отъ когото искалъ да изпрати бедния Лазаръ, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христосъ дава примѣра съ богатия и съ бедния Лазаръ, за да изнесе поло-жението на двамата, докато били на земята, а после и въ другия свѣтъ. Богатиятъ ялъ, пилъ, но не научилъ изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазаръ не мислѣше само за ядене и пиене и научи много нѣща, които му опредѣлиха мѣсто въ рая.

Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарятъ нѣщата. Ние не се занимаваме съ повторение на едни и сѫщи истини. Защо ще повтаряшъ на човѣка, че трѣбва да бѫде праведенъ, добъръ, да свири добре ? Не знае ли той, какво нѣщо е правдата и добротата ? Не знае ли, какво значи да свиришъ добре? Ще кажете, че който свири, трѣбва да предава изразъ на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувствува. Това е все едно, да кажете, че скѫпоценниятъ камъкъ трѣбва да пречупва правилно свѣтлината. Щомъ е скѫпоцененъ камъкъ, той, самъ по себе си, пречупва правилно свѣтлината, съвършено различно отъ обикновения, простъ камъкъ или стъкло. Ако насочите скѫпоценния камъкъ къмъ една рана, свѣтлината, която той пречупва, ще излѣкува раната. Направите ли същото съ обикновения камъкъ, раната нѣма да се излѣкува. Следователно, не е все едно, дали си ученъ или невежа. Учениятъ пречупва по особенъ начинъ свѣтлината на слънцето съ своя умъ и може да лѣкува съ тази свѣтлина. Обикновениятъ човѣкъ слабо пречупва свѣтлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. — Какво трѣбва да прави той ? — Да учи и да придобива знания.

Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърдчаватъ и казватъ: Дотегна ни да учимъ. — Дотегна ви, защото не знаете, какъ да учите. — Дотегна ни да живѣемъ. — Не знаете да живѣете правилно. —- Дотегна ни да работимъ, искаме почивка. — Знаете ли, какво нѣщо е почивката ? Върви натоваренъ конь, господарътъ му го кара. По едно време господарьтъ се уморява и спира да си почине. Той спира, и коньтъ спира. Господарътъ казва: Ще си почина малко, а съ мене заедно и коньтъ ще си почине. Лъже се той, натоварениятъ конь не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно мѣсто натоваренъ. Ако искашъ и коньтъ да си почине, снеми товара му. — Кой ще го разтоварва сега ? — Това е другъ въпросъ. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починахъ. Много естествено, щомъ си натоваренъ, не можешъ да си починешъ. Защо не снемешъ товара си? — Господарьтъ ми не иска. Значи и човѣкъ, като коня, има господарь, който, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободниятъ човѣкъ се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го нѣкой, той е изгубилъ свободата си. Ако си недоволенъ, обезсърдченъ, ще знаешъ, че имашъ господарь, който те товари и разтоварва и те кара да вървишъ по негово желание.. При това положение, ти не си свободенъ. И затворникътъ говори за свобода, но следъ него върви войникъ съ пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка съ приклада и казва: Върви напредъ! — Не е ли свободенъ този човѣкъ ? — Щомъ върви войникъ следъ него, не е свободенъ. — Нѣма ли никаква човѣщина къмъ ближния ? — Тукъ не се говори за човѣщина.

Всички хора се стремятъ къмъ свобода, но за да я придобиятъ, трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно разбиране на живота. — Не разбираме ли живота? — Разбирате го, но като деца отъ отдѣленията. Като се намиратъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ не знаятъ, какъ да я разрешатъ. Кракътъ имъ е счупенъ, боли ги и, ако дойде нѣкой да имъ помогне, тѣ сѫ недоволни, намиратъ, че грубо се отнася съ тѣхъ. Като изправя счупения кракъ, тѣ се питатъ, защо имъ причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човѣкътъ владѣе изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение къмъ хора съ счупени крака. Обаче, счупването на краката имъ пее негова вина. Като стѫпва невнимателно, човѣкъ може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощьта на лѣкаря съзнателно и съ благо- дарность, той не разбира живота. Който раз-бира живота, не пита, защо е трѣбвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора сѫ болни, съ счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори — лѣкари, които могатъ да изправятъ физическитѣ и психическитѣ недѫзи на човѣка.

