Jump to content

1936_01_12 Топлината на любовьта


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Топлината на любовьта

Размишление.

Деянията на апостолитѣ, 24 гл.

Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ противоречия; лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Дето има животъ, всѣкога ще има и противоречия. — Не може ли да се махнатъ ? — Днесъ не може. — Кога ще се махнатъ ? — Нѣкога. Даже природата, която е разумна и богата съ възможности, не ги премахва. Тя знае, че тѣ сѫ необходими за развитието на човѣка. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ отъ противоречията на живота. Въ каквото вѣрва, това става. Ако вѣрва въ това, което сѫществува, него ще придобие; ако вѣрва въ това, което не сѫществува, ще изпадне въ голѣми противоречия. — Защо е така ? — Защото не може да бѫде другояче. Каквито обяснения да се даватъ за противоречията, все необяснени оставатъ. Защо сѫ убили еди-кого си ? Много обяснения ще се дадатъ, но нито едно отъ тѣхъ не помага на убития. Никой не може да му върне живота. Обясняватъ, напримѣръ, защо нѣкой човѣкъ е обранъ. Тѣзи обяснения ще го ползуватъ, никой не връща паритѣ му.

Истинско обяснение е това, което изправя нѣщата. Има смисълъ да дадешъ обяснение за нѣщо, което е станало, ако можешъ да го изправишъ. Стане ли нещастие, първо го поправи, а после дай обяснение, защо е станало.

Защо сѫществува злото въ свѣта ? Не питай, защо сѫществува злото, но питай, защо си го допусналъ въ себе си. Следъ това не се мѫчи да го изхвърлишъ, или да се боришъ съ него, но погрижи се да го ограничишъ. Не давай възможность на злото въ тебе да се шири. Обаче, речешъ ли да се боришъ съ него, то ще те победи. То е силенъ, уменъ противникъ, мѫчно ще се справишъ съ него. И злото има право да сѫществува, както и доброто. Важно е да не се даватъ условия на злото да се проявява. Нѣкой се оплаква, че като турилъ крака си въ циментовата каша, втвърдилъ се и не могълъ да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие и търси вината въ онзи, който на- правилъ кашата. Вината не е нито въ онзи, който направилъ цимента, нито въ онзи, който направилъ кашата. Вината е въ тебе. Защо влѣзе въ кашата ? Ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да не стѫпвашъ тамъ. Въ живота циментътъ има практическо приложение. Вмѣсто да пренасяшъ голѣми блокове отъ едно мѣсто на друго, по-добре счукай суровитѣ камъни на прахъ, опечи ги въ специална пещь и ги продавай като циментъ за строежъ. А ти, който минавашъ край постройната, внимавай да не загазишъ въ нѣкоя каша. — Защо огрубяватъ рѫцетѣ на онѣзи, които работятъ съ циментъ? Не може ли да не става това? — Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи съ него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се даватъ отъ ученитѣ за свойствата на цимента, нищо не може да ги измѣни. Както и да работишъ съ него, свойствата му оставатъ неизмѣнни. Щомъ го пипашъ, ржцетѣ ти непремѣнно ще огрубѣятъ.

Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ навреме. Ако туришъ рѫката или крака си въ цимента и го извадишъ веднага, само ще се оцапашъ. Ще вземешъ вода и ще се измиешъ. Погрѣшката е леснопоправимо. Оставишъ ли крака си 10-12 ч. въ циментовата каша, той ще се втвърди. Погрѣшката е мѫчнопоправима. Пакъ ще извадишъ крака си, но ще изгубишъ повече време, срѣдства, и ще си причинишъ по-голѣми страдания. Пазете се отъ погрѣшки — Защо не трѣбва да се правятъ погрѣшки? — За да не се намѣрите въ мѫчнотии при изправянето имъ. Казвамъ: Не правете погрѣшки, т. е. не туряйте мислитѣ, чувствата и желанията си въ циментовата каша, да не се циментиратъ. Не ги дръжте дълго време тамъ, за да не се втвърдятъ. Ако случайно кракътъ ви попадне въ тази каша, бързо го извадете навънъ и се отдалечете на нѣколко метра, за да бѫдете свободни.

