Jump to content

1935_03_17 Добриятъ животъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добриятъ животъ

Размишление.

Ще прочета 6. глава отъ Еклисиастъ.

Въ прочетената глава се говори за обикновени нѣща, познати на всички хора. Значи, въ тази глава нѣма нищо ново. Когато разказвали нѣщо на Соломона, той казвалъ: Известно ми е това, зная го.

Веднъжъ единъ дервишъ срещналъ Coломона и му казалъ: Ефенди, всичко знаешъ, но има нѣщо, което не знаешъ. — Какво не зная? — Не знаешъ да хвърчишъ като птицитѣ. — Така е, отговорилъ Соломонъ, не мога да хвърча.

Сега и на васъ казвамъ: Всичко знаете, много нѣща знаете, но едно — да живѣете добре. Нѣма по-велико изкуство въ живота отъ това, да живѣешъ добре.

Днесъ повечето хора водятъ обикновенъ животъ, вследствие на което се оплакватъ отъ сиромашия, отъ болести, отъ мѫчнотии. Ако пъкъ видятъ нѣкой постникъ, пожълтѣлъ, съ хлътнали очи, тѣ ще го нарекатъ светия. Това не е никакъвъ светия. Така всѣки може да стане светия: ще пости нѣколко деня, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човѣкъ, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живѣе въ лишения и който знае да живѣе добре. При всички случаи на живота той знае, какъ да постѫпва. Казватъ, че светията се моли по цѣли дни. Молитвитѣ не правятъ човѣка светия. Обаче, добриятъ и съзнателенъ животъ могатъ да направятъ човѣка светия.

Единъ дервишъ срещналъ единъ турски бей, който оставилъ тоягата си на земята и се готвѣлъ да се моли на Бога. — Какво правишъ? — Моля се, изпълнявамъ дълга си. — Никакъвъ дългъ не изпълнявашъ, но се молишъ на Господа за пари. Вмѣсто да благодаришъ за всичко, което ти е далъ, постоянно искашъ да ти дава — все ще намѣришъ какво да искашъ. Страшно е положението на чо-вѣка, когато се моли за материални работи. Той прилича на просякъ, който върви подиръ нѣкой богатъ човѣкъ и непрестанно иска да му даде нѣщо, и после да се хвали, че богатиятъ го облаго- детелствувалъ.

„Има зло, което видѣхъ подъ слънцето, и го има много между человѣцитѣ.“ ( — 1 ст.). „То е суета и зла болесть.“ ( — 2 ст.). Това сѫ положения, които показватъ, какъвъ е билъ стариятъ животъ на хората. Споредъ старитѣ разбирания, религиозниятъ се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискамъ отъ Господа, дава ми се, молитвата ми всѣкога се чува. Това не е философия. Въ Писанието е казано, че Богъ знае нуждитѣ на всички сѫщества и, преди още да Му се помолятъ, Той имъ дава нуждното.

Значи, нищо друго не ви остава, освенъ да отворите скрититѣ си стаички — затворенитѣ си куфари, и да видите, какво има тамъ за разработване. Нѣма нѣщо, което не е дадено на човѣка. Тъй щото, колкото се отнася до материалното, той нѣма за какво да се моли — всичко му е дадено. Той трѣбва само да работи, да използува даденото.

Да се моли човѣкъ на Бога, това значи, да влѣзе въ общение съ Него, безъ да изнася своитѣ нужди. Ако само единъ човѣкъ знае нуждитѣ ти, нѣма защо да разправяшъ на всички. Важно е въ него да живѣе Богъ.

Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне.

Въ една американска църква проповѣд- никътъ излѣзълъ на амвона да говори за единъ отъ присѫтствуващитѣ членове на църквата, който билъ крайно беденъ, да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Той говорилъ за него цѣлъ часъ, изнесълъ сиромашията, въ която се намиралъ, съ цель да омилостиви сърдцата на богатитѣ членове на църквата. Въ края на краищата, той събралъ една сума за бедния си събратъ въ Христа и му я предалъ. Следъ това единъ отъ богатитѣ членове се приближилъ до проповѣдника и тихо му пошепналъ: Защо не каза това само на мене? Азъ самъ бѣхъ въ състояние да му помогна. Не бѣше нуждно да раздвижвашъ цѣлото събрание за такава сума. Достатъчно бѣше да ми пошепнешъ на ухото, както азъ на тебе, за да дамъ една голѣма сума. При това, само той не е сиромахъ. Има още много наши бедни братя, които сѫщо се нуждаятъ отъ подкрепа.

