Jump to content

1935_06_30 Начало и край


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Начало и край

Размишление.

2. глава отъ Иеремия.

Въ тази глава пророкътъ описва миналото на човѣчеството, преди нѣколко хиляди години. Като четете тази история, вие се чудите, каква връзка има между хората, които сѫ живѣли въ онова време, и сегашнитѣ, които живѣятъ въ по-голѣма свѣтлина. Наистина, странно е да чете човѣкъ нѣща, отдалечени отъ него. Знаете, че всѣко нѣщо, което е далечъ отъ васъ, е чуждо, както за васъ, така и за другитѣ. Каквато е връзката между рибитѣ и птицитѣ, между птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, между млѣкопитаещитѣ и човѣка, такава е връзката между хората на далечното минало и сегашнитѣ. Всички животни ядатъ, но се различаватъ по начина на храненето. Запримѣръ, рибитѣ гълтатъ храната си цѣла, безъ да я дъвчатъ. Въ това отношение, всички, които гълтатъ храната си, безъ да я дъвчатъ, приличатъ на рибитѣ. Значи, всички живи сѫжщества дишатъ, ядатъ, но се различаватъ едни отъ други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишатъ, пиятъ вода, хранятъ се, възприематъ свѣтлината, но едни отъ други се различаватъ по начина, по който ставатъ тѣзи процеси въ тѣхъ.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на про-тиворечия, които ги спъватъ, и се чудятъ, защо идатъ тѣзи противоречия. Има причини, поради които съществуватъ противоречията, Праведниятъ страда, и грѣшникътъ страда, но причинитѣ, поради които единиятъ и другиятъ страдатъ, сѫ различни. Опитноститѣ имъ сѫщо се различаватъ. Грѣшникътъ страда и роптае, защо никой не го обича, защо всички го избѣгватъ и т. н. Праведниятъ пъкъ роптае, защо, като се моли по три пѫти на день, работитѣ му не вървятъ добре. — За кого се моли праведниятъ? — За себе си. Както чо-вѣкъ яде за себе си по три пѫти на день, така той се моли за себе си пакъ по три пѫти на день. Човѣкъ яде за себе си, а очаква Богъ да плаща за него. При това, случва се стомахътъ му да се разстрои и пакъ търси вината вънъ отъ себе си. — Кой е виновенъ, че стомахътъ ти се разстроилъ? — Никой не е виновенъ. Яденето е било развалено, а ти трѣбваше да имашъ усѣтъ, да познавашъ, каква храна ядешъ. Ще кажете, че гостилничарьтъ е виновенъ. И той има вина, но първо сте виновенъ вие. Нѣкой взима пари на заемъ, обърка смѣткитѣ си, не може да плаща, а после туря вината на Бога, че не му помага. Това е криво разбиране на нѣщата. Като не разбира законитѣ, и да му се помогне, човѣкъ пакъ не признава помощьта и е готовъ за едно свое удоволствие да пожертврва великото въ себе си. Едва му помогнали, той пакъ обърква смѣткитѣ си и започва отново да роптае.

Време е вече хората да разбератъ живота въ неговата сѫщина. За тази цель тѣ трѣбва да се отдѣлятъ отъ своя личенъ животъ, който ги свързва съ дребнавоститѣ. Изпадне ли въ дребнавости, човѣкъ никога не може да разбере истината. Дребнавоститѣ развалятъ настроението на човѣка. Той се намира въ положението на човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, но оцапанъ съ сажди, съ черни петна. Като погледне дрехитѣ си, ужасява се. Такова нѣщо сѫ дребнавоститѣ. Човѣкъ неусѣтно попада въ тѣхъ и следъ това му е нуждно време, докато се изчисти отъ последствията. Често и птич- китѣ, както хвъркатъ въ въздуха, цапатъ бѣлитѣ дрехи и шапки на хората. Тѣ не подозиратъ, че цапатъ бѣлитѣ дрехи на хората и съ това имъ създаватъ работа да ги чистятъ. Когато птичкитѣ цапатъ дрехитѣ на хората, прощава имъ се, тѣ нѣматъ съзнание за това, което правятъ. Обаче, какво ще кажете за човѣка, който съ своитѣ нечисти мисли, желания и постѫпки цапа понѣкога чистото въ себе си.

Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да излѣзете отъ обикновенитѣ условия на живота. Тѣ сѫ необходими, но временно само. Ако детето въ първо отдѣление работи съ буквитѣ, колкото да сѫ обикновени, тѣ сѫ необходими за него. Влѣзе ли въ горнитѣ отдѣления, въ прогимназията и гимназията, ученикътъ има отношение къмъ буквитѣ дотолкова, доколкото чрезъ тѣхъ съставя отдѣлни думи и изречения, но самитѣ букви не го занимаватъ вече. Като научи добре матерния си езикъ, ученикътъ започва да пише поезии, поетъ става. Следователно, поетъ е онзи, който знае да поставя думитѣ на мѣстата имъ. Както думитѣ иматъ опредѣлени мѣста въ речьта, така и мислитѣ и чувствата иматъ точно опредѣлени мѣста въ умственото и сърдечно полета, въ които човѣкъ живѣе. И тогава казваме, че мисли и чувствува правилно онзи, който поставя мислитѣ и чувствата си на мѣсто. Размѣни ли мѣ-стата имъ, той изгубва своята права мисъль, както и посоката иа правитѣ чувства. Запримѣръ, кажете ли, че не живѣете добре, това подразбира неправилно поставенъ животъ, т. е. животъ, билъ той личенъ, семеенъ или общественъ, въ който нѣма правилна връзка между мислитѣ, чувствата и яденето. Видите ли, че нѣкой човѣкъ не мисли, не чувствува и не се храни добре, не може и да живѣе добре. Мисъльта се нуждае отъ чиста храна, чувствата — сѫщо, организъмътъ — сѫщо. При това положение само може да очаквате добъръ животъ. Хоратя мислятъ, че каквато храна и да употрѣбяватъ, както и да мислятъ и чувству- ватъ, могатъ да бѫдатъ здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано съ чиститѣ мисли и чувства, съ чистата и доброкачествена храна. Не можешъ да живѣещъ добре, ако обичашъ само своитѣ деца, а къмъ другитѣ си даже не-приязнено разположенъ. Не можешъ да живѣешъ добре, ако едного обичашъ, а другъ не обичашъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, да възлюби и ближния си като себе си. Това значи добъръ, истински животъ. Нѣма ли тази любовь, човѣкъ не може да влѣзе въ положението на ближния си, да разбере нуждитѣ му и да му помогне. Тази е причината, поради която съвременнитѣ учители мѫчно влизатъ въ положението на ученицитѣ си, но и ученицитѣ мѫчно влизатъ въ положението на учителитѣ си; майкитѣ мѫчно влизатъ въ положението на децата си, но и децата не влизатъ въ положението на родителитѣ си. Що се отнася до материалнитѣ нужди на децата си, родителитѣ ги разбиратъ и ги задоволяватъ. Дойдатъ ли до духовнитѣ имъ нужди, тамъ оставатъ далечъ отъ децата си. Тази е причината, поради която между родителитѣ и децата настава вѫтрешно отдалечаване. Майката мисли едно, дъщерята — друго; бащата мисли едно, синътъ — друго. Нѣкѫде майката е права, нѣкѫде — дъщерята. Благодарение на вѫтрешното неразбиране между родители и деца, между тѣхъ се явяватъ малки или голѣми противоречия, които ги отчуждаватъ.

