1936_02_16 Огъньтъ на любовьта

[Ани]

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Огънътъ на любовьта

Размишление,

Послание къмъ Римлянитѣ, 10 гл.

Има въпроси въ човѣшкия животъ, които сѫ мѫчно разрешими. Напримѣръ, въпросътъ за вѣрата, за правото, за любовьта сѫ мѫчно разрешими. Всѣки казва, че вѣрва, но, въ края на краищата, дохожда до положение, дето вѣрата му не помага. — Кѫде се крие погрѣшката ? — Въ неразбирането. Щомъ вѣрата ти не е въ състояние да ти помогне, ти имашъ материалистически схващания за живота.

Мнозина казватъ, че единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е прехраната. Тѣ мислятъ, че като разрешатъ този въпросъ, всичкитѣ имъ работи ще се наредятъ добре. Въ сѫщность, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човѣкъ пакъ е недоволенъ, има нѣщо неуредено въ живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човѣка. Като се занимава съ неразрешенитѣ въпроси, най-после човѣкъ казва: Не искамъ да се занимавамъ повече съ тѣзи въпроси. Обаче, и при това положение, той пакъ изпада въ мѫчнотии. И да се занимавашъ, и да не се занимавашъ съ неразрешенитѣ въпроси, все ще се натъквашъ на мѫчнотии. За предпочитане е да се занимавашъ съ тѣхъ; по-лесно ще понесешъ мѫчнотията. Това е все едно, презъ лѣтото да не се интересувашъ отъ зимата. Каквото и да правишъ, колкото и да мислишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Зимата си е зима; тя ще донесе студъ, мразъ, който не можешъ да избѣгнешъ. Обаче, ако мислишъ съзнателно за зимата, ще бѫдешъ предвидливъ, на време да си купишъ дърва и вѫглища. Така ще отоплявашъ стаята си и ще смегчишъ поне малко суровитѣ условия на зимата. Ако не мислишъ за зимата още презъ лѣтото, студътъ ще те завари неподготвенъ и ще ходишъ отъ кѫща на кѫща, да се топлишъ. Затова, съветвамъ ви: Мислете върху трудно разрешимитѣ въпроси, макаръ и да нѣмате успѣхъ. Мисъльта е свѣтлина, която прониква и въ голѣмия мракъ. Колкото и да е слаба, все ще освѣти нѣкой кѫтъ. Мѫчнотиитѣ въ живота ще продължатъ най-много четири-петь месеца, докато трае зимата. Щомъ дойде пролѣтьта, часть отъ мѫчнотиитѣ изчезватъ.

Въ природата сѫществува единъ начинъ на разбиране, нареченъ здравословенъ. Който се рѫководи по него, лесно се справя съ мѫчнитѣ и трудно разрешими въпроси. Гледате, какъ нѣкой майсторъ полира камънитѣ. Търка единъ камъкъ известно време и следъ това взима другъ. Какъ се познава полираниятъ камъкъ отъ неполирания ? — По гладката повръхность. Достатъчно е да го пипнешъ, за да познаешъ, че е добре полиранъ. По него нѣма никаква грапавина. Сѫщото се отнася и до вѣрата. За да познаешъ, доколко можешъ да разчиташъ на своята вѣра, пипни я съ рѫката си. Ако усѣтишъ най-малката грапавина, ще знаешъ, че вѣрата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води къмъ повреди и разрушения. И най-голѣма буря да ви сполети, не трѣбва да се разколебавате. Колебанието показва, че вѣрата ви е слаба. Колко пѫти екскурзиантитѣ отлагатъ екскурзиитѣ си при промѣна на времето. Нѣкой тръгва сутринь на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва из върви два-три километра, явяватъ се облаци и започва да вали. Щомъ го накваси дъждътъ, той се връща назадъ, не се решава да продължи пѫтя си. Значи, най малката промѣна на времето, внася колебание. Дъждътъ само го изпитва. Ако бѣше продължилъ пѫтя си, времето щѣше да се оправи. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава ? Това показва, че повечето хора днесъ не вървятъ съ знание и виждане, но съ пи-пане. Истинската вѣра не се колебае отъ нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човѣкъ трѣбва да издържа докрай.

