Jump to content

1935_02_24 Съучастници въ благата


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Съучастници въ благата

Размишление.

Ще прочета 3. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава виждаме, че Соломонъ застѫпва само физическия свѣтъ. Той не е дошълъ още до духовния и до Божествения свѣтъ, вследствие на което е засегналъ само една трета отъ истината. Той счита, че най- важното нѣщо на земята е яденето и пиенето, но не е разбралъ смисъла на яденето и пиенето, не е разбралъ, какъ трѣбва човѣкъ да яде и да пие. Соломонъ трѣбваше да живѣе въ времето на Христа, да разбере, какво означава хлѣбътъ.

„Има време за всѣко нѣщо.“ Така започва трета глава отъ Еклисиастъ. Времето е величина, която има отношение къмъ физическия свѣтъ. Значи, въ тази глава се говори изключително за физическия свѣтъ. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бѫде нито добро, нито лошо.

То само хроникира нѣщата, както фотографията отпечатва образитѣ. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нѣщата си ставатъ независимо времето, и образитѣ си сѫществуватъ независимо отъ фотографията.

Човѣкъ е причина, времето да отбелязва добритѣ и лошитѣ работи. Той става причина да отпечатва фотографията правитѣ и криви образи. „Има време за всѣко нѣщо, и срокъ за всѣка работа подъ небето.“ (— 1 ст.).

„Време за раждане и време за умиране“. (—2 ст.). Има ли нѣщо лошо въ умирането и въ раждането? Раждането и смъртьта сѫ два процеса, които се извършватъ постоянно въ живота. Човѣкъ става слуга — ражда се. Следъ време господарьтъ му го уволнява — умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртьта — уволняване отъ службата. Докато слугува, човѣкъ печели; щомъ напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли сѫщото и блудниятъ синъ? Докато бѣше при баща си, той бѣше недоволенъ отъ положението си, защото нищо не печелеше. Единъ день той каза на баща си: Татко, дай ми дѣла, който ми се пада. Искамъ да отида въ чужбина, да обиколя широкия свѣтъ, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съмъ научилъ и придобилъ. Баща му отговори: Синко, ето дѣла ти. Вземи, каквото ти се пада, и иди въ свѣта да работишъ, да забогатѣешъ. Той каза на баща си, че отива въ свѣта, да се научи да слугува, но не изпълни думитѣ си. Като влѣзе въ широкия свѣтъ, той си каза: Нека първо да си поживѣя, да си поямъ и попия, а следъ това ще слугувамъ. Той направи сѫщата погрѣшка, каквато Соломонъ направи, и се върна при баща си окѫсанъ, босъ и разочарованъ отъ живота. Той пакъ научи много нѣща, но по отрицателенъ пѫть.

Повечето хора днесъ повтарятъ погрѣшката на блудния синъ. Едва ставатъ отъ сънь, тѣ започватъ да мислятъ за ядене и пиене. Като се наядатъ и напиятъ, тогава започвать да работятъ, тогава търсятъ господари, на които да слугуватъ. И блудниятъ синъ яде и пи, разпилѣ всичкото си богатство, и когато оголѣ, когато изгуби всичко, отиде та се представи на единъ господарь за слуга. Като го видѣ, господарьтъ си каза: Този слуга не е за нищо, освенъ за свинарь. Той не е достоенъ даже и за рожковитѣ, които свинетѣ ядатъ. Жалъкъ и окаянъ бѣше видътъ на блудния синъ, за което  господарьтъ му едва можа да го направи свинарь. Като видѣ отрицателната страна на живота, блудниятъ синъ се замисли върху положението си и каза: Тукъ, при този господарь, не мога да ямъ даже отъ рожковитѣ, съ които свинетѣ се хранятъ. Баща ми има много слуги, които ядатъ и пиятъ изобилно.

При баща си, и азъ бѣхъ добре облѣченъ и нахраненъ. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгрѣшихъ и предъ небето, и предъ земята, не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, но приеми ме като слуга. Искамъ да ти слугувамъ, да бѫда единъ отъ последнитѣ ти слуги. Азъ мислѣхъ, че при тебе е лошо, но видѣхъ, че въ свѣта е още по-лошо.

