Jump to content

1935_12_01 Огънь на пречистване


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Огънь на пречистване

Размишление,

Йоана, 3 гл.

Съвременнитѣ хора се оплаквать отъ различни болести, особено отъ едно болезнено състояние, което лѣкаритѣ наричатъ „мускуленъ ревматизъмъ“. Който страда отъ този ревматизъмъ, постоянно се криви, прави особенъ родъ движения, наречени класически. Рече да мръдне рѫката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пакъ боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, споредъ желанието си, той следва съветитѣ, които лѣкаритѣ му даватъ. Цѣлия день прекарва въ прилагане на лѣкарски съвети и правила. Всѣко движение на болния се опредѣля отъ ревматизма. — Какво да правя, за да се освободя отъ ревматизма? — Ще се обърнешъ къмъ Бога. Ревматизъмътъ, както всички болести, е създаденъ отъ човѣка, а здравето е дадено отъ Бога. Следователно, ако останешъ въ човѣшкия порядъкъ, ще страдашъ, ще се огъвашъ на леглото отъ различни болести; ако влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ще бѫдешъ здравъ, ще живѣешъ съ радость и веселие.

И тъй, работете върху себе си, да се освободите отъ мускулния ревматизъмъ, нареченъ „ревматизъмъ на класическитѣ движения“. Това се постига чрезъ правата мисъль, която е подобна на чистата, кристална вода. Дето тече тази вода, тя чисти всичко. Следователно, мисли право и чисто, и не се страхувай. Говори истината павсѣкѫде, за да се освободишъ отъ ограниченията. Дето прониква истината, всичко расте, цъвти и зрѣе. — Какви ще бѫдатъ последствията, като се прилага истината? — Прилагай истината, и не мисли за последствията. Щомъ носишъ Божественото въ себе си, ти си на правъ пѫть. Напуснешъ ли този пѫть, ти влизашъ въ човѣшкия порядъкъ, въ областьта на страданията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ. Човѣшкиятъ порядъкъ носи противоречия, които, неразрешени правилно, водятъ къмъ престѫпления. Съ това се обяснява, защо човѣкъ краде, лъже, убива и т. н. Кога краде човѣкъ? Когато изгуби слънцето на своя животъ. Буквата „К“ въ думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щомъ е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грѣе слънцето, докато е день, човѣкъ вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина, и той не вижда кѫде ходи. Който живѣе въ тъмнина, той страда, мѫчи се, прави погрѣшки и престѫпления

Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ: Кое е право, и кое е криво?

Кой е на правата страна, и кой на кривата? Онзи, на когото работитѣ вървятъ добре, е на правъ пѫть; онзи, на когото работитѣ сѫ оплетени, е на кривъ пѫть. Онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ свободни, е на правъ пѫть; онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ ограничени, е на кривъ пѫть. Нѣщата се познаватъ отъ последствията. Свободниятъ се движи въ правия пѫть. А свободенъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Свободата се проявява извънъ тризмѣрния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че вь миналото си е билъ свободенъ, а сега е ораниченъ, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата въ бѫдеще, пакъ не мисли право. Свободата се проявява въ настоящето; настоящето пъкъ е извънъ тризмѣрния свѣтъ. Настоящето е вѣчностьта, т. е. безграничниятъ свѣть.

