Jump to content

1935_03_31 Придобиване и задържане


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Придобиване и задържане

Размишление.

Ще прочета 8, глава отъ Еклисиастъ.

„Кой е както мѫдриятъ? И кой знае изяснението на словесата ? Мѫдростьта на човѣка освѣтява лицето му, и жестокостьта на лицето му се промѣнява“. (— 1 ст.). — Въ този стихъ Соломонъ хвали мѫдреца. Същевременно се казва, че жестокиятъ измѣня лицето си. Наистина, когато стане жестокъ, човѣкъ измѣня и лицето си, и характера си. Най-голѣми промѣни ставатъ съ човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човѣкъ се мѣни. Соломонъ се намиралъ подъ влиянието на Луната, вследствие на което характерътъ му билъ много разнообразенъ и промѣнчивъ. Той ту се рад- валъ, ту скърбѣлъ; ту билъ доволенъ, ту недоволенъ. Соломонъ се намиралъ и подъ влиянието на Венера, на Юпитеръ, на Сатурнъ. Венера го правѣла любезенъ, внимателенъ, нѣженъ. Юпитеръ указвалъ влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадалъ подъ влиянието на Сатурнъ, той започвалъ да философствува. По отношение на планетитѣ, Соломонъ билъ голѣмъ екскурзиантъ, разхождалъ се отъ една планета на друга, както тьрговецъ, който пътува отъ една държава въ друга, и най после казалъ: Спечелихъ толкова, колкото да изплатя задълженията си — нищо повече не ми остана.

Соломонъ изследвалъ физическия свѣтъ много писалъ за него, но като дошълъ до духовния свѣтъ, видѣлъ, че не е лесна работа. Мнозина се интересуватъ отъ духовния свѣтъ, но не могатъ да го изучатъ. — Защо? — Невидимъ е този свѣтъ. Наистина, невидимъ е духовниятъ свѣтъ, но, въпрѣки това, указва голѣмо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата въ духовния свѣтъ съ правили и продължаватъ да правятъ. Като изучавате човѣка, вие казвате, че той има петь сѣтива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете, какви функции извършватъ тия органи, но какъ съ създадени, кой ги е създалъ, не знаете. Запримѣръ, казвате, че човѣкъ има две очи, съ които вижда външния свѣтъ.

Обаче, той не подозира, че за дветѣ очи, които му съ дадени, природата, съ своитѣ разумни същества, е иждивила хиляди години, докато ги създаде и докато научи човѣка да вижда. Първоначално човѣкъ е билъ слѣпъ, нѣмалъ очи, но, като ги придобилъ, постепенно започналъ да вижда. И днесъ още той не е дошълъ до ясното виждане. Много нѣща има, които човѣкъ още не вижда. Обаче, чрезъ усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нѣщата, човѣкъ постепенно навлиза въ духовния свѣтъ.

Сега се явява другъ въпросъ: защо между разумнитѣ същества, надарени съ способностьта да мислятъ право, се явяватъ такива противоречия, които ги раздѣлятъ? Защо нѣкои отъ тия същества пропаднаха ? Защо тѣзи същества не послушаха Бога и напуснаха небето ? Защо изгубиха своята чистота ? На тѣзи въпроси Писанието не дава никакъвъ отговоръ. — Защо ? — Тѣ могатъ да се обяснятъ, но, понеже криятъ отрова въ себе си, за предпочитане е да се премълчаватъ, отколкото да се чоплятъ. Ще кажете, че не се страхувате отъ истината. Има една велика истина, която повдига и облагородява човѣка. Има истина, която умъртвява човѣка. Съ тази истина си служатъ повечето съвременни хора. Казватъ нѣкой, че ще разкриятъ на свѣта голата истина. — Какво допринася голата истина ? — Смърть. И умрѣлиятъ човѣкъ събличатъ голъ, окѫпватъ го и следъ това отново го обличатъ. Какво ново ще научите, като видите единъ голъ човѣкъ ? —Нищо особено. Ето защо, съветвамъ ви да търсите онази истина, която освобождава и възкресява човѣка. Ако ме пита нѣкой, отде съмъ, казвамъ, че ида отъ Слънцето. — Възможно ли е това ? Истина ли говоришъ ? — Истината говоря. — Защо? — Защото зная, че Земята е произлѣзла отъ Слънцето. Следователно, и азъ, заедно съ Земята, съмъ произлѣзълъ отъ Слънцето. Ето една истина, която разширява възгледитѣ на човѣка.

