Jump to content

1936_03_08 Абсолютна справедливость


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Абсолютна справедливость

Размишление.

I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 15 гл.

Малкото дете разбира нѣщата по детски, юношътъ — по юношески, 20 годишниятъ — постепенно навлиза въ живота, и разбиранията му сѫ по-дълбоки, но и това разбиране не е последно. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ още повече се вдълбочава въ живота и, като стане 100—120 годишенъ, разбиранията му се различаватъ коренно отъ тѣзи на детската му възрасть. Много отъ съвременнитѣ хора се намиратъ въ фазата на детското си разбиране, и постоянно се питатъ на френски, или на английски езикъ, говорите ли френски, или английски. Ако сте чужденецъ, дошълъ въ България, ще ви питатъ, знаете ли български. Навсѣкѫде ви задаватъ едни и сѫщи въпроси, вие давате едни и сѫщи отговори, но, въ края на краищата, нищо не придобивате. Повтарянето на нѣщата не придава нищо особено на човѣка. Често нѣкой проповѣдници взиматъ стихове отъ Евангелието и ги тълкуватъ. Като слушате проповѣдитѣ имъ, намирате, че тѣ се въртятъ все около една и сѫща мисъль. Така постѫпватъ и нѣкой учени. Разглеждатъ известенъ въпросъ отъ всички страни, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на нѣщата.

Единъ младежъ декламиралъ едно хубаво стихотворение. Запитали го, каква идея прокарва авторътъ чрезъ него. — Не зная, отговорилъ младежътъ, азъ го преписахъ наготово, безъ да разбирамъ дълбокия смисълъ. Срещнали поета и го запитали, каква идея се крие въ стихотворението му. — И азъ не зная, написахъ го по вдъхновение. Каква идея е прокарана въ него, не разбирамъ. На сѫщото основание, ако запитате българина, какво разбира подъ думитѣ „конь, крава“, които често употрѣбява, и той не може да ви отговори. Той знае, че коньтъ и кравата сѫ животни, но какво се крие въ тѣзи понятия, отъ гледището на първоначалния ватански езикъ, и той не знае. Днесъ хората си служатъ повече съ санскритски езикъ, като наречие на ватанския, и съ новитѣ, модерни езици, като наречия на санскритския. На какъвъ езикъ ще говоришъ, това се отнася до твоето разбиране, като степень на съзнанието ти.

Като се говори за разбирането на хората въ връзка съ тѣхното съзнание, ние правимъ следното сравнение: има хора, които се движатъ съ бързината на биволска кола; други се движатъ съ бързината на конска кола; трети — съ бързината на автомобилъ; четвърти — съ бързината на аеропланъ; пети — съ бързината на свѣтлината. Следователно, който се движи съ бързината на волска кола, има разбирането на вола; който се движи съ конска кола, има разбирането на коня; който се движи съ автомобилъ или съ аеропланъ, има по-високо разбиране — той се движи съ съзнанието на човѣкъ; който се движи съ бързината на свѣтлината, има разбирането на ангела. Стихийна е бързината на свѣтлината! Въ една секунда изминава триста хиляди километра. Който се движи съ бързината на волската кола, ще знае много нѣща. Колата се движи бавно, и човѣкъ има възможность да наблюдава и изучава нѣщата въ подробноститѣ имъ. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, малко нѣща ще знаешъ. Обаче, за предпочитане е понѣкога да знаешъ малко нѣща, но да се движишъ съ бързината на свѣтлината. Ако те гонятъ неприятели, по-добре да се движишъ съ бързината на свѣтлината, отколкото съ волска кола. Само така ще бѫдешъ свободенъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за свобода, а при това сѫ роби. — Защо ? — Защото по-вечето отъ тѣхъ се движатъ съ бързината на волска кола. Тѣ говорятъ за свобода, а при най-малкото неразположение се обезвѣряватъ и се питатъ. какво ще стане съ тѣхъ следъ 20 години. Страхътъ отъ бѫдещето показва, че тѣ сѫ роби. Тѣ си задаватъ много въпроси, които, въ края на краищата, оставатъ неразрешени. Много естествено, тѣзи въпроси се разрешаватъ съ бързината на свѣтлината, а тѣ ги разрешаватъ или съ бързината на волска кола, или съ бързината на конска кола, или съ бързината на автомобилъ или аеропланъ. Днесъ малко хора разрешаватъ мѫчнитѣ въпроси съ бързината на свѣтлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на свѣтлината, тѣ придобиватъ малко знания. Да имашъ малко знания, това не значи че си невежа, но, каквото знаешъ, да го знаешъ, както трѣбва, съвършено. Човѣкъ се нуждае отъ истинско, положително знание, което да не му изневѣрява никога.