Днесъ всички се стремятъ къмъ физическия свѣтъ съ надежда да намѣрятъ въ него животъ, знание и свобода. Обаче, на физическия свѣтъ нѣма нито животъ, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече животъ това, дето има само съ страдания, противоречия и спънки ? Човѣкъ е дошълъ на земята да реши мѫчнотиитѣ и противоречията. Тѣ сѫ задачи за разрешаване. Следователно, не питайте защо идатъ противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, вь което човѣкъ трѣбва да учи, да решава задачитѣ си и да върви напредъ. Който мисли да почива и да се удоволствува на земята, той е на кривъ пжть. Земята не е мѣсто за щастие. Който търси щастието на земята, ще намѣри нещастието. Човѣкъ е щастливъ само тогава, когато намѣри това, което е изгубилъ. — Какво търси човѣкъ? — Ключътъ на живота. Голѣми сѫ мѫчнотиитѣ и изпитанията на онзи, който е изгубилъ ключътъ на живота. Какво прави човѣкъ, когато изгуби ключа на кѫщата си? — Остава вънъ, докато направи новь ключъ. За да не го губи, той трѣбва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа отъ кѫщата, много по-опасно е да загубишъ ключа на живота. Който е загубилъ този ключъ и не може да го намѣри, смърть го очаква. Пазете ключа на живота да не го загубите и да останете вънъ отъ него. Ще кажете, че близкитѣ ще ви помогнатъ отново да влѣзете въ живота. И това може, но вашиятъ ближенъ трѣбва да стои по-високо отъ васъ въ всѣко отношение. Ако богатиятъ разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедниятъ не може да оправи работитѣ на богатия. Болниятъ не може да оправи работитѣ на здравия. Невежиятъ не може да оправи работитѣ на учения. Учениятъ, здравиятъ и богатиятъ ще разчитатъ на себе си, ще се рѫководятъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по чужди пѫтища!“

Следователно, който следва съветитѣ на болни и невежи, той самъ обърква пѫтя си. И следъ всичко това, хората искатъ да бѫдатъ обичани отъ Бога, да се ползуватъ отъ Неговото благоволение. Богъ не благоволи къмъ грѣшния, безумния и болния. Той не се интересува отъ онѣзи, които по цѣлъ день ровятъ въ праха. — Защо ровятъ ? — Загубили сѫ ключа на живота. Тѣ приличатъ на кокошка, която цѣлъ день рови. — Какво търси кокошката ? — Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който нѣкога е сѣлъ. Значи, въ далечното минало кокошката е посадила семенца, и днесъ рови да ги намѣри. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Другъ е въпросътъ, ако господарьтъ и подхвърли нѣщо. Сѫщото се отнася и до човѣка, който очаква на готово, други да му подхвърлятъ нѣщо. Съвсемъ друго е, ако човѣкъ работи, учи и прилага наученото. Богъ помага на такъвъ човѣкъ. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа.

Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така сѫщо има знания, които не ползуватъ човѣка. Нѣкой знае погрѣшкитѣ на хората, знае недостатъцитѣ имъ, но това знание не го ползува. За предпочитане е да знаешъ, какъ се изпра- вятъ погрѣшкитѣ, отколкото да ги посочвашъ. За предпочитане е да рисувашъ, отколкото да критикувашъ картинитѣ на художника. Лесно е да кажешъ, че художникътъ не е нарисувалъ добре портрета на нѣкого, че линиитѣ на носа и на устата не сѫ правилни, но мѫчно е да ги изправишъ. Ще кажешъ, че не си даровитъ. Щомъ си дошълъ на земята, все имашъ нѣкаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можешъ да рисувашъ, ще признаешъ въ себе си, че не си работилъ, а не че не си даровитъ. Даровитъ си, но не си работилъ въ това направление. Уменъ си, но не мислишъ, затова не вършишъ умни работи. Добъръ си, но не прилагашъ добротата си. Като не можешъ да прилагашъ разумностьта и доброто, които сѫ вложени въ тебе, ти се извинявашъ съ своитѣ наследени чърти отъ баща и майка, отъ дѣдо и баба. Това не е извинение. Срещу всѣка лоша чърта, придобита по наследство, стои по една добра чърта, която компенсира лошата. Приложи добрата чърта, работи върху нея, и ти лесно ще се справишъ съ лошото наследство. Който не работи и не изправя своитѣ слабости, той не е разуменъ човѣкъ. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, той остава тѣхенъ робъ. А всѣки самъ се освобо ждава отъ робството. Самъ се е заробилъ, самъ ще се освободи.

