Jump to content

1935_11_17 Вѫтрешниятъ законъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Вѫтрешниятъ законъ

Размишление.

Лука, 13 гл.

Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Еднитѣ се различаватъ по нѣщо отъ другитѣ. Обаче, и между вѣрващитѣ има известно различие. Старитѣ вѣрващи, отъ времето на Христа, се различавали отъ вѣрващитѣ презъ времето на Мойсея, поради което се дѣлятъ на старозаветници и новозаветници. Сегашнитѣ християни сѫщо се различаватъ отъ онѣзи въ времето на Христа. Въ който домъ и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите различие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и тѣ се различаватъ въ проявитѣ си. — Защо? — Защото не сѫ еднакво организирани. Единиятъ повече възприема и дава, а другиятъ — по-малко. Единиятъ лесно понася страданията, а другиятъ — мѫчно. Ето защо, когато се казва, че нѣкой умрѣлъ преждевременно, това подразбира, че не могълъ да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошитѣ условия? Нѣкой мислятъ, че сиромахътъ, слабиятъ, невежиятъ не издържатъ мѫчнотиитѣ и страданията и умиратъ преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатитѣ, силнитѣ и ученитѣ хора, които също умиратъ преждевременно? Следователно, има нѣщо неустойчиво, както въ първата категория хора, така и въ втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вѫтрешно разполагатъ съ знание, сила, капиталъ, които ги кредитиратъ. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нѣматъ вѫтрешни условия за животъ. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите, какъ е по-добре да завършите живота си: като беденъ, или богатъ, като слабъ или силенъ, като ученъ, или простъ. Важно е човѣкъ да реши задачитѣ на своя животъ и тогава да замине за онзи свѣтъ. Дали ще замине като беденъ, или богатъ, ученъ, или невежа, не е важно.

Мнозина мислятъ, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото иматъ условия за развиване, за връзка съ Духа, съ възвишенитѣ сѫщества. Чувате нѣкой да казва, че Духътъ му говори. — Защо? — Защото билъ ученъ, посветенъ въ духовнитѣ истини. Духътъ му говори, а не може да реши задачитѣ си. Истински учениятъ не говори за връзката си съ Духа. При това, той никога не се заблуждава. Той различава духоветѣ въ себе си и поставя всѣки на своето мѣсто. Който казва, че Духътъ му говори, а прави погрѣшки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато следъ време съзнае положението, въ което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарятъ въ човѣка, но той трѣбва да ги изучава, да не се поддава на тѣхното влияние. Както хората, така и духоветѣ, се различаватъ по степеньта на своето развитие.

Защо идатъ противоречията въ човѣшкия животъ? — По причина на вѫтрешното раздвояване въ човѣка. Въ всѣки човѣкъ има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власть, ту другата взима надмощие въ него. Докато се опредѣли, на коя отъ дветѣ да служи, той преживява голѣма вътрешна борба, голѣми противоречия. Не е лесно да се освободишъ отъ влиянието на тѣзи власти. Едната е наречена „материализъмъ“, а другата — „идеализъмъ“. Като младъ, човѣкъ обикновено е идеалистъ; започне ли да остарява, той става материалистъ. Случва се и обратно: като младъ е материалистъ, а като остарѣе, става идеалистъ.

Единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ разправяше една своя опитность по отношение промѣната на възгледитѣ му. Докато билъ младъ, подържалъ идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувалъ да не се разори. За да подобри положението си, той направилъ усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнилъ едно гърне съ пари, той спокойно си въздъхналъ, почувствувалъ се напълно осигуренъ. Една вечерь сънувалъ, че дошълъ неговиятъ духовенъ рѫководитель, бутналъ го по челото и му казалъ: Знаешъ ли, че едното ти око гледа къмъ земята? Помисли, какво правишъ!

