Jump to content

1935_01_27 Подмладяване


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Подмладяване.

Притчи, 30 гл.

Казано е въ Писанието, че, като, вѣрва, човѣкъ може да се спаси. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора? Нѣкой хора вѣрватъ и се надѣватъ на нѣща, които никога не могатъ да реализиратъ. Тѣ се намиратъ въ положението на човѣкъ, изхвърленъ на нѣкой усамотенъ островъ и постоянно вѣрва и се надѣва, че ще дойде отнѣкѫде единъ корабъ да го спаси. Обаче, минаватъ години, никакъвъ корабъ не дохожда на този островъ.

Въпрѣки това, човѣкъ пакъ очаква да дойде нѣкой корабъ на неговото пристанище, да донесе всичко необходимо за оправяне на обърканитѣ му работи. Въ края на краищата, надеждитѣ му не се сбѫдватъ. Като види, че надеждитѣ и очакванията му излизатъ празни, той казва: Нѣма какво да се прави, така е опредѣлено да бѫде! Това е вѣрно за онзи, който не знае да чете. Той отваря книгата на едно, на второ мѣсто и като не може да чете—затваря я. На другия день пакъ я отваря, пакъ не може да чете. День следъ день той отваря книгата и като се убеди, че нищо не разбира, най-после казва: Така е писано за днесъ. Въ бѫдеще ще прочета и ще разбера тази книга. Обаче, за онзи, който знае да чете, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Той положително знае, при даденитѣ условия, въ които се намира, може ли да дойде нѣкой корабъ на пристанището му, т. е. могатъ ли да се оправятъ работитѣ му, или не могатъ.

Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съ- временнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ живѣятъ, очакватъ много нѣща отъ живота, безъ да разбиратъ неговия езикъ, безъ да знаятъ азбуката му. Невъзможно е човѣкъ да очаква отъ живота нѣщо, безъ да знае неговия езикъ. Слушате нѣкой да казва: Дано ми просвѣтне отнѣкѫде, дано дойде отнѣкѫде знанието. Този човѣкъ нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човѣкъ носи съ себе си, но то е недостатъчно, Той трѣбва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. Нѣкой учени пренебрегватъ много знания, които сѫ близки и необходими за сегашния имъ животъ, а се стремятъ къмъ реализиране на идеята „perpetum mobile“. Въ разрешаване на идеята „perpetum mobile“ има две нѣща, които не се подаватъ на изследване. Това сѫ началото и краятъ на безгранично голѣмото и безгранично малкото. Никое разумно сѫщество досега не е могло и нѣма да може да проникне въ границитѣ на безкрайно голѣмото и безкрайно малкото.

Безкрайно малкото и безкрайно голѣмото представятъ граници на живота, между които човѣкъ се движи. Не познава ли законитѣ на живота, човѣкъ прави грѣшки и се чуди, отде идатъ погрѣшкитѣ и злото въ свѣта. Когато се движи отъ границитѣ на безкрайно малкото къмъ границитѣ на безкрайно голѣмото, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Въ този смисълъ ние казваме, че малкото грѣши и прави престъпления, а не голѣмото. Следователно, ако грѣшишъ, ако си невежа, ако си лошъ, ако си сиромахъ, това показва, че си малъкъ още. Изобщо, всички отрицателни качества на човѣка показватъ, че той не е дорасълъ още. Когато художникътъ рисува, той все ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато писательтъ и поетътъ пишатъ, тѣ все ще сгрѣшатъ нѣкѫде. Когато учениятъ и философътъ правятъ своитѣ опити и наблюдения, все ще изпуснатъ нѣщо. Злото не седи въ погрѣшкитѣ, които малкиятъ прави, но въ желанието му да бѫде голѣмъ като Бога, да за- повѣдва и да се налага на хората. Това е невъзможно. Преди всичко голѣмиятъ крие въ себе си сили, възможности и условия. Като великъ и мощенъ, Богъ дава условия и блага на всички живи сѫщества да растатъ и да се развиватъ. Какво може да даде малкиятъ отъ своя страна? И да иска да дава като голѣмия, той не може да даде. Малкиятъ взима, но не дава. Може ли при това положение да иска да бѫде ученъ, знатенъ, силенъ човѣкъ, всички да го почитатъ и уважаватъ? Това сѫ качества на силния, на голѣмия, а не на малкия. Единъ день и малкиятъ ще порасне, но докато дойде това време, той трѣбва да познава своитѣ възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него. Малкиятъ още не е изработилъ своята форма, на която да разчита презъ всички времена и условия. Разболѣе ли се, той очаква на чужда помощь. Падне ли нѣкѫде, той търси нѣкой да го дигне.

Човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да разбере философията на живота. Който се обезсърдчава, той е мързеливъ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до философията на живота и да я приложи. Не е знание това, което не може да се приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не могатъ да я приложатъ. Тѣ казватъ, че я познаватъ, а не я прилагатъ. Каква любовь е тази, която е проникната отъ ревность? Ще кажете, че ревностьта е необходима, за да запази човѣкъ това, което е придобилъ. Има смисълъ човѣкъ да пази онова, безъ което абсолютно не може. Човѣкъ има тѣло, което трѣбва да пази. Безъ него той не може да се развива. Обаче, като има тѣло, като му сѫ дадени условия да го пази, той не се задоволява само съ това, но започва да търси друго сѫщество отвънъ, което да го обича. Намѣри ли такова сѫщество, той иска да го задържи само за себе си. Щомъ се роди това желание въ човѣка, той започва да ревнува. Човѣкъ ревнува, защото не подозира, че всичко, отъ което се нуждае, е вѫтре въ него. Човѣкъ е създаденъ отъ два принципа: мекъ и твърдъ, ефиренъ и гѫстъ, или слабъ и силенъ. Сил- ниятъ принципъ въ човѣка наричаме мѫжки или творчески. Слабиятъ принципъ наричаме женски или съграждащъ. Мѫжкиятъ принципъ е положителенъ, а женскиятъ—отрицателенъ. Ревностьта се явява въ мѫжкия принципъ. Кога се явява ревностьта? Когато любовьта въ човѣка изгуби онова направление, което Богъ и е далъ. Въ него става известно пречупване, вследствие на което любовьта взима друго направление. Като ревнува, човѣкъ се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това отъ другитѣ, човѣкъ трѣбва да се запита, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото, казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри".

Следователно, когато изисква нѣщо отъ другитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се запита: Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога? Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човѣкъ, отъ когото искате любовь, виждалъ ли ви е? Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е неговата дреха, неговиятъ автомобилъ. Ако виждате автомобила на човѣка и казвате, че виждате самия човѣкъ, защо, като наблюдавате слънцето, звездитѣ, цѣлата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човѣка, т. е. по неговото тѣло отчасти познавате човѣка, защо отъ всичко онова, което Богъ е създалъ, не повѣрвате въ Него? Ще кажете, че не можете да вѣрвате въ Бога, защото не сте го видѣли въ нѣкаква опредѣлена форма. Нѣкой пъкъ не вѣрватъ въ Бога, защото сѫ недоволни отъ живота, отъ свѣта. Тѣ се запитватъ: Ако Богъ, наистина, сѫществува, защо е създалъ свѣтъ, пъленъ съ страдания и горчевини? Страданията и горчевинитѣ сѫ резултатъ на човѣшкото неразбиране. Ревностьта, запримѣръ, не произлиза отъ Бога. Като не проявява правилно любовьта, човѣкъ се натъква на ревностьта и преживява горчиви чувства. Езицитѣ, съ които съвременнитѣ хора си служатъ днесъ, не сѫ създадени отъ Бога. Първичниятъ езикъ, създаденъ отъ Бога, е билъ съвсемъ другъ отъ тѣзи, съ които хората си служатъ днесъ. Съвременното човѣчество се отклонило отъ правия пѫть на живота и за да го разбере правилно, трѣбва да се върне назадъ, да поеме истинската посока на движение. Влѣзе ли човѣчеството въ правия пѫть, всички хора ще разбератъ живота, а съ него заедно ще разбератъ и любовьта. Щомъ разбератъ любовьта и я приложатъ, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнатъ. Ако не изчезнатъ напълно, поне ще се осмислятъ. Днесъ страданията сѫ страшни за човѣка, защото не ги разбира. Единъ день, когато разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще ги използува разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.

И тъй, ако човѣкъ не се развива правилно и не върви напредъ, причината е въ самия него, въ неразбирането на живота. Докато е младъ, пъленъ съ енергия, човѣкъ има вѣра въ себе си, въ живота и въ ближнитѣ си. Щомъ остарѣе и изгуби силитѣ си, той навежда глава къмъ земята и се отчайва отъ живота. Защо? Изгубилъ е вѣра въ себе си и въ Бога. Той вижда навсѣкѫде отрицателни прояви. Дето ходи, все за злото и за грѣха мисли. Този човѣкъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, затова е дошълъ до положение на обезсърдчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува отъ него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огъньтъ може да причини хиляди пакости и добрини на човѣка, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли, какъ да пипа злото, човѣкъ лесно се справя съ него. Той го впрѣга на работа и се ползува отъ неговитѣ енергии. Ако не знае, какъ да работи съ злото, човѣкъ може да се изгори отъ него, както отъ огъня. Ако земята се приближи къмъ слънцето, може да изгори, но поставена на това разстояние, на което я виждаме днесъ, тя се ползува отъ неговитѣ благотворни лѫчи. Днесъ всичко живо се радва на слънчевата свѣтлина и топлина. Обикне ли ни слънцето повече, отколкото трѣбва и се приближи къмъ насъ, ние сме осѫдени на изгаряне.

