Jump to content

1935_01_20 Товарене и разтоваряне


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Товарене и разтоваряне.

Ще прочета 29. глава отъ Притчитѣ. Като четете тази глава, виждате, че нѣкои отъ стиховетѣ въ нея се отнасятъ до физическия свѣтъ, други — до духовния, а трети — до умствения. За да се ползува отъ мислитѣ въ Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Не ги ли разбира, той изпада въ заблуждения. Ако не разбира живота, както трѣбва, княжескиятъ синъ може да мисли, че въ него тече княжеска кръвь, че е по-благороденъ отъ другитѣ хора. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Наполеонътъ, като златна монета, струва повече отъ стоманата, но съ стоманено перо можешъ да напишешъ велики работи, които да се четатъ и въ бѫдещитѣ вѣкове, когато съ наполеона нищо не можешъ да напишешъ. Тъй щото, не е въпросъ, съ какви материали разполагашъ въ дадения случай, но какво можешъ да направишъ отъ тѣхъ. Не е въпросъ, отъ какъвъ баща си роденъ, но какво можешъ да научишъ отъ този баща. Мнозина казватъ, че сѫ синове Божии, но въпрѣки това вършатъ погрѣшки и престъпления. Явява се въпросъ: може ли човѣкъ да бѫде синъ Божий и да върши престѫпления? Споредъ едни е възможно, а споредъ други — невъзможно. Първитѣ казватъ, че докато е на земята, като богатъ и беденъ, като боленъ и здравъ, като ученъ и простъ, човѣкъ е изложенъ на погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ е изложенъ на изкушения, вследствие на което, съзнателно или несъзнателно, той грѣши.

Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че човѣкъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Това показва, че той е свободенъ да прави и добро, и зло. Обаче, кое въ даденъ случай е добро и кое — зло, това е въпросъ на разбиране. Запримѣръ, ако биешъ нѣкого на време, това е добро. Ако не го биешъ на време, това е зло. Значи, има относително зло, което може да се приеме и за зло, и за добро — зависи отъ резултатитѣ. Сѫществува и абсолютно зло, т. е. зло, което всѣкога е зло. Това зло отдалечава човѣка отъ благото, което му предстои да получи. Злиятъ, лошиятъ човѣкъ самъ се лишава отъ благото, което трѣбва да получи. Докато злото не е дошло при човѣка, той посажда въ градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който сѫ завързали. Дойде ли злото, веднага плодоветѣ изчезватъ. Злото събира плодоветѣ отъ градината на човѣка, задържа ги за себе си, а него лишава- отъ тѣхъ. Като не знае причината за това, човѣкъ се пита, защо му се отнема това което очаква да получи.

Злото е причина за това. Доброто дава въз- можность на човѣка да реализира благата, които му се падатъ да получи, а злото ги отнема. Нѣкой запитватъ, не може ли безъ зло въ свѣта. И безъ зло може да се живѣе, но това зависи отъ разбирането на човѣка. Ако знае изкуството да живѣе правилно, човѣкъ е вънъ отъ влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живѣене, но трѣбва да се живѣе правилно. Многото говорене не помага. То действува като проливенъ дъждъ. Обаче, отъ проливенъ дъждъ растенията изгниватъ. Ако пада много дъждъ на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човѣка много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша.

Като знаете това, не говорете много. Многословието спъва човѣка. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. Ама не си доволенъ отъ себе си и се осѫждашъ. Като се осѫждашъ, знаешъ ли, кое е право и кое— криво? Има смисълъ човѣкъ да е недоволенъ, но ако знае, кое е право и кое не е. Ако нѣкой падне и счупи крака си, трѣбва ли да се осѫжда? Това падане може да е за добро. Ако съ падането си човѣкъ разрешава единъ важенъ въпросъ въ живота си, то е на мѣсто. Щомъ си разрешилъ единъ важенъ въпросъ, благодари за това падане. Ако страданието може да отклони човѣка отъ намѣрението му да направи нѣкакво престѫпление, то е на мѣсто. На физическия свѣтъ падането причинява болки и страдания, но въ духовния свѣтъ то носи благословение за човѣка. Ако не бѣше падналъ, той щѣше да се лиши отъ благословението на Бога.