Сега, представете си, че ви върна къмъ едно отъ първоначалнитѣ аритметически действия, 2х2, какво ще кажете. Ще кажете, че това е проста работа: 2х2 = 4. Какво разбирате отъ действието 2х2 = 4? Числото две означава противоречие. Значи, като умножите противоречието само на себе си, работитѣ се оправятъ. Съ единъ примѣръ ще обясня значението на мисъльта, че всѣко противоречие, умножено само на себе си, разрешава въпроситѣ на живота.

Една майка, варненка, имала четири деца, едно отъ които било много умно, но крайно упорито. Никой не могълъ да го застави да направи нѣщо, което то не иска. То било момиченце. Единъ день майка и я накарала да чете молитвата „Отче нашъ.“ — Не искамъ да я чета. — Ще четешъ  — казала майката строго. — Не искамъ, нищо повече. Никой не може да ме накара да чета молитвата. Майката се разсърдила и, за да я накара да слуша, вдигнала я високо въ въздуха и я хвърлила на земята. Момиченцето се уплашило много, стреснало се и извикало: Олеле, мамо, прости ме! Ще чета „Отче нашъ,“ ще те слушамъ. Като се умножило противоречието само на себе си, детето съзнало погрѣшката си и веднага я изправило.

Отъ този примѣръ се вижда, че и упори- тостьта, както всички отрицателни прояви, има краенъ предѣлъ, до който най-много може да се прояви. — Какъ се обяснява отстъпката на детето? Защо малкото момиченце отстъпило? Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръвь въ предната часть на мозъка, и то започнало да мисли. Като разбрало, че упоритостьта води къмъ лошъ край, то отстъпило. Не е лошо нѣщо упоритостьта, но когато е на мѣсто. Тя е въ връзка съ твърдостьта. Който е твърдъ, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедишъ твърдия да повѣрва въ нѣщо, или да приеме една нова идея. Обаче, приеме ли я веднъжъ, нищо не е въ състояние да го застави да се откаже отъ нея. Твърдостьта е врата за влизане на човѣка въ рая. Детето разбира, че твърдостьта е райската врата, която трѣбва да се отвори, за да влѣзе въ рая. Чрезъ упорство, чрезъ усилие и постоянство човѣкъ влиза въ рая. Също така чрезъ упорство човѣкъ постига много нѣща. Упоритостьта има две страни: положителна и отрицателна. При отрицателната страна, човѣкъ, като магарето, когато трѣбва да върви напредъ, се тегли назадъ. При положителната страна, когато го дърпатъ назадъ, то се тегли напредъ.

Единъ майоръ разправя една своя опитность за упоритостьта на магарето. Единъ день фелдфебелътъ му се оплакалъ, че не може да вкара магаретата въ парахода, съ който трѣбвало да пътуватъ отъ Варна за Бургасъ.

Майорътъ казалъ: Не се безпокой, азъ сега ще ги вкарамъ вѫтре. Той се приближилъ до едно отъ магаретата и започналъ да го дърпа за опашката. Фелдфебелътъ гледалъ, какво прави майорътъ, и останалъ очуденъ, като видѣлъ, че магарето влѣзло въ парахода. Майорътъ хваналъ второто магаре за опашката и започналъ да го дърпа назадъ. Той дърпалъ магарето назадъ, а то се теглѣло напредъ. Така, всичкитѣ магарета влѣзли въ парахода. Значи, ако искате да накарате магарето да върви напредъ, трѣбва да го дърпате за опашката. Това показва, че разумностьта на животнитѣ се крие въ опашката. Докато маха свободно опашката си, животното мисли. Хванете ли опашката му, то отстъпва отъ пътя на своитѣ разсъждения.

И тъй, когато човѣкъ изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може да му се помогне, като единъ го тегли напредъ, а другъ — назадъ. При това положение той иска да се освободи и взима посока, която води къмъ правия пѫть.