Като знаете този законъ, не се приближавайте до човъка по-близо, отколкото е опредѣлено. Колкото и да обичате единъ човѣкъ, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се повече, отколкото трѣбва, той ще ви разюпи, нищо нѣма да остане отъ васъ. Искате ли да бѫдете щастливи въ любовьта си, дръжте едно почетно разстояние между васъ и възлюбения ви. Измѣните ли това разстояние, ще изгубите любовьта си. Ако една планета излѣзе отъ орбитата на своето движение, съ цель да се приближи къмъ слънцето, тя ще причини катастрофа, освенъ на себе си, и на цѣлия свѣтъ. Една отъ причинитѣ за страданията на хората е, че тѣ измѣнятъ разстоянията, на които Богъ ги е поставилъ. Щомъ измѣнятъ разстоянието, на което сѫ поставени, тѣ излизатъ отъ орбитата на своето движение. Излѣзатъ ли отъ орбитата на своето движение, тѣ се излагатъ на страдания. Тъй щото, чуете ли, че нѣкой страда, ще знаете, че той е нарушилъ нѣщо въ пѫтя на своето развитие. Не иска ли да страда, нека възстанови нормалното си движение. Като не разбиратъ този законъ, хората не търсятъ причината за страданията си, но се спиратъ върху последствията. Последствията отъ нарушаване пѫтя на правото движение въ живота, човѣкъ нарича страдание. Като причина за своитѣ страдания той счита сиромашията, болеститѣ, условията на живота и т. н. Слушате нѣкой да се оплаква, че нѣмалъ дрехи, вѫглища, храна и че ще умре отъ гладъ и студъ. Вѣрно е, че човѣкъ може да умре отъ гладъ и студъ, но и богатитѣ, които иматъ изобилно дрехи, храна, вѫглища и дърва, сѫщо умиратъ. Като умре единъ сиромахъ, непременно ще умре и единъ богатъ. Значи, причината за болеститѣ, страданията и смъртьта не се крие въ сиромашията и въ условията на живота. Страданията сѫ последствия, а причината е другаде нѣкѫде. На всѣки коренъ отъ дървото отговаря единъ клонъ. Ако отрѣжете този коренъ, клонътъ непремѣнно ще изсъхне. Отсѣчете ли всичкитѣ корени, всичкитѣ клоне на дървото ще изсъхнатъ. Следователно, ако богатиятъ иска да продължи живота си, нека вземе въ дома си единъ беденъ човѣкъ, за когото да се грижи, както за себе си. Дотегне ли му да живѣе, нека изпѫди бедния човѣкъ отъ дома си. Щомъ изпѫди сиромаха на пѫтя, богатиятъ самъ се осѫжда на, смърть.

Както въ природата, така и въ живота сѫществува законъ на съотношение. Споредъ този законъ сиромахътъ е коренъ, а богатиятъ — клонъ; сиромахътъ е цвѣтъ, богатиятъ — плодъ. Ако сиромахътъ не цъвне, богатиятъ нѣма да завърже. Щомъ сиромахътъ цъвне, богатиятъ ще завърже и узрѣе, и плодътъ ще се занесе въ живота. Кой ще опита плода на човѣка? Възвишенитѣ сѫщества. Това, именно, показва, че никой не живѣе и не работи за себе си. Хората грѣшатъ по единствената причина, че искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да взиматъ въ внимание живота на другитѣ. Само Богъ мисли за всички живи сѫщества. Той не живѣе за себе си. Всѣки моментъ Богъ има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества и ги задоволява. Не трѣбва ли ние да следваме Неговия пѫть? Щомъ нуждитѣ на човѣка сѫ задоволени, нищо друго не му остава, освенъ да се съобразява и съ живота на своя ближенъ. Следователно, за да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ това, което му е дадено, и всѣкога да държи въ ума си мисъльта, че не живѣе за себе си.

Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота си, защото искатъ повече отъ това, което имъ е дадено. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде по-силенъ, по ученъ отколкото е въ действителность. Ако човѣкъ иска да бѫде силенъ, за да владѣе другитѣ хора, силата му не е на мѣсто; ако иска да бѫде силенъ, за да помага на слабитѣ, силата му се оправдава. Ако човѣкъ иска да стане ученъ, за да се прослави предъ человѣцитѣ, знанието му не е на мѣсто; обаче, ако иска да стане ученъ, за да просвѣщава ближнитѣ си, знанието му е оправдано. Това знание носи радость в човѣшката душа. Има знания, които се придобиватъ по външенъ пѫть, но има и такива, които се придобиватъ по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ вѫтрешенъ усѣтъ. Запримѣръ, поставите ли слона предъ единъ мостъ, още отъ първата стѫпка той познава, дали мостътъ ще го издържи. Като разбере, че мостътъ не може да го издържи, той веднага се дръпва назадъ. Обаче, по сѫщия мостъ мишката минава безопасно. Следователно, ако човѣкъ не може да свърши една работа като слонъ, да я свърши като мишка. Съ други думи казано: Ако не можешъ да свършишъ нѣкаква велика работа, да те чуятъ всички хора, свърши нѣщо малко, макаръ да мине незабелязано.

