Jump to content

1935_10_06 Двата порядъка


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Двата порядъка

Размишление.

Въ глава 15 отъ Евангелието на Матея се говори за два порядъка: човѣшки и Божественъ. Засега тѣ сѫ въ разногласие, но трѣбва да се съгласуватъ. Разногласието между тѣхъ създава противоречия, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата и народитѣ. Докато постѫпвате споредъ изискванията на Божествения порядъкъ, вие сте въ хармония съ Цѣлото. Живѣете ли споредъ изискванията на човѣшкия порядъкъ, вие сте въ дисхармония съ природата и съ Бога.

„Защо Твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ и не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ?“ (— 2 ст.). — Това изискване на старитѣ има отношение къмъ човѣшкия порядъкъ. Фарисеитѣ подържаха външната чистота, затова миеха рѫцетѣ си преди ядене. Христосъ имъ отговори, че не само външната чистота е важна, но и вѫтрешната.

„Което излиза отъ устата, излиза отъ сърдцето, и то осквернява. Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тѣзи нѣща сѫ, които оскверняватъ човѣка, а да яде нѣкой съ немити рѫце не осквернява човѣка“. (— 18, 19, 20 ст.).

Силата на човѣка се заключава въ изпълнението на вѫтрешния порядъкъ. Ето защо, съзнанието му трѣбва да бѫде чисто; да бѫде свързано съ духовния животъ, въ който нѣма никакви противоречия. Докато страда и се мѫчи, човѣкъ живѣе въ временния порядъкъ на нѣщата, дето нѣма вѫтрешна чистота. Щомъ престанатъ страданията, той влиза въ Божествения порядъкъ, въ свѣта на вѫтрешната чистота или въ свѣта на абсолютната чистота.

Защо е нуждно да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — За да се освободи отъ болеститѣ, отъ тъмнината, отъ противоречията. Както болниятъ се нуждае отъ свѣтлина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна, за да оздравѣе, така всѣки човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна чистота. Безъ чистота не може да се живѣе и въ този, и въ онзи свѣтъ; чистотата е нуждна на всѣко време. Има нѣща, отъ които човѣкъ не се нуждае. Напримѣръ, нуждно ли му е да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ 120 години? Това не е нуждно днесъ, но, ако се интересува много, може да знае. — Какъ? — Бѫдещето на човѣка е въ зависимость отъ сегашния му животъ. Както въ сѣмето е скритъ бѫдещиятъ животъ на растението, така и въ всѣки човѣкъ е скрито неговото бѫдеще. Това значи: вѫтрешнитѣ качества се изявяватъ навънъ. Като живѣе, човѣкъ постепенно изявява всичко, което Богъ е вложилъ въ него.

И тъй, който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да се стреми къмъ Божествения порядъкъ За тази цель той трѣбва да спазва известни правила. Едно отъ правилата е спазване на Божествения моралъ. Влѣзешъ ли въ абсолютния порядъкъ, ще живѣешь споредъ неговия моралъ. Ще кажете, че мѫчно се жи- вѣе по законитѣ и правилата на Божествения порядъкъ. Въ сѫщность, мѫчно се живѣе по законитѣ на човѣшкия порядъкъ, понеже сѫ много и неустановени. Въ Божествения порядъкъ има само единъ законъ — законътъ на любовьта. Който има любовь, нѣма противоречия; който нѣма любовь, има противоречия, той се рѫководи отъ човѣшки закони. Въ който порядъкъ живѣешъ, трѣбва да спазвашъ неговитѣ закони, а това става само чрезъ любовьта. Порядъкътъ, като сборъ отъ закони и правила, подразбира вѫтрешно прилагане. Ако се прилагатъ само външно, натъкваме се на нѣщо механическо. И здравето е вѫтрешенъ процесъ. Ако организъмътъ не е здравъ отвѫтре, каквито благоприятни външни условия да има, той не може да ги използува.

