1935_03_10 Най-голѣмото изкуство

[Ани]

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Най-голѣмото изкуство

Размишление,

Ще прочета 5. глава отъ Еклисиастъ.

Да мисли, да чувствува и да работи човѣкъ, това е едно отъ най-голѣмитѣ изкуства на земята. — Защо? — Защото трѣбва да знае, какъ да извърши тѣзи нѣща. Запримѣръ, ти не можешъ да мѣсишъ хлѣбъ, ако нѣмашъ на разположение брашно. Можешъ да имашъ желание да мѣсишъ, можешъ да разполагашъ съ нощви, съ сито, но ако чувалътъ е празенъ, нищо не можешъ да направишъ.

Мнозина отъ васъ ще кажатъ: Ние знаемъ, какво ще ни се говори днесъ. Така предполагатъ и нѣкой религиозни. Тѣ казватъ, че Духътъ имъ открива много нѣща. Кажете тогава, какво ви подсказва вашиятъ духъ? Да говори човѣкъ за Духа, безъ да Го познава, това е неразбиране на нѣщата. Когато слънцето изгрѣва и открива всички предмети около васъ, казвате, че Духътъ открива нѣщата, т. е. Духътъ ви говори. Споредъ мене пъкъ, щомъ виждате нѣщата ясно, свѣтлината ги открива, а не Духътъ. Когато учениятъ ви говори и разкрива предъ васъ известна истина, той ви учи, поучава, хвърля свѣтлина въ ума ви върху даденъ предметъ, и вие виждате ясно това, което по-рано не сте виждали. Значи, свѣтлината ви говори. Ето защо, когато говорите върху известни въпроси, трѣбва да имате широко разбиране за нѣщата, да не изпаднете въ положението на Соломона. Той разбиралъ много работи, но не всичко, вследствие на което изпадналъ въ голѣми противоречия и казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“.

„Пази ногата си, когато отивашъ въ дома Божи.“ ( — 1 ст.). — Много църкви има въ свѣта, но, въ каквато църква и да отидешъ, пази ногата си. — Отъ какво трѣбва да пази човѣкъ ногата си?

„И приближи повече да слушашъ, нежели да принасяшъ жертва на безумни, които не знаятъ, че струватъ зло.“ ( — 1 ст.). — Въ която църква и да влѣзете, ще видите, че богомолцитѣ правятъ различни движения; нѣкой се кръстятъ, цѣлуватъ икони, съ което искатъ да се покажатъ предъ хората, че сѫ набожни, религиозни, че вѣрватъ въ Бога. Ако нѣкой човѣкъ влѣзе за пръвъ пѫть въ една църква, веднага ще се приближатъ къмъ него и ще започнагъ да го учатъ, какъ да се кръсти, съ два или три пръста, по католически, или по православенъ начинъ. Ако не се кръстите, ще минете предъ тѣхъ за неправовѣренъ. Нѣкой религиозни пъкъ се кръстятъ съ цѣлата си рѫка. Наистина, защо не се кръсти човѣкъ съ цѣлата си рѫка, а се кръсти само съ два или три пръста? Православнитѣ се кръстятъ съ тритѣ пръста нагоре, а двата скриватъ, въ рѫката. Значи, тритѣ пръста отправятъ къмъ Бога, а двата задържатъ за себе си.

Като говоримъ за кръста, по-добъръ кръстъ отъ страданието нѣма. Значи, като страда, човѣкъ се кръсти. Нѣкой страдатъ, но никой не ги знае, никой не ги вижда. Обаче, нѣкой страдатъ така, че всички ги виждатъ. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, че много страдатъ. Страдания, които всички виждатъ, не сѫ истински, нито сѫ голѣми. Лесно се говори за страданията, но всѣки трѣбва да се запита, защо страда. Нѣкой свършилъ университети, знае да свири, да рисува, а се оплаква, че билъ гладенъ, три деня не ялъ. Какво знание има той, щомъ гладува? Който свири и рисува, а при това ходи гладенъ, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му сѫ обработени. Тѣ не сѫ станали негова пѫнть и крѫвъ, не може да си служи си тѣхъ.