Единъ виденъ турчинъ попадналъ въ едно българско село. Като се разговарялъ съ селянитѣ по турски, той имъ казалъ: Помнете, че азъ зная български езикъ, разбирамъ всичко. Като се разговаряте помежду си, внимавайте да не кажете нѣщо противъ мене, защото всичко ще разбера, и главитѣ ви ще патятъ. Тѣ взели въ внимание думитѣ му и се пазѣли да не кажатъ нѣщо лошо противъ него. Турчинътъ запалилъ чубука си и задрѣмалъ малко. Въ това време една искра отъ чубука на турчина запалила чалмата му. Той не забелязалъ това и продължавалъ спокойно да си пуши. Единъ отъ се- лянитѣ видѣлъ, че чалмата на турчина гори и му казалъ на български: Агачо, чалмата ти гори. Турчинътъ отговорилъ на турски: Зная. Селянинътъ пакъ обърналъ внимание на турчина за чалмата му, но последвалъ сѫ- щиятъ отговоръ: Зная, не се безпокойте! Като видѣлъ, че турчинътъ не се стрѣска, селянинътъ разбралъ, че има работа съ човѣкъ, който не знае български и му казалъ на турски, че чалмата му гори. Турчинътъ веднага се хваналъ за главата и казалъ: Така кажи, приятелю, да те разбера.

Преди години дойде при мене една госпожа да ме пита за съветъ: какъ да лѣкува врата си, на който се явила нѣкаква подутина. По съветитѣ на нѣкои, тя правила студени компреси, туряла ленено сѣме, но нищо не и помогнало. Препорѫчахъ и да попѣе малко на болката. Тя се засмѣ, не повѣрва, че съ пѣсень може да се излѣкува. На пѣсеньта не вѣрва, а на компреситѣ вѣрва, но тѣ не и помогнали. Студени компреси и душове сѫ за силни хора, на които кръвообръщението е правилно. Ако слабиятъ си позволи студени бани и душове, скѫпо ще плати. Нѣкой отива на гореща баня, окѫпе се добре, следъ това влиза въ студенъ басейнъ. После се чуди, защо състоянието му се влошава. Много просто, рѣз- китѣ промѣни на температурата не се отразява добре върху човѣшкия организъмъ.

Беденъ човѣкъ иска да стане богатъ. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастенъ. То не е за него. Да стане преждевременно богатъ, това значи, да влѣзе отъ гореща баня въ студена. Не се стремете къмь такова богатство. То е достояние само за силнитѣ, велики хора. Обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много беденъ, нито много богатъ.

Двама души се разговаряли. Единиятъ казалъ на другия: Ти не трѣбва да бѫдешъ нито беденъ, нито богатъ. — Какъвъ трѣбва да бѫда тогава ? Отъ какво имамъ нужда ? — Отъ дърво. — Защо му казалъ така ? — Понеже не билъ доволенъ отъ събеседника си. Той му пожелалъ дърво, вмѣсто богатство. Съ това искалъ да каже, че трѣбва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искашъ да убедишъ нѣкого, че има нужда отъ бой, посъветвай го да изложи гърба си на раннитѣ слънчеви лѫчи, тѣ да го биятъ. Който излага гърба си на действието на слънчевитѣ лѫчи, става здравъ, умътъ му се намѣства. Всичко въ него започва да расте, цъвти и зрѣе. Тъй щото, радвайте се, когато слънчевитѣ лѫчи ви удрятъ. Лошо е, когато неприятельтъ те бие. Лошо е, когато магаре те рита. То изопачава твоето разбиране. Да те рита магаре, това значи, да изкривишъ мисъльта си и да не мислишъ право. Защо ще мислишъ, че си простакъ и невежа ? Не се ритай самъ. Остави свѣтлината да те рита. Ако риташъ хората, ритай като свѣтлината. Допуснешъ ли самъ, че си невежа или простакъ, ти си вече робъ на дявола, свързалъ си приятелство съ него.

