Jump to content

1936_01_05 Знайниятъ Богъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Знайниятъ Богъ

Намѣрихъ едно капище,

на което бѣ написано:

„Незнаемому Богу.“

(Деяния на апостолитѣ, 17:23)

Когато Павелъ проповѣдваше на евреитѣ, почти нѣмаше разлика въ живота на онѣзи, които познаваха Бога и онѣзи, които не Го познаваха. И еднитѣ, и другитѣ живѣеха почти по единъ и сѫщъ начинъ. Тогава, на какво се дължи човѣшкото развитие ? Общо, или единично е развитието ? Отдѣлнитѣ лица се развиватъ единично, а народътъ се развива по опредѣленъ пѫть. Каквото и да му се проповѣдва, той неотклонно следва своя пѫть. Отъ хиляди години вълкътъ е единъ и сѫщъ въ проявитѣ си. Ако е станала нѣкаква промѣна, тя е микроскопическа. Може би, днесъ той дави овцетѣ по-малко, отколкото въ далечното минало. Това се дължи на факта, че днесъ овцетѣ се намиратъ подъ защитата на човѣка, а не на съзнанието на вълка — да не дави овцетѣ. Ако срещне сто овце на пѫтя си, той ще издави всичкитѣ. Питатъ ли го, защо прави това, и той не знае. Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на вълка. Сѫщото правятъ и мухитѣ. Когато времето се разваля, събира се повече електричество въ атмосферата, което се натрупва върху хоботчетата на мухитѣ. За да се освободятъ отъ електричеството, което ги дразни, тѣ хапятъ хората. — Кога се разваля времето ? — Когато животътъ на хората се влошава.

Явява се въпросътъ: сегашнитѣ хора ли сѫ по-добри, или онѣзи, които сѫ живѣли въ миналото? На този въпросъ не може да се даде обективенъ отговоръ. Каквото да се каже, отговорътъ ще бѫде субективенъ. Не можемъ да кажемъ, дали съвременнитѣ хора сѫ по-добри, или по-лоши отъ онѣзи, които сѫ живѣли въ далечното минало. Ако семейниятъ въпросъ се разглежда отъ положението на жената, вината за погрѣшкитѣ въ него се дължатъ на мѫжа; ако се разглежда отъ положението на мѫжа, вината ще бѫде въ жената; ако се разглежда отъ положението на децата, вината ще бѫде въ роди- телитѣ; и най-после, ако се разглежда отъ положението на родителитѣ, вината ще бѫде въ децата. Отъ което гледище да се излиза, все ще дойдемъ до субективното схващане на хората. Нашата задача не се заключава въ търсене погрѣшкитѣ на този или на онзи. Това нищо не ни ползува. Погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ, а не да се изнасятъ.

Срѣщате единъ коларь и му казвате, че оситѣ на колата сѫ повредени и го заставяте да спре. Той слиза отъ колата си, навежда се тукъ-тамъ, не вижда никаква повреда и казва: Не разбирамъ, кѫде се крие повредата. И да я намѣря, не мога да я поправя. Азъ не съмъ правилъ колата, другъ нѣкой я правиль. Качва се отново на колата си, шибва конетѣ и казва : Ще карамъ съ нея, докато мога. Щомъ престане да върви, ще слѣза и ще продължа пѫтя си пешъ. Каквото е отношението на коларя къмъ колата, такова е отношението на човѣка къмъ неговия животъ. Казватъ на нѣкого, че не живѣе добре. Той се оглежда натукъ-на-тамъ, не знае, какъ да изправи живота си. Започватъ да му проповѣдватъ да бѫде справедливъ, честенъ, милосърденъ и т. н. Той се чуди, какво да прави. Какъ да стане милосърденъ? Какъ да стане справедливъ? Най-после, като не може да изправи живота си, както хората го съветватъ, той тръгва по своя пѫть и казва: Другъ ми е далъ животътъ, Той ще ме научи, какъ да го изправя. Наистина, има нѣщо дълбоко въ човѣка, което му нашепва, какъ да постѫпва. Той чувствува вѫтрешно, справедливо ли е постѫпилъ, или не.