Соломонъ казва, че жестокиятъ човѣкъ измѣня лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена, не само за себе си, но и за окрѫжаващитѣ. Той има желание да махне всичко, каквото срѣща на пѫтя си. Като влѣзе въ единъ домъ, той внася смутъ между членоветѣ на семейството и, като види, че страдатъ, приятно му е. Обаче, той забравя, че единъ день страданията ще дойдатъ и върху неговата глава. Много естествено.

Страданията трѣбва да дойдатъ и върху него, да го смекчатъ. Въ това отношение, страданията сѫ методъ, чрезъ който природата си служи за смекчаване на грубитѣ чувства на човѣка. Като страда известно време, той постепенно отстѫпва, започва да мисли, да влиза въ положението на беднитѣ и на страдащитѣ. Безъ страдания жестокостьта и грубостьта на човѣка не могатъ да се смекчатъ. Искате ли да познаете, какви чувства има човѣкъ, изучавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ очитѣ, устата и лицето му. Който не познава признацитѣ на грубостьта, всѣкога се лъже отъ външностьта на човѣка. Гледате нѣкой човѣкъ усмихнатъ, веселъ и мислите, че е добъръ, мекъ по характеръ. Обаче, достатъчно е да се вгледате въ ѫглитѣ на очитѣ и на устата му, за да разберете, че чувствата му сѫ крайно груби. Лицето е главенъ изразитель на всички промѣни, които ставатъ съ чувствата на човѣка.

Казвате: Не може ли човѣкъ да се смекчи, да изправи характера си безъ страдания? При сегашнитѣ условия на живота не може безъ страдания. Тѣ се явяватъ като спомагателни срѣдства при възпитанието. Мѫчно се възпитава човѣкъ. Виждате, какъ единъ боленъ се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравѣе. Обаче, той оздравява и остава пакъ сѫщия, Бедниятъ пъкъ обещава да направи голѣми жертви, само да забогатѣе. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далечъ отъ това, което е мислѣлъ като беденъ. Човѣкъ мъчно измѣня характера си. И като умре и отиде на другия свѣтъ, пакъ носи сѫщия характеръ. Преди да измѣни характера си, човѣкъ трѣбва да е позналъ себе си. Засега, познаването на себе си е задача на мѫдреца. Само мѫдрецътъ познава себе си. — Защо е създаденъ така свѣтътъ? — Защото не е могло другояче. Ако нѣкой може да създаде свѣта по другъ начинъ, нека представи своя планъ. Но планътъ му трѣбва да бъде такъвъ, че всички хора да го одобрятъ.

Трима души — градинарь, керемидчия и земедѣлецъ се явили при Бога, всѣки съ своята молба, да искатъ специфично време, споредъ нуждитѣ на своя занаятъ. Керемидчията искалъ сухо време; градинарьтъ — да вали често дъждъ, а земедѣлецътъ искалъ ту сухо, ту дъждовно време, споредъ това, кога пшеницата расте и кога зрѣе. Въ отговоръ на тѣзи заявления, Богъ казалъ: Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдатъ градинарьтъ и земедѣлецътъ. Ако задоволя нуждитѣ на градинаря, ще страдатъ керемидчията и земедѣлецътъ. Ето защо, нека всѣки отиде въ тази часть на земята, дето климатътъ отговаря на изискванията на специалнитѣ занаяти и професии.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ вътрешно разбиране на живота. Вътрешното разбиране обхваща мисъльта и прилагането. Ще мислишъ и ще прилагашъ това, върху което си мислилъ. Нѣкой мисли върху любовьта и казва, че трѣбва да обича всички хора. Любовьта е свързана съ даването. Като давашъ, същевременно и ще взимашъ. Не става ли същото и при дишането? Човѣкъ взима кислородъ отъ въздуха, а после изпуща, т. е. дава въглероденъ двуокисъ. Ако задържа въздуха дълго време въ дробоветѣ си и не мисли да даде нѣщо, човѣкъ се уморява. Значи, той ще взима въздухъ и ще дава. Така става правилна обмѣна въ организма на човѣка. Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пакъ ще умре. Нѣкой казва, че може да живѣе безъ взимане. Това е невъзможно.

