Jump to content

1935_02_03 Ценната дума


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценната дума

Размишление.

По разбиранията си, хората се дѣлятъ на стари и млади: старитѣ разбирания ги правятъ стари, а новитѣ разбирания — млади. И старитѣ, и новитѣ разбирания носятъ известна опасность за човѣка. — Кога? — Когато не се прилагатъ правилно. Срѣщате хора, които казватъ: Разбирамъ това нѣщо, но не мога да го приложа. Значи, между разбирането и прилагането на нѣщата има разлика. Сѫщо така има разлика между разбирането и тълкуването на нѣщата. Нѣкой разбира нѣщо, а не може да го изтълкува, да му даде нѣкакъвъ преводъ, всички да го разбератъ. Това показва, че разбирането е вѫтрешенъ процесъ. Запримѣръ, мнозина разбиратъ Притчитѣ, като иносказания, въ които се предаватъ житейски мѫдрости, но не могатъ да ги тълкуватъ. За тълкуването имъ сѫ нуждни сравнения, уподобявания, за които малцина сѫ готови. Притчитѣ сѫ дадени отъ около три хиляди години насамъ, вследствие на което нѣкой отъ тѣхъ сѫ отживѣли вече времето си. Тѣ сѫ подобни на стари, износени дрехи, които трѣбва или да се изгорятъ, или да се използуватъ като парцали. Тази е причината, дето нѣкои хора не се интересуватъ отъ книги, които сѫ изгубили вече своя смисълъ. Въ заключение на това, казваме: Не всичко, отъ което стариятъ се интересува, може да интересува и младия. Стариятъ се интересува отъ едно нѣщо, младиятъ — отъ друго; невежиятъ се интересува отъ едно нѣщо, учениятъ — отъ друго; обикновениятъ човѣкъ се интересува отъ едно нѣщо, мѫдрецътъ — отъ друго. Въ 31. глава отъ Притчитѣ, Соломонъ говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цѣлото човѣчество. Тази жена и като женена, и като неженена знае, какво прави.

Женениятъ и неженениятъ човѣкъ пред- ставятъ временни положения въ живота. Женениятъ представя богатия, който има на разположение всичко: кѫщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се съ семейството си въ файтони и автомобили. Жена му, децата му сѫ горди, не говорятъ много, не дружатъ съ всички — доволни сѫ отъ положението си. Неженениятъ пъкъ е подобенъ на сиромаха, който нѣма нищо. Той е самъ, безъ семейство, безъ кѫща и имоти, Каквато работа му се отвори, все пешъ ходи, Дрехитѣ му сѫ стари и износени, едва се държатъ на гърба му. Обаче, нито богатиятъ остава завинаги богатъ, нито сиромахътъ—завинаги сиромахъ. Това сѫ преходни фази въ живота на човѣка, чрезъ които той учи, придобива ценни качества. Колкото повече е страдалъ човѣкъ, толкова по-ценни качества е придобилъ. Не може човѣкъ лесно да стане скѫпоцененъ. Мислите ли, че скѫпоценнитѣ камъ-ни лесно сѫ станали такива ? Презъ голѣми страдания и мѫчнотии сѫ минали тѣ, докато придобиятъ качествата на скѫпоценни камъни. Мислите ли, че цвѣтята, които отдалечъ издаватъ благоуханието си, лесно сѫ развили своитѣ ценни качества? И тѣ сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания. Вие се радвате на цвѣтята, които миришатъ приятно, безъ да подозирате за голѣмата скръбь, която тѣ носятъ въ себе си. Не е леко и тѣхното положение! Съ години да стоятъ заровени въ земята, безъ да могатъ да се пораздвижатъ. Не само това, но едва цъвнали, тѣ могатъ да се порадватъ на живота си само нѣколко деня, следъ което цвѣтътъ имъ увѣхва.

Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че между човѣка и цвѣтето има известна аналогия. И човѣкъ, като цвѣтето, расте, развива се, цъвти и единъ день увѣхва. Следъ време и той, като цвѣтето, изчезва. Всички казватъ, че еди-кой си умрѣлъ, т. е. заминалъ за другия свѣтъ. Разликата се заключава само въ времето: човѣкъ живѣе повече време на земята, а цвѣтето — по-малко. Като заминава за другия свѣтъ, човѣкъ остава старата си дреха на земята. Ако го претеглятъ на онзи свѣтъ, ще видятъ, че е олекналъ, както болниятъ губи часть отъ теглото си и става по-лекъ. Обаче, голѣма е разликата въ теглото на умрѣлия и живия, въ сравнение съ теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабналъ, а за умрѣлия, че се е разложилъ. На онзи свѣтъ той тежи едва 30—33 грама. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да бѫде красивъ, съ червенъ цвѣтъ на лицето, пъленъ, съ повече тлъстини, да не е костеливъ и т. н. Кѫде ще остави този материалъ, когато тръгне за онзи свѣтъ? Тамъ не приематъ дебели, тежки хора, съ различни бои по лицето. Като замине за другия свѣтъ, доброволно или насила, той трѣбва да остави красотата си на земята и така да се яви предъ лицето на възвишенитѣ и разумни сѫщества.

Това, което говоря сега, се отнася за героитѣ, а не за страхливитѣ хора. Страхливитѣ не трѣбва да слушатъ, защото ще почнатъ да бѣгатъ; като бѣгатъ, ще дигатъ прахъ, ще развалятъ въздуха. Ние сме за физическата чистота, т. е. за чистия въздухъ на земята. Въ духовния свѣтъ ние изискваме чистота въ чувствата, а въ Божествения свѣтъ изискваме чистота въ мислитѣ. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, съ такова лице нѣма да ви приематъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се иска друго лице, съ особена чистота, красота и цвѣтъ. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате физическия, духовния и Божествения свѣтъ и да ги различавате. Физическиятъ свѣтъ обхваща формитѣ. Значи, той е свѣтъ на формитѣ. Що се отнася до съдържанието на тѣзи форми, казваме, че то е промѣнливо, непостоянно. Много животи трѣбва да прекара човѣкъ на физическия свѣтъ, за да изработи едно ценно качество, което да внесе въ духовния свѣтъ, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовниятъ свѣтъ подразбира съдържанието на нѣщата, което е устойчиво, но лишено отъ друго качество — смисълъ. Дълго време трѣбва да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, за да изработи едно ценно качество за Божествения свѣтъ, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрезъ правата мисъль. Ето защо, ние казваме, че човѣкъ е дошълъ на земята съ единствената и сѫществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човѣкъ е мислещо сѫщество и, каквото прави, непремѣнно се дължи на мисъльта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина, и това е мисъль, но не онази права, чиста, възвишена мисъль, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния животъ, човѣкъ постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъль, която не може да освободи човѣка отъ съблазнитѣ и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъль има котката или друго нѣкое животно? Котката съ часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не сѫществува. Това е заблуждение, това не е мисъль. Всѣка мисъль, въ която има нѣкакво заблуждение, не е права. Заблуждението пъкъ е свързано съ личния животъ. Следователно, искате ли да имате права мисъль, освободете се отъ заблужденията си и отъ личния си животъ.