И тъй, страданията, които човѣкъ преживява на физическия свѣтъ, както въ духовния свѣтъ, сѫ спирачки. Безъ тѣзи спирачки той би полетѣлъ въ низината. Ако не дойдатъ малки спирачки, ще дойдатъ голѣми, които ще го спратъ въ пѫтя му. Малкитѣ спирачки могатъ само да го задържатъ да не падне, а голѣмитѣ — ще го спратъ. Страшно е положението на човѣкъ, който е спрѣнъ въ пѫтя си. Въ този смисълъ страданието е благо за човѣка. Благодарете за малкитѣ страдания, да не дойдатъ по-голѣми. Мнозина говорятъ за страданията като блага въ живота, но дойдатъ ли до тѣхъ, тѣ казватъ: Може да мине безъ това страдание. Значи, тѣ говорятъ нѣща, въ истинностьта на които не сѫ убедени.

Чрезъ страданията и чрезъ радоститѣ човѣкъ се изпитва. За да издържи изпититѣ си и да не се изложи на голѣми страдания, човѣкъ трѣбва да пази следнитѣ правила въ живота.

Когато отивашъ за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имашъ малка, но здрава стомна, отколкото голѣма и пукната.

Когато се намѣришъ въ затруднение, благодари за малкото знание, което можешъ да приложишъ. Малкото знание, но добре използувано, струва повече отъ голѣмото, но неизползувано знание. То е подобно на голѣма стомна, пълна съ вода, но пукната. Докато се възползувашъ отъ това знание, то е изтекло вече навънъ. Кѫде седи знанието на човѣка, който живѣе въ постоянно неразположение и недоволство?

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че сѫ изгубили своя вѫтрешенъ миръ и не знаятъ, какъ да го възстановятъ. Достатъчно е само, човѣкъ да приложи своя духовенъ камертонъ, за да възстанови съ него вѫтрешниятъ миръ и да изправи погрѣшкитѣ си. Чрезъ своя духовенъ камертонъ човѣкъ различава, кои погрѣшки сѫ негови и кои чужди. Безъ него той изпада въ заблуждение, вследствие на което взима чуждитѣ погрѣшки за свои. Когато двама души не пѣятъ еднакво — еди- ниятъ повишава тона, а другиятъ го понижава, и двамата чуватъ дисхармонията въ пѣнието или свиренето. Искатъ ли да пѣятъ хармонично, и двамата трѣбва да взиматъ тоноветѣ еднакво. Ако всѣки пѣе за себе си, поотдѣлно, той е свободенъ да пѣе, както иска. Обаче, пѣятъ ли двама заедно, тѣ непремѣнно трѣбва да се вслушватъ. Когато хората сѫ свързани, трѣбва да бѫдатъ отстѫпчиви. Днесъ нѣма хармония между хората, защото никой не иска да отстѫпва. Всѣки казва за себе си, че е правъ. Ако двама души пѣятъ заедно, отъ свое гледище, и единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ, но все пакъ единиятъ трѣбва да отстѫпи, да тръгнатъ въ едната или въ другата посока. Следва ли всѣки своята посока, нищо нѣма да излѣзе.

Сега, явява се въпросъ: по кой пѫть трѣбва да върви човѣкъ? Два пѫтя има въ живота: пѫть на мекотата и пѫть на силата. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ. Какъвь щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха меки? Или какъвъ щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха силни? Добре е човѣкъ понѣкога да бѫде силенъ, а понѣкога — мекъ. И едното, и другото качества сѫ на мѣсто. Има смисълъ човѣкъ да бѫде силенъ, когато управлява. Да управлява човѣкъ. това не значи, че трѣбва да заеме мѣстото на нѣкой царь, държавникъ, министъръ. Всѣки човѣкъ може да управлява себе си. На всѣки човѣкъ е даденъ многоброенъ народъ да управлява. Това сѫ неговитѣ мисли, чувства и желания. Тѣ се нуждаятъ отъ силната и мощна рѫка на своя господарь, да ги тури въ редъ. Ако не ги управлява, както трѣбва, тѣ ще му създадатъ голѣми и малки неприятности, съ което ще му обърнатъ вниманието. Казваме за нѣкой човѣкъ, че има добри мисли и чувства. Защо има добри мисли и чувства? Защото задъ тѣхъ стои едно добро, разумно сѫщество, което проявява своитѣ добри мисли и чувства чрезъ даденъ човѣкъ. Кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ има лоши мисли и чувства, това показва, че задъ него стои едно лошо сѫщество. И това сѫщество проявява чрезъ човѣка своитѣ лоши мисли и чувства. Като не знаемъ причината за добритѣ и лоши мисли и чувства, ние ги отдаваме на човѣка, чрезъ когото се проявяватъ. Значи, задъ всѣка добра или лоша мисъль стои едно добро или лошо разумно сѫщество, както задъ всѣка хубава картина стои единъ добъръ художникъ.