„Понеже Божията Правда като не разумѣватъ, и своята си правда като искатъ да възстановятъ, не се покориха на Божията Правда“. (— 3 ст.). — Апостолъ Павелъ обръща внимание на евреитѣ, че, като смѣсили Божията Правда съ своята, искали да възстановятъ своята правда. Това е било въ миналото, но и до днесъ още всички хора искатъ да възстановятъ своето право вмѣсто Божието. Ако работитѣ ви не се нареждатъ, както вие желаете, чудите се, защо Богъ е създалъ така свѣтътъ, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вѣрата ви се разколебава, започвате да се съмнявате въ Бога. Следъ това казвате: Азъ имамъ вече друго вѣрую. — Какво е новото ти вѣрую ? Старото ти вѣрую поддържа вѣра и служене на себе си. Какво ще придобиешъ, ако вѣрвашъ само въ себе си ? Какво спечелиха евреитѣ, които искаха да възстано- вятъ своята правда? Нѣма народъ, който да е миналъ презъ такива голѣми люшкания, както еврейскиятъ. Ако е за твърдость, тѣ сѫ по-твърди отъ българитѣ. Умътъ имъ днесъ е дошълъ на мѣсто, и тѣ пакъ искатъ да въз- становятъ своето право. Това нѣма да стане. Богъ е създалъ свѣта и далъ правото на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ, но надъ всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тѣхъ въ себе си, а не въ Провидението. Ако работитѣ ви не вървятъ добре, търсете причината за това въ себе си, въ своитѣ родители, въ своитѣ баби и прабаби, въ обществото, въ народа, но въ никой случай въ Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мѫчнитѣ въпроси. Като влѣзе свѣтлина въ ума ви, предметитѣ ще бѫдатъ ясни и опредѣлени.

И тъй, правилното разрешаване на въпроситѣ се крие въ абсолютната вѣра въ Бога. Ще вѣрвашъ, че всичко, което Богъ е създалъ, е съвършено. Той не допуща никакви погрѣшки. Това трѣбва да бѫде основното вѣрую на човѣка. Щомъ допуснешъ въ мисъльта си, че Богъ прави погрѣшки, ти си на кривъ пѫть. Значи, ти, несъвършениятъ, ще имашъ мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършениятъ да намира грѣшки въ Съвършения? Може ли плодътъ да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смѣшно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, отъ нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, да разлюлѣе клонетѣ и да покаже на ябълката, че мисъльта и е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи отъ дървото. Следователно, всѣки, който иска да възстанови своя-та правда, вмѣсто Божията, ще го брулне вѣтърътъ, и той ще падне на земята. Щомъ се спъвашъ и падашъ, щомъ губишъ вѫтрешния си миръ и равновесие, ти си на кривъ пѫть. Както и да се оправдавашъ, мисъльта ти е крива. — Еди-кой си философъ, еди-кой си проповѣдникъ мисли така. — И тѣ сѫ като тебе. Че си билъ така възпитанъ, че така сѫ те учили, това не те оправдава. Всѣки, който пада на земята отъ най-слабия вѣтрецъ, живѣе въ заблуждения и противоречия.

На какво се дължатъ противоречията ? — На желанието въ човѣка да бѫде като Бога, да замѣсти Неговата Правда съ своята. Богъ е незамѣнимъ. Неговитѣ дѣла сѫ съвършени. Той се проявява такъвъ, какъвто е въ действителность. А човѣкъ, който иска да стане като Бога, всѣкога се проявява такъвъ, какъвто не е. И дяволътъ, който пожелалъ да бѫде като Бога, да създаде нѣщо особено, родилъ лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата въ свѣта ? Тя е мѣхуръ, пъленъ съ нечистъ въздухъ. Достатъчно е да боднешъ мѣхура съ игла, за да се изпраздни. Но дяволътъ се опитва да го продава като нѣщо ценно. Той казва, че мѣхурътъ е пъленъ съ бѣло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мѣхура съ себе си, но веднага вижда, че се излъгалъ. Той разбира, че нечистиятъ въздухъ не храни. Като видѣлъ, че съ лъжата не може да се прочуе, дяволътъ решилъ да създаде човѣкъ, както Богъ е направилъ първия човѣкъ. Това е споредъ една богомилска легенда. Богъ го оставилъ свободенъ, да прави, каквото иска. И дяволътъ направилъ единъ човѣкъ, който се движилъ, говорилъ, работилъ, но едно му липсвало: душа нѣмалъ. Значи, всѣки човѣкъ, който нѣма душа, е роденъ отъ дявола. Който има душа, е роденъ отъ Бога. Като разбралъ погрѣшката си, дяволътъ отишълъ при Господа, съ молба да вдъхне душа и на неговия човѣкъ. Богъ вложилъ часть отъ душата въ човѣка, който дяволътъ направилъ. Отъ благодарность, дяволътъ обещалъ, че половината отъ печалбитѣ на неговитѣ хора ще бѫде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Какъ се познава човѣкътъ, направенъ и роденъ отъ Господа и този, направенъ отъ дявола ? Първиятъ живѣе и служи изключително на Господа. Той е изцѣло Божие творение, дяволътъ не е взелъ никакво участие въ създаването му. Вториятъ принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.