Като изучавате животнитѣ, виждате, че тѣ представятъ огледала, въ които можете да се оглеждате. Човѣкъ мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие и коренно се различава отъ животнитѣ. Има нѣщо, по което човѣкъ се различава отъ животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувствува, и затова казваме, че човѣкъ е мислещо сѫщество. Безъ мисъль и чувство той не може да извърши нито една постѫпка. Въпрѣки различието между човѣка и животнитѣ, Богъ се грижи за всички живи сѫщества. Той еднакво задоволява нуждитѣ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Може ли и човѣкъ да направи сѫщото? Нали казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Щомъ е подобенъ на Бога, човѣкъ трѣбва да постѫпва като Него. Щомъ срещне нѣкой беденъ, той трѣбва да му помогне. Ако има пари въ джоба си, ще му даде. Като свърши паритѣ си и срещне другъ беденъ, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беденъ, на всѣки ще даде по нѣщо отъ себе си, докато остане голъ и босъ.—Право ли е това? Питамъ: Право ли постѫпватъ беднитѣ? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане голъ и босъ. За него е право, но право ли е за беднитѣ, които го виждатъ, че сваля последната си дреха, да искатъ и да очакват отъ него подаяние? Ето, Христосъ мина презъ такъвъ свѣтъ, въ който напълно оголѣ. Той даде всичко на сиромаситѣ, докато съвършено оголѣ. Той остана само съ сандали и съ мантия — едно отъ най-красивитѣ облѣкла на времето. Ще кажете, че може и безъ дрехи. И това е възможно. Жителитѣ на единъ островъ въ Франция ходятъ голи, като Адама. Тѣ се наричатъ нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите, какъ ходятъ голи. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, но на васъ това се вижда чудно. Единъ европеецъ пожелалъ да присѫтствува съ семейството си на сватбата на единъ нудистъ, който билъ отъ високо произхождение. Сватбаритѣ му казали, че може да присѫтствува, ако той и семейството му се съблѣкатъ голи. Понеже желанието имъ било силно, тѣ приели предложението и се съблѣкли голи. Ще кажете, че и Адамъ билъ голъ въ рая. Каква е била голотата на Адама, обаче, не се знае точно. Кѫде е сгрѣшилъ той, и това не се знае. Споредъ нѣкои, грѣхопадането е станало въ астралния свѣтъ, и оттамъ Адамъ и Ева, облѣчени въ кожени дрехи, трѣбвало да слѣзатъ на земята. Коженитѣ дрехи представятъ плътьта, въ която астралниятъ човѣкъ се облича, за да стане житель на земята.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ голѣмо вѫтрешно противоречие, съ което не могатъ да се справятъ. Стотици хиляди проповѣдници въ свѣта проповѣдватъ Евангелието, тълкуватъ Го, цитиратъ думитѣ на Христа, но нито единъ отъ тѣхъ не е далъ примѣръ, какъ трѣбва да се живѣе, т. е. какъ може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Богъ създаде небето и земята и намѣри, че всичко бѣше добро. Хората изопачиха добрия животъ, вследствие на което тѣ сами трѣбва да го изправятъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ е изопачилъ, самъ трѣбва да го изправи. Докато рѣката тече по своя естественъ пѫть, нѣма какво да изправя. Отклони ли се отъ пѫтя си, тя трѣбва да се върне назадъ. Казватъ, че първоначално рѣката Нилъ е текла презъ Сахара, но отпосле хората сѫ я отбили отъ пѫтя и. Днесъ рѣката Нилъ се влива въ Срѣдиземно море. Благодарение на отбиването и, старата египетска култура изчезнала. От тукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Благодарение на отклоняването си отъ правия пѫть, човѣкъ е изгубилъ ценното въ себе си. — Кое е ценното въ човѣка? — Божественото Начало. Той трѣбва да се върне назадъ, да отвори пѫть за Божественото въ себе си и да изправи живота си. Човѣкъ може да изправи живота си, само когато намѣри Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се къмъ Бога като къмъ свой Баща, обяснете Му, въ какво положение се намирате, и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синътъ, когато се намѣри въ затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че срѣдствата не му достигатъ, че положението му е тежко, и помощьта веднага пристига. Помощьта иде и отъ братята, и отъ сестритѣ. Ако баща ви и майка ви, братята и сестритѣ ви могатъ да ви помогнатъ, колко повече може да се надѣвате на вашия Небесенъ Баща. Обаче, човѣкъ трѣбва да има усѣтъ къмъ Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Нѣма ли този усѣтъ, никакъвъ отговоръ не получава. Докато баща ви е на земята, между васъ, може да очаквате помощьта му. Обаче, какъ ще ви помага, когато замине за другия свѣтъ? И тогава може да ви помага, но вие трѣбва да имате сѣтиво, чрезъ което да се свързвате съ невидимия свѣтъ. Нѣмате ли такова сѣтиво, колкото и да го викате, ни гласъ, ни услишание.

Мнозина се интересуватъ отъ онзи свѣтъ, искатъ да знаятъ, какво представя той. Както и да се описва този свѣтъ, не може да си го представимъ напълно. Естеството на този свѣтъ е такова, че не се подава на описание. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, той ще разбере, какво, въ същность, представя той. Да се говори за този и за онзи свѣтъ, това значи, да имаме предъ видъ различнитѣ степени на съзнанието. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-ясна е представата му за онзи свѣтъ. Само онзи, който има пробудено съзнание, живѣе едновременно и въ двата свѣта. Съществата, които живѣятъ въ онзи свѣтъ, съ високо организирани. Тѣ живѣятъ помежду си въ любовь и съгласие. Кѫщитѣ имъ сѫ добре планирани, съ всички удобства. Тѣ сѫ толкова чувствителни, че безъ никакво външно ра- дио, влизатъ въ общение съ сѫществата на месечината, на земята, а даже и съ тия на най отдалеченитѣ звезди и планети. Тѣ разполагатъ съ свободни билети, да пѫтуватъ, дето искатъ. Не познаватъ сиромашията, болеститѣ, лишенията и т. н. Въ духовния свѣтъ всички сѫщества сѫ богати. Кой каквото има, внася го въ общата каса, на разположение на всички. Тѣ помагатъ и на хората, не само помежду си. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ страда и се намира въ лишение, тѣ веднага му изпращатъ помощьта си. Тъй щото, благо- словението, което хората получаватъ на земята, иде отъ духовния свѣтъ. Тамъ има голѣмо изобилие, вследствие на което и хората се ползуватъ отъ изобилието на духовния свѣтъ.