„Не прибързвай сѫ устата си, и сѫрдцето ти да не бѫрза да произнася думи преди Бога; защото Богъ е на небето, а ти — на земята, за то нека бѫдатъ думитѣ ти малко.“ ( — 2). — Който мисли, никога не прибързва съ устата си. Той никога не върши постѫпкитѣ на безумния. Казано е, че Богъ е на небето, а човѣкъ — на земята. Затова мнозина питатъ, кѫде трѣбва да влѣзатъ, т. е. въ кой храмъ, и на кѫде трѣбва да се обърнатъ, когато се молятъ на Бога. На този вѫпросъ Христосъ отговаря: „А ти кога се молишъ, влѣзъ вѫ скришната си стаичка, и самъ се помоли. И Отецъ, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве. Тъй щото, истинската молитва трѣбва да става на тайно. Когато човѣкъ се моли предъ всички хора и се озърта натукъ-натамъ, всички да го видятъ, все едно, че е въ театъръ или на публично събрание. И така може да се моли човѣкъ, но трѣбва да се вглъби въ себе си, да забрави всичко около себе си и нищо да не вижда. Другитѣ могатъ да го виждатъ, но той да не вижда. Като се моли, човѣкъ не трѣбва да допуща никаква критическа мисъль. Ще гледа, ще чува, безъ да критикува. — Ама не може безъ погрѣшки! — Ще грѣшишъ, но ще изправяшъ погрѣшкитѣ си, както прави художникътъ. Той рисува образа на нѣкой човѣкъ, но, като направи нѣкаква погрѣшка, веднага я изправя. Изкуството не търпи никакви погрѣшки. Мисъльта. чувствата, говоренето сѫ особенъ родъ изкуства, които изключватъ всѣкакви погрѣшки.

Много изкуства има, които човѣкъ трѣбва да изучава. Запримѣръ, говоренето е сѫщо изкуство. — Въ какво се заключава това из- куство? — Да предава действителность, да не ги преувеличава, нито намалява. Нѣкой хора обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Тѣ си служатъ съ хиперболични изрази. Запримѣръ, тѣ казватъ: Тамъ имаше толкова хора, че яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. Или, тамъ имаше около сто хиляди души. Въ сѫщность, имало най-много десеть хиляди души. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е много ученъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ знае всичко. Чудесата, които прави, нѣматъ край. За нѣкой виденъ музикантъ тѣ казватъ: Той свири така, че нѣма подобенъ на него. Когато пъкъ искатъ да подчъртаятъ, колко добре говори нѣкой ораторъ, тѣ казватъ : Като говори, медъ капе отъ устата му. Съ този изразъ искатъ да покажатъ, колко е сладкодуменъ. Като знаете това, пазете се отъ преу-величаванията, или, най-малкото, трѣбва да ги разбирате, да не изпадате въ заблуждения.

Сега азъ искамъ да ви освободя отъ онѣзи заблуждения, които носите по наследство. Едно отъ тѣзи заблуждения е преувеличаването. Като преувеличава нѣщата, човѣкъ се отдалечава отъ реалностьта на живота.

Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ си служи съ фигури въ речьта, за да я украси повече, да и предаде цвѣтистъ видъ. Обаче, въ обикновения животъ тѣзи фигури се явяватъ като пре-увеличавания, които отдалечаватъ човѣка отъ действителностьта. Преувеличаването внася из-кушение въ хората. Нѣкой започне да се моли и, въ време на молитвата, ще му дойде на умъ, че не е свършилъ нѣкаква работа и ще прекъсне молитвата си. Следъ това пакъ ще започне да се моли. Като прекѫсва и отново започва молитвата си, човѣкъ дава видъ предъ другитѣ, че постоянно се моли. Съ това той внася съблазънь между хората. Така се молятъ турцитѣ. Преди да започнатъ молитвата си, тѣ се измиватъ добре и тогава пристѫпватъ къмъ нея. Ако въ време на молитвата се почешатъ по главата, по рѫцетѣ или по тѣлото, тѣ преставатъ да се молятъ, пакъ се измиватъ и отново започватъ молитвата си. Случва се понѣкога молитвата имъ да продължава цѣли два часа. — Може ли богомолцитѣ да прекѫсватъ молитвата си и да излизатъ и влизатъ въ църквата ? — Може, разбира се. Щомъ става, може. Това показва отношението на съвременния религиозенъ къмъ църквата. Докато религиозниятъ гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза отъ нея. Единъ день, когато се проникне дълбоко отъ разбирането на въпроса, що е църквата, а сѫщо и молитвата, той нито ще прекѫсва молитвата си, нито ще влиза и излиза отъ църквата. Така правятъ и ученицитѣ. Докато сѫ въ междучасие, тѣ говорятъ, викатъ, вдигатъ шумъ. Щомъ влѣзе учительтъ въ класъ, всички сѣдатъ на мѣстата си, и настава тишина и мълчание.

Много учители има въ свѣта, но единъ отъ най-добритѣ учители, съ дисциплина, каквато досега не съмъ виждалъ, е соколътъ, Единъ день, това се случи въ Търново, поглеждамъ презъ прозореца на стаята си и какво виждамъ ? На единъ плетъ се наредили десетина птички, една до друга, но така неподвижни, като че ли сѫ мъртви. Всички гледатъ втренчено нагоре и стоятъ толкова тихо, че не се чува никакъвъ шумъ, не се вижда никакво движение.

Повдигнахъ погледа си нагоре, въ посоката, дето гледатъ птичкитѣ, и видѣхъ единъ голѣмъ соколъ, който се виеше надъ тѣхъ. Съ явяването си, той внесе такъвъ ужасъ между птичкитѣ, че ги смрази: тѣ останаха на мѣстата си вкаменени и безгласни. Като гледаше къмъ тѣхъ, соколътъ приличаше на строгъ учитель, който се готви да изпитва ученицитѣ си. Предварително той ги наблюдаваше и, като видѣ, че не сѫ готови за изпитъ, хвръкна нагоре, въ друго направление, и си каза: Невежи сѫ тѣзи ученици, не сѫ готови за изпитъ. Щомъ учи- тельтъ си отиде, ученицитѣ се отпуснаха, започнаха да шумятъ, да се разговарятъ помежду си и да казватъ: Свободни сме вече! Който не разбира смисъла на нѣщата, поглежда къмъ птичкитѣ и казва: Това сѫ птички! Птички сѫ наистина, но тѣ сѫ вкаменени отъ страхъ отъ погледа на своя строгъ учитель. Учительтъ имъ стои надъ тѣхъ съ своитѣ мисли и търси начинъ, какъ да задигне една отъ тѣхъ, да я заведе на гости у дома си, да и предаде единъ добъръ урокъ. Който се е осмѣлилъ веднъжъ да влѣзе въ стаята на учителя си, не излиза оттамъ. Тази стая представя за него из- правителенъ домъ, въ който се изучаватъ уроцитѣ на живота.