Другъ мисли, че може да живѣе безъ даване. И това е невъзможно. За да не умрешъ, ще взимашъ и ще давашъ.

Като дишате, трѣбва да имате предъ видъ следното положение: вие поемате чистъ въздухъ, а изхвърляте навънъ нечистъ въздухъ. Следователно, като издишате, ще отправите ума си къмъ Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даденъ. Следъ това отново ще поемете чистъ въздухъ. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Тамъ, именно, е погрѣшката ви при дишането, че бързо дишате. За да бѫдете здрави и красиви, трѣбва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздухъ. Нѣкой казватъ: Нѣмамъ време да дишамъ, да задържамъ въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакатъ!

Споредъ мене, първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а следъ това ще се грижите за останалитѣ работи.

Мнозина мислятъ върху въпроситѣ, какъ да станатъ богати, силни, учени. Добре е това, но човѣкъ трѣбва да знае, че богатството, силата и ученостьта се придобиватъ чрезъ прилагане на търпението и трудолюбието. Който не е търпеливъ и трудолюбивъ, никога не може да бѫде богатъ. Ние говоримъ за онова богатство, което се придобива по естественъ пѫть и прави човѣка трудолюбивъ, пъргавъ, подвиженъ, а не за това богатство, което го прави неподвиженъ, грубъ. Този богаташъ затлъстява, едва се движи. Тъй щото, ако вѣрвате въ Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нѣщата безъ смущение и безпокойство, вие можете да придобиете богатство, и то толкова, колкото ви е нуждно. Придобиете ли известно богатство. трѣбва да се стремите да го задържите. Затова трѣбва да бѫдете щедри и чисти. Значи, за придобиване на богатството се изисква търпение и трудолюбие, а за задържането му е нуждно щедрость и чистота. Сиромахътъ трѣбва да признае, че нѣма търпение и трудолюбие. Сиромашията иде при хората, за да ги направи търпеливи и трудолюбиви. Като придобие тѣзи качества, човѣкъ забогатява. Следъ това трѣбва да се учи на щедрость, да живѣе въ чистота, за да задържи богатството си. Казвате: Защо ни е богатство? —Нуждно е богатство на човѣка. Подъ думата „богатство“ разбираме богатство, изразено въ сила, въ здраве, въ знания, а най-после и въ пари. За да запазишъ здравето, силата, ученостьта си, трѣбва да бѫдешъ щедъръ и чистъ. Ще приемашъ и ще давашъ щедро и съ чистота. — Въ какво ще изявите щедростьта и чистотата си ? — Въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Какво може да попрѣчи на човѣка да обича ? Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да препятствува на любовьта да се прояви.