Следователно, за да разберете духовния свѣтъ, трѣбва да имате будно съзнание. Значи, разбирането на нѣщата е въпросъ, който има отношение до съзнанието на човѣка. Ето защо, вънъ отъ съзнанието, никакво описание на нѣщата не може да даде ясна представа за тѣхъ. Какъ ще обясните на хората, какво нѣщо е грозота и какво — красота? Както и да ги описвате, въ края на краищата, тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Красивиятъ човѣкъ не иска да стане грозенъ, а грозниятъ иска да стане красивъ. Оттукъ вадимъ заключението: това, което човѣкъ иска да придобие и къмъ което се стреми, показва пѫтя, по който той върви. Щомъ не иска нѣщо, той е попадналъ въ пѫть, който не желае да следва. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ желае и къмъ което се стреми, е неговото бѫдеще; всѣко Нѣщо, което не желае и което избѣгва, е неговото минало. Погрѣшкитѣ на човѣка представятъ миналото му, доброто — бѫдещето, а любовьта — настоящето.

Какво представя любовьта ? Любовьта не е нищо друго, освенъ животъ, който изважда злото и погрѣшкитѣ на човѣка вънъ отъ него, за да ги види самъ и изправи. — Какво представя грѣхътъ? — Животъ на свинята. Тя цѣлъ день грухти, рови, търкаля се въ кальта и очаква да дойде господарьтъ и, да и донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарьтъ и ще я пусне на свобода.

Дохожда този день, но той не и носи свобода, а смърть. Съ ножъ въ рѫка господарьтъ пристига, изважда свинята вънъ и веднага я промушва. Въ тежки конвулсии тя пада на земята: душата и отлита, а тѣлото остава за господаря и въ знакъ на благодарность къмъ него, дето я хранилъ и поилъ. Кой човѣкъ желае да остави душата си въ условията на свинята? Страшни сѫ тѣзи условия. Не си правете илюзии, че господарьтъ ви храни, прави жертви за васъ. Той има предъ видъ своитѣ интереси. Мислете и разсѫждавайте право, да не попадате въ илюзиитѣ на детето, което играе съ куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очитѣ си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе съ куклата си, но да не се заблуждава. Отъ време на време нека я измѣрва, да види, расте ли тя, или не. Ако не расте, то трѣбва да знае, че куклата е играчка, а не действи- телность. Сега и на васъ казвамъ: Играйте съ куклитѣ си, но мѣрете ги, да знаете, растатъ ли, или не. Ако растатъ тѣ сѫ живи; ако не растатъ, не сѫ живи. Едно е нуждно на човѣка: да разбира живота, да различава реалното отъ нереалното. Малко знание ви е нужд-но, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се отъ тѣхъ. За предпочитане е да имате една Божествена мисъль и едно Божествено чувство, отколкото много чо- вѣшки мисли и чувства, които всѣки моментъ могатъ да ви измѣнятъ.

На какво може да разчита човѣкъ ? — На доброто. — Какво представя доброто ? — Бѫ- дещето на човѣка. Следователно, който живѣе въ бѫдещето, той е добъръ човѣкъ; който живѣе въ миналото, той е човѣкъ на погрѣшкитѣ, на злото; който живѣе въ настоящето, той е човѣкъ на любовьта. Докато е младъ, човѣкъ живѣе въ бѫдещето, затова е жизнерадостенъ, веселъ, добъръ. Като стане 40—50 годишенъ, той се връща въ миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживѣлъ — добро и зло. Той разказва, че свършилъ университетъ, че ходилъ въ Франция, въ Германия, въ Америка. Не е важно, кѫде е училъ и ходилъ; важно е, какво е научилъ и приложилъ. Ако говори за американеца, трѣбва да е при- добилъ нѣщо добро отъ неговия характеръ; ако говори за французина, или за германеца, сѫщо трѣбва да е придобилъ поне една добра чърта отъ тѣхния характеръ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трѣбва да научи нѣщо добро.

