Jump to content

1935_09_29 Развълнуваното море


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Развълнуваното море

Размишление,

 

    Матея, 8 гл.

Много добродетели има, които човѣкъ още не е придобилъ. Много нѣща има въ живота, които човѣкъ още не е опиталъ и преживѣлъ. Тази е причината, дето хората не могатъ да оценятъ нѣкои добродетели. Като не ги оценяватъ и разбиратъ, тѣ ги продаватъ евтино. Въ края на краищата, който продава ценнитѣ нѣща евтино, губи; който купува ценнитѣ нѣща евтино, печели. Затова казватъ, че на нѣкого работитѣ вървятъ добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губятъ, или печелятъ. За да не губятъ, и купувачътъ, и продавачътъ трѣбва да бѫдатъ съ отворени очи и съ будно съзнание.

  Единъ младъ човѣкъ изнесълъ на пазаря хубавъ, почти новъ далекогледъ. Запитватъ го: Колко струва далекогледътъ ? — Двеста лева. Единъ добъръ познавачъ на далекогледи разбира, че уредътъ струва петь-шесть хиляди лева и се чуди, какъ е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближилъ къмъ продавача и го попиталъ, да не го е открадналъ. — Азъ съмъ честенъ човѣкъ. — Отде си го взелъ тогава?—- Далекогледътъ е останалъ отъ баща ми, но азъ не мога да се ползувамъ отъ него. За мене той не струва нищо. Като се убедилъ въ истинностьта на думитѣ му, продавачътъ взелъ далекогледа и се зарадвалъ, че купилъ евтино толкова цененъ предметъ. Ако младиятъ човѣкъ знаеше цената на далекогледа, не би го продалъ. Ако трѣбва да го продаде, ще иска съответната цена. 

Какво представятъ загубата и печалбата въ човѣшкия животъ? — Лотария. Думитѣ, съ които хората си служатъ, съ лотарийни билети. Вземешъ нѣколко лотарийни билети, т. е. кажешъ нѣколко думи и очаквашъ или печалба, или загуба. Такова нѣщо представя и борбата въ живота. Нѣкой си въобрази, че има противникъ и започва да се бори съ него. Той се запитва, кой отъ двамата ще победи. Единъ все ще победи. Следователно, или ще бѫдешъ битъ, или ще биешъ. Случва се и двамата да сѫ еднакво силни. Тогава никой не побеждава. Силниятъ всѣкога побеждава, а слабиятъ остава победенъ.

Като се говори за силата на човѣка, нѣкои се питатъ, каква сила криелъ Христосъ въ себе си, че могълъ да заповѣдва на вѣтъра и на бурята да утихнатъ. Ще кажете, че Христосъ е Синъ Божи, надаренъ съ необикновена сила и власть. Той самъ казва: „Дадена ми е всѣка власть на небето и на земята“. Така хората се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това, което Христосъ е правилъ. Наистина, обикновениятъ човѣкъ не може да укротява морето и вѣтроветѣ, не може да заповѣдва на бурята, но има нѣща, достѫпни за неговата сила. Ако не можешъ да укротиш ь морето вънъ отъ себе си, не можешъ ли да спрешъ своето сърдце, т. е. развълнуваното море въ себе си ? Кажи на своето море да утихне, да се прибератъ вълнитѣ му. Защо си допусналъ тѣзи голѣми вълни, да опръскатъ всичко наоколо ? Само съ една дума Христосъ укроти развълнуваното море. Той бѣше заспалъ въ ладията и, като се събуди, видѣ, че ученицитѣ Му бѣха уплашени и смутени. Тѣ се страхуваха да не потънатъ. Не можете ли и вие, като Христа, щомъ се събудите отъ сънь, да кажете на своето развълнувано море да спре ? Вие ставате сутринь нервни, неразположени, гнѣвни и, вмѣсто да спрете само съ една дума развълнуваното море и бурята въ себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервностьта на баща си, сприхавостьта на майка си и продължавате да се гнѣвите. Ако нѣма достатъчно срѣдства за прехрана, сърдите се, роптаете, безъ да се замисляте, че съ гнѣвъ и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вѣтърътъ ще утихне, и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работитѣ на човѣка се оправятъ. Кога утихва морето? — Когато му се даде нѣщо.

