Jump to content

1935_10_20 Степени на разбиране


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Степени на разбиране

Марка, гл 1.

Мнозина четатъ Свещенитѣ книги, Библията. Ако ги запитатъ, защо четатъ тѣзи книги, едни ще отговорятъ, че търсятъ правия пѫть, други — истината. Какво представя истината? Какво опредѣление можете да дадете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на нѣкого истината, да видите лесно ли се говори. Опитайте се да опишете човѣка, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човѣкъ се ражда малъкъ, като дете, което расте, става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Фазитѣ, презъ които минава той, представятъ ли същинския човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ не е нито въ детската възрасть, нито въ юношеството, нито въ старо стьта. Той не е нито въ раждането, нито въ смъртьта. Къде е тогава? — Нѣкѫде. Никой не може да каже, че е видѣлъ човѣка. Той не е нито въ очитѣ, нито въ устата, нито въ носа. Да мислите, че сте видѣли човѣка, това е все едно, че сте видѣли къщата му. Значи, понятията човѣкъ, вѣра, истина сѫ от- влѣчени, не могатъ да се конкретизиратъ.

Какво представя вѣрата? Мѫчно може да се опредѣли понятието вѣра, но тя се проявява въ мѫчнотиитѣ на живота. Ако при всички изпитания и мѫчнотии човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, не се колебае, не се съмнява, той има вѣра. Най малкото колебание въ живота му показва, че вѣрата му не е силна. Каква вѣра е тази, която те заставя да се качвашъ на дърво при срѣщата си съ мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си въ молитва, уповавашъ на Бога, вѣрвашъ, че ще те избави отъ нея. Щомъ я срещнешъ, всичко забравяшъ и се покатервашъ на дървото. И при това положение, пакъ се молишъ и вѣрвашъ въ Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вѣрата. Докато не си срещналъ мечката, мислѣлъ си, че си създаденъ по образъ и подобие на Бога. Щомъ срещнешъ мечката, всичко забравяшъ. И тогава, ти, висшето сѫщество, създадено по образъ и подобие на Бога, се плашишъ отъ нисшето. То те заставя да се качишъ на дървото и оттамъ да гледашъ. Защо бѣгашъ отъ мечката? Не можешъ ли да и заповѣдашъ да се отбие отъ пѫтя ти? За да разбира нѣщата, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина.

Какво представя свѣтлината? И това е едно понятие, което мѫчно се опредѣля. Казваме, че свѣтлината разкрива свѣта, но тя не е свѣтътъ. А какво е свѣтътъ, и това понятие не е обяснено. Свѣтътъ се проявява чрезъ свѣтлината, но какво е свѣтътъ, какво е свѣтлината, не е ясно. Отъ понятието свѣтлина сѫ произлѣзли много думи. Свѣтлината е външна проява на човѣшкия умъ. Дето има мисъль, има и свѣтлина; дето мисъльта отсѫт- ствува, тамъ и свѣтлината отсѫтствува. — На какво се дължи мисъльта? — На живота. Значи, дето има животъ, има мисъль; дето има мисъль, има свѣтлина; дето има свѣтлина, тамъ се разкрива външниятъ свѣтъ.

Често се говори за свѣтски и за духовни хора. Каква е разликата между свѣтския и духовния човѣкъ? Свѣтскиятъ човѣкъ е подобенъ на дете. Каквото види, иска да го пипне. Духовниятъ е като възрастния; той изследва нѣщата съ мисъльта си, а не съ пипане. Той ходи съ виждане, а не съ пипане. Който пипа предметитѣ, все ще ги опетни. Защо свѣтскиятъ човѣкъ пипа нѣщата? — За да разбере, реални ли сѫ, или не. Духовниятъ не пипа, защото е намѣрилъ Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалностьта. За свѣтския човѣкъ, който не е намѣрилъ Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реаленъ е само Богъ. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалность въ свѣта. — Какъ намира човѣкъ Бога? — По различни пѫтища. Много сѫ пѫтищата, които водятъ къмъ Бога, много сѫ и начинитѣ за познаването Му.