Единъ познатъ ми разправяше, че колкото пѫти се опитвалъ да говори на близкитѣ си, че нѣма другъ животъ, че Богъ не сѫществува, вѫтрешно нѣщо го изобличавало и му казвало: Не лъжи себе си, не лъжи и своитѣ близки. — Не зная положително, дали сѫществува другъ животъ. — Ако не знаешъ, не говори. Какъ смѣешъ да говоришъ за нѣща, за които нищо не знаешъ ? Ако се опитамъ да говоря за смъртьта, сѫщиятъ гласъ ме изобличава: Отде знаешъ, че смърть съществува? Ако искашь да говоришъ за нѣщо, говори за живота. Ти живѣешъ и познавашъ живота. Обаче, какво ще говоришъ за смъртьта, когато не си умиралъ? За смъртьта може да се говори само на теория.

Сега и вие искате да знаете, има ли бѫдещъ животъ. Защо ви е бѫдещиятъ животъ ? Ако не можете да живѣете добре въ сегашния моментъ, бѫдещето нѣма отношение къмъ васъ. Сегашниятъ животъ опредѣля вашето бѫдеще. Има смисълъ болниятъ да говори за бѫдещъ животъ, но не и здравиятъ. Болестьта е противоречие за болния, и той мечтае за другъ животъ, въ който нѣма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорятъ за бѫдещъ животъ, ние разбираме желанието имъ да живѣятъ спокойно, добре, безъ болести, страдания, мѫчнотии и противоречия.

Едно се иска отъ човѣка: да се освободи отъ заблужденията си. За тази цель, той трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, какво е писалъ тамъ Богъ и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждаватъ, защото уповаватъ на различни авторитети. Свѣтскиятъ казва: Еди-кой си ученъ така писалъ. Религиозниятъ казва: Еди-кой си пророкъ или апостолъ така писалъ. И едното, и другото мнение е важно, но какво ще кажешъ ти ? Какъ мислишъ ти върху даденъ въпросъ ? Еди-кой си ученъ, философъ отрича съществуването на Бога, на възвишения свѣтъ.

Има нѣща, които могатъ да се отричатъ, но има нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се отричатъ. Какъ ще отречешъ въздуха, водата, свѣтлината, храната? Какъ ще отречешъ живота ? Достатъчно е да те стисне нѣкой за врата, за да кажешъ: Въздухъ искамъ! Какъ ще отречешъ живота? Можешъ да не живѣешъ, както искашь и разбирашъ, но както и да живѣешъ, все е животъ. И кучето живѣе, макаръ, че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия животъ. Всѣки е опиталъ живота и неговитѣ блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителностьта е друга. Колкото и да отрича нѣщата, човѣкъ не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нѣщата, но не и да повлияе на тѣхното сѫществуване. Освободете се отъ личното гледане и схващане на нѣщата. Нѣкой казва, че всѣко нѣщо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всѣко нѣщо приятно за васъ е добро; и не всѣко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятнитѣ за васъ нѣща сѫ приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне въ нѣкой джобъ и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обранъ.