Какво означава думата дяволъ? Подъ „дяволъ“ се разбиратъ несгодитѣ, безпокойствата, мѫчнотиитѣ, които човѣкъ има и не може да се справи съ тѣхъ. Като изгуби вътрешния си миръ и свѣтлина, човѣкъ се свързва съ дявола. Това става, както съ обикновения човѣкь, така и съ светията. Ако разумниятъ войнъ даде правиленъ ударъ на тѫпана, войницитѣ го разбиратъ. Обаче, ако детето удря тѫпана, войницитѣ нищо не разбиратъ. Следователно, като мисли право, човѣкъ така удря върху умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества, че тѣ разбиратъ нуждитѣ му и веднага се притичатъ на помощь. Ако не мислите право, ударътъ върху умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества взима криво на-правление, и тѣ не могатъ да ви помогнатъ. Вие се чудите, защо никой не чува страданията ви и не ви отговаря. Причината е на лице. Ударътъ върху вашия тѫпанъ е фалшивъ, не се възприема отъ умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества.

Като се говори за истината, мнозина се обезсърдчаватъ и се питатъ, защо нищо не сѫ постигнали. Защо усилията и трудътъ имъ отиватъ напраздно? Тѣ сами трѣбва да си отговорятъ. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви жертви. Че щѣла да наруши мира на нѣкого, тя не се интересува. Истината има предъ видъ Божественото въ човѣка. Тя иска да застави човѣка да прояви Божественото Начало въ себе си. То е вѣчното, неизмѣнното, на което всѣкога може да се разчита. Защо да не разчитате на него ? На какво разчита търговецътъ ? — На чистото злато и скъпоценнитѣ камъни, съ които може да търгува. Скъпоценниятъ камъкъ разлага свѣтлината по особенъ начинъ. На тази свѣтлина всѣки може да се лѣкува. Затова, добре е човѣкъ да носи златни пръстени съ скъпоценни камъни. Не всички камъни действуватъ благотворно върху човѣшкия организъмъ, и не всѣки скъпоцененъ камъкъ действува лѣчебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласяватъ съ трептенията на организма на даденъ човѣкъ, поради което произвеждатъ дисхармония. Радий действува лѣчебно на известни хора. Който работи или се лѣкува съ радий, трѣбва да се нагоди на неговитѣ трептения. Същото се отнася и до любовьта.

Мнозина говорятъ за любовьта, искатъ да я възприематъ и приложатъ въ живота си. Добро е тѣхното желание, но трѣбва да знаятъ, че любовьта е мощна сила, съ която може да работи само онзи, който е готовъ за нея. Казано е въ Писанието, че Богъ е огънь всепояждащъ. Това значи; Любовьта е огънь, който изгаря всичко. Пипнешъ ли я, ръцетѣ ти ще изгорятъ. Видишъ ли я, ще ослѣпѣешъ. Чуешъ ли я да ти проговори, ще оглушѣешъ. Ще се запитате, какъ ще познаете тогава Бога, т. е. любовьта? — Постепенно ще Го познаете. Ще започнете отъ най-малката любовь и ще вървите къмъ голѣмата. Като се калите и приготвите за Божията Любовь, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нуждна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовьта. Както детето въ първо отдѣление изучава буква следъ буква, докато се научи да чете, така и човѣкъ възприема, капка по капка любовьта, докато дойде деньтъ, когато я възприеме въ нейната пълнота. Чрезъ- какво ще я възприеме? — Чрезъ тѣлото си. — Кое тѣло ? — Духовното тѣло. Докато живѣе само физически, той я възприема чрезъ фи-зическото си тѣло. Докато живѣе астрално, той я приема чрезъ астралното си тѣло; като живѣе умствено, той я приема чрезъ умственото си тѣло; когато живѣе въ причинния свѣтъ, той я приема чрезъ причинното си тѣло. За да приеме изцѣло любовьта, човѣкъ трѣбва да събуди висшето азъ, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовьта и ще познае Бога.