Ще кажете, че това е било въ времето на Христа. Това е било и преди Христа, и въ Негово време, но то става и днесъ. И досега още блудниятъ синъ съществува. Много промѣни сѫ станали и ставатъ на физическия свѣтъ, но свѣтътъ още не се е измѣнилъ. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влѣзе вътре. Щомъ влѣзе, то започва да се оглежда на тукъ-натамъ, да види, какво може да задигне. Задигне нѣщо за ядене и веднага излиза вънъ, да не го биятъ. Много хора постъпватъ като животнитѣ. Щомъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, гледатъ да задигнатъ нѣщо и да бѣгатъ вънъ.

Ще кажете, че това съ апаши. Не е важно, какъ ще ги наречете. Важно е, че апашътъ се шири въ свѣта и гледа да вземе нѣщо, било отъ материалния, било отъ духовния или отъ Божествения свѣтъ. Днесъ апашътъ краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, дето срѣщате стражари на всѣка крачка. Днесъ всѣки човѣкъ е стражарь на себе си. Всѣки се пази да не го обератъ, да не му откраднатъ нѣщо.

Следователно, ако ставатъ кражби въ всички свѣтове, това не значи, че трѣбва да считаме тѣзи нѣща за нормални. Засега свѣтътъ представя голѣма болница. Това не значи, че болеститѣ, лѣкаритѣ и лѣкарствата съ нормални нѣща. Тѣзи нѣща съ нормални само за единъ неорганизиранъ свѣтъ, но не и за организиранитѣ свѣтове. Организиранитѣ свѣтове изключватъ всички аномалии: болест, смърть, кражби, омраза, зависть, съмнение и т. н. Ще кажете, че безъ болници не може. — За неорганизирания свѣтъ е така. Въ този свѣтъ болницитѣ сѫ благо за болнитѣ. Докато има болни, ще сѫществуватъ и болници, и милосърдни сестри, и лѣкари. Щомъ болниятъ оздравѣе, веднага излиза отъ болницата и се отказва отъ лѣкари, отъ лѣкарства отъ слуги и отъ милосърдни братя и сестри. — Ама добре е да полежи човѣкъ известно време въ леглото си и да му помагатъ лѣкари и милосърдни сестри. Той самъ си знае, колко му е добре, но какво ще прави — другъ изходъ нѣма.

Единъ гръцки свещеникъ опѣвалъ единъ умрѣлъ и, като исо, често повтарялъ: И - и - и-и. Единъ турчинъ срещналъ процесията и си казалъ: И - и - и — на тебе ти е добре, но питай умрѣлия, той ще ти каже, какво е положението му. На турски езикъ припѣвътъ „и - и - и“ означава „добре е“. Значи, за свещеника е добре, но важно е, колко е добре за умрѣлия.

Като описва живота си, Соломонъ се мѫчи да даде едно опредѣление за него. Въ това отношение той прилича на малкото дете, което постѫпва въ първо отдѣление и започва да учи буквитѣ. Като научи една-две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си, какво е научило. Следъ това разказва приказки, които чуло отъ учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много нѣща. Въ сѫщность, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човѣкъ съ изучването на буквара ? Много има да учи човѣкъ, докато разбере смисъла на живота и даде истинско опредѣление за него.

Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото.“ (— 2 ст.). — Това сѫ естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плодъ; ако лозето не дава плодъ, той го изкоренява. Соломонъ минава за мѫдрецъ, но на физическия свѣтъ и казва, че повече отъ това знание, което е придобилъ, никой не може да придобие. Той има предъ видъ житейското знание.

„Видѣхъ, прочее, че нѣма по-добро, освенъ да се весели човѣкъ въ дѣлата си. Понеже, кой ще го доведе, за да види онова, което ще бѫде следъ него?“ (— 22 ст.). — Тукъ се говори за утрешния день, т. е. деньтъ на бѫдещето. Този день се познава отъ настоящето. Нѣкой иска да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ смъртьта. Докато се ражда и умира, човѣкъ не може да знае бѫдещия си животъ. Раждането подразбира цаняване на човѣка за слуга при нѣкой господарь, а умирането—увол-няването му. Какво придобива човѣкъ съ по-стоянното цанене и уволняване ? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи отъ живота, човѣкъ иска да умре. Щомъ му домилѣе живота, пакъ се ражда. Да се раждашъ отъ умиление за живота и да умирашъ отъ отегчаваме отъ живота, това не е никакво разрешаване на въпроси- тѣ. Жената казва, че и дотегнало да гледа мѫжа си безъ работа. Мѫжътъ казва, че му дотегнало да гледа жена си, да стои праздна, и слуги да и работятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да заминатъ за онзи свѣтъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Мѫжътъ и жената сѫ отегчени единъ отъ другъ искатъ да се освободятъ, всѣки да се прояви свободно. Какво ще направи мѫжътъ или жената, ако не могатъ да се търпятъ взаимно? Тѣ не могатъ да се търпятъ единъ другъ, а мечтаятъ да оправятъ свѣта. Каже ли мѫжътъ, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голѣма грѣшка, която мѫчно може да изправи. — Защо? — Защото има предъ видъ друга жена. Той мисли, че втората жена ще бѫде по-добра отъ първата. Въ сѫщность, каквато е първата, такава е и втората. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е, като се е свързалъ веднъжъ, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човѣкъ се жени и развежда, безъ да мисли сериозно по този въпросъ, той изпада въ смѣшно положение.

