Jump to content

1935_07_07 Къмъ мене


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Къмъ мене

Размишление.

3. глава отъ Иеремия.

Въ тази глава се изнася миналото на чо- вѣчеството. Който нѣма духовно прозрение, ще чете и нищо нѣма да разбере. Ако човѣкъ влиза въ нѣкоя школа и мисли, че знае много, нищо нѣма да постигне. Той трѣбва да бѫде въ положение на дете, което едва влиза въ училището. То започва съ буквитѣ и докрая на годината разполага съ 32 букви, т. е. съ 32 ключа за влизане въ тайната на човѣшката речь. Голѣма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това сѫ ключове само, които не разрешаватъ още въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да си служи съ тѣзи ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Сѫщевременно той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове, безъ да знаете, кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно, да говорите за чистота, за моралъ, за любовь, безъ да знаете, какво сѫ тѣ въ сѫщность, безъ да можете да ги прилагате. Тази е причината, дето хората говорятъ за чистота, а живѣятъ вънъ отъ нея; говорятъ за моралъ и за любовь, безъ да ги прилагатъ.

Въпрѣки това, всѣки мисли, че знае много нѣща. Наистина, знанията на сегашнитѣ хора сѫ много по-голѣми отъ тия на миналитѣ времена, но тѣ не могатъ да се сравнятъ съ знанията на бѫдещитѣ хора. Ако мислите, че съ сегашнитѣ си знания ще влѣзете въ рая, вие се самоизлъгвате. Съ тѣзи знания и предъ райскитѣ врати нѣма да ви приематъ. Истинско знание е това, което човѣкъ носи съ себе си и на този, и на онзи свѣтъ. За да придобие това знание, той трѣбва да се освободи отъ всички заблуждения. Това се постига само, когато човѣкъ е влѣзълъ въ пѫтя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителностьта. Каже ли. че е християнинъ, наистина е такъвъ. Днесъ човѣкъ мисли за себе си едно нѣщо, а въ сѫщность е друго.

Сега всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ желанието, да повдигнатъ съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбиратъ нѣщата въ тѣхната чистота и да не ги изопачаватъ.

Като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че сѫ голѣми грѣшници. Не е важно, дали сте голѣми или малки грѣшници; важно е, че пѫтьтъ, по който вървите, не може да ви изведе на добъръ край. Съ вашия животъ вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите къмъ това, всѣкога ще останете далечъ отъ Него. За да обърнете внимание на разумния свѣтъ, преди всичко трѣбва да се научите да давате. Нѣкой хора знаятъ да даватъ, но повечето не сѫ стигнали още до тази наука. Тѣ даватъ отъ онова, което имъ е излишно, или това, което ще хвър- лятъ. Нѣкой господарь се нахрани добре и, като остане нѣщо въ чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е далъ много нѣщо. Въ сѫщность, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е въ връзка съ дълбокото разбиране на Словото. Който разбира вѫтрешния смисълъ на Словото и го носи въ себе си, той знае да дава. Даването е въ връзка и съ търпението. Не можешъ да давашъ, както трѣбва, ако си нетърпеливъ. Търпението пъкъ се изпитва въ живота. Можете ли да слушате спокойно и най-голѣмитѣ обвинения върху себе си безъ да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-голѣмитѣ хули по вашъ адресъ, да мълчите и да не се защищавате? Който не може да се въздържа, не е господарь на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипятъ върху васъ, повдигнете се високо въ съзнанието си, да се отдалечите отъ тѣхъ. Ако може да издържа на обвиненията и хулитѣ, човѣкъ ще издържи и на похвалитѣ. Понѣкога е по мѫчно да издържашъ на похвалитѣ, отколкото на укоритѣ и обвиненията. Защо трѣбва да ти се казва, че си гениаленъ, даро- витъ, добродетеленъ човѣкъ? Положението е ясно: ако си роденъ отъ Бога, ти си съвършенъ и грѣхъ нѣма да имашъ. Ако нѣкога си билъ роденъ отъ Бога и си се отклонилъ, ти живѣешъ въ противоречия и заблуждения. Ако пъкъ не си роденъ отъ Бога, ти си несъвършенъ. Трѣбва ли тогава да се лъжешъ? Кой каквото и да ти каже, ти знаешъ, че не си съвършенъ. И тогава, и на ласкитѣ, и на обвиненията ще гледашъ по единъ и сѫщъ начинъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да държи Божественото въ рѫката си като мѣрка, съ която да мѣри нѣщата. Приложи ли тази мѣрка, той знае вече, кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото туря на една страна, а лошото — на друга страна и тогава се произнася за нѣщата. — Добъръ човѣкъ съмъ. — Добъръ си, но не пѣешъ добре. Ако пѣеше толкова хубаво, колкото си добъръ, щѣше да бѫдешъ съвършенъ. — Заслужава ли човѣкъ да бѫде много добъръ при сегашнитѣ условия на живота ? — Споредъ мене, при всички условия на живота човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Да се задава този въпросъ, това е все едно да казвате, че човѣкъ не трѣбва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху нѣкои важни думи отъ писмото, като го прочете, човѣкъ ще си извади криви заключения. После ще Съжалявате, че хората не ви разбиратъ. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на нѣкое разумно сѫщество, всичко трѣбва да бѫде идеално — идеално чисто, съ идеално красиви букви и съ идеално съдържание. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва: Доволенъ съмъ, че мога да пѣя, повече не искамъ, нѣма да ставамъ пѣвецъ. Другъ казва: Доволенъ съмъ, че разбирамъ нѣщата отчасти — повече не ми трѣбва. Наистина, всички хора нѣма да станатъ пѣвци, музиканти, светни, но, което знаятъ, трѣбва да бѫде безпогрѣшно, безъ никакъвъ дефектъ.

