Jump to content

1935_10_27 Източникъ на знанието


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Източникъ на знанието

Размишление.

Две нѣща сѫ нуждни на човѣка, но трѣбва да знае, кои сѫ тѣ. Всѣки изпитва нужда отъ тѣзи нѣща, но не знае, кѫде да ги търси. Виждашъ, че часовникътъ ти не работи, но не знаешъ, какъ да го поправишъ, да върви правилно. Изучавашъ чуждъ езикъ, разбирашъ, че произношението ти не е правилно, но не знаешъ, какъ да го придобиешъ. Единъ американецъ предавалъ френски езикъ въ Америка. Той знаелъ добре граматиката, особено- ститѣ на френския езикъ, но произношението му било американско. Случило се, че отишълъ въ Парижъ по работа и слѣзълъ въ хотелъ. Като се разговарялъ съ единъ отъ прислуѫницитѣ на френски, последниятъ не могълъ да го разбере и, следъ дълги обяснения, той казалъ на професора: Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера.

И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на американеца, професоръ по френски езикъ. Говорятъ съ близкитѣ си, говорятъ съ себе си, но нито близкитѣ имъ ги разбиратъ, нито сами себе си разбиратъ. Обезсърдчишъ се, отчаяшъ се, но самъ не разбирашъ състоянието си, не можешъ да си  помогнешъ. И, въ края на краищата, бѣгашь отъ хората, търсишъ уединение. Какво ти е, самъ не знаешъ. Виждашъ, че нѣщо не е въ реда си, но какъ да го туришъ на мѣстото му, не знаешъ. Значи, знаешъ езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира, и ти самъ не се разбирашъ.

Обезсърдчението, неразположението, отчаянието сѫ временни състояния, съ които човѣкъ не може лесно да се справи. Днесъ го срѣщате веселъ, доволенъ, като че ли цѣлиятъ свѣтъ е неговъ, но на другия день е вече мраченъ, недоволенъ, като че ли всички хора сѫ виновни за състоянието му. Питатъ го, да не е боленъ, да не е умрѣлъ нѣкой неговъ близъкъ; указва се, че външно всичко е на- редъ. Има нѣщо криво въ него, но и той не знае, кѫде е. Кривото е вѫтре въ него. Щомъ отвѫтре е криво, и вънъ отъ него има нѣщо криво. Ти плачешъ, и времето нѣкѫде се развалило, и то плаче съ тебе заедно. Ако ти проронишъ две сълзи, времето излива милиони сълзи. Ти преставашъ да плачешъ, а времето продължава да пролива своитѣ сълзи. При това, не плачешъ само ти, но заедно съ тебе плачатъ още хиляди сѫщества. И тѣ сѫ неразположени, обезсърдчени и недоволни. Кой е причината за тѣзи състояния — времето, или самъ той? Когато е неразположенъ, човѣкъ е склоненъ да мисли, че другитѣ сѫ причина за неразположението му; когато е разположень, той мисли, че и другитѣ хора сѫ разположени, за което търси причината въ себе си. Щомъ е радостенъ, той казва, че неговата радость се предава и на окрѫжаващитѣ; когато е скръбенъ, казва, че окрѫжаващитѣ му предаватъ своята скръбь. Защо и при скръбьта не търси причината въ себе си? — Защото трѣбва да плаща. Човѣкъ плаща и когато е радостенъ, и когато е скръбенъ, но въ първия случай е богатъ, лесно плаща, а въ втория случай е беденъ, не може да плаща дълговетѣ си. Тази е причината, задето хората търсятъ виновници само въ скръбьта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни съ други и взаимно си влияете.

Като се говори за неразбиране на нѣщата, хората се обезсърдчаватъ, искатъ да разбератъ всичко. Това е невъзможно. Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И въ неразбирането има нѣщо красиво. Както въ красотата има нѣщо хубаво и нѣщо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивиятъ човѣкъ е и свободенъ, и ограниченъ. Дето мине, пѫтьтъ му е отворенъ. Но отъ друга страна, той е ограниченъ отъ погледитѣ на хората. Всички го гледатъ, искатъ да видятъ очитѣ, носа, устата, ушитѣ му; искатъ да чуятъ какво говори, какви отношения има съ хората. Колкото повече хора се интересуватъ отъ него, толкова повече се дразни той. Всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, безъ да му дадатъ часть отъ своето богатство. Красивиятъ трѣбва да е готовъ да дава, безъ да очаква да вземе нѣщо. Само така той е на правъ пѫ ть и може да запази красотата си. Фактътъ, че запазва красотата си, показва, че е придобилъ нѣщо и всѣки моментъ придобива още. Истината е влѣзла въ него и го прави свободенъ. А само свободниятъ може да бѫде красивъ. Истината дава, но сѫщевременно взема. Види ли, че нѣкой човѣкъ грѣши, тя веднага го изправя предъ себе си и го корегира.