Казвате: Какво трѣбва да се прави, за да живѣе човѣкъ добре? Много просто. Ако отивашъ на екскурзия, ще обуешъ съответни обуща, широки, съ низки токове, да не те притѣсняватъ. Обуешъ ли нѣкой тѣсни, съ високи токове, краката ти ще се наранятъ и нѣма да стигнешъ до опредѣленото мѣсто. Тѣснитѣ и модерни обуща сѫ за леки хора, които търсятъ удоволствия, а не за туриститѣ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да се ползува отъ благата и, да странствува, безъ да се осакатява. Той е екскурзиантъ, който трѣбва да се свързва разумно съ силитѣ на природата, да се ползува отъ тѣхъ. Като пѫтникъ, човѣкъ ще придобие знания и добродетели, които ще занесе съ себе си на другия свѣтъ. Който не обича да учи, казва, че, докато е на земята, ще си по-живѣе, ще яде и пие, а като замине за другия свѣтъ, тамъ ще учи. Така не се разсѫждава. Ако човѣкъ на земята не се е научилъ да работи, и на онзи свѣтъ нѣма да работи. Тамъ не приематъ мързеливи хора. Животътъ е непреривенъ. Следователно, каквото е придобилъ човѣкъ на земята, ще го занесе на онзи свѣтъ и тамъ ще продължи работата си. Благодарение на своитѣ криви разбирания, хората сѫ изопачили живота си, внесли сѫ единъ дуализъмъ въ него. Запримѣръ, на сцената гледатъ нѣщо, възхищаватъ се, а въ живота за сѫщото нѣщо наказватъ човѣка. Споредъ мене, единъ моралъ е нуженъ за човѣка, една любовь, еднакви отношения. На сцената позволяватъ цѣлувкитѣ, а въ живота осѫждатъ цѣлувкитѣ. И азъ не подържамъ човѣшкитѣ цѣлувки. Истинска цѣлувка е онази, която болния вдига отъ леглото, мъртвия възкресява. Не може ли да направи това, цѣлувката е отъ низъкъ произходъ и строго се преследва. Единъ негъръ си позволилъ една нощь да цѣлуне една благородна американка, за което билъ осѫденъ да плати глоба десеть хиляди долара. — Защо му наложили това наказание ? — Защото цѣлувката му не била чиста и света. Заслужава ли човѣкъ да плаща цѣлъ животъ за една обикновена цѣлувка?

Какво правятъ сегашнитѣ моми и момци ? Като се влюбятъ, започватъ да пишатъ любовни писма. Докато момата или момъкътъ напише едно писмо, ще скѫса десетина листа и пликове. Тѣ искатъ всѣка дума да бѫде поставена на мѣсто, писмото да бѫде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се кѫса и се започва отново. Така постѫпватъ всички хора, млади и стари, въ живота си. Каквато работа и да започнатъ, въ първо време тѣ сѫ внимателни, искатъ всичко да върви добре. Въ това отношение всички хора при- личатъ на влюбенитѣ моми и момци; започватъ добре, свършватъ зле. Наистина, момъкътъ и момата въ първо време пишатъ красиви писма, но постепенно намаляватъ броя имъ. Като се оженятъ, писмата преставатъ. Тогава сладкитѣ думи се превръщатъ въ горчиви, добритѣ мисли — въ лоши. Защо се измѣни животътъ ? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето, и пророкътъ въ прочетената глава се оплаква, че Израилъ въ началото вървѣлъ добре, но после се отбилъ отъ пѫтя си. Значи, и той се влюбилъ и, като всички влюбени, започналъ добре, свършилъ зле. Като се влюбвалъ въ много богове, той измѣнилъ на истинския Богъ. Въ любовьта си къмъ тия богове, едни лъгалъ, втори лъгалъ, докато изгубилъ чистотата и светостьта си.