Сега ние казваме: Въ едно религиозно братство не може и не трѣбва да има сиромаси. Братство, въ което има сиромаси, не е истинско братство. — Възможно ли е това ? — Възможно е. — Какъ да разберемъ това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици отъ осми класъ, вие трѣбва да разбирате материята, която ви се преподава. — Защо? — Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми класъ и свободно можете да работите съ новия материалъ. Който влѣзе въ университета, той трѣбва да е свършилъ гимназия. Безъ гимназиално образование не приематъ въ университета. Следъ всичко това, ще дойде нѣкой човѣкъ въ братството и ще каже: Азъ съмъ вашъ братъ. — Какъ стана братъ ? Въ какво се заключава братството? Ще кажете, че и волътъ е вашъ братъ. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е вашъ братъ ?

Като последно творение на Бога, човѣкъ пръвъ е съзналъ положението си като братъ на човѣчеството, като по-голѣмъ братъ на жи- вотнитѣ и растенията, вследствие на което се стреми да бѫде навсѣкжде пръвъ. За да бѫде пръвъ, човѣкъ трѣбва да отговаря на две изисквания: да има отличенъ умъ и добро сърдце. Нѣма ли тѣзи нѣща, той не може да бѫде пръвъ. Ако умътъ и сърдцето му се разколебаятъ въ нѣщо съществено, той остава назадъ. Връщането му назадъ подразбира връщане къмъ животинското състояние. Укрепи ли ума и сърдцето си, той излиза отъ животинското състояние и се връща въ човѣшкото. Върне ли се въ животинското си състояние, човѣкъ се страхува отъ най-малкитѣ нѣща. Когато животното се страхува, има защо да изпада въ това състояние. Но има ли смисълъ човѣкъ да се страхува ? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свѣтъ, плачътъ е на мѣсто. Обаче, когато майката е при детето, и то плаче, тогава плачътъ нѣма смисълъ. Плачътъ не решава въпроситѣ. Има деца, които плачатъ за нищо и никакво, но не постигатъ цельта си. Тѣ искатъ насила да заставятъ майка си, да имъ даде това, което желаятъ. Когато плачътъ е на мѣсто, майката съ готовность задоволява нуждитѣ на детето, Единъ баща ми разправяше една своя опитность, която ималъ съ детето си. Единъ день детето започнало да плаче, да вика, да крѣска, но така, че никой не могълъ да го смири. Майката, бащата, братята, сестритѣ му се събрали около него, не знаятъ, какво да правятъ. Давали му едно нѣщо, друго нѣщо, да го залъжатъ, но то не млъквало. Най-после бащата казалъ: Излѣзте всички вънъ, оставете ме самъ съ детето. Като останали въ стаята сами, той седналъ срещу детето и започналъ да го имитира: както плачело детето, така плачелъ и той; каквото правѣло то съ рѫцетѣ си, това правѣлъ и той. Като чуло детето, че другъ плаче съ него заедно, вдигнало главата си и започнало очудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче, и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачешъ, бе татко.

Плачътъ се дължи на известенъ обектъ. За да престане човѣкъ да плаче, трѣбва да се махне обектътъ. Обаче, дали човѣкъ плаче, или се радва, това сѫ въпроси, които трѣбва да се изучаватъ. Каквото и да се случва въ живота ви, трѣбва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуватъ, трѣбва да представятъ предмети за изучаване, да знаете тѣхния произходъ и влияние върху васъ.

Днесъ всички хора говорятъ за добрия животъ и се стремятъ къмъ него, но не могатъ да опишатъ, какво представя той. — Защо не могатъ да го опишатъ ? — Защото не живѣятъ още добре. Човѣкъ може да опише само онова, което е опиталъ и разбралъ. Запримѣръ, запитайте единъ ангелъ, какво нѣщо е грѣхътъ и лошиятъ животъ. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. — Защо? — Той никога не е грѣшилъ, никога не е правилъ зло. Той вижда, че хората грѣшатъ, но какъ става това, не знае. Нѣкой казватъ, че добриятъ животъ се заключава въ придобиване на блага, други — въ правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правене на добро представятъ до-брия животъ. Когато живѣе добре, човѣкъ може да опише, въ какво се състои добриятъ животъ.