Сега, задачата на всѣки човѣкъ е да ликвидира съ дяволското творение, да не прави новъ договоръ съ дявола. Всички мѫчнотии, нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ се дължатъ на договора, който хората направили въ далечното минало съ дявола. Този договоръ се вижда отъ лъжата, която сѫществува между хората. Напримѣръ, двама млади се оженятъ, но дълго време сѫ бездетни. Жената се обръща къмъ Бога, съ молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подаришъ едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Богъ чува молитвата и, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младежъ и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща къмъ Господа съ следнитѣ думи: Господи, защо ти е моятъ синъ ? Ти нѣмашъ нужда отъ него. Нека бѫде свободенъ, да си поживѣе, както 

разбира. Ще направя курбанъ, да откупя сина си отъ обещанието, което дадохъ. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вмѣсто сина си. Това е лъжата, която дяволътъ внесе въ свѣта, и съ която човѣкъ се свърза. Следователно, когато човѣкъ даде обещание да служи на Господа, това е майката въ него. Остане ли безъ влиянието на майка си, той търси начинъ да се откупи съ нѣщо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става подъ влиянието на дявола въ човѣка. Красивъ е стремежътъ на душата, но често дяволътъ взима надмощие и разкжсва връзката между нея и Бога.

Една американка обещала сина си на Господа, съ цель да получи Неговото благословение. Дошълъ деньтъ на посвещението му, но майката казала: Синко, обещахъ те на Господа, да проповѣдвашъ Словото Му. Днесъ, обаче, намирамъ, че и по другъ пѫть можешъ да Му служишъ. Не е нуждно непремѣнно да проповѣдвашъ Словото Божие. Стани търговецъ, да спечелишъ много пари, за да помагашъ на бедни и страдащи. Синътъ гослушалъ майка си и чрезъ търговията се откупилъ отъ Господа. Отишълъ въ Австралия, дето станалъ голѣмъ търговецъ. Работитѣ му тръгнали добре, спечелилъ голѣмо богатство и помагалъ на бедни. Въпрѣки това, една голѣма криза въ търговията го изненадала: той из- губилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Като видѣлъ, че не може да върне богатството си, решилъ да стане проповѣдникъ, дано получи Божието благословение. Той постѫпилъ споредъ общото мнение: Докато е младъ, човѣкъ служи на дявола, а като остарѣе — на Бога. Това значи: поживѣй си, докато си младъ; като остарѣешъ, служи на Господа. Но Богъ не се лъже. Той не се нуждае отъ стари, разочаровани хора, които искатъ да се спасятъ чрезъ Словото Му.

Мнозина се питатъ, какъ трѣбва да се проповѣдва. — Има два начина за проповѣдване: Божественъ и човѣшки. Първиятъ начинъ е проповѣдването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Ще проповѣдвашъ непрестанно: като младъ и като старъ, като лѣгашъ и като ставашъ, на този и на онзи свѣтъ. Вториятъ начинъ е проповѣдване съ прекѫсване. Така проповѣдва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакътъ, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларьтъ, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божественитѣ процеси сѫ непреривни, а човѣшкитѣ — прекѫснати и непостоянни.

