Jump to content

1935_06_02 Тонътъ Фа


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Тонътъ фа

Размишление.

64. глава отъ Исаия.

Въ живота има нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Това сѫ крайноститѣ, които сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой е богатъ, но иска да стане по-богатъ, това е крайность въ физическия свѣтъ; другъ е добъръ, иска да бѫде по добъръ — крайность въ духовния свѣтъ; трети е уменъ, иска да бѫде по-уменъ — крайность въ умствения свѣтъ. Казвате, че безъ причина нищо не става. Значи, има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, за да желае човѣкъ да бѫде богатъ, добъръ и уменъ. Кѫща безъ огънь не се отоплява. Огъньтъ е причина за отопляване на кѫщата. Наистина, огъньтъ отоплява кѫщата, но той самъ не се запалва. За да се запали, трѣбва да дойде до-макинята, да събере дръвца, да ги нареди добре, да тури запалка и да драсне клечка кибритъ. Значи, задъ една причина се крие друга, която опредѣля извършването на нѣщата. Като не можете да намѣрите причината на нѣкои нѣща, казвате, че тя е горе нѣкѫде. По отношение на земята може да се говори за горе и долу, но какво ще кажете, ако сте въ пространството ? Кѫде е тамъ горе и кѫде — долу?

Съвременнитѣ хора влизатъ въ една неразбрана область. И философитѣ не я разбиратъ, но говорятъ за нея. Често човѣкъ мисли и говори за нѣща, които не разбира. Запримѣръ, той говори и мисли за красотата, безъ да разбира, какво нѣщо представя тя. Той казва, че трѣбва да бѫде добъръ, безъ да знае, какво нѣщо е доброто. И да знае, що е доброто, човѣкъ не може да го хване. То е нѣщо като свѣтлината. Докато те въодушевяватъ добритѣ идеи, ти знаешъ, отде идатъ.

Щомъ те напуснатъ, доброто изчезва отъ тебе, отива нѣкѫде въ пространството. Ако не по- ставишъ доброто за основа на своя животъ, ти ще объркашъ пѫтя си. Доброто е свѣтлина, която освѣтява пѫтя на човѣка. Щомъ изчезне свѣтлината, той обърква пѫтя си и започва да се оплаква, да казва, че животътъ е тежъкъ, безсмисленъ и т. н. Ако е сиромахъ, човѣкъ отдава всичко на сиромашията, т. е. на безпаричието. Ти си уменъ човѣкъ; впрегни ума си на работа, ще спечелишъ нѣщо. Колкото си по-уменъ, толкова повече ще спечелишъ. Човѣкъ има умъ, има добро сърдце, не ги е впрегналъ на работа, а иска да стане по-добъръ и по-уменъ. Това е крайность въ живота. Не е злото въ това, че човѣкъ не е толкова уменъ и добъръ, колкото желае, но въ неприложенитѣ дарби и способности, Следъ това ще търсите вината за неуспѣха си вънъ отъ васъ.