Като не разбиратъ живота, нѣкои го дѣлятъ на свѣтски и на духовенъ. Това сѫ окраски на живота, които се опредѣлятъ отъ съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния животъ, но тя се вижда само отъ хора съ пробудено съзнание. Докато е съ обикновено съзнание, човѣкъ не се различава много, не можете да познаете, какъвъ е — свѣтски или духовенъ. За човѣка съ пробудено съзнание, живитѣ сѫщества сѫ степени на съзнанието. Той поставя всѣко сѫщество — растение, животно, човѣкъ — на своето мѣсто. Като види едно дърво, запримѣръ, той опредѣля неговото мѣсто въ настоящето и въ бѫдещето. Той знае, какво представя дървото днесъ, но знае и неговото бѫдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всѣкога ще си остане такова. Обаче, който разбира нѣщата, гледа на дървото като на сѫщество, което има условия за развитие. Днесъ е дърво, което приготвя бѫдещето си тѣло, съ по-високо съзнание отъ днешното. И днесъ даже съзнанието на дървото е по-високо отъ това, което си представяме, но е вънъ отъ него. Много сѫщества вънъ отъ дървото, се грижатъ за него, помагатъ му да приготви своето бъдеще тѣло. Въ това отношение, дървото се намира въ положението на малко дете, за което се грижатъ родителитѣ му, братята и сестритѣ му.

Нѣкои автори подържатъ мисъльта, че човѣкъ самъ се създава. Това показва човѣшката гордость. Човѣкъ самъ не може да се създаде. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Има хора, които правятъ опити да създадатъ, т. е. да пресъздадатъ себе си, но нищо не излиза отъ тѣхната работа. Въ същность Богъ работи, а човѣкъ взима участие въ Неговата работа. Ако мисли така, човѣкъ може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главниятъ факторъ въ своя животъ, нищо не може да направи. Всѣки човѣкъ, създаденъ отъ Бога, има възможность да расте и да се развива. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Значи, той мисли право. Правата мисъль пъкъ е достояние на Бога. Родениятъ отъ Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готовъ е за работа. Който самъ се пресъздава, той лесно се обезсърдчава, губи разположението си, обезвѣрява се, страда, мѫчи се, постоянно е недоволенъ. Кой е виновенъ за положението му? Вие влизате въ една локва, валяте се въ нея, а после се чудите, защо животътъ ви не е добъръ. Излѣзте отъ локвата, влѣзте въ дълбокото и обширно море. Щомъ напуснете локвата, животътъ ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излѣзетѣ вънъ, на чистъ въздухъ. Като изгрѣе слънцето, локвата ще пресъхне, и вие ще се намѣрите на сушата. Щомъ излѣзе отъ локва-та, човѣкъ се намира при благоприятни условия, Както се мѣнятъ състоянията на сѫществата, които живѣятъ въ локвата и вънъ отъ нея, така се мѣнятъ сѫстоянията на богатия и на бедния, докато научатъ уроцитѣ си. Има едно богатство, отъ което човѣкъ всѣкога е доволенъ; има едно богатство, отъ което човѣкъ е недоволенъ, Когато е недоволенъ отъ богатството си, човѣкъ лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата въ човѣка. Има една сиромашия, отъ която човѣкъ е доволенъ; има една сиромашия, отъ която е недоволенъ. Следователно, за да се освободи отъ сиромашията, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ нея.

Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това съ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се движи между контрасти: да бъде ученъ и невежа, богатъ и сиромахъ, младъ и старъ. — Кога остарява човѣкъ ? — Когато грѣши. Защо ? — Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава, и богатъ, и ученъ да е, той е недоволенъ и нещастенъ. Той влиза въ областьта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ областьта на настоящето, да прояви доброто въ себе си. Ако иска да разбере живота, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта. Споредъ мене, любовьта е езикътъ, чрезъ който Богъ говори на хората, да разбератъ цѣлокупния животъ. По разбранъ езикъ отъ любовьта нѣма. Любовьта се нагажда споредъ съзнанието на човѣка, да може всѣки да я разбере и приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не я разбиратъ, защото живѣятъ по човѣшки. Тѣ не се интересуватъ за Божествения животъ, който има за основа любовьта.

Използувайте любовьта, както днесъ се проявява. Използувайте благата на живота, които Богъ ви дава, и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете любовьта въ сегашната и форма, нѣма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте отъ мѫчнотии и страдания, отъ болесть и старость, но ги използувайте разумно. Не се страхувайте отъ смъртьта, която води къмъ животъ. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно 30, друго — 60, и трето — 100. За предпочитане е смъртьта, която носи животъ, отколкото животъ на куклитѣ, въ който нѣма никакво растене.