Синътъ на единъ турски бей, младъ, кра- сивъ момъкъ, минавалъ между хората за уменъ човѣкъ. Като го срѣщали по улицитѣ добре облѣченъ, свободенъ и напетъ, всички го наричали „князъ на князетѣ.“ По едно време той решилъ да се годи. Като се годилъ, всички се произнесли за него: Сега е близо до хората. — Чакай да се оженя — казалъ той. — Сега е наредъ съ хората. Оженилъ се, но следъ време решилъ да напусне жена си. Така станалъ за посмѣшище на свѣта. Значи, човѣкъ започва отъ положението „князъ на князетѣ“ — най-хубавото състояние въ свѣта и най-после става за посмѣшище на хората. Да се годи човѣкъ, това значи, да съзнае, че му липсва нѣщо. Момъкътъ и момата съзнаватъ, че имъ липсва нѣщо и, като не могатъ да го намѣрятъ другаде, тѣ го търсятъ единъ въ другъ. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момъкъ и мома се обичатъ, но лошото е, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи.

Представете си, че момъкът и момата сѫ двата крака на човѣка. Докато сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, човѣкъ не може да ходи. Щомъ се събератъ заедно, тѣ носятъ тѣлото, човѣкъ ги управлява. Той изнася ту дѣсния кракъ напредъ — момъка, ту лѣвия — момата, и върви, движи се. Значи, момъкътъ и момата могатъ да бѫдатъ щастливи, докато се подчиняватъ на главата, т. е. на върховната сила. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кой отъ двамата да управлява, животътъ имъ се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпроситѣ. Затова казваме, че на земята нѣма щастие. Физическиятъ свѣтъ показва, докѫде е достигналъ всѣки човѣкъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и прави, единъ день ще бѫде изложено предъ разумния свѣтъ, да си даде всѣки мнението, кой какво е направилъ. Като се свърши изложбата, всѣки ще си вземе своитѣ картини, да ги изучи, да разбере, какво е постигналъ и какво не е могълъ и да продължи оттамъ, додето е стигналъ. Човѣкъ ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявитѣ на умствения, на духовния и на физическия свѣтъ. Същевременно, той трѣбва така да различава мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, че да знае отде иде дадена мисъль, или чувство — отъ низшия или отъ възвишения свѣтъ.

Щомъ ги различава, той нѣма да изпада въ заблуждения и противоречия.

„Видѣхъ труденето, което даде Богъ на человѣческитѣ синове, за да се трудятъ въ него“. (—10 ст.).

Направи всѣко нѣщо хубаво на времето му. (—11 ст.). — И това се отнася до физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ хубави на времето му. Човѣкъ е здравъ до известно време, после се разболява. Докато е младъ, човѣкъ е красивъ; като остарѣе, губи красотата си. И свѣта положи въ тѣхнитѣ размишления, безъ да може человѣкъ да издири отначало до конецъ дѣлото, което е Богъ направилъ. (— Пет.). — Какъ може човѣкъ да издири и разбере дѣлата, които Богъ е направилъ? — За да разбере това, той трѣбва да мине отъ физическия свѣтъ въ духовния, отъ духовния — въ умствения. Следъ като обходи тѣзи свѣтове, той ще влѣзе най-после въ Божествения свѣтъ и тамъ ще издири, т. е. ще разбере дѣлата, които Богъ е направилъ. Божествениятъ свѣтъ наричаме още причиненъ, т, е. свѣтъ на причини и последствия, на съотношение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ.