Като работи съзнателно, човѣкъ изучава и малкитѣ, и голѣмитѣ сѫщества, за да види, че всѣко сѫщество има своето предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши нѣкаква работа въ Битието. Ако не е така, вие не бихте могли да си обясните, защо сѫществуватъ отровнитѣ змии, хишнитѣ животни и др. Колкото вредни и опасни да сѫ за насъ, обаче, въ цѣлото тѣ иматъ нѣкакво предназначение.

Сега, да дойдемъ до въпроса, отъ какво се нуждае човѣкъ. Мнозина искатъ да придобиятъ Духа, да работи въ тѣхъ, да ги учи и да имъ помага, безъ да търсятъ помощьта на хората. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне системата на скаченитѣ сѫдове. Всички хора представятъ система отъ скачени сѫдове. Само при това положение човѣкъ може да разбира волята Божия и да я изпълнява. За да възприеме една възвишена мисъль, човѣкъ трѣбва да се е приготвилъ за нея. Всѣка Божествена мисъль минава презъ три основни свѣта, всѣки свѣтъ съ три подраздѣления, и тогава се приема отъ човѣшкия умъ. Пръвъ приема мисъльта онзи, който въ умствено отношение стои на най-високо стѫпало. Отъ него мисъльта се предава на всички останали хора, както водата или течноститѣ се преливатъ отъ единъ скаченъ сѫдъ въ другъ. Затова се казва, че човѣкъ е проводникъ на Божественитѣ мисли. Колкото по-чистъ е сѫдътъ, чрезъ който човѣкъ възприема, толкова по-добъръ проводникъ ще бѫде той. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ и вие — въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Съ други думи казано: Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ, и вие — въ мене, ще бѫдете като растение, посадено въ почвата, за да се ползува отъ хранителнитѣ материали на земята, отъ свѣтлината и топлината на слънцето. Ако думитѣ на Христа не пребѫдватъ въ васъ, и вие — въ Него, не можете да дадете никакви плодове.

„За три нѣща се тресе земята, и за четири, които не може да носи.“ (— 21 ст.)

„За раба, когато се възцари; и безумния, когато се насити съ хлѣбъ. (—22 ст.).

„За умразната жена, когато се жени ; и слугинята, когато замѣни господарката си. (—23 ст.).

Както виждате, Притчитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията по начинъ, който абсолютно не е съглесенъ съ теориитѣ на ученитѣ хора. Че нѣкой се наялъ съ хлѣбъ, че рабъ се възцарилъ, че умразна жена се женила, или че слугиня замѣнила господарката си, всичко това ставало причина за земетресения.

Като хора на новото време, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Запримѣръ, какво означава възцаряване на раба? Когато даде първо мѣсто на нѣкоя низша мисъль, човѣкъ я възцарява. Тогава тя произвежда земетресение въ самия човѣкъ. Тя се качила тамъ, дето не е мѣстото и, съ което е нарушила хармонията въ цѣлия организъмъ. Не е достатъчно само да се обяснятъ причинитѣ на земетресенията въ човѣка, но трѣбва да се дадатъ методи за избѣгване на земетресенията.

„Ако си постѫпилъ безумно и си се на- дигналъ, ако си турилъ на ума си зло, тури рѫка на устата си.“ (— 32 ст.).

„Защото, кой го бие млѣкото, изважда масло; и който блъска носа, изважда кръвь; и който възбужда гнѣва, изкарва крамола.“ (—33 ст.).

Въ живота има обикновени и необикновени нѣща. Всѣки знае обикновенитѣ нѣща, а необикновенитѣ изучава. Като се натъква на необикновени нѣща, които мѫчно може да разбере, човѣкъ изпада въ противоречия и не знае, какъ да си помогне. Много просто. Щомъ умразна жена въ васъ се жени, не отивайте на сватбата и. Не и препятствувайте да се жени, но стойте далечъ отъ нейната сватба. Когато нѣкой рабъ въ васъ се възцари, не взимайте участие въ неговото царуване. Когато безумниятъ въ васъ яде, не гледайте, какъ яде. Когато слугинята замѣства господарката си, не се разправяйте съ нея.

