Jump to content

1935_11_10 Свещениятъ огънь


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Свещениятъ огънь

Размишление.

Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „3ащо ме наричате Господъ, а не правите това, което казвамъ?“ Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и на съвременнитѣ хора. Защо се считатъ за учени, за вѣрващи, щомъ не пазятъ най-необходимото — своето здраве? На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да пази нормалната топлина на организма си. Отъ нея зависи здравето му. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пази вѫтрешния огънь, да не го загасва. Той е нареченъ „свещенъ огънь“. За да гори свещениятъ огънь постоянно, това зависи отъ правилното кръвообръщение, отъ правитѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка. Изгаси ли свещения огънь въ себе си, човѣкъ се натъква на обикновения огънь, дето горението не е пълно. Тукъ има димъ, сажди, отсѫтствие на свѣтлина и топлина. Който се освѣтява съ обикновения огънь, той пипа нѣщата, блъска се отъ единъ предметъ въ другъ. Много естествено, той нищо не вижда. Тази е причината, дето прави грѣш- ки и престѫпления. Като не разбира законитѣ, той търси адвокати да го защищаватъ. Ако нѣма кой да го оправдае, законътъ го държи отговоренъ и го сѫдятъ. Единъ го защищава, другъ го защищава, докато свещениятъ огънь въ него съвършено изгасне. Човѣкъ може самъ да си помогне. — Какъ ? — Като престане да грѣши. Кой е виновенъ за погрѣшкитѣ ? — Той самъ. Изгасилъ е свещениятъ огънь и влѣзълъ въ обикновения, съ което причинява пакости не само на себе си, но и на своитѣ ближни.

Помнете: вънъ отъ свещения огънь нѣма животъ. Той изпълва цѣлото планетно и ме- ждупланетно пространство. Като се говори за огънь, мнозина мислятъ, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огънь, който сутринь се пали, вечерь се оставя да изгасне. Обаче, свещениятъ огънь вѣчно гори. Веднъжъ запаленъ, той не трѣбва да се изгасна. Нѣкой казва, че има огънь, че температурата му се повдига. Това е резултатъ на обикновения огънь, който се отличава съ низка и висока температура. Обаче, топлината на свещения огънь е винаги една и сѫща. Той внася добро разположение на душата и на духа. Онзи, въ когото гори свещениятъ огънь, всѣкога е добре разположенъ; той се отличава съ вѫтрешенъ миръ и спокойствие, съ вѣра и любовь къмъ Бога. Изгаси ли свещения огънь въ себе си и влѣзе въ обикновения огънь, човѣкъ става нервенъ, неразположенъ, всичко го смущава. Той се оплаква отъ лишения, отъ беднотия, отъ болести! Следователно, щомъ страдате, щомъ сте нещастни и смутени, ще знаете, че живѣете въ обикновения огънь. Сами сте изгасили свещения огънь, и сами отново ще го запалите.

Съвременнитѣ хора палятъ свещения огънь само въ свѣтли дни на живота си и следъ това бързатъ да го изгасятъ. — Защо ? — Скѫпо струвалъ. Следъ всѣки свѣтълъ день тѣ палятъ обикновения огънь, и сами си правятъ пакости. Виждате млада булка, облѣчена съ нови, скѫпи дрехи. Така е облѣченъ и младоженикътъ. Всички имъ се радватъ, веселятъ се заедно съ тѣхъ. Тѣ сѫ запалили свещения огънь въ себе си. Обаче, мине ли този свѣтълъ день, тѣ изгасватъ свещения огънь, обличатъ старитѣ си дрехи и започватъ да си служатъ съ обикновения огънь. Още отъ първия день очитѣ имъ започватъ да сълзятъ. Задушаватъ се, дишането, кръвооб- ръщението имъ не ставатъ правилно. Кой е виновенъ за тежкото имъ положение? — Сами тѣ. Казватъ: Дѣлнични дни идатъ въ живота, не можемъ да подържаме свещения огънь. Макаръ и да дими, обикновениятъ огънь струва по-евтино. Така мислятъ всички хора, но горчиво се лъжатъ. Въ края на краищата, обикновениятъ огънь излиза по-скѫпо отъ свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човѣкъ плаща съ живота си. Обаче, колкото и да се говори на човѣка за предимството на свещения огънь, ако нѣма опитность, той се държи за обикновения огънь, който нѣма много разходи. Който е опиталъ последствията на този огънь, бѣга отъ него като попаренъ. Докато не го е опиталъ, той му се кланя, както нѣкога хората се кланяли на огъня. После се кланяли на слънцето заради приятната и благотворна топлина и свѣтлина. И до днесъ още хората спиратъ вниманието си на топлината и свѣтлината, които слънцето излѫчва. И до днесъ още ученитѣ се занимаватъ съ слънцето, като източникъ на живота.