Защо Христовитѣ ученици се уплашиха и събудиха Христа отъ сънь? — Защото нѣмаха нищо въ джобоветѣ си, което да дадатъ на морето. Въ това отношение тѣ могатъ да се уподобятъ на добре облѣчени хора, на които джобоветѣ сѫ праздни. Много просяци вървятъ следъ тѣхъ, но нищо не получаватъ. Ученицитѣ на Христа трѣбваше да събудятъ Учителя си, да даде нѣщо на просяцитѣ, вмѣсто тѣхъ. Вълнитѣ сѫ просяцитѣ, които искатъ нѣщо. Христосъ се събуди, каза една дума и съ нея укроти вълнитѣ. Сила имаше Христосъ, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашнитѣ хора иматъ сила, но не се решаватъ да я проявятъ, защото очакватъ времето, да станатъ по-умни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, ще правите и по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които азъ правя“. Значи, вѣра е нуждна на човѣка, за да прояви силата и дарбитѣ, които сѫ вложени въ него. Вѣрата опредѣля възможноститѣ на човѣка.

Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че щеславниятъ се проявява по единъ начинъ, а горделивиятъ — по другъ. Ако е религиозенъ, щеславниятъ разправя за силата на своята вѣра, за успѣхитѣ въ живота си; ако е музикантъ и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивиятъ е повече мълчаливъ. Ако е религиозенъ, и той се моли, но нищо не говори за своята вѣра и за резултата отъ своята молитва; ако е добъръ музикантъ, колкото и да го молятъ да свири, той отказва подъ предлогъ, че свири само класически парчета, които се разбиратъ мѫчно. Щеславниятъ е подобенъ на търговецъ, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивиятъ е човѣкъ, който повече взема, по-малко дава. Ако влѣзете въ едно общество, лесно ще разберете, кой е щеславенъ и кой горделивъ. Щеславниятъ постоянно говори за своитѣ опитности. Не е лошо това, но човѣкъ трѣбва да сподѣля опитноститѣ си само съ онѣзи, които могатъ да ги използуватъ и разбератъ. Това е все едно, да освѣтявате пѫтя на заблудилия се пѫтникъ въ тъмна, мрачна нощь. Обаче, презъ деня вашата запалена свѣщь не струва нищо. Предъ слънцето свѣщьта губи цената си.

Съвременнитѣ хора иматъ много знания, но се нуждаятъ отъ приложение. Всѣки трѣбва да каже една дума, и морето да утихне. Човѣкъ трѣбва да започне отъ малкитѣ нѣща и постепенно да върви къмъ голѣмитѣ. Нищо не иде изведнъжъ. Дарбитѣ и способноститѣ, съ които разполага, сѫ придобити постепенно. Казано е за ангелитѣ, че разполагатъ съ голѣма сила и мощь, но и тѣ сѫ я придобили постепенно. Тя е резултатъ на усилена работа и постоянство. Ангелитѣ всѣкога сѫ изпълнявали Божията воля. На това се дължи тѣхниятъ успѣхъ.

Съвременниятъ човѣкъ едва сега започва своето истинско развитие; едва сега той започва да изпълнява Божията воля. Ако сегашниятъ човѣкъ живѣе добре, изпълнява волята на Отца си, той може да прилага силата си и да стане ангелъ. Днесъ той се различава коренно отъ ангела. Само вѣрващиятъ може да приложи силата си и да бѫде зачитанъ отъ всички. Чувате ли нѣкой да се оплаква, че не го зачитатъ, ще знаете, че той не вѣрва въ Бога. Щомъ нѣма вѣра, не може да приложи и силата си. Какъ да не уважавате и зачитате силния човѣкъ? Виждате, какъ той вдига голѣми тежести и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Какъ да не зачитате добрия музикантъ? Какъ да не зачитате добрия лѣкарь? Добриятъ музикантъ свири, повдига духа на слушателитѣ си. Добриятъ лѣкарь помага на болнитѣ, лѣкува ги, внася сила въ тѣхъ, да могатъ да се справятъ съ болестьта си. Какъ ще зачитате онзи, който само се хвали, безъ да направи нѣщо добро за другитѣ? Какъ ще зачитате онзи, който само предава невѣрни слухове? Той е търговецъ, който продава на дребно. Има търговци и на едро, но само когато купуватъ. Ако продаватъ на едро, тѣ се проявяватъ правилно, има нѣщо издържано въ характера имъ. Обаче, продаватъ ли на дребно, тѣ проявяватъ ще- славието си. Значи, търговецътъ на едро е горделивъ, а търговецътъ на дребно е щеславенъ.