Да носишъ истината въ себе си, това значи, да бѫдешъ готовъ всѣки моментъ да слушашъ нейнитѣ забележки. Това е все едно, когато мѫжътъ има красива жена. Колкото и да е внимателенъ той, както и да се облича, тя все ще му намѣри нѣкаква погрѣшка, или въ облѣклото, или въ обходата. Добре е да имашъ красива жена, или красивъ мѫжъ, но трѣбва да знаешъ, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза отъ истината, хроникира нѣщата, както часовникътъ хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Сѫщото прави и барометърътъ по отношение промѣната на времето. Щомъ е така, радвайте се, когато красотата изнася погрѣшкитѣ ви. Само така можете да изправите своя външенъ и вѫтрешенъ животъ. Какво прави добрата домакиня? — Първо, тя купува прѣсно, доброкачествено брашно. Следъ това стопля вода и, като заври, оставя я известно време да истине. После замѣсва брашното, прави го на тесто и го оставя да втаса. Тя знае, колко време трѣбва да стои, докато бѫде готово за печене. Добрата домакиня мѣси и пече добре хлѣба си. Тя не се оправдава нито съ брашното, нито съ пещьта; тя знае качествата на брашното, познава пещьта си и изкарва добъръ хлѣбъ. Най-главното, което тя има предъ видъ, е да омѣси хлѣба, както трѣбва; тя не мисли за баници. Споредъ нея, баницата е второстепенна работа.

Въ единъ анекдотъ се говори за службата на зърнеститѣ храни. Единъ день трѣбвало да отидатъ на война, да воюватъ за свободата си. За да не умратъ хората отъ гладъ, тѣ решили да оставятъ просото за храна на човѣчеството. То се възгордѣло отъ службата, която му дали, и ги запитало: Да ставамъ ли на баница? Тѣ му отговорили: Ти стани на хлѣбъ, че за баница не мисли. И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на просото. Тѣ не се задоволяватъ да изпълнятъ своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремятъ къмъ велики работи. Тѣ не се задоволяватъ да станатъ на хлѣбъ, да нахранятъ гладнитѣ, но искатъ да правятъ отъ тѣхъ баници, да ги поставятъ на богати трапези. Тукъ, именно, грѣшатъ хората. Изпълнете първо малкитѣ си задължения, а после мислете за голѣмитѣ. Да станешъ на баница, това значи, да си изработилъ такъвъ материалъ, който е удобенъ за точене. Това сѫ постигнали само напредналитѣ, само съвършенитѣ сѫщества. Следователно, въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието на човѣка различаваме два метода: методъ за съвършенитѣ и методъ за несъвършенитѣ. Споредъ първия методъ, нито ще хвалишъ човѣка, нито ще го укорявашъ. Защо ще хвалишъ съвършения? Обаче, приложишъ ли втория методъ, и ще хвалишъ, и ще укорявашъ. Несъвършениятъ човѣкъ има нужда отъ похвала, да повдигнешъ духа му. Когато се възгордѣе, трѣбва да го укоришъ, да се смири.

Едно се иска отъ човѣка: да знае, кога да прилага първия методъ и кога — втория. Не е все едно, само да покажешъ бучка захарь на човѣка и да опишешъ свойствата и, или да му дадешъ да опита захарьта. Като вкуси захарьта, той ще научи свойствата и. Ако я гледа отвънъ, безъ да я вкуси, той трѣбва да приеме на довѣрие вашитѣ думи. Съвършениятъ познава нѣщата отвънъ и отвѫтре, а несъвършениятъ ги опитва съ всичкитѣ си сѣтива. Ще кажете, че който опитва нѣщата, той се ползува отъ тѣхъ. Който ги приема на довѣрие, малко се ползува. Въ сѫщность, придобивкитѣ на човѣка зависятъ отъ неговата вѫтрешна подготовка. Който е готовъ да се жертвува за другитѣ, отвънъ печели малко, а отвѫтре — много. Какъвто е методътъ за изучаване свойствата на захарьта, такъвъ е методътъ и за изучаване на любовьта. Съвършениятъ, мѫдрецътъ познава любовьта и по външнитѣ и прояви, безъ да я опитва. Несъвършепиятъ я опитва. Най-напредъ той започва съ любовнитѣ писма и постепенно навлиза вѫтре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестритѣ си, на приятелитѣ си и най-после на своя възлюбенъ или на възлюбената си. Ако ученикътъ пише любовни писма, изключватъ го отъ училището. Не е позволено на ученицитѣ да пишатъ любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишатъ любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, човѣкъ да се наблюдава, да изучава себе си, да провѣрява, кои нѣща предизвикватъ противоречия. При това, той трѣбва да различава противоречията, да знае отде идатъ и да се справя съ тѣхъ.