И тъй, хората често грѣшатъ, понеже се опитватъ да говорятъ за нѣща, които не поз- наватъ. Трѣбва ли всичко да знаете и да опитате ? Има нѣща, които непремѣнно трѣбва да знаете, но има нѣща, които не трѣбва да знаете. Запримѣръ, каква полза ще ви допринесе знанието, какъ е извършено нѣкое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че нѣкои хора живѣятъ лошо ? Бъдете глухи и слѣпи за злото, за престъпленията, за лошия жи-вотъ. Пазете се отъ любопитството къмъ злото. Нѣкои обичатъ да се вслушватъ въ лошитѣ работи и току подаватъ ухото си, да чуятъ, какво се говори между хората, да видятъ, какво правятъ. Не разваляйте слуха и зрението си съ лошитѣ работи. Безъ да се интересувате отъ злото, вие ще го познаете.—Какъ? —По степеньта на доброто. Когато чуете, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, ще знаете, че задъ него се крие другъ човѣкъ много лошъ. Ако срещнете единъ праведенъ човѣкъ, задъ него се крие единъ грѣшникъ. Когато видите, че пристига конникъ, ще знаете, че следъ него иде коньтъ му. Или ако видите коня, следъ него иде конникътъ. Коньтъ мълчи, но конникътъ говори. Той говори и за себе си, и за коня. — Кога мълчи човѣкъ? — Когато минава презъ посвещение. Значи, животнитѣ мълчатъ, понеже минаватъ презъ посвещение. Всѣко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдашъ, да се мѫчишъ и да не можешъ да кажешъ една дума за страданията си. Животнитѣ се мѫчатъ, изтезаватъ ги, и тѣ мълчатъ.

Следователно, когато дойдемъ до говора на хората, виждаме, че тѣ говорятъ най-много, когато страдать. Тѣ разправятъ за болкитѣ си, кѫде ги боли, какъ сѫ заболѣли и т. н. Ако ги боли кракъ, ще разправятъ, кѫде ги боли, какъ се лѣкуватъ и т. н. Ето какъ може да се лѣкува човѣкъ: ако го боли устата, ще вземе три капки отъ любовьта, и болката му ще мине. Ако го болятъ очитѣ, трѣбва да вземе четири капки отъ истината. Ако го болятъ ушитѣ, ще вземе десеть капки отъ мѫдростьта. За всѣка болесть има лѣкъ. Нѣма болесть въ свѣта, която да не може да се лѣкува. Ще кажете, че това не сѫ реални лѣкарства. Това сѫ психически лѣкарства, които действуватъ рационално. Внесете въ сърдцето си нѣколко капки отъ любовьта, въ мозъка си — нѣколко капки отъ мѫдростьта и въ тѣлото си — нѣколко капки отъ истината и ще видите, какъ ще се излѣкувате. Много болести се дължатъ на психически причини. Ето защо, тѣзи болести могатъ да се лѣкуватъ само по психически начинъ, т. е. съ психически лѣкарства. Ако търсите причината на заболяването на ушитѣ и на очитѣ, ще я намѣрите въ задната часть на мозъка. Когато функциитѣ въ задната часть на мозъка не ставатъ правилно, човѣкъ страда отъ болки въ очитѣ и въ ушитѣ. Когато слѣпоочната часть на мозъка не функционира правилно, човѣкъ се оплаква отъ болки въ устата.

Като знаете, че мозъкътъ е причина на много заболявания, дръжте го въ изправность.

Когато говоримъ за изправность на мозъка, имаме предъ видъ мислитѣ, които минаватъ презъ него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трѣбва да държимъ отговорни мислитѣ, а за здравословното състояние на сърдцето сѫ отговорни чувствата. Всѣка мисъль носи за човѣка или благо или отрова. Сѫщото се отнася и до чувствата, и желанията на човѣка. При това, има мисли и чувства, които указватъ своето въздействие върху организма веднага, а други — следъ време. Ако човѣкъ не върви въ пѫтя на Божията Любовь, ще попадне въ областьта на своето изопачено сърдце и ще носи последствията на своя животъ. Ако не върви въ пѫтя на Божията Мѫдрость, той ще попадне въ крѫга на своя изопаченъ умъ и ще носи лошитѣ последствия на своя животъ.

Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате правилно, да не се спирате предъ мисъльта, че Богъ всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползувате отъ знанието на Бога, отъ Неговата Любовь и Мѫдрость дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите въ живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любовь, това е лесниятъ пѫть въ живота. Въ сѫщность, това е най-мѫчниятъ пѫть. — Защо? — Защото, като очаквате да получите нѣщо наготово, вие или ще го получите, или нѣма да го получите. И, въ края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е пѫтьтъ на добрия животъ. — Кой ще ни научи да живѣемъ добре ? — Който самъ живѣе добре. Който не живѣе добре, по никой начинъ не може да ви предаде добрия животъ. Не можешъ да предадешъ на човѣка това, което ти самъ не знаешъ и което не е въ тебе. Ако учительтъ по музика пѣе и свири, правилно, и ученицитѣ му ще пѣятъ и свирятъ добре; ако той самъ не пѣе и не свири правилно, и ученицитѣ му ще бѫдатъ като него. Затова е казано, че какъвто е учительтъ, такива сѫ и ученицитѣ му.

Като влѣзете въ нѣкое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при васъ нѣкой братъ или сестра да ви учатъ. Тѣ събиратъ около себе си братя и сестри, ставатъ тѣхни учители и започватъ да ги учатъ; ще ги научатъ толкова, колкото тѣ знаятъ. Едно нѣщо трѣбва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да ги възпитате, да се подчиняватъ на Божественото на-чало въ васъ. Ако успѣете въ това, тогава, безъ да събирате хората около себе си, тѣ сами ще ви търсятъ. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете въ положението на нѣкои проповѣдници и учители, които, вмѣсто да помогнатъ на своитѣ ближни, внасятъ противоречия между тѣхъ.

Единъ негърски проповѣдникъ нѣкѫде въ Америка, проповѣдвалъ на слушателитѣ си, какъ Богъ направилъ първия човѣкъ. Той казвалъ, че Богъ взелъ отъ най-чистата и фина пръсть и направилъ отъ нея човѣка. За да го изсуши, Той го турилъ на единъ плетъ, дето се пекълъ три деня на слънце. Като слушали проповѣдьта, единъ отъ слушателитѣ запиталъ проповѣдника: Отде взелъ Господъ прѫте, за да направи плетъ, на който да суши човѣка? — Това не е твоя работа, отговорилъ проповѣдникътъ. — Наистина, слушателитѣ не трѣбва да задаватъ такива въпроси, но и про- повѣдницитѣ не трѣбва да говорятъ за нѣща, които не знаятъ. Изобщо, човѣкъ трѣбва да говори само за ония нѣща, които той самъ е опиталъ, разбралъ и научилъ. Той трѣбва да учи хората само тогава, когато той самъ е ученъ. — Ама Мойсей казалъ така. — Мойсей билъ ли е въ времето, когато Богъ създавалъ свѣта? — Той е видѣлъ нѣщата по ясновидски начинъ. — И това е въпросъ. Четете, изучавайте нѣщата, но стремете се да ги провѣ- рявате по външенъ и вѫтрешенъ пѫть, да не изпадате въ противоречия. Не се страхувайте отъ това, което не знаете, не го избѣгвайте, но го изучавайте.

Една млада мома минавала за глупава между познатитѣ си, които се мислѣли за многознаещи. Тя се занимавала съ змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си съ тѣхъ. Единъ день тя скрила една змия въ рѫкава си и, като се срещнала съ познатитѣ си, пуснала змията между тѣхъ. Като я видѣли, всички се разбѣгали отъ страхъ. — Чудно нѣщо, казала имъ тя — страхувате се отъ една змия, която Богъ създалъ, а се представяте за много знаещи. Донесохъ ви единъ екземпляръ да го изучите, а вие бѣгате отъ него. Кѫде остава вашиятъ наученъ интересъ?

Представете си, че змията е една лоша мисъль, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бѣгате отъ тѣхъ? Трѣбва ли да се страхувате отъ лошитѣ мисли, чувства и желания? И тѣ могатъ да се възпитаватъ, както и змията. Въ днешно време даже отровата на змията се употрѣбява противъ нѣкой болести. Всѣко лошо и страшно нѣщо крие въ себе си нѣкакво добро, но трѣбва да знаете, какъ да го използувате.

