Jump to content

1935_11_03 Героите


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Героитѣ

Размишление.

Въ 15 глава отъ Евангелието на Марка се описватъ страданията и изпитанията на Христа предъ старейшинитѣ и свещеницитѣ, предъ Пилата, предъ римскитѣ войници, докато Го заведоха на Лобното мѣсто и Го разпнаха. Виждате страданията на единъ човѣкъ, Който дойде въ свѣта съ цель да помогне на човѣчеството. Той носѣше свѣтли идеи и очакваше да бѫдатъ приети отъ хората, но остана разочарованъ. Тѣ не само че не приеха идеитѣ Му, но Го разпнаха на кръста. И това не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божи, Който се почувствува изоставенъ отъ хората, даже и отъ Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той бѣше разпнатъ и погребанъ, и на третия день възкръсна.

Съвременнитѣ хора четатъ тази глава, като нѣщо минало, далечно отъ тѣхъ. Малцина се замислятъ върху нея, върху дълбокия смисълъ на живота. Тѣ не подозиратъ, че това е пѫтьтъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ ще мине по пжтя на Христа. Който е дошълъ на земята, страдания и смърть го очакватъ, въ каквато форма и да сѫ тѣ. Ще кажете, че вашиятъ животъ ще мине по другъ пѫть. Пѫтьтъ на всички хора води къмъ Голгота. Всѣки ще умре, ще го погребатъ, близкитѣ му ще проронятъ нѣколко сълзи и най-после ще кажатъ: Богъ да го прости!

Каква е крайната цель на живота ? — Намиране на истината. Пѫтьтъ на истината води къмъ изпитания, къмъ радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията въ живота. Докато се ражда и умира, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ страдания, и презъ радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радоститѣ, и страданията преставатъ. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да постигне своитѣ идеали, но не успѣва. Ако реализира едно отъ желанията си, десеть оставатъ нереализирани. Това е въ реда на нѣщата. Постигнешъ ли най-голѣмото си желание, смърть те очаква. Постигнешъ ли най-високото положение, пакъ смърть те очаква. Представете си, че всички хора искатъ да станатъ царе. Това е невъзможно. Вижте, какво става между пчелитѣ, въ кошеритѣ. Въ единъ кошеръ не могатъ да живѣятъ две царици. Едната отъ тѣхъ трѣбва да напусне кошера. Ако не направи това, смърть я очаква. Въ този случай, трагедията е неизбѣжна.

Време е вече, хората да се замислятъ сериозно върху живота и страданията, да не ги избѣгватъ. Безъ страдания нѣма растене, нѣма животъ. Ако житното зърно не се посади и не умре, нѣма да израсте. Новиятъ животъ иде следъ мѫчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости. Ако имате само радости, хората ще ви зави- ждатъ, ще търсятъ начинъ да ви ограбятъ. Ако пъкъ сте крайно беденъ и нещастенъ, всички ще ви съжаляватъ. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много щастливъ, нито много нещастенъ. Страданието спасява човѣка и отъ дветѣ положения. — Кое страдание ? — Онова страдание, което човѣкъ носи съзнателно. Страданието прикрива нѣщата. Най-голѣмото богатство и най-голѣмата беднотия се криятъ подъ мантията на страданията. Само онзи, който вижда нѣщата, може да познае великата душа, скрита подъ тази мантия. Христосъ дойде на земята, обвитъ въ мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Хората не можаха да си обяснятъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да бѫде изложенъ на такива страдания и поругания. Наистина, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ миналото и днесъ, който да е страдалъ като Христа. Обаче, Неговитѣ страдания се възнаградиха. Нѣма човѣкъ въ свѣта, чиито идеи, въ продължение само на две хиляди години, да иматъ толкова последователи, както на Христа. Много последователи има Христосъ, но всички още не сѫ истински християни. Тѣ живѣятъ още съ старитѣ си разбирания.

Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания, отъ гордостьта, която ги спъва на всѣка крачка. Непослушанието се дължи на гордостьта. Богъ заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, което бѣше всрѣдъ рая, но тѣ не Го послушаха. Достатъчно бѣше да срещнатъ змията — учениятъ адептъ — около това дърво, за да послушатъ съвета му и да нарушатъ Божията заповѣдь. Богъ имъ даде всички блага и условия за растене и развитие, но тѣ послушаха онзи, който нищо не имъ даде. Той имъ каза, че не сѫ разбрали заповѣдьта на Бога и ги посъветва да ядатъ отъ забраненото дърво, за да станатъ като своя Създатель. Понеже гордостьта се криеше дълбоко въ тѣхъ, тѣ пожелаха да станатъ велики, като Баща си, да се проявятъ, и ядоха отъ забранения плодъ. И доднесъ още хората хвърлятъ вината за страданията и нещастията си върху Адамъ и Ева, като забравятъ, че и тѣ не сѫ престанали да ядатъ отъ забранения плодъ. Нѣкой хора изяждатъ най-малко по единъ плодъ на день отъ забраненото дърво, повечето изяждатъ по два и по три плода. Преди да се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да го е изучилъ и разбралъ. Не го ли познава, ще изпадне въ голѣми противоречия. Чувате нѣкой да казва за себе си, че е добъръ, справедливъ човѣкъ. — Добъръ е, но при условие. Ако нахраните едно животно и задоволите нуждитѣ му, и то е добро. Оставете го гладно два-три деня и се опитайте следъ това да го докоснете. То веднага ще се озѫби срещу васъ, ще покаже истинското си естество.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху своя характеръ, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влѣзе като гражданинъ въ Царството Божие. И да влѣзе тамъ, нѣма да се ползува отъ благата, на които другитѣ се радватъ. Той ще бѫде чужденецъ въ Царството Божие. Тамъ не приематъ хора съ отрицателни чърти въ характера си. Завистьта, злобата, омразата не вирѣятъ тамъ. На земята допу- щатъ отрицателни характери, за да се изправятъ. Значи, изправянето става тукъ. Завиждашъ на приятеля си, че е царь, или че заема високо обществено положение. За да го свалишъ отъ това положение, ти събирашъ около себе си хора, които да ти помагатъ. Устройвате комплотъ и сваляте приятеля си отъ мѣстото, което заема. Обаче, на небето не се позволяватъ никакви комплоти. Тамъ ще те оставятъ самъ да действувашъ, безъ никакви съучастници. Ти ще се намѣришъ въ положението на Давида, който се борилъ съ Голиата. Който отъ двамата надвие, неговата страна минава за победитель. Но и това не разрешава въпроса. Ще снемешъ едного отъ мѣстото му, ще се качи другъ. Завистьта пакъ ще остане въ сърдцето ти.

Когато не могатъ да разрешатъ въпроситѣ на живота, хората се запитватъ, защо идатъ страданията. Да се задава такъвъ въпросъ, това е равносилно да се запитваме защо човѣкъ се мие, защо яде, защо иска да стане богатъ, ученъ, силенъ и т. н. Щомъ има желания, той прави дългове, които не може да изплати, и започва да страда. Следователно, ако не искашъ да страдашъ, не яжъ, не мисли за богатство, за знание, за сила. Ще кажете, че не може да се живѣе безъ ядене, безъ знание и богатство. Не може, наистина, безъ ядене и безъ знания, не може и безъ богатство и сила, но, въпрѣки това, човѣкъ пакъ умира. Не е страшна смъртьта, страшенъ е онзи животъ, който води къмъ смъртьта. Опасенъ е страхътъ, който води къмъ смъртьта. Мнозина се страхуватъ да се проявятъ да не сгрѣшатъ. Така тѣ не проявяватъ нищо лошо, но и отъ доброто се въздържатъ. Тѣ изпълняватъ точно заповѣдитѣ на Мойсея — да не убиватъ, да не крадатъ, да не пожелаватъ чуждото и отъ голѣмо въздържание преждевременно умиратъ. Не е важно, какво не трѣбва да прави човѣкъ; важно е, какво трѣбва да прави. Мойсей написа заповѣдитѣ си на две плочи: на едната написа Божиитѣ закони, дадени въ положителна форма; на другата написа човѣшкитѣ закони. Той написа въ положителна форма следнитѣ заповѣди: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Да почиташъ баща си и майка си.“ Тѣзи сѫ най-хубавитѣ заповѣди, които трѣбва да се изпълняватъ. Тѣ сѫ вѣчни и се отнасятъ до всички времена и епохи, до всички хора.