Когато се проповѣдва на хората, нѣкои мислятъ, че проповѣдиикътъ има тѣхъ предъ видъ. Какъвто примѣръ дава, тѣ го взематъ върху себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на нѣкой си младъ мѫжъ, който не живѣлъ добре съ жена си. Какъвто примѣръ чувалъ отъ тѣхния проповѣдникъ, той вижда лъ себе си въ него и си мислѣлъ, че жена му се оплаквала на проповѣдника отъ недоразуменията, които произлизали между тѣхъ. Той я запиталъ: Защо си разправяла за нашия животъ и отношения на проповѣдника? — Нищо не съмъ му казвала, не съмъ се оплаквала, отговорила жената. — Не чу ли, че той изнесе точно такива примѣри, каквито се случватъ между насъ? Въ сѫщность, жена му не се оплаквала, но проповѣдникътъ челъ много романи, въ които се описва интимния животъ на хората. Каквито примѣри да изнесе, все ще засегне нѣкого. Единъ ще хареса проповѣдьта, другъ нѣма да я хареса. Сѫщо така хората излизатъ съ различни впечатления отъ единъ концертъ. Една часть отъ публиката е доволна отъ музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? — Дразни се нѣщо отъ артиста.

И въ живота човѣкъ се натъква на противоположни състояния: днесъ е разположенъ, веселъ, а на другия день е неразположенъ, не иска да говори съ хората, не позволява да се докоснатъ до него. Въпрѣки това, става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне съ нѣщо. Той се чуди, кѫде е причината за това: вънъ отъ него, или въ самия него. Представете си, че срѣщате два гладни вълка въ гората. На единия отъ тѣхъ давате месо, а на другия нищо не давате. Първиятъ е доволенъ отъ васъ, а вториятъ — недоволенъ. Колкото е жестокъ по характеръ, той става още по-жестокъ — гладътъ го мѫчи. Обаче, ако имате предъ себе си вълкъ и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, нѣма да се смути отъ постѫпката ви. Ако пъкъ дадете на овцата трева, вълкътъ ще гледа спокойно. Значи, месото не събужда въ овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене въ вълка. Това показва, че вълкътъ вѫтрешно нѣма никакво отношение къмъ тревата, както овцата къмъ месото.

И тъй, животътъ се управлява отъ вѫтрешния законъ, а не отъ външния. Докато живѣе въ този законъ, човѣкъ расте и се развива правилно. Излѣзе ли вънъ отъ него, растенето спира временно. Това се случва и съ вѣрващи, и съ безвѣрници. Какъ може да си помогне човѣкъ при това положение? Вѣр- ващиятъ казва, че само вѣрата въ Бога може да му помогне. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра: външна, или вѫтрешна? Ако вѣрата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате единъ позлатенъ предметъ. Другъ е въпросътъ, ако предметътъ е отъ чисто злато и съ чисто съдържание. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫщо могатъ да бѫдатъ златни, но важно е и съдържанието имъ. Следователно, всѣко нѣщо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието — на смисъла. Нѣма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нѣщата губятъ цената си. Не е достатъчно да бѫдешъ християнинъ по нѣкакви съображения. Ако си християнинъ, трѣбва да бѫдешъ истински християнинъ! Бѫди християнинъ по силата на вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта. Само при това положение ти ще издържишъ на всички изпитания и страдания. Има лѣкари и адвокати, които се движатъ въ нѣкои религиозни общества съ единствена цель, да познаватъ повече хора, да иматъ клиенти. Това е позлатено вѣрую, което лесно се изтърква. Външностьта не опредѣля нѣщата. Нуждно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вѣра.

Човѣкъ се опредѣля по вѫтрешнитѣ прояви и потици, по вѫтрешния животъ въ него. Това не значи, че външниятъ животъ и външнитѣ прояви на човѣка сѫ безпредметни. Всѣко нѣщо е ценно на времето си. Докато е день, и слънцето грѣе, ти не се нуждаешъ отъ кибритената клечка. Обаче, щомъ залѣзе слънцето, и нощьта тури своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибритъ, която носишъ въ джоба си. Тя ще те упѫти, ще ти покаже, накѫде да вървишъ. Тъй щото, не се отказвайте и отъ най-малката свѣтлинка въ живота си, отдето и да иде тя — отвънъ, или отвѫтре. Ако свѣтлината на твоето вѫтрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носишъ въ джоба си. Той ще ти помогне.

Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Иродъ иска да го убие. Каза имъ Христосъ: „Кажете на тази лисица, че бѣсове изпѫждамъ и правя изцѣления днесъ и утре, и въ третия день се свършвамъ, но трѣбва да ида, защото не е възможно пророкъ да загине вънъ отъ Ерусалимъ“. (—52 и 33 ci ). Христосъ искаше да каже, че може да свърши, но и Иродъ ще мине по сѫщия пѫть. Обаче, на третия день Той ще възкръсне, понеже изпълнявалъ волята на Отца си. Иродъ, който изпълнявалъ своята воля, нѣма да възкръсне. Съ това Христосъ изнесе служенето на двата закона: на външния и вѫтрешния. Който служи на външния законъ, минава отъ животъ въ смърть Който служи на вѫтрешния законъ, минава отъ смърть въ животъ.

Човѣкъ изпада въ положението на Ирода или на онѣзи, които съветватъ Христа да бѣга, да се пази отъ преследванията на Ирода. И едното, и другото положение криятъ известни опасности. Христосъ не се уплаши. Той се рѫководѣше отъ вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта, който изключва всѣкакъвъ страхъ. Въ любовьта има страдания, но страхъ нѣма. Обаче, и въ безлюбието има страдания. Тукъ страданията съ по-голѣми отъ тѣзи на любовьта. Страшно е да живѣешъ въ безлюбието. Приятно и велико е да минешъ презъ страданията на любовьта. — Възможно ли е любовьта и безлюбието да създаватъ страдания? — Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да запитвате, може ли човѣкъ да умре отъ ядене? Ако яде хлѣбъ и се задави, може да умре; ако не яде и постоянно гладува, пакъ може да умре. Следъ това ще питате, отде е хлѣбътъ, който задавилъ човѣка. Това не е важно. Вината не е въ фурната, нито въ хлѣбаря, но въ невниманието, съ което човѣкъ яде. Ако яде спокойно, внимателно, той нѣма да се задави. Човѣкъ носи отговорности и вина само тогава, когато не дава хлѣбъ на гладния. Страшно е да оставишъ гладния предъ вратата ти да умре. Видишъ ли, че е гладенъ, дай му хлѣбъ, да не умре отъ гладъ. Но ако се задави при яденето, вината не е въ тебе. Като яде, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, да не се разсѣйва. Той трѣбва да бѫде концентриранъ и въ физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ.

Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие трѣбва да бъде разумно, да нѣма нищо чуждо, користно въ тѣхъ. Само така човѣкъ ще се избави отъ физическо задавяне, както и отъ задавяне въ своитѣ мисли и чувства. Като яде съзнателно, човѣкъ не може да се задави. Като мисли и чувствува правилно, той не може да спре движението си въ духовния и въ умствения свѣтъ.

Помнете: безъ движение, човѣкъ не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощь, свѣтлина на мисъльта. Тя укрепва и чувствата на човѣка. Ще кажете, че тѣзи нѣща не ви интересуватъ. Какво ви интересува тогава? — Щомъ живѣемъ на физическия свѣтъ, ние се интересуваме повече отъ материални работи: пари, кѫщи, имоти. Това сѫ временни нѣща. Птичката, млѣкопитаещото нѣматъ пари и кѫщи, но живѣятъ, размножаватъ се и растатъ. Значи, материалнитѣ нѣща сѫ временни. Тѣ не представятъ идеалъ за човѣка. Тѣ се мѣнятъ споредъ времената и условията, а заедно съ това и споредъ нуждата отъ тѣхъ. Мнозина си правятъ кѫщи съ цель да печелятъ отъ тѣхъ. Даватъ ги подъ наемъ, за да спечелятъ нѣщо, а повече губятъ. Има смисълъ човѣкъ да дава кѫщата си подъ наемъ, или самъ той да живѣе подъ наемъ съ цель да изпита характера си, да познае, доколко е истински християнинъ. Не е лесно въ сегашнитѣ времена да бѫдешъ християнинъ, съ устойчивъ и положителенъ характеръ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, главата ти ще побѣлѣе и, въ края на краищата, ще изгубишъ всичко. Който мисли, само за кѫщи, той може да бѫде християнинъ, но не и ученикъ. Ученикътъ не мисли за своето осигуряване. Той знае, че, щомъ се е родилъ на земята, въплътилъ се е вече, т. е. направилъ си е кѫща, която никой не може да му вземе. Тази кѫща нарича Христосъ „храмъ Божи“. Всѣка кѫща, вънъ отъ човѣка, лесно се гради, и лесно се разрушава. И който има кѫща, и който нѣма, постоянно се оплакватъ и сѫ недоволни отъ живота. Недоволнитѣ не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.

Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ Той нѣма предъ видъ онѣзи бедни и нищи, които живѣятъ въ лишения и мѫчнотии. Той говори за бедни, които не грѣшатъ, не правятъ зло. Такъвъ е билъ бедниятъ Лазаръ, който лежалъ боленъ предъ кѫщата на богатия. Въ сѫщность, той не билъ беденъ. По нѣкаква случайность той заболялъ, изгубилъ всичкото си богатство, но се смирилъ. Така той изпитвалъ сърдцето на богатия и видѣлъ, колко е затворено и студено за страданията на ближния си. Въ това положение Лазаръ разбралъ, че истинскиятъ животъ не се заключава нито въ богатството, нито въ сиромашията, но въ прилагането на любовьта. Че наистина Лазаръ не билъ беденъ се вижда по това, че следъ смъртьта си влѣзълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ. Богатиятъ пъкъ следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ. Той видѣлъ отдалечъ Лазара въ обятиата на Аврама и казалъ: „Отче Авраме, прати Лазара да ми намокри устнитѣ, че сѫ засъхнали. Той искалъ да използува Лазара като слуга, както се отнасялъ съ него на земята, но Аврамъ му отговорилъ, че желанието му не може да се изпълни. Чрезъ тази притча Христосъ обръща внимание на ученицитѣ си върху закона на Правдата.

И тъй, има Правда въ свѣта, споредъ която, който е благувалъ на земята и мислѣлъ само за себе си, на небето ще страда, ще бѫде въ лишения и ограничения. Който живѣелъ на земята добре, и на небето ще бѫде добре. Не мислете, че който благува на земята, ще благува и на небето. Това е невъзможно. Не се даватъ едновременно две блага на човѣка. Много сѫ изпитанията на праведния, но Богъ ще го избави отъ тѣхъ, ще превърне всичко на добро. Какво направи Богъ съ Давида ? Взе го отъ занаята му — овчарството, и го повдигна до положението на царь. Той се бори съ Саула, мина презъ голѣми интриги, докато най-после стана царь. Но и като царь той не бѣше лишенъ отъ изпитания и страдания. Давидъ мина презъ такива изпитания и мѫчнотии, каквито нито единъ царь не е миналъ. При това, той бѣше Божи избранникъ. И въ семейството си даже не бѣше спокоенъ. Синоветѣ на Давида извършиха голѣми неправди, които се отразиха зле върху съвѣстьта му. Той плака, облѣче се въ вретише и посипа главата си съ пепель. Защо трѣбваше Давидъ да мине презъ толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина презъ тѣхъ, той написа 150 псалми. Безъ страданията той нѣмаше да се прояви. Иовъ мина сѫщо презъ голѣми страдания. Христосъ, обаче, мина презъ най-тежки страдания. Той дойде на земята съ желание да помогне на човѣчеството, да му покаже пѫтя къмъ любовьта, къмъ Бога. Вмѣсто благодарность, Той видѣ човешката небла- годарность. Римскитѣ закони Го хванаха, сѫдиха Го и най-после Го разпнаха. Христосъ видѣл доброто въ хората, но опита и тѣхното зло.