И тъй, когато иска да продаде нѣщо, човѣкъ е щеславенъ; когато иска да купи нѣщо, той е горделивъ. Когато говори лошо за хората, човѣкъ е щеславенъ и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделивъ, на тънко преценява нѣщата. Въ злото човѣкъ е щеславенъ, въ доброто— горделивъ. Гордостьта е дърво на доброто, а щеславието — дърво на злото. Само доброто е въ състояние да смекчи горделивия; само злото е въ състояние да задоволи щеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постѫпки, но като принципи, като потици въ живота. Обаче, като прояви въ човѣка, гордостьта и щеславието сѫ анормални процеси. Гордостьта е цирей, който трѣбва да изтече навънъ, да освободи човѣка отъ известна нечистота. Гордостьта е подобна на онѣзи елементи въ киселинитѣ, които ги правятъ вредни. Щомъ се изхвърли вредния елементъ отъ киселината, останалитѣ елементи сѫ на мѣстото си.

Човѣкъ трѣбва да учи, да се домогне до методи, чрезъ които да се освобождава отъ вреднитѣ елементи на своето естество. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще научатъ всичко. И на онзи свѣтъ човѣкъ учи, но тамъ има по-малко условия за учене. Най-добритѣ условия за учене и повдигане на сегашния човѣкъ сѫ на земята. И на онзи свѣтъ има университети, музикална и художествена академия, но всѣки не може да постѫпи за ученикъ. Тамъ цензътъ е по-строгъ, отколкото този на земята. Тамъ не се приематъ посрѣдствени ученици. Колкото сѫ щедри и великодушни сѫществата на онзи свѣтъ, толкова сѫ строги и взискателни. Като срещнатъ добъръ човѣкъ, тѣ отварятъ сърдцето си за него и започватъ да му пѣятъ и свирятъ. Срещнатъ ли лошъ човѣкъ, веднага се затварятъ. Докато сте на земята, трѣбва да работите. Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбитѣ си. На всѣки човѣкъ сѫ дадени известни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Работа се иска отъ всички. Прилежниятъ намира методи, чрезъ които самъ развива дарбитѣ си. Ленивиятъ, обаче, очаква всичко наготово. Сѫщо така работа се изисква и въ религиозния животъ на човѣка.

Мнозина минаватъ за религиозни, но не искатъ да се упражняватъ. Като имъ се говори за молитва, не искатъ да се молятъ и се питатъ, какво нѣщо е молитвата. Като имъ се говори за четене на Свещенитѣ книги, и това не признаватъ. Да четатъ романи, това е въ реда на нѣщата. Какво ще намѣрятъ въ единъ романъ? Ще четатъ, какъ се срещнали двама млади — момъкъ и мома. Въ края на краищата, ще ги изкаратъ герои. Авторътъ описва любовьта на момата и на момъка, но не въ онази свѣтлина, каквато душата търси. Въ първо време момата е щастлива, доволна отъ своя възлюбенъ. Следъ време тя започва да го подозира, съмнява се въ неговата вѣрность. Това показва, че тя е страхлива. Дето се проявява съмнението, подозрението, недовѣрието и страхътъ, тамъ е щеславието. Значи, момата е щеславна, а момъкътъ е гордъ. Следъ всичко това тѣ минаватъ за герои. Щеславнитѣ и гордитѣ не мо- гатъ да бъдатъ герои. Добре е да се четатъ и романи, и Свещени книги, за да се изучаватъ нѣщата. Щомъ изучава проявитѣ на хората, човѣкъ ще намѣри Бога. Трѣбва ли да търсите Бога само въ нужда? Нѣкой се намира въ затруднение и се обръща къмъ Бога за по- мощь. Той обещава, че, като разреши мъчнотията си, ще повѣрва въ Бога. Справи ли се съ мъчнотията, забравя обещанието си. Другъ пъкъ боледува и обещава да направи едно голѣмо добро, ако Богъ му помогне да оздравѣе. Щомъ оздравѣе, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човѣкъ да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и промѣня мнението и възгледа си за нѣщата по нѣколко пъти на день, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който измѣня на любовьта си? Можешъ ли да наречешъ герой онзи, който измѣня своето вѣрую? Истинскиятъ герой е добъръ човѣкъ, съ характеръ, не измѣня своето вѣрую и своитѣ убеждения за любовьта. Който измѣня убеждението си и своето вѣрую, той изисква нѣщата да ставатъ по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Богъ да постѫпватъ споредъ изискванията на онзи, който самъ нѣма устойчивость. Ще кажете, че нѣма справедливость въ свѣта. — Важно е, за каква справедливость се говори — за човѣшката, или за Божествената.