Казано е въ Библията: „Не кради!“ Споредъ нѣкои философи кражба не сѫществува. Тѣ казватъ, че не може да се открадне единъ предметъ, защото не може да се изнесе вънъ отъ земята. Може само да се премѣсти отъ едно мѣсто на друго, но все пакъ той си остава на земята. Въ сѫщность, ограбениятъ мисли другояче. Той казва: Всѣки човѣкъ представя особенъ свѣтъ. Следователно, когато нѣкой ме обере, моитѣ нѣща отиватъ въ другъ свѣтъ, въ свѣта на крадеца. И философскиятъ възгледъ за кражбата, и възгледътъ на обрания сѫ особенъ родъ коментарии на въпроса. Това е все едно, да разглеждате въпроса, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши. Добриятъ казва, че такъвъ се е родилъ; и лошиятъ казва, че такъвъ е роденъ. Ябълката е създадена да ражда ябълки, а трънътъ е създаденъ трънъ. Нито ябълката може да стане трънъ, нито трънътъ може да ражда ябълки. Ябълката може да подобри естеството си, да се облагороди, но не може да стане нито круша, нито друго нѣкое дърво. Следователно, колкото и да разисквате върху въпроса, може ли животътъ да се подобри, ще знаете, че човѣшкиятъ животъ може да се подобри и измѣни, но не и цѣлокупниятъ. Като облагородява характера си, човѣкъ постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя животъ, но не да измѣняте общия, цѣлокупенъ животъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаять отъ ново вѣрую, ново разбиране на живота. За да се домогнатъ до новото, тѣ трѣбва да изхождатъ отъ Божественото въ себе си, което различава нѣщата и опредѣля, кои сѫ прави и кои криви. Вънъ отъ Божественото никакъвъ идеалъ не сѫществува. Безъ него животъть на човѣка е подобенъ на животинския. Всички пороци и слабости въ човѣка се дължатъ на животинското му естество. Той възприелъ качествата на животнитѣ, затова понѣкога проявява инстииктитѣ и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Напримѣръ, двама души се скарватъ и се проявяватъ като мечка, тигъръ, змия и др. Единиятъ казва за другия: Ще изпия кръвчицата му! — Така постѫпва и мечката. Това не е нѣщо ново. Другъ казва: Ще го одуша! — Така постѫпва паякътъ. Човѣкъ възприелъ качествата на животнитѣ и, за да се освободи отъ тѣхъ, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станешъ истински човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, човѣкъ минава отъ животинската фаза въ човѣшката и отъ човѣшката въ Божествената. Всички хора ходятъ на два крака, но не всички иматъ човѣшко сърдце. Затова е казано въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ плътско, т. е. човѣшко.“

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ периода на познаване на доброто и злото. Познаването на злото води къмъ животинското царство, а познаването на доброто—въ човѣшкото царство. Запитвате, защо човѣкъ трѣбваше да яде отъ забранения плодъ. — Защото още не бѣше ликвидиралъ съ животинското начало въ себе си. Богъ му забрани да яде храни, които ялъ въ далечното минало, когато билъ въ животинското царство. Той му каза: Ако ядешъ отъ забранения плодъ, ще страдашъ и ще умрешъ. Животнитѣ минаватъ презъ страдания, каквито човѣкъ не може да си представи. Тѣ нѣматъ съди- лища, нѣматъ никакво право, на което да разчитатъ. Въ животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животнитѣ упражняватъ краката си. Колкото по-бързо бѣга животното, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да се спаси. Спасението му е въ бѣгането. Достатъчно е да проникнете въ живота на рибитѣ, да видите какъвъ адъ съществува тамъ. Тѣ се гълтатъ едни - други, безъ да могатъ да протестиратъ, да търсятъ своето право.

Страшно е положението на съществата, за които нѣма законъ и справедливость. Единственото същество, което днесъ се ползува отъ закона на правото и справедливостьта, е човѣкътъ. Като се натъква на нисшето и висшето начало въ себе си, той започва да се бори, докато едното отъ тѣзи естества вземе надмощие. Божественото въ него му казва: На вълка е позволено да дави овцетѣ, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха въ мрежата си, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено това. Нѣмашъ право да оплетешъ подобния си въ своята мрежа! За да прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Въп- росътъ не е за добрината на човѣка, важно е той да постави Божественото за основа на своя животъ. Останалото ще дойде само по себе си. Златото сѫществува на земята, нѣма да го създаваме днесъ. Необходимо е само да се тури въ обръщение. Следователно, не се стремете да бѫдете добри.—Защо?—Защото доброто е вложено въ васъ. Обаче, застанете на страната на доброто. Това е естествениятъ пѫть на човѣшкото развитие. Тамъ, дето доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. Съ това се обяснява изчезването на човѣшки раси, на отдѣлни народи, общества, семейства и индивиди. Само онѣзи раси, народи, общества и семейства ще останатъ за вѣчни времена, които сѫ поставили Божественото Начало за основа на живота.