И тъй, за да се справяте съ противоречията, трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Ще кажете, че всички хора грѣшатъ. — Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднатъ върху растението, тѣ мо- гатъ да го удавятъ. Тъй щото, ако единъ човѣкъ грѣши, неговата погрѣшка не е опасна; ако всички хора грѣшатъ, ще си пакостятъ едни на други. Погрѣшкитѣ имъ ще образуватъ морета и океани, въ които цѣлото човѣчество може да се удави. Голѣмитѣ порои и наводнения изкореняватъ дървета, събарятъ кѫщи, отнасятъ добитъкъ и хора.

Какъ трѣбва да се предпазвате отъ наводненията въ организма си ? Както въ природата ставатъ наводнения, така сѫщо ставатъ и въ организма. Когато въ организма се събере много вода, която не може да се асимилира, тя произвежда различни болести: водянка, плевритъ и др. Това показва, че болниятъ се влюбилъ въ водата. Не се влюбвайте въ водата, за да можете правилно да я асимилирате. Всѣко влюбване причинява известна аномалия въ организма: въ чувствата, въ мислитѣ и въ желанията на човѣка. Аномалиитѣ причиняватъ болезнени състояния въ организма, и човѣкъ започва да боледува и страда. Той излиза вънъ отъ законитѣ и порядъка на природата.

И тъй, противоречията въ живота се дължатъ на неправилнитѣ отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито въ доброто, нито въ злото. Влюбишъ ли се въ тѣхъ, тѣ ще ти дадатъ такива уроци, за които ще платишъ скѫпо. Прилагай доброто, безъ да се влюбвашъ въ него. Работи съ злото предпазливо, както опитниятъ химикъ работи съ киселинитѣ. Ще кажете, че човѣкъ е дете въ живота, не може да се обвинява за погрѣшкитѣ си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдавашъ човѣка, това значи, да му направишъ временна услуга. После той самъ трѣбва да свърши работата си. Следователно, не се оправдавай за погрѣшкитѣ си, защото, рано или късно, ти трѣбва да ги изправишъ. Нѣщата могатъ да се отложатъ за известно време, но не могатъ да се избѣгнатъ завинаги.

Злото е красива мома или красивъ момъкъ. То изгаря всѣки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи сѫ изгорени отъ злото. Бедни и богати, учени и прости сѫщо сѫ изгорени отъ злото. Какъ е станало изгарянето ? — Като се влюбили въ злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте въ злото, не му пишете любовни писма, не сѣдайте съ него на обща трапеза. По-добре остани самъ, въ уединение, отколкото да бѫдешъ въ обществото на злото. Какво ще направи вълкътъ, като срещне овцата ? Той ще я пита, отде иде, кѫде отива, какъ се казва и неусѣтно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецътъ, като види богатия търговецъ ? Той ще се запознае съ него, ще го пита за здравето му, за работатѣ му, докато неусѣтно го обере и изчезне.

Запитали единъ отъ мѫдрецитѣ на Египетъ, какво представя злото. Той стисналъ устата си и нищо не отговорилъ. На сѫщия въпросъ Христосъ отговаря: „Не противи се на злото !“ Срещнешъ ли го нѣкѫде, мини край него, поздрави го и върви напредъ. Речешъ ли да се боришъ съ него, ще си на- влѣчешъ такова страдание, отъ което главата ти ще побѣлѣе. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ непризнати герои, които се борятъ съ злото. Който се опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога билъ тъпканъ отъ него. Предназначението на човѣка е да работи за доброто, а не да се бори съ злото. Какъ ще се боришъ съ една стохилядна армия, добре въорѫжена и обучена? Ти излизашъ самъ срещу толкова хиляди души, които всѣки моментъ ще те унищожатъ, и нищо нѣма да остане отъ тебе. Колкото можешь да се боришъ съ злото, толкова и съ стохилядната армия. Не предприемай работи, които не сѫ по твоитѣ сили. Не е позволено на човѣка да се бори съ злото. За предпочитане е да се свържешъ съ тѣзи сто хиляди души чрезъ доброто, отколкото съ злото. Голѣма сила е злото. Ако искашъ да воювашъ, бори се съ грѣха, съ слабоститѣ и пороцитѣ въ себе си, а не съ злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господарь на злото, а слуга — на доброто. Познай злото, безъ да се свързвашь съ него.