Въ търсене на методи и пѫтища за познаване на Бога, религиознитѣ се раздѣдили въ своето вѣрую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последнитѣ гледатъ на православнитѣ като на езичници, като на хора отъ Стария Заветь, които си служатъ съ кадене, палене на свѣщи, курбани и т. н. Тѣ проповѣдватъ вѣра въ Господа Исуса Христа, като спаситель на човѣчеството. Следъ това се яви друго вѣрую, баптисти, които изповѣдватъ кръщението, като съзнателенъ актъ. За това тѣ кръщаватъ човѣка, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха сѫботянитѣ, които пазятъ съботата. Въ това отношение тѣ сѫ старозаветници. Най- после се явиха петдесетницитѣ, които проповѣдватъ слизането на Духа върху човѣка. Онзи, върху когото слиза Духътъ, започва да говори на особенъ езикъ. Така става смѣшение на езицитѣ. Всички говорятъ, викатъ, пророкуватъ. Ако влѣзете въ събранието на петдесетницитѣ, дето всѣки е пророкъ, ще се чудите, въ кого да вѣрвате. Изобщо, всички секти, всички религии иматъ нѣщо хубаво и право, но още не са намѣрили абсолютната истина. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ едно вѣрую, както съществува Единъ Вѣченъ, Истиненъ Богъ. Днесъ всички хора търсятъ истината, поради което се създаватъ различни възгледи, различни вѣрвания и убеждения.

Кое е отличителното качество на истината? — Свободата. Който намѣри истината, той е външно и вѫтрешно свободенъ. Чрезъ свободата се изявява външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка. Животътъ се изявява чрезъ любовьта. Любовьта пъкъ е пѫть за познаване на Бога. Дойде ли до любовьта, човѣкъ едва може да назърне въ Божествения свѣтъ, да види Бога. Който придобие любовьта, той е свободень отъ противоречията. Въ любовьта противоречия не сѫществуватъ, но, вънъ отъ нея, тѣ сѫ необходими. Безъ тѣхъ животътъ се обезсмисля. Ако вървишъ по земята и куцашь, това показва, че кракътъ те боли. Ако съ болния кракъ се качишъ на аеропланъ, ще минешъ за здравъ човѣкъ, защото нѣма да движишъ крака си. Има ли нѣкакво противоречие въ това? Обаче, ако кракътъ ти е здравъ, ти нѣма да куцашь и на физическия, и въ Божествения свѣтъ.

Нѣкои уподобяватъ мисленето съ хвъркането, затова казватъ: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не всѣки, който мисли, хвърчи. Напримѣръ, болниятъ мисли много, безъ да хвърчи. Здравиятъ мисли малко и високо хвърчи. Той има здрави, положителни мисли. Болниятъ има много мисли, но повечето отъ тѣхъ сѫ неустойчиви, лесно се разлагатъ и гниятъ. Ето защо, мисъльта трѣбва постоянно да се чисти, да се освобождава отъ всичко неустойчиво и гнило.

Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните къмъ нея добри, положителни мисли и чувства. Следъ време срѣщате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щомъ си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. Въ случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъль, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъль, къмъ която се стремите. Обаче, другъ човѣкъ срѣща вашата първа мисъль, възприема я съ радость; за него тя е здрава, положителна мисъль. Това показва, че нѣщата сѫ относителни. Ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, поради което нѣкой мисли за известни хора сѫ добри, а за други — лоши. Всѣки трѣбва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно.

Слушате да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Други казватъ, че трѣбва да бѫде веселъ, засмѣнъ. Кога и при какви случаи той трѣбва да бѫде строгъ и кога — веселъ? Ако си проповѣдникъ, ще бѫдешъ строгъ, не ти е позволено да проповѣдвашъ и да се смѣешъ. Ако си слушатель, пакъ ще бѫдешъ сериозенъ, ще внимавашъ какво се говори. Обаче, проповѣдникътъ има право да развесели слушателитѣ, да каже нѣщо весело. Кога трѣбва да говори весели работи? — Когато мисъльта му стане тежка, мѫчна за възприемане. Човѣкъ може да се смѣе, когато седне предъ трапеза, пълна съ ядене. Ако трапезата е праздна, нѣма защо да се смѣе. Човѣкъ се смѣе още и при контраститѣ въ живота. Ако видишъ дете, което облѣкло дрехитѣ на дѣдо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старецъ, ти непремѣнно ще се засмѣешъ. То мисли, че е като дѣдо си, а въ същность не е. Ако дѣдото започне да говори на детски езикъ, и той става смѣшенъ. Нито детето може да стане като дѣдо си, нито дѣдото като внучето си.

Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кога да се смѣе и кога да бъде сериозенъ; също така той трѣбва да знае, кога да прѣдизвиква смѣхъ на хората. Не ставатъ ли нѣщата навреме, всѣкога се създаватъ противоречия. Единъ беденъ човѣкъ отива въ дома на богатия си съседъ да иска пари на заемъ. За да го предразположи, той не пристъпва направо къмъ въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташътъ го предизвиква да се изкаже. Бедниятъ казва, че е дошълъ да иска пари на заемъ. Богатиятъ отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушавашъ довѣрие. Обаче, има едно условие, при което мога да ти услужа: ако дадешъ дъщеря си на моя синъ. Той се влюбилъ въ нея и не може да намѣри спокойствие. Сега бедниятъ отговаря: Не мога да дамъ дъщеря си, защото синътъ ти не ми внушава довѣрие. Ето едно противоречие, което трѣбва да се разреши. Какъ ще го разрешите вие? Въ края на краищата, далъ ли е богатиятъ пари на бедния си съседъ, и бедниятъ далъ ли е дъщеря си на богатския синъ? Ако разрешите правилно този въпросъ, ще придобиете нова свѣтлина въ ума си.

Мнозина искатъ да знаятъ, дали сѫ добри хора, или не. Всѣки иска да знае, какво мнение иматъ окрѫжаващитѣ за него. Единъ отговоръ може да се даде, на този въпросъ: Майсторътъ, Който те е направилъ, е добъръ, но дали ти си добъръ, не зная; трѣбва да те изпитамъ.—Възможно ли е майсторътъ грънчарь да бѫде добъръ, а грънцитѣ да не сѫ добри. — Възможно е. Грънцитѣ сѫ добре направени, добре опечени, но глината може да бѫде отъ различни качества. Има чиста, бѣла глина — каолинъ, но има и нечиста, неустойчива глина Всичкитѣ грънци не сѫ направени отъ една и сѫща глина. Качеството на човѣка зависи отъ качеството на преобладаващитѣ въ него мисли, чувства и постѫпки. Мислитѣ представятъ неговия умственъ свѣтъ, свѣтътъ на духа; чувствата представятъ духовния свѣтъ — свѣтътъ на сърдцето, а постѫпкитѣ — свѣтътъ на неговата душа. Значи, външната страна на човѣка се опредѣля отъ неговитѣ мисли, вѫтрешната — отъ неговитѣ чувства, а самиятъ човѣкъ — отъ неговитѣ постѫпки, т. е. отъ неговата душа. Постѫпкитѣ сѫ жители на човѣшката душа.

Като знаете, че мислитѣ, чувствата и по- стѫпкитѣ представятъ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, трѣбва да бѫдете внимателни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства въ себе си. Всѣка дисхармония нарушава вѫтрешния миръ на човѣка. Има музиканти, които не допущатъ пито единъ фалшивь или нечистъ тонъ до ухото си. Чуятъ ли такъвъ тонъ, тѣ махатъ съ рѫка и излизатъ вънъ. Махането съ рѫка пресича вълнитѣ на нечиститѣ тонове За предпочитане е човѣкъ да маха съ рѫка, за да се освободи отъ нечиститѣ мисли, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трѣбва да постѫпватъ и религиознитѣ. Нѣкой религиозенъ се разгнѣви и изказва обидни, горчиви думи. Вмѣсто да трови себе си и окрѫжаващитѣ, по-добре да махне съ рѫка и да излѣзе вънъ. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ трѣбва да знаятъ силата на думитѣ и да ги прилагатъ на мѣсто. Тѣ се залавятъ съ велики работи, а пропущатъ обикновенитѣ. Религиозниятъ описва онзи свѣтъ, безъ той самъ да го е видѣлъ. Учениятъ описва живота на слънцето, безъ да е ходилъ тамъ. Ще кажете, че тѣ знаятъ тѣзи нѣща по чувство, по вѫтрешенъ пѫть. Човѣкъ може да вижда нѣщата и пакъ да не ги знае; може да ги чувствува и пакъ да не ги знае; може да ги мисли и пакъ да не ги знае; може да постѫпва добре и пакъ да не ги знае.