Съвременнитѣ хора четатъ Свещенитѣ книги, говорятъ за убеждение, но търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да станатъ добри, учени, богати, силни, безъ страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идатъ, и ще вървите напредъ. Иначе, тѣ сами ще ви се наложатъ. По-добре е нѣщата да ставатъ по добра воля, отколкото чрезъ насилие. Христосъ даде най-добрия примѣръ за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което бѣше възнаграденъ. Петъръ се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: Да отидемъ на друго мѣсто, дето ще ни приематъ съ любовь. Да напуснемъ еврейския народъ. Ти си Месия, дошълъ съ велика задача на земята. Ако те хванатъ и убиятъ, нѣма да изпълнишъ предназначението си. Пъкъ мисли и за насъ. Ако преследватъ тебе, и насъ ще преследватъ. Какво ще стане тогава съ насъ ? На всички негови съвети, Христосъ отговори: Махни се отъ мене! Ти не мислишъ право, не познавашъ Божиитѣ закони. Сега и на васъ казвамъ: Колкото и да се плашите отъ страданията и да ги избѣгвате, не можете да се освободите отъ тѣхъ. Съ своя животъ Христосъ показа, какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмѣни участьта Му, но не Го послушаха. Следователно, и васъ нѣма да послушатъ. Най-многото, което може да стане, е да се отложатъ страданията ви за известно време, но не и да се отмѣнятъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста, като герой. Христосъ умрѣ на кръста геройски. Много отъ римскитѣ войници, които видѣха геройството на Христа, се разкаяха и повѣрваха въ Него. Тѣ казаха : Този човѣкъ е великъ. Тѣ първи Го признаха за герой. Всички хора, които видѣха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повѣрваха въ Него, разбраха учението Му и днесъ сѫ Негови последователи. Които не Го видѣха на времето, и доднесъ още се лутатъ съ своето вѣрую, обезвѣряватъ се и търсятъ пѫть безъ страдания и мѫчнотии.

Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Така е, всички хора знаятъ нѣщата отчасти. Когато умратъ и възкръснатъ, тогава ще знаятъ истината, тогава ще разбератъ смисъла на живота. Сегашнитѣ хора искатъ да знаятъ, ще възкръснатъ ли следъ смъртьта си. Че ще умратъ, това всѣки знае, но дали ще възкръснатъ, това малцина знаятъ. Има начинъ, по който и това можете да знаете. Нека всѣки се опита, може ли да прекара единъ день, отъ сутриньта до вечерьта, безъ да допусне въ ума си една лоша мисъль, въ сърдцето си — едно лошо чувство и въ волята си — една лоша постѫпка. Който може да направи това само за единъ день, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне единъ день да прекарате въ тишина и спокойствие на ума и на сърдцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърдцето си отъ утайкитѣ на миналото, да се приготвите за свѣтли и честити дни.

Човѣкъ е дошълъ на земята да воюва съ злото, да се справи съ него, да стане герой. Да воювашъ, това не значи да убивашъ. Когато Петъръ отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници, Христосъ му каза: „Скрий ножа си въ ножницата, защото, който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Смъртьта не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да минава отъ смъртьта къмъ живота, а не отъ живота къмъ смъртьта. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде пасивенъ, да не се интересува отъ живота. Казватъ за нѣкого, че е търпеливъ. Защо е търпеливъ? — Защото е пасивенъ къмъ проявитѣ на живота. Дейность, активность се иска отъ всички. Като живѣешъ, ще се боришъ и ще издържашъ въ борбата. Когато бѣше на кръста, Христосъ понесе най-голѣмата борба, но накрай победи. Както изгони търговцитѣ вънъ отъ храма, така изгони отъ своя храмъ всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъль въ себе си и каза: „Домътъ ми ще бѫде домъ за молитва, храмъ на Господа. Не позволявамъ да се върши търговия въ него.“

Сега, като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки носи на гърба си надписи, които опредѣлятъ положението му. Тѣ сѫ остатъци отъ далечното минало, съ които трѣбва да се справи. Единъ писалъ на гърба си, че е нещастенъ, че живѣе въ лишения и мѫчнотии. Другъ писалъ, че е сприхавъ, гнѣвенъ, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писалъ, че е боленъ, че има голѣми страдания. Всѣки търси вината въ окрѫжаващитѣ и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тѣзи надписи отъ гърбоветѣ си, за да се освободите отъ наслояванията на миналото. Откажете се отъ преходното, временното и дайте мѣсто на Божественото въ себе си, което вѣчно живѣе. На цѣлото човѣчество предстои една голѣма война за животъ или смърть, за освобождаване или заробване. Всѣки иска да бѫде свободенъ. Отъ какво ? — Отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се отъ тѣхъ, той е придобилъ истинската свобода. Дойде ли до старитѣ си навици, човѣкъ трѣбва да застане смѣло предъ тѣхъ и да каже: Свобода, или смърть! Ако търси абсолютната свобода, безъ ограничение на стария, изопаченъ животъ, той ще намѣри смъртьта. Ако търси смъртьта, за да се освободи отъ задълженията си, той ще изгуби свободата си.

Така трѣбва да се говори и на стари, и на млади.