Като говоримъ за отклоняването на из- раилския народъ отъ правия пѫть, имаме предъ видъ отклоняването и на всѣки човѣкъ. И съ- временнитѣ християни сж се отклонили отъ правия пѫть. И тѣ служатъ на много богове, на всички пишатъ любовни писма. Обаче, въ края на краищата, всички ще се разочароватъ и ще потърсятъ Единния, истинския Богъ. И днесъ още Той имъ говори, наблюдава живота имъ, грижи се за тѣхъ, но тѣ не Го виждатъ, не чуватъ, какво имъ говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и тѣ Го чуватъ. Когато тя се разговаряше съ змията и се убеди отъ нея да вкуси отъ забранения плодъ, Богъ бѣше тамъ. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя бѣше чужда за Неговитѣ думи. Всичкото и внимание бѣше насочено къмъ онзи, който и обещаваше щастливъ животъ. Хиляди години минаха отъ времето на Адамъ и Ева, но човѣчеството и до днесъ още яде отъ забранения плодъ.

Какво представя забранениятъ плодъ? Всѣка горчива дума, всѣко лошо чувство, всѣка лоша мисъль и постжпка, които човѣкъ отправя къмъ ближния си, представятъ забранения плодъ. Хората си предлагатъ по единъ или нѣколко отъ забраненитѣ плодове и после едни други се обвиняватъ. Страшно е положението на онзи, който не знае, кѫде се  крие забранениятъ плодъ, и не може да го избѣгне. Обаче, който го познава, той лесно се отказва отъ него. Той се ползува отъ опитностьта на другитѣ хора и всѣкога помни думитѣ на Бога, казани на Адамъ и Ева: „Отъ всичкитѣ плодове можете да ядете, но само отъ единъ нѣма да ядете.“ — Кой е този плодъ ?

Какъ се нарича неговото дърво? — Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на васъ казвамъ: Пазете се отъ плода на забраненото дърво, въ каквато форма и да ви се предлага — въ форма на пари, на власть, на любовь.

Явява се въпросътъ: Защо Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ ? — Защото змията успѣ да ги убеди въ противното на това, което Богъ имъ каза, именно, че, ако ядать отъ забранения плодъ, ще умратъ. Змията пъкъ ги убеди, че ако не ядатъ, ще умратъ, т. е. ще имъ се случи нѣщо лошо. Тѣ се убедиха въ думитѣ на змията, ядоха отъ забранения плодъ, и съ тѣхъ стана това, което Богъ имъ бѣше казалъ. Така постѫпватъ днесъ майкитѣ и бащитѣ съ децата си. Като се хранятъ, бащата и майката слагатъ на трапезата вино или ракия, да пиятъ следъ ядене. Детето имъ се храни заедно съ тѣхъ. Като пиятъ вино, майката казва: Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадемъ и на него малко винце, да близне поне. Бащата се съгласява съ предложението на майката и на детето даватъ малко винце. Днесъ му даватъ малко винце или ракийка, утре пакъ му даватъ, докато то обикне пиенето, и единъ день става пияница. Родителитѣ му давали по малко, отъ страхъ, като гледа, да не му стане лошо, а въ сѫщность станало нѣщо по-лошо отъ това, което сѫ очаквали. За предпочитане е нищо да не му даватъ. Нѣма защо да се страхуватъ, че ще стане лошо на детето, само отъ това, че гледа. Ако гледа и не опитва виното и ракията, нищо нѣма да му стане, но като гледа и опитва, става нѣщо лошо. И наистина, детето пи отъ забранения за възрастьта му плодъ и съ него стана нѣщо лошо, то тръгна по кривия пѫть. Когато на сватбата въ Кана Галилейска Христосъ превърна водата въ сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човѣчеството, да не употрѣбява опиващи питиета, но сладки, които не опияняватъ. За храна на душата си човѣкъ трѣбва да употрѣбява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняватъ.

Следователно, и до днесъ още се проповѣдва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусватъ отъ плода, който действува опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: Не искамъ да вкуся отъ този плодъ; нищо нѣма да ми стане, ако не го опитамъ. Забранениятъ плодъ е за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за светиитѣ. За тѣхъ той е абсолютно безвреденъ, но за младитѣ е опасенъ бичъ. За мла- дитѣ е чистата, кристална вода. Като пиятъ отъ нея, тѣ ще влѣзатъ въ добрия, чистия и възвишенъ животъ, къмъ който душата имъ се стреми.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Бдинния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

35. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 30. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...