Какво е нуждно на човѣка, за да бѫде здравъ? — Да опредѣли отношенията си първо къмъ Бога, после къмъ своята душа и най-после къмъ ближния си. Ако тѣзи отношения сѫ правилни, той непремѣнно ще бѫде здравъ. Това се изисква, както отъ отдѣлния човѣкъ и отъ семействата, така също отъ обществата и отъ народитѣ. При такива отношения, човѣкъ е свободенъ отъ противоречията. Този е пътьтъ, по който може да върви безпрепятствено. Не спазва ли тѣзи отношения, и при най-чистия въздухъ той се задушава и страда; и при най-чистата храна той гладенъ остава. Чистиятъ въздухъ представя чиститѣ мисли и желания на човѣка, а чистата храна — доброто въ него. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, чиститѣ мисли и желания ще минаватъ презъ него, безъ да го ползуватъ. Той ще бъде затворенъ за тѣхъ, както и за доброто, и ще бъде нещастенъ. Човѣкъ трѣбва да отвори ума си за чиститѣ мисли, сърдцето — за чиститѣ желания, за да бъде здравъ, да има добри резултати въ живота си. Будно съзнание се изисква отъ всички, всѣки день да провѣряватъ мислитѣ и чувствата си, да не допущатъ нищо нечисто въ себе си. Не е важно, какъ сте живѣли въ миналото, важно е, какъ живѣете днесъ. Днешниятъ день опредѣля утрешния.

Мнозина се спиратъ върху миналото, искатъ да знаятъ, какви съ били едно време. Това не е важно. Божествениятъ порядъкъ е въ настоящето. Сегашниятъ животъ опредѣля и миналото, и бъдещето. Живѣйте въ Божествения порядъкъ и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето. Божествениятъ порядъкъ свързва човѣка съ Първата Причина на нѣщата и го води въ новъ, възвишенъ свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, ще имате съдействието на сѫществата, които живѣятъ тамъ. Нѣмате ли връзка съ тѣзи същества, вие ще бѫдете въ положението на деца, които не могатъ да ходятъ. Защо малкитѣ деца не могатъ да ходятъ? — Защото крачката имъ не сѫ заякнали, гръбнакътъ имъ е слабъ. Щомъ крачката и гръбнакътъ имъ се засилятъ, тѣ постепенно се изправятъ и започватъ да ходятъ. Краката сѫ символъ на доброто, а гръбнакътъ — на моралния животъ. Приложете доброто и Божествения моралъ, за да влѣзете въ Божествения порядъкъ. Не приложите ли доброто, ще бѫдете малки деца, които още пълзятъ по земята. Доброто е сила, безъ която животътъ нѣма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е отъ първа необходимость. Колкото е необходима храната, толкова сѫ нуждни свѣтлината, водата и въздухътъ. Колкото сѫ важни постѫпкитѣ на човѣка, толкова сѫ важни неговитѣ мисли и чувства. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божествения порядъкъ.

Будно съзнание е нуждно на човѣка, за да бѫде изправенъ къмъ своя вѫтрешенъ животъ. Въ духовния животъ на човѣка не се позволяватъ никакви опущения. Най-малкото опущение води къмъ катастрофа. Не става ли сѫщото и въ физическия животъ ? Достатъчно е човѣкъ да даде пѫть на една микроба въ организма си, за да заболѣе отъ нѣкаква опасна болесть. Въ 24 ч. тази микроба се размножава и увеличава съ милиони. Като знаешъ това, не допущай нито една микроба въ организма си Не допущай нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си. Допуснешъ ли ги, следъ 24 ч. тѣ ще се размножатъ толкова много, че ще заплашатъ твоето съществуване. Страшни сѫ последствията на нечистотата, на нечистия животъ. Ще кажете, че една лоша мисъль не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справишъ съ нея, но ако се размножава, ти си изгубенъ. За да се запазите отъ нечисти мисли и чувства и отъ тѣхнитѣ последствия, излѣзте отъ човѣшкия порядъкъ, отъ недоволството и противоречията и влѣзте въ Божествения порядъкъ. Трѣбва ли отъ сутринь до вечерь да сте недоволни, да мислите, защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, съ любовь и постоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля — нищо не ви остава, освенъ да работите. Имашъ цигулка съ добри струни, имашъ лѫкъ, имашъ и учитель. Не ти остава нищо друго, освенъ да свиришъ.