Като ученици, вие трѣбва да мислите право, за да се освободите отъ заблужденията. Защо трѣбва човѣкъ да си въобразява, че е нѣщо повече, отколкото е въ действителность ? Нѣкой художникъ си мисли, че е много даровитъ, че рисува хубаво. Като изнесе картинитѣ си предъ свѣта, всички го освиркватъ. При това положение, той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбиратъ, не знаятъ, какво нѣщо е художество. Истински художникъ е този, който рисува нѣщата, тъй както сѫ въ действителность. Ако рисува нѣкой моментъ отъ природата, той трѣбва да знае, отъ коя страна да го снеме, да го предаде въ естествения му видъ. Нѣкой художникъ попада на такива моменти, а другъ не може, не му се подава. Има красиви мо-менти и въ природата, и въ живота, макаръ и кратковременни. Отъ началото на живота си до 120 годишна възрасть, човѣкъ все ще попадне на такъвъ моментъ въ живота си, когато е красивъ като ангелъ. Ако можете да хванете този моментъ, ще се ползувате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате. Все ще дойде день, когато ще го хванете. Красотата се проявява въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Красивата мисъль се познава по това, че въ нея има разширение и свѣтлина, топлина и пластичность, движение и потикъ къмъ възвишеното. Такива сѫ качествата и на красивото чувство, и на красивата постѫпка. Красотата на човѣка зависи отъ храната, която упо- трѣбява. Не е безразлично, каква храна яде човѣкъ, както и не е безъ значение, какъ и кога се храни. Много хора не приематъ известна храна, намиратъ я неестествена, но, за да направятъ удоволствие на нѣкого, тѣ ядатъ тази храна. Сѫщото става и въ тѣхната мисъль. Тѣ възприематъ нѣкой мисли, несъответни за тѣхъ, за да направятъ удоволствие на онзи, когото обичатъ. Така постѫпватъ тѣ и по отношение на своето сърдце и на своята воля. Ние, обаче, казваме: Не изнасилвайте ума, сърдцето и волята си и приемайте само такава храна, която имъ подхожда.

Пророкътъ казва: „О, да би раздралъ Ти небесата да слѣзешъ, да биха се стопили горитѣ отъ лицето Ти“. (— 1 ст.). — Интересно е, каква идея ималъ пророкътъ, за да изкаже тази мисъль. Тежки сѫ били условията тогава, поради погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората. И до днесъ още хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Като не съзнаватъ погрѣшкитѣ си, търсятъ вината въ другитѣ, че тѣ сѫ ги оцапали. Кой кого е оцапалъ, не е важно, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ — нищо повече. Нѣкой казва, че Богъ е виновенъ за всичко, защото Той е създалъ доброто и злото. Въ сѫщность, тѣ не трѣбва да търсятъ, кой е допусналъ злото наредъ съ доброто, но да се запитатъ, защо злото преследва само нѣкой, а не всички. Злото има отношение къмъ непослуш- нитѣ, а доброто — къмъ послушнитѣ. Всѣки трѣбва да се запита, защо се е отклонилъ отъ правия пѫть, защо е станалъ непослушенъ. Вие осѫждате Адамъ и Ева, че не послушали Бога, а сами вървите по тѣхния пѫть. Защо не вземете поука отъ тѣхния животъ и не избѣгвате злото? Значи, вие правите това, което осѫждате въ другитѣ. Не е лошо, че грѣши човѣкъ, защото, като сгрѣши, ще се изправи; страшно е, когато грѣши и не съзнава погрѣшкитѣ си. Що се отнася до чуждитѣ погрѣшки, той ги вижда; дойде ли до своитѣ погрѣшки, затваря очитѣ си и нищо не вижда. Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да затваря съзнателно очитѣ си предъ своитѣ погрѣшки и да се самозаблуждава. Очитѣ сѫ създадени да гле- датъ красотата, но сѫщевременно тѣ иматъ задача да виждатъ вѣрно нѣщата. Каква фотография е тази, която не отпечатва вѣрно образитѣ ?

Често се казва, че очитѣ на нѣкого сѫ красиви, а на нѣкой — грозни. Споредъ мене, красиви очи сѫ тѣзи, които могатъ да изиграятъ ролята на лотариенъ билетъ, който печели най-голѣмата печалба. Печалбитѣ, които човѣкъ получава чрезъ очитѣ си, не сѫ нищо друго, освенъ знанието, което той придобива. Всѣки день той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато единъ день, при заминаването си за онзи свѣтъ, може да каже, че е истински богатъ. И обратното може да се случи: въ деня на заминаването си да разбере, че нищо не е придобилъ. И въ единия, и въ другия случай човѣкъ може да бѫде недоволенъ: ако само е складиралъ знанието си, безъ да го приложи, разбира се, че не може да го използува на старини. Ако пъкъ е достигналъ дълбока старость, безъ да придобие голѣмо знание, пакъ ще съжалява. Защо човѣкъ не прилага знанието си на всѣко време? Като се движи между хората, той има възмож- ность да вложи въ обръщение знанието си, да спечели нѣщо, та, като стигне дълбока старость, да не съжалява, че не се е ползувалъ отъ богатството си. За да се ползува отъ знанието и богатството си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да разбира отношенията на нѣщата.