Като се говори за злото, това не значи, че трѣбва да се страхувате отъ него. Важно е да не се борите съ злото, за да не изпаднете въ положението на петгодишно дете, което излиза да се бори съ 25 годишенъ момъкъ, който е трениранъ въ изкуството да се бори. Като погледне къмъ детето, момъкътъ казва: Съ деца не се боря. Така казва и злото: Съ деца, съ слаби и немощни хора не се боря. Велика сила е злото! Смѣшно е да се бори слабиятъ съ него. Той трѣбва да отстѫпи мѣстото си на силния, да се бори съ злото.

Мнозина се запитватъ, защо Богъ допусналъ злото. Това е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. Каквито обяснения да се дадатъ за него, той пакъ ще остане неразбранъ. Неразбранитѣ въпроси иматъ отношение къмъ бъдещето. Днесъ трѣбва да се занимавате съ въпроси, които сѫ близки до васъ, които могатъ да се разбератъ и приложатъ. Ще каже нѣкой, че злото трѣбва да се победи. Обаче, досега никой не го е победилъ. Който се е борилъ съ злото, на прахъ се е превърналъ, нищо не е останало отъ него. Да се боришъ съ злото, това е все едно, да се боришъ съ цѣлия свѣтъ. Можешъ ли да издържишъ тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно; не може да издържи на топлината на любовьта. Единственото нѣщо; което може да ви запази отъ злото, това е топлината на любовьта. Тя е щитътъ, съ който можете да се браните. Най-малката топлина на любовьта е въ състояние да ви запази отъ злото. То бѣга отъ нея като отъ чума. Значи, единствениятъ неприятель на злото е топлината на любовьта. Какъ трѣбва да се прояви и запази топлината на любовьта? За това има правила, но тѣ сѫ колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можешъ да носишъ.

Често хората се запитватъ, какъ може да се спаси свѣтътъ. — Това не е работа на хората. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. При това, свѣтътъ не се нуждае отъ спасяване. Ако трѣбва нѣкой да се спасява, това е човѣкътъ. Въпрѣки това, ние не се занимаваме съ сегашното състояние на човѣка. Че нѣкой страда, това не е предметъ за разискване. Днесъ страда, утре ще се радва. — Защо страда човѣкъ? — И това е неразрешенъ въпросъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ, но като страда, човѣкъ пакъ се пита, защо идатъ страданията. Който мълчи, лесно разрешава въпроситѣ си. Започне ли да говори, безъ да може да си помогне, той прилича на палавитѣ деца, които драсватъ кибритъ и палятъ сламата въ плѣвника. Щомъ видятъ, че отъ плѣвника излиза пламъкъ и димъ, почватъ да бѣгатъ. Защо не е герой, да остане въ плѣвника и тамъ да гледа огъня, а трѣбва да бѣга? Важно е да съзнае, че е направилъ погрѣшка и да се опита да я изправи, а не да бѣга. Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ, но чрезъ усилия, следъ време и това се постига. Всички хора, всички народи грѣшатъ, но не могать веднага да изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ съзнаватъ, че има нѣщо криво въ живота имъ; съзнаватъ, че има известенъ редъ, известна законность, която нарушаватъ, но, въпрѣки това, не могатъ да възстановятъ този редъ и законность. Има единъ свѣтъ на пълна хармония, на редъ и порядъкъ, но мѫчно се влиза тамъ. Който иска още днесъ да влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова.