За да приложи тия правила, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Представете си, че сте спестили хиляда лева отъ собствения си трудъ и сте ги турили въ собствена каса на съхранение. Единъ день при васъ дохожда единъ отъ приятелитѣ ви и иска хиляда лева на заемъ, като обещава, че ще ги върне следъ единъ месецъ. Минаватъ месецъ, два, три, година, но той не ги връща. Вие сте не- доволенъ отъ него, че ви е взелъ последнитѣ пари, които съ трудъ сте спечелили. Грѣшката е у васъ. Щомъ искахте да му услужите, вие трѣбваше да му дадете само половината отъ паритѣ си, а другата половина да задържите за себе си. Съ желанието си да му услужите напълно, вие пакостите и на него, и на себе си. Ама щѣлъ да ги върне въ скоро време. Не разчитайте на бѫдещето. Гледайте на бѫдещето като на условие за вашето развитие, но не разчитайте на него.

Разчитайте само на онова, което настоящето носи, защото само него може да използувате. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже разчитатъ повече на бѫдещето. Срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които малко работятъ, а повече очакватъ на лотария, на щастие. Религиозниятъ се моли на Бога и, ако не получи веднага отговоръ на молитвата, обезвѣрява се и казва, че Господъ го изоставилъ. Защо не получава отговоръ на молитвата си? Защото иска не- потрѣбни нѣща. Той има всичко, което му е необходимо: въздухъ, свѣтлина, вода, храна. Какво повече може да иска отъ Бога? Щомъ има други нужди, той трѣбва да работи, самъ да ги задоволи.

Свѣтскиятъ човѣкъ пъкъ иска по наученъ пѫть да постигне нѣщата. Той знае, че чрезъ мисъльта може да постигне всичко и прави опити, да забогатѣе чрезъ нея. Силна трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка, за да реализира една идея.

Единъ американецъ, членъ на едно научно общество въ Америка, което работѣло съ мисъльта, за постигане и реализиране на известни идеи, решилъ да спечели съ мисъльта си въ една година десеть хиляди долари. Годината изтекла, но десеттѣ хиляди долари не дошли. Защо? Слаба била мисъльта му. Недоволенъ отъ резултата на своята мисъль, той напусналъ това общество и за- миналъ за единъ малъкъ американски градъ, дето се установилъ на работа. Въ това време се явилъ въ града голѣмъ цикпонъ, който разрушилъ много кѫщи. Една отъ гредитѣ на кѫщата, въ която той живѣлъ, паднала върху крака му и го счупила. Отъ силни болки той изгубилъ съзнание. Какво е станало по-нататъкъ съ него, той не знае, но като се събудилъ, видѣлъ, че кракътъ му е превързанъ, а на възглавницата до главата му се бѣлѣе нѣкакъвъ пликъ. Взелъ плика, отворилъ го и намѣрилъ вѫтре единъ чекъ отъ десеть хиляди долари. Погледнлъ първо чека, после крака си, въздъхналъ и си казалъ: Дойдоха десеттѣ хиляди долари, но кракътъ ми се счупи.

Мощна е човѣшката мисъль, но трѣбва да знаете, какъ и кѫде да я прилагате. При Елисея, единъ отъ старозаветнитѣ пророци. отишла една бедна вдовица, да иска съветъ. Тя казала на пророка: Искатъ да продадатъ сина ми за дългове. Какво да направя, за да го спася? — Какво имашъ въ дома си? — Нищо друго, освенъ малко дървено масло въ едно шише. — Вземи тогава всички сѫдове, колкото имашъ, вземи нѣколко и отъ съсе- дитѣ си и започни да наливашъ въ тѣхъ масло отъ шишето. Вдовицата изпълнила съвета на пророка, и маслото започнало да тече изобилно. Въ скоро време тя напълнила всички сѫдове. Като нѣмало вече кѫде да го налива, маслото спрѣло да тече. Бедната жена продала часть отъ маслото и освободила сина си.

Човѣкъ крие въ себе си сили, дарби, които трѣбва да развива, за да ги приложи, когато му потрѣбватъ. Запримѣръ, когато искатъ да намѣрятъ вода въ земята, хората копаятъ тукъ тамъ и нѣкѫде излиза вода, нѣкѫде не излиза. Обаче, има хора, които, съ помощьта на лѣскова прѫчка, могатъ веднага да опредѣлятъ, кѫде се намира вода въ земята. Тамъ, дето има вода, прѫчицата се огъва. По това познаватъ, не само кѫде има вода, но приблизително и дълбочината, на която се намира. Всѣки човѣкъ не може да си служи съ тази прѫчица. Само онзи човѣкъ може да познае, кѫде има вода въ земята и на каква дълбочина, който е въ хармония съ водната енергия. Освенъ това, земното електричество и електричеството на неговия организъмъ трѣбва да бѫдатъ разнородни. Щомъ тия условия сѫществуватъ, прѫчицата се огъва — признакъ, че на това мѣсто има вода.