Какво правятъ старитѣ хора днесъ ? Тѣ учатъ младитѣ, говорятъ имъ за живота, но се страхуватъ да изнесатъ истината. Ще кажете истината на младитѣ! Ще кажете, че имъ предстои голѣма война. Ще воюватъ съ злото въ себе си, докато победятъ. Като проповѣдвате нѣкакво вѣрую, ще говорите истината, безъ обещания, безъ залъгвания. Нѣкой религиозни хора мислятъ, че като направятъ едно добро, ще платятъ дълговетѣ си, т. е. ще се простятъ грѣховетѣ имъ. Това е заблуждение. Не само добро ще направишъ, но ще дадешъ живота си. Ще воювашъ съ злото и, за да се справишъ съ него, ще пожертвувашъ всичко, каквото имашъ. Иовъ мина презъ голѣми страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, тѣ пострадаха за него, а той и жена му оцѣлѣха. Следъ това отново придоби загубеното: родиха му се синове и дъщери, по-добри отъ първитѣ; богатството и силата му се увеличиха. Значи, синоветѣ и дъщеритѣ на Иова станаха жертва за баща си, а Христосъ трѣбваше самъ да умре, нѣ- маше кой да се пожертвува за Него.

И тъй, положението на жененитѣ се различава отъ това на нежененитѣ. Жененитѣ, които иматъ синове и дъщери, наполовина разрешаватъ задачитѣ си. Чувате ги да казватъ: Ние не можахме да постигнемъ желанията си, но синоветѣ и дъщеритѣ ни ще продължатъ нашата работа. Значи, има кой да ги замѣсти. Какво остава за нежененитѣ? — Сами да носятъ своя кръстъ. Ако го изнесатъ достойно, ще постигнатъ желанията си; въ противенъ случай, нищо нѣма да постигнатъ. Всичко зависи отъ тѣхъ самитѣ.

Какво се разбира подъ „жененъ и нежененъ“ ? Женениятъ символизира човѣшкото естество въ човѣка, а неженениятъ — Божественото. Който е готовъ да служи на Божественото, трѣбва да се самопожертвува. Жертва, направена отъ любовь и съзнание, води къмъ животъ и свобода. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, човѣшкото трѣбва да се пожертвува за Божественото. Стане ли обратното, човѣкъ се натъква на страдания, мѫчнотии и противоречия. Днесъ, почти навсѣкѫде, човѣшкото господствува, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всѣки иска да заеме първото мѣсто. Учени и прости, вѣрващи и невѣрващи се борятъ за първи мѣста. И въ времето на Христа, майката Занедеева дойде при Него да иска първитѣ мѣста за синоветѣ си: еди- ниятъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Христосъ я запита: „Могатъ ли тѣ да пиятъ отъ чашата, отъ която азъ пия, и да се кръщаватъ съ кръщението, съ което азъ се кръщавамъ?“ — Могатъ. — Тѣ могатъ да пиятъ отъ моята чаша и да се кръщаватъ съ моето кръщение, но да седнатъ отлѣво или отдѣсно, това Богъ опредѣли.“ Тази майка не знаеше, какво иска. За да седнатъ отдѣсно или отлѣво на Христа, синоветѣ и трѣбва да минатъ презъ живота и страданията Му и, следъ като възкръснатъ, тогава ще имъ се опредѣли мѣстото и службата.

Хората се страхуватъ отъ смъртьта, понеже не разбиратъ, какво носи тя. Чрезъ смъртьта човѣкъ се освобождава. Следователно, тя е великъ актъ на освобождаване. Когато се ражда, детето заплаква, защото иде на земята да страда. Значи, като се ражда, човѣкъ плаче; като умира, престава да плаче, защото и страданията се свършватъ. Въ сѫщность, и следъ смъртьта има страдания, но съвършено различни отъ земнитѣ. Следователно, докато се ражда и умира, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Свободата се опредѣля отъ знанието, отъ разбиране смисъла на живота и на смъртьта. Който не разбира, какво нѣщо е животътъ и какво — смъртьта, живѣе само за слава и за почести. Той иска да бѫде знаменитъ човѣкъ, да му се кланятъ, да вѣрватъ въ него. Каква полза имате отъ вѣрата на хората ? Днесъ ще вѣрватъ, а на другия день ще бѣгатъ отъ васъ. Не постѫпиха ли така и съ Христа? Като Го хванаха войницитѣ, всички, които вървѣха съ Него, се разбѣгаха. Даже и най-преданитѣ, които ви се изповѣдватъ въ любовь, ще ви изоставятъ. Петъръ, който бѣше готовъ да се жертвува за Христа, се отрече три пѫти отъ Него.