И тъй, първата задача на човѣка е да се освободи до известна степень отъ своята лич- ность. Когато даде предимство на своята лич- ность, човѣкъ мисли, че е свободенъ, че може да прави, каквото иска. За да бѫде свободенъ на физическия свѣтъ, той трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и силенъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ богатство. Ако искате да бѫдете свободни на земята, непремѣнно трѣбва да бѫдете богати. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е духовно богатъ. Щомъ е духовно богатъ, той не търси материално богатство. Въ противенъ случай той непремѣнно трѣбва да бѫде материално богатъ. На земята не можешъ да ходишъ босъ и голъ — климатическитѣ условия не позволяватъ това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представя благоприятно условие. То дава възможность на разумния и съзнателенъ човѣкъ да реализира своитѣ желания, а сѫщевременно да помага и на ближнитѣ си.

За да бѫде богатъ, здравъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисълъ да бѫдешъ богатъ, но, ако богатството ти бѫде благо за цѣлото човѣчество; има смисълъ да бѫдешъ здравъ и силенъ, за да помагашъ на ближнитѣ си; има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но, ако приложишъ своята ученость за доброто на цѣлото човѣчество. Ще кажете, че и безъ учени хора може. Не може безъ учени. Когато нѣкой казва, че може и безъ учени, той говори така, защото самъ не е ученъ. Той иска всички хора да бѫдатъ като него. Ученитѣ пъкъ подържатъ, че човѣкъ трѣбва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Нѣ-кои се обиждатъ отъ тѣзи думи и питатъ: Само ученитѣ ли могатъ да работятъ? Всички хора могатъ да работятъ, но работата на ученитѣ е по-ползотворна. Не само ученитѣ работятъ добре, но и ония, които иматъ опитность.

Единъ старъ конь каралъ кола, натоварена съ грънци. Той вървѣлъ бавно, понеже знаелъ, че грънцитѣ лесно се чупятъ. Това той научилъ отъ опитъ. Много пѫти господарьтъ му го билъ, докато придобие тази опитность. Както теглѣлъ колата, на пѫтя го срещналъ младиятъ конь на господаря му, който го запиталъ: Братко, защо вървишъ толкова бавно ? Я се опитай да ускоришъ хода си, да стигнешъ по-скоро у дома. — Не мога, така сѫ ме учили. — Дай на мене колата. — Щомъ искашъ, опитай. Стариятъ конь се разпрегналъ и оставилъ младия да го замѣсти. Младиятъ конь веднага започналъ да тича, но изпочупилъ всички грънци. Като видѣлъ, каква пакость причинилъ, господарьтъ му го набилъ добре — далъ му първия урокъ. — Чудно нѣщо — казалъ младиятъ конь на другаря си: Никога не бѣхъ носилъ такъвъ товаръ. Втори пѫть ще зная, какъ се каратъ грънци.

Коньтъ представя човѣкъ, който кара своитѣ мисли, чувства и желания. Ако не знае, какъ да ги кара и бърза да ги занесе до опредѣленото мѣсто, той ще ги изпочупи още по пѫтя и после ще получи наказание отъ господаря си. За да не чупишъ грънцитѣ, трѣбва да вървишъ полека, спокойно и внимателно. — Ама азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Щомъ си нещастенъ, това показва, че си още младъ, буенъ конь, който чупи грънцитѣ на господаря си. — Какъ ще се освободимъ отъ нещастията и страданията ? — Като научите уроцитѣ си. Докато ученикътъ отъ първо отдѣление не научи материала, който му е предаденъ, не може да мине въ второ отдѣление. Докато ученикътъ отъ второ отдѣление не мине предвидения материалъ, не може да влѣзе въ трето отдѣление и т. н. — Не може ли по другъ пѫть ? — Не може. Опредѣлено е на човѣка, по какъвъ пѫть трѣбва да мине. Като научи уроцитѣ, които му сѫ предадени като на човѣкъ, той трѣбва да мине въ по-висока фаза, да изучава уроцитѣ на ангелитѣ — да стане ангелъ.

И до днесъ още всички ангели не сѫ научили уроцитѣ си, поради което се дѣлятъ на две категории: ангели на свѣтлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движатъ въ абсолютна свѣтлина и подържатъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за окрѫжаващитѣ, а после за тѣхъ. Втората категория ангели се движатъ въ свѣтлина само за себе си, а другитѣ оставятъ въ тъмнина. Затова, именно, тѣ казватъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за тѣхъ, а после за окрѫжаващитѣ. Когато нѣкой ангелъ на свѣтлината слѣзе на земята, той изпада въ голѣми противоречия. Докато билъ на небето, той мислилъ, че хората живѣятъ добре, като тѣхъ. За да научи тѣхния животъ, даватъ му билетъ за земята, опредѣлятъ му единъ грѣшенъ човѣкъ, да се грижи за него, но, въ края на краищата, се вижда въ чудо. Ангелътъ му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понѣкога, че при усилена работа, ангелътъ не може да повдигне човѣка, върху когото работи, и заминава за небето, съ мисъльта, втори пѫть да дойде да му помогне. Ако другаритѣ му го питатъ, какъвъ е животътъ на земята, той отговаря : Слѣзъ, самъ да го опиташъ. Като слѣзешъ, ти ще научишъ такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.