Мнозина се оплакватъ отъ голѣма чув- ствителность, не позволяватъ да се докосне нѣкой до тѣхъ. Това е болезнено явление. Докато сѫ живи, могатъ да се запазятъ отъ докосването на хората, но какво ще правятъ, като умратъ ? Не само че ще се докосватъ до тѣхъ, но ще ги хващатъ за главата и за краката, ще ги обръщатъ ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрѣлия е още въ тѣлото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правятъ близкитѣ му, и мълчи. Свещеникътъ чете молитви и следъ това казва на присѫтствуващитѣ да хвърлятъ по малко пръсть въ гроба. Той се мѫчи, но е принуденъ да търпи. За да се освободи отъ тѣзи страдания, докато е живъ още, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно. Дойде ли до положението, да го хващатъ за главата и краката, да го спущатъ въ гроба, нищо друго не му остава, освенъ да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, какъ да живѣе. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човѣкъ трѣбва да се моли, втори пѫть да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пѫти на земята. Задачата на човѣка е да се усъвършенствува. Това не се постига въ единъ животъ. Много пѫти ще се ражда и преражда човѣкъ, докато постигне съвършенство.

Сега, това е учението на слугитѣ, които страдатъ отъ своето положение. Да дойдемъ до служенето съ любовь. Докато постигнете това изкуство, ще минавате презъ опасни, мѫчни и неприятни мѣста. Какви сѫ тѣзи мѣста, не е нуждно да се описватъ. Щомъ сте тръгнали на пѫть, неизбѣжно ще минете презъ тѣхъ. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голѣми мѫчнотии срѣщате. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да знаете, че не може да избѣгнете мѫчнотиитѣ. Опасности и мѫчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да се качва по високитѣ планини, той е на кривъ пѫть. Щомъ живѣешъ на земята, и ще се качвашъ, и ще слизашъ. Само така ще придобивашъ знания, които осмислятъ страда-нията. Като придобие знания, човѣкъ казва: Заслужава човѣкъ да страда. Знанието обогатява и повдига човѣка. И Христосъ дойде на земята да пострада и да научи нѣщо. Той не знаеше, какво нѣщо е неблагодарностьта. Той не можеше да си представи, какъ е възможно да направишъ добро и да ти се отговори съ неблагодарность. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипѣха по Неговъ адресъ.

Като четатъ за страданията на Христа, хората мислятъ, че това е било преди две хиляди години, нѣма да се повтори сѫщото, поне съ тѣхъ нѣма да се подиграватъ, нѣма да ги хулятъ и гонятъ. Ще знаете, че това, което ставаше съ Христа, ще стане и съ васъ. — Кой ще ни причини страдания? — На първо мѣсто онѣзи, които ви обичатъ. Отъ неприятелитѣ си и отъ тѣзи, които не ви обичатъ, вие се пазите като отъ огънь. Следователно, опасностьта иде отъ тѣзи, които ви обичатъ. За тѣхъ вие сте отворени. Тъкмо оттамъ иде нападението. Значи, най-голѣмитѣ нещастия идатъ отъ страна на доброто, а не отъ страна на злото. — Какъ е възможно това?—Възможно е. Какво става съ две добри приятелки, ко-гато между тѣхъ влѣзе единъ красивъ мо- мъкъ? И дветѣ се влюбватъ въ него, и приятелството имъ се разваля. Тѣ се раздѣлятъ, и любовьта имъ се превръща въ омраза. Сѫщото става и между двама добри приятели, когато допуснатъ помежду си една красива мома. Двамата се влюбватъ въ нея и започватъ да се каратъ. Доброто приятелство между тѣхъ създаде злото.