Сѫществуватъ два вида противоречия: външни и вѫтрешни. Външнитѣ противоречия се разрешаватъ лесно. Страшни сѫ вѫтрешнитѣ противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човѣкъ се изгубва въ себе си. За да излѣзе отъ това положение, той търси външна помощь. Мнозина се объркватъ толкова много въ противоречията, че не разбиратъ външни ли сѫ, или вѫтрешни. Понѣкога причината на противоречията е и външна, и вѫтрешна. Напримѣръ, нѣкой се чувствува отчужденъ, усѣща отдалечаване на хората отъ него, но и той самъ се отдалечава отъ тѣхъ. Той се намира въ безизходно положение, търси причината само вънъ отъ себе си, но, вмѣсто да се оправи, повече се обърква. Какво става съ онзи, който пътува съ параходъ по океана? Докато параходътъ е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щомъ започне да се отдалечава, той става скърбенъ. — Защо? — Отдалечава се отъ близкитѣ си, и тѣ се отдалечаватъ отъ него. Колкото повече параходътъ се отдалечава, толкова по голѣма е скръбьта му. Той се чуди, какво става съ него, че тъгата му се увеличава и се чувствува самотенъ, чуждъ на всички. Ако разбирането му за живота и за връзкитѣ съ хората е правилно, той ще изпитва само вѫтрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вѫтрешно отчуждаване.

И тъй, за да се справя съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да познава и външната, и вѫтрешната страна на живота. Нѣкой се смущава отъ факта, че, като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Къмъ едни е отворенъ, а къмъ други — затворенъ; на онѣзи, които повече обича, дава повече; на онѣзи, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява въ пристрастие, но самъ не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне къмъ хората, преди всичко, той трѣбва да разбира вѫтрешната връзка между душитѣ, да познава законитѣ, които регулиратъ отношенията между живитѣ сѫщества. Ето защо, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони и методи за прилагане. Любовьта не се налага, нито съ пари се купува. Не можешъ да заставишъ човѣка да те обича, както не можешъ да изпросишъ нѣщо отъ него, ако не го заслужишъ. Въ Англия, напримѣръ, просията е забранена. Колкото и да чака нѣкой съ праздната си чинийка, никой нищо нѣма да му даде. Видять ли, че проси, ще го турятъ въ затворъ. Обаче, ако изпѣе или изсвири нѣщо, веднага чинийката ще се напълни съ пари.

Като изучава живота, човѣкъ постепенно дохожда до правата мисъль. Не е лесно да мислишъ право. Мѫчно се придобива правата мисъль, още по-мѫчно е да чувствувашъ право, а най-мѫчно е да постѫпвашъ право. Правата мисъль, правото чувство и правата постѫпка сѫ мѣрки въ живота. Безъ да зна- ятъ тази мѣрка, нѣкой казватъ, че хората трѣбва да се обичатъ, както обичатъ себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мѫчно. — Защо? — Защото човѣкъ се блъска въ своитѣ мисли и чувства. Ако проникнете въ човѣшката мисъль, ще видите, че тя представя смѣсь отъ различни мисли, които объркватъ човѣка. Достатъчно е да фотографирате мислитѣ на обикновения човѣкъ, да видите, въ какъвъ хаосъ живѣе той. Нѣкой иска да знае, какво мислятъ хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисъльта на хората, така щѣше да се обърка въ нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи, да попадне човѣкъ въ чуждъ свѣтъ, отъ който съ години не може да излѣзе.

Единъ отъ учителитѣ на древностьта далъ задача на единъ отъ своитѣ ученици, да мине презъ гъста гора, въ която имало голѣми, опасни змии, безъ да пострада отъ тѣхъ. Преди да пристъпи къмъ задачата, той мислилъ дълго и най-после дошълъ до заключение, че само чрезъ концентриране на мисъльта си може да реши правилно задачата. И наистина, той миналъ презъ гората, силно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си, безъ да пострада отъ змиитѣ. Който е опиталъ силата на мисъльта, може да мине край змии, тигри, лъвове, безъ да го докоснатъ. Който нѣма тази опитность, предъ най-малката змия ще избѣга. Следъ това ще разправя, че видѣлъ голѣми змии на пътя си и миналъ презъ тѣхъ спокойно. Трѣбва да се пазите отъ чувството да преувеличавате нѣщата. Съ това сами си създавате мѫчнотии. Отъ друга страна, не можете да развивате правилно ума си. Преувеличаването води къмъ изопачаване на мисъльта и на чувствата. Нѣкой казва, че хората не го обичатъ. Къде е мѣрката, съ която опредѣля степеньта на любовьта? Да мисли, че никой не го обича, това значи, да си създава криви възгледи за нѣщата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства въ себе си. Който мисли право, той е дошълъ до вѫтрешната мѣрка на нѣщата.