Какъвъ е животътъ на куклитѣ, не трѣбва да ви интересува. Това е животътъ на миналото, който е пъленъ съ погрѣшки и заблуждения. Не се занимавайте и съ бъдещето, което е животъ на забавитѣ. Само мѫдритѣ хора могатъ да се занимаватъ съ миналото. Само разумнитѣ деца могатъ да се занимаватъ съ бѫдещето. Обаче, вие трѣбва да се занимавате съ онова, което става днесъ. Понеже Богъ усилено работи въ настоящето, то е задача и на човѣшкия животъ. Щомъ е така, забравете миналото. Съ него можете да се за-нимавате едва следъ 2,500 години, когато при-добиете мѫдростьта. Не се занимавайте и съ бѫдещето, което е задача на разумнитѣ деца. Занимавайте се съ настоящето, чрезъ което Богъ ви говори днесъ. Една Божествена мисъль, чрезъ която любовьта се изявява, струва повече отъ хиляди обещания, дадени за бѫдещето. — Защо? — Защото тази мисъль е важна въ настоящия моментъ и може да се реализира. Всѣка Божествена мисъль, приета въ даденъ моментъ, струва повече отъ всичкото знание на бѫдещето. Всѣка Божествена мисъль, проникнала въ съзнанието на човѣка въ настоящия моментъ, струва повече отъ всичкитѣ земни богатства на бѫдещето.

Като говоря за миналото, за настоящето и за бѫдещето, нѣкои мислятъ, че всичко сѫ разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. Запримѣръ, какъ ще разберете човѣка, който нѣма опредѣлени граници ? Какъ ще разберете човѣка, който самъ себе си не познава? Ще кажете, че знаете, какво мисли човѣкъ. И това не знаете. Човѣкъ мисли за много нѣща, но малко нѣщо придобива отъ мисъльта си. — Защо ? — Защото не разполага съ даденитѣ качества. Той мисли за миналото, безъ да е мѫдрецъ. Мисли за бѫ- дещето, безъ да е дошълъ до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисъльта му е тревожна. Той мисли, какъ да изкара хлѣба си, какъ да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да съзнае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума отъ Неговия езикъ. — Кой е езикътъ на Господа ? — Езикътъ на Любовьта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума отъ този езикъ. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Това е човѣкътъ, който има хурка и знае да преде. Щомъ изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя животъ. Това значи, да стане човѣкъ мѫдъръ, да стане и разумно дете.

Какво прави мѫдрецътъ? Ако искате да знаете, какво прави мѫдрецътъ, вървете следъ него, той ще ви научи, какъ се живѣе. Единъ глупецъ носилъ на гърба си чувалъ, пъленъ съ жито, и пъшкалъ подъ тежестьта му. Той срещналъ на пѫтя си единъ мѫдрецъ. Последниятъ го спрѣлъ и го запиталъ: Кѫде отивашъ, братко ? — Нося този чувалъ съ жито у дома си; тежъкъ е, гледамъ по-скоро да го сваля отъ гърба си, но се безпокоя, какво ще правя? Като го свършимъ—отъ гладъ ще умремъ.— Ела ,съ мене, казалъ мѫдрецътъ, дето вървя азъ, и ти ще вървишъ; каквото правя азъ, и ти ще правишъ. — Тежъкъ е чувалътъ ми. — И азъ да го нося, ще ти помогна. Глупецътъ тръгналъ съ мѫдреца и гледалъ, какво ще прави. По едно време мѫдрецътъ видѣлъ една голѣма, добре разорана нива. Спрѣлъ се и казалъ на съпѫтника си: Сложи чувала на земята. Мѫдрецътъ развързалъ чувала и започналъ да сѣе житото. — Какво правишъ, човѣче ? Житото ми отиде. Ще умра гладенъ, нѣмамъ повече жито. — Сѣй и ти, и не се страхувай отъ гладъ. Напролѣтъ нивата ще роди толкова жито, че ще изхранишъ и себе си, и ближнитѣ си. Остани при мене за известно време и прави това, което и азъ правя.

Сега и на васъ казвамъ: Следвайте пѫтя на мѫдреца, да се научите, какъ да живѣете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате подъ тежестьта му, но посѣйте го на Божествената нива, да се ползувате отъ него и вие, както и вашитѣ ближни.

Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всички блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

15. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 3 февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...