Сега, колкото и да ви се говори, вие нѣма да чуете цѣлата истина. Това сѫ само обяснения, които ще ви помогнатъ да разберете поне отчасти състоянието, въ което се намирате. Запримѣръ, срѣщате богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, всичко има на разположение, но е недоволенъ отъ живота.—Защо ?—Липсва му нѣщо. Такова е положението на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора сѫ недоволни отъ живота си и сѫ готови да се самоубиятъ. Ето, и Толстой, великъ философъ, изпада въ отчаяние. И той търси начинъ за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломона има нѣщо общо. Нѣкой го наричатъ руския Соломонъ. Въ първо време той изправяше погрѣшкитѣ по соломоновски, но после намѣри правиленъ начинъ за изправянето имъ и каза: Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ!

Питамъ: какъ ще разрешите въпроситѣ си? Ще кажете, че, ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христа. Обаче, какво означаватъ думитѣ „отиване при Христа“ ? Само онзи може да отиде при Христа и да стане едно съ Него, който има мисли и чувства като Христовитѣ. Който има разположение на духа като Христа. Вънъ отъ тѣзи нѣща, човѣкъ и на този, и на онзи свѣтъ не може да разреши правилно задачитѣ си. Искате ли да разрешите задачитѣ си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалитѣ на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христа по обикновенъ начинъ, вие сте на кривъ пѫть. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човѣка можете да се приближите по обикновенъ начинъ, но при Христа не можете. Докато гледате на хората като на мѫже и на жени, никакво разбирателство между васъ не може да сѫществува. Съединете всички мѫже и жени въ едно цѣло, за да разберете себе си, да разберете и човѣка. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно подъ друго, теглите чърта и започвате да ги събирате. Подъ чъртата написвате общия сборъ и получавате само едно число — тѣхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цѣло, вие можете да разрешите всички въпроси.

Днесъ много се проповѣдва на хората, но въпрѣки това, тѣ пакъ се намиратъ въ противоречия. — Защо? — Защото проповѣдитѣ не разрешаватъ всички въпроси на живота. Запримѣръ, земедѣлецътъ събира житото си въ чували и го занася въ дома си. Тамъ той изсипва житото въ хамбара, а чувалитѣ остава вънъ, изпразнени вече. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да протестиратъ и питатъ, какво стана съ житото, т. е. съ тѣхното съдържание. Ако земедѣлецътъ е разуменъ, ще дойде при празднитѣ чували и ще имъ каже, че всѣко живо сѫщество трѣбва да се пожертвува въ полза на цѣлото, на общото благо. Докато не поз-нава закона на жертвата, човѣкъ не може да разреши противоречията въ живота си.

И тъй, когато се обезсърдчите, помнете, че сте на физическия свѣтъ и се намирате въ положението на празенъ чувалъ, на който житото е изсипано въ общата житница на живота. Житото, което е било въ васъ, не е ваша собственость. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди васъ, добри и трудещи, сѫ работили заедно. Тѣ сж го турили въ вашия чувалъ временно, съ условие когато имъ потрѣбва  да го взиматъ. Трѣбва ли да се обезсърдчавате отъ това ? Каква полза ще имате, ако държите житото въ чувалитѣ си съ години ? По-добре е да го пожертвувате, да го дадете на добрия и разуменъ земедѣлецъ да го изсипе въ хамбара си, тамъ да презимува, за да може рано на пролѣть да го посѣе на нивата, да се ползува отъ него цѣлото човѣ- чество. Щомъ сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте отъ зебло, конопъ или друга нѣкаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизатъ въ ума и въ сърдцето ви, сѫ чужди. Щомъ е така, не ги задържайте, но ги посѣйте на нивата, да се ползуватъ мнозина отъ тѣхъ, а не само единъ човѣкъ. Между мислитѣ, чув-ствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има движение. Ако останатъ на едно мѣсто, тѣ ще мухлясатъ и ще се вгорчатъ. Движението подразбира прилагане. Безъ прилагане капиталътъ остава мъртавъ.