За да се укрепи вѣрата ви, трѣбва да видите Христа следъ възкресението. Ученицитѣ на Христа станаха истински Негови последователи следъ възкресението Му. Тогава тѣ тръгнаха да проповѣдватъ и станаха мѫченици за Словото Божие. Съ пѣсень и усмивка на уста тѣ отиваха на кладата. Герои бѣха тѣзи хора! Какъвъ герой е този, който не може да понесе най малкото страдание ? Срѣщате го, плаче, рони сълзи, че билъ гладенъ, два деня не ялъ. Чудно нѣщо! Христосъ пости 40 деня и издържа, а той не ялъ два деня и вдигналъ толкова шумъ около себе си. Ако пости 40 деня като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това, има смисълъ да пости човѣкъ, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народъ. Единъ ирландецъ пости 80 деня и замина за другия свѣтъ, но следъ смъртьта му Ирландия се освсбоди.

Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до положение да се жертвуватъ за свободата на своя животъ. Ако днесъ излѣзатъ на полесражението, ще изгубятъ. Кой е готовъ да увисне на кръста като Христа, да Го подиграватъ, да Го плюятъ, да Го изтезаватъ? Христосъ чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни въ Бога, не се обезвѣри. Следъ всички поругания Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ Всѣки човѣкъ ще мине по пѫтя на Христа, ще бѫде подиграванъ, осмиванъ, изоставенъ отъ близкитѣ си, отъ приятелитѣ си, даже и отъ Бога. Около него ще настане мракъ и тъмнина. Страшна е тъмната зона, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине; още по-страшно е, ако се обезвѣри и разколебае въ Бога. Който издържи докрай, той ще бѫде спасенъ; той ще се нарече герой.

Христосъ казва: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Него.“ Като Го приковаха на кръста остана самъ. Онзи, Който бѣше въ Него, Го изостави. Той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ ?“ Като не получи никакъвъ отговоръ, Христосъ разбра, че това е единъ оть въпроситѣ, който не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си въ рѫцетѣ на Бога. Този е пѫтьтъ, презъ който минава човѣшката душа. Човѣкъ слиза на земята, туря раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здравъ и читавъ, ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни, но остава разочарованъ. Тамъ го посрѣща свиренето на куршумитѣ и едва сега разбира, че нѣма да се върне. Който е отишълъ на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вѣрата си въ Бога, или всичко ще изгуби и ще бѫде победенъ. Животътъ е пъленъ съ бойни полета, и вие трѣбва да бѫдете готови да се сражавате достойно и съ честь. Герои трѣбва да бѫдете! Ако приемете смъртьта, ще придобиете живота; ако се откажете отъ смъртьта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживѣете най-голѣмото разочарование. Приемете смъртьта, за да придобиете най-голѣмото благо — любовьта, носителка на вѣчния животъ.

Пилатъ запита Христа: „Ти ли си царьтъ на Юдеитѣ?“ Христосъ му отговори: „Ти казвашъ“. Ако Христосъ бѣше царь Юдейски, нѣмаше да бѫде сѫденъ и разпнатъ. Понеже не бѣше такъвъ, въ което Го обвиняваха, Той бѣше изложенъ на поругания и най-после Го разпнаха. Човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички, за да се освободи отъ заблужденията. Докато има поне единъ човѣкъ, на когото да разчита, той не може да се освободи отъ заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено самъ, той е свободенъ отъ заблужденията си, отъ робството и ограниченията и минава отъ смърть къмъ животъ. Само при това положение човѣкъ разчита на Божественото Начало въ себе си.

И тъй, бѫдете готови за последния изпитъ, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърть ви очаква. Разчитате ли на него, животъ ви очаква. Христось казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съмъ възлѣзълъ още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трѣбва да минете презъ кръста. Който не е миналъ презъ страшния кръстъ, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалечъ ще назърта, както евреитѣ мечтаха цѣли 40 години за обетованата земя.

И тъй, да види човѣкъ лицето на Бога, това значи, да бѫде великъ герой, да се е сражавалъ съ смъртьта и да е придобилъ живота. Съ други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобилъ свободата, който е пожертвувалъ човѣшкото въ себе си, т. е. всички човѣшки желания за смѣтка на Божественото. Той е приелъ Божия Духъ въ себе си, станалъ е едно съ Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертвуваха за Него. Тѣ отиваха съ радость и пѣсень на кладата и умрѣха като мѫченици.

Дайте пѫть на Божественото въ себе си, за да придобиете вѣчния животъ, да станете едно съ Бога.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

7. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 3 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...