Представете си, че се обявява конкурсъ за професоръ по музика. Явяватъ се сто души кандидати, опитни музиканти, съ своитѣ музикални произведения. Следъ конкурса избиратъ единъ отъ кандидатитѣ за професоръ. Комисията намира, че той се е отличилъ, и затова му отрежда професорското мѣсто. Обаче, кандидатитѣ не сѫ съгласни съ мнението на комисията и считатъ, че преценката е несправедлива. Така се преценяватъ нѣщата на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ преценката се дава по другъ начинъ. Когато трѣбва да се произнесатъ, кой отъ стотѣ музиканти е най-добъръ и може да заеме професорска катедра, изпращатъ го на земята да свири едно свое музикално произведение на нѣкой умрѣлъ. Ако умрѣлиятъ възкръсне, музикантътъ е добъръ и заслужава да заеме профе- сорско мѣсто. Ако стотѣ се изредятъ единъ следъ другъ, и никой отъ тѣхъ не може да възкреси умрѣлия, казватъ, че тѣ сѫ обикновени музиканти.

   Нѣкой казва за себе си, че е добъръ и уменъ. За да се произнесатъ и другитѣ за него, трѣбва да го подложатъ на изпитъ. Ето защо, изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за преценка на човѣшкитѣ добродетели. Сѫществуватъ два вида прояви на добродетелитѣ: положителни и отрицателни. Първитѣ се опитватъ по положителенъ начинъ, а вторитѣ —- по отрицателенъ. Когато ти се дава добъръ случай да помогнешъ на нѣкого, добродетельта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си боленъ, ти се намирашъ при отрицателни условия и, ако можешъ да проявишъ така своята доброта и разумность, че да не измѫчвашъ близкитѣ около себе си, ти си добъръ човѣкъ. Измѫчвашъ ли окрѫжаващитѣ, ти не си добъръ човѣкъ.

Единъ хирургъ въ първитѣ години на своята практика правѣлъ операции безъ упойка. Той намиралъ този начинъ за естественъ и го практикувалъ. Единъ день, като правѣлъ операция на болния, последниятъ усѣтилъ голѣма болка отъ ножа и, безъ да каже нѣщо, ритналъ съ крака си лѣкаря толкова силно, че той отхвръкналъ настрана. Отъ този день лѣкарьтъ измѣнилъ своята практика : първо упоявалъ болния и после го опериралъ. Ако се налагало операцията да стане безъ упойка, той заповѣдвалъ да вържатъ рѫцетѣ и краката на болния, да не рита и удря съ рѫце.

   Ще кажете, че това става само съ болни хора, които не съзнаватъ положението, въ което се намиратъ. Въ действителности, болниятъ рита физически, но има хора, които ритатъ психически. Тѣ сѫ научени да ритатъ и, безъ да имъ правятъ операция, прилагатъ знанията си. Въ такъвъ случай, и тѣ сѫ болни. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ отрицателни прояви, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. Ако допуща лоши мисли въ ума си и лоши чувства въ сърдцето си, той внася лоши отпечатъци въ психическия си животъ, отъ които трѣбва да се чисти. Какво правите, когато дрехитѣ ви се оцапатъ? — Изпирате ги. По сѫщия начинъ трѣбва да чистите ума и сърдцето си, да не остане никакво петно въ тѣхъ. Който не може да се изчисти, задигатъ го на онзи свѣтъ. Следователно, смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старитѣ и нечисти дрехи на човѣка и обличане въ нови, чисти, съ които го пращатъ отново на земята. Ако сгрѣши и опетни пакъ ума и сърдцето си, отново го изпращатъ на онзи свѣтъ, да се изчисти. Мѫчно става обличането на човѣка въ духовния свѣтъ, но това е неизбѣженъ процесъ.

Нѣкой окултисти се чудятъ, какъ човѣкъ се е решилъ да слѣзе на земята, да се облѣче въ дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е, какъ човѣшката душа се излъгала да слѣзе на земята и да се облѣче въ плъть. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но и тамъ има примки, въ които попадатъ неопитнитѣ души. Една отъ тѣзи примки сѫ витринитѣ, съ богати, разкошни костюми. Неопитнитѣ човѣшки души обикалятъ витринитѣ, гледатъ отвънъ, докато се увлѣкатъ и влѣзатъ вѫтре да си купятъ единъ костюмъ. Щомъ облѣкатъ костюма, не могатъ вече да го съблѣкатъ и оставатъ въ него. Тѣ започватъ да ритатъ, да се освободятъ, но колкото повече ритатъ, толкова по-плътно прилепва костюмътъ, докато се намѣрятъ на земята, облѣчени въ плъть. Когато се казва, че човѣкъ самъ създава сѫдбата си, това значи, че той самъ избира костюма си, съ който слиза на земята. Какъвто костюмъ е избралъ, такава е неговата сѫдба. Засега на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години на земята, за да научи изкуството, правилно да съблича дрехата, съ която е дошълъ на земята. Съблѣче ли я по рано, казваме, че той преждевременно е напусналъ земята.