Хората не познаватъ Бога, не познаватъ любовьта и, въпрѣки това, я дѣлятъ. Любовьта не се дѣли. Нѣколко моми се влюбватъ въ единъ момъкъ и го дѣлятъ. Нѣколко момци се влюбватъ въ една мома и я дѣлятъ. Какво дѣлятъ, и тѣ не знаятъ. Такова дѣление сѫществува и въ религиозния животъ на хората. Тѣ се каратъ помежду си за първенство. Всѣки иска Богъ да мисли за него повече, отколкото за другитѣ. Това е все едно мравкитѣ да спорятъ помежду си, за коя отъ тѣхъ повече мисли човѣкъ. За никоя мравка не мисли той. Който изпълнява Божията воля, за него мисли Богъ. Следователно, ако мравката може да се повдигне въ съзнанието си, да върши волята на човѣка, той ще мисли за нея. Не се ли повдигне до това съзнание, мравката остава далечъ отъ човѣка.

Кое е онова, съ което човѣкъ може да обърне вниманието на Господа? Днесъ мѫжътъ се изкушава отъ жената, жената — отъ мѫжа. И двамата се изкушаватъ отъ паритѣ, отъ яденето и др. Може ли да се разчита на човѣкъ, който се изкушава ? Имашъ кѫща, но си недоволенъ, че съседътъ ти има по-хубава отъ твоята. Защо си недоволенъ ? Радвай се на кѫщата на съседа си, като на своя. Цената на кѫщата се опредѣля отъ живота на обитателитѣ и. Светията може да живѣе въ проста колиба, но далечъ отъ нея се разнася неговото благоухание. Обикновениятъ човѣкъ може да живѣе въ богата кѫща, но отъ нея излиза лоша миризма.

Като се говори за недостатъцитѣ на хората, прахъ се вдига около тѣхъ. Децата да стоятъ надалечъ, за да не ги засипва прахътъ; онѣзи, които искатъ да учатъ, да стоятъ близо и да придобиватъ знания. Малко да знаете, но знанието ви да е на мѣсто. Ще кажете, че сѫщото се онтася и до любовьта. За любовьта е обратно — много любовь трѣбва да има човѣкъ, за да не остава праздно мѣсто въ сърдцето му. Ще кажете, че сърдцето ви е из- горѣло отъ любовь. Азъ съмъ виждалъ сърдца, които пушатъ или димятъ отъ любовь — още не сѫ запалени. Сърдцето трѣбва да гори отъ любовь. Човѣкъ, въ сърдцето на когото любовьта произвежда пълно горение, е свързанъ съ Бога и познатъ отъ Него. Благословение е за човѣка да гори отъ любовь. Той е доволенъ отъ живота. Значи, доволството произвежда пълно горение въ човѣшкото сърдце. Недоволството произвежда непълно горение. Разбраното страдание произвежда пълно горение, а неразбраното — непълно.