Като ви говоря така, азъ не разрешавамъ въпроситѣ, но и не казвамъ, че всичко е суета. Думата „суета“ е образувана отъ три срички: су - е - та. Сричката „су“ на турски означава вода. Значи, водата е важна, като носитель на живота. За новороденото дете пъкъ млѣкото е носитель на живота. Детето приема наготово млѣкото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е въ реалностьта на живота. Щомъ майка му престане да му дава готова храна, то влиза въ суетата на живота. Къмъ частичката „су“ се прибавятъ и останалитѣ срички „е-та“. Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си. Като ученици, вие трѣбва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете отъ философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, каквото имате, ще го изгубите. Ако днесъ сте християнинъ, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българинъ, ще изгубите българщината; ако сте богатъ, ученъ, силенъ, ще изгубите и богатството, и ученостьта, и силата си. — Защо? — Защото на онзи свѣтъ нѣма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свѣтъ има души, които служатъ на Бога отъ любовь. Тамъ нѣма християни, будисти, мохамедани, брамини. Тамъ нѣма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Тамъ ученитѣ хора се различаватъ коренно отъ ученитѣ на земята. Тѣ носятъ въ себе си положителната наука на любовьта. Тамъ нѣма богати хора, както на земята, да разполагатъ съ пари, съ имоти, съ файтони и автомобили. На онзи свѣтъ богатъ е само онзи, който е вѫтрешно богатъ и разполага съ добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свѣтъ, всѣкакъвъ споръ престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, кѫщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живѣете като последенъ беднякъ. Това е философията на Соломона. Който живѣе споредъ тази философия, въ края на краищата ще оголѣе, ще остарѣе и ще каже: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И затова, докато дойде този день, той си казва: Щомъ съмъ дошълъ на земята, ще ямъ и ще пия, да зная поне, че се наживѣхъ. Така е казалъ и Соломонъ, но това показва, че и той не е разбралъ дълбокия смисълъ на яденето. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Следователно, яденето има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото внася въ него живота. Вънъ отъ това разбиране, яденето става причина за престъпленията въ свѣта. То заробва и ограничава човѣка. Гледате, какъ детето, за да открадне една-две ябълки отъ дървото на съседа си, прибѣгва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълкитѣ и бѣга. Следъ това пѫдарьтъ го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпроситѣ, нито боятъ изправя хората.

Дръжте въ ума си мисъльта, че свѣтътъ не може да се оправи по отрицателенъ пѫть. Ще кажете, че писателитѣ и поетитѣ пишатъ хубави книги, съ които изправятъ хората. Ще кажете, че ученитѣ правятъ открития, съ които помагатъ на народа си.

Да, писателите пишатъ книги, но и тѣ сами не сѫ изправни. Ученитѣ правятъ открития, съ които иматъ предъ видъ благото само на своя народъ. Тѣ помагатъ на народа си, а избиватъ другитѣ народи. Това не е истинско изобретение. Свѣтътъ така не се изправя. Ние признаваме само онѣзи изобретения, които представятъ благо за цѣлото човѣчество. За да се изправи животътъ на хората, всѣки човѣкъ трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мѫчно се изправятъ, защото помнятъ повече злото и пакоститѣ, отколкото добринитѣ, които едни на други си причиняватъ. — Защо е така ? — Защото днесъ злото, лошитѣ мисли и чувства, пуснати въ обръщение, сѫ повече отъ добритѣ, които, въ сѫщность, сѫ по-многобройни, но сѫ въ запасъ. Тѣ чакатъ времето на своето проявяване. Сегашнитѣ хора говорятъ за вѣра, безъ да я прилагатъ. Тѣ говорятъ за любовь, за изпълнение на волята Божия, безъ да я изпълняватъ. Има смисълъ да говори човѣкъ за любовь, за изпълнение волята на Бога но ако е готовъ да приложи всичко това. Нѣма ли тази готовность и този стремежъ, думитѣ му оставатъ напраздно.

Въ една американска църква, въ която проповѣдвалъ знаменитиятъ проповѣдникъ Спърженъ, се събрали най-богатитѣ членове, да търсятъ начинъ, какъ да помогнатъ на своитѣ бедни братя. Повечето отъ тѣхъ изказали мнение да се обърнатъ къмъ нѣкой богати хора въ града, да поискатъ отъ тѣхъ помощь. Като изслушалъ мнението на всички, Спърженъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Господа? Защо трѣбва да Го молимъ да отваря сърдцата на богатитѣ хора въ града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, азъ давамъ една голѣма сума. Ако всѣки отъ васъ даде нѣщо, ние ще задоволимъ своитѣ бедни членове. Всички присѫтствуващи удобрили съвета на Спържена и въ нѣколко часа имали на разположение значителна сума.