Като ученици, вие трѣбва да обърнете внимание върху дишането си. Който диша правилно, той ще пѣе правилно. Значи, пѣнието е свързано съ дишането. Въ този смисълъ пѣнието не е нищо друго, освенъ правилно, нормално дишане. Да пѣешъ добре, това значи, да дишашъ правилно. Колкото по-добре пѣешъ, толкова по-правилно дишашъ. Като знаете това, вие трѣбва да пѣете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пѣете добре, вие се свързвате съ природата и черпите отъ нея животъ. Като пѣе, човѣкъ развива въ себе си тия органи, чрезъ които възприема отъ въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, сѫщо така възприема жизнената енергия отъ въздуха. Като знае да пѣе и да говори правилно, човѣкъ може да подобри условията на своя животъ. Пѣнието и говорътъ сѫ свързани съ мисъльта. Следователно, който пѣе и говори правилно, той може да мисли право. Не мисли ли право, човѣкъ се натъква на опитностьта на еврейския пророкъ Йона.

Каква бѣше опитностьта на пророкъ Йона? За непослушание и нежелание да изпълни волята Божия, той лежа три деня въ утробата на кита. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа, подъ предлогъ, че Богъ е милостивъ, ще помилва жителитѣ на Ниневия, и въ края на краищата той ще излѣзе лъжливъ пророкъ. Проро- кътъ взе торбичката си и замина за Испания, съ намѣрение да се ожени. За своето непослушание той бѣше хвърленъ въ морето, дето го погълна китъ. Като лежа три деня въ утробата на кита, Йонъ се разкая и усърдно се моли на Бога да го избави отъ това нещастие. Той обеща, че ако излѣзе благополучно отъ утробата на кита, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Божие. Въ утробата на кита, той се ожени за умразната жена, т. е. за сѫдбата си. Сѫдбата пъкъ не е нищо друго освенъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Каква по-страшна сѫдба отъ тази, да се почувствувате самъ въ живота, изоставенъ отъ майка, баща, братя, сестри и приятели? Намѣрите ли се въ това положение, колкото и да викате, никой нѣма да ви види и чуе. Кой може да ви види въ утробата на кита? Единственъ Богъ ще ви чуе и види и ще ви се притече на помощь.

И тъй, като методъ за преодоляване на мѫчнотиитѣ, съветвамъ ви да пѣете. Дали сте болни, или здрави, вие трѣбва да пѣете и да свирите. Музиката облагородява човѣка, а сѫщевременно лѣкува. Щомъ заболѣете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощь, но почнете да се разговаряте съ болестьта. Питайте я, отде е дошла и какво иска отъ васъ. Като разберете намѣренията и попѣйте и малко. Щомъ разбере, че сте добъръ човѣкъ, не се страхувате отъ нея, не я пѫдете, тя ще ви гостува день-два, най-много седмица, и ще си замине. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, но не знае, какъ да придобие здравето. При сегашнитѣ разбирания на хората, болнитѣ очакватъ на здравитѣ, да имъ прислужватъ, да имъ угаждатъ въ всичко. Това е кривъ методъ на лѣкуване. Споредъ новитѣ разбирания, болниятъ трѣбва да услужва на здравитѣ, да прави жертва отъ себе си. Като види, че нѣкой отъ здравитѣ се нуждае отъ нѣщо, той веднага трѣбва да стане отъ леглото, да услужи и пакъ да си легне. По този начинъ той събужда своитѣ жизнени сили и се калява. Въ време на болестьта си човѣкъ може да свърши една добра работа, а именно: отъ една страна той се учи да се моли, а отъ друга— придобива известно просвѣтление. Като се види въ невъзможность да се обърне на една, или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Богъ. Той се моли и прави усилия, докато се обърне самъ. Щомъ види, че може самъ да си услужва, той придобива вѣра въ Бога, въ себе си и въ скоро време напуща леглото. Болеститѣ правятъ човѣка разуменъ. Когато е здравъ, човѣкъ се разсѣйва натукъ-натамъ, увлича се въ различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира въ себе си и започва да мисли за Бога, разправя се съ Него. Здравиятъ всѣки день излиза отъ дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болниятъ пъкъ се връща у дома си. Той е изгубилъ това, което нѣкога е спечелилъ, и се връща между домашнитѣ си, дето се предава на размишление и молитва.

Като говоря за добрата страна на болеститѣ, това не значи, че човѣкъ трѣбва да боледува. При това, болеститѣ не сѫ само физически. Всѣко неразположение, всѣка скръбь, мѫка сѫ болезнени състояния, които се отразяватъ върху организма. Въ тази смисълъ, болеститѣ биватъ видими и невидими, или физически и психически. Важно е човѣкъ да намѣри начинъ, да се справя съ тѣхъ разумно. Болеститѣ показватъ, че липсва нѣщо на човѣка. Колкото да е ученъ, човѣкъ все е недоволенъ, все му липсва нѣщо. Забележете, нѣкой хора, като пишатъ, всѣкога изпущатъ по една буква. Други пъкъ правятъ погрѣшки въ правописа. Това показва, че нѣкой отъ центроветѣ на мозъка имъ не е добре развитъ. Други нѣкой пъкъ не поставятъ думитѣ на опредѣленото имъ мѣсто, вследствие на което между мисъльта и думитѣ сѫ- ществува известно несъответствие. Нѣкой ка- зватъ, че сѫ религиозни, че разбиратъ Библията и Евангелието, а като имъ кажешъ да; обяснятъ нѣщо отъ Откровението, тѣ казватъ, че Откровението е затворена книга, недостѫпна за човѣшкитѣ умове. Недостѫжпна за човѣшкия умъ, а човѣкъ я писалъ. Когато говорите нѣщо, вие трѣбва да сте опитали това, за което говорите. Каже ли човѣкъ, че знае нѣщо, това значи че го е опиталъ. Истинско знание е онова, което е опитано и провѣрено. Ако човѣкъ само чете, безъ да опитва и прилага нѣщата, неговото знание е частично.