Иде день, когато положението на цѣлото човѣчество ще се подобри. Какъ и кога ще стане това?—Когато хората тръгнатъ по естествения пѫть на развитие. Този пѫть се опредѣля отъ закона на любовьта. Той изключва войнитѣ, които досега сѫ ставали и ставатъ. Много войни, външни и вѫтрешни, сѫ ставали, но човѣчеството още не се е освободило. И войнитѣ сѫ донесли известни блага, но по-голѣми сѫ разрушенията отъ тѣхъ, отколкото благата. Хората сѫ дошли до мисъльта, че сѫществува Божи Промисълъ, но често се разколебаватъ въ него: ту вѣрватъ въ сѫ- ществуването му, ту се съмняватъ. Щомъ изгубятъ вѣра въ Божия Промисълъ, тѣ започватъ да вѣрватъ въ паритѣ. Мнозина гледатъ на паритѣ, като на божество, и казватъ: Има Богъ въ свѣта. Щомъ изгубятъ паритѣ, и вѣрата въ Бога изчезва. Истински вѣрващъ е онзи, който, при всички условия въ живота си, уповава на Бога. И като богатъ, и като беденъ, той признава Бога и на Него се надѣва.

Какво прави, обаче, онзи, който изгубва паритѣ си, общественото си положение и остане на пѫтя, безъ никаква помощь? Той се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. Ако при това положение вѣрата му не се разколебае, той е издържалъ изпита си. Той влиза вече въ Божествения свѣтъ и разполага съ голѣми възможности. Не търси вече помощь и подкрепа отвънъ. Докато разчитате само на външна помощь, вие сте на кривъ пѫть. Отвънъ се даватъ само условията на човѣка, а отвѫтре — възможноститѣ. На земята човѣкъ е екскурзиантъ. Дето замръкне, трѣбва да си запали огънь, да се стопли и изсуши, ако дъждъ го е валѣлъ. Дърва лесно може да намѣри, но кибритъ трѣбва да си носи. Дървата и кибритътъ представятъ условията, а възможностьта е въ самия него. Той ще нареди добре дървата, ще тури запалка и ще цъкне кибрита. Щомъ запали огъня, има право да се ползува отъ него. Следователно, който не носи огъня въ себе си, нищо не може да направи.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията въ живота. Една отъ причинитѣ за противоречията между хората е отсѫтствието на огънь. На всички сѫ дадени условия и възможности, но малцина проявяватъ възможноститѣ си. — Какво представятъ възможноститѣ въ човѣка? — Вѫтрешниятъ огънь. Огънь трѣбва да имате! Който носи огъня на любовьта въ себе си, той е ученъ, силенъ, свободенъ. Дето и да отиде, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Който нѣма огъня на любовьта въ себе си, той е слабъ и невежа. Дето е любовьта, тамъ е изобилието, свѣтлината, свободата и знанието. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора успѣватъ и въ учение, и въ придобиване на богатства, а други живѣятъ въ лишения, въ мѫчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любовь, и двамата изпълняватъ задълженията си правилно: слугата работи добре и съ усърдие, а господарьтъ увеличава заплатата на слугата си. Дето любовьта отсѫтствува, отношенията между хората сѫ неправилни.

Едно е нуждно на сегашнитѣ хора: да поставятъ любовьта, вѣрата и надеждата за основа на своя животъ. — Коя любовь? — Христовата. — Коя вѣра и надежда ? — Христовата. Заради любовьта си къмъ Бога, Христосъ се пожертвува за цѣлото човѣчество. Спасението на човѣчеството зависи отъ любовьта. Който люби, ще бѫде спасенъ. Любовьта е мощна сила, която прониква въ съзнанието на човѣка, за да разбере, че благата въ живота сѫ общи и достѫпни за всички хора. Всѣки ще се ползува отъ тѣхъ споредъ нуждитѣ си, безъ да ги трупа, безъ да се осигурява. Богъ осигурява човѣка за единъ день, а дяволътъ — за десетки години. Въ желанието си да се осигури за далечното бѫдеще, той забравя сѫщественото, отдалечава се оть него и, докато се осигури и успокои, дохожда смъртьта и го завлича. Защо му е това богатство? Кѫде остава осигуровката му? Вложете любовьта и вѣрата си въ Бога и на Него уповавайте!