Слушате нѣкой проповѣдникъ и сте доволни отъ него. — Защо сте доволни ? — Защото проповѣдьта му била дълга. — Кога проповѣдьта е дълга ? — Когато вѣрата на слушателитѣ е слаба. Ако вѣрата имъ е силна, достатъчно сѫ петь минути, за да разбератъ всичко онова, което се говори съ часове. (Вѣрата, любовьта, истината сѫ изключителни нѣща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовьта не е още достѫпна, постоянно пита, какъ да обича. Преди да си изпиталъ любовьта, не можешъ да получишъ отговоръ на въпроса си. Ще опиташъ любовьта на Бога къмъ себе си и тогава ще разберешъ, какъ да обичашъ хората. Това значи: ще отидешъ при Бога, Той да те научи, какъ да обичашъ. Никой, освенъ Бога, не е въ състояние да научи човѣка да обича. Богъ е изворътъ, отъ който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, отъ тѣхъ да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и праздни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е въ състояние да ви освободи, да ви направи истински човѣци.

Често слушате да казватъ, че Богъ не сѫществува, понеже никѫде не може да се намѣри. Въ сѫщность, Богъ живѣе въ човѣка, нѣма защо да Го търсятъ нѣкѫде, и тамъ да Го намѣрятъ. Исайя казва: „Намѣриха ме тѣзи, които не ме търсѣха: явенъ бѣхъ на тѣзи, които не питаха за мене. Цѣлъ день простирахъ рѫцетѣ си къмъ народъ, който не се покорява и противоречи.“ (— 20 и 21 ст.). — Това е противоречие. Тѣзи, които не търсѣли Господа, и Господъ не ги търсѣлъ, тѣ Го намѣрили. А тѣзи, които търсѣли Господа, и които Господъ търсѣлъ, не Го намѣрили. Какъ се обяснява това противоречие? Много просто. Единъ ученикъ отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, пито слуша, какво преподава учительтъ. Другъ младежъ не посещава училището, но самъ учи, безъ учитель. Той обича знанието и го придобива, а неговиятъ другарь посещава училището, но не работи, не слуша учителитѣ си и не придобива знания. Привидно ученикътъ търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любовь къмъ знанието и истината, и самъ ги придобива.

Сега, като се говори за хора, създадени отъ Бога, а други — отъ дявола, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате и да питате, отъ кои сте. Това се познава лесно. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Докато грѣши, докато пада и става, човѣкъ още не се е освободилъ отъ съдружието си съ дявола. Затова, естествено е, дяволътъ да взима участие въ печалбитѣ на човѣка. Той има дѣлъ въ неговитѣ работи и доброволно, или не, трѣбва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човѣка, какъ да живѣе, да защищава своитѣ права и интереси. Съще-временно, той го убеждава, че това, което е негово право, нѣма отношение къмъ другитѣ хора. Така той внася раздвояване въ умоветѣ на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи отъ грѣха, трѣбва да се роди отново, отъ духъ и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.

И тъй, само онзи може да знае, кой е правъ, който самъ постъпва право; само онзи може да познае кривото, който самъ постъпва криво. На същото основание, казвамъ: здравиятъ познава, кой е здравъ; болниятъ познава, кой е боленъ. Който е боледувалъ, само той знае, какво нѣщо е болестьта. Той е миналъ презъ такива опитности, каквито здравиятъ не познава. Не е лошо човѣкъ да е боледувалъ, или да е билъ кривъ. Здравето се цени чрезъ болестьта, а правото — чрезъ кривото. Ще кажете, че кривитѣ постъпки водятъ къмъ престъпления. Има голѣми и малки престъпления, за които хората се наказватъ. Едно дете влиза въ чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарьтъ го хваща и го предава на стражара. Отъ това, какъ ще подведатъ работата, може да се заведе голѣмо дѣло. Въ същность, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Погрѣшката имъ бѣше малка, но последствията и бѣха голѣми. Като ядоха отъ забранения плодъ, за оправдание, тѣ си послужиха съ лъжа. Тя стана причина да напуснатъ рая. Ако не бѣха излъгали, погрѣшката имъ щѣше лесно да се изправи. Обаче, тѣ допуснаха най-голѣмото престъпление въ живота — лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.