Това сѫ обяснения, които разрешаватъ противоречията. Въ сѫщность, противоречия сѫществувать само въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Значи, отъ Божествено гледище, противоречията сѫ задачи за разрешаване. За мнозина лошитѣ условия сѫ противоречия; своенравнитѣ деца сѫ противоречия; лошитѣ господари сѫ противоречия. Бедностьта, богатството, знанието, невежеството сѫщо сѫ противоречия, съ които човѣкъ разумно трѣбва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя животъ, той е готовъ да служи на Бога. Най- великото нѣщо за човѣка е да служи на Бога. Ако е музикантъ, той прилага музиката си като срѣдство за служене. Достатъчно е да засвири съ цигулката си, за да внесе хармония между мѫжъ и жена, които не живѣятъ добре. Щомъ изсвири едно музикално парче, тѣ се развеселяватъ, поканватъ го да остане между тѣхъ, да имъ гостува. Ако този цигуларь срещне нѣкой отчаянъ човѣкъ, съ цигулката си може да измѣни състоянието му и да станатъ приятели. Музикантъ, който служи на Бога, може съ музиката си да въздействува на човѣшката душа, да и покаже правия пѫть и да осмисли живота и.

Който служи на Божественото, всѣкога е готовъ за доброто, всѣкога може да си пробие пѫть въ живота. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Аделина Пати. Когато била въ Ню-Йоркъ, на нейно име се получилъ чекъ. Като отишла въ банката, касиерътъ поискалъ личната и карта, или лице, което да я познава. Понеже въ дадения мо- ментъ нѣмала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила въ срѣдата на салона и започнала да пѣе. Като чулъ гласа и, касиерътъ веднага заповѣдалъ да и се изплати сумата. Чрезъ гласа си тя разрешила трудния въпросъ.

Какво трѣбва да правятъ хората, за да разрешатъ мѫчнотиитѣ си? — Да служатъ на Бога. Само така тѣ могатъ да развиятъ дарбитѣ си. Всѣка дарба е дадена отъ Бога. Пѣвецътъ ще каже, че не всѣкога е готовъ да пѣе; не всѣкога разполага съ заучени пѣсни. Който не е готовъ всѣкога да пѣе, той не е истински пѣвецъ. Даровитиятъ може всѣки моментъ да прояви своята дарба.

Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото не разчитатъ на Божественото въ себе си, но очакватъ на другитѣ, тѣ да имъ помагатъ. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва въ живота. Момъкътъ се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопранъ, момъкътъ — басъ. Тѣ трѣбва да пѣятъ и съ пѣсень да разрешаватъ въпроситѣ. Започнатъ ли единъ другъ да се корегиратъ, че не пѣятъ правилно, тѣ сѫ вънъ отъ хармоничния животъ.

Като слушате да се говори за басъ и за сопранъ, като прояви на физическия и на Божествения свѣтъ, казвате, че тѣ нѣматъ отношение къмъ васъ, не ви интересуватъ. Какво, въ сѫщность, ви интересува? Ако се говори за вѣра, и това не ви интересува. Обаче, вѣрата е отъ значение за човѣка. Не е все едно, дали той има вѣра, или нѣма; дали вѣрата му е слаба, или силна. Вѣрата представя вѫже, съ което може да се вади вода отъ кладенеца. Не е все едно, дали вѫжето ви е слабо, или здраво. Съ здравото вѫже можете да извадите и най-малката тежесть отъ кладенеца. Съ слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежесть. Който има вѣра, той може да учи, да работи и да се ползува отъ своя трудъ. Не е достатъчно само да влѣзешъ въ университета, но трѣбва и да учишъ. Същевременно трѣбва да се прилага наученото.