Въ прочетената глава виждаме, че Христосъ се натъкналъ на тогавашнитѣ учени, които подържали известни правила. И сегашнитѣ учени подържатъ известни правила и не отстѫпватъ отъ тѣхъ. Добре е да си миете рѫцетѣ преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вѫ- трешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечистъ, беденъ, или боленъ, това не значи, че трѣбва да се напуснешъ вътрешно. Ако си беденъ, това не значи, че трѣбва да крадешъ, да убивашъ, да вършишъ престъпления, за да подобришъ материалното си състояние. Бедностьта, страданията сѫ потикъ къмъ Божественото. Ще работишъ, ще градишъ, за да влѣзешъ въ Божествения порядькъ. Използувайте противоречията като възможности за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията сѫ благо. За онзи, който не разбира, тѣ сѫ нещастие.

Задачата на всѣки човѣкъ е да използува настоящия моментъ. Той е най-важенъ, върху него се гради бѫдещето. Всѣки моментъ носи нѣщо ново за човѣка, което постоянно го обновява. Вложете новото въ ума, въ сърдцето си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човѣка, старото води къмъ остаряване. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е осѫденъ на преждевременна смърть. Колко престъпления, колко погрѣшки стоятъ предъ васъ, съ които непремѣнно трѣбва да се справите. Всѣки день трѣбва да пречиствате храната, водата и въздуха, които приемате. Не е лесно да се нахрани човѣкъ. Отъ храната, която възприема, зависи неговиятъ бѫдещъ животъ. Ще каже нѣкой, че е важно да приеме малко храна, за да напълни стомаха си, да го застави да мълчи. Не е така. Въ първо време стомахътъ ще мълчи, но ако го напълнишъ съ нечиста храна, ще протестира. Какъ нахрани Христосъ нѣколкохилядния народъ, който бѣше дошълъ да Го слуша? Колко хлѣба имаше на разположение ? — Седемь хлѣба и нѣколко риби. И като взе седемтѣ хлѣба и рибитѣ и благодари, преломи и даде на ученицитѣ си, а ученицитѣ — на народа. И ядоха всички и наситиха се“. ( — 36 и 37 ст.). Защо можа Христосъ да нахрани толкова хиляденъ народъ съ седемь хлѣба и нѣколко риби ? —- Защото имаше любовь. Той бѣше свързанъ съ Бога, а въ Бога сѫ всички възможности. Който не е свързанъ съ Бога, живѣе въ човѣшкия порядъкъ и страда, безпокои се, че има само единъ хлѣбъ на день, съ който не може да нахрани семейството си. Чудно нѣщо! Христосъ нахрани четирихиляденъ народъ съ седемь хлѣба, а вие не можете съ единъ хлѣбъ да нахраните едно семейство. Това сѫ последствията на човѣшкия порядъкъ. Той поглъща много трудъ и усилия, а дава малко резултати. Божествениятъ порядъкъ дава голѣми резултати при малко трудъ и усилия. Ако искашъ да разберешъ, въ кой порядъкъ живѣешъ, наблюдавай, колко рабо- тишъ и какъвъ резултатъ имашъ. Изобщо, ако работишъ много, а малко придобивашъ, ти си въ човѣшкия порядъкъ; ако работишъ малко, а много придобивашъ, ти си въ Божествения порядъкъ.