Когато се говори за любовьта, хората не вѣрватъ въ прилагането и. — Защо не вѣрватъ? — Липсва имъ нѣщо. Тѣ говорятъ за братство и равенство, но любовь нѣма между тѣхъ. Значи, първото условие за проява на любовьта между хората е равенството. Тѣ сѫ се домогнали вѣрно до идеята братство и равенство, но сѫ забъркали мѣстата на нѣщата. Тѣ искатъ първо да приложатъ равенство между хората, и после очакватъ да дойде любовьта. Ние казваме: Първо проявете любовьта. Щомъ проявите любовьта, равенството само по себе си ще дойде. Невъзможно е да обичашъ едно живо сѫщество и да не го поставишъ на равно съ себе си. Едно кученце да обичашъ, ти го милвашъ, радвашъ му се, грижишъ се за него. Ти почти го изравнявашъ до себе си. Ако съществува равенство между човѣкъ и животно, колко по-естествено ще се приложи това равенство между хората, когато се обичатъ. Значи, едно е нуждно въ живота на хората — любовь. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не го поставишъ на равни начала съ себе си. Ето, Богъ обича човѣка, приравнява го съ себе си и всѣкога мисли доброто му. Не можете ли и вие да Му отговорите съ сѫщата любовь? Човѣкъ може да обича Бога, да Го слави чрезъ дѣлата си, да Го държи всѣкога въ мисъльта си. Както Богъ ни люби и мисли за насъ, така и ние трѣбва да Го любимъ и да мислимъ за Него. Живѣйте за Бога, за да живѣе и Той за васъ, да се ползувате отъ Неговитѣ блага. Нѣкои казватъ: Трѣбва да обичаме хората. Прави сте, ще обичате хората като форми, чрезъ които се проявява Единниятъ. Обаче, не мислете, че чрезъ една временна форма може да се прояви вѣчната любовь. Следователно, Вѣчниятъ проявява любовьта си чрезъ всички форми и навсѣкѫде. Като знаете това, не се отъ нея можете да получите всичко. Майката обича децата си, всичко жертвува за тѣхъ, но единъ день тѣ я напущатъ, и тя остава сама и започва да страда. Защо страда ? Свършиха ли се децата въ свѣта ? Има много деца, които очакватъ и тьрсятъ любовьта на майката. Защо да не обичате тѣзи деца? Нѣкоя майка плаче, че децата и умрѣли. Другаде нѣкѫде пъкъ деца плачатъ за умрѣлата си майка. Изгубите ли любовьта на децата си, на жена си, на мѫжа си, или на приятеля си, идете да проповѣдвате въ свѣта. Тамъ ще намѣрите деца, майки, приятели, близки. Какъ, иначе, ще приложите закона за любовь къмъ ближния? Казано е да възлюбишъ ближния си като себе си. — Не можемъ да проповѣдваме, не знаемъ, какъ да говоримъ на хората. — Въ това не вѣрвамъ. Ако знаете, какъ да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповѣдвате, да повдигнете съзнанието имъ къмъ Бога. Да прилагате отрицателното въ живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче, съзнание е нуждно на човѣка. Съзнанието подразбира желанието въ човѣка да изпълни волята Божия. Щомъ има това желание, той носи вече ръководството въ душата и въ духа си, както свѣтлината ръководи човѣка и оправя пътищата му. Когато слънцето изгрѣе, земедѣлецътъ впрѣга колата и отива на нивата. Ако слънцето не изгрѣе, и да има желание да работи, той не може да отиде на нивата. Значи, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ себе си, за да е разположенъ да работи. Безъ любовь нито свѣтлината може да огрѣе човѣка, нито разположението може да го посети.

Съвременнитѣ хора сами си създаватъ страдания и мъчнотии. Като не разбиратъ любовьта въ нейнитѣ широки проявления, тѣ искатъ да я затворятъ въ шише, да я задържатъ само за себе си, вследствие на което ставатъ ревниви. Мѫжътъ обича жена си и се чуди, какъ да я запази отъ погледитѣ на външнитѣ хора. Ако е чиновникъ и трѣбва да отиде на работа, ще я заключи у дома си, да не излиза навънъ. Ако и тя работи нѣкѫде, сутринь ще я придружава до учреждението, дето работи, вечерь ще я взима пакъ, да не погледне нѣкой чуждъ мѫжъ. — Защо става това? — Защото жената нѣкога е пожелала да намѣри такъвъ мѫжъ, който само нея да обича. Ако сърдцето и се разшири и допусне мѫжа и да гледа и други жени, да ги обича като свои сестри, тя ще се освободи отъ неговата ревность и тормозъ. Въ свѣта сѫществуватъ много мѫже и много жени. Задачата имъ не е да се мѫчатъ и изтезаватъ, но да се учатъ едни-други, да растатъ и да се развиватъ.

Една добра българка разправяше една своя опитность отъ живота си. Като женена, тя обичала мѫжа си, но и той я обичалъ. Случило се, че той заминалъ за онзи свѣтъ по-рано отъ нея. Една вечерь тя сънувала, че мѫжътъ и дошълъ при нея и започнали да се разговарятъ. Въ това време при тѣхъ дошла друга една жена, хванала мѫжа и за рѫка и му казала: Хайде да вървимъ. — Кѫде ще отивате? Той е мой мѫжъ. — Сега е мой, отговорила втората жена. Като се събудила, тя се запитала: Какво означава този сънь? Нима и на небето, т. е. въ онзи свѣтъ, хората се женятъ? — Тамъ не ставатъ женитби, като тѣзи на земята. Тамъ отношенията сѫ съвсемъ други. Обаче, хората на земята мислятъ, че тази жена принадлежи на еди-кой си мѫжъ, или този мѫжъ— на еди-коя си жена. Дето е любовьта, тамъ никакви престѫпления не ставатъ.

