Jump to content

1935_12_29 Причини за страданията


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Причини за страданията

Деяния на апостолитѣ, 10 гл. 

Често се говори за ангелитѣ, за небесния животъ. Какви качества има ангелътъ? Той се отличава съ любовь, интелигентность, доброта и разумность. Тѣзи качества представятъ основа на небесния животъ. Безъ тѣхъ не можешъ да се повдигнешъ въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. Има вѣрващи, които мислятъ, че и безъ знания може да се отиде на небето. Тѣ разчитатъ изключително на вѣрата и на любовьта. Обаче, истинската вѣра и любовь се основаватъ на разумностьта, знанието, интелигентностьта и доброто. Безъ тѣзи качества, ти ще вѣрвашъ, но вѣрата ти ще бѫде слѣпа. Учениятъ постепенно придобива знания, които почиватъ на опита. Като опитва нѣщата, вѣрата и знанията му се увеличаватъ. Човѣкъ се ражда съ условия и възможности да бѫде ученъ, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всѣки моментъ; отъ сутринь до вечерь той складира микроскопически опити и знания въ съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нѣщо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е задъ гърба ви. Щомъ сте тръгнали на пѫть, не се обръщайте назадъ, да видите, какъвъ пѫть сте изминали. Отправяйте вниманието си къмъ това, какво сте срещнали на пѫтя си и какво сте научили, а не колко и какъвъ пѫть сте извървѣли. Нѣкои религиозни хора се спирать върху въпроса, какво е направилъ Христосъ за човѣчеството. Тѣ си казватъ : Христосъ дойде на земята, пожертвува се за човѣчеството и изкупи грѣховетѣ му. Ние сме вече спасени, нѣма защо да се безпокоимъ и да работимъ. Това е криво разбиране. Отсега натътъкъ ще работишъ и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзналъ това. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ постоянство и любовь, безъ да морализира другитѣ да правятъ това, което и той прави. Ти работи, безъ да мислишъ, какво трѣбва да правятъ твоитѣ ближни.

Единъ американецъ - милионеръ разполагалъ съ фабрики, кантори, работилници, поради което ималъ възможность да дава работа на мнозина. Който се осмѣлявалъ да му поиска нѣкаква помощь, той веднага му отговарялъ: Мога да ти дамъ нѣкаква работа, да свършишъ нѣщо, но пари безъ трудъ не давамъ. Който иска да яде, трѣбва да работи. Така посрѣщалъ той всички хора, които се обръщали къмъ него за помощь. Единъ день, като отивалъ на работа, последвала го една бедна вдовица, съ молба да и даде нѣкаква помощь. — Не давамъ пари напраздно. Работи нѣщо, да си изкарашъ прехраната. — Болна, немощна жена съмъ. Имамъ и малки деца у дома, нѣма на кого да ги оставя. Най-после, отегченъ отъ нея, той и подхвърлилъ единъ доларъ и казалъ: Вземи тѣзи пари и ме освободи! Дошълъ краятъ на неговия животъ. Той заминалъ за другия свѣтъ и се явилъ при св. Петъръ, съ надежда, че ще бѫде приетъ въ рая. — Не бързай! — му казалъ св. Петъръ. Кѫде отивашъ? — Въ рая. — Какви добрини си на- правилъ? — Цѣлъ животъ подкрепвахъ беднитѣ. — Какъ? — Давахъ имъ работа, да работятъ и да се прехранватъ. — Но ти се ползуваше отъ тѣхния трудъ — спокойно възразилъ св. Петъръ. Посочи ми едно добро дѣло, срещу което не си получилъ нищо. Американецътъ мислилъ много и най-после си спомнилъ, че нѣкога бедна вдовица му искала помощь и, като му дотегнала, той и подхвърлилъ единъ доларъ, срещу което не получилъ нищо отъ нея. — Вижъ, този случай е особенъ, ще го разкажа на Господа и ще чакамъ отговоръ — казалъ св. Петъръ. Като се върналъ при американеца, св. Петъръ предалъ думитѣ на Господа: Дайте на американеца два долара за доброто, което напра- вилъ на вдовицата, и го изпратете на земята, тамъ да научи уроцитѣ на живота.