Едно се иска отъ човѣка: да стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ господарь на себе си, значи, да разграничавашъ нѣщата въ живота си и да знаешъ, на кои отъ тѣхъ да дадешъ предимство. Ако ти се даде една задача, да знаешъ, може ли да се разреши при даденитѣ условия, или не може. Ако нѣкаква мисъль мине презъ ума ти, да знаешъ, трѣбва ли да я задържишъ, или да я отстранишъ. Не е лесно да разграничава човѣкъ мислитѣ и чувствата си. Даже светии не могатъ понѣкога да разграничатъ една мисъль или едно чувство отъ друго и изпадатъ въ изкушение. Често разликата между една и друга мисъль е толкова малка, че не могатъ да се разграничатъ. Нѣкой закъснѣлъ за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренътъ е заминалъ вече, не може да го стигне. Ако отидешъ на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакашь. Така е споредъ земнитѣ закони. Обаче, ако отидешъ въ невидимия свѣтъ, тамъ не се позволява нито да закъснявашъ за трена, нито да изпреваряшъ. Тамъ трѣбва да се явишъ точно на време, нито по-рано, нито по-късно. На земята такава точность е мѫчнопостижима, но на небето се изисква абсолютна точность. Тя има отношение къмъ вѫтрешния моралъ на живота, който има отношение къмъ всѣки човѣкъ. Само ти, който считашъ себе си за човѣкъ, ще прилагашъ възвишения моралъ въ живота си, безъ да държишъ смѣтка за окрѫжаващитѣ, дали го прилагатъ, или не. Ти трѣбва да бѫдешъ точно на време. Отъ себе си ще изисквашъ точность, а не отъ другитѣ. И тогава, като дойдешъ до кръстопѫтя на живота, ще минешъ и заминешъ, безъ да си се стълкновилъ. Дойдешъ ли минута по-рано, или по-късно, непремѣнно ще се сблъскашъ съ единъ отъ треноветѣ, които минаватъ по кръстопѫтя. Следователно, щомъ се стълкновишъ съ нѣкого, ти си дошълъ или съ една минута по-рано, или съ една минута по-късно.

Религиознитѣ хора говорятъ за небето, като мѣсто за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има тамъ. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облѣклото и жилищата. Тамъ нѣма криза. Който влѣзе въ небето, не му остава нищо друго, освенъ да учи, да се разхожда, да пѣе и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бѫде обиколенъ отъ приятели; ако иска да бѫде самъ, веднага ще се намѣри въ градина съ цвѣтя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щомъ се отегчи отъ уединението, веднага ще го обиколятъ сѫщества, приятелски разположени къмъ него, и той ще се разговаря съ тѣхъ.

Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работишъ и ще се трудишъ, за да постигнешъ желанията си.

Животътъ на небето е съвършенъ. Тамъ сѫществата не познаватъ неразположение, обезсърдчаване, мѫчнотии. Обаче, хората на земята често изпадатъ въ неразположение. Причината за това е или въ умствения, или въ сърдечния свѣтъ. Ако въ ума или въ сърдцето имъ попадне нежелана мисъль или нежелано чувство, тѣ започватъ да страдатъ, изгубватъ разположението си. И обратно, ако пропуснатъ нѣкоя добра мисъль или нѣкое добро чувство, тѣ пакъ страдатъ. И въ двата случая, тѣ сѫ недоволни отъ себе си и казватъ, че не живѣять добре. Какво означаватъ думитѣ „добъръ или лошъ животъ?“ Повечето хора познаватъ добрия животъ, могатъ да го опишатъ, но не живѣятъ добре. Задачата на човѣка е да живѣе добре, а не само да говори за добъръ животъ. Изработете картината на добрия животъ отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки, а не на хартия, съ четка и бои.

Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Той говори за съвършенството, защото живѣе въ него. На васъ е дадена задачата да приложите любовьта, за да придобиете съвършенството. Затова Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Следователно, изпълняването на Христовитѣ заповѣди подразбира изпълняване на Божиитѣ заповѣди. А само онзи изпълнява Божиитѣ заповѣди, който има любовь къмъ Него. Прилагането на любовьта и упазването на Божиитѣ закони сѫ естествени, свободни процеси, както храненето. Трѣбва ли да учите хората, какъ да се хранятъ, какъ да вдигатъ и слагатъ вилицитѣ и лъжицитѣ си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да имъ четете лекция върху храненето? Тѣ ще ви слушатъ известно време и после ще кажатъ: Не можемъ вече да търпимъ, гладни сме, искаме да се нахранимъ. Тъй щото, поканите ли нѣкого на обѣдъ, сложете яденето предъ него и го оставете свободенъ. Той самъ ще намѣри начинъ, какъ да се нахрани. Като се храни, човѣкъ трѣбва да гледа въ чинията си, да не се върти налѣво и надѣсно, да следи, какъ ядатъ другитѣ. Когато се хранимъ, трѣбва да бѫдемъ свободни. Храненето е свещенъ актъ; отъ него зависи здравословното състояние на човѣка.

Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на до- бродетелитѣ, които се отразяватъ благотворно върху здравето на човѣка. Медицината се занимава съ опредѣляне диагнозата на болеститѣ, а Божествената наука — съ опредѣляне признацитѣ на положителнитѣ прояви въ живота. Да се занимавашъ съ отрицателното, това значи, да се свържешъ съ него. Това не е задача на човѣка. Свързвайте се съ положителното и мислете за него. Като се говори за търпение, за милосърдие, за проява на чувства, на мисъль, всички иматъ характерни признаци. Знаете ли признацитѣ имъ, веднага ще познаете търпеливия и милосърдния човѣкъ. Ако въ дома ви дойде човѣкъ, въ когото чувствата сѫ обилни, ще забележите, че захарьта ви започва да овлажнява. Обаче, влѣзе ли въ дома ви човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, ще забележите, че водата отъ шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи, изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислитѣ —- сухота. Човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, причинява изсушаване, сухота. Въ негово присѫтствие цвѣтята губятъ влагата си и изсъхватъ. Крайното изпаряване на влагата наричаме кражба. Когато предметитѣ се изпаряватъ, т. е. изчезватъ, казваме, че е станала нѣкаква кражба. Обаче, кражби сѫществуватъ само на земята, но не и въ разумния свѣтъ. Тамъ, ако вземешъ чужда вещь, тя отново отива на мѣстото си.

Когато се говори на хората за разумния свѣтъ, за възвишенитѣ сѫщества, въ тѣхъ се явява желание да видятъ нѣкой ангелъ, светия или адептъ. Тѣ не знаятъ, че ако видятъ едно възвишено сѫщество, ще се намѣрятъ предъ голѣми мѫчнотии. Опасни сѫ ангелитѣ, светиитѣ и адептитѣ. Тѣ сѫ като красивата мома. Който види ангелъ, желае да бѫде като него и, понеже не може да го постигне, започва да страда. Кой човѣкъ не е пожелалъ красотата за себе си? Така човѣкъ се натъква на своето користолюбие, което го обърква и разстройва. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но понѣкога красотата причинява голѣми страдания. Ето защо, докато не се приготви за духовния свѣтъ, дето сѫществува пълна хармония и красота, човѣкъ е свързанъ за земята, дето нѣщата сѫ достѫпни за неговия умъ и сърдце.

Днесъ на хората се говори отъ гледище на съвършенитѣ, а не отъ гледището на не- съвършенитѣ. Що се отнася до живота на не- съвършенитѣ, всички го познаватъ. Важенъ е животътъ на съвършенитѣ, който се отличава съ мълчание. То не се изразява въ неговорене; то не е външенъ, но вѫтрешенъ процесъ. Съвършениятъ самъ решава задачитѣ си. Той мълчи и решава, както ученикътъ, който държи матура. Сѣда на чина и започва да решава. Наоколо му царува миръ и тишина; отвреме-навреме се чува само скърцането на перото. Съвършениятъ човѣкъ и като мисли, и като чувствува е повече въ мълчание. Каквито противоречия и мѫчнотии срѣща въ живота си, той не се оплаква, не се гнѣви, мълчаливо се справя съ тѣхъ. Той знае, че красивитѣ и велики нѣща се извършватъ тайно и въ мълчание. Не е лесно да видишъ красотата. Който иска да я види, трѣбва скѫпо да плати.

Младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си една млада, стройна, пъргава мома, но така забулена, че не могълъ да види лицето и. Той се заинтересувалъ отъ нея и си казалъ: Тази мома трѣбва да е много красива, искамъ да видя лицето и. Съ тази цель, той започналъ да я следи навсѣкѫде. Всѣки день вървѣлъ подиръ нея, съ желание да я види, да се порадва на красотата и. Момата се отегчила отъ него и единъ день, безъ да мисли много, обърнала се и му ударила две плесници. Каква била изненадата му, когато булото и паднало, и той видѣлъ красотата и, която го заслѣпила. Другъ момъкъ билъ свидетель на случката и се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Какъ можа да понесешъ тази обида? На твое мѣсто, азъ не бихъ понесълъ такова унижение. Влюбениятъ момъкъ отговорилъ: Това не бѣха плесници, но благословение, което се излѣ върху мене. Азъ съмъ щастливъ, че можахъ да постигна желанието си. Предъ мене се откри такава красота, каквато никога не съмъ виждалъ. Значи, първиятъ момъкъ е доволенъ отъ плесницитѣ, защото тѣ му открили пѫтя къмъ красотата. Той вижда вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Вториятъ момъкъ се спира върху външностьта на нѣщата и, понеже лесно се обижда, остава чуждъ ша вѫтрешния имъ смисълъ.

Много отъ съвременнитѣ хора стоятъ далечъ отъ Божествения свѣтъ, защото сѫ само зрители на проявитѣ на живота. Тѣ не го разбиратъ и, каквато неприятность имъ се случи, казватъ: Не мога да търпя повече! Не можешъ да търпишъ, но нѣма да видишъ лицето на красивата мома. Ако приемешъ плесницитѣ на живота търпеливо и съ радость, любовьта ще се разкрие предъ тебе съ всичката си красота и сила. Обиждашъ ли се отъ плесницитѣ на любовьта, ти всѣкога ще останешъ далечъ отъ нея. Тя ще мине и замине край тебе, безъ да я познаешъ, безъ да научишъ урока си. Търсете любовьта, истината и красотата съ всичката си душа, и тѣ ще ви се откриятъ. Ще кажете, че красивата мома не е постѫпила добре съ момъка, който се влюбилъ въ нея. Постѫпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкътъ постигналъ желанието си. Той решилъ задачата си и разбралъ, че великитѣ нѣща се постигатъ съ постоянство и любовь.

Често хората се питатъ, не може ли да се живѣе безъ страдания. Не може безъ страдания. Тѣ представятъ плесницитѣ, които отварятъ очитѣ на човѣка. Докато не е получилъ нито една плесница, човѣкъ е слѣпъ, не вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Щомъ получи една - две плесници, очитѣ му се отваратъ, и той вижда красотата на живота. Следователно, за предпочитане е да те удари красивата мома по лицето, но да прогледашъ. Останешъ ли слѣпъ, само ще гледашъ, ще се озърташъ натукъ - натамъ, безъ да виждашъ и разбирашъ смисъла на живота.

Една жена изгубила мѫжа си, когото много обичала. Той заболѣлъ внезапно и умрѣлъ. Тя не могла съ нищо да се утеши. Скръбьта и била толкова голѣма, че тя се затворила въ стаята си, никого не искала да вижда. Най-после успѣли да я убедятъ да отиде въ Ерусалимъ, на Божи гробъ, дето имало едно малко прозорче, презъ което се виждали душитѣ на онзи свѣтъ. Тя тръгнала за Ерусалимъ съ надежда да види презъ прозорчето любимия си мѫжъ. Тамъ видѣла, какъ се молятъ калугеритѣ, какъ служатъ на Бога, но, като дошла до прозорчето, нищо не видѣла. Дълго време се взирала въ него, но то не се отворило и не могла да види възлюбения си. — Защо не го видѣла? — Защото прозорчето не се отваряло всѣкога. Следователно, и ти ще видишъ много нѣща въ живота си, но едно нѣма да видишъ — своя възлюбенъ. — Защо? — Прозорчето на твоя храмъ е затворено. Докато не се научишъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право, твоето вѫтрешно прозорче нѣма да се отвори. Ти ще гледашъ само, безъ да виждашъ и разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота.