Днесъ, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за дѣлата имъ, все ще излѣзе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трѣбва да знаете какъ да говорите. Сѫщо така трѣбва да знаете, какъ да критикувате. Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трѣбва точно да опредѣлите, какво, именно, не ви харесва: боитѣ ли, или нѣкоя часть отъ тѣлото. Четете нѣкое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво, именно, не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нѣщо хубаво въ нея. Като кажете, какво не ви харесва, трѣбва да посочите, какъ да се изправи. Изобщо, може да критикува само онзи, който знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ. При това, всѣка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трѣбва да почива на истината. Всѣка дума, казана на човѣка, трѣбва да съдържа истината. Свѣтскитѣ хора, като не могатъ всѣкога да си служатъ съ истината, изработили особенъ начинъ на отношения — дипломация. И да не се обичатъ двама души, тѣ постѫпватъ помежду си дипломатически: и единиятъ, и другиятъ сѫ учтиви, любезни помежду си, готови на всѣкакви услуги. Като свѣтски хора, дипломатитѣ казватъ, че отношенията между близкитѣ трѣбва да бѫдатъ поне външно добри. Вѣрващитѣ и религиозни хора подържатъ точно обратното: отношенията между хората трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно правилни. Значи, свѣтскитѣ хора държатъ за външнитѣ отношения, религиознитѣ — за вѫтрешнитѣ. Ние пъкъ казваме, че човѣкъ трѣбва да си изработи такава външна форма на отношения, която да отговаря на вѫтрешното разположение на неговото сърдце и на вѫтрешното му разбиране за нѣщата.

Съвременниятъ животъ изисква съвършена форма на отношения, която да се отразява на лицето. Пластично трѣбва да бъде човѣшкото лице, за да може всѣки моментъ да отразява вѫтрешнитѣ душевни състояния. Красиво лице наричаме това, което изразява не само живота на миналото, презъ който съ минали вашитѣ дѣди и прадѣди, но и вашиятъ животъ. Красиво лице е това, което е пластично и може да отразява състоянията на човѣка за всѣки моментъ и за всѣко време. Красивото лице е книга, по която всѣки моментъ може да се чете това, което човѣкъ преживява, и на която всѣки моментъ се пише нѣщо ново.

Религиознитѣ говорятъ често за молитвата и препорѫчватъ различни начини за молене. Затова, именно, нѣкой запитватъ, кой е най-правилниятъ начинъ за молене. Това показва, че хората още не знаятъ, какъ да застанатъ предъ Бога. — Защо не знаятъ? — Защото не сѫ дошли още до истината. Който се е домогналъ до истината, той не търси нѣкаква специална форма. Той знае, че, въ каквато форма и да поставите истината, тя всѣкога си остава истина. И въ най-крива форма да поставите исти-ната, тя ще видоизмѣни формата по свое разбиране и пакъ ще изяви естеството си. Нищо не е въ състояние да измѣни естеството на истината. Тя нагажда формитѣ къмъ себе си, но въ никой случай не се подава на тѣхъ. Следователно, ако истината влѣзе въ нѣкой лошъ човѣкъ, тя го измѣня, нагажда го споредъ своитѣ закони. Щомъ излѣзе отъ него7 той си остава пакъ такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Сѫщото нѣщо правятъ съ човѣка и любовьта, и мѫдростьта. Когато влѣзатъ въ него, тѣ го преобразяватъ: любовьта му създава особени любовни състояния, каквито по-рано не е ималъ; мѫдростьта пъкъ внася въ него такава свѣтлина и знание, съ каквито по-рано не е разполагалъ. Щомъ излѣзатъ отъ него, той става обикновенъ човѣкъ какъвто е билъ по-рано. Ето защо, човѣкъ се стреми да бѫде необикновенъ, т. е. да придобие любовьта, мѫдростьта и истината и да ги разбере. Съ една дума, човѣкъ се стреми да даде пѫть на Божественото въ себе си. Чрезъ Божественото човѣкъ привлича подобнитѣ си, както топлината — истиналитѣ, свѣтлината — объркалитѣ пѫтя си, а свободата — заробенитѣ и ограничени хора.

И тъй, стремете се къмъ придобиване на любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си на миналото и да не правите нови. Щомъ придобиете любовьта, вие ставате необикновенъ човѣкъ. Изгубите ли я, отново ставате обикновенъ. Неизбѣжно е човѣкъ да минава отъ състоянието на необикновенъ въ обикновенъ, за да се види, доколко е разбралъ сѫщностьта на нѣщата и да разбере, какъвъ е стремежътъ на неговия духъ. Неизбѣжно човѣкъ трѣбва да мине презъ контраститѣ на живота, за да намѣри истината. Това значи, да мине презъ голѣми противоречия. Той ще мине презъ любовьта, но ще мине и презъ омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане самъ въ свѣта, отъ никого несмущаванъ и обезпокояванъ. Значи, той иска да бѫде самъ въ свѣта, безъ никакви близки сѫщества. Обаче, изпадне ли въ това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне въ самотата на живота, човѣкъ трѣбва да търпи, а търпението се придобива при най- голѣмитѣ мѫчнотии, несгоди и горчевини.