Следователно, когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него, да се ползува разумно отъ новитѣ условия. Може ли говедарьтъ да направи говедата си философи? Това е невъзможно. — Отъ какво се нуждаятъ говедата? — Отъ свобода. Говедарьтъ трѣбва да хвърли тоягата си и да ги пусне на свобода. Хората мислятъ, че говедата не могатъ да пасатъ безъ говедарь. Вь интереса на хората е да пасатъ говедата, за да ги използуватъ. Докато човѣкъ изкарва говедата на паша, нито той придобива нѣщо, нито тѣ се ползуватъ отъ него. Не е завидна службата на говедаря. Що се отнася до говедата, тѣ сами, могатъ да пасатъ, да пиятъ вода, да излизатъ и да се връщатъ въ оборитѣ си.

Днесъ всички хора се намиратъ предъ злото. Какво трѣбва да правятъ ? — Едно отъ дветѣ: или да проявятъ любовьта си, или да бѣгатъ. Ако иматъ топлината на любовьта въ сърдцето си, злото ще отстѫпи; ако нѣматъ тази топлина, нека бѣгатъ далечъ отъ него, да не ги смаже. Злото мачка всѣки, който не носи топлината на любовьта въ себе си. Ще кажете, че не разбирате, какъ трѣбва да прилагате топлината на любовьта. Наистина, този въпросъ е неразбранъ, но и злото, и доброто сѫ мѫчни за разбиране.

Представете си, че между десеть млади момци влѣзе една красива мома. Какво ще правятъ момцитѣ?—Тѣ ще се скаратъ и сбиятъ за красивата мома. Всѣки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момцитѣ и момата не сѫ разумни, ще се сбиятъ. Това показва, че тѣ даватъ пѫть на злото. Ако сѫ разумни и познаватъ законитѣ на живота, всѣки отъ тѣхъ ще отстѫпи момата на другитѣ и нѣма да се биятъ. Така трѣбва да постѫпватъ хората, ако сѫ гладни и разполагатъ само съ единъ хлѣбъ. Десеть души сѫ тѣ, а хлѣбътъ е единъ. Вмѣсто да се биятъ за него, по-добре всѣки да го отстѫпи. Разумниятъ знае, че нѣкѫде го чака единъ хлѣбъ. Ако тукъ не получи нищо, отъ друго мѣсто ще му се даде. Ще кажете, че слабиятъ отстѫпва. Така е въ животинското царство, дето правото е на силния. Обаче, въ човѣшкото царство разумниятъ и силниятъ отстѫпва. Бѫдете разумни и отстѫпвайте предъ злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакътъ минава, не стойте на релситѣ. Като замине, може спокойно да стоите на релситѣ. Обаче, видите ли, че иде вторъ влакъ, пакъ бѣгайте настрана. Има време да стоите на релситѣ. Щомъ иде злото, трѣбва да отстѫпите, да му направите пѫть, то да мине. Това значи, да прилагате любовьта и да се ползувате отъ нейната топлина. Знание е нуждно на хората — истинско, положително знание. Днешното знание може да имъ проправи само една трета отъ пѫтя, дветѣ трети оставатъ непроправени. Придобиете ли истинското знание, вие ще проправите цѣлия си пѫть и ще станете господари на себе си.

Въ 24. глава отъ „Деянията на апостолитѣ“ се говори за апостолъ Павелъ, когото евреитѣ хванали като проповѣдникъ на Христовото учение — нова, опасна ересь, споредъ тѣхъ. Самъ Павелъ не билъ освободенъ отъ заблужденията на евреитѣ. Той влѣзълъ въ храма да се очисти. Когато запитали Христа, кѫде трѣбва да се покланя човѣкъ, на тази гора, или въ Ерусалимъ, Той отговорилъ: „Нито на тази гора, нито въ Ерусалимъ. Богъ е Духъ и които Му се кланятъ, въ духъ и истина трѣбва да Му се покланятъ.“ Обаче, Павелъ забравилъ това и отишълъ въ Ерусалимъ, тамъ да се поклони и очисти. Той искалъ да привлѣче евреитѣ къмъ християнството, но тѣ го хванали и турили въ за- творъ. За да го освободи Феликсъ му поискалъ пари за откупъ. Павелъ нѣмалъ пари и не можалъ да се откупи, поради което останалъ въ затвора. Така Феликсъ угодилъ на евреитѣ. Ще кажете, че тѣзи нѣща, които станали преди две хиляди години, нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Питате се, не можа ли Павелъ да постѫпи по другъ начинъ, да не го турятъ въ затворъ. Можа, но постѫпи така, че трѣбваше да го затворятъ. И Феликсъ можа да го пусне отъ затвора, но искаше затова пари. Феликсъ вика Павла при себе си и му казва: Хубаво е това учение, но при сегашнитѣ условия не може да се приложи. И съвременнитѣ хора иматъ нови идеи, но като ги изнесатъ предъ свѣта, едни имъ казватъ, че не е дошло времето за тѣхъ; други казватъ, че сѫ праздни приказки. Не е така: нито сѫ праздни приказки, нито сѫ прежде временно дошли, но хората не искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си. И апостолъ Павелъ, който проповѣдваше Христовото учение, имаше известни заблуждения, които го спъваха.