Пазете свещения огънь въ себе си, за да не огрубѣете физически и духовно. Физическото огрубяване започва съ огрубяване на кожата. На физическия свѣтъ кожата е проводникь на жизненитѣ енергии отъ природата. Щомъ загрубѣе кожата на човѣка, течението на жизненитѣ сили въ него става неправилно, и той заболява. Ще кажете, че кожата на всички работници е груба. Следва, че тѣ трѣбва да боледуватъ. Огрубяването на кожата не се заключава въ почерняване, напукване или закоравяване. Други сѫ признацитѣ на огрубяването, причинено отъ загасване на свещения огънь. Опасно е човѣкъ да знае тѣзи признаци, за да не се уплаши, защото не е въ състояние да си помогне. Страхътъ има смисълъ само тогава, когато човѣкъ може да вземе мѣрки, за да избѣгне известна опасность. За васъ е важно да пазите свещения огънь да не изгасне. Изгасне ли, човѣкъ огрубява и въ духовно отношение: чувствата му ставатъ груби, а мисъльта му постепенно се помрачава. Дали физически, или духовно огрубява човѣкъ, ще знаете, че едното влѣче следъ себе си другото. Пазете тънкото вѫже да не огрубѣе, да не стане кораво, дебело, че да не могатъ да се правятъ вѫзли на него. Всѣки вѫзелъ, направенъ на мѣсто, има смисълъ. Значи, въ човѣшкия животъ има вѫзли, които сѫ необходими. Щомъ задебелѣе вѫжето ви, тѣзи вѫзли не могатъ да се правятъ, и вие, искате или не искате, ще вървите по пѫтя на еднообразието, което носи всички нещастия и мѫчнотии следъ себе си.

Каква е разликата между свещения и обикновения огънь ? Тѣ се различаватъ по уханието. Свещениятъ огънь има приятна миризма, а обикновениятъ — неприятна. Благодарение на миризмата си, тѣ произвеждатъ два различни резултата. Каже ли нѣкой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие въ обикновения огънь. Обикновениятъ, временниятъ животъ води къмъ обикновения огънь. Добриятъ, изправниять животъ води къмъ свещения огънь. Следователно, страдащиятъ, недоволниятъ трѣбва да изправи мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, за да възстанови свещения огънь въ себе си. Той е основата, върху която човѣкъ трѣбва да съгради своя животъ. Той е канарата на живота. Който съгради кѫ- щата си на канара, той се осигурилъ — никакви бури и вѣтрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради кѫщата си на пѣсъкъ, и най-слабиятъ вѣтъръ ще я разклати. Казано е, че Богъ е огънь всепояждащъ. Съ други думи казано: Богъ е свещениятъ огънь. Мойсей, който бѣше посветенъ въ тайнитѣ на Египетъ, трѣбваше да пасе овце 40 години, за да разбере, какво е въ сѫщность свещениятъ огънь. Единъ день, като пасѣше стадото си, видѣ на едно мѣсто, че гори кѫпина и не изгаря. Той знаеше свойството на обикновения огънь — да гори и изгасва, да изгаря всичко, което е около него. Но какъвъ бѣше този огънь, който гори и не изгасва; гори, безъ да изгаря нѣщата ? Докато се чудѣше на огъня, той чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето. Чухъ воплитѣ и страданията на моя народъ и тебе избрахъ да имъ помогнешъ. Ти ще ги изведешъ отъ Египетъ“. Мойсей чу гласа на Бога отъ кѫпината. Така той разбра силата, която свещениятъ огънь криеше въ себе си. Това бѣше външната страна на този огънь. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, търсете я въ себе си.