Представете си, че сте вързали съ вѫже едно куче и единъ конь. Кучето ще прегризе вѫжето и ще се освободи. То ще си каже: Имамъ зѫби, ще ги туря на работа. Коньтъ, обаче, ще остане вързанъ. Той си казва: Който ме е вързалъ, той ще ме освободи. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдатъ хора отвънъ да ви развръзватъ. Ако други сѫ ви вързали, и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрѣшкитѣ си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате съ тѣхъ. Ще изправите до последната си погрѣшка, нѣма да оставите нито една неизправена. — Нѣма ли извинение за погрѣшкитѣ? — Извинението иде следъ изправянето на погрѣшкитѣ. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава, вмѣсто една погрѣшка, ще направите още нѣколко. — Какво да се прави, като имамъ слабости, останали отъ дѣди и прадѣди? — Дѣдото може да се извини, защото го нѣма на земята, но ти не можешъ да се извинишъ. Ти си поставенъ на постъ, трѣбва да изпълнишъ задължението си. Още съ слизането на земята ти си обещалъ, че ще изправишъ погрѣшкитѣ на своитѣ дѣди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щомъ имате умъ, сърдце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбитѣ и способноститѣ си и да се изправяте.

И тъй, изправенитѣ погрѣшки опредѣлятъ вашитѣ придобивки. Неизправенитѣ погрѣшки показватъ, какви възможности се криятъ въ васъ. Задъ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която иде въ помощь за изправянето и. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ развива ума, сърдцето и волята си. — Голѣмо е злото въ свѣта. — Колкото и да е голѣмо, злото е временно и ограничено. Доброто е вѣчно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте отъ сила въ сила. Като прояви единъ пѫть силата си, злото отслабва; а съ доброто е точно обратно: като се прояви единъ пѫть, силата му се увеличава. Сѫщото се отнася и до лошитѣ наследствени чърти. Колкото повече време минава, толкова повече тѣ отслабватъ. Добродетелитѣ, обаче, растатъ и се развиватъ все повече и повече. Нѣкога, въ далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днесъ. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вѣчностьта работи за доброто, а моментътъ —за злото. Доброто има два помощника: вѣчностьта и времето. Злото има само единъ помощникъ — времето.

На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъватъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ злото и какъ да усилватъ доброто. Временнитѣ нѣща не трѣбва да ви спъватъ. Защо ще се спъвате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ, какъ ще се прехраните, отде ще вземете пари и т. н. Яденето и паритѣ сѫ нѣща отъ времененъ характеръ. Всички временни нѣща носятъ известни опасности следъ себе си. Напримѣръ, ако бърза и не яде внимателно, човѣкъ може да се задави. Ако е много гладенъ, може да открадне хлѣба на първия човѣкъ, когото срещне на пѫтя си. И за паритѣ се вършатъ голѣми престѫпления.

Единъ англичанинъ пѫтувалъ съ слугата си за Швейцария. Той носѣлъ въ раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата — останалитѣ провизии. Господарьтъ мислѣлъ да изяде пилето, когато се качва по планинскитѣ върхове. Понеже ималъ слабо сърдце, станало му лошо, и той изгубилъ съзнание. Слугата се възползувалъ отъ това, отворилъ чантата на господаря си, извадилъ кокошката и виното и си хапналъ и пийналъ добре. Като се нахранилъ, обърналъ се къмъ господаря си и почналъ да го разтрива. Като дошълъ въ съзнание, той погледналъ къмъ раницата си, съ желание да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ раницата нѣмало нито пилето, нито виното. Той се обърналъ строго къмъ слугата съ думитѣ: Защо изяде пилето? Съ какво ще възстановя силитѣ си? Слугата се сепналъ отъ забележката на господаря си, припадналъ и изгубилъ съзнание, но не могълъ вече да дойде на себе си. Кой е слугата въ дадения случай? — Злото въ човѣка. — А господарьтъ? — Доброто. Значи, когато доброто въ човѣка се пробуди за животъ, злото отстѫпва мѣстото си и умира. Не плачете за злото, но подържайте доброто въ себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши опредѣлената работа. Злото трѣбва да стане ученикъ и слуга на доброто, за да изправи погрѣшкитѣ си. Само така човѣкъ ще се научи да живѣе правилно.

Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Това се постига чрезъ правата мисъль, правитѣ чувства и постѫпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на сѫществата, които живѣятъ на небето. Отъ всички се иска права мисъль, право чувство, право действие. Това значи съзнателенъ животъ. Ние трѣбва да живѣемъ съзнателно, за да заслужимъ вниманието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Тѣ се интересуватъ отъ насъ, изучаватъ ни, както ние изучаваме растенията и животнитѣ. Колкото по-добре се развива едно дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества съ насъ. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голѣмъ интересъ иматъ тѣ къмъ насъ.

Това сѫ сравнения, чрезъ които човѣшкиятъ умъ се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактитѣ, човѣкъ започва да мисли правилно. Така той вижда разпредѣлянето на службитѣ на ума и на сърдцето си. Ще кажете, че нѣкой страда отъ неврастения, нервитѣ му сѫ разстроени. Първо, той трѣбва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервитѣ си, да не се разстройватъ. Правата мисъль никога не разстройва нервитѣ. При това, не трѣбва да смѣсвате функцията на мозъка съ тази на сърдцето. Задачата на сърдцето е да изпраща нечистата кръвь въ дробоветѣ да се пречисти и оттамъ, като артериална кръвь, да се изпрати по цѣлото тѣло. Значи, дробоветѣ представятъ олтаръ, на който всѣки день се пренася жертва. На минута се изпращатъ 20 всесъжения, които ставатъ жертва на този огънь. Като се пречисти, жертвата се превръща въ артериална кръвь, която се разнася по тѣлото, да го храни. Въ този смисълъ, дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза въ олтаря. Въ психическо отношение жертвата не е нищо друго, освенъ чувства. Благодарение на въздуха, чувствата се пречистватъ и обновяватъ тѣлото. Който не разбира психическата функция на сърдцето, гледа на него като на органъ, който има само физиологическо значение. Както мозъкътъ, така сърдцето и дробоветѣ иматъ двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата имъ функция, човѣкъ постепенно отива къмъ психическата. Сърдцето не пречиства само кръвьта, но и чувствата. Дробоветѣ не пречистватъ само въздуха, но тѣ сѫ олтаръ, на който се поставятъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка да се пречистятъ. Само така човѣкъ ще разбере функциитѣ, които тѣ изпълняватъ. На този олтаръ гори жертвеникътъ на свещения огънь, който пречиства и калява нѣщата.

Като се говори за дветѣ функции на мозъка, на сърдцето и на дробоветѣ, виждаме, че човѣшкиятъ организъмъ изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, споредъ която човѣкъ има седемь тѣла? Въ сѫщность, всички говорятъ за физическото си тѣло, само него познаватъ. Апостолитѣ и ученицитѣ на Христа говорятъ и за духовно тѣло. Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло плътско, имамъ и тѣло духовно.“ Мѫдрецитѣ и великитѣ Учители говорятъ за седемтѣ тѣла въ себе си и живѣятъ въ тѣхъ. Съвременниятъ човѣкъ започва да живѣе и въ духовното си тѣло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошълъ на земята, като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближенъ.

Казано е въ Писанието за човѣка, че е чудно и страшно създаденъ. Сѫщиятъ този човѣкъ, който е чудно и страшно създаденъ, следъ смъртьта си изгнива, нищо не остава отъ него. Значи, чудното и страшното не е въ това, което гние и изчезва, а въ онова, което вѣчно живѣе. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. (— 33 ст.). Въ Божията Истина се крие смисълътъ на живота. Който намѣри истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е времененъ и преходенъ, но вѣченъ.