Любовьта не търпи никаква външна близость. Приближишъ ли се до нея повече, от колкото трѣбва, ти самъ си създавашъ нещастия и страдания. Дето те постави любовьта, тамъ ще стоишъ, нѣма да се мърдашъ. Ако се отдалечишъ отъ нея, пакъ ще страдашъ. Ще стоишъ точно тамъ, дето тя те е поставила: нито по-далечъ, нито по-близо до нея — точно на опредѣленото мѣсто. Мислите ли, че трѣбва да бѫдете близо до любовьта, вие сте на кривъ пѫть. Който се опитва да се приближи до лю-бовьта, неизбѣжно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това, че искатъ да измѣнятъ мѣстото си, което природата имъ опредѣлила. Тѣ искатъ да се приближатъ до любовьта. За това е нуждно знание. Кой музикантъ е близо до капелмайстора? — Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великитѣ музиканти, нищо не придобива. Добриятъ музикантъ се ползува и отдалечъ.

Казва се, че на човѣка е нуждна философия. Знание му е нуждно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нѣщата отъ всички страни и никога нѣма да се заблуждава. Напримѣръ, азъ разглеждамъ човѣка като риба, като птица, като млѣкопитаеще, като човѣкъ, както първоначално е създаденъ, като ангелъ, какъвто ще стане въ бѫдеще, и тогава си съставямъ понятие за него. Имамъ ли ясна представа за нѣщата, никога не изпадамъ въ заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казалъ една лоша дума. — Не е лоша думата, но ти не разбирашъ, какво се крие въ нея, и не можешъ да извадишъ съдържанието и навънъ.

Магическа сила се крие въ думитѣ. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, какъ ще каже гладниятъ, че е гладенъ. Думитѣ „гладенъ съмъ“ отъ неговата уста звучатъ по единъ начинъ, а отъ устата на сития звучатъ другояче. Голѣма разлика има въ изговарянето на тѣзи думи отъ гладния и отъ сития. Грѣшникътъ търси доброто по единъ начинъ, праведниятъ — по другъ начинъ. Разлика има въ търсенето. Грѣшникътъ се стреми къмъ доброто, като гладенъ, а праведниятъ — като ситъ. И грѣшникътъ може да стане праведенъ. — Какъ? — Като приложи доброто. Ако праведниятъ се откаже оть доброто, ще стане грѣшникъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫществуватъ две въз-можности въ свѣта: праведниятъ да падне, а грѣшниятъ да се повдигне, да стане праведенъ. Ето защо, праведниятъ трѣбва да се пази, да не падне; грѣшниятъ трѣбва да се повдига, да стане праведенъ. Учениятъ трѣбва да се пази, да не се заблуди отъ нѣ-кой фактъ; невежиятъ трѣбва да се стреми къмъ знанието, да се освободи отъ невежеството.

На какво се дължи невежеството ? — На разсѣяностьта. Разсѣяниятъ не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсѣяностьта. — Кога човѣкъ е неразположенъ ? — Когато изгубва същественото въ живота. Ако синътъ на богатъ баща мисли само за ядене и пиене съ приятели, а не учи, скоро ще изгуби силитѣ си и ще се разочарова. Той изгубва вѣра въ живота, въ приятелитѣ си и се обезсърдчава. Той нѣма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадатъ, той е разсѣянъ, нищо не може да свърши. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да намѣри истинскитѣ си приятели, които съ готови да го следватъ навсѣкъде въ този и въ онзи свѣтъ. Тѣ взиматъ участие и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ му.

И тъй, докато е на земята, човѣкъ губи и печели. — Кога губи? — Когато влага капитала си въ житейското море, т. е. въ свѣта. Какво става съ захарьта, ако я пуснете въ чаша вода? — Ще се разтвори и изчезне предъ очитѣ ви. Така и човѣкъ губи силитѣ и способ- ноститѣ си, когато ги влага въ широкия свѣтъ, т. е. въ житейското море. Обаче, вложи ли капитала си въ Божественото море, следъ време той ще се увеличи и ще се превърне въ такава сума, която ще го осигури за вѣчни времена. Така направи бедната вдовица въ времето на Христа, която даде последната си пара за беднитѣ. Това, което даде тя, надминаваше сумитѣ, които богатитѣ пожертвуваха за своитѣ ближни. Въ Божествения свѣтъ малкото се умножава и дава голѣми лихви. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя.