Следователно, питате ли се, каква е задачата на Божественото учение, ще знаете, че то има задача да запали свещения огънь въ човѣшката душа. Щомъ се запали веднъжъ, всичко върви добре. Животътъ следва своя естественъ пѫть на развитие. Огънь е нуженъ на човѣка. Безъ огънь нѣма Животъ. Подъ огънь не разбирамъ обикновения, отъ който всичко-изгаря. Истинскиятъ огънь подържа растенето и развитието на всички живи сѫщества. Всичко, което се вари на обикновенъ огънь, лесно се изпарява и изчезва. То е подобно на розовото масло, което трѣбва да се държи въ херметически затворени шишета, за да не се изпари. Отворятъ ли се шишенцата, маслото скоро излетява. И въ рѫцетѣ ви оставатъ красивитѣ шишенца, но праздни. Ако вашитѣ мисли, чувства и желания се изпаряватъ и изчезватъ като розовото масло, ще знаете, че сте въ обикновения огънь на живота. Не се чудете следъ това, защо се чувствувате изпразднени, обеднѣли, като праздни шишета.

И тъй, обикновенитѣ мисли лесно влизатъ въ човѣшкия умъ, но и лесно излизатъ. Тѣ бързо се явяватъ и изчезватъ, безъ да оставятъ следи. Обикновенитѣ работи лесно се забравятъ, а необикновенитѣ, които произлизатъ отъ свещения огънь, оставатъ за вѣчни времена; тѣ никога не се забравятъ. Забравишъ ли нѣщо, не се мѫчи да си го припомнишъ, то е обикновена мисъль. Благодари, че си я забравилъ. Ако губишъ богатството, знанието, силата си, ще знаешъ, че си изгубилъ нѣщо човѣшко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубилъ човѣшкото, но се стреми да придобиешъ Божественото и да го запазишъ. Разумниятъ свѣтъ допуща загубването на човѣшкитѣ работи, за да оцените Божественитѣ, които сѫ вѣчни и безсмъртни. Всичко, което излиза отъ Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза отъ човѣка, е временно и преходно.

Какъ се познава, кой човѣкъ носи свещения огънь въ себе си, и кой е лишенъ отъ него. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Всѣко нѣщо се познава по двата начина. Напримѣръ, ако искате да познаете, доколко даденъ човѣкъ е силенъ, ще го познаете или по формата му, по външния изгледъ, или по товара, който носи на гърба и въ сърдцето си. Истински силенъ е онзи, който носи и физическия, и психическия товаръ съ радость и разположение. Силниятъ конь носи голѣмъ товаръ, слабиятъ — малъкъ, а болниятъ носи само самара си. Колкото по-голѣмъ товаръ носи коньтъ, толкова по-цененъ е той. Обаче, здравиятъ конь може да бѫде доволенъ отъ товара си, може и да не е доволенъ. Той е доволенъ, когато товарътъ му е жито, ечемикъ, хлѣбъ или друго нѣщо за ядене. Той мисли, че като носи такъвъ товаръ, и на него ще се падне нѣщо. Ако е натоваренъ съ памукъ, вълна, дърва или друго нѣщо, той върши работата си само по задължение. И човѣкъ понѣкога е доволенъ отъ товара си, а понѣ- кога не е доволенъ. Който носи товара или страданието си съ радость, той е силенъ човѣкъ.

Силниятъ всѣкога е натоваренъ. Слабия товарятъ малко. Ако носи на гърба си хлѣбъ, жито или друго нѣщо за ядене, той се радва; ако носи товаръ, който не е за ядене, не се радва. Кажешъ ли, че страданията ти сѫ дотегнали, това показва, че или си слабъ, или носишъ нѣщо, което не можешъ да използувашъ. — Искамъ да се радвамъ. — И радостьта е товаръ, но въ него ти вземашъ участие, а отъ товара на скръбьта нищо не получавашъ. Значи, който носи тежеститѣ на страданието, живѣе въ обикновения огънь; който носи тежеститѣ на радостьта, живѣе въ свещения огънь. Страданията показватъ, че горението въ пещьта ви е непълно, затова се отдѣлятъ димъ и сажди. Спасението се състои въ преобразуването на непълното горение въ пълно. Щомъ горението е пълно, вие влизате въ свещения огънь.