Сега и на васъ казвамъ: Когато се яви нужда да помогнете на нѣкого, не търсете помощьта отвънъ. Вижте, дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете, ще му помогнатъ и другитѣ. Очаквате ли само отвънъ помощь, нищо нѣма да получите. Много мѫже и жени сѫ взели кривъ пѫть въ живота си, само по причина на безучастието, което близкитѣ имъ проявяватъ къмъ тѣхъ. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърдчите, да се убеди, че не е самъ въ живота си.

Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, казватъ, че животътъ имъ билъ тежъкъ. — Защо е тежъкъ животътъ имъ? — Защото никой не ги обичалъ, никой не зачиталъ направеното отъ тѣхъ добро. Споредъ мене, тѣ искатъ много. Какво добро може да направи човѣкъ? Преди всичко, правенето на добро е достояние на Бога. Че си далъ една дреха на нѣкого, или че си му купилъ една книга, това още не е добро. Да дадешъ животъ на човѣка, както и всички условия за живѣене, това е добро. Обаче, само Богъ може да направи това добро. Въпрѣки това, Той никога не казва, че хората не сѫ признателни. — Защо не се оплаква отъ хората ? — Защото не очаква благодарностьта имъ, т. е. не очаква да Му се плати. Ако хората сѫ признателни и благодарни, това е за тѣхното повдигане и облаго-родяване. Въпрѣки голѣмитѣ грижи, съ които човѣкъ е обиколенъ, въ края на краищата, той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората сѫ лоши. — Какво искашъ сега ? — запитва го Богъ. — Искамъ да придобия живота си отново. — Какво научи на земята ? — Разбрахъ, че най-ценното нѣщо, което има човѣкъ, е животътъ. Искамъ пакъ да се върна на земята, да изправя погрѣшкитѣ си и да живѣя добре.

Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате презъ една гора. Вѣтърътъ вѣе, клонетѣ на дърветата се люлѣятъ. Единъ клонъ ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонътъ ви ударилъ и се сърдите. На кого се сърдите? Трѣбваше да бѫдете внимателни, да знаете, какъ се ходи въ гора, между дървета. Вината е въ васъ, а не въ клона, който самъ е блъсканъ отъ вѣтъра. Днесъ вѣтърътъ люлѣе и блъска не само клонетѣ, но и хората. Тѣ се блъскатъ едни други и после търсятъ вината вънъ отъ себе си. Вѣтърътъ вѣе — има малка вина за блъскането на клонетѣ и на хората, но хората иматъ възможность да не се подаватъ на вѣтъра. Като стоятъ на по-голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ никога нѣма да се блъскатъ. Щомъ сѫ близо, блъскането е неизбѣжно. Божествено ли е, когато хората се блъскатъ и мушкатъ помежду си ? Седнали нѣколко души на една маса, да ядатъ и пиятъ заедно, а постоянно се мушкатъ. Това е човѣшки порядъкъ, а не Божественъ. Докато хората се мушкатъ, блъскатъ, обиждатъ, всѣкога ще има плачъ, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи, като се говори на хората и се изнасятъ погрѣшкитѣ имъ, тѣ сѫ недоволни. Които не правятъ тѣзи погрѣшки, радватъ се и сѫ доволни. Когато едни хора се радватъ, а други — скърбятъ, ако сѫ разумни, тѣ могатъ да си помагатъ взаимно: радостнитѣ ще помагатъ на скърбещитѣ. Ако не сѫ разумни, тѣ се отдалечаватъ едни отъ други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачатъ; радвайте се, когато всички се радватъ. Радоститѣ и скърбитѣ криятъ въ себе си известни блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако човѣкъ скърби и не се ползува отъ благото, което скръбьта носи, той нищо не е придобилъ; ако се радва и не се ползува отъ благото, което радостьта носи, пакъ нищо не е придобилъ.

Сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ предъ видъ да ви направя съучастници въ благата, отъ които азъ се ползувамъ. Понеже пия чиста планинска вода, азъ искамъ да ви заведа при извора, и вие да пиете отъ тази вода. Щомъ ожаднѣете, азъ ще ви заведа при извора, да пиете отъ неговата вода и да благодарите. Всѣки трѣбва да се стреми да стане съучастникъ въ Божиитѣ блага. Постигне ли това, той трѣбва да направи и ближнитѣ си съучастници въ благата, които му сѫ дадени въ живота. Следователно, добро е онова дѣло или онази постѫпка, чрезъ която вие можете да направите ближнитѣ си съучастници въ благата, които ви сѫ дадени. Отъ своя страна, и тѣ трѣбва да ви направятъ съучастници въ своитѣ блага.