Задачата на човѣка е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нѣщо ново. Нова свѣтлина и повече свѣтлина му е нуждна. Възприемането на светлината е непреривенъ процесъ. Прекѫене ли само за моментъ тока на свѣтлината, той остава въ тъмнина, която е причина за нещастията и катастрофитѣ. Всѣко прекѫсване на добродетелитѣ води сѫщо къмъ катастрофа. Защо ще престанешъ да прилагашъ доброто? Ако си добъръ, бѫди всѣкога добъръ. — Не ме оценяватъ. — Това нищо не значи. Ти проявявашъ доброто за себе си, а не за другитѣ. Нѣкои прекѫсватъ тока на своята свѣтлина, отказватъ се отъ доброто и, въпрѣки това, очакватъ щастието. Щастието не иде по пѫтя на човѣшкия порядъкъ. Щастието се постига по пѫтя на постоянството, по пѫтя на Божествения порядъкъ, дето любовьта цари. Тя закриля всички живи сѫщества, като взема непотребното отъ тѣхъ и дава потрѣбното. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Значи, Божията Любовь дава, а човѣшката — взема. Божията Любовь отнема скърбитѣ и страданията на човѣка, а въ замѣна на това му дава миръ и спокойствие на душата и на духа.

Човѣкъ трѣбва да мине презъ специална школа на самовъзпитание, да се кали, да понася смѣло и решително мѫчнотиитѣ и страданията. Да ходи по земята, човѣкъ знае това изкуство. Обаче, турятъ ли го да ходи по вѫже, веднага той губи присѫтствието на духа си, защото не знае това изкуство. Тукъ, именно, ще се познае неговата вѣра и самообладание. Има хора, които свободно ходятъ по вѫже. Ще кажете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Нѣма да ставате акробати, но като спирате вниманието си върху придобивкитѣ на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъль е Божествена—- тя е мисъль на Божествения порядъкъ. Тя се отличава отъ човѣшката по това, че никога не се прекѫсва. Божественитѣ мисли вървятъ една следъ друга последователно. Всѣка една дава условия за проява и развитие на следващата. Човѣшкитѣ мисли, обаче, не сж свързани тѣсно една съ друга и често се прекѫсватъ. Въ Божествения порядъкъ всички сѫщества си помагатъ, въ човѣшкия всѣки мисли повече за себе си; въ много случаи едни работятъ, а други почиватъ. Ако нѣкой страда, окрѫжаващитѣ не знаятъ, какъ да му помог- натъ. Изкуство е да знаешъ, какъ да помагашъ. Ако умре детето на вашия приятель, вие не знаете, какъ да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излѣзе, че, докато е било на земята, детето е било вънъ отъ Бога, а следъ смъртьта си отишло при Бога. Това е неразбиране на нѣщата. Тогава, какъ ще се разбере стихътъ, въ който е казано: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Ако само на онзи свѣтъ човѣкъ живѣе при Бога, въ този стихъ има нѣщо противоречиво и непълно.

Кога отива човѣкъ на онзи свѣтъ? — Когато нѣма никакъвь запасъ, нито физически, нито духовенъ; когато е изгубилъ всички условия на земята за развитие. Това състояние наричаме крайно обедняване. Кой човѣкъ обеднява? — Богатиятъ. Когато изгуби вѣра въ паритѣ си, когато тѣ се обезсмислятъ за него, той се усѣща празенъ, нещастенъ, беденъ. За да се освободи отъ беднотията, той трѣбва да се свърже съ разумни същества, да направи познанство съ душитѣ имъ. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е далъ нѣщо отъ себе си, толкова по-богатъ става вътрешно. Свърже ли се съ Бога и Го познае, той става истински богатъ — животътъ му се осмисля. Всички хора говорятъ за връзка съ Бога, разбиратъ тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагатъ. Голѣма е разликата между разбирането и приложението. И обикновениятъ човѣкъ я разбира, и светията я разбира, но резултатитѣ отъ тѣхнитѣ разбирания съ различни. Ако обикновениятъ човѣкъ тури ръката си върху главата на единь боленъ, нищо не може да направи — болниятъ си остава боленъ; ако талантливиятъ постави рѫката си, болниятъ ще се мръдне малко, съ желание да стане, но по нѣмане на сила, ще остане на леглото си; ако гениалниятъ направи този опитъ, болниятъ ще се почувствува по- добре, ще се повдигне малко, ще се насърдчи; ако светията и Учительтъ поставятъ рѫката си, болниятъ ще стане отъ леглото си, ще започне да се движи, да се храни. Той е възприелъ животъ отъ тѣхъ и напълно оздравява. Достатъчно е светията и Учительтъ да турятъ рѫката си върху главата на нѣкой не- способенъ ученикъ, за да започне той да мисли, да учи и да се развива нормално. Дето влѣзатъ светията и Учительтъ, всичко върви на добре. — Възможно ли е, само съ едно поставяне на рѫката, всичко да се нарежда добре?