Опасно е да се говори на хората за вѣчния животъ, за придобиване на добродетели. Тѣ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Не е така. Животътъ се развива, човѣкъ върви напредъ, да постигне крайната цель на живота си. Важно е всѣкога да мисли право, да не се заблуждава. Нѣкой писатель се хвали съ своя стилъ, говори за красива речь, безъ да прониква въ сѫщината на нѣщата. Той не знае, че красотата на стила и на речьта се крие въ истината. Безъ истината нѣщата иматъ само външна форма. Истината носи свѣтлина и разкрива сѫщината. Стремете се къмъ истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърдчавате. Който е изгубилъ истината въ себе си, той се обезсърдчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е правъ. Кое обичате въ човѣка? — Истината. Затова е казано: „Възлюбилъ си истината въ човѣка.“ Щомъ намѣрите истината и я приложите, всички ще ви обичатъ.

Често хората се обезсърдчаватъ отъ живота, казватъ, че сѫ остарѣли вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. Съ младитѣ не се разбиратъ, защото тѣ вървятъ по своя пѫть. На себе си не разчитатъ, защото сѫ изгубили знанието и силата си. Какво сѫ знаели? Да играять на хорото. Това е забавление, не е знание. Кѫде е силата имъ? Въ борбата съ атлети. Това не е сила, по упражнение. Значи, тѣ съжаляватъ за забавитѣ и упражненията си. Човѣкъ се нуждае отъ знание и сила, които никога не изчезватъ. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсѫждавайте добре, за да не изпадате въ заблуждение. Правете разлика между временнитѣ и вѣчнитѣ нѣща, да не изгубите времето си напраздно. Ако придобивате знание, стремете се къмъ положителното знание, което прави човѣка силенъ. Атлетитѣ, борцитѣ сѫ силни, но само физически. Тѣ развиватъ мускулитѣ си за смѣтка на ума и сърдцето си, поради което се деформиратъ. Наблюдавайте борцитѣ да видите, колко деформирани сѫ носътъ, ушитѣ, устата имъ. Вратътъ имъ е дебелъ, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратътъ и на вълка е дебелъ, защото самъ си върши работата. Каква работа върши вълкътъ? Носи овцетѣ на врата си. При това положение, естествено е, че вратътъ му ще за- дебелѣе, но тежко на онзи човѣкъ, на когото вратътъ задебелѣе. Ако вратътъ на нѣкого задебелѣе повече, отколкото трѣбва, животътъ му е изложенъ на опасность.

Сега не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде вратътъ на човѣка. Не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му. Ние не препорѫчваме дебелитѣ вратове и широкитѣ носове. Ние препорѫчваме онзи умъ, който може да разрешава труднитѣ задачи; ние препорѫчваме онова сърдце, което разрешава го- лѣмитѣ мѫчнотии; ние препорѫчваме онази воля, която знае, какъ да постѫпва. Изкуство е да може човѣкъ да решава задачитѣ на ума и на сърдцето си правилно и да знае, какъ да постѫпва предъ Бога, а не предъ хората. Богъ наблюдава движенията на човѣка, прониква въ неговитѣ мисли и чувства и предварително знае, какъ ще се прояви. Той обича правилнитѣ линии, независимо отъ това, дали сѫ прави, или криви, Когато нѣкой грѣши Той не го сѫди, но му казва: Вижъ картината, която си нарисувалъ, и самъ дай мнението си, правилни ли сѫ линиитѣ, или не. Намѣришъ ли нѣкаква погрѣшка, изправи я. Ако не я изправишъ, картината ти не може да се приеме въ изложбата на разумния свѣтъ. Не се присмивай на погрѣшкитѣ си, нито на погрѣшкитѣ на своя ближенъ, но търси начинъ да ги изправишъ. Срѣщашъ едного, раненъ въ рѫката, и кръвьта му изобилно тече. Не питай, защо е раненъ, каква е погрѣшката му, но вземи мѣрки, веднага да го превържешъ. Не му ли се притечешъ на помощь, кръвьта му ще изтече. Като превържешъ рѫката му, тогава мисли, защо е раненъ. Той е направилъ нѣкаква погрѣшка: или е казалъ на нѣкого обидна дума, или му препятствувалъ въ живота. Важно е, пострадалиятъ да изправи погрѣшката си, а ти, който му превърза раната, да вземешъ поука отъ неговата погрѣшка. Каквото и да е страданието на човѣка, отдето и да иде, все има нѣкаква причина за това. Нѣма човѣкъ на земята, който може да избѣгне страданията.