И тъй, който живѣе като американеца, ще отиде на онзи свѣтъ, отдето ще го върнатъ на земята само съ два долара. Кривитѣ разбирания водятъ къмъ страдания. Нѣкой майки работятъ по цѣли дни, но щомъ стане нужда дъщерята да направи нѣщо, веднага и забраняватъ. Майката мисли, че ако дъщерята работи, рѫцетѣ и ще огрубѣятъ. Тя иска рѫцетѣ на дъщерята да бѫдатъ меки, нѣжни, да я харесватъ момцитѣ. Така ще я продадатъ по-скѫпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И въ религиозния животъ има подобно нѣщо. Както майката пази дъщеря си, като писано яйце, така и нѣкой проповѣдници пазятъ своитѣ пасоми отъ работа на ума, за да не се натъкватъ на противоречиви идеи. Има ли нѣщо лошо, опасно въ това, че мозъкътъ на човѣка работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи за сѫществени, а не за несѫществени и преходни нѣща. Щомъ яде, човѣкъ трѣбва да работи, да мисли, да чувствува, да учи и т. н. Всичко това, въ широкъ смисълъ, наричаме работа. Като работи, човѣкъ развива ума и сърдцето си.

Следователно, прилагайте любовьта за развиване на сърдцето, разумностьта — за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърдцето, а истината — за ума. Любовьта, разумностьта, доброто и истината сѫ качества на Божественото, което е вложено въ човѣка. Който не прилага Божественото, самъ се спъва и излага на страдания.

Често хората се запитватъ, защо страдатъ. Една отъ причинитѣ на страданията имъ се дължи на факта, че тѣ не прилагатъ Божественото. Малцина прилагатъ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човѣкъ прилага. Много естествено, животното е лишено отъ това, което е дадено на човѣка. Като се чувствува ограничено, то страда и се мѫчи. Следователно, каже ли нѣкой, че е лишенъ отъ разумность, това показва, че не говори истината. Само животното нѣма разумность. По естество човѣкъ е разуменъ, но понѣкога не прилага разумностьта си. Щомъ не я прилага, страданията естествено го следватъ. И Христосъ страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумность. Учителитѣ страдатъ по сѫщата причина. Тѣ препода- ватъ на ученицитѣ си, напѫтватъ ги, наставляватъ ги, но повечето отъ тѣхъ не прилагатъ това, което имъ се преподава. Който не прилага любовьта, разумностьта, добродетѣльта и истината, неизбѣжно страда. Който ги прилага, той е щастливъ. Ще кажете, че нѣкога, въ бѫдещето, все ще ги приложите. Нѣма защо да отлагате нѣщата за бѫдещето. Каквото имашъ, приложи го още днесъ. — Беденъ съмъ, нѣмамъ възможность да прилагамъ. Като забогатѣя, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля. — Не е така. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е богатъ, че разполага съ голѣми възможности да прояви своитѣ добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скѫперникъ, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатиятъ ще страда и ще се чуди, защо идатъ страданията. Жалко е, когато богатиятъ страда. Другъ е въпросътъ, ако си беденъ и лишенъ отъ добродетели. Обаче, невъзможно е човѣкъ да е лишенъ отъ добродетели. Само животнитѣ сѫ лишени отъ добродетели. Тѣ не могатъ да се проявяватъ съзнателно. Ето защо, докато сте човѣци, използувайте всичко добро и възвишено, което е вложено въ васъ. Не го ли използувате, вие изоставате назадъ въ развитието си. Ако животното прояви доброто въ себе си, и то се издига по-високо отъ положението, въ което се намира. Ще кажете, че тѣзи нѣща се нуждаятъ отъ доказателство. Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряшъ очитѣ и ушитѣ си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно, не затваряй съзнателно очитѣ и ушитѣ си, за да виждашъ и чувашъ ясно, безъ никакви доказвания.