Мнозина искатъ да живѣятъ споредъ своитѣ лични разбирания, да бѫдатъ свободни и независими, да бѫдатъ като Бога, но отдѣлни отъ Него. Това е невъзможно. Обаче, възможно е да бѫдешъ като Бога, т. е. да живѣешъ въ Него, и Богъ да живѣе въ тебе. Това подразбира една зависимость. Пожелаешъ ли да излѣзешъ вънъ отъ тази зависимость, да се отдѣлишъ отъ Бога, ти влизашъ въ стълкновение съ Него. Стълкнови ли се човѣкъ съ Първата Причина на нѣщата, той се натъква на голѣми мѫчнотии, страдания и нещастия. — Ама искамъ да бѫда като хората и отдѣлно отъ тѣхъ. — И това е невъзможно. Ще бѫ-дешъ като хората, но ще бѫдешъ и между тѣхъ. — Ама искамъ да бѫда чистъ. — Докато си между хората, все ще вземешъ нѣщо отъ тѣхъ, но и тѣ ще взематъ нѣщо отъ тебе. Не може чистата вода да мине презъ глинеста почва и да остане чиста — все ще вземе часть отъ глината и ще се размѫти. Чистотата е вѫтрешенъ процесъ. Тя има отношение къмъ съзнанието на човѣка.

Следователно, бѫдете чисти въ съзнанието си, да не допуснете нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство или желание по отношение на вашия ближенъ, билъ той мѫжъ, или жена. Бѫдете искрени къмъ вашето вѣрую, да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бѫдете честни и искрени къмъ своето вѣрую, да устоявате на него при всички условия. Вѣруюто не е нищо друго, освенъ красива мома, която Богъ е опредѣлилъ за човѣка. Ако промѣняте всѣки день вѣруюто си, вие подържате многоженството. Едно- брачието е позволено, но не и многобрачието. Ето защо, казвамъ: Дойдете ли до любовьта, мѫдростьта, истината, до живота, знанието, свободата, ще имате само единъ възгледъ, едно мнение.

Азъ ви говоря днесъ, съ цель, да бѫдете внимателни, да пазите три нѣща: да не увреждате своя животъ, да не увреждате живота на своя ближенъ и да не хвърляте петно върху Господа. Каквото и да се случи въ живота ви, не казвайте, защо Господъ е създалъ този свѣтъ, защо ви е поставилъ на такова мѣсто, да грѣшите. Човѣкъ самъ е виновенъ за дѣлата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорность за това. Живѣйте така, че да влѣзете въ красивия, т. е. въ Божествения животъ.

Какво представя Божествениятъ животъ? Той е най-красивиятъ животъ, пъленъ съ голѣми блага, но и съ голѣми страдания. За да се ползува отъ благата на този животъ, човѣкъ трѣбва да има зорко око, каквото се изисква отъ всѣки, който критикува картинитѣ на великитѣ художници. Чрезъ зоркото си око човѣкъ може да се ползува отъ свѣтлината на този животъ. Ако не може да се ползува отъ свѣтлината му, той се натъква на страдания. И тогава казваме: Страшно е положението на човѣкъ, който има очи и недовижда, има уши и недочува. Имашъ очи, отивашъ въ една художествена галерия, но недовиждашъ картинитѣ. Какво се ползувашъ тогава отъ картинитѣ ? Отивашъ въ едно събрание, да слушашъ речьта на нѣкой виденъ ораторъ, или на концертъ, да слушашъ хубава класическа музика, но недочувашъ малко. Какво си разбралъ отъ речьта или отъ хубавото свирене? Да разберешъ това, което виждашъ или чувашъ, значи, да стане превратъ въ тебе.