Задача на човѣка е да различи същественото отъ несѫщественото и да върви въ пѫтя на реалностьта. Дървото има много органи, които изпълняватъ специфична служба. Всѣки органъ е важенъ и необходимъ. Каква е ролята на листа? Чрезъ листата дървото диша. Много листа му сѫ нуждни, а не само единъ. Остане ли само единъ листъ, дървото изсъхва. Следователно, не оставяйте само съ една мисъль въ ума си и съ едно чувство въ сърдцето си. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има една основна мисъль но, за да се развива, тя се нуждае още отъ много мисли. Същественото е основа на нѣщата, а несъщественото — условие за проява на същественото. Като си служи и съ едното, и съ другото, човѣкъ се домогва до цѣлокупния животъ. За това той трѣбва да започне отъ малкото, отъ живота на листа и постепенно да отива къмъ цѣлото. Като изучите службата на листа, ще изучавате службата на пъпката, на малкитѣ клончета, на голѣмитѣ клоне, на стъблото, на цвѣта и плода. Само така ще имате ясна представа за цѣлото дърво, което обхваща живота на отдѣлнитѣ органи.

Нѣкой казва: Азъ съмъ българинъ и ще живѣя като българинъ. Другъ казва, че е англичанинъ и ще живѣе като англичанинъ. Трети е германецъ и ще живѣе като германецъ и т. н. Какво представятъ българинътъ, англичанинътъ, германецътъ и останалитѣ народности? Тѣ съ листа на дървото на живота. Изсъхнатъ ли, нищо не остава отъ тѣхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да живѣе като човѣкъ, а не като личность отъ известна народносгь. — Какъ ще живѣе като човѣкъ ? — Споредъ законитѣ на живата природа. Човѣкъ е онзи, който е въ съгласие съ реда и порядъка, съ законитѣ на разумната природа. Само така, той ще бѫде далечъ отъ противоречията.

Кога се явяватъ противоречията? — Когато трѣбва да се плащатъ дълговетѣ. Какво ще бѫде положението на сина, ако трѣбва да плаща дълговетѣ на баща си? Най-малкото наследство да вземе, той се нагърбва и съ дълговетѣ му. Добре е, ако придобивката е по-голѣма отъ дълга. Какво ще прави, обаче, ако дългътъ е голѣмъ, а наследството малко? Нищо друго не му остава, освенъ да се отрече отъ баща си. Бащата оставилъ на сина си дългъ отъ десеть милиона. Не се изплаща лесно такава сума. Трѣбва да спечели десеть тегления на лотария, билетъ отъ единъ милионъ лева, за да плати дълга на баща си. Такова щастливо съчетание е невъзможно. Съ честенъ трудъ не може да спечели десеть милиона. Значи, трѣбва да се откаже отъ баща си, за да се освободи отъ дълговетѣ му. Който живѣе по закона на любовьта, има възможность да изплати дълга на баща си. Какъ ще стане това ? Кредиторътъ на бащата е богатъ банкеръ, който има добра, красива дъщеря. Синътъ е младъ, уменъ момъкъ. Банкерътъ го харесва за свой зеть и казва: Давамъ дъщеря си за твоя жена, ако живѣешъ съ нея добре, безъ да и кажешъ обидна дума. Ако си готовъ да под- пишешъ това задължение, ще ти дамъ дъщеря си; не се ли наемашъ да го изпълнишъ, не ти давамъ дъщеря си. Тогава ще се задължишъ да платишъ полицата на баща си.