Сегашнитѣ хора съ влѣзли вече въ житейския университетъ и, щатъ не щатъ, трѣбва да учатъ — не могатъ да го напуснатъ. Който учи, ще свърши университета и ще върви напредъ. Който не учи, ще го изключатъ. — Не ми се живѣе вече, всичко ми дотегна. — Какво ще правишъ, като не ти се живѣе? — Ще се удавя, или ще се хвърля отъ нѣкоя канара. — Така постъпватъ героитѣ и героинитѣ на романитѣ. Като се обезсърдчатъ, ще се качатъ на нѣкоя канара, и оттамъ ще се хвърлятъ, или ще се удавятъ. Много герои и героини въ живота отиватъ на планината, качватъ се на нѣкоя канара, отдето се хвърлятъ, но не се убиватъ. После пишатъ въ вестни- цитѣ за нѣкаква избѣгната катастрофа. Защо? — Канарата не била много висока, и пропастьта не била много дълбока. Споредъ мене, който иска да се хвърли отъ канара, нека обиколи всички планини, да намѣри най-високата канара и оттамъ да се хвърли. Ако иска да се дави, да намѣри най-дълбокото мѣсто въ морето, тамъ да се хвърли. Не може ли да направи това, нека седи на канаритѣ, да се пече на слънце; нека ходи по брѣговетѣ на рѣкитѣ, да се гурка по нѣколко пѫти въ водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високитѣ планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брѣга на морето и се любува на красивия изгледъ, сѫщо не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате въ живота, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, да не се отегчавате отъ условията, при които живѣете.

Приложение се иска отъ сегашнитѣ хора, да знаятъ, какъ да понасятъ изпитанията. Нѣкой има едно малко изпитание и, като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадатъ ябълка, портокалъ или орѣхъ, и то се сърди. Значи, детето се сърди на майка си, възрастниятъ — на Бога. Ако кажете обидна дума на нѣкой вашъ познатъ, и той се сърди. Какво сте му казали? — Че носътъ му е кривъ. Ако носътъ ви, наистина, е кривъ, единъ день ще го изправите. Защо трѣбва да се обиждате? Ако това е фактъ, ще работите върху себе си, да поставите носа си на мѣсто. Ако носътъ ви не е кривъ, колкото и да ви внушаватъ тази мисъль, не трѣбва да се поддавате на нейното влияние.

Единъ милионеръ, американецъ, извикалъ единъ знаменитъ художникъ да го рисува. Той искалъ да се пошегува съ него, затова си турилъ изкуственъ носъ. Художникътъ го рисувалъ нѣколко деня, но се измѫчилъ съ носа на своя клиентъ. Всѣки день милионерътъ помръдвалъ малко носа си. Художни- кътъ се чудѣлъ, защо този носъ не му се поддава. Най-после той казалъ на клиента си: Господине, отказвамъ се вече да рисувамъ вашия носъ. Азъ не се занимавамъ съ рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувамъ, махнете този носъ.

Сега и на васъ казвамъ: Не се занимавайте съ изкуственитѣ носове на хората Това сѫ тѣхнитѣ недѫзи. Недѫзитѣ пъкъ представятъ неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, отъ която страна и да ги бутате, тѣ оставатъ неразрешени. Въ тѣхъ действуватъ неорганизирани сили. Който се занимава съ своитѣ или съ чуждитѣ недѫзи, той не може да успѣва. Ако Богъ търпи всички, колко повече хората трѣбва да бѫдатъ снизходителни къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си. Ще кажете, че противоречията ви сѫ голѣми, тѣ ви правятъ кисели и недоволни. Противоречията сѫ задачи, които трѣбва да се решаватъ правилно. Ще се справяте съ тѣхъ и ще вървите напредъ. Че вънъ е бурно, че вѣтъръ вѣе, това да не те смущава. Че си беденъ, боленъ, неразположенъ, и това да не те спъва. Ти трѣбва да извървишъ онзи пѫть, който ти е опредѣленъ. Ти трѣбва да изпълнишъ онзи планъ, който ти е предначъртанъ. Каквото и да се случи въ живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другитѣ хора, какво мислишъ; вѣрвай въ себе си, че всичко, което Богъ е допусналъ да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Безъ страдания не може. Чрезъ тѣхъ се изпитва силата на човѣшкия характеръ. Отъ това гледище, силниятъ не трѣбва да се оставя на слабия да го бие. Така той показва силата си. И слабиятъ не трѣбва да се оставя да го бие силниятъ. Съ това той показва своята разумность. Следователно, ако си силенъ, работи съ волята; ако си слабъ, работи съ ума. Какъ ще се справишъ съ злото, ако не си разуменъ ?