Какво се иска отъ човѣка? — Да учи, да придобива знания. Богъ се радва на онѣзи, които постоянно учатъ. Не е важно да бѫдешъ ученъ, но да учишъ. Ученето е непреривенъ процесъ. Не е нуждно да бѫдешъ добъръ, но постоянно да правишъ добро — това е непреривенъ процесъ. Стремете се къмъ непреривнитѣ процеси, които сѫ динамически. Въ тѣхъ има енергия, животъ. Пазете се отъ статическитѣ положения. Кажете ли, че сте ученъ, добъръ, вие се намирате въ статическо състояние. На земята човѣкъ не може да бѫде абсолютно добъръ, но може да прави добро всѣки моментъ. Ето, май-ката, която обича детето си, пакъ си служи съ злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. — Кѫде е погрѣшката? — И въ майката, и въ детето. Ако майката знае, какъ да постѫп- ва съ детето си, то всѣкога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя нѣма да го бие. Съвременнитѣ майки и деца сѫ актьори на житейската сцена, поради което не всѣкога играятъ ролитѣ си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпрѣки това, тя не е всѣкога добра актьорка. И децата не сѫ всѣкога добри актьори. Макаръ че на актьоритѣ се плаща, но и тѣ правятъ погрѣшки. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да дава даромъ нѣщата. Даромъ ще дадешъ само това, което си получилъ даромъ, или което си придобилъ безъ трудъ.

Човѣкъ се нуждае отъ истинско, положително знание. — Защо му е нуждно това знание? — Защото само то може да се прилага въ живота. Всѣко знание, всѣко богатство, въ което човѣкъ не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, въ което не взимате участие? Много нѣща ще ви разправятъ за това угощение, но то не ви интересува. Нѣкой казва, че знае, какъ се излюпватъ пиленца чрезъ инкубаторъ. Знае той, но на теория. Като тури яйцата въ инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трѣбва да знае, при каква температура се излюпватъ пилетата и презъ всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено въ живота, дава резултати, отъ които всички се ползуватъ.

И тъй, истинско знание е това, при което човѣкъ не губи нищо. Младъ, който губи младостьта си, е лишенъ отъ знание; вѣрващъ, който губи вѣрата си, нѣма знание; ученъ, който губи ученостьта си, нѣма знание; добродетелниятъ, който губи доброто си, нѣма знание. Да изгубишъ доброто си, това значи, да дадешъ пѫть на злото въ себе си. Доброто и злото въ човѣка сѫ така съчетани, както орѣхътъ съ своитѣ черупки. Зелената и твърдата черупки на орѣха представятъ злото, а ядката — доброто. Първо ще махнешъ зелената обвивка на орѣха, после — твърдата и най-после ще дойдешъ до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможность да прави зло; който прави зло, има възможность да прави добро. Пазете се отъ злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало въ себе си. То си служи съ нови методи — методитѣ на любовьта. Какъ ще постѫпите съ кучетата, които ви лаятъ ? Ако при-лагате старитѣ методи, ще хвърляте камъни върху тѣхъ, да ги разгоните; ако прилагате новитѣ методи, ще носите хлѣбъ въ джоба си и, като ви залае нѣкое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятель и нѣма да ви лае. Казано е въ Писанието : „Направете си приятели отъ неправдата“. Ако нѣкой ви безпокои, не се гнѣвете, но дайте му нѣщо, да ви стане приятель и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви нѣкое дете, дайте му една книжка съ приказки, да чете. Като се заинтересува отъ тѣхъ, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си къмъ васъ.

„И ще ви бѫда Отецъ, и вие ще ми бѫдете синове и дъщери“, казва Господъ Вседържитель. (—18 ст.). — Значи, ако прилагате новия методъ на любовьта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Богъ ще ви бѫде Отецъ, а вие — Негови синове и дъщери.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

24. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 15 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...