Защо страда човѣкъ ? — За да се изпита неговата любовь и устойчивость. Едно трѣбва да знаете: всѣко страдание е на мѣсто. Може да страдате заради другитѣ хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огънь, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щомъ гори и пречиства нѣщата, на мѣсто е. Ако страданието е ваше, трѣбва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете отъ него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие въ него и разумно ще го използувате. — Какво се крие въ страданието? — Божественъ потикъ. Който разбере този потикъ и даде ходъ да се реализира, той придобива радостьта. Това подразбира стихътъ: „Скръбьта ви ще се превърне на радость.“

Апостолъ Павелъ говори за възкресението на Христа и, споредъ степеньта на своето съзнание, той го приема и го проповѣдва. Той казва: За да възкръсне, човѣкъ трѣбва да възприеме Божията Любовь. Безъ любовь нѣма възкресение. „Ако нѣма възкресение на мъртвитѣ, нито Христосъ е възкръсналъ.“ (— 13 ст.). — Какъ ще възкръснатъ мъртвитѣ ? — Чрезъ Божията Любовь. Докато носи обикновената любовь въ сърдцето си, човѣкъ всѣкога ще умира. За да стане безсмъртенъ, временното трѣбва да мине въ вѣчно. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ дрехата на любовьта. Облѣчешъ ли тази дреха, свѣтътъ придобива другъ образъ за тебе, страданията ти се осмислятъ, и ти си готовъ да помагашъ на страдащитѣ и на слабитѣ. Съ любовьта и въ ада е приятно; безъ любовьта и раятъ става адъ. Адътъ и раятъ сѫ мѣста за работа. Който е духовно силенъ, и въ ада работи, както въ рая. Той е свободенъ отъ връзкитѣ на грѣха, затова съзнателно влиза и излиза отъ ада. Никой не е въ състояние да ограничи свободния човѣкъ — човѣкътъ на любовьта.

Често хората преживяватъ тежки състояния, които ги измѫчватъ, и по цѣли нощи не могатъ да спятъ. Причината на това е все любовьта. Тѣ се измѫчватъ отъ мисъльта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задаватъ този въпросъ, той остава неразрешенъ. За да го разрешите, трѣбва да се запитате: Обичамъ ли азъ, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичатъ ли ви хората, това е тѣхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любовь проявявате — Божията или човѣшката. Само така можете да възстановите своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Какъ могатъ хората да ви обичатъ, ако не обичатъ Бога ? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичатъ. За да те обича нѣкой, трѣбва да му дадешъ нѣщо ценно. Дето е любовьта, тамъ има свѣтлина. Тъй щото, не се заблуждавайте отъ думитѣ на хората. Каже ли нѣкой, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви за васъ, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любовь. Който много обещава, малко дава. Любещиятъ е свободенъ човѣкъ. Той проявява любовьта си въ дѣла, а не въ праздни думи.

Какъ се изразява свободата ? Всички говорятъ за свобода, търсятъ я, но сами се ограничаватъ. Истинската свобода се проявява чрезъ всѣка клетка. Ако говоришъ, така ще говоришъ, че и умътъ, и сърдцето, и тѣлото да взиматъ участие. Всѣка клетка на тѣлото трѣбва да трепти, да взима участие въ говора. За това е нуждно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременнитѣ хора не е достатъчно. Тѣ трѣбва още много да работятъ, за да постигнатъ онова знание, което може да ги освободи отъ заблужденията. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора живѣятъ въ заблуждения, и представятъ нѣщата такива, каквито не сѫ въ действителностъ. Тѣ говорятъ за свободата, безъ да я познаватъ. Нѣкой религиозенъ мисли, че е напредналъ, че Духътъ го рѫководи и прави движения съ лицето, съ ржцетѣ, да покаже, какъ Духътъ работи въ него. Той не подозира, че Духътъ не се проявява въ дисхармонични движения. Неговитѣ движения сѫ ре- зултатъ на нисши духове. Достатъчно е да го стреснешъ, за да забрави движенията си. Духътъ не се плаши. Това, което се страхува въ човѣка, сѫ нисшитѣ духове. Освободете се отъ чуждитѣ влияния въ себе си и се проявявайте такива, каквито сте. Така ще обърнете повече внимание, отколкото съ чуждитѣ прояви.