Така постѫпва и природата, като кредиторъ. Всички хора сѫ длъжници на природата, най-малко съ десеть милиона лева. Ако се задължите да живѣете споредъ нейнитѣ закони, тя е готова да прости дълга ви. Не живѣете ли споредъ законитѣ и, нищо друго не остава, освенъ да се нагърбите съ десетки и стотици години да плащате. Да се откажете отъ нея, това е невъзможно. То е все едно, да подпишете смъртната си присѫда.

Сега азъ не искамъ да ви опредѣлямъ, какъ трѣбва да живѣете. Ще живѣете — ще мислите, ще чувствувате, както искате и разбирате. Докато сте въ стадо, ще живѣете и ще се движите по онзи пѫть, по който ви води главатарьтъ. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пѫтя, сами ще намѣрите щастието си. Докато сте въ ятото, ще следвате неговитѣ закони. По-силнитѣ ще вървятъ напредъ и ще рѫководятъ по-слабитѣ. Така едни-други ще си помагате.

И тъй, когато се срѣщатъ силенъ и слабъ човѣкъ, тѣ лесно се разбиратъ. Силниятъ помага на слабия, а слабиятъ го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Обаче, срещнатъ ли се двама души, еднакво силни, тѣ веднага започватъ да спорятъ. Ако сѫ учени, спорятъ върху истинностьта на известни теории. Това показва, че тѣ живѣятъ на физическия свѣтъ. Споръ сѫществува на физическия свѣтъ. Всѣки иска да се прояви, да вземе надмощие, но, вмѣсто това, той започва да спори. Много естествено. Физическиятъ свѣтъ е пъленъ съ препятствия. Затова, като стане въпросъ за работа, ще взематъ здравия, а не болния. Болния турятъ въ болница, а здравия — на работа. Казватъ му, какво трѣбва да направи, и го оставятъ свободенъ. Като свършатъ работата си, и двамата ще бѫдатъ доволни. Работи съ най-силнитѣ си мисли и чувства, а слабитѣ остави на почивка, да заякнатъ. Срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, не го учи, какъ трѣбва да работи. Какви уроци ще давашъ на способния музикантъ или художникъ ? Тѣ сѫ имали учители, а сега вече сѫ учители на себе си.

Какво е нуждно на съвременнитѣ хора? — Да излѣзатъ вънъ отъ затворитѣ, на свобода, да дишатъ чистъ въздухъ. Какво ще стане съ хората, ако влѣзатъ въ херметически затворенъ замъкъ? Първия день ще се чувствуватъ добре, но колкото повече минава времето, въздухътъ става нечистъ, и тѣ се оплакватъ отъ главоболие, виене на свѣтъ и т. н. — Какво имъ недостига ? — Въздухъ. Следователно, ограничителнитѣ условия, при които живѣятъ хората, се дължатъ на отсѫтствието на въздухъ. На това се дължи голѣмото безпокойство и тревоги, които тѣ преживяватъ. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе чистъ въздухъ отвънъ, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне. Чистъ въздухъ и топлина на любовьта липсватъ на хората.