Освободете се отъ заблужденията, които носите отъ далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трѣбва да си представяшъ нѣщата такива, каквито не сѫ? Защо ще мислишъ за себе си това, което не е? Искашъ да си направишъ голѣма кѫща, съ много стаи. Не е лошо това желание, но трѣбва да съградишъ кѫщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човѣка да бѫде богатъ, да има жена или мѫжъ, да има деца, но трѣбва да знае, какъ да се справя съ всичко това. Мѫжътъ трѣбва да знае, какви отношения да има къмъ жена си, жената — къмъ мѫжа си. Всичко, което човѣкъ има, е за добро, когато знае, какъ да се справя съ него. Не знае ли, то се превръща на зло.

И ангелътъ му рече: „Твоитѣ молитви и твоитѣ милостини възлѣзоха на поменъ предъ Бога.“ ( — 4 ст,). — Този човѣкъ, на когото се яви ангелъ Господенъ, бѣше Корнилий. Ако на съвременния човѣкъ се яви ангелъ, той ще се усъмни и ще си каже, че ималъ нѣкаква халюцинация. И каквото му каже ангелътъ, нѣма да го изпълни. На единъ свещеникь се явилъ единъ бѣлобрадъ, благочестивъ старецъ, който му казалъ: Съветвамъ те да не колишъ кокошки и агнета, и безъ тѣхъ можешъ да живѣешъ. Ако ядешъ месо, ще страдашъ. Той се замислилъ и казалъ на жена си: Не зная, истинско видение ли бѣше, или нѣкаква халюцинация, но видѣхъ, като на сънь, бѣлобрадъ старецъ, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трѣбва да е нѣщо като сънь. Може ли да ми се забранява да ямъ кокошка и агне, когато азъ трѣбва да осветя това месо. Нали селянитѣ си правятъ курбанъ ? Кой ще чете и благослови курбана имъ? Като го осветя, все ще си хапна отъ него. Така разсѫждавалъ той и забравилъ думитѣ, които старецътъ му казалъ. Обаче, видението се повторило. Сѫщиятъ старецъ му се явиль и му забранилъ строго, да не яде месо.

Явява се въпросъ: Има ли нѣщо лошо въ яденето на месо? Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, защо човѣкъ не трѣбва да краде и лъже. Да отнемешъ насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжешь и крадешъ. Кой е придобилъ нѣщо добро отъ кражбата и лъжата? Лошо нѣщо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжешъ, а следъ това ще търсишъ начинъ да се извинявашъ. Погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да се извинявашъ. Човѣкь прави погрѣшки, и самъ ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на грѣховетѣ, това е работа на Бога. Той е въ състояние да помогне на човѣка и да заличи грѣховетѣ му. — Не мога да не правя погрѣшки. — Ако не можешъ безъ погрѣшки, можешъ поне да ги изправяшъ. Злото се заключава въ неизправяне на погрѣшкитѣ. Защо ти е даденъ умъ, ако не можешъ да работишъ съ него? Тури ума си на работа, да изправишъ погрѣшкитѣ си. Който иска да не грѣши, нека прилага любовьта, разумностьта, добродетельта и истината.

И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте въ изобилието на живота. Човѣкъ страда отъ изобилие и пресищане, а животното — отъ лишения и гладъ. Какво прави котката? —

Дебне мишкитѣ. Като хване нѣкоя мишка, цѣла я гълта. Следъ това се чисти, грѣе се на слънце, но все котка си остава и, въ края на краищата, ще умре отъ гладъ и лишения. — Защо ? — Липсва и същественото — проява на добродетелитѣ. Истински човѣкъ е онзи, който проявява любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Този е пътьтъ, по който човѣкъ може да стане ангелъ. Ако питате, какви съ отличителнитѣ качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великитѣ добродетели. Той знае, какъ и кога да ги употрѣбява. Ангелътъ е следвалъ Великата школа на живота и успѣшно я свършилъ.

Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора по лицата имъ се чете тъга, недоволство. Всички се запитватъ: Какво ще се прави въ този свѣтъ ? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Дето се обърнешъ, всѣки иска да те обере. Не можешъ да разчиташъ нито на братъ, нито на сестра. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Когато е билъ богатъ, постоянно отварялъ тевтеритѣ си и мислѣлъ, кой има да му дава. Щомъ намиралъ имената на длъжницитѣ си, казвалъ: Този ще хвана, ще го дамъ подъ съдъ, онзи ще осъдя и т. н. Като обеднѣлъ, той роптаелъ, недоволенъ билъ отъ живота, отъ хората и тѣхнитѣ отношения. Не бѫди жестокъ, за да не постъпватъ и съ тебе жестоко. Защо, когато си билъ богатъ, да не простишъ дълга на своя ближенъ? Той е беденъ, нещастенъ, нѣма защо да го сѫдишъ. Ако го сѫдишъ, освенъ че нищо нѣма да получишъ, отгоре на това ще плащашъ разноскитѣ по дѣлото. Твоята задача, като човѣкъ, не се заключава въ това, да сѫдишъ своитѣ ближни, но да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Написалъ си едно писмо. Провѣри, да видишъ, какви грѣшки си направилъ. Изправи погрѣшкитѣ си и върви напредъ. Постави всѣка дума и всѣки препинателенъ знакъ на мѣстото имъ. Така и ти ще бѫдешъ доволенъ отъ писмото си, както и онзи, който го получи.

Кога се поставятъ запетая, двоеточие, точка, удивителенъ и въпросителенъ знакъ? Запетая се поставя при малки мѫчнотии; двоеточие, точка и запетая при срѣдни мѫчнотии, а точка—при най-голѣми мѫчнотии. Когато искашъ да кажешъ на нѣкого обидна дума, постави запетая, т. е. спри се за малко и помисли, да кажешъ ли думата, или да не я кажешъ. Удивителенъ знакъ се туря, когато срѣ- щашъ нѣщо, което те очудва. За да изразишъ състоянието си, ти поставяшъ удивителенъ знакъ. Който поставя препинателнитѣ знакове на мѣсто, лесно нарежда работитѣ си. Всѣки народъ, който се съобразява съ тѣзи знаци, има бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не признава препинателнитѣ знаци, той е твърдоглавъ, упоритъ човѣкъ. Главата му ще страда много, докато узрѣе.

Докато сте на земята, препинателнитѣ знакове сѫ необходими. Всѣки езикъ се нуждае отъ такива знаци. Единствениятъ езикъ, който не се нуждае отъ препинателни знакове, е Божествениять. Той е напълно оформенъ. Всички езици, съ които си служатъ хората, иматъ нужда отъ оформяване и усъвършенствуване. Затова, въ помощь имъ идатъ препинателнитѣ знаци. Ако мисъльта ти е права, нѣма да се спирашъ, нѣма да туряшъ никаква запетая или точка. Щомъ не мислишъ право, ще се спрешъ, т. е. ще туришъ нѣкакъвъ знакъ и ще почнешъ да мислишъ. Ако не се спрешъ и не мислишъ право, непремѣнно ще грѣшишъ. Следъ това ще започнешъ да се оплаквашъ, да страдашъ. Нѣкой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човѣкъ отвреме-навреме задържа паритѣ на онѣзи, на които дължи. Ако е господарь, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нѣщо. Не задържай на човѣка нито една стотинка! Колкото дължишъ, дай му всичкитѣ пари. Ще кажешъ, че „ъ“ и „ь" нѣматъ значение на края на думитѣ. Значи, единъ левъ повече или по-малко, нѣма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка виръ става“. Този виръ може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ господарь, плати на слугата си, колкото му дължишъ. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължишъ. Който иска да върви въ правия пѫть, трѣбва да бѫде справедливъ.