Като грѣши, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси, докато изправи погрѣшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрѣшилъ. После съзнава, но не иска да се признае. Най-после признава погрѣшката си и се мѫчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрѣшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпѫдятъ отъ райската градина. Следъ това ще минатъ хиляди години, докато се върнете отново въ рая. Съвременнитѣ хора едва сега сѫ започнали да съзнаватъ погрѣшкитѣ си. Следъ това ще започнатъ да ги из- правятъ. Докато дойде този день, тѣ ще оратъ и сѣятъ земята, съ поть на челото ще изкарватъ прехраната си, както бѣше казано на Адама. И жената ражда деца съ мѫки и страдания, както бѣше казано на Ева. И на змията бѣше казано, по коремъ да се влачи и съ пръсть да се храни. Като видѣ Богъ, че се разкаяха, каза имъ: Ще изпратя Сина си, да ви научи, какъ да живѣете. Така ще се спасите и ще се върнете въ рая. Христосъ дойде на земята и проповѣдваше на човѣчеството новия законъ — законътъ на любовьта. Той имъ каз-ваше : Който иска да се спаси, трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ заблужденията на свѣта, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които свѣтътъ дава, ще го заведатъ въ правия пѫть. Свѣтовното учение е старо, отживѣло своето време. То води къмъ заблуждения и разочарования. Спасението на човѣка не е нито въ женитбата, нито въ майчинството, нито въ високитѣ служби. Искашъ ли да се спасишъ, да познаешъ Бога, бѫди готовъ да изпълнишъ волята Му и да Му слу- жишъ.

Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си и баща си, отъ богатството си, отъ себе си и отъ своя животъ и не ме последва, не може да бѫде мой ученикъ.“ — Възможно ли е човѣкъ да се откаже отъ всичко това и да бѫде щастливъ? — Възможно е. Сегашнитѣ хора, съ своето знание и богатство, приличатъ на натоварени коне. Какво допринасятъ на коня книгитѣ на ученитѣ и богатството имъ, които той носи на гърба си ? Не само че не го правятъ ученъ, но охлузватъ гърба му. Коньтъ пъшка подъ тежестьта на товара и се оплаква, че гърбътъ му страда. Той пита, какъ да се освободи отъ този товаръ. Нищо не му остава, освенъ да го хвърли и да бѣга въ гората, на свобода. Книгитѣ, богатството, които носи на гърба си, не сѫ негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежатъ. Какво трѣбва да прави машинистътъ, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щомъ се отегчи, има право да напусне. Ще дойде другъ, вмѣсто него, да продължи работата. Щомъ товарътъ на гърба ти стане тягостенъ, хвърли го настрана! Той е зло, отъ което трѣбва да се освободишъ.

Тъй щото, ако питате, какво представятъ злото и доброто, отговарямъ: Злото е тежъкъ товаръ, който носишъ день и нощь на гърба си. Доброто е благо, което всѣкога те следва. Злото ограничава човѣка и го прави нещастенъ, а доброто му показва правия пѫть и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христосъ носѣше тежъкъ то- варъ. Наистина, Христосъ понесе грѣховетѣ на човѣчеството, но знаеше, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Той казва: „Иде вече царьтъ на този свѣтъ, който нѣма нищо общо съ мене. За да познае свѣтътъ, че азъ любя Отца, станете да отидемъ оттукъ“. Когато се намираше въ изпитания, Христосъ се молѣше усърдно на Бога. Той мина презъ такива страдания, че кървавъ поть излизаше отъ поритѣ Му. Въ момента на най-голѣмитѣ страдания, Той се молѣше на Бога да се отмѣни тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля“. Така Христосъ показа на човѣчеството, че всички трѣбва да миватъ презъ голѣми страдания, за да влѣзатъ въ пѫтя на любовьта. Въ най-тежкитѣ моменти на живота си Той бѣше самъ, ученицитѣ Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, съ Когото бѣше свързанъ. Постѫпвайте и Вие като Христа. Щомъ се намѣрите предъ мѫчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бѫде Твоята воля! Никой не може да влѣзе въ Царството Божие безъ страдания. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не се откаже огъ незаконното богатство на своитѣ дѣди и прадѣди. — Какво ще остане за насъ, ако се откажемъ отъ цѣлото си богатство ? — Ще ви остане сѫщественото. Какво губи човѣкъ, ако има единъ истински приятель и деветь лъжливи и се откаже отъ деветтѣ ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятель, който може да ви следва навсѣкѫде. Той е истинското богатство, а деветтѣ сѫ лъжливото, фалшиво богат-ство, което всѣки моментъ може да ви изневѣри. Кое е истинското богатство? — Божията Любовь, Божието знание и Божията истина. Тѣ вървятъ подиръ човѣка и на другия свѣтъ. Човѣшката любовь трае най-много до гроба, а Божията и следъ гроба. Тя е вѣчна и неизмѣнна.