И тъй, не можешъ да познавашъ живота, докато не си придобилъ любовьта; не можешъ да имашъ знание, докато не си придобилъ свѣтлината; не можешъ да имашъ свѣтлина и знание, докато не си мѫдъръ; не можешъ да бѫдешъ свободенъ, да имашъ широта, докато истината не е въ тебе. Вънъ отъ истината никаква свобода не сѫществува. Направишъ ли най-малката погрѣшка, ти постепенно губишъ свободата си. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина, човѣкъ губи всичко, което е придобилъ. И тогава, ако питате, кой е истинскиятъ човѣкъ, отговарямъ: Истински човѣкъ е този, който носи образа на любовьта, на мѫдростьта и на истината Това значи човѣкъ съ тежесть, съ съдържание. Мислитѣ опредѣлятъ съдържанието на човѣка, а по стѫпкитѣ му — неговата цена, неговия устой.

Днесъ малко хора минаватъ за истински човѣци. Тѣ се отдалечаватъ отъ правия пѫть на живота и желаятъ нѣща, които не имъ сѫ нуждни. Всѣки се оплаква, че хората не го разбиратъ, че Богъ не приема молитвата му и т. н. Едно е нуждно на човѣка: да се моли искрено и отъ сърдце, безъ да очаква бързъ отговоръ; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, безъ да очаква тѣ да го разбератъ; да изучава всичко, което Богъ е създалъ, безъ да се запитва, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе; да обича хората, безъ да очаква тѣ да го обичатъ. Нѣкой иска всички да го обичатъ, да вървятъ следъ него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи сѫщества го обикнатъ и тръгнатъ следъ него.

Единъ младъ момъкъ, окултенъ ученикъ, искалъ да приложи знанието си въ живота, да оживява нѣщата. Въ него се родило желание, да има поне едно детенце, да се разговаря съ него, да го учи, да създаде великъ човѣкъ. Понеже не искалъ да се жени, той решилъ да приложи своето знание — отъ житно зрънце да създаде дете. Той взелъ едно чувалче съ жито, отворилъ го и започналъ да произнася магически формули, за да оживи житнитѣ зрънца. Понеже криелъ въ себе си горещо желание да има деца, житнитѣ зрънца се превърнали на деца. Въ първия моментъ той се зарадвалъ, но после се видѣлъ въ чудо, какъ да се справи съ тѣхъ. Тѣ тръгнали следъ него и започнали да викатъ за хлѣбъ. Какъ да нахрани толкова деца? Отде да намѣри хлѣбъ за всички? Като видѣлъ, че не може да се справи съ тѣхъ, той взелъ една тояга и започналъ да ги удря, докато избилъ всички. Само едно отъ децата успѣло да се скрие задъ вратата и да запази живота си. Като го видѣлъ бащата, то започнало да му се моли: Татко, не ме убивай! Остави поне мене да живѣя. Той изпълнилъ молбата му и останалъ само съ едно дете.

Какво показва това? — Че човѣкъ трѣбва да остави само едно желание въ сърдцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трѣбва да бжде това желание: едно желание, сѫществено, което да има предимство надъ другитѣ. Това желание трѣбва да се подчинява на разумната воля на човѣка, той да го управлява. Всички останали желания не трѣбва да се изхвърлятъ, но да се възпитаватъ, да се съгласуватъ съ сѫщественото.