Като се говори на хората за добърь животъ, нѣкой се противопоставя и казва: Не ме интересува този животь нѣма да стана светия. Какво означавать тези думи ? Ако не иска да стане светия, какъвъ ще стане? Хората иматъ крива представа за светийството. Тѣ ми слятъ, че, за да станешъ светия, трѣбва да се откажешъ отъ живота, отъ яденето, отъ обличането съ хубави дрехи. Значи, светията трѣбва да ходи босъ и окѫсанъ, да не си дояжда, да живѣе като аскетъ, да гледа постоянно къмъ земята, да не се изкуси отъ некоя жена. Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е въ женитбата, но въ скрититѣ, потайни желания. Мойсей бѣше светия, но, въпрѣки това, жененъ. Аврамъ, Яковъ сѫщо бѣха свети хора, но женени. Не може да се опредѣли, дали женениятъ или неженениятъ ще влѣзе въ рая. Това се опредѣля отъ живота на човѣка. Който прилага любовьта, разумностьта, истината и доброто, независимо това, дали е жененъ, или нежененъ, той е въ рая. Който не прилага тѣзи добродетели, той е въ ада. Добриятъ животъ опредѣля мѣстото на човѣка, а не положението му като жененъ и нежененъ. Много неженени сѫ въ ада, и много женени —- въ рая. И обратно: има женени въ ада и неженени въ рая.

И тъй, новото учение изисква отъ всички да прилагатъ любовьта, разумностьта, истината и добродетельта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омѫжи, и мѫжътъ и прѣчи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мѫжътъ се ожени, и жена му прѣчи да следва Божия пѫть, по-добре да остане самъ, нежененъ. Ако неженениятъ, мѫжъ или жена, не може самъ да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени, и двамата заедно да служатъ на Бога. Изучавайте нѣщата отъ гледището на възвишения животъ, на живота на Духа, а не отъ физическо гледище, отъ гледището на плътьта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученикъ на новото учение. Който има миръ въ душата си, свѣтлина въ ума си и топлина въ сърдцето си, той е ученикъ на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цель на учението му е познаване на Божествения езикъ. Знае ли този езикъ, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нуждно да знаете свѣтскитѣ езици. Първо ще изучавате човѣшкитѣ езици, а после — Божествения езикъ. Какво ще правите на земята безъ знанието на езици ? Ще срещнете на пѫтя си дявола, който знае 12 езика. Какъ ще се справите съ него ? За да издържите на изкушенията, на които той ви оставя, трѣбва да знаете поне два езика повече отъ него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите съ него, лесно ще издържите на този двубой.

Като се говори за изучаване на езицитѣ, мнозина ще се обезсърдчатъ, като не могатъ да научатъ 12 езика. От човѣка зависи, за колко време може да научи единъ езикъ. Нѣкой може да научи 12 езика за 12 часа, другъ — за 12 деня, трети — за 12 седмици, четвърти — за 12 месеца, за 12 години, за 12 вѣка и т. н. Има хора съ силна паметь, които бързо учатъ и схващатъ. Разказватъ за едного, че могълъ да запомни 35 хиляди думи, прочетени една следъ друга, безъ никаква последователность и връзка между тѣхъ. Той ги възприемалъ веднага и ги повтарялъ въ правъ и обратенъ редъ. Ако единъ свѣтски човѣкъ има толкова силна паметь и може да запомни много думи, безъ смисълъ и значение, защо духовниятъ човѣкъ да не изучи нѣколко езика? Защо да не усили паметьта си повече отъ свѣтския човѣкъ? Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, а не може да запомни, какво е челъ или чулъ. Това не е духовенъ човѣкъ. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка, да изучава природата, живота и тѣхнитѣ прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слѣзе Духътъ върху него, както нѣкога върху апостолитѣ, и да го научи на всичко. Духътъ слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото.

Духътъ слиза само върху онзи, който прилага любовьта, разумностьта, истината и добродетелите. Не ги ли прилага, Духътъ остава далечъ отъ него.