Какво показва животътъ на Христа? — Че всѣки човѣкъ ще опита страданията. Както ра- достьта, така и страданието сѫ неизбѣжни. Това е законъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне този законъ. Разликата е само въ степеньта на страданията и радоститѣ. Нѣкои хора минаватъ презъ голѣми радости и страдания, а други — презъ по-малки. Едни иматъ външни радости и страдания, а други — вѫтрешни. Казватъ за нѣкого, че е щастливъ, нѣма страдания въ живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човѣка, вижда вѫтрешнитѣ му страдания. Засмѣното лице не говори, че човѣкъ е щастливъ и лишенъ отъ страдания. Ако се вгледате въ лицето на духовния човѣкъ, мѫчно ще разберете, има ли страдания той, или нѣма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законитѣ на живота. Той приема еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ.

Да се говори за страданията, това не значи, че животътъ е мраченъ, тежъкъ. Страданията и радоститѣ не представятъ живота. Тѣ сѫ фази на живота, както луната има свои фази, презъ които неизбѣжно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на насъ, но това ни най-малко не показва, че естеството и се измѣнило. При всичкитѣ си фази тя си остава една и сѫща. Казвате, че нѣкой човѣкъ се измѣнилъ. Той измѣня отношението си къмъ васъ, но не измѣня естеството си. Майката наказва детето си, недоволна е отъ него, безъ да измѣня естеството си. Детето, което не разбира още майка си, мисли, че тя е друга жена не я познава. Въ сѫщность, майката не се е измѣнила. Тя е подобна на вѣтъра, духне, раз- фучи се, възпитава детето си. Щомъ му предаде урока, тя утихва и показва другата си страна къмъ детето. Безъ вѣтъръ водитѣ не могатъ да се обновятъ. Значи, вѣтърътъ е необходимъ въ живота за вѫтрешното му обновяване. Оплаквате се отъ приятеля си, че миналъ покрай васъ и не ви поздравилъ. Чудите се, защо се промѣнилъ толкова. Не се е промѣнилъ човѣкътъ, но кѫщата му гори, и той търси вода, да изгаси пожара. Вмѣсто да философствувате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете съ него заедно да гасите огъня.

Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Гъвкавъ умъ и гъвкаво сърдце. Само така той може да се справи съ ударитѣ, които сѫдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умътъ и сърдцето ти не сѫ сгъваеми, нищо не можешъ да направишъ съ своитѣ мисли и чувства. На всѣка стѫпка ще се ограничавашъ и, вмѣсто да продължишъ живота си, ще го скѫсишъ. Често сѫдбата нанася тежки удари на човѣка, съ цель да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваемъ е умътъ му, толкова по-лесно решава той задачитѣ си, по-лесно отбива ударитѣ, които идатъ отвънъ.

Единъ войникъ, участвувалъ въ войната, ми показваше своя шинелъ, прошаренъ отъ куршуми. Той го пази за споменъ. Куршумитѣ свирѣли около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорихъ за Божия Промисълъ. Той приемаше думитѣ ми съ вѣра, отъ което виждахъ, че умътъ му е гъвкавъ. Куршумитѣ не вървятъ по права линия, но, въпрѣки това, умътъ му се огъвалъ и не далъ възможность да засегнатъ тѣлото му. И Божиятъ Промисълъ е действувалъ тукъ, но и неговиятъ огъваемъ умъ не е бездействувалъ.

Днесъ всички говорятъ за правия пѫть, като спасение за човѣчеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по правъ пѫть. Начъртайте една права линия и се опитайте да вървите по нея, безъ никакво от клоняване налѣво или надѣсно. И при най-голѣмото внимание, все ще излѣзете ту налѣво, ту надѣсно. Правата линия ще бѫде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи, огъването, обикалянето е не- избѣжно. Следвайте правия пѫть, като цель въ живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнатъ, за да се разминатъ, трѣбва да се огънатъ. Иначе, тѣ ще се сблъскатъ. Колкото по-голѣми огъвания прави човѣкъ, толкова по-малки съпротивления срѣща на пѫтя си. Ако огъванията сѫ малки, съпротивленията сѫ голѣми. Нѣкой иска да върви по правия пѫть безъ огъвания. И това може, но често ще бѫде битъ, блъсканъ, нараняванъ. Каже ли ти нѣкой обидна дума, не се гнѣви, огъни се малко. Направи преводъ на думата и вижъ доброто, което тя крие въ себе си. Правилниятъ преводъ на нѣщата подразбира движение по права линия съ разумни и съзнателни огъвания.