Въ прочетената глава има нѣща, които вие знаете, затова не говоря за тѣхъ. Обаче, има единъ въпросъ, който малко познавате. Това е въпросътъ за самообладанието. Велико нѣщо е самообладанието! Това значи, да придобиешъ голѣмо богатство. Нѣкой дойде при тебе и ти говори съ часове. Ти го слушашъ известно време съ внимание, докато най-после изгубишъ търпение и кипвашъ. Започвашъ да го пѫдишъ, не ти се говори. Защо не приложишъ самообладанието и не му кажешъ: Господине, много хубаво говоришъ, но съмъ заетъ, имамъ работа, не мога да слушамъ. Ако си силенъ, така ще постѫпишъ; ако си слабъ, трѣбва да предвиждашъ отдалечъ, да знаешъ, че този човѣкъ ще те посети, и да вземешъ мѣрки за отдалечаването му.

Какво трѣбва да прави овцата, ако вълкътъ я дебне? — Да бѣга, да се качи на нѣкоя висока, непристѫпна канара и оттамъ да гледа. Ако се чувствува силна и може да се бори съ вълка, да остане долу. Следователно, когато дойде злото при васъ, имате две възможности: ако сте слаби, да се качите на висока канара; ако сте силни, да останете въ долината и разумно да се справите съ него. Ще кажете, че злото е дяволска работа, не можете да се справите съ него. — Ако сте силенъ, можете да се справите; ако сте слабъ, то ще ви победи. За да познаете, кой е силенъ и кой — слабъ, вижте, носи ли човѣкъ нѣщо на главата си. Ако носи дяволския кюлафъ на главата си, дяволътъ е по-силенъ отъ него. Ако нѣма нищо на главата си, той е по-силенъ отъ дявола. Въ този случай, дяволътъ носи неговия кюлафъ на главата си. Пазете се отъ дяволския кюлафъ.

Първата задача на човѣка е да има вѣра въ това, което Богъ е вложилъ въ него. Само така той може да разработи своитѣ дарби. Тѣ представятъ Божественото начало въ човѣка. Много методи сѫ дадени за развиване на това начало, но резултатитѣ сѫ слаби. Защо? — Има нѣщо въ човѣка, което му противодействува. То е причина и за недоразуменията между ученитѣ и религиознитѣ хора. Срѣщатъ се двама учени, не се разбиратъ, не могатъ да се търпятъ. Срѣщатъ се двама религиозни — сѫщо не се разбиратъ. И двамата се молятъ, но молитвитѣ имъ не даватъ добри резултати. Единиятъ казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена отъ тази на другия. Питамъ го: Щомъ молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнешъ болния отъ леглото му? — Не можахъ. — Значи, не си се молилъ вдъхновено. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умътъ и съзнанието ви трѣбва да бѫдатъ чисти — никаква нечиста мисъль, никакъвъ страниченъ образъ да не допущате въ тѣхъ. За да възприемете една мисъль, единъ образъ отъ висшитѣ свѣтове, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро.

Хората слизатъ на земята да се учатъ. Каквито противоречия да иматъ, не трѣбва да се спъватъ. Никой никого не може да спъне. Единствениятъ, който може да спъне човѣка, това е той самъ. Коя е причината, дето човѣкъ самъ се спъва ? — Двамата възлюбени, които го привличатъ: Господъ и дяволътъ. И къмъ единия поглежда, и къмъ другия; колебае се, не знае, кого да избере. И двамата искатъ отъ него да се опредѣли. Защо не може изведнъжъ да се опредѣли ?—Защото има слабости, които го теглятъ къмъ дявола. Любовьта му го тегли къмъ Бога, слабоститѣ — къмъ дявола. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е лишенъ отъ слабости. Съ много нѣща хората се справили, но много нѣща още ги спъватъ. Има музиканти, които свирятъ отлично на първитѣ позиции на цигулката. Дойдатъ ли до високитѣ позиции, не могатъ да взиматъ чисти тонове. Тамъ разстоянието между тоноветѣ е малко, и мѫчно се взиматъ. Не е лесно да взимашъ чисти, ясни тонове. Всѣки тонъ има опредѣленъ брой трептения. Не се ли вземе тонътъ правилно, и броятъ на трептенията му не сѫ точни. Не е лесно да бѫдешъ истински музикантъ. Не е лесно да бѫдешъ търпеливъ при всички условия на живота.