Казвате: Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, да служи на Бога. — Това не е лесна работа. Да бѫдешъ съвършенъ, това значи да знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ. Това е велико нѣщо, което не се придобива отвънъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно. Той се заключава въ познаването на Бога. — Можемъ ли да познаемъ Бога абсолютно? — Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Достатъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. — Ще имаме ли противоречия тогава? — Ще имате, но ще се справяте лесно съ тѣхъ. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, мѫжъ или жена, ученъ или простъ, вѣрващъ или невѣрващъ, който да бѫде свободенъ отъ противоречия. За човѣка на земята тѣ сѫ необходимость, тѣ сѫ неизбѣженъ пѫть. Всѣки разрешава противоречията си по-лесно, или по-мѫчно, споредъ степеньта на своето разбиране.

Често хората се запитватъ: Не сме ли намѣрили още правия пѫть? Не сме ли познали Бога? — И правия пѫть сте намѣрили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животнитѣ сѫ при условията на човѣка, но тѣ ги използуватъ споредъ степеньта на своето развитие и разбиране. Голѣма е разликата между растението и животното; голѣма е разликата между животното и човѣка, между човѣка и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всѣко живо сѫщество Има свое разбиране, отъ което се рѫководи.

Живѣйте споредъ своето вѫтрешно разбиране, за да бѫдете доволни отъ себе си. Измѣните ли на себе си, нито вие ще бѫдете доволни, нито ближнитѣ ви. Тази е причината, дето нѣкои хора не сѫ доволни отъ мислитѣ, чувствата и отъ постѫпкитѣ си. Вие се проявявате като добъръ човѣкъ, само външно, но вѫтрешно не сте добъръ, нѣмате нуждното съдържание. Външно живѣете добре, но вѫтрешниятъ ви животъ не е въ съгласие съ външния. Спрете вниманието си върху вѫтрешната страна на живота, като нѣщо съществено и неизмѣнно. Външниятъ животъ е изразъ на вѫтрешния животъ на човѣка. Изправянето на външния животъ зависи отъ вѫтрешния. Затова е нуждно правилно разбиране на живота и на разумната природа.

Отъ какво се нуждае сегашниятъ човѣкъ? — Отъ знание и свѣтлина, отъ сила и богатство, отъ свобода и просторъ. Всичко това ще му се даде, но постепенно. Въ една легенда за създаването на първия човѣкъ се казва, че първоначално Богъ създалъ само трупа Му, безъ рѫце и крака, безъ очи и уши, само съ съзнание, че има животъ въ себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади отъ това тежко положение, Богъ изпратилъ два ангела на доброто и ги поставилъ на мѣстото на краката, да ходи съ тѣхъ и да му напомнятъ постоянно за доброто. После извикалъ два ангела на справедливостьта, на правдата и ги поставилъ на мѣстото на рѫцетѣ, да работи съ тѣхъ и да му напомнятъ за правдата. На мѣстото на очитѣ поставилъ два ангела на истината, да му обръщатъ внимание върху реалностьта въ живота. На мѣстото на ушитѣ поставилъ други два ангела — на мѫдростьта, които да му даватъ свѣтлина и знание, да разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Най-после дошълъ ангелътъ на любовьта и пожелалъ да изпълни нѣкаква служба въ човѣшкия животъ. Богъ му казалъ, че всички служби сѫ заети, нѣма за него мѣсто на земята. Той настоявалъ да му се даде нѣкаква служба; искалъ да помогне по нѣкакъвъ начинъ на човѣка. Тогава Богъ го назначилъ на служба, — да учи човѣка да говори.

Слушайте любовьта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слушайте любовьта, която постоянно ви възпитава; показва ви, какъ да говорите и съ какви думи да си служите. Тя ще ви научи да говорите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казватъ краката. Слушайте всичко, каквото ви казватъ рѫцетѣ. Слушайте всичко, каквото ви казватъ очитѣ, ушитѣ, носътъ. Слушайте още, каквото ви казватъ езикътъ и устата, чрезъ които се проявява любовьта.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

5. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 20 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...