Две млади, красиви моми се срѣщатъ въ живота си, но разрешаватъ задачитѣ си по два различни метода. И дветѣ сѫ останали сами въ живота. Едната има аристократически произходъ, а другата произлиза отъ селско семейство. И дветѣ се спиратъ предъ вратата на богатъ земедѣлецъ, съ намѣрение да му разкажатъ живота си, за да имъ помогне. Аристократката стои и мисли, какъ да разкаже положението си, съ какви думи да си послужи, да затрогне сърдцето му. Тя търси начинъ да изнесе положението си, да разбере той, че тя е пълно сираче, безъ баща и майка, безъ братя и сестри. Втората мома, родена селянка, стои и мисли, какъ да влѣзе въ дома на земедѣлеца, да му направи нѣкаква услуга. Най-после вижда ключа, който земедѣлецътъ е скрилъ, и си услужва: отваря вратата и влиза вѫтре. Същевременно тя кани и другата мома да почакатъ земедѣлеца. Тя потърсила брашно, сирене и масло, за да направи баница. После наготвила, сложила трапезата и останала да чака земедѣлеца, за да говори съ него за своето положение. Първата мома наблюдавала всичко и се чудѣла, какъ може въ малко време да се свърши толкова много работа. Дошълъ най-после земедѣлецътъ и останалъ изненаданъ отъ това, което видѣлъ въ дома си. Той веднага разбралъ, коя отъ дветѣ моми свършила работата и щедро я възнаградилъ. Първата очаквала, че ще обърне вниманието му, но останала излъгана. Въ нея гори обикновениятъ огънь, а въ втората — свещениятъ огънь. Първата мома останала сама въ живота, за да се научи да работи, да продължи работата на своитѣ родители и да придобие свещения огънь.

Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.“ Който носи свещения огънь въ себе си, той е живъ, въ който свѣтъ и да се намира. Безъ свещения огънь не можете да разберете правилно живота. Такъвъ човѣкъ иска да живѣе наготово, да не работи. Като срещне нѣкой богатъ, почва да му разправя, че нѣма срѣдства да издържа семейството си. Другъ пъкъ ще разправя, че е последна година въ гимназията или въ университета и, ако не се съжали нѣкой да му помогне, цѣлото му бѫдеще пропада. Въ действителность, нито първиятъ е жененъ и баща на нѣколко деца, нито вториятъ е ученикъ или студентъ. И двамата сѫ мързеливци, които очакватъ на труда на другитѣ. Тѣ живѣятъ въ обикновения огънь. Тѣ нѣматъ желание даже да го подклаждатъ.

Като не разбиратъ проявитѣ на обикновения и на свещения огънь, хората се натъкватъ на противоречия и търсятъ причината имъ. Противоречията се дължатъ на вѫтрешенъ недоимъкъ въ човѣка. Следователно, щомъ имашъ нѣкакво противоречие въ ума, сърдцето или волята, ще знаешъ, че свещениятъ огънь въ тебе не се проявява правилно. Нѣкакъвъ вѫтрешенъ недоимъкъ въ тебе загасва свещения огънь на душата ти. Въпрѣки това, човѣкъ говори за добъръ животъ. От- сѫтствието на свещения огънь изключва добрия животъ. Ти не можешъ да живѣешъ добре, ако свещениятъ огънь въ тебе не гори. Ще кажете, че като дойде Духътъ, всичко ще върви добре. Обаче, идването на Духа се предшествува отъ свещения огънь. Ако той не е запаленъ, Духътъ не дохожда. Поне огнището и дървата трѣбва да бѫдатъ приготвени. Духътъ носи запалката. Който не е приготвилъ нито огнище, нито дърва, Духътъ не може да му помогне. Сама запалката не може да внесе свещения огънь. За онзи, въ когото свещениятъ огънь гори, казватъ, че нѣщо е мръднало въ него. Този изразъ не е вѣренъ, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огънь е духовенъ процесь. Той има отношение къмъ сърдцето и душата: сърдцето се стопля, а душата се разширява. Свещениятъ огънь превръща недоволството на човѣка въ доволство. Той обединява всички хора, примирява враговетѣ. Той носи изобилието на живота. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ нѣма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувствуватъ братя.