Днесъ всички хора страдатъ. Светията страда не за своитѣ погрѣшки и престжпления, а за чужди. Обикновениятъ човѣкъ страда за своитѣ грѣхове. Обаче, и единиятъ, и другиятъ страдатъ за изкупване на погрѣшки и грѣхове. Когато страда, светията казва: Такава е волята Божия. Когато обикновениятъ човѣкъ страда, той се запитва постоянно, защо Богъ му изпратиль толкова страдания. Чрезъ страданията човѣкъ върши нѣкаква работа. Който се отнася съзнателно къмъ страданията, свършва работата си споредъ Божествения планъ. Който нѣма съзнателно отношение къмъ страданията, въ първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрезъ страданията изкупва грѣховетѣ си. Тогава се помирява съ мѫчнотиитѣ си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за грѣховетѣ на хората, светията ще ги научи да живѣятъ добре. Когато човѣкъ плаща за своитѣ грѣхове, въ края на краищата, пакъ ще се научи да живѣе добре. Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Като дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да плаща дълговетѣ на хората, но тѣ ще минатъ презъ огънь, за да се изчистятъ. Който е чисто злато, ще свѣтне, безъ да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепель ще се превърне.

Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на блага, но смисълътъ на живота не е въ благата. Можешъ да имашъ много блага, а да нѣмашъ възможность да ги използувашъ. Въ една приказка се говори за катерицата и за лъва, царьтъ на животнитѣ. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвъть я наградилъ щедро на старини. Далъ и на разположение голѣмо количество орѣхи. Катерицата погледнала съ съжаление къмъ орѣхитѣ и въздъхнала. Защо ми сѫ тѣзи орѣхи, когато нѣмамъ зѫби, съ които да ги чупя и да вадя ядкитѣ имъ? Въ сѫщото положение се намиратъ повечето хора днесъ. Тѣ придобиватъ богатство, когато не могатъ да го използуватъ. Защо имъ сѫ благата на живота, когато зѫбитѣ имъ сѫ опадали и не могатъ да ги използуватъ? — Защо падатъ зѫбитѣ на катерицата? — Защото не живѣе добре. — Защо падатъ зѫбитѣ на хора? — Защото не живѣятъ добре. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде виждате неправдата. Хората падатъ, ставатъ и за всичкитѣ си погрѣшки приписватъ вината на Господа. Тѣ сѫ несправедливи и къмъ себе си, и къмъ своитѣ ближни. Когато Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ го попита: Защо наруши заповѣдьта ми? Адамъ отговори: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ този плодъ. Азъ мислѣхъ, че тя ще бѫде умна, а не излѣзе така. После Богъ попита Ева, защо яде тя отъ забранения плодъ. Тя отговори: Змията ме изкуси. Най-после Той попита змията, защо е накарала първитѣ чо- вѣци да ядатъ отъ забранения плодъ. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Богъ прокле змията, отъ този день да се влачи по коремъ и да се храни съ пръсть. На човѣка каза: „Отъ пръсть си направенъ, и въ пръсть ще се превърнешъ“.