Като се говори много на хората, тѣ мислятъ, че нищо не знаятъ, и се обезсърдчаватъ. — Какво имъ е нуждно, за да не се обезсърдчаватъ ? — Да пречистятъ библиотекитѣ на своя мозъкъ и да турятъ потрѣбното на едно мѣсто, а непотрѣбното на друго. Тѣ се нуждаятъ отъ сѫществено знание, а не отъ несѫществено. Последното трѣбва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напраздно. Ще кажете, че страдате отъ непознаване на хората, поради което влагате въ човѣка повече, отколкото трѣбва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човѣкъ. Достатъчно е да видите, гори ли въ него свещениятъ огънь, или не. Ако гори, той е човѣкъ, който проявява великитѣ добродетели. Ако не гори, той е живъ-умрѣлъ, той е изгасилъ Божественото въ себе си. Работете върху добродетелитѣ въ себе си, да оживѣете. Иначе, ще бѫдете човѣкъ съ прояви на животинското начало въ себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бѫде въ борба съ човѣшкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което, лесно разрешава въпроситѣ. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животнитѣ, като символи въ живота. Тѣ представятъ азбука на природата. Разумниятъ човѣкъ изучава тази азбука и по нея чете законитѣ, съ които живата природа си служи. Всичко, което ни обикаля, е книгата на Божията мѫдрость. Разтворете тази книга и четете това, което Бог ь е написалъ въ нея.

Много хора четатъ книгата на мѫдростьта, но малцина я разбиратъ. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на мѫдростьта, и онзи, който я чете и не разбира? Първиятъ се ползува отъ всичко, което го обикаля, влиза въ общение съ живата природа, а вториятъ остава беденъ и невежа. Той вижда нѣкое животно и казва: Животно е това ! Каже и отмине, безъ да му обърне внимание. Обаче, първиятъ влиза въ разговоръ съ всичко живо и обогатява речьта си. За него всѣко животно, мушица, растение е буква отъ свещената азбука на мѫдростьта. Чрезъ тази азбука той осмисля живота си. Безъ нея всичко се обезсмисля.

И тъй, свързвайте се съ разумната природа, за да разширявате своя погледъ върху живота и да се освободите отъ наследственитѣ заблуждения. Злото, лошото въ човѣка се крие въ наследенитѣ нѣща, а доброто се явява като дарба, Божи даръ, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошитѣ прояви на човѣка, имаме предъ видъ онова, което е наследилъ той отъ майка и баща, отъ дѣдо и баба. Стане ли въпросъ за доброто въ човѣка, имаме предъ видъ онова, съ което Богъ го надарилъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човѣшко естество. По плъть човѣкъ е ограниченъ, не може да обича всички. По духъ, обаче, той има възможность да обича всички. Възможноститѣ на плътьта сѫ ограничени, а на духа — неограничени.

И тъй, обичайте всички хора въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, безъ да се спирате върху въпроса, кой е праведенъ и кой не; заслужава ли да бѫде обичанъ, или не. Казано е въ Писанието: „Богъ дава своето благословение и на добритѣ, и на злитѣ.“ Ако Богъ търпи лошитѣ хора и имъ помага, колко повече ние трѣбва да ги търпимъ. Богъ търпи и вълка, който дави овцетѣ, но не го освобождава отъ последствията на постѫпкитѣ му. И лошиятъ човѣкъ е свободенъ въ действията си, но не е свободенъ отъ последствията. Ще каже нѣкой, че не трѣбва да бѫде добъръ съ хората. — Защо да не е добъръ ? — Да го не тъпчатъ. Който не иска да го тъпчатъ, трѣб ва да прояви любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Той е човѣкъ, който мисли право. Такъвъ човѣкъ никой не го тъпче, той е силенъ и свободенъ. Щомъ не мисли право, всички го тъпчатъ. Така постѫпватъ и съ животнитѣ, които не мислятъ и не проявяватъ любовь. И животнитѣ понѣкога обичатъ, но главно своитѣ малки, или подобнитѣ отъ своя родъ. Котката обича другитѣ котки, не ги предизвиква и мѫчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажемъ, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щомъ я изяжда отъ любовь, това не е истинска любовь. Така тя обича и птичката.