Днесь всички говорятъ за нови идеи. Обаче, новитѣ идеи не сѫ за всички умове. Както обущата на едното не сѫ удобни за другиго, така и новитѣ идеи не прилѣгатъ на всѣки умъ. Обущарьтъ казва,че прави хубави обуща. По какво се познава това ? По обущата, които прави на своитѣ клиенти. Това още не показва, че и моитѣ обуща ще бѫдать хубави. Азъ ще кажа мнението си само тогава, когато и на мене направи удобни и хубави обуща. При това, добриятъ майсторъ, като взема мѣрка на крака, трѣбва да има предъ видъ и съ какви чорапи ще ги носи клиентътъ: вълнени, памучни или копринени. Ето защо, когато изнасяте една идея предъ хората, трѣбва да имате предъ видъ нѣколко условия: предъ какви умове я изнасяте и какъ ще я възприематъ. Една идея е ценна за човѣка тогава, когато прилѣга на неговия умъ. Това значи, да има той прави възгледи за живота.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ нови идеи, но, въпрѣки това, хората не сѫ доволни — все имъ липсва нѣщо. — Какво имъ липсва? — Любовь къмъ Бога. Възлюбете Бога, и вие ще бѫдете щастливи и доволни.—-Какъ и кѫде ще Го намѣримъ? — Тръгнете по свѣта да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човѣкъ. Като го намѣрите, той ще ви покаже, кѫде е Богъ. Той е най-близо до Бога. Изобщо, търсете най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори. Тѣ ще ви посочатъ правия пѫть. — Какъ ще познаемъ, кой човѣкъ е най-добъръ? — Ще опитвате, ще го изучавате. Какъ познавате най-доброкачествената свѣщь? Ако имате сто свѣщи, ще запалите една отъ тѣхъ и ще видите, можете ли да четете свободно на свѣтлината и. Ако не можете да се ползувате отъ свѣтлината и, ще я изгасите и ще запалите втора, трета, четвърта свѣщь и т. н. Онази свѣщь, при свѣтлината на която четете и разбирате всичко, е най-добра за васъ. Следователно, дръжте се за онази ваша мисъль, която хвърля свѣтлина на пѫтя ви. Дръжте се за онова ваше чувство, което ви дава топлина и импулсъ въ живота. Дръжте се за онази ваша постѫпка, която внася сила въ организма ви и усилва волята ви. Тази мисъль, това чувство и тази постѫпка сѫ най-важни за васъ. Тѣ сѫ стъблото на вашето дърво, около което всички останали мисли, чувства и постѫпки се обединявятъ. То ги организира.

Любовьта къмъ Бога разрешава всички въпроси. Безъ тази любовь човѣкъ все ще се оплаква отъ нѣкакъвъ недоимъкъ. Той диша, но дробоветѣ му не сѫ достатъчно здрави, поради което не поема толкова въздухъ, който да пречисти кръвьта му. Той се храни, но стомахътъ му е слабъ, не може да извършва правилно храносмилането. Тази е причината, дето той често е неразположенъ, натъква се на мѫчнотии и противоречия. Мозъкъ имашъ, дробове имашъ, стомахъ имашъ, но, въпрѣки това, страдашъ и си недоволенъ отъ живота. Неразположението ви се отразява върху отношенията ви къмъ хората, затова ги дѣлите на приятни и неприятни.

Кои хора ви сѫ приятни, и кои — неприятни? Всѣки човѣкъ, който ви желае доброто и работи за васъ, помага ви въ науката, въ всички ваши предприятия, той ви е приятенъ и го обичате. Онзи, който не мисли за вась, не ви помага, не работи за вашето добро, не ви е приятенъ и не го обичате. Сѫщо така и вие сте приятни и обични на онѣзи, за доброто на които работите. Затова е казано въ Писанието, че Богъ люби онзи, който изпълнява волята Му и Го обича. Ето защо, нѣма човѣкъ на земята, който да не люби Бога, безразлично, дали съзнава това, или не. Богъ е Онзи, Който помага на човѣка и работи за неговото добро. Невъзможно е да не обичашъ онзи, който те обича. Ще дойде день, когато всички хора ще обичатъ Бога съзнателно. Щомъ обичатъ Бога и Го познаватъ, тѣ ще обичатъ всички хора и всички живи, сѫщества. Нѣма живо сѫщество на земята, въ което Богъ да не работи. Ще дойде день, когато човѣкъ ще обича живота въ цѣлата природа, отъ най-малкитѣ сѫщества до най- голѣмитѣ. Това значи, да живѣе човѣкъ съ радость и благодарность, съ готовность да помага на слабитѣ и страдащитѣ. Човѣкъ може да помага съ мисъльта си, но не всички сѫ развили тази способность. Силна мисъль е нуждна, за да се помага на хората.