Като четете 64. глава отъ Исаия, трѣбва да мислите, да разберете, какво ималъ предъ видъ той. Само така ще се ползувате отъ мислитѣ, които той е изказалъ. Като мисли право, човѣкъ може да бѫде господарь на себе си. Иначе, той ще изпада въ състояния, които не разбира, и ще изживява голѣми мѫчнотии. Много отъ вашитѣ състояния сѫ чужди. Пазете се отъ чужди състояния, които могатъ да ви разрушатъ. — Но Богъ може да ни помогне, да ни освободи отъ тѣхъ. — Помага се само на онзи, който живѣе въ любовьта и върши всичко въ нейно име. И да направи нѣкаква погрѣшка, всѣки ще му помогне да я изправи. Обаче, нѣкой прави погрѣшки и престѫпления, живѣе въ безлюбие и беззаконие и очаква помощь отъ хората. Този човѣкъ ще носи самъ последствията на своитѣ дѣла, никой не може да го освободи отъ тѣхъ. Какъ ще възкресите онзи, който е убилъ стотина души, безъ да е трепнала рѫката му? Какъ ще помогнете на онзи момъкъ, който е игралъ съ чувствата на десетки моми? Докато човѣкъ не съзнае погрѣшкитѣ си и не пожелае да ги изправи, никой не е въ състояние да го освободи отъ страданията му. Човѣкъ може лесно да изправи погрѣшкитѣ си, но за това е нуждно съзнание. Съзнанието е огъньтъ, свѣтлината, която отваря пѫтя на човѣка. Една клечка кибритъ е въ състояние да произведе голѣмъ пожаръ.

Мнозина се запитватъ, на какво се дължи неуспѣха въ живота имъ. Отговорътъ е много простъ. Който не обича да пѣе и да свири, който не се стреми да развива музикалнитѣ си способности, той не може да има успѣхъ въ живота си. Музиката е методъ, чрезъ който човѣкъ може да повдигне трептенията на своята мисъль. Следователно, първото качество на музикалния тонъ е свѣтлата мисъль; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество — добрата постѫпка. Трѣбва да знаете, че органическиятъ свѣтъ е създаденъ върху законитѣ на музиката. Тонътъ фа има отношение къмъ материалния свѣтъ.

Да вземешъ правилно тона фа, това значи, да повдигнешъ мислитѣ си, да внесешъ разширяване въ чувствата си и движение въ постѫпкитѣ си. Ако изпѣете тона внасяте известна хармония въ живота си. Следователно, като се обезсърдчите, пѣйте такива пѣсни, въ които тонътъ фа се срѣща нѣколко пѫти. Ако искате да знаете, обичате ли даденъ човѣкъ, изпѣйте тона фа нѣколко пѫти. Ако го изпѣете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпѣете правилно, нѣмате любовь къмъ него.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, какъ ще се оправи свѣтътъ. Има единъ начинъ за изправяне на свѣта — прилагане на музиката въ живота. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Пѣйте и свирете, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Сегашнитѣ хора не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото се намиратъ въ долината на живота, отдето трѣбва да излѣзатъ. Чувате нѣкой да казва за себе си: Дотегна ми вече да се валямъ въ тинята на живота. Искамъ да излѣза на повръхностьта, да се ползувамъ отъ чистия въздухъ и приятната слънчева свѣтлина. Добре е да излѣзете отъ долината на живота, но да вземете съ себе си поне единъ скѫпоцененъ камъкъ, та да се оправдаятъ мѫчнотиитѣ, презъ които сте минали.

Единъ индусъ падналъ въ една дълбока долина, богата съ скѫпоценни камъни, но не могълъ да излѣзе оттамъ. Той прекаралъ въ долината два-три деня и постоянно се молѣлъ и мислѣлъ, какъ да излѣзе на повръхностьта на земята. Понеже тамъ имало много скѫпоценни камъни, индуситѣ отъ близкитѣ мѣста дохождали въ областьта, дето се намирала долината, да събиратъ скѫпоценни камъни. Но тъй като било невъзможно да слизатъ въ долината, тѣ си служели съ посрѣдственъ начинъ: хвърляли парчета месо въ долината, за да се полепватъ скѫпоценнитѣ камъни по тѣхъ. Миризмата на месото привличала много орли. Тѣ се спущали долу, грабвали кѫсове месо и хвръквали. Хората наплашвали орлитѣ, които отъ страхъ изпущали месото. Следъ това тѣ се приближавали къмъ кѫсоветѣ месо, обирали полепналитѣ по тѣхъ скѫпоценни камъни и отново хвърляли месото въ долината. Като знаелъ това, индусътъ очаквалъ съ нетърпение да слѣзе при него нѣкой голѣмъ, силенъ орелъ, да го издигне нагоре, заедно съ парчето месо. Както мислѣлъ, така и станало. Той се хваналъ здраво за едно парче месо което единъ отъ орлитѣ сграбчилъ, и се намѣрилъ вънъ отъ долината. Хората, които очаквали орлитѣ, и този пѫть ги наплашили, за да пуснатъ плячката си. Така индусътъ се намѣрилъ на земята, съ парче месо въ рѫка, на което били полепени множество скѫпоценни камъни. Той благодарилъ на Провидението за благополучното спасение и си казалъ: Прекарахъ два-три страшни дни въ долината, но поне спечелихъ нѣколко скѫпоценни камъни.

Сега и на васъ казвамъ: Като сте слѣзли въ долината на грѣха, гледайте да излѣзете навънъ и да вземете съ себе си поне нѣколко скѫпоценни камъни. Миризмата на разваленото месо ще ви измъчи, но като държите въ ръцетѣ си скѫпоценнитѣ камъни, ще бъдете доволни отъ тѣхната красота. Лошитѣ мисли, чувства и постъпки съ миризмата на месото, което ще се смѣни съ красотата на камънитѣ.

Днесъ азъ говоря на онѣзи, които съ се пробудили и желаятъ да напуснатъ долината на тинята. Онѣзи, които още не съ пробудени, нека спятъ, на тѣхъ не разчитаме. Обаче, пробудилитѣ се, нека се стегнатъ, да приематъ правитѣ разбирания на живота, да уредятъ смѣткитѣ си, защото не остава много време. Бирницитѣ съ тръгнали вече, ще дойдатъ и до васъ. Трѣбва да платите данъцитѣ си! Скъпоценни камъни ви съ нуждни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христа. Той бѣше богатъ и можа да плати за онзи, за когото бѣше слѣзълъ на земята. Така, именно, Христосъ спаси човѣка и го освободи отъ грѣха. Казано е, че Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. Това е човѣкътъ, съ който всѣки човѣкъ може да се откупи и спаси. Ако Богъ не действува въ човѣка като любовь, като мѫдрость и като истина, нищо не е въ състояние да го спаси. Единствениятъ пъть, по който човѣкъ може да се освободи отъ грѣха, е пътьтъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Радвайте се и благодарете, че човѣшката душа е вече откупена.