Да се върнемъ къмъ основната мисъль — причини за страданията. Помнете: човѣкъ страда отъ изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда отъ недоимъкъ. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Кѫде ще му отиде краятъ? Не мислете за края на нѣщата. Мислете за началото на нѣщата. Бѫдете като изворитѣ, които постоянно даватъ. Давайте отъ себе си, и не се страхувайте. При това, увеличавайте възможноститѣ си поне мислено. Ако можешъ да дадешъ днесъ единъ левъ, мисли, че утре ще дадешъ десеть лева, на другия день — сто, после — хиляда и т. н. Така постѫпва Богъ. Щомъ и ти постѫпвашъ така, ще се ползувашъ отъ Божието благословение. Бѫдете щедри въ даването. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Богъ е далъ хиляди блага на разположение на човѣка, но той ги е скрилъ, че нито самъ се ползува, както трѣбва, нито на другитѣ дава. Не бѫдете като ленивия слуга, който заровилъ таланта въ земята, да го върне на господаря си. Той не познавалъ господаря си, мислѣлъ, че е скѫперникъ. Но като се върналъ, господарьтъ му казалъ: „Рабе лениви и лукави, като си мислѣлъ, че жъна тамъ, дето не съмъ сѣлъ, защо не даде поне таланта подъ лихва, да придобиешъ нѣщо?“

Сега азъ ви говоря, безъ да ви сѫдя. Сѫдятъ ли нѣкого, той не може да учи, Искамъ да ви кажа, че не могатъ да ви обичатъ, ако и вие не обичате. Не можете да бѫдете разумни, ако не мислите право; не можете да бѫдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, безъ да приложите добродетельта. Давайте отъ себе си, прилагайте добродетелитѣ си, за да не ви заставятъ насила да давате.

Вѣтърътъ, дъждъть и слънцето се разговаряли, кой отъ тѣхъ може да свали кожуха на овчаря. Вѣтърътъ казалъ : Достатъчно е да духна, за да го накарамъ да свали кожуха си. Засвирилъ, задухалъ вѣтърътъ, но овчарьтъ все по-добре се загъвалъ. Не успѣлъ вѣтърътъ да свали кожуха на овчаря. Дошълъ дъждътъ, придруженъ съ студъ, и безмилостно зашибаль по лицето и тѣлото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибалъ, толкова по-плътно овчарьтъ затѣгалъ кожуха си. Дошълъ редътъ на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: Ще се опитамъ и азъ, да видя, какво мога да направя. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарьтъ не могълъ вече да понася горещината му и се принудилъ да свали кожуха си. И тъй, когато 

Божията Любовь напече човѣка, той непременно ще свали кожуха отъ гърба си.

Вложете любовьта въ душата си, разум- ностьта въ ума си, доброто въ сърдцето си и вървете напредъ. Само така ще попишете всичко, което желаете. И царе може да станете — царе на себе си, на своя си вѫтрешна държава. Който може да се управлява, той е царь на себе си. Той отваря вратитѣ на затворитѣ и пуща затворницитѣ си на свобода. Той е далъ ходъ на Божественото Начало въ своя животъ. За него се казва, че не умира и вѣчно живѣе. Животинското, животното въ човѣка умира, а той постоянно и вѣчно живѣе. Той минава отъ смърть въ животъ. Който е повѣрвалъ въ Бога, вѣчно живѣе. Усъмни ли се въ Него, смъртьта неизбѣжно го следва.

Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърдце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа, ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвамъ ви: Откажете се отъ свинетѣ, земете торбичкитѣ си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрѣшихме предъ Тебе, съгрѣшихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови да приложимъ любовьта, мѫдростьта, истината и добродетельта и да Ти служимъ съ радость.

Това изисква новиятъ животъ отъ васъ. Това значи, да бѫдете ученици на новото учение.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

15. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 29 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...