Христосъ говорѣше на ученицитѣ си съ притчи, но тѣ не разбираха всичко. Той ги питаше: Още ли не разбирате, какво ви говоря? Този въпросъ може да се зададе и на сегашнитѣ вѣрващи. Тѣ говорятъ за Христа, за Божественъ Промисълъ, но, като се намѣрятъ въ затруднение, казватъ: Какво ще се прави? Какъ ще се живѣе ? Вѫглища и дърва нѣма, кѫщата трѣбва да се поправи, на хората не може да се разчита. Защо създаде Богъ този свѣтъ? Така мислятъ и вѣрващи, и невѣрващи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ отчасти прави. Организираниятъ животъ се проявява по единъ начинъ, неорганизираниятъ — по другъ. Ако животътъ ви не е добъръ, причината не е външна; отъ човѣка зависи да нареди и организира живота си. — Трѣбва да се живѣе добре, да се обичаме! — Така е, всички хора трѣбва да се обичатъ, но съ никого не трѣбва да се злоупотрѣбява. Ако си отишълъ за помощь при нѣкого единъ пѫть, втори пѫть не трѣбва да го безпокоишъ. Отидешъ ли втори и трети пѫть при единъ и сѫщъ човѣкъ за услуга, ти нарушавашъ закона. Като си слѣзълъ на земята, съ население два милиарда и половина, ще обиколишъ всички по единъ пѫть и следъ това имашъ право да отидешъ при първия, да искашъ отъ него втора услуга. Всички хора сѫ твои братя и сестри, ще ги посетишъ, ще искашъ услуга и помощь отъ тѣхъ. Ще кажете, че нѣмате физическа възможность да направите това. Щомъ е така, ще разчитате първо на себе си, въ когото живѣятъ всички души. Само така ще се организирате и ще се радвате на уреденъ животъ, външно и вѫтрешно. За да организира живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Всѣки има възможность да увеличи свѣтлината си. Който има повече свѣтлина, той се е справилъ съ недоволството, съ несгодитѣ въ живота.

„А онѣзи, които ядоха, бѣха до четири хиляди.“ Значи, Христосъ нахрани четири хиляди души съ седемь хлѣба и нѣколко риби. Той приложи Божествения методъ, затова можа да нахрани толкова много хора съ седемь хлѣба. Когато едно малочислено семейство не може да се справи съ нѣколко хлѣба на день, това показва, че то прилага обикновения методъ, а не Божествения. При обикновения методъ многото става малко, а при Божествения — малкото се увеличава и става много. Нѣкой се лѣкува по обикновенъ начинь и търси лѣкари, на които плаща скѫпо, но и при това положение не е сигуренъ за живота си. Другъ прилага Божествения методъ при лѣкуването си и, безъ да плаща, безъ да разчита на външна помощь, той е сигуренъ, че щe оздравѣе. И при този методъ човѣкъ плаща, но съ сърдцето и съ ума си. Да се лѣкувашъ по Божественъ начинъ, това значи, да измѣнишъ живота си, да водишъ чистъ и светъ животъ. Останешъ ли вѣренъ на стария животъ, ти ще изгубишъ всичко, което си придобилъ. Това виждаме въ стиха, въ който се говори за болния, който лежалъ 38 години. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Следъ това добави: „Иди у дома си и повече не съгрѣшавай.“ Понеже Христосъ приложи Божествения методъ къмъ този боленъ, Той му каза да не грѣши повече, за да не се разболѣе отново.

Като се говори за двата метода, имаме предъ видъ двата закона — стария и новия. Ако наблюдавате отношенията между сина и бащата, виждате, че синъть е готовъ да се извини и изповѣда своитѣ погрѣшки предъ баща си. Това е по стария законъ. Споредъ новия законъ, бащата е готовъ да се извини предъ сина си, бащата се извинява, както за своитѣ погрѣшки, така и за тѣзи на сина си. Той се счита виновенъ и въ двата случая. Това показва, че висшето взема върху себе си грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на нисшето. И за Христа е казано, че поелъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Значи, Този, Който никога не е грѣшилъ, пое грѣховетѣ на хората. Христосъ направи това, съ цель да примири човѣка съ себе си, т. е. съ Бога въ себе си. И когато пѫтищата на човѣка сѫ угодни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му. Ето защо, който иска да се примири съ врага си, трѣбва да пази връзката си съ Бога, да не се прекѫсва.

Какво се иска отъ сегашнитѣ хора?—Да се примирятъ съ враговетѣ си и съ Бога въ себе си. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да върви подиръ красивата мома, докато му удари две плесници. Следъ това той престава да ходи подиръ момата и се радва, че очитѣ му сѫ отворени и вижда ясно. Не се обиждайте, когато животътъ ви удари две плесници. Ако приятельтъ, който ви обича, ви удари две плесници, не му се сърдете. Следъ време ще разберете, че тѣ сѫ донесли своето благословение. Пъкъ и приятельтъ ви скоро ще съзнае погрѣшката си и ще се извини. Това значи, че примиряването, като вѫтрешно чувство, действува между хората и ги сближава. Ако двама приятели се скаратъ, а следъ това се помирятъ, отношенията имъ ставатъ по- сърдечни, отколкото били по-рано. Понѣкога човѣкъ се скарва и съ себе си. — Кога? — Когато човѣшкото въ него иска да вземе надмощие предъ Божественото. Той иска да се прояви, да вземе първо мѣсто. Ако е религиозенъ, той иска да заеме мѣстото на единъ отъ апостолитѣ или ученицитѣ на Христа.