Ставатъ ли нѣкаде престъпления, тамъ никаква любовь не съществува. Павелъ казва: „Любовьта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гнѣви“. Каже ли нѣкой, че обича, и започва да ревнува, това не е любовь. Хората мислятъ за любовьта точно обратно: докато се ревнуватъ единъ-другъ, тѣ казватъ, че се обичатъ. Когато мѫжътъ ревнува жена си, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга. Щомъ престане да я ревнува, тя започва да се безпокои, мисли, че друга нѣкоя е влѣзла въ ума му. — За колко време може да се задържи такава любовь? — За нѣколко години, или най-много до гроба. Като дойде смъртьта, никой не може да задържи този, когото е обичалъ. Ако синътъ умре, майката страда, плаче, но не може да го задържи. Той отива при друга майка и при другъ баща. Имашъ дъщеря, обичашъ я, но единъ день ти я взематъ. Имашъ приятель, и него взематъ. Най-после ти се убеждавашъ, че не си господарь на този, когото обичашъ. Така е при разбиранията на хората за любовьта на земята. Въ същность, любовьта продължава и на онзи свѣтъ. Души, които се обичатъ, никога не се раздѣлятъ, нито на земята, нито на небето.

Соломонъ казва, че жестокостьта измѣня лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човѣкъ огрубява, става жестокъ. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро — другъ изходъ нѣма. Доброто и злото сѫ полюси, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Каже ли нѣкой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича — нѣма другъ изборъ. Който мрази, става по-енергиченъ, по-смѣлъ, по-нахаленъ, вследствие на което мускулитѣ му се втвърдяватъ, лицето му става грубо, сурово. Вижте, какво става съ борцитѣ. Борецътъ е якъ, силенъ, енергиченъ, съ корави, твърди мускули, но скоро умира. — Отъ какво ? — Отъ втвърдяване на мускулитѣ. Борцитѣ умиратъ преждевременно. За да не умрешъ преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мекъ, слабъ, но животътъ му се продължава. Тѣлото му е пластично, мускулитѣ гъвкави, вследствие на което той работи, върши работитѣ си безъ голѣми мѫчнотии и противодействия.

Това е философската страна на живота.

Обаче, като е дошълъ на земята, човѣкъ ще се движи между доброто и злото, между любовьта и омразата. Доброто ще постави вѫтре, а злото — вънъ; любовьта ще постави вѫтре, като условие за развиване на дарбитѣ и способноститѣ си, а омразата — отвънъ, като потикъ, импулсъ за проява на това, което живѣе вѫтре въ него. За да прокара една своя идея, човѣкъ трѣбва да бѫде външно енергиченъ, да се скара съ този — съ онзи, да пробие земята, да направи дупка, въ която да посѣе семето на своята идея. Щомъ посѣе идеята си, той заглажда пръстьта отгоре и омеква. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно мекъ, а отвънъ—енергиченъ, смѣлъ. Ако стане и отвънъ, и отвѫтре мекъ, той не може да работи на земята. Стане ли външно мекъ, а вѫтрешно твърдъ, енерги- ченъ, той е допусналъ злото въ себе си. Щомъ допусне злото въ сърдцето, човѣкъ тръгва по наклонъ. Ето защо, казвамъ: Дръжте доброто вѫтре, злото — вънъ; любовьта — вѫтре, омразата — вънъ. Съ други думи казано: Отвѫтре ще служите на любовьта и на доброто, а отвънъ — на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е, обаче, когато човѣкъ и отвънъ, и отвѫтре служи на злото и на омразата.

Въ едно отъ Посланията си Павелъ казва: „Съ плътьта си служа на грѣховния свѣтъ, а съ духа си — на закона на любовьта. Кой ще ме избави отъ това положение ?“ Нѣма кой да го избави. Ще служи и на плътьта си, и на духа си: на плътьта си чрезъ грѣховния законъ, а на духа си — чрезъ закона на любовьта. Щомъ имашъ плъть, ще ядешъ, ще спишъ, ще работишъ съ нея на физическия свѣтъ. Щомъ имашъ духъ, ще работишъ съ него въ духовния и въ Божествения свѣтъ — въ свѣта на любовьта. — Не искамъ да служа на плътьта. — Щомъ не искашъ да служишъ на плътьта, ще умрешъ. За да не умрешъ, ще и служишъ. Нѣкой човѣкъ не обича дадено лице, нищо не иска да взима отъ него. Като огладнѣе, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде единъ хлѣбъ, той взима ножъ и стърже кората на хлѣба, дето го пипалъ онзи, когото той не обича. Останалото яде, нѣма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно, или насила, човѣкъ служи на плътьта си. Безъ нея нѣма условия за проявяване на човѣка. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на материята, т. е. на въплътенитѣ форми. Като не разбиратъ законитѣ на живота мнозина се обезсърдчаватъ и казватъ, че сѫ станали по-лоши, че едно време били по-добри. Това не е вѣрно. Днесъ човѣкъ е по-добъръ, отколкото въ миналото. Ако мисли, че е станалъ по-лошъ, той отрича развитието. Днесъ свѣтлината му е по-голѣма, поради което по-ясно вижда това, което нѣкога не е виждалъ. Ако и по-рано виждаше, както днесъ, той би се ужасилъ отъ това, което би видѣлъ въ себе си. Дали човѣкъ е станалъ по-добъръ, или по-лошъ, думата има ясновидецътъ, даже и физиогномистътъ. При всички положения той вижда и знае, какво има човѣкъ въ себе си, което е изправилъ, и какво му предстои да изправя. Докато не познава себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да слуша и да се учи отъ онѣзи, които знаятъ повече отъ него.

Преди години, дойде при мене единъ тене- кеджия, евангелистъ, който изучавалъ Новия и Стария Заветъ. Той искаше да го приема, да по-говори малко съ мене. Казахъ му, че съмъ заетъ, нѣмамъ време.—Петь минути искамъ, не повече. — Щомъ е за петь минути, мога да ви приема. Той влѣзе въ стаята и започна да говори, да цитира стихове ту отъ Стария, ту отъ Новия Заветъ. Азъ го слушахъ, въорѫжихъ се съ търпение. Той говори цѣли три часа, докато най-после се сѣти да си отиде. Азъ му предложихъ да се разходимъ малко. Следъ това си мислѣхъ: добре, че го изтърпѣхъ, та свърши само съ три часа. Ако бѣхъ се ядосалъ и очаквалъ, часъ по-скоро да си отиде, той щѣше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите отъ нѣкого, въ него се явява желание да остане повече време при васъ. Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да развива търпението си. Какъ бихте го развили, ако нѣмахте такива случаи?

Азъ изнасямъ този примѣръ, да видите, какво може да ви се случи въ живота. Ще дойде нѣкоя неприятность или болесть при васъ, ще ви каже, че ще седи само петь минути, а тя остане съ часове, дни, седмици и месеци при васъ. Колкото повече искате да се освободите отъ нея, толкова по-добре се настанява тя у васъ. Това е тенекеджията, който ви е посетилъ. Не му се сърдете, но му отдайте всичкото си внимание, изслушайте го съ търпение и следъ това му предложете да излѣзете заедно на разходка. Като излѣзохме вънъ отъ стаята, той ми каза: Благодаря, че се отнесохте съ внимание къмъ мене. Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съмъ проявилъ къмъ него. Мисли, че ми отнелъ само петь минути, не подозира, че сѫ отишли три часа. Азъ бѣхъ доволенъ, че го изслушахъ съ търпение; като свърши разговора си, казахъ му: Можете да дойдете и другъ пѫть при мене, но ако имате да кажете нѣщо ново, а не да повтаряте това, което всички хора знаятъ.