Въ живота и въ природата сѫществуватъ оригинали и преводи. Оригиналътъ е единъ, преводитѣ — много. Мѫчно се правятъ добри и точни преводи. Какъ ще преведете, напримѣръ, думитѣ: Ти си голѣмъ будала. Ако нѣкой ви нарече будала, веднага се обиждате. Въ тази дума се крие нѣщо хубаво. Тя е съставена отъ думитѣ: Буди и Алахъ. Значи, човѣкъ трѣбва да събужда Бога въ себе си. Отъ друга страна, думата „будала“ е съставена отъ сричкитѣ „буд“ и „ал“, т. е да разглеждашъ нѣщата, както Богъ ги е направилъ. Само онзи може да разглежда нѣщата така, който има вѣра. Въ този смисълъ будалата не е невежа, не е глупавъ човѣкъ, както нѣкой мислятъ. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударитѣ на съдбата, трѣбва да знаете онова съдържание и смисълъ на думитѣ, които тѣ съ имали първоначално. Ако проследите значението на думитѣ въ първоначалния езикъ, т. е. тъй както съ дадени въ далечното минало, виждате, че днесъ тѣ иматъ съвсемъ друго значение. Тѣ съ претърпѣли голѣми промѣни. Въ цѣлокупния животъ е станалъ голѣмъ превратъ, който се отразилъ и въ езика на хората. Превратъ е станалъ и въ мислитѣ, и въ чувствата на човѣка.

Първоначално човѣкъ е мислѣлъ и чув- ствувалъ по единъ начинъ, днесъ мисли и чувствува другояче. Въ далечното минало е било благословение за човѣка да бъде красивъ. Той давалъ стимулъ на окръжаващитѣ. Днесъ красотата е изпитание за всички. Красивиятъ внася съблазънь въ хората, а често за красивата жена или за красивия мѫжъ се вършатъ престъпления. Ако жената е красива, нейниятъ мѫжъ я следи, подозира я, съмнява се въ нея, приписва и нѣща, които тя не може да извърши. Въ далечното минало мѫжътъ никога не се страхувалъ за красивата си жена. Той се радвалъ на нейната красота и оставялъ и другитѣ да и се радватъ. Превратътъ, който станалъ въ мислитѣ и чувствата на човѣка, показва, че въ него има нѣщо неустойчиво. Неустойчивата материя всѣкога е подложена на промѣни. За да се опредѣли степеньта на тѣзи промѣни, нуждна е нѣкаква мѣрка. Вѫтре- шниятъ законъ — любовьта е мѣрката, съ която си служимъ при опредѣляне характера и степеньта на промѣнитѣ въ физическия и психически животъ на човѣка. Който не разбира така живота, не може да приложи този законъ и да намѣри вѫтрешното равновесие въ себе си, чрезъ което да си въздействува.

Като се изучавате, виждате, какви голѣми промѣни ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна се отразява на човѣшкото лице. То е огледало, върху което всичко се отразява. Не можете да преживѣете най-малкото недоволство, омраза, зависть, които да не се отразятъ на лицето ви. Достатъчно е да погледнете лицето на всѣки младъ, неопитенъ проповѣдникъ или учитель, за да видите и най-малкото отражение върху чъртитѣ на лицето му. Проповѣдникътъ е недоволенъ отъ първата си проповѣдь, учительтъ — отъ първата си лекция. Каквито усилия да прави, той не може да скрие недоволството си. Срещнете ли на пѫтя човѣкъ босъ, гологлавъ, и той е недоволенъ, смущава се. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да бѫдешъ босъ и гологлавъ, или да си обутъ и облѣченъ, но съ скѫсани дрехи и обуща. Ако предпочиташъ здравитѣ дрехи и обуща, ти си щеславенъ, искашъ хората да иматъ добро мнение за тебе да не се излагашъ предъ тѣхъ. Който носи скѫсани дрехи и обуща, той е миналъ презъ голѣмъ товаръ, презъ голѣмъ огънь и се освободилъ отъ него.