Единъ търговецъ отишълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила „Съньтъ на живота“, и той останалъ толкова доволенъ отъ музиката, че билъ готовъ да се примири съ всички свои длъжници, да имъ прости дълговетѣ. Музиката произвела превратъ въ неговия умъ и въ неговото сърдце. — Защо ? — Защото я разбралъ. Обаче, и самиятъ търговецъ ималъ музикаленъ усѣтъ. Него-вата душа била отворена за музиката. Той могълъ да я възприеме вѫтрешно, затова тя го преобразила.

Сега и на васъ казвамъ: Можете ли да пѣете и да свирите така, че да произведете превратъ, както въ себе си, така и въ душитѣ на вашите слушатели? Знаете ли, каква сила се крие въ пѣсеньта „Богъ е Любовь“ ? Обаче, който пѣе, и който слуша, трѣбва да има разбиране. Когато пѣятъ хорово, всички гласове трѣбва да се сливатъ, като че ли единъ пѣе. При това положение и пѣвцитѣ, и слушателитѣ ще се забравятъ. Въ самозабравата, именно, се крие лѣчебното действие на музиката. Ако можете да пѣете така, вие лесно ще се справяте съ мѫчно- тиитѣ и страданията си. Дойде ли при васъ една скръбь или едно страдание, вие ще запѣете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети, и на нея ще запѣете и ще я стопите.

Сега вие четете Соломона. Какво се ползувате отъ него? Споредъ мене, най-малкото, което можете да придобиете отъ него, е да опредѣлите мѣстото, додето сте стигнали.

„Пази ногата си, когато отивашъ въ дома Божи; и приближи повече да слушашъ, нежели да принасяшъ жертва на безумни, които не знаятъ, че струватъ зло“.(—1 ст.).—Отъ този стихъ се вижда, че Соломонъ е започналъ да разбира практическата страна на живота, макаръ и да е още въ началото. Въ последнитѣ глави на Еклисиастъ той прониква по-дълбоко въ живота.

Една отъ мѫчнотиитѣ, на която се на- тъкватъ всички хора, е тази, че въ всѣки човѣкъ виждатъ отрицателната му страна. За да се справите съ тази мѫчнотия, мислете и за себе си, и за ближнитѣ си, че сте такива, каквито трѣбва да бѫдете. Затворете очитѣ си за отрицателното и гледайте на положителнитѣ чърти. — Ама човѣкъ не може да не грѣши. — Съгласенъ съмъ съ това, но прибавямъ: Човѣкъ не може и да не изправя погрѣшкитѣ си. Щомъ грѣши, той може да изправя погрѣшкитѣ си. Въ изправяне на погрѣшкитѣ се заключава придобивката на деня. Въ изправяне на по-грѣшкитѣ, човѣкъ влиза въ радостьта на живота. Ако не изправя погрѣшкитѣ си, той влиза въ областьта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрѣшка води къмъ втора, трета, четвърта и т. н. Изправянето на погрѣшкитѣ, обаче, води къмъ радостьта и веселието, къмъ свѣтлината на живота. Силата на човѣка се заключава въ изправяне на погрѣшкитѣ. Такъвъ човѣкъ радва духа и душата си. Както бързо грѣши, така бързо човѣкъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Срѣщате човѣкъ, когото не обичате, не можете да го търпите. Още въ първия моментъ искате да направите нѣщо, съ което да го сразите. Вие сте сгрѣшили вече въ мисъльта си. Спрете се сега, и изправете погрѣшката още въ мисъльта си, докато не се е проявила на физическия свѣтъ. Кажете си: Азъ не мога да търпя този човѣкъ, но Богъ го търпи и обича. Щомъ Богь го търпи, и азъ ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и азъ ще престана да го търпя. При това, нека си представя, че въ този моментъ нѣкой човѣкъ не може да ме търпи. Трѣбва ли да ме сразява ? Както той ме търпи, така и азъ мога да търпя онзи, когото не обичамъ.