Мнозина се запитватъ: Видѣли ли сте свещения огънь ? Имаме ли го въ себе си ? Гори ли този огънь и у насъ? На зададенитѣ въпроси може да се отговори съ примѣръ. Представете си, че великъ художникъ е нарисувалъ на платно запаленъ огънь, но толкова живо, че дава идея за истински огънь. При това, той гори, безъ да изгасва, безъ да изгаря окрѫжаващитѣ предмети. Това е идеята, която всѣки трѣбва да има за свещения огънь. Обаче, не е достатъчно само да видите този огънь на картина, трѣбва да потърсите неговия оригиналъ. Ще намѣрите художника, който го рисувалъ и ще го питате, кѫде е оригиналътъ. Ако той знае мѣстото му и ви напѫти къмъ него, казваме, че е великъ художникъ. Ако го е копиралъ отнѣкѫде, той е обикновенъ художникъ. Следователно, задачата на човѣка не е само да има картината на свещения огънь, но да намѣри мѣстото му, отдето излиза, и оттамъ да черпи импулсъ. Постигне ли това, той е запалилъ и своя свещенъ огънь. Тогава не му остава нищо друго, освенъ да го подържа, постоянно да гори. Той не се запалва и не изгасва.

Кои сѫ условията за подържане на свещения огънь ? — Вѣрата, надеждата и любовьта. Кое още го подържа? —Животътъ, знанието и свободата. Не може да се говори за любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ сѫ отвлѣчени понятия за човѣшкия умъ и сърдце. Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбиратъ тѣзи понятия. За тѣхъ тѣ сѫ живи, разбрани картини. Често се говори, че Богъ е Любовь, но какво е Богъ, какво е любовьта, малцина знаятъ. Нѣкои уподобяватъ Бога на слънцето, но и за слънцето нѣматъ ясна представа. Всички виждатъ слънцето, ползуватъ се отъ свѣтлината и топлината му, изучаватъ го, но какво е то въ сѫщность, не знаятъ. Ученитѣ опредѣлятъ приблизително разстоянието му отъ земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вѣрно, не знаятъ. Говорятъ за слънчевитѣ петна, за причинитѣ имъ, но и тукъ има разногласие. Единъ ученъ предава възгледи на индуситѣ за слънчевитѣ петна. Споредъ тѣхъ, ангелитѣ се разпръсватъ по цѣлата вселена, да разнасятъ Божиитѣ блага. На връщане, доволни отъ своята работа, тѣ влизатъ въ слънчевата фотосфера съ силенъ импулсъ и я пробиватъ. Така образуватъ го- лѣми, свѣтли дупки, които отдалечъ изглеждатъ като петна. Това е индуско вѣрване. Доколко има отношение къмъ действителностьта, днесъ това не представя въпросъ за разглеждане.

Едно трѣбва да се знае: всички ангели, всички свѣтли сѫщества, които излизатъ отъ слънцето, да разнасятъ благата по цѣлия свѣтъ, се спиратъ главно тамъ, дето гори свещениятъ огънь. Нѣкои искатъ да знаятъ, какъ успѣватъ ангелитѣ да обиколятъ всички хора. Тѣ се движатъ съ по-голѣма бързина отъ тази на свѣтлината. Тъй щото, това, което тѣ могатъ да направятъ за една секунда, на хората сѫ нуждни хиляди дни. Грамадна е разликата между възможноститѣ на ангела и на обикновения човѣкъ. Колко време се спира ангелътъ при човѣка? — Не повече отъ една секунда. Отъ човѣшко гледище, една секунда е малко време, но отъ гледището на ангела, който се движи съ необикновена бързина, това време е около десеть години. Интензивенъ е животътъ на ангелитѣ, затова тѣ се движатъ бързо и съ голѣма лекота. Тѣ живѣятъ въ реалностьта на живота, дето нѣщата ставатъ непрекѫснато.