Какво трѣбва да прави музикантътъ, за да свири чисто ? Какво трѣбва да прави нетърпеливиятъ, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си ?—Да кажатъ на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашитѣ бури и вѣтрове да престанатъ! Кажете на вашето слънце да изгрѣе, да изпрати своята топлина и свѣтлина къмъ цвѣтята ви, да цъвнатъ. Само така ще изправите погрѣшкитѣ си и ще внесете въ дома си радость и веселие. Ще кажете, че тази работа е мѫчна, не е за васъ. Като дойде Христосъ, Той ще оправи всички объркани работи. Всѣки день Христосъ оправя обърканитѣ ви работи, но вие пакъ ги разваляте. Колко пѫти вие сте разваляли онова, което Богъ е създалъ! Колко пѫти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пѫти ви е посещавалъ Христосъ, но следъ известно време започвате да се съмнявате, Христосъ ли бѣше, или се лъжете. Ако искате да знаете, дали Христосъ ви е посетилъ, последвайте Го и започнете да работите съ Него.

  Обикновено Христосъ посещава трудещитѣ, страдащитѣ, беднитѣ, болнитѣ, изоставенитѣ. Изобщо, Христовиятъ кракъ стъпва тамъ, дето човѣшки кракъ не може да стъпи. Както слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя и не иска да знае, признаватъ ли го хората, или не, така и Христосъ не иска да знае, признаватъ ли Го, или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждатъ, не е слънце. — Какво е Христосъ ? — Най-великата проява на Бога. — Какъ ще познаемъ Христа? — Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христосъ е вътрешна, свещена идея, която се крие въ дълбочината на човѣшката душа. Само Богъ може да вложи тази идея въ човѣка. Домогне ли се до нея, човѣкъ мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа Той ги носи въ себе си.

Мнозина ме питатъ, кой съмъ азъ, защо съмъ дошълъ на земята. — Това не е тѣхна работа. Дошълъ съмъ да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирамъ, като музиканть, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволенъ, ще ме слуша; който не е доволенъ, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Азъ съмъ дошълъ на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратилъ. Така е казалъ и Христосъ.

Какво е отношението на Бога къмъ човѣка ? — Каквото е отношението на майката и на бащата къмъ детето. Богъ вдъхна животъ въ човѣка, и той стана жива душа. Съ други думи казано: Богъ вложи Божественото начало въ човѣка, като часть отъ себе си. За Божественото въ човѣка дойде Христосъ, а не за човѣшкото. Той искаше да повдигне Божественото въ човѣка, да го изведе на правъ пѫть. И вие, като Христа, трѣбва да разграничавате Божественото отъ човѣшкото и да съдействувате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате отъ мнението на хората за васъ, това е гордость. Искате ли да имъ се натрапите, да разбератъ кой сте, това е щеславие. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото, безъ да мисли, какво ще кажатъ хората за него и безъ да пренебрегва тѣхното мнение. Вървете въ правия пѫть, който нѣма нищо общо нито съ гордостьта, нито съ щеславието. Следвайте пѫтя на Духа, Който работи въ васъ още отъ създаването на свѣта. Отклоните ли се отъ този пѫть, ще се блъснете въ канара и ще счупите главата си. Нѣкой блъска главата си въ канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човѣшка глава не може да счупи канарата. — Азъ мога да направя много нѣща. — Кажи и направи. Обаче, казвашъ, и нищо не става. Защо ? — Защото Богъ е вънъ отъ тебе. Докато Богъ е вънъ отъ тебе, нищо не можешъ да направишъ.

И тъй, за да направи това, което иска, човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си. Въ противенъ случай, нищо не може да направи, на никого господарь не може да бѫде. Който не е богатъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде богатъ; който не е ученъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде ученъ. Това не е за обезсърдчаване. Вие живѣете въ единъ великъ свѣтъ, при добри условия за развиване, нѣма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Азъ съмъ готовъ да купя вашето нещастие и вашитѣ страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, отъ нищо не трѣбва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарѣли и не можете да работите. Който е младъ, трѣбва да се радва. Той носи въ себе си любовьта и силата, които му отварятъ пѫтя къмъ знанието и мѫдростьта. Трѣбва ли да се оплаква и обезсърдчава при това положение ? Страшно е, ако изгубите любовьта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Нѣкой казва, че отъ любовь главата му побѣлѣла и отъ молитви очитѣ му изтекли. Не говорете за любовьта на въздишкитѣ. Това не е любовь. Не говорете и за молитвитѣ на плача. Това не сѫ молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.

Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостьта, и на старостьта. Радвайте се на любовьта въ всичкитѣ и форми и прояви. Радвайте се на любовьта въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Тя е една и сѫща навсѣкѫде. По форма и по качество Божията Любовь е навсѣкѫде еднаква; въ нея нѣма нито промѣна, нито измѣна. Богъ е навсѣкѫде единъ и сѫщъ.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

2. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 29 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...