Колко бѣха Христовитѣ ученици? — Дванадесеть. Тѣ представятъ 12-тѣ зодии, които обхващатъ цѣлото човѣчество. Който е свързанъ съ тѣзи зодии, той е въ съгласие съ всички живи сѫщества по лицето на земята. Той разбира законитѣ на живота, поради което не се обезсърдчава, не се отчайва, нито се отвращава. Напримѣръ, ако срещнешъ грозенъ човѣкъ, ти нѣма да се отвратишъ, но ще кажешъ: Този човѣкъ е незавършена картина, но единъ день ще се завърши и ще стане красива. Ако направишъ погрѣшка, нѣма да се изобличавашъ, но ще кажешъ: Работата ми още не е свършена. Всѣка погрѣшка показва, че картината не е свършена. Ако си нетър- пеливъ, ще знаешъ, че картината ти не е свършена. Не мислишъ правилно — картината ти не е свършена. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да свърши картината си. За да не губите времето си напраздно, не се занимавайте съ чуждитѣ картини, каквито погрѣшки и да иматъ тѣ.

Има два вида погрѣшки: външни и вѫтрешни. И добродетелитѣ биватъ външни и вѫтрешни. Изправяйте своитѣ погрѣшки, а за чуждитѣ бѫдете слѣпи. Пазете се отъ погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Синъ се обидилъ отъ баща си и, за да го накара да се замисли върху поведението си, хвърля се отъ една канара и счупва крака си. Сега и бащата, и синътъ съжаляватъ за погрѣшката си. Синътъ трѣбваше да се качи на канарата, да се полюбува оттамъ на мѣстностьта и да се върне назадъ. Избѣгвайте крайноститѣ. Нѣкой има цвѣтя и ги полива толкова често, че пръстьта имъ се разсипва. Другъ пъкъ не полива цвѣтята си , и тѣ изсъхватъ. Това сѫ крайности. Като работите върху себе си, ще поливате почвата си умѣрено, за да се развивате правилно. Този е истинскиятъ методъ при само- възпитанието.

3 а д а ч а: Прочетете пета глава отъ Евангелието на Матея, въ която се говори за блаженствате и размишлявайте върху тѣхъ въ продължение на десеть деня. Бѫдете будни въ това време, да прилагате блаженствата, да видите, какво можете да научите оть тѣхъ. Блаженствата представятъ методи за самовъзпитание. Като работите съ тѣхъ, ще забележите, че всѣко блаженство може да се прилага при специфични условия. Започнете работата си съ първото блаженство и си отбелязвайте, какъ сте го приложили. Така ще познаете, доколко сте нищи ду- хомъ, кротки, милосърдни и т. н. Нѣкой минава за кротъкъ, но най-малкото бодване въ тѣлото го дразни и безпокои. Нѣма нищо страшно въ бодежитѣ, които се явяватъ въ кръста, въ рѫцетѣ, въ колѣнетѣ, или въ ставитѣ. Бодежитѣ не сѫ нищо друго, освенъ предсказания за времето или за събитията, които ще ставатъ. По бодежитѣ въ краката или въ рѫцетѣ, човѣкъ познава, какво ще бѫде времето, топло или студено, дъждовно или сухо. Сѫщо така той може да познае, какъ ще се развие известно събитие. Който не разбира тѣзи нѣща, плаши се и вика лѣкари да му помогнатъ.

И тъй, работете върху себе си, да придобиете чисти и прави мисли и чувства. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ прави, и постѫпкитѣ ви ще бѫдатъ прави. Който има прави мисли, чувства и постѫпки, той може да разбере живота и да следва пѫтя, по който идатъ Божиитѣ блага. Само така човѣкъ ще познае себе си, своя ближенъ и Бога. Само така той ще се справя съ противоречията си и ще гледа на тѣхъ като на задачи, а не като спънки. Чрезъ противоречията той развива ума и сърдцето си и усилва волята си.

Като се говори за правилно развиване на ума и на сърдцето, вземаме въ внимание и развитието на тѣлото. Между частитѣ на тѣлото трѣбва да има известно съотношение. Често се запитвате, каква трѣбва да бѫде широчината на врата, на кръста и т. н. Намѣрено е, че въ нормално развития организъмъ широчината на рѫката при китката, умножена два пѫти, трѣбва да даде дебелината на врата. Дебелината на врата, умножена два пѫти, дава широчината на кръста или талията. Ето защо, като работи върху духовното си развитие, човѣкъ трѣбва да работи и върху организма си. Тогава поговорката „въ здраво тѣло — здравъ духъ“ излиза вѣрна. Безъ прилагане нѣма знание. Затова е казано, че прилагането е източникъ на знанието.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

5. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 27 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...