Като четете трета глава отъ Иеремия, космитѣ ви настръхватъ и се запитвате: Кои хора сѫ по-лоши — сегашнитѣ, или тия, за които пророкътъ говори? Сегашнитѣ хора не сѫ много лоши, но не сѫ и толкова добри, колкото бѫдещитѣ. Значи, сегашниятъ човѣкъ има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нуждно човѣкъ изведнъжъ да стане много добъръ, но всѣки день да притуря по нѣщо отъ доброто къмъ бѫдещето си знание. Той трѣбва да гледа на живота като из-куство. Следователно, що се отнася до живота на душата, той е безпогрѣшенъ. Душата върви по свой пѫть, който нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка, нито съ живота на неговия умъ и на неговото сърдце. Дойдемъ ли до личния животъ на човѣка, както и до неговия умъ и до неговото сърдце, тамъ вече ставатъ погрѣшки. Умътъ и сърдцето му сѫ дадени като пособия, съ които да работи, да преодолява мѫчнотиитѣ си, да живѣе по новия начинъ. Следователно, като говоримъ за по-грѣшки, имаме предъ видъ човѣшкия животъ. Обаче, човѣкъ прави усилия да излѣзе надъ обикновенитѣ условия, да придобие новото и да влѣзе въ Божествения животъ, който не е нищо друго, освенъ животъ на музиката, изкуството и поезията.

Като ученици, стремете се къмъ живота като изкуство. Не разваляйте Божествения редъ на нѣщата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогналъ да този животъ, въ единъ моментъ той може да прояви доброто въ себе си. Въ единъ день той може да стане и пѣвецъ, и музкантъ, и ученъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, а въ човѣшкия — съ години. — Защо? — Защото въ човѣшкия свѣтъ се приготвятъ, а въ Божествения се проявяватъ. Дали ще проявишъ Божественото, или човѣшкото въ себе си, това зависи отъ степеньта на съзнанието, до което си дошълъ.

„Обърнете се къмъ мене“, казва Господъ на човѣцитѣ. — Защо трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога? — За да ги научи да живѣятъ добре, по човѣшки. Значи, не става въпросъ за Божественъ животъ, но за човѣшки. Хората не живѣятъ още човѣшки животъ. По отношение на себе си, тѣ иматъ съвършени отношения. Нека приложатъ тия отношения и къмъ другитѣ, за да разбератъ, какво нѣщо е човѣшкиятъ животъ. Ако правите нѣщо за хората, правете го, като за себе си. Въ това се заклю-чава истинскиятъ моралъ. Нѣкой вадятъ медъ отъ кошеритѣ си и го разпредѣлятъ въ различни сѫдове: въ едни сѫдове турятъ меда отъ тъмнитѣ пйти, а въ други — отъ свѣтлитѣ. Като дойде гостъ, когото не обичатъ и не уважаватъ, даватъ му отъ тъмния медъ. Като дойде нѣкой, когото обичатъ, даватъ му отъ бѣлия медъ. Това не е моралъ. Или никакъ не давай, или, ако давашъ, дай отъ хубавия медъ!

Като изучава живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ въ него, за да разбере, какво може да изисква отъ себе си. Нѣкой иска да води чистъ и светъ животъ, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобилъ. Щомъ го поставятъ на изпитъ, разбира заблуждението си и се чуди, какъ така, следъ като е живѣлъ добре, следъ като се хранилъ 20 години съ вегетарианска храна, не е постигналъ желанията си. Много естествено. Хиляди години той е билъ месоядецъ, живѣлъ съ дребнавоститѣ, и въ 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърналъ къмъ Бога, а мечтае за Божественъ животъ.

Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ миналото, т. е. да го забравите. Едва следъ това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво въ мисъльта трѣбва да се изправи. — Коя мисъль е права? — Това мѫчно може да се опредѣли. Нѣма правила, които опредѣлятъ мисъльта, дали е права, или крива. Лесно е да кажете на човѣка да бѫде добъръ, но мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човѣка, че не пѣе чисто и правилно, обаче, мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заклю-чава доброто и чисто пѣние. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пѣе. И човѣшкитѣ правила сѫ добри, но има правила, които природата е дала. Който влѣзе въ училището на природата, ще възприеме нейнитѣ правила и закони и ще се научи да пѣе, както трѣбва. Първото правило, което трѣбва да се приложи, е любовьта. Безъ любовь нѣма музика. Безъ любовь никой не може да пѣе. Изобщо, безъ любовь нѣма по-стижения. Вториятъ законъ, съ който природата си служи, е мѫдростьта. Третиятъ законъ е истината. Следователно, каквато работа и да започне, човѣкъ трѣбва да вложи въ нея любовь, разумность и свобода. Ако не работи съ любовь, ако не е разуменъ и ако не е свободенъ, нищо не може да постигне.

Сегашнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбирашъ живота като изкуство, това значи, да знаешъ, какъ да живѣешъ; да го разбирашъ като музика, това значи, да знаешъ правилно да пѣешъ. Правилното пѣние подразбира единство между мислитѣ и чувствата. Не можешъ да пѣешъ правилно, ако не можешъ да хармонизирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си и не чуешъ тона, който излиза отъ тази хармония. Доброто пѣние подразбира музикалность и чистота на съзнанието. Да разбирашъ живота като поезия, това значи, да си разработилъ сърдцето си до такава степень, че да прилагашъ любовьта къмъ ближнитѣ си, както къмъ себе си.

Човѣкъ е дошълъ на земята, като въ велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете, какво да учите. Много просто — ще учите прилагането на любовьта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любовь и я прилагате. Имате любовь, но не тази, която повдига и възкресява човѣка. Който има любовь въ себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъждъ на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиитѣ закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрѣбватъ пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не сѫществуватъ. Любещиятъ човѣкъ знае да пѣе. Достатъчно е да се спре на улицата и да запѣе, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пѣе, а излѣзе срѣдъ публиката, всички ще му се смѣятъ. Стражарьтъ ще го хване за дрехата и ще му каже: Не вдигай шумъ, иди у дома си. За истинския пѣвецъ всѣки отваря кесията си, а за неграмотния — нищо не дава.

Като говоримъ за пѣнието, мнозина казватъ, че само младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Щомъ пѣятъ младитѣ, само тѣ ще влѣзатъ въ Царството Божие. Така е казалъ Христосъ. Той казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Сегашнитѣ хора не ставатъ деца, а, въпрѣки това, искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Невъзможно е старъ човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие. Нѣма такъвъ стихъ въ Писанието. Да станете като малкитѣ деца, това значи, да се яви у васъ желание да учите. Само децата учатъ. Дръжте въ ума си положителната мисъль, че сте млади и можете да учите. Дръжте въ сърдцето си желанието да бѫдете добри и да обичате. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той е пресъхналъ изворъ. Изворътъ всѣкога тече и дава изобилно на всички. Щомъ си изворъ, който блика, ще пѣешъ.

И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пѣете, докато задоволите първо себе си, а после ближнитѣ си. Ще пѣете на два гласа: първи гласъ, съставенъ отъ мекитѣ тонове; втори гласъ, съставенъ отъ силнитѣ тонове. Като пѣете по този начинъ, постоянно ще смѣняте мекото съ силното и ще вървите напредъ. Ще каже нѣкой, че сърдцето му е праздно. Щомъ се праздни, може и да се пълни. — Изгубихъ любовьта си. — Щомъ си я изгубилъ, ще я намѣришъ. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пакъ може да се изгуби. Това сѫ положения, които се отнасятъ до човѣшкия животъ Обаче, въ Божествения животъ нѣщата не се губятъ. Намѣрите ли нѣщо въ Божествения животъ, никога не можете да го изгубите.

Пророкътъ предава думитѣ на Господа: „Обърнете се къмъ мене, за да се научите да живѣете добре.“ Само по този начинъ вие ще знаете и да пѣете добре. Добриятъ животъ включва прави мисли, чувства и постѫпки. Добриятъ животъ включва музиката и поезията. Затова е казано: „Който пѣе, зло не мисли.“

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

36. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 7. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...