И тъй, реални нѣща сѫ тѣзи, въ които нѣма прекѫсване; нереални сѫ тѣзи, въ които става прекѫсване. Нѣкой казва, че живѣе въ реалностьта на нѣщата, а самъ намира разлика въ възгледитѣ си на младини и на стари години. Когато билъ младъ, ценѣлъ младостьта си; като остарѣлъ, не цени старостьта си, Който на младини мисли по единъ начинъ, а на старини по другъ, не е въ реалния животъ; който цени младостьта, а не цени старостьта, не е въ реалния животъ. Понятията младъ и старъ сѫществуватъ само въ човѣшкия животъ, отъ гледището на обикновения огънь. Обаче, отъ гледище на свещения огънь, младъ и старъ не сѫществуватъ. Има известна разлика между младия и стария, но тя не е сѫществена. На физическия свѣтъ младиятъ е пъргавъ, енергиченъ, подвиженъ, а стариятъ — инертенъ, неподвиженъ, бавенъ. Въ духовния свѣтъ е обратно: стариятъ е подвиженъ, енергиченъ, бързъ, а младиятъ — неподвиженъ, бавенъ. Отъ гледище на бързината, младиятъ е на правъ пѫть въ физическия свѣтъ, а на кривъ пѫть въ духовния. Стариятъ се намира точно въ обратно положение; на физическия свѣтъ е на кривъ пѫть, а въ духовния — на правъ. Стариятъ е кандидатъ за духовния свѣтъ. Тамъ приематъ стари хора, които сѫ минали презъ обикновения огънь и сѫ кандидати за свещения огънь. Каже ли нѣкой, че не иска повече да минава презъ огънь, това погазва, че той не разбира живота. Той миналъ презъ обикновения огънь, но не го разбралъ.

Пѫтьтъ за минаване отъ физическия свѣтъ къмъ духовния е огъньтъ. Ще минешъ отъ единъ огънь въ другъ; ще минешъ отъ огънь, въ който има димъ и сажди, и ще влѣзешъ въ огънь, който гори и никога не изгасва. Да живѣешъ въ свещения огънь, това е все едно, да влѣзешъ въ рая, въ свѣта на блаженството, на вѣчната хармония. Който изгуби блаженството, той влиза отново въ обикновения огънь, въ свѣта на недоволството и страданието. Тъй щото, ако искате да опредѣлите мѣстото, въ което живѣете, изучавайте състоянията, презъ които минавате. Ако сте недоволни, смутени и страдащи, ще знаете, че сте въ областьта на обикновения огънь. Влѣзете ли въ блаженството, въ хармоничния животъ, вие сте въ областьта на свещения огънь. Така ще различавате свѣтлитѣ и възвишени духове отъ нисшитѣ.

Свѣтлитѣ сѫщества се движатъ винаги въ свещения огънь. Човѣкъ не може да отдѣли свещения огънь отъ разумностьта, отъ вѫтрешния миръ и хармония. Не можете да отдѣлите свещения огънь отъ любовьта, вѣрата и надеждата; не можете да отдѣлите свещения огънь отъ милосърдието, въздържането, кротостьта — отъ всичко красиво и възвишено. Той е почва, върху която растатъ всички добродетели. Отнемете ли имъ тази почва, тѣ преста- ватъ да растатъ и да се развиватъ. Следователно, стихътъ „ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“ подразбира растенето и развиването на човѣка въ свещения огънь. Затова е казано, че Богъ е огънь всепояждащъ, т. е. огънь, въ който всичко расте. Казано е още, че Богъ е Любовь, а Любовьта носи живота. Животътъ пъкъ произлиза отъ свещения огънь. Дето е свещениятъ огънь, тамъ сѫ любовьта, вѣрата и надеждата. Безъ него нѣма любовь, нѣма вѣра, нѣма и надежда.