Коя мисъль е силна? Кои сѫ отличителнитѣ и качества ? — Чистота и яснота. Тази мисъль наричаме още права. Който има такава мисъль, може съ успѣхъ да учи хората и да имъ проповѣдва. Неговата мисъль е като огъня: нечиститѣ нѣща стопява и изгаря. Който мине презъ този огънь, стопява се, пречиства се и започва да свѣти. Тази мисъль лѣкува болни, отваря затвори и освобождава затворницитѣ. Тя възкресява и мъртви. По въздействието на мисъльта на човѣка върху васъ познавате, какво учение носи той. Всѣко учение, което може да те пречисти да свѣтнешъ, е право. Не може ли да направи това, стой далечъ отъ него. Учение, което показва, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ти къмъ сѫществата отъ физическия, духовния и умствения свѣтъ, е право учение. То примирява хората съ Бога и ги напѫтва къмъ необятната любовь на козмоса.

Възлюбете Бога и мислете за Него така, както Той мисли за васъ! Той има предъ видъ всички живи сѫщества и имъ помага. Той вижда и разбира страданията имъ и търси удобенъ случай да ги освободи отъ тѣхъ. На всѣки човѣкъ Богъ казва, какъ да работи. На свещеника казва да проповѣдва и живѣе добре. На сѫдията, да сѫди справедливо и да бѫде снизходителенъ. На учителя, да учи ученицитѣ си добре. На господаря, да се отнася добре съ слугата си. На слугата, да работи добросъвѣстно и съ любовь. На майката и на бащата. 

Султанътъ се съмнявалъ въ думитѣ на ходжата и решилъ да го изпита. За тази цель, той поканилъ единъ день ходжата и гръцкия патриархъ на гости въ двореца, да си поговорятъ за духовни работи. Като поприказвали известно време, султаньтъ заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да донесе въ единъ голѣмъ сѫдъ прѣсно, топло млѣко и хлѣбъ, да закуси заедно съ гоститѣ си. Слугата изпълнилъ заповѣдьта на султана, донесълъ млѣкото и хлѣба. Седнали тримата да ядатъ, пръвъ султанътъ надробилъ хлѣба си, а следъ него и двамата духовници. Следъ това султанътъ взелъ голѣма лъжица и така разбъркалъ млѣкото, че хапкитѣ на тримата се смѣсили. Тогава той се обърналъ къмъ гоститѣ съ думитѣ: Нека всѣки вземе лъжицата и яде само отъ своитѣ хапки. Ходжата очудено запиталъ: Какъ ще познаемъ, кои хапки сѫ мои, и кои — на патриарха ? Султанътъ казалъ: Ако не знаешъ, кои хапки сѫ твои, отде ще знаешъ, какво прави Богъ всѣки моментъ? Ако не разбирате малкитѣ работи, какъ ще разберете голѣмитѣ ? Вѣрвайте въ това, което сами можете да провѣрите. Ако вѣрвате въ възможнитѣ нѣща, ще имате реални резултати; ако вѣрвате въ невъзможнитѣ нѣща, и резултатитѣ ви ще бѫдатъ такива.

Желая, всички да вѣрвате въ това, което е, а не въ това, което не е. Вѣрвайте въ Бога и въ топлината на Неговата любовь. Вѣрвайте въ Бога и вървете напредъ! Днесъ, или нѣкога, Той ще ви се открие. Тогава ще се убедите, че думитѣ ми сѫ вѣрни. Сега още не сте провѣрили думитѣ ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде день, когато и вестницитѣ ще пишатъ за това, което сега говоря. Макаръ че още не сте провѣрили истината, не казвайте, че думитѣ ми не сѫ вѣрни. Провѣреното приемете въ себе си, а непровѣреното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвѣщава ума и облагородява сърдцето. Реално е това, което работи за тебе.

Христосъ каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ По-точно казано: Азъ съмъ провѣрениятъ пѫть, провѣрената истина и про- вѣрениятъ животъ. Който върви въ този пѫть, ще разреши всички противоречия въ живота си. Тогава всички хора ще се ползуватъ еднакво отъ благата на провѣрения и опитанъ пѫть, на провѣрената и опитана истина, на провѣрения и опитанъ животъ.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

17. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 12 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...