По какво познавате, дали даденъ човѣкъ ви люби? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да вдигне кръста си и да ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бѫде съ васъ и на този, и на онзи свѣтъ; и до гроба, и следъ гроба. Жената плаче за мѫжа си, че го изгубила, облича се съ черни дрехи, но следъ една година казва: Живитѣ при живитѣ, умрѣлитѣ при умрѣлитѣ. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за другъ мѫжъ. Колкото и да говори за любовьта си къмъ своя мѫжъ, любовьта и е временна и измѣнчива. Ако любовьта не следва вашия мѫжъ или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора съ слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да стигне върха на планината. Само така той ще бѫде спасенъ и ще влѣзе въ рая. Остане ли въ подножието на планината, ще излѣзе вънъ отъ рая. — Можемъ ли да стигнемъ върха ? — Можете. — Какъ ? — Чрезъ вѣрата. Ние говоримъ за онази вѣра, която ви помага да разбирате нѣщата. Ние говоримъ за онази истина, която е въ васъ; ние говоримъ за онази любовь, която е въ васъ. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любовь, истина и знание, нищо не можете да разберете.

Защо човѣкъ разбира мѫчно нѣщата? — Защото живѣе въ временния порядъкъ на живота. Какъ ще разчиташъ на чуждата кѫща ? Ти си наематель, днесъ живѣешъ въ една кѫща, но следъ година собственикътъ разваля кѫщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснешъ. За да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ собствена кѫща, никой да не те пѫди. Следователно, разчитайте само на сѫщественото, на реалното, на Божественото въ себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сѣнка на реалностьта. Не бѣгайте отъ сѣнкитѣ, защото и тѣ могатъ да ви донесатъ временно благо, но не разчитайте на тѣхъ. Любовь, която носи животъ, е истинска; знание, което носи свѣтлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизмѣнна. Това сѫ максими, които трѣбва да носите съ себе си. Съ тѣхъ трѣбва да разрешавате всички мѫчнотии въ живота си. Тѣ сѫ орѫжия, съ които можете да воювате безопасно, както за себе см, така и за близкитѣ си.

Съвременнитѣ хора се питатъ, какъ ще се оправи свѣтътъ ? — Чрезъ огъня на любовьта. Най-силниятъ огънь, който сѫжществува въ цѣлата вселена, е огъньтъ на любовьта. Дето се насочи този огънь, всичко стопява. Срещне ли неприятель на пѫтя си, тя стопява всичкитѣ му орѫжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуденъ да отстѫпи. Това не значи, че огъньтъ на любовьта ще изгори свѣта. Който мине презъ нейния огънь, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влѣзе въ новия животъ. Нѣма сила въ свѣта, нито живо сѫщество, които могатъ да устоятъ на огъня на любовьта. Всѣки, който се опита да и се противопостави, минава презъ голѣми страдания. Нѣма мѣсто, дето огъньтъ и да не прониква; той действува и въ ада, и въ рая.

Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ чрезъ любовьта за онѣзи, които Го любятъ“. Велико благо е за душата да мине презъ огъня на любовьта. Цѣлата вселена ще се отвори за васъ, като жилище; ще почувствувате връзката си съ Бога, като вашъ Баща, и ще се радвате на онази вѣчна свобода, която дава възможность на всичко живо да расте, цъвти и зрѣе.

Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовьта. Който издържи на този огънь, той ще бъде спасенъ. Казано е за Христа, че донесълъ огънь въ свѣта — огъньтъ на любовьта. Затова наричатъ Христа „Агнецъ Божи“. Той донесе Божията Любовь, която ще освободи човѣчеството отъ робството и ограниченията, отъ връзкитѣ на миналото, които го спъватъ. Тогава ще се цитира новъ стихъ: „Търсѣха ме тѣзи, които азъ търсѣхъ. Намѣриха ме тѣзи, които азъ намѣрихъ“.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

20. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 16 февруарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгревъ.