Jump to content

1935_04_21 Тритѣ степени


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Тритѣ степени

Размишление.

Ще прочета 11. глава отъ Еклисиастъ.

Въ живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли въ обикновенитѣ прояви на живота, човѣкъ мѫчно излиза оттамъ. — Защо ? — Защото обикновеното всѣкога заробва. Въ това, именно, се заключава нещастието на човѣка. Не е лесно да излѣзе той отъ робството, въ което е попадналъ. Падналъ си въ единъ дълбокъ кладенецъ, щешъ, не щешъ, ще стоишъ тамъ, докато дойде нѣкой да те извади. Тъй както се ражда човѣкъ, и това е обикновено въ живота. Като е дошълъ на земята, той се намира въ безизходно положение, но какво ще прави? Вънъ отъ земята не може да излѣзе. Ще плаче, ще се обезсърдчава, ще се сърди на този на онзи, ще ходи натукъ-натамъ, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и тѣ плачатъ. Кой на кого ще помогне ? Въ това отношение, всички хора на земята сѫ болни. Всѣки иска да намѣри нѣкой, да му помогне. Като не може да дойде нѣкой отвънъ, да помага, най-после хората започватъ едни-други да се утешаватъ и все неутешени оставатъ. Лѣкарьтъ утешава болния, лѣкува го, докато оздравѣе. Единъ день той го излѣкува съвършено и го изпраща на онзи свѣтъ. Богатиятъ утешава сиромаха, казва му, че ще забогатѣе, докато единъ день съвсемъ осиромашава и заминава за другия свѣтъ. И учения утешаватъ, че ще стане великъ, докато единъ день изгуби и това знание, което ималъ. Всички тия прояви съ последствия на обикновения животъ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ обикновеното въ живота? —Нищо друго не му остава, освенъ да влѣзе въ необикновеното на живота. Тамъ е смисълътъ. Значи, за да излѣзе отъ обикновеното на живота и да влѣзе въ необикновеното, човѣкъ трѣбва да се мѣсти, никога да не остава на едно мѣсто. И наистина, това виждаме въ самия животъ. Човѣкъ постоянно се измѣня: като дете е билъ едно нѣщо, като възрастенъ — друго, като старъ — трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастенъ. Други интереси го вълнуватъ като юноша, като възрастенъ и като старъ. Младиятъ казва, че любовьта е същественото въ живота. Стариятъ, който се е разочаровалъ въ любовьта, казва, че разумностьта е същественото и т. н. Така се явява споръ между хората за същественото и несъщественото. Споредъ мене, същественото въ живота е да напуснешъ обикновеното и да влѣзешъ въ необикновеното. Отличително качество на обикновенитѣ работи е повтарянето. Обикновенитѣ работи се повтарятъ, а необикновенитѣ не се повтарятъ. Бо- лестьта е обикновено нѣщо. Вижте, какво прави болниятъ. Като го боли кракъ, запримѣръ, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и сѫщо говори: снощи цѣла нощь не спахъ, боли ме кракътъ, подулъ се е нѣщо и т. н. Въ сѫщность, кракътъ не страда, човѣкъ страда. Какво трѣбва да направи, за да не го боли кракътъ? Той трѣбва да престане да говори за него, т. е. да излѣзе отъ обикновеното и да влѣзе въ необикновеното положение на живота.

Какво, въ сѫщность, представятъ краката, рѫцетѣ, очитѣ, устата? Краката сѫ органи за ходене, рѫцетѣ — за работа, очитѣ — за гледане, устата — за хранене. Това сѫ обикновенитѣ функции на човѣшкитѣ органи. Обаче, тѣ иматъ и необикновени   функции. Освен да ходятъ, краката иматъ и друго предназначение. Устата не е само органъ за възприемане на храна. Огъ нея трѣбва да излиза нѣщо, а не само да влиза. Необикновенитѣ функции на човѣшкитѣ органи представятъ нови области, които човѣкъ трѣбва да изучава. Отъ промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ, човѣкъ може да чете като по книга. Ако устнитѣ посиняватъ, очитѣ пожълтяватъ, това показва че човѣкъ не е здравъ. Устнитѣ трѣбва да иматъ ясенъ, чистъ червенъ цвѣтъ. Очитѣ трѣбва да бѫдатъ бистри, погледътъ — свѣтълъ. Нѣкой обича да носи жълтъ цвѣтъ, но не го харесва за очитѣ си. Той обича дрехи съ жълтъ цвѣтъ, но не жълти очи. Значи, всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Всѣка буква, всѣка дума, всѣка мисъль трѣбва да бѫдатъ на мѣстото си. Измѣнятъ ли мѣстата си, измѣня се и смисълътъ на нѣщата. Запримѣръ, ако въ английски езикъ, на края на нѣкоя дума туришъ t или d, смисълътъ на думата се измѣня.

Мнозина искатъ да служатъ на Бога, но не знаятъ, какъ да постигнатъ това. Много просто. Зяпочнете да служите на обикновеното въ живота и постепенно вървете къмъ необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си къмъ него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по-високо, необикновено служене, и въ нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикътъ първо учи уроцитѣ си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нѣщо необикновено. Сега той иска да служи на нѣкого, да свърши нѣкаква работа вънъ отъ себе си — за другитѣ, за своитѣ ближни. Наистина, ако човѣкъ учи само за себе си, ако работи само за себе си, най- после той се отегчава отъ живота и търси нѣщо необикновено. Докато учи, докато търси пѫтя на живота си, човѣкъ се интересува отъ външната страна на свѣтлината. Следъ това започва да търси вѫтрешния смисълъ на свѣтлината. Това е въпросъ, който, при всички научни обяснения, остава пакъ неразбранъ. Ученитѣ обясняватъ, съ каква бързина се движи свѣтлината, но това не е още пълното обяснение за свѣтлината. Голѣмата бързина, съ която свѣтлината се движи, показва, че превозното и срѣдство е много леко, но важно е, кой пѫтува съ това превозно срѣдство. Ученитѣ казватъ още, колко трептения прави свѣтлината въ секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за свѣтлината. потрѣбни ви сѫ очи. Значи, между очитѣ и свѣтлината има известна връзка. Всички хора иматъ очи, но не всички разбиратъ, какво нѣщо е свѣтлината. Има нѣщо особено, необикновено, което се проявява чрезъ очитѣ, устата, рѫцетѣ и краката на човѣка. — Какво е това нѣщо? — Необикновеното въ живота.

Следователно, ако искате да влѣзете въ областьта на необикновеното, трѣбва да се освободите отъ обикновеното. — Какъ става това? — Тамъ е важниятъ въпросъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, но и до днесъ още хората се питатъ, какъ може да стане това, какво подразбира отричането и т. н. Лесно е да кажете на човѣка да се отрече отъ обикновеното и да приеме необикновеното, но какъ става това, той не знае. Може ли негърътъ да се откаже отъ черното си лице? Ученитѣ търсятъ начинъ да избѣлятъ лицето му, но не могатъ. И той иска да стане бѣлъ, но не може, не знае, по какъвъ начинъ черното може да стане бѣло. Черниятъ цвѣтъ сѫ- ществува въ природата. Казваме, че има черни лѫчи. Нѣкой хора обичатъ черния цвѣтъ и носятъ черни дрехи. Старитѣ, тѫжнитѣ хора сѫщо носятъ черни дрехи. Старитѣ искатъ да покажатъ, че се отрекли отъ живота, а тѫжнитѣ показватъ, че сѫ изгубили нѣщо ценно въ живота си — нѣкой свой близъкъ, или лю-бовьта на своя възлюбенъ и т. н. Ако младиятъ се облича всѣкога съ бѣли или свѣтли дрехи, хората намиратъ, че има нѣщо неестествено въ него. Ако стариятъ носи изключително черни дрехи, и това не харесва на хората. Въ това отношение и младитѣ, и старитѣ сѫ недоволни отъ себе си.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ недоволството? — Той трѣбва да промѣни възгледитѣ си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволенъ.

Бѫди доволенъ отъ своето разбиране, което имашъ въ дадения моментъ, но не оставай завинаги съ него. Останешъ ли въ старото си разбиране, ти се лишавашъ отъ възможностьта да се развивашъ. Обикновеното подразбира положението, въ което човѣкъ се намира въ даденъ моментъ. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ почивашъ, ти си въ обикновеното.

Ако ти е приятно да почивашъ и пожелаешъ за дълго време да останешъ въ това положение, пѫтьтъ ти ще остане неизвървѣнъ. Ето защо, почини си малко и тръгни на пѫть — не оставай за дълго време въ едно и сѫщо положение. Почивката е обикновеното въ живота, а движението — необикновеното. Нѣкой се оллакватъ отъ много движения, отъ много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живѣе въ кооперация. Десетки години живѣете въ кооперация и по нѣколко пѫти на день слизате и се качвате. Какво сте постигнали отъ това слизане и качване? — Какво означава първото стъпало? — Качили сте се по-близо до опредѣленото мѣсто — до вашия етажъ. — Какво показва второто стъпало? — Приближаване къмъ цельта. — Третото стъпало? — Още по-близо до цельта. — А последното стъпало? — Стигане до цельта. Следъ това започвате да слизате. — Какво означава първото стъпало при слизането? — Пристъпване къмъ цельта. — Второто стъпало? — Постепенно приближаване къмъ цельта, И най- после, последното стъпало означава постигане на цельта. Като се качва и слиза на земята, човѣкъ се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свѣтъ. И тамъ има слизане и качване.

Следователно, докато сте на земята, вие се намирате въ долния етажъ на горния свѣтъ. И подъ земята има много етажи. Горнитѣ етажи се отличаватъ отъ долнитѣ по свѣтлината си. На земята лесно се минава отъ единъ етажъ въ другъ и отъ едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че единъ човѣкъ се издигналъ на по-високо стъпало. Голѣма свѣтлина и голѣмо вътрешно разбиране трѣбва да имате, за да забележите, че днесъ единъ човѣкъ стои по-високо, отколкото вчера. Въ духовния свѣтъ, обаче, минаването отъ единъ етажъ въ другъ подразбира смѣна на костюмитѣ. Тамъ не приематъ човѣкъ съ старъ костюмъ — за всѣки етажъ се изисква новъ костюмъ. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на стария костюмъ на човѣка и обличането му въ новъ. Когато заровятъ човѣка въ земята, изпращатъ сѫщества да го съблѣкатъ до кости. Той отива на онзи свѣтъ съвършено голъ и тамъ го обличатъ въ нови дрехи.

Казвате: Какво ще остане отъ насъ, като ни съблѣкатъ голи? Това да не ви смущава. Като се съблѣче голъ, човѣкъ се освобождава отъ личното гледане на нѣщата. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка, да се освободи отъ своитѣ лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нѣщата, да обхване въ мислитѣ и въ желанията си благото на всички хора, човѣкъ никога не може да стане житель на духовния свѣтъ. Ще каже нѣкой, че билъ професоръ, че държалъ двеста-триста лекции на студентитѣ. — Това е било за негово лично благо. — Ама азъ съмъ билъ слуга, носилъ съмъ вода на господаря си. — И това е за твое лично благо. — Азъ пъкъ бѣхъ майка, родихъ нѣколко деца. — И това е за твое лично благо. Сега, следъ като сте живѣли за своето лично благо, трѣбва да се облѣчете въ нови дрехи, да влѣзете въ първия етажъ на духовния свѣтъ. — Азъ съмъ се молилъ на

Бога, много молитви съмъ отправилъ къмъ Него. — Не е важно, че си се молилъ; важно е, дали молитвитѣ сѫ били приети. — Какъ познавате, че молитвата ви е приета? — Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнатъ, молитвата ви е приета. Нали така познавате, кога гладътъ ви е задоволенъ? Ако храната, която сте приели, внася въ васъ вѫтрешно спокойствие, вие, наистина, сте задоволили глада си. Ако се молите на Бога, и болестьта ви изчезне, молитвата ви е приета. Ако работите върху себе си и се усъвършенствувате, вие проявявате вече доброто въ себе си. Тъй щото, задачата на човѣка не се заключава въ това, да стане добъръ, но да работи за своето усъвършенствуване. Като се усъвършенствува, самъ по себе си, той е добъръ, т. е. проявява доброто въ себе си. Човѣкъ трѣбва да се пречисти, както чисти житото, когато иска да го вари. Мислитѣ и чувствата му трѣбва да бѫдатъ чисти, да не съдържатъ никакви примѣси. Всѣка каль, всѣка нечистотия, пръсть, кѫклица, всичко трѣбва да се изхвърли навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде като чисто жито! Никакви примѣси не се допущатъ въ него, които биха нарушили неговата доброта.

Като четете единадесета глава отъ Екли- сиастъ, виждате, че за нѣкой нѣща Соломонъ ималъ правилни разбирания, което показва, че той е миналъ презъ голѣми изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломона, раждането му, както и условията, при които се е развивалъ, и да вземете поука отъ него. Соломонъ е роденъ отъ жена, която, преди да бѫде жена на баща му, е била жена на единъ отъ неговитѣ поданици. Като изучавате произхода на Соломона, добре е да спрете вниманието си и върху своя произходъ. Оттамъ ще дойдете до произхода на своитѣ мисли и чувства. Само така ще разберете, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка иматъ своя майка. Каквато е майката, такива ще бѫдатъ и децата. Никой не може да се освободи отъ последствията на своя миналъ животъ.

Мнозина се спиратъ върху живота на Давида и се чудятъ, какъ той, като царь и като помазанъ отъ Бога, е могълъ да постѫпи така. Не е въпросътъ тамъ. И Соломонъ постѫпи като баща си. Това не е за упрѣкъ. Важно е днесъ всѣки да се запита искрено и да си отговори, не живѣе ли и той като Давида и Соломона. — Въ какъвъ смисълъ ? — Не е важно това. Дали въ тѣсенъ, или въ широкъ смисълъ, въ букваленъ или преносенъ, днесъ почти всички хора живѣятъ още по старъ начинъ. Новиятъ животъ е далечъ още отъ хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носятъ последствията на своитѣ мисли и чувства, на своя старъ животъ. — Какво да правимъ, за да бѫдемъ готови за новия животъ? Да приемемъ Христа ли? — Вие отдавна сте Го приели, но трѣбва да приложите учението Му.

Като разглеждаме положението, въ което се намиратъ съвременнитѣ християни, виждаме тритѣ фази, презъ които минава християнинътъ.

Първата фаза е вѣра въ Бога, втората — любовь къмъ Бога, а третата — изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да гледашъ на цѣлия животъ така, както Той гледа; да вършишъ само това, което е угодно на Него. Каже ли нѣкой, че обича Бога, той трѣбва да обича всичко, което Богъ е създалъ. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи, да вѣрвашъ въ всички, въ които Той живѣе. Богъ живѣе въ тебе, въ майка ти и баща ти, въ братъ ти и сестра ти, въ приятелитѣ ти, а ти не вѣрвашъ въ никого, даже и въ себе си. Тъй щото, вѣрата въ Бога включва вѣрата въ всички хора, които произлизатъ отъ Него. Любовьта къмъ Бога включва любовьта къмъ себе си и къмъ ближнитѣ. Служенето на Бога подразбира служене на всички, които сѫ готови да изпълняватъ Божиитѣ закони.

Следователно, истински християнинъ е онзи, който вѣрва въ Богa, има любовь къмъ Него и изпълнява волята Му. Днесъ има много християни въ свѣта, които още не се познаватъ, едни на други си проповѣдватъ. Какъ може християнинъ на християнинъ да проповѣдва? Щомъ става това, щомъ не се разбиратъ помежду си, тѣ излизатъ отъ различни области, т. е. не сѫ още истински християни. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че е християнинъ. Това е все едно, да каже, че 5 X 5 = 25. Какво, въ сѫщность, означава действието 5 X 5 = 25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете, какво представятъ числата 2 и 5. Като съберете дветѣ петорки, получавате числото десеть. Значи, петорката е едната половина на десеттѣ. Едната петорка върви по линията на майката, а другата — по линията на бащата. На сѫщото основание каз- вамъ: Има известни въпроси, които вървятъ по линията на ума, а други — по линията на сърдцето. Въ резултатъ, отъ общата работа на ума и на сърдцето идатъ проявитѣ на волята. Добро е числото 25, но трѣбва да се знае, отъ какво произлиза то. Ако си обидилъ петь души и, за наказание, за всѣка нанесена обида трѣбва да получишъ 25 тояги, какво ще кажешъ за това? Ще станете по-внимателни въ отношенията си съ хората, да не ги обиждате.

Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за обикновеното и за необикновеното въ живота. Докато е недоволенъ, човѣкъ живѣе въ обик-новеното. Щомъ стане доволенъ, той влиза въ областьта на необикновеното. Слугата не е доволенъ отъ господаря си. — Защо ? — Не му плащалъ, колкото иска. Ако господарьтъ е уменъ и плаща на слугата си даже повече, отколкото е уговорено, слугата ще бѫде ли пакъ недоволенъ? При това положение той ще бѫде доволенъ отъ господаря си и ще му благодари. Какво ще кажете, ако госпо-дарьтъ не е доволенъ отъ слугата си ? Както умниятъ господарь има възможность да задоволи слугата си, така и умниятъ слуга има възможность да задоволи господаря си.

Сега азъ говоря за онзи господарь и слуга, които сѫ въ васъ, и отъ които сте недоволни. Слугата трѣбва да знае, какъ да слугува на господаря си, но и господарьтъ трѣбва да знае, какъ да се отнася съ слугата си. Казано е въ Писанието: „Ще обичашъ ближния си, както себе си; ще обичашъ и врага си“. Ако господарьтъ ти е врагъ, ще го обичашъ. Единственото нѣщо, съ което можешъ да победишъ врага си и да го задоволишъ, това е да го обичашъ. Мѫчно може да обичашъ врага си, но трѣбва да направишъ това. Каквото положение и да заема човѣкъ въ живота си, той все на Бога се сърди: дали е мѫжъ или жена, господарь или слуга, богатъ или сиромахъ, човѣкъ все ще намѣри нѣщо, отъ което е недоволенъ. Тайно въ себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създалъ така, а не иначе, и защо не оправи работитѣ му. Ако не му се помогне, както иска, той е готовъ да роптае, да се сърди на цѣлия свѣтъ.

Единъ дервишъ отишълъ въ една турска баня да се окѫпе. Като се окѫпалъ, излѣзълъ спокойно отъ банята и се готвѣлъ да си върви. Баняджията го слрѣлъ на вратата и му казалъ: Плащай сега! — Благодаря за банята, добре се окѫпахъ. — Това не е достатъчно, трѣбва да платишъ. — Моля ти се, пусни ме да си вървя, нѣмамъ петь пари въ джоба си. — Ще платишъ -- нищо повече. Дервишътъ започналъ да се моли на Бога, или да му даде нуждната сума, или да събори банята, та да се освободи. Въ това време въ банята се чулъ нѣкакъвъ шумъ. Баняджията скочилъ веднага, влѣзълъ вѫтре, да види, какво става. А дервишътъ съвсемъ спокойно излѣзълъ навънъ. Като вър- вѣлъ, той си казвалъ: Господи, защо не ми даде нѣколко монети, да си платя банята ? Или, защо не събори банята?

Днесъ повечето хора се молятъ за пари, да оправи Богъ работитѣ имъ. Тѣ искатъ много. Паритѣ сѫ човѣшко изобретение, резултатъ на усилията на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Който иска пари, трѣбва да работи. Не е мѫчно да спечели човѣкъ известна сума, за да нареди работитѣ си. Ако не знае, какъ да се справя съ паритѣ, той ще бѫде нещастенъ. Паритѣ носятъ въ себе си отрова. — Защо ? — Ако е богатъ, на този дава пари, на онзи, а следъ това единиятъ ги връща назадъ, другиятъ отрича, че е получилъ, не иска да ги върне. Трети пъкъ намислилъ да го обере. Богатиятъ се намира въ трудно положение, не знае, какъ да се справи съ паритѣ си. — Има ли праведниятъ каса съ пари? — Той е като дете, свободенъ отъ пари, не мисли за богатство. Само по този начинъ той може да служи на Бога.

Следователно, който иска да намѣри пѫтя къмъ Бога и да Му служи, трѣбва да се откаже поне временно отъ всѣкакви каси, отъ всичкото си богатство, Защо му сѫ пари ? Дето отиде, всички каси ще бѫдатъ отворени за него. Той трѣбва да остави богатството си на разположение на своитѣ слуги. Ще питате, като се върне, слугитѣ ще го оставятъ ли да разполага съ своето богатство ? Това не трѣбва да го интересува. Веднъжъ оставилъ богатството си на разположение на слугитѣ си. той не трѣбва повече да се запитва, ще му дадатъ ли тѣ нѣщо отъ богатството, или ще го лишатъ съвсемъ. Кое е по-добро: да имашъ своя каса, да я отваряшъ и затваряшъ, когато пожелаешъ, или всичкитѣ каси въ свѣта да бѫдатъ на твое разположение и всѣкога да бѫдатъ отворени за тебе? Повечето хора предпочитатъ да иматъ своя каса, която да могатъ свободно да отварятъ и затварятъ, отколкото всички каси на свѣта да сѫ отворени за тѣхъ. Тѣ си мислятъ: Може нѣкога всички каси въ свѣта да сѫ отворени за тѣхъ, но често могатъ да бѫдатъ и затворени. Значи, тѣ не вѣрватъ нито на себе си, нито на ближнитѣ си. Кое е по-добро: да имашъ една малка свѣщь, която отъ време навреме да ти свѣти, или слънцето постоянно да грѣе и да освѣтява пѫтя ти ? Малката свѣщь е собствената каса на човѣка, съ която той може да разполага. Слънцето пъкъ представя всички каси въ свѣта, които всѣкога сѫ на негово разположение.

„И отнеми яростьта отъ сърдцето си, и отдалечи лукавството отъ плътьта си; защото младостьта и юношеството е суета.“ ( — 10 ст.). — Защо Соломонъ не е поставилъ и обратната мисъль на тази? Защо е казалъ да отдалечи човѣкъ яростьта отъ сърдцето си и лукавството отъ плътьта си? Нима и мѫжественостьта, и женственостьта, и старостьта не сѫ суета въ живота? Колкото е вѣрно едното положение, толкова е вѣрно и другото. Наистина, суета е, когато младиятъ момъкъ вѣрва въ момитѣ, или младата мома — въ момцитѣ. Оба- че, суета е и за военния, когато вѣрва, че съ сабята или съ ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножътъ помага на човѣка, но при други случаи не му е нуженъ. Ако сте въ религиозно общество, каква нужда имате отъ ножъ? Ако сте въ параходъ и проповѣдвате, имате ли нужда отъ ножъ? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Нѣкой не носятъ физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате нѣкой вади ножъ срещу васъ и започвте: Едно, две, три! — Чакай, моля ти се, какво искашъ отъ мене? — Да знаешъ, кой съмъ, да не мислишъ, че можешъ да си играешъ съ мене. Като те бодна нѣколко пѫти, нищо нѣма да остане отъ тебе. — Пъкъ азъ те мислѣхъ за благороденъ човѣкъ. Казвамъ: Ако искате да познаете благородството на човѣка, вижте, какво носи той въ ума и въ сърдцето си. Видите ли, че се е препасалъ съ ножове и револвери, стойте далечъ отъ него. Ето защо, съветвамъ ви, ако имате скрити ножове въ себе си, освободете се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ нуждни само за военно време, не и за мирно. Нали искате миръ въ свѣта ? Хвърлете ножоветѣ и револверитѣ си настрана и приложете оръжието на любовьта.