Сега и на васъ казвамъ: Въорѫжете се съ търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно съ всички мѫчнотии и изпитания. Само по този начинъ можете да забогатѣете. Следъ това трѣбва да приложите щедростьта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили. Този е пѫтьтъ, по който можете да възприемете и приложите Словото Божие. Само по този начинъ можете да разрешите задачитѣ, които ви сѫ дадени. Иначе, и да влѣзете въ Царството Божие, пакъ ще излѣзете. Тамъ не приематъ хора съ неразрешени задачи.

И тъй, като станешъ търпеливъ, ти си придобилъ вече едно богатство. Като станешъ трудолюбивъ, ти придобивашъ второ богатство. Следъ това, като приложите тѣзи богатства и ги задържите въ себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. Да бѫдете чисти, това не значи, че трѣбва всичко да изхвърлите отъ себе си. Има нѣща, които ще изхвърлите навънъ, ще се освободите отъ тѣхъ, но има нѣща, които трѣбва да задържите.

Единъ виденъ професоръ, математикъ, ра- ботилъ цѣли 20 години върху известни мате-матически въпроси. Той правѣлъ изчисленията си на малки листчета, които оставялъ на масата си, когато му потрѣбватъ, да му сѫ подъ рѫка. За да не се губятъ и да не ги пипа нѣкой другъ, той винаги заключвалъ стаята си. Единъ день излѣзълъ на разходка и забравилъ ключа отъ стаята си на вратата. Като видѣла ключа на вратата, слугинята си казала: Днесъ ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвамъ. Като влѣзла въ стаята, тя първо погледнала къмъ масата и, като видѣла много листчета, разхвърляни въ безпорядъкъ, събрала ги въ рѫката си, смачкала ги и ги турила въ печката, да изгорятъ. Следъ това измела, изчистила добре стаята и си излѣзла. Като дошълъ господарьтъ и, тя го посрещнала весело съ думитѣ: Господарю, изчистихъ стаята ти много добре. Никога не съмъ я чистила така, изгорихъ всички листчета, които пълнѣха масата. Професорътъ погледналъ къмъ праздната, но чиста маса, и спокойно казалъ: Моля ти се, втори пѫть да не чистишъ така. Отишълъ 20 годишниятъ му трудъ! Голѣмо самообладание и търпение проявилъ професорътъ. Обаче, Богъ не иска отъ хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да очисти отъ себе си, но има такива, които трѣбва да останатъ въ него. Дойдете ли да листчетата въ себе си, не допущайте никоя другъ да се занимава съ тѣхъ, освенъ вие, които сами сте ги писали. Преди да пристѫпи къмъ тѣхъ, слугинята трѣбва да ви пита, може ли тя да се справи съ тѣхъ, или да остави, вие сами да се разпореждате съ това, което сте работили.

Следователно, чистете се отъ това, което не ви е потрѣбно; потрѣбното, обаче, оставете като основа за бѫдещето. Безъ него не можете да градите. — Какво да правимъ съ тѣзи работи, които не сѫ ни приятни? — Кои работи не сѫ ви приятни? — Цѣлувкитѣ. — Споредъ мене, неприятни сѫ цѣлувкитѣ на тѣзи, които не обичате. Приятни сѫ, обаче, цѣлувкитѣ на тѣзи, които обичате. Приятно е да ви цѣлува слънцето; приятно е да ви цѣлува въздухътъ; приятно е да ви цѣлува водата; приятно е да ви цѣлува хлѣбътъ. Въ този смисълъ, човѣкъ е направенъ само отъ цѣлувки. Благодарете на тѣзи цѣлувки, защото чрезъ тѣхъ се изявява Божията Любовь. Благодарение на цѣлувкитѣ, които сѫ изразъ на Божието благословение, вие растете и се развивате.

Христосъ казва: „Ти цѣлование не ми даде, а тази грѣшница, откакъ съмъ дошълъ, не е престанала да цѣлува нозетѣ ми.“ Когато грѣшницата цѣлува нозетѣ на Бога, грѣховетѣ и се прощаватъ. — Защо? — Защото е цѣлувала съ любовь. Всѣка цѣлувка, дадена съ любовь, не е физическа. Тази цѣлувка представя духовенъ процесъ, т. е. процесъ на човѣшкия духъ, на човѣшката душа, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

23. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 31. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...