Казано е въ Писанието: „Ще отидешъ при Господа съ всичкото си смирение.“ Само така можешъ да изпълнишъ Божията воля. Богъ иска отъ насъ да изпълнимъ волята Му въ най-малкитѣ нѣща. Той не иска да се товаримъ съ грѣховетѣ на цѣлия свѣтъ. Това е задача за силнитѣ хора. Когато постави тази задача за разрешаване, Богъ ще намѣри силенъ човѣкъ, на когото ще я възложи. Преди две хиляди години Христосъ бѣше натоваренъ съ тази задача и я реши. Той понесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Отъ васъ се изисква малко нѣщо. Бѫдете вѣрни на малкото, което ви се дава. Мнозина се питатъ, какво особено е направилъ Христосъ. Това, което Христосъ направи, никой обикно- венъ смъртенъ не може да направи. Никой не може да бѫде като Христа. Въ едно отношение само може да бѫдете като Него — въ послушанието. Богъ натовари Христа съ грѣховетѣ на човѣчеството, и Той ги понесе, безъ да пита, защо трѣбва да се товари съ чуждитѣ грѣхове. Той си казваше: Такава е волята на Отца ми, и азъ ще я изпълня. Следователно, бѫдете и вие благодарни за това, което ви се дава. Тежъкъ билъ животътъ ви — благодарете за това. Не се оплаквайте на никого, нито другитѣ оплаквайте. Дошълъ единъ гладенъ човѣкъ при тебе и се оплаква отъ положението си. Вижъ, отъ какво има нужда и задоволи нуждата му, безъ да го оплаквашъ и съжалявашъ. Ако е гладенъ, нахрани го. Защо трѣбва да го съжалявашъ, че не ялъ 24 часа ? Има пиявици, паяци и други животни, които гладуватъ по цѣли сед-мици и месеци. Не може ли, тогава, човѣкъ да гладува поне 24 часа, безъ да се оплаква и безъ да го съжаляватъ ? Човѣкъ трѣбва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си. Това е законъ.

И тъй, задачата на човѣка е да почита себе си. Щомъ почита себе си, ще почита и другитѣ. Придобие ли това качество, той може да се развива правилно. Всѣки човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Следователно, ще почитате и цените всичко, което е излѣзло отъ Него. Само така ще разберете, какво представя човѣкъ. Който не познава себе си, гледа на всички хора повръхностно, не прониква въ душата имъ. Лесно е да се каже, че това е мѫжъ, а това — жена. Какво, въ сѫщность, е мѫжътъ, и какво — жената, малцина разбиратъ. Какво търсятъ мѫжътъ и жената, и това не знаятъ. Всѣки човѣкъ, мѫжъ или жена, търси любовьта. Ще кажете, че хората се влюбватъ. Какво представя влюбването? Да се влюбишъ въ нѣкого, това значи, да запалишъ свѣщьта си и да освѣтишъ пѫтя, по който вървишъ. Сѫщевременно и онзи, въ когото се влюбвашъ, запалва своята свѣщь. Кога пали човѣкъ свѣщь ? — Вечерь, въ голѣмата тъмнина. Когато слънцето грѣе, никой не се нуждае отъ запалена свѣщь. Тъй щото, ако влюбването освѣтява пѫтя ти вечерь, на мѣсто е. Щомъ изгрѣе слънцето, влюбването въ обикновената свѣщь е безпредметно. Значи, има смисълъ да се влюбишъ, но вечерь, когато срѣщашъ на пѫтя си опасни мѣста. Изгрѣе ли слънцето, ще се влюбишъ въ него. Не плачи за свѣщьта, която освѣтява пѫтя ти вечерь. Когато изгрѣе Великото Слънце на живота — Богъ, влюби се въ Него, безъ да съжалявашъ за физическото слънце. Богъ е всичко въ свѣта. Той носи животъ, сила, знание, свѣтлина и свобода за човѣшката душа. Той е идеалътъ, къмъ който се стреми всѣко живо сѫщество.