Съвременното общество трѣбва да се постави на нова, здрава основа, съ нови разбирания. Старитѣ разбирания сѫ дали своето; новото време изисква нови разбирания. Едно време, споредъ стария законъ, евреитѣ принасяли жертва на Бога за прощение на грѣховетѣ, но днесъ този начинъ за изкупване на грѣховетѣ не се прилага. Църквата лесно разрешава въпроса за прощаване на грѣховетѣ и престѫпленията. Обаче, сѫдътъ не прощава лесно грѣховетѣ и престѫпленията на хората. Противъ тѣхъ се завежда дѣло и, ако обвиняемиятъ не се оправдае, турятъ го въ затворъ за нѣколко години. Жертвата не изкупва грѣховетѣ. Човѣкъ се освобождава отъ погрѣшкитѣ, когато ги изправи и престане да грѣши. Това се постига само при изобилието на живота. Докато живѣе вь лишения, той все ще грѣши. Недоимъкът, ражда злото, а изобилието — доброто.

Пазете се, да не се прояви животинското естество въ васъ, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Единъ познатъ разправяше своя опитность съ котката си. Единъ день тя влѣзла въ стаята му и изяла голѣмо парче сирене. Той се ядосалъ и решилъ да я накаже. Набилъ я така, та да помни, другъ пѫть, да не краде отъ господаря си. Гнѣвътъ му се предалъ на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смѣлость и се готвѣла да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашилъ отъ смѣлостьта и и решилъ да избѣгне катастрофата. Ако бѣше се докоснала до него, тя щѣше да обезобрази лицето му съ ноктитѣ си. И животинското естество въ човѣка може да се опълчи противъ него, както котката противъ господаря си. Какво ще правишъ тогава? Ще отворишъ вратата на стаята си, да излѣзе вънъ, както постѫпилъ господарьтъ съ разярената котка. Христосъ казва: „Не противи се на злото !“ Злото въ човѣка е неговото животинско естество. За да не пострадашъ отъ него, ще приложишъ методъ, чрезъ който ще го укротишъ. Щомъ се прояви това естество въ тебе, ти ще стоишъ далечъ, нѣма да се свързвашъ съ него. Ако си възседналъ лудъ конь и не можешъ да го укротишъ, слѣзъ отъ него, извади юлара му и го пусни въ гората на свобода. Останешъ ли на гърба му, ще ти се случи нѣкакво нещастие. — Искамъ да го възпитамъ, да стане кротъкъ. За да го укротишъ, нуждно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня отъ гърба си, ти самъ слѣзъ на земята и го пусни въ гората.

Защо идатъ нещастия и страдания въ живота на хората ? — Защото не искатъ да слѣзатъ отъ гърба на лудия конь. Другъ е въпросътъ, ако знаете езика на животнитѣ. Тѣ се подчиняватъ на човѣка само тогава, когато той ги разбира и влиза въ положението имъ. Има индуси, които знаятъ езика на змиитѣ, на свирепитѣ животни и се разговарятъ съ тѣхъ. Змията е жестока, но се привързва къмъ човѣка. Чрезъ музиката тя може да се укротява. Който знае нейния езикъ, разговаря се съ нея, и тя не го хапе. Нѣкои пчелари работятъ съ пчелитѣ спокойно, безъ да ги жилятъ. Тѣ отварятъ свободно кошеритѣ на пчелитѣ и вадятъ медъ, безъ да ги ужили ни една пчела. Понѣкога всички пчели излитатъ отъ кошера, кацатъ върху пчеларя, и той свободно си ходи отъ едно мѣсто на друго, върши работата си, безъ да го жилятъ. Всички сѫщества сѫ свързани помежду си, но трѣбва да знаете езика имъ, да ги разбирате.