Следователно, истинско знание е онова, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Знанието иде отъ разумни сѫщества. Колкото по възвишено е знанието, къмъ което човѣкъ се стреми, толкова отъ по-високи свѣтове иде. Ако е готовъ за това знание, човѣкъ може да проникне въ тия свѣтове; ако не е готовъ, съ години може да обикаля свѣтоветѣ, но вѫтре нѣма да влѣзе. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ знание, за което не е готовъ. Това знание ще му причини голѣми пакости и нещастия.

Единъ знаменитъ астрономъ пожелалъ да види по нѣкакъвъ начинъ величието на вселената. Съ това той искалъ да се прослави въ свѣта, че могълъ да проникне тамъ, дето човѣшки кракъ не е стѫпилъ. Дълго време се молилъ на Бога, да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Богъ казалъ на единъ отъ ангелитѣ да отиде при астронома, да го извади отъ тѣлото му, но да остави сърдцето му въ него, да преживѣе по човѣшки всичко, което ще види въ пространството. Ангелътъ постѫпилъ така, както Богъ му заповѣдалъ. Той взелъ астронома на крилетѣ си и го понесълъ изъ пространството. Така минавалъ той отъ една система въ друга, отъ едно слънце въ друго, като навлизалъ все по-навѫтре. Астрономътъ преживѣлъ голѣмъ страхъ отъ тази необятность на вселената. Чудни и красиви нѣща видѣлъ, но не могълъ повече да издържа и казалъ на ангела: Още много ли има? Ние сме въ началото още, отговорилъ ангелътъ. — Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждамъ, но страшно е, не мога повече да издържамъ Това не е за мене. Моятъ умъ не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана въ едно пространство безъ начало и безъ край.

Следователно, колкото е разбралъ астро- номътъ отъ живота на небето, толкова и обикновенитѣ хора разбиратъ земния животъ. Като говоримъ за живота, ние имаме предъ видъ любовьта, защото любовьта ражда живота. Отъ живота пъкъ произлиза движението. Значи, любовьта ражда живота, а живо- тътъ— движението. Мѫдростьта води къмъ знание, а знанието прави човѣка силенъ. Истината носи свобода, а свободата дава просторъ на човѣка. Любовьта прави човѣка доволенъ. Той се радва и на малкитѣ нѣща, както и на голѣмитѣ. Той бла-  годари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли любовьта въ васъ, радвайте се на малкото цвѣтенце, което цъвти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздухъ, който пълни гърдитѣ ви; радвайте се на слънчевия лѫчъ, който ви озарява; радвайте се на житния класъ, който се люлѣе на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо въ свѣта.

Съвременнитѣ хора приличатъ на ония банкери, които по цѣли дни седатъ предъ тевтеритѣ и прелистватъ: този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи — толкова и г. н. И вие седите предъ книгата на вашето минало и само прелиствате: дѣдо ми бѣше нещастенъ, баба ми—сѫщо; дѣдо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, азъ сѫщо съмъ болнавъ, нещастенъ и т. н. Да прелиствате книгата на миналото и да гледате, кой кѫде е пропадналъ и какво изгубилъ, това не е животъ. Напуснете старото банкерство и обърнете новъ листъ. Отворете сърдцата и душитѣ си за лѫчитѣ, които идатъ отъ Бога.

Сега азъ ви говоря тия нѣща, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и препятствията въ себе си. Въ човѣка има единъ грубъ елементъ, отъ който трѣбва да се пази. Той съкращава живота му. Болеститѣ се дължатъ, именно, на този елементъ. Той отнема силата му. Ние наричаме този елементъ „низшъ мѫжки принципъ“, за отличие отъ „висшия мѫжки принципъ“, нареченъ още ПРИНЦИПЪ на мѫдростьта. Низшиятъ мѫжки принципъ сѫществува въ всѣки човѣкъ-—мѫжъ или жена. Този принципъ се проявява обикновено въ хора, които обичатъ да властвуватъ, да господаруватъ, да се налагатъ на другитѣ. Който прилага този принципъ, той го изпитва и върху себе си. Господарьтъ, който малтретира слугата си, трѣбва да знае, че и слугата му може да го малтретира; учительтъ, който малтретира ученика си, трѣбва да знае, че и ученикътъ може да го малтретира; майката, която малтретира дъщеря си, трѣбва да знае, че и дъщеря и може да я малтретира; бащата, който малтретира сина си, трѣбва да знае, че и синътъ може да го малтретира. На всѣко действие има и противодействие.