И тъй, да проявите доброто въ себе си, като направите ближнитѣ си съучастници въ своитѣ блага, това е втора стѫпка на живота, за която Соломонъ говорилъ. Това значи, да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не можешъ да сподѣлишъ благата си съ своя ближенъ, ти не го обичашъ. Иначе, каквото и да говорите за любовьта, това сѫ праздни думи. Когато слѣзе на земята, Христосъ искаше да сподѣли съ хората благата, въ които живѣеше. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ работи въ това направление, именно, да направи хората съучастници въ благото, въ което Той живѣе, а не да ги обърне къмъ Бога. Обръщането на човѣка къмъ Бога произтича отъ отношенията на хората единъ къмъ другъ. Ако отношенията между тѣхъ сѫ правилни, и всѣки е готовъ да сподѣли благата си съ своя ближенъ, само по себе си, по естественъ пѫть, човѣкъ ще се обърне къмъ Бога. Тъй щото, не мислете, че можете да обърнете човѣка къмъ Бога, ако не сте готови да го направите съучастникъ въ своето благо, кол- кото малко и да е то. — Ама трѣбва да помислимъ за себе си, да си хапнемъ и пийнемъ. Ти бѫди готовъ да пожертвувашъ своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате отъ това, да направите ближния си съучастникъ въ своитѣ блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, съ разположение.

Като казвамъ, че трѣбва да направите ближнитѣ си съучастници въ най-малкото благо, съ което разполагате, това не значи, че трѣбва да се отворите безогледно къмъ тѣхъ. Сподѣлете съ своитѣ ближни всичкитѣ си блага и не се страхувайте отъ нищо. Успѣете ли въ това, вие ще придобиете малка свѣтлинка, която ще внесе новото въ васъ. Това значи втичане или вливане на Божествената вълна въ човѣка. Благото на всѣки човѣкъ представя малки изворчета отъ невидимия свѣтъ, чрезъ които идатъ Божественитѣ блага и се втичатъ въ душата на човѣка. Като знаете това, отворете тѣзи изворчета къмъ своитѣ ближни, за да потекатъ Божиитѣ блага и къмъ васъ, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станатъ съучастници въ вашитѣ блага, толкова повече се увеличаватъ тѣ, и вие ставате съучастници въ общитѣ блага на живота.

Това, което днесъ ви проповѣдвамъ, е проста философия, която мъчно се прилага.

Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по себе си, ще изчезнатъ, животътъ ви ще влѣзе въ нова форма, и вие ще кажете:

Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, заслужава човѣкъ да служи на Бога. Само при това положение има смисълъ да бѫде човѣкъ слуга и господарь, ученикъ и учитель, майка и баща, съдия, адвокатъ и лѣкарь. Само при това положение нѣщата се осмислятъ, въпроситѣ придобиватъ вътрешно разрешаване, и човѣкъ минава отъ ограничение въ свобода, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е крайното ограничение на живота, а животътъ — крайното ограничение на смъртьта.

Следователно, животътъ не е нищо друго, освенъ участието на човѣка въ благата, съ които всички хора се ползуватъ. Не можете да се запознаете съ човѣка, ако не сподѣлите съ него своитѣ блага. И той не може да се запознае съ васъ, ако не постъпи по същия начинъ. Ако Христосъ не ви направи съучастници въ своитѣ блага, ако и вие не Го направите съучастникъ въ своитѣ блага, между Него и васъ никаква връзка не може да съществува.

Сега вѣрвамъ, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорилъ съмъ ви на разбранъ езикъ. Кой човѣкъ не разбира, какво означава смъртьта? Ако кажете на нѣкого, че болната му жена ще замине за другия свѣтъ и следь смъртьта и ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. — Какво представя болната жена? — Тя е стариятъ животъ, който е на заминаване. Стариятъ животъ ще отмине и ще се замѣсти съ новъ, здравъ и красивъ. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да смѣни стария животъ съ новъ? — Той трѣбва да направи ближния си, т. е. Христа, съучастникъ въ своитѣ блага. Само по този начинъ ще се домог- нете до Божиитѣ блага. Това значи, влизане на човѣка въ новия животъ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

18. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 24. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...