Помнете: Безъ Бога, т. е. безъ любовьта, нѣма животъ. Докато не се свържатъ съ нея, хората живѣятъ въ мѫчнотии и противоречия, които не могатъ да разрешатъ. И при любовьта има противоречия, но тѣ лесно се разрешаватъ. Любовьта е свѣтлина, която прониква въ човѣшкитѣ умове и сърдца и помага при разрешаване на задачитѣ имъ. Изгубятъ ли любовьта, тѣ тичатъ подиръ запалената свѣщь, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щомъ изгрѣе слънцето, напусни запалената свѣщь. Прибирай се рано вкъщи, да не става нужда да обърквашъ пѫтя си. Който спи презъ деня, а излиза вечерь, всѣкога разчита на свѣтлината на свѣщьта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркватъ пѫтя си: и който носи свѣщьта, и който върви следъ нея. Който носи любовьта въ сърдцето си, може да помага на всички. Щомъ види нѣщо криво, изопачено въ човѣка, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, какъ постѫпва съ него, вие се запитвате, не може ли да бѫде по-деликатенъ. Чудно нѣщо, какъ ще бъдете деликатенъ съ давещия? Ще скочите бързо въ водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брѣга. Тукъ ще го разтърсите, ще го обърнете съ главата надолу, да изтече навънъ погълнатата вода. Не е ли на мѣсто тази грубость ? За предпочитане е да намокришъ дрехата си, да се изложишъ предъ хората, да бъдешъ грубъ съ давещия, но да спасишъ живота му, отколкото да го оставишъ да се удави.

Свобода е нуждна на човѣка — свободна мисъль, свободни чувства. Бъди свободенъ,не съ огледъ на разбиранията и мнението на хората, но съ огледъ на абсолютната, Божествена справедливость. Бѫди готовъ всѣки моментъ да изпълнявашъ Божията воля, безъ да се питашъ, на мѣсто ли е помощьта ти, или не. Щомъ си справедливъ, всичко, което правишъ, е на мѣсто. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, презъ които минавате. Че сте неразположенъ, гнѣвенъ, сърдитъ — не се смущавайте. И неразположението, и гнѣвътъ сѫ на мѣсто. Когато нѣкой те безпокои, първо ще се разгнѣвишъ, а положението му. Учительтъ се сърди на ученицитѣ си, свещеникътъ — на своитѣ пасоми. — Защо се сърдятъ? — Защото не ги слушатъ. Вмѣсто да се сърдятъ, по-добре да запѣятъ една пѣсень. Така ще трансформиратъ състоянието имъ и ще ги заставятъ да бѫдатъ внимателни.

Сега и азъ ви говоря като учитель и се интересувамъ за промѣнитѣ, които ставатъ съ васъ. Отъ тѣхъ сѫдя, доколко сте възприели това, което ви се говори. Азъ имамъ вѫтрешенъ термометъръ и барометъръ, съ които опредѣлямъ и най-малкитѣ промѣни въ темпе-ратурата и атмосферното налѣгане. Това правя съ научна цель, а не съ цель да критикувамъ. Не критикувамъ човѣшкия животъ, но гледамъ на него като на задача. Единъ човѣкъ пѣе, другъ — играе, трети — свири, четвърти -— чете. Трѣбва ли да се питамъ, защо единъ се проявява по единъ начинъ, а другъ —другояче? Всѣки е свободенъ да прави, каквото иска, но самъ ще носи последствията на своитѣ постѫпки. Еди-кой си се напилъ и пѣе по улицата. — Негова работа. — Защо не се въздържа ? — Не може. Щомъ изтрезнѣе, ще се въздържа. Обаче, като пиянъ, винтоветѣ му сѫ разслабени, не може да се въздържа. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да обмисля нѣщата преди да ги е направилъ. Така той се възпитава. Ако питате, кой човѣкъ е възпитанъ, отговарямъ: Истински възпитанъ е онзи, който е абсолютно справедливъ, както къмъ себе си, така и къмъ ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.

Помнете: абсолютната справедливость из-исква, да се даде на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество онова, което му е опредѣлено.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

23. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 8 мартъ, 1936 г„ 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...