Следователно, ако направишъ една по- грѣшка, изправи я веднага. Не губи време съ плачъ и вайкане: защо си я направилъ, какво ще мисли Богь за тебе, какво ще кажатъ хората и т. н. Хората сѫ ученици, тѣ не сѫ свършили още учението си. Щомъ е така, не взимай примѣръ отъ тѣхъ. Тѣ сѫ несъвършени още, не могатъ да се произнасятъ за твоитѣ постѫпки. Обаче, ако държишъ за мнението на Бога, на съвършенитѣ сѫщества, това е другъ въпросъ. Като се рѫководишъ отъ тѣхното мнение, ти влизашъ между тѣхъ, като въ баня, да се кѫпешъ. Като направишъ една погрѣшка, веднага ще отидешъ на банята да се окѫпешъ. — Ама днесъ се кѫпахъ три пѫти. — Прекалилъ си, пази се да не стане нужда и отъ четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумнитѣ сѫщества. Позволено е на день да се прави само една баня. Една погрѣшка на день — една баня. Колко бани сѫ нуждни на болния? — Една на день му е достатъчна. — Съ теллякъ, или безъ теллякъ! — Зависи, отъ колко време не си се кѫпалъ. Ако отдавна не си ходилъ на баня, теллякътъ е на мѣсто. Но ако всѣки день правишъ бани и викашъ теллякъ, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човѣкъ подъ рѫката на телляка. Какво нѣщо е теллякътъ ? — Морализаторъ. Въ религиознитѣ общества има много телляци. Едва се освободишъ отъ единъ, срещне те втори и казва: Чакай, азъ съмъ по-добъръ майсторъ отъ него — и започва да те трие. После дохожда втори, трети, а ти се намирашъ въ ужасъ, не знаешъ, какъ да се освободишъ. Попаднешъ ли веднъжъ не охлузи кожата ти, нѣма да те пусне. Спасението е въ това, втори пѫть да не го викашъ. Щомъ си опиталъ единъ, втори пѫть потърси другъ, чиято сила не познавашъ. На ония, които си опиталъ, тури знакъ, да не попадашъ втори пѫть подъ ржката имъ.

 Като ученици, вие трѣбва да пазите следното практическо правило: най-много по единъ теллякъ на день. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроцитѣ си, намалявайте броя на телляцитѣ до 52, по единъ на седмицата. Следъ това спрете на числото 12 — по единъ на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото имъ, докато стигнете до единъ теллякъ годишно. Най-после се освободете и отъ него. Човѣкъ може да живѣе и безъ телляци. Въ каквото общество и да влѣзете — религиозно, духовно, научно — пазете се отъ телляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тѣхната роля.

И тъй, за да избѣгвате мѫчнотиитѣ, или да се справяте разумно съ тѣхъ, дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ обича всички хора. Като мислите така, вложете любовьта въ сърдцето си и работете съ нея. Обичайте хората и не имъ отнемайте това, което не можете да имъ дадете. Срещнете ли нѣкой радостенъ човѣкъ, не го ограничавайте, не му отнемайте радостьта. Виждате, че нѣкой яде сухъ хлѣбъ. Не му казвайте, че е нещастенъ; не го изку-шавайте съ вашата пишна храна. Стомахътъ му не може да издържа. Сухиятъ хлѣбъ е за предпочитане предъ пишната храна, която разваля стомаха. Единъ старъ възгледъ, който внася радость въ душата ти, е за предпочитане предъ единъ новъ, за който не си готовъ и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Богъ ти е далъ. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момъкъ и на младата мома.

Не разваляй благото на възрастния човѣкъ. Не разваляй благото на стария човѣкъ. Въ това се заключава философията на живота.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

20. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 10. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.