Ще кажете, че понятието „свещенъ огънь“ е отвлѣчено, неразбрано за васъ. За да го разберете, представете си две стаи презъ зименъ, студенъ день: едната е отоплена, а другата — неотоплена. Влизате въ първата стая и се чувствувате добре разположенъ, външно и вѫтрешно. Защо сте разположенъ? — Стаята е добре отоплена, има приятна, мека топлина. Влизате въ втората стая, но изведнъжъ косата ви настръхва, не можете да понасяте студа. Въ първата стая е запаленъ свещениятъ огънь, а въ втората — обикновениятъ. Който иска да привлича хората, трѣбва да бѫде топълъ и мекъ. Влѣзешъ ли въ неговата стая, не ти се иска да излѣзешъ навънъ. Той привлича, защото въ него е запаленъ свещениятъ огънь. Запалете и вие свещения огънь, за да ви обичатъ хората и да ви услужватъ. Това е здравословното състояние на организма. Изгасне ли огъньтъ, всички ще бѣгатъ отъ васъ и ще казватъ: Студенъ е този човѣкъ, студенина лъха отъ него. — Какво трѣбва да прави той ? — Да вземе дърва и вѫглища, да ги тури на огнището си и да запали свещения огънь. При това положение, всички хора ще измѣнятъ мнението си за него. Свещениятъ огънь е нѣщо реално, а не измислено.

И тъй, не говорете за свещения огънь, но мислете за него. Знайте, че Богъ се проявява чрезъ него. Мислете за горящата кѫпина, отдето се чу гласътъ на Бога. Подържайте свещения огънь въ себе си, за да не загасне. Задачата на човѣка не се заключава въ разискване, защо Богъ е създалъ свѣта, но въ подържане на свещения огънь, отъ който излиза животътъ. Ще те срещне нѣкой и ще започне да се оплаква, че това-онова нѣмалъ, че хората не го обичали и т. н. Това сѫ второстепенни работи. Стреми се да запалишъ свещения огънь въ себе си и да го подържашъ. Носишъ ли свещения огънь въ себе си, всичко ще имашъ: и пари, и приятели, и любовь. Изгасишъ ли го, всичко ще изгубишъ. При свещения огънь всичко е на мѣсто, въ пъленъ редъ и порядъкъ. Вънъ отъ него всички нѣща губятъ смисъла си. Нѣмашъ ли свещения огънь, никаква работа нѣма да ти върви. Имашъ ли го, и на камъкъ да сѣешъ, плодъ ще придобиешъ. При свещения огънь безлюбието се превръща въ любовь, невежеството — въ знание, беднотията — въ богатство.

Сега, ще преведа нѣщата отъ гледище на свещения огънь. Разуменъ човѣкъ е онзи, който съгражда живота си върху свещения огънь. И тогава, като дойдатъ изпитанията и страданията, той ще устои. Неразуменъ е онзи, който съгражда живота си върху димещия и неустойчивъ огънь. Като дойдатъ изпитанията върху този животъ, всичко ще изгори, ще се превърне на пепель. Който види последствията на този животъ, ще каже: Животътъ нѣма смисълъ. Така е за обикновенитѣ хора, а не и за напредналитѣ сѫщества, които иматъ неизмѣнно понятие за свещения огънь. Тази е причината, дето тѣ не познаватъ отрицателнитѣ прояви на живота. На теория и книга го знаятъ, но не имъ даватъ мѣсто въ себе си. Когато хората питатъ, какво нѣщо е свещениятъ огънь, казвамъ: Свещениятъ огънь представя сѫщината на живота. Той подразбира животъ безъ страдание, безъ противоречие, безъ смърть.

Много обяснения се дадоха за свещения огънь, но той трѣбва да се опита. Не е нуждно само да говорите за него, трѣбва да го опитате. Ако говорите само, безъ да го опитате, ще приличате на онзи турчинъ, който обяснилъ на единъ отъ своитѣ приятели, какъ се прави бюрекъ. Приятельтъ научилъ новото изкуство и го приложилъ. Турчинътъ, неговиятъ учитель, му казалъ: Дай ми едно парче, да видя, какъ си направилъ бюрека. — Имашъ ли пари да платишъ? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не трѣбва да ядешъ бюрекъ. Пазете се и вие, да не изпаднете въ сѫщото положение, да говорите на хората за свещения огънь, а като дойде до приложението, да ви кажатъ : Имашъ ли пари? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не можешъ да се ползувашъ отъ свещения огънь. Въ случая, паритѣ подразбиратъ реалния животъ. Който не е влѣзълъ въ реалностьта, той не може да опита свещения огънь.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

8. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 10 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.-

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...