Огъньтъ опича човѣшкитѣ мисли и чувства, т. е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че нѣкой се пече, т. е. страда, ще знаете, че е поставенъ на огъня на своя мѫжъ или жена, приятель или настойникъ, синъ или дъщеря. Хората взаимно си създаватъ страдания. Всѣки самъ е виновенъ за огъня, презъ който минава. Той самъ подготвя условията за огъня, и самъ го запалва. Но и другъ нѣкой може да го запали. Да ходишъ босъ и съ скѫсани дрехи, безъ да си свободенъ, това не е нѣкакво постижение. Другъ е въпросътъ, ако при скѫсанитѣ дрехи и обуща, ти си свободенъ. Това показва, че си надрасълъ условноститѣ въ живота, издигналь си се надъ общественото мнение. Само така човѣкъ решава правилно задачитѣ си.

И тъй, който разбира законитѣ на живота, подчинява се на сѫдбата си и върви напредъ. Той не роптае противъ условията и се справя лесно съ тѣхъ. Трѣбва ли ученикътъ да роптае противъ програмата на училището, въ което следва ? Щомъ е ученикъ, ще учи уроцитѣ си добре, безъ да роптае срещу учителитѣ и предметитѣ, които му преподаватъ. Като живѣе, човѣкъ минава презъ известна специализация, затова трѣбва доброволно да се подчинява на законитѣ, които управляватъ живота. Тѣ сѫ Божествени закони. — Защо идатъ изпитанията? — За да те възпитатъ. Ако личнитѣ чувства въ нѣкого сѫ крайно развити, ще го поставятъ на такива изпитания, които да изгладятъ малко върховетѣ на тѣзи чувства. Ако е голѣмъ скѫперникъ и мисли само за себе си, ще го поставятъ при условия, че който мине край него, да му вземе нѣщо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекадено набоженъ и се натрапва на хората съ своето духовно разбиране, ще го изложатъ на присмѣхъ. Днесъ ще го подиграватъ, утре ще го подиграватъ, докато го заставятъ да се крие предъ хората. Не е нуждно окрѫжаващитѣ да знаятъ твоитѣ духовни възгледи. Духовниятъ елементъ е нуженъ на човѣка дотолкова, доколкото той самъ да разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата.

Когато се говори за изпитанията, нѣкои ги схващатъ като противоречия, като фаталности въ живота. Наистина, сѫществува фаталность въ живота, но тя се крие въ самия човѣкъ. Като знаятъ това, хората се страхуватъ отъ фатални дни и числа и се пазятъ отъ тѣхъ, въ такива дни не предприематъ нова работа. Напримѣръ, числото 13 и деньтъ вторникъ се считатъ фатални. За нѣкои хора числата 22, 29, 30 сѫ нещастни. За да се освободишъ отъ противоречията на числото 29, трѣбва да съберешъ цифритѣ му и да го превърнешъ на 11. За Якова двойката бѣше нещастно число. Той имаше две жени и мина презъ голѣми противоречия. Освенъ нещастни числа има и щастливи. Напримѣръ числата 1 и 3 сѫ щастливи. Щастието и нещастието въ живота се дължи на спазване или неспазване на вѫтрешнитѣ закони на живота. Който ги разбира и правилно прилага, той е щастливъ; който не ги разбира, той е нещастенъ.