Помнете, че каквото намисли човѣкъ да направи и не може да го изпълни, другъ нѣкой вече го е направилъ. Запримѣръ, ако нѣкой иска да стане великъ ученъ, философъ, музикантъ, или художникъ, но нѣма условия за това, непременно другъ нѣкой е станалъ вече такъвъ. Нѣкой иска да стане царь, но нѣма условия; вмѣсто него, другъ нѣкой е станалъ вече царь. Въ природата, две еднакви служби, въ единъ и сѫщъ моментъ, не се даватъ. Ето защо, ако искате да постигнете нѣщо, пожелайте това, което въ даденъ моментъ никой не желае. Искате ли нѣкаква служба, изберете такава, за която нѣма кандидати. Ако пъкъ това, което вие желаете, го е постигналъ другъ нѣкой, радвайте се на неговото постижение. Като се радвате на благото на другитѣ, и вие придобивате нѣщо. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който благото и постижението на едното е благо и постижение на всички. Единъ день, по закона на  наследственостьта, и вие ще наследите нѣщо отъ благата и постиженията на вашитѣ предшественици.

Като наблюдавате проявитѣ и убежденията на религиознитѣ хора, ще видите, че едни отъ тѣхъ подържатъ идеята, че безъ образование не може; други подържатъ идеята, че безъ образование може. Които иматъ образование, подържатъ първата идея, които не сѫ учили и сѫ останали безъ образование, подържатъ втората идея. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи. Каквото знание и да ви се представи да придобиете, не се отказвайте отъ него. Не можешъ ли да се учишъ, не препорѫчвай невежеството. Ще кажете, че знанието възгордява. Знание безъ любовь възгордява. Знанието е свързано съ мѫдростьта. При това, ако знанието не се превърне въ сила, не е истинско. Истинското знание крие въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се приложи въ работа. Следователно, ако мѫдростьта не може да роди знание; ако знанието не може да се превърне въ сила и ако силата не може да бѫде продуктивна, да се превърне въ работа, човѣкъ нищо не придобива. Знание е това, което подмладява човѣка.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знание, ставатъ учени, но, вмѣсто да ставатъ по-млади, тѣ остаряватъ. Защо? Защото живѣятъ съ мислитѣ, чувствата и разбиранията на своитѣ дѣди и прадѣди. По този начинъ тѣ се свързватъ съ тѣхъ. Тъй щото, искате ли да се подмладите, откажете се отъ разбиранията на ващитѣ дѣди и прадѣди. Откажете се отъ ревностьта въ любовьта, която прави човѣка преждевременно старъ. Защо трѣбва да ревнувате? Защо се страхувате да не откраднатъ възлюбения или възлюбената ви? Кой може да открадне любовьта на човѣка? Истинска любовь сѫществува само между сродни души. Обикновено тѣ рѣдко се срѣщатъ на земята. Ако единиятъ е на земята, другиятъ е въ Божествения свѣтъ. Обаче, тѣ могатъ да бѫдатъ свързани въ съзнанието си. И тогава, каквото единиятъ мисли и чувствува, другиятъ го възприема и изпълнява. Така свързани, тѣ иматъ импулсъ да работятъ, да изпълняватъ волята Божия. Макаръ да сѫ раздѣлени физически, тѣ иматъ сила, потикъ за разумна и съзнателна работа. Ако две сродни души се срѣщнатъ на земята, радвайте се на тѣхната любовь. Тѣ изпращатъ отъ своята любовь и на васъ. Оттукъ се вижда, че хората сѫ скачени сѫдове.

Сега, желая ви да се пазите отъ следнитѣ нѣща: „Отъ раба, когато се възцарява; отъ безумния, когато се насити съ хлѣбъ; отъ умразната жена, когато се жени и отъ слугинята, когато замѣни господарката си“.

Желая ви да приложите любовьта, отъ която произтича животътъ и движението. Приложете мѫдростьта, отъ която произлизатъ знанието и силата. Приложете истината, която ражда свобода и просторъ. Въ приложението на любовьта, мѫдростьта и истината е смисълътъ на живота. Съ тѣхъ човѣкъ може да разрешава всички въпроси.

Пакъ ви пожелавамъ: Бѫдете силни въ любовьта. Бѫдете силни въ мѫдростьта. Бѫдете силни въ истината, която дава свобода и просторъ на човѣка за приложение на своитѣ идеи.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

14. Утринно слово отъ Учителя.

27 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...