Представете си, че една кола е застанала на срѣдъ пѫтя и прѣчи на движението на минувачитѣ. Минава едно петгодишно дете и прави опитъ да помѣсти колата. Оттукъ я бутне, оттамъ я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, поразтърси колата, подвижи я, но не може да я махне отъ пѫтя; най-после дохожда младъ момъкъ, 21 годишенъ, дръпне здраво колата и я отмѣства отъ пѫтя. Следователно, искашъ ли да свършишъ една работа докрай, трѣбва да имашъ силата на 21 годишния момъкъ, т. е. силата на светията и на Учителя. — И безъ Учитель може. — Не може безъ Учитель. Той представя духовната сила въ човѣка, съ помощьта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силенъ. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намѣри въ себе си. Това значи, да има човѣкъ връзка съ Бога. Ако връзката е правилна, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Казано е въ Писанието: „Две жени ще бъдатъ на нивата; едната ще се вземе, другата ще остане“. Какво означава този стихъ? — Бащата има две дъщери: едната е красива, другата — грозна. Когато дойде женихъ, красивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвамъ: Когато има трудни, мѫчноразрешими въпроси, викатъ или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нуждна груба сила, тамъ викатъ обикновения или талантливия.

Като не разбиратъ законитѣ и изискванията на живота, мнозина се запитватъ, защо иматъ голѣми страдания и противоречия.—Защото иматъ голѣми желания, а малки възможности за реализирането имъ. Обикновениятъ може да постигне само ограниченъ брой отъ желанията си и, като не успѣва, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да се познава, да не превишава своитѣ възможности. Затова е казано: „Познай себе си!“

Познаването е свързано съ любовьта, а любовьта — съ чистотата. Ти познавашъ човѣка, само когато го обичашъ. Степеньта на любовьта пъкъ опредѣля степеньта на чистотата. Забележете, деца, които сѫ обичани отъ родителитѣ си, всѣкога сѫ чисто облѣчени. Ето защо, когато работитѣ на нѣкого се нареждатъ добре, ще знаете, че има нѣкой, който го обича. Колкото по-добре вървятъ работитѣ му, толкова повече хора го обичатъ. Онзи, на когото работитѣ не се нареждатъ добре, малко хора го обичатъ. — Какво трѣбва да прави такъвь човѣкь? — Да обича. Само онзи може да обича, който има предъ видъ благото, което Богъ е опредѣлилъ за неговия възлюбенъ; после трѣбва да има предъ видъ благото, което той самъ е опрелѣлилъ за него и най-после, да има предъ видъ благото, което неговиятъ ближенъ му е опредѣлилъ.

Какво е нуждно на човѣка, за да прояви обичьта си и да го обичатъ? — Да не разваля това, което Богъ е създалъ, да не се отклонява отъ Божиитѣ пѫтища. Не се отказвай отъ Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, въ края на краищата, страданията му ще се превърнатъ въ радость. Затова е казано, че който издържи докрай, спасенъ ще бѫде. Той разполага съ сила, чрезъ която се справя съ всичкитѣ си мѫчнотии.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

3 Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 6 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...