Връзката се дължи на обичьта имъ къмъ човѣка. Щомъ го обичатъ, тѣ се привързватъ къмъ него.

И тъй, изучавайте животнитѣ, да познавате качествата имъ. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че не постѫпва добре, наричатъ го животно. Значи, той проявява животинското си естество за смѣтка на човѣшкото, което се отличава съ разумность. Животното нѣма представа за Бога и, ако се кланя на нѣкого и го зачита, това е незнайниятъ Богъ. Обаче, истинскиятъ човѣкъ се кланя на знайния Богъ, т. е. на Бога на любовьта. Хората едва сега започватъ да изучаватъ Божията Любовь и да я прилагатъ. Това, отъ което страдатъ, е човѣшката и животинската любовь. Тѣ създаватъ голѣми мѫчнотии, страдания и противоречия. Божията Любовь, обаче, освобождава човѣка отъ страданията и противоречията. Който носи свещения огънь въ себе си, той е придобилъ любовьта въ душата си. За такъвъ човѣкъ се отнася стихътъ: „И вдъхна Богъ дихание въ него, и той стана жива душа.“

Кое е отличителното качество на човѣка, който носи свещения огънь въ себе си?—Той гори и не изгасва. Той носи новъ животъ въ себе си. Обаче, не всѣки огънь е Божественъ. И барутътъ, и динамитътъ се запалватъ и горятъ, но тѣхната запалка се отличава отъ запалката на свещения огънь. Стремете се да запалите Божествения огънь въ сърдцето си. Ще кажете, че познавате този огънь. Не е достатъчно само да го познавате, но трѣбва да го имате, да гори той въ васъ. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трѣбва да свирите. Истинското знание е, когато човѣкъ самъ може да свири, да прави нѣщата, да знае да живѣе правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трѣбва да го управлявате. Животинското естество трѣбва да се подчини на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влѣзете въ новия животъ, да бѫдете ученици на Великата школа на живота.

„Богъ, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичкитѣ человѣци навсѣкѫде да се покаятъ. Защото е отредилъ день, въ който ще сѫди вселената праведно чрезъ человѣка, когото е опредѣлилъ, и даде увѣрение на всичкитѣ, като го възкреси отъ мъртвитѣ.“ (—30, 31 ст.). Подъ „човѣкъ“ се разбира съвѣстьта, съзнанието, Божественото въ насъ, което ни сѫди. То показва, че пѫтьтъ, по който вървимъ, не е правъ. То вижда и онѣзи погрѣшки, които другитѣ не виждатъ.

„А тѣ, като чуха възкресението на мъртвитѣ, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пакъ щемъ те слуша.“ (— 32 ст.). Който живѣе въ животинското, е мъртавъ. За да възкръсне, той трѣбва да стане господарь на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днесъ отъ всички се иска съзнателна, разумна работа. Нѣкой не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставилъ външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Богъ е вложилъ въ всѣки човѣкъ богатство, което трѣбва да се обработва. На всѣки е даденъ най-малко по единъ талантъ, но той може да се увеличи. Не бѫдете лениви, като онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, а той го заровилъ въ земята. Ще кажете, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Важно е, че всѣки се нуждае отъ знание, което трѣбва да се прилага. Истинско, положително знание е нуждно на човѣка.

Христосъ казва: „Ако не се родишъ изново, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Ражда се човѣшкото, а животинското се преражда. Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христосъ. „Роденото отъ плътьта е плъть, а роденото отъ Духа е духъ.“ Родениятъ отъ Духа грѣхъ не прави и не умира. Роденото отъ плътьта, т. е. животинското, грѣши и умира, затова трѣбва да се преражда. Родениятъ отъ Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си да се новородите отъ Духъ и вода, вѣчно да живѣете.

Имайте вѣра въ Божественото, което живѣе въ васъ. Само така Богъ ще бѫде на ваша страна. Благословени сте, ако вѣрвате въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ.

— Божиятъ Духъ носи всички тѣ блага на живота.

*

16. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 5 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...