Какво представя пръстьта? — Смъртьта, Змията ще се храни съ пръсть, т. е. ще мине въ смъртьта. И хората изкарватъ храната си отъ пръстьта. Въ широкъ смисълъ на думата „пръсть“ означава месоядството. То води къмъ страдания, нещастия и болести. За да се излѣкува отъ тѣхъ, препорѫчватъ на човѣка вегетарианска храна. Следователно, вегетарианството не е нищо друго, освенъ методъ за лѣкуване. Докато се излѣкуватъ, хората и народитѣ трѣбва да се хранятъ съ листа, т. е. съ растителна храна. Следъ това ще дойдатъ до истинската храна — плодоядството, което бѣше първата храна на човѣцитѣ въ рая. Другояче казано: Истинската храна на човѣка се заключава въ свѣтлитѣ мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Това сѫ плодоветѣ на живота, съ които хората трѣбва да се хранятъ въ бѫдеще. Само така тѣ ще разбератъ Словото Божие и ще се ползуватъ отъ Него. Не се ли хранятъ съ тѣзи плодове, придобивкитѣ и успѣхътъ имъ ще бѫдатъ временни. При това положение, тѣ ще бѫдатъ като катерицата, която спечелила много орѣхи, но нѣмала вече зѫби, да ги яде. При временния успѣхъ все ще придобиешъ нѣкакво благо, но понеже нѣмашъ вече зѫби, други ще се ползуватъ отъ твоето благо.

„Който приема свидетелството Негово,, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Съзнавашъ ли, че Богъ е истиненъ, ти си придобилъ истинската свобода. Богъ е образецъ на всичко, къмъ което ние се стремимъ. Богъ е идеалътъ на човѣшката душа. Ще кажете, че се стремите къмъ съвършенство. Само Богъ е съвършенъ. Следователно, вие се стремите къмъ Него. Не е важно, дали всички съзнаватъ това. Важно е, че съвършенството е идеалъ на човѣка. Той е недоволенъ, безпокои се постоянно, че не е дошълъ до съвършенството, не е постигналъ идеала си.

Като се наблюдава, човѣкъ самъ вижда за колко нѣща се безпокои и смущава. Той е подобенъ на онзи, който има лотариенъ билетъ и очаква тегленето на лотарията. Намира се още въ положението на човѣкъ, канень на голѣмо угощение, или на концертъ и очаква да види мѣстото, което му е опредѣлено. Всѣки иска да бѫде на първо мѣсто. Вь сѫщность, най-доброто мѣсто на концерта е трето мѣсто. Въпрѣки това, когато ходя на концертъ, обикновено сѣдамъ на второ мѣсто. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Азъ работя съ числото 29. Като събера цифритѣ 2+9=11. Като събера дветѣ единици, получавамъ числото две. Това е най-недоволното число въ живота. И досега още не съмъ му намѣрилъ мѣстото. Дето и да го туря, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нѣщо, съ което може да се задоволи, е женитбата. Затова съмъ решилъ да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи.

Да се говори на хората за числата, за тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това е малко смѣшно и невѣроятно. — Кога се смѣе човѣкъ? — Когато нѣщата не могатъ да станатъ. Всѣко нѣщо, което повидимому не може да стане, въ сѫщность става. Когато ангелитѣ казаха на Сара, че ще роди синъ, тя се засмѣ и си помисли: На млади години не е ста- нало, че сега ще стане. Човѣкъ се смѣе предъ реалностьта, която се проявява. Дето не се смѣе, тамъ загазва. Числото две показва, че човѣкъ трѣбва да мисли, чувствува и действува правилно. Може ли да мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ е доволенъ вече, решилъ е задачата на числото две — строгото и недоволно число въ живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е въ състояние да го задоволи. Като види числото три — число на Венера, Сатурнъ се усмихва, става веселъ и доволенъ. Той е недовѣрчивъ, на никого не дава кредитъ. Види ли Венера, той отваря сърдцето си за нея и казва: Има едно добро въ свѣта.

Кое е доброто въ свѣта? — Любовьта. Отворете сърдцата си за това добро и работете съ него. Желая всѣки да даде пѫть на любовьта въ себе си и да я прилага навсѣкѫде въ живота. Любовьта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете любовьта и вървете напредъ.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

11. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 1 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...