Помнете: лошитѣ, страшнитѣ нѣща ка- ляватъ човѣка. Значи, човѣкъ трѣбва да се кали, да стане търпеливъ. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тѣзи условия човѣкъ вижда, каква вѣра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нѣщата правилно, да не кажете като Соломона, че всичко е суета. Не оставяйте мѫчнотиитѣ си на другитѣ, тѣ да ги разрешаватъ, защото тѣ ще се ползуватъ и отъ бла-гата имъ. Тогава вие пакъ ще кажете, че всичко е суета. Мѫчнотиитѣ криятъ въ себе си известни богатства, отъ които не трѣбва да се лишавате. Ако хлѣбътъ ви е сухъ, не го хвърляйте. Полѣйте го съ малко вода и го турете на печката, докато се запече отъ дветѣ страни. Водата, т. е. животътъ носи въ себе си условия за превръщане на лошитѣ работи въ добри. Използувайте тѣзи условия и не се страхувайте отъ лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, тѣ сѫ на мѣстото си, иматъ велико предназначение. Ако не знаете, какъ да ги използувате, вие се лишавате отъ благата, които се криятъ въ тѣхъ. Вие се лишавате отъ възможностьта да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, не го отбѣгвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещаватъ, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носятъ тѣ за вашето бѫдеще. Човѣкъ гради бѫдещия си животъ, именно, отъ мислитѣ, чувствата и желанията, които влизатъ въ него, т. е. които го посещаватъ. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нѣщата, т. е. да поставяте всѣко нѣщо на мѣстото му и да градите бѫдещето си.

Сега, както и да се говори на хората, тѣ могатъ да разбератъ нѣщата, само когато ги живѣятъ. Много може да имъ се говори за любовьта, за мѫдростьта и за истината, но, ако не ги прилагатъ, нищо не могатъ да раз-бератъ. Не можете да предадете на човѣка нѣщо, което вие сами не знаете. Законътъ е такъвъ. Нѣкой взелъ единъ позлатенъ пред-метъ и го предлага като чистъ златенъ. — Какъ познава, че е златенъ? — По лъскави- ната, по блѣсъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: „Не всичко, което блещи, е злато“. Наистина, като взема проб-ния камъкъ, опитвамъ нѣколко пѫти и виж- дамъ, че предметътъ е само позлатенъ, не е отъ чисто злато. Следователно, когато гово-рите за златни, за ценни нѣща, приложете и къмъ тѣхъ пробния камъкъ, да ги изпитате. За всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка има пробни камъни, чрезъ които можете да ги изпитвате, доколко сѫ отъ чисто злато, доколко сѫ ценни и устойчиви.

Дръжте въ ума си мисъльта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могатъ да ви обичатъ за това, което сте. Златото, скѫпоценниятъ камъкъ сѫ ценни за това, което сѫ, но не и за това, което не сѫ. Не можете да дадете на простия камъкъ такава цена, каквато има скѫпоценниятъ. Нѣкой пита: Защо давате такава голѣма цена на този човѣкъ? — Защото заслужава. — Защо на мене не давате сѫщата цена ? — Той се е мѫчилъ, работилъ затова е станалъ цененъ. Ти още не си се мѫчилъ, не си работилъ, затова не може да имашъ голѣма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценятъ скѫпо, но работете, да се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията. Като минете презъ мѫчението, труда и работата, и вие ще придобиете нуждната цена, ще станете скѫпоцененъ камъкъ.

Сега, искамъ да запомните следнитѣ мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постѫпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постѫпки, чрезъ които да вървите въ правия пѫть. Само по този начинъ можете да бѫдете благоприятни за окрѫжаващитѣ и да имате приятели. Ако не следвате правия пѫть на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.

И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на нѣкое нечисто, блатисто мѣсто и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапятъ комари. Ако кальта се лепи по дрехитѣ ви, и комаритѣ ви хапятъ, вие не сте благоугоденъ на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате отъ нечистотиитѣ въ живота. Ако кальта не се лепи по дрехитѣ ви, и комаритѣ не ви хапятъ, вие сте благоугоденъ на Бога. Вие живѣете въ външна и вѫтрешна чистота, въ миръ съ себе си и съ окрѫжаващитѣ.

Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

21. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 17. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...