И тъй, пазете се отъ ударитѣ, които идатъ отвънъ, както и отъ тия, които идатъ отвътре, отъ самитѣ васъ. Дойде нѣкаква мъчнотия въ васъ, бодне ви, и вие веднага казвате Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия ? Жена ви, или синътъ ви се разболѣлъ, казвате: Господи, все на мене ли трѣбва да се трупатъ тия нещастия? — Това не е права мисъль. Богъ никого не мъчи. Човѣкъ самъ себе си мъчи. Ако жена ти или синъ ти боледуватъ, причината е въ тебе. Къде е причината, ако ти боледувашъ ? Търсете причината за нѣщата, първо въ себе си, а после въ окръжаващитѣ. Ако турите на цигулката си една струна отъ вълчи черва и друга — отъ овчи, вълчата струна, съ своитѣ груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Една вълча мисъль може да скъса една овча. Съ други думи казано: една лоша мисъль може да скъса една добра мисъль; едно лошо чувство може да скъса едно добро чувство. Невъзможно е доброто и злото да бъдатъ въ близость помежду си и да вървятъ въ унисонъ.

Ще кажете, че е голѣмо противоречие, когато доброто и злото вървятъ заедно. Много противоречия има въ свѣта, но човѣкъ трѣбва да се въоръжи съ търпение и да ги разрешава правилно. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е подложенъ на изпитъ. Огъ разумния свѣтъ е изпратена комисия, да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението, хората сѫ слаби. Малко хора могатъ да издържатъ изпита си съ срѣденъ успѣхъ, повечето ще пропаднатъ. Като знаете, че ви предстои изпитъ по търпение, работете върху себе си, да го издържите. Страшно е, ако не издържите изпита си. Малко хора има, които могатъ съ търпение и самообладание да посрѣщатъ мѫчнотиитѣ въ живота си.

Единъ лѣкарь разправя една своя опитность за голѣмото търпение и самообладание на единъ свой пациентъ-българинъ. Той дошьлъ при лѣкаря, помолилъ го да го прегледа и да каже мнението си за болестьта му. Лѣкарьтъ го прегледалъ и казалъ, че му предстои сериозна операция. Болниятъ спокойно отговорилъ: Добре, ще се подложа на операцията.— Съ упойка ли искате да се направи, или безъ упойка ? — Безъ упойка. — Знайте, че операцията е сложна, не отговарямъ за последствията. Най-малкото мърдане ще костува живота ви. — Зная това, но искамъ безъ упойка. Лѣкарьтъ се съгласилъ и започналъ операцията. Болниятъ легналъ спокойно на масата и отказалъ даже да го държатъ милосърднитѣ сестри. Лѣкарьтъ работѣлъ спокойно и поглеждалъ къмъ болния: нито единъ мускулъ не трепналъ на лицето му, нито едно движение не направилъ той съ рѫцетѣ или съ краката.

Лѣкарьтъ се чудилъ на това велико търпение и самообладание. Като свършилъ операцията, бол- ниятъ запиталъ: Свършихте ли вече? —Свър- шихъ. Той станалъ отъ масата, благодарилъ на лѣкаря и си отишълъ.

Да се върнемъ къмъ основната, т. е, съществената мисъль: Вѣра въ Бога и вѣра въ всички, които вѣрватъ въ Бога. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ всички, които Го любятъ. Служене на Бога и на всички, които Му служатъ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

26. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 21. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...