Христосъ казва: „Царството Божие е подобно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисна всичкото“. (— 21 ст.). — Въ този стихъ сѫ взети две щастливи числа: единъ квасъ — единицата, която представя Бога, отъ Когото излиза всичко ; числото три — три мѣри, е сѫщо щастливо число. Само Богъ работи съ единицата. Тя е число на любовьта. Затова казваме, че само Богъ работи съ любовьта. Който разбира закона на любовьта, само той може да мине презъ всички противоречия на живота и да разбере неговия смисълъ. Любовьта е единствената сила, която прекарва благополучно човѣка презъ противоречията. Опита ли се да мине безъ нея, той непремѣнно ще си счупи главата. Дето е любовьта, тамъ сѫ мѫдростьта и истината. Затова казваме, че само чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината човѣкъ влиза и излиза безпрепятствено отъ мѫчнотиитѣ. Безъ тѣхъ животътъ е страшенъ. Не е лесно да търпи човѣкъ. Има обидни думи, които сѫ по-страшни отъ отрова. Какъ ще търпишъ, ако глътнешъ такава отрова? Ще се въртишъ на леглото си дни и нощи, не можешъ да заспишъ, не можешъ да се движишъ. Докато отровата не се асимилира отъ организма, не можешъ да си намѣришъ мѣсто. Геройство се иска отъ тебе, за да превърнешъ отровата на обидата въ безвредно вещество. Много ще се мъчишъ, докато постигнешъ това. Нѣкой отива на бойното поле безъ страхъ. Хвърля се въ боя смѣло, сражава се, безъ да трепне мускулъ на лицето му. Той минава за герой. Обаче, кажатъ ли една обидна дума по неговъ адресъ, не може да издържи. Предъ куршума е герой, а предъ обидната дума се проваля. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата и на клюката, на интригата. Като знаете това, молете се често, да бъде съзнанието ви будно, да не изпадате въ изкушения.

Единъ селянинъ се връщалъ отъ града за селото си, съ пълна кола провизии. Той настигналъ единъ отъ своитѣ съселяни, който също се връщалъ съ жена си въ село. Чулъ, че жената се карала съ мъжа си, казвала му лоши думи, мъчила го. Като миналъ край тѣхъ, той казалъ на съселянина си : Чудя ти се, какъ търпишъ тази жена. Какъ си я оставилъ да те мъчи ? Щомъ чула тѣзи думи, жената скочила отъ колата и се прехвърлила въ неговата. Като я видѣлъ задъ себе си, той се ужасилъ, не знаелъ, какво да прави съ нея. Тя му казала: Карай въ селото! Азъ съмъ твоя жена. Ще дойда въ твоята къща и ще разправя на жена ти, че имашъ две жени, не си толкова честенъ, както се представяшъ. Селянинътъ каралъ колата и мислѣлъ, какъ да се освободи отъ лошата жена. Той разбралъ, че не е лесно да се справишъ съ лошъ човѣкъ и влѣзълъ въ положението на съседа си.

Помнете: много отъ противоречията ви сѫ отъ характера на обидата, на клюката, на интригата. Тѣ носятъ такава отрова въ себе си, че човѣкъ се вижда въ чудо, не знае, какъ да се справи съ тѣхъ. — Защо идатъ тѣзи противоречия ? — Да ви изпитатъ. Чрезъ тѣхъ се провѣрява характера на човѣка. Чрезъ тѣхъ се опитва човѣшкото естество: отъ чисто злато ли е, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвънъ, лесно ще се очисти и ще блесне съ истинския си цвѣтъ. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трѣбва да правите, за да издържате на изпитанията ? Ще се свържете съ разумния свѣтъ, за да ви помагатъ възвишенитѣ сѫщества. Както болниятъ търси лѣкари да го лѣкуватъ, така всѣки ще се моли, ще вика за помощь къмъ разумния свѣтъ. Като се намѣришъ предъ изпитания и противоречия, които не можешъ да разрешишъ, ще знаешъ, че си духовно боленъ. За да се излѣкувашъ, ще се обърнешъ съ молитва къмъ разумния свѣтъ, да ти помогнатъ. Затова казва Христосъ : „Бдете и молете се! Плътьта е немощна, а духътъ — силенъ. Бѫдете всѣкога будни, защото не знаете, кога ще дойдатъ изпитанията.“

„Ето, оставя се вамъ домътъ вашъ пустъ ; истина ви казвамъ, че нѣма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословенъ, който иде въ името Господне.“ (—35ст.) Съ други думи казано: Благословенъ е този, който може да ви въведе въ пѫтя на любовьта, чрезъ която ще разберете Божия Духъ. Любовьта разрешава всички противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ казва: Сега отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Като влѣзе въ любовьта, въ пѫтя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаемъ Бога така, както ни е позналъ.“

„Благословенъ е този, който иде въ името Господне.“ Името Господне е Любовьта. Затова е казано: „Богъ е Любовь.“

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота

*

9. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 17 ноемврий, 1935 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...