Много съмъ говорилъ на хората и продъл- жавамъ да говоря, съ единствената цель, да обърна погледа имъ къмъ скѫпоценнитѣ ка-мъни въ живота, за да има съ какво да се откупятъ, като дойде тежкиятъ, сѫденъ день. Ще кажете, че Христосъ е богатъ, ще плати за васъ. Това е неразбиране на живота. Христосъ плати веднъжъ за васъ. Днесъ отъ всички хора се иска да иматъ здравъ стомахъ, за да се хранятъ правилно; да иматъ здравъ мозъкъ, за да мислятъ право; да иматъ добре развито сърдце, за да чувствуватъ правилно. Нѣматъ ли здравъ стомахъ, здравъ мозъкъ и здраво сърдце, никой не може да яде заради тѣхъ, никой не може да мисли и да чувствува заради тѣхъ. Да се храните правилно, да мислите и да чувствувате добре, това е работа, която вие сами трѣбва да свършите, никой не може да ви замѣсти. Всѣки самъ ще яде, самъ ще мисли, самъ ще обича. Ако иска нѣкой да стане бо-гатъ, нека стане; никой нѣма право да се мѣси въ работата му. Че щѣлъ да се натовари, това е негова работа. Другъ пъкъ осиромашалъ. И това не е лошо, поне се е разтоварилъ, олек-нало му е. Мнозина предпочитатъ да бѫдатъ натоварени, отколкото разтоварени. И това е добре, но трѣбва да знаятъ, кѫде е нуженъ товаръ и кѫде не е нуженъ. Ако си въ бурно море, добре е да бѫдешъ поне до половина натоваренъ; ако си на брѣга, трѣбва да си стоварилъ вече стоката си и свободно да се разхождашъ.

Често хората се оплакватъ, че сѫ нещастни. — Защо сѫ нещастни ? — Защото не знаятъ да пѣятъ. Когато ви сполети малко или голѣмо нещастие, пѣйте. Като пѣете, нещастието ще се вслуша въ пѣсеньта ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате ? За да пѣете на нещастието, вие трѣбва да бѫдете послушни. Послушанието е пѫть къмъ щастие, пѫть за развиване на дарби. Бѫдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направилъ всичко за васъ. Ако Той е доволенъ отъ вашия животъ, ще придобиете всичко, отъ което се нуждаете: здраве, богатство, сила, звание. Ако искате да станете пѣвци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушенъ, той всѣкога взима правилно тона фа. Щомъ вземе правилно фа, и останалитѣ тонове ще взима правилно.

И тъй, ако се запитате, защо е нуждно послушанието, ще знаете, че то е методъ за развиване на музиката. Ще пѣешъ при всички условия на живота и ще знаешъ, че Богъ е съ- вършенъ. Ако виждашъ криви нѣща въ живота, тѣ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ отклонявания, а не на Великия и съвършенъ Творецъ. За да изправишъ кривото, пѣй, докато започнешъ да взимашъ тона фа правилно. Нѣкой не може да взима фа чисто, а се заелъ да изправя великитѣ произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пѣйте тона фа и не се смущавайте. Това ще ви откупи.

Ще кажете, че Христосъ е спасилъ човѣчеството чрезъ кръвьта си. Наистина, кръвьта, която течеше капка по капка отъ раната на Христа, бѣше музиката, която отъ Негово време до днесъ се чува въ свѣта. Не трѣбва ли и вие да следвате Христовия пѫть, да откупите това, което сте заложили нѣкога? Христосъ откупи човѣка отъ грѣха, но и вие трѣбва да откупите нѣщо.

Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръвь отъ раната Му, бѣше и ще бѫде най-хубавата музика въ свѣта. Отъ нея по-хубава музика не е имало. Капкитѣ крѣвь отъ Неговата рана сѫ най-чиститѣ музикални тонове, които нѣкога човѣшкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине по Неговия пѫть, да види, какъ кръвьта му изтича капка по капка и се слива съ Христовата. Такъвъ е биологическиятъ законъ. Ако се влѣе здрава кръвь въ тѣлото на болния, той непремѣнно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръвь въ себе си. Влѣзе ли веднъжъ Христовата кръвь въ васъ, вие трѣбва да се обновите. Кръвьта Христова е Словото, което оправя пѫтя на човѣка. Словото Божие, това е музиката на живота. Всѣки може да каже: „Въ начало бѣ Словото“, но правилно трѣбва да се каже. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина Словото не може да се изговори. Значи, три нѣща сѫ необходими, за да произнася човѣкъ Словото, а именно: любовь, мѫдрость и истина.

Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва, за да разбира и прилага Словото. И това е вѣрно, но вѣрата има отношение къмъ пѣнието.

Ако взимате правилно тона фа имате вера.

Щомъ имате вѣра, разбирате Словото. За да пѣе правилно, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да регулира мислитѣ и чувствата си. За тази цель той трѣбва да носи камертона постоянно съ себе си. Всѣки има свой камертонъ, съ който може да настройва мислитѣ и чувствата си. Какъвъ е човѣшкиятъ камертонъ? Като ударите съ показалеца и срѣдния пръстъ на дѣсната рѫка, върху дланьта на лѣвата си рѫка, и вдигнете рѫцетѣ си къмъ ухото, вие чувате правилния тонъ на вашия животъ, споредъ който се настройвате. Палецътъ поставяте подъ двата пръста. Тритѣ пръста заедно представятъ тритѣ велики добродетели — любовь, мѫдрость и истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че, въпрѣки това, противоречията сѫществуватъ. Това нищо не значи: противоречията сѫ необходими, като условия за възстановяване на хармонията.

И тъй, мислете за тона фа, както мислите за Бога. Въ това отношение българитѣ сѫ на правъ пѫть. Тѣ казватъ: Фала Богу. Думата „Фала“ е образувана отъ два тона: фа и ла. Ако вземете тона фа за основенъ, ще образувате акорда: фа, ла, до. Засега работете главно върху тона фа, а после ще работите върху останалитѣ. Ето защо, за да се оправятъ paботитѣ ви, трѣбва да пѣете правилно тона.

Единъ тонъ е, но отъ него зависи вашето щастие.

Единъ момъкъ върви по улицитѣ мраченъ, недоволенъ отъ живота. Следъ него върви млада, красива мома, която иска да го погледне, да чуе една дума отъ него, и тя да му каже една дума. Той не я вижда, не знае, че тя върви следъ него и трепти за неговия погледъ. И двамата сѫ нещастни, но не знаятъ, какво да правятъ. Срѣщамъ момъка и му казвамъ: Спри се за моментъ. Обърни се и вижъ, щастието те следва. Трѣбва да вземешъ единъ тонъ правилно, и да чуешъ единъ правиленъ тонъ, за да бѫдешъ щастливъ. Сѫщото казвамъ и на момата. — Кой е този тонъ ? — Обичамъ те! И двамата ще се спрете и ще изговорите тази дума. — Нещастни сме. — Въ нещастието ви Богъ е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: Обичамъ Te! Кажете ли тази дума, щастието ще дойде предъ васъ. Въ любовьта къмъ Бога е щастието на човѣка. — Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. — Нѣма ли другъ пѫть? — Хиляди пѫтища има къмъ щастието, но по-правъ, по- добъръ и по-чистъ пѫть отъ този нѣма. Азъ съмъ миналъ по него, познавамъ го и ви съветвамъ да го следвате.

Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, обичамъ Те! При всичкитѣ противоречия и страдания, които Си ми далъ, Твоята Любовь е мой идеалъ. — Ще ме послуша ли 

Богъ? — Опитай се, направи опитъ. — Ако се излъжа?— Толкова пѫти си лъганъ досега, какво отъ това, че ще се излъжешъ още единъ пѫть? Казвамъ: Който се обърне съ тѣзи думи къмъ Бога, никога нѣма да бѫде излъганъ. Дошълъ е деньтъ, въ който трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: Господи, обичамъ Те ! Искамъ да изпълня Твоята воля, както Ти си опредѣлилъ, както Ти желаешъ. Днесъ е този день. Днесъ е деньтъ, въ който трѣбва повишаване или понижаване. Най-малкото отклоняване отъ този тонъ ще ви изведе вънъ отъ правия пѫть. Правилниятъ тонъ фа води къмъ щастието, къмъ придобиване на Божиитѣ блага.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

31. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

2. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...