Тъй щото, дойдатъ ли въ ума ви лоши мисли, а въ сърдцето ви — лоши чувства, знайте, че сте се свързали съ лоши сѫщества. Прекѫснете ли връзката си съ тѣхъ, вие ще се освободите отъ лошитѣ си мисли и чувства. Кой е виновенъ за лошитѣ мисли и чувства? Самиятъ човѣкъ. Не прави ли сѫщото и пияницата? Той ходи по кръчмитѣ, запознава се съ хора, които пиянствуватъ, и прави сѫщото, каквото и тѣ правятъ. Кой е виновенъ за лошитѣ последствия на пиянството? Той самъ е виновенъ. Щомъ скѫса дружбата си съ пияницитѣ, той ще се освободи отъ пиянството.

Съвременнитѣ хора вървятъ въ единъ пѫть, който не дава голѣми постижения. За да придобиятъ нѣщо ново, тѣ трѣбва да внесатъ нови разбирания, новъ моралъ въ живота си. Каквото да правятъ, не внесатъ ли новото, тѣ ще останатъ въ положението на обикновенитѣ художници. Тѣ ще рисуватъ, но картинитѣ имъ ще бѫдатъ обикновени, никой нѣма да ги купува. Внесатъ ли новото разбиране въ живота си, тѣ ще станатъ видни художници. Който види картинитѣ имъ, ще пожелае да ги купи. Ако и пророкътъ върви въ новия пѫть, той ще пророкува на хората и нѣкога пророчеството му ще се сбѫдне, нѣкога нѣма да се сбѫдне, но за себе си нѣма да пророкува. Ако пророкътъ не може да предскаже на себе си, какво ще му се случи, той не е пророкъ.

Преди освобождението, въ варненско нѣ- кѫде, се явила една гадателка, която предсказвала на хората, какво има да имъ се случи. Три четири месеца наредъ тя гадаела на хората и събрала много пари. Въ скоро време тя се прочула толкова много, че не успѣвала да приеме всички, които идвали при нея. Единь день въ дома и влѣзли крадци и обрали всичкитѣ и пари. Като останала безь срѣдства, тя престанала да гадае на хората. Всички се чудѣли, какъ е възможно, толкова прочута гадателка, която гадаела на всички, да не може да предвиди, какво ще и се случи. Каква полза има тя отъ своето гадателство, щомъ не може да гадае на себе си, да се предпази отъ разбойницитѣ и крадцитѣ, които я обрали?

И съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на тази гадателка. Тѣ иматъ знания, сила, богатство, но не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ, както трѣбва. Нѣкоя ясновидка влиза въ едно събрание, но не знае, кѫде да седне. Най-после тя сѣда до единъ господинъ, който е много нервенъ и сприхавъ. Той я бутва нѣколко пѫти, и тя остава недоволна отъ него, казва, че е лошъ човѣкъ. Като ясновидка, тя трѣбваше да си избере мѣсто до нѣкой добъръ човѣкъ, да нѣма неприятности. Щомъ е седнала, дето намери, тя трѣбва да търпи, да не се възмущава отъ хората. Нѣкой се страхува отъ мечка. Щомъ е ясновидецъ, той трѣбва да избере такъвъ пѫть, че да не го срѣща мечка. Ясновиде- цътъ познава отдалечъ още, че иде мечка. По какво я познава? По миризмата и. Най малко отъ половинъ километъръ разстояние той познава, иде ли мечка срещу него, или не. Ако усѣти, че мечка иде срещу него, той веднага взима другъ пѫть, да не я срещне. И лошиятъ човѣкъ се познава по миризмата си. Влѣзете ли въ нѣкое общество и усѣтите специалната миризма на лошия човѣкъ, вие веднага взимате мѣрки. Щомъ намѣрите лошия човѣкъ въ това общество, вие се отдалечавате отъ него. Защо даденъ човѣкъ е лошъ? Защото на физическия свѣтъ той е нечистоплътенъ, въ духовния — небреженъ въ чувствата си, а въ умствения свѣтъ—не мисли право. Лошиятъ, злиятъ човѣкъ е сприхавъ и нервенъ, не можете дума да му кажете. Ако му кажете една дума, която не му харесва, той веднага избухва.—Защо Богъ го е създалъ?—Не туряйте вината на Бога, Той не го е създалъ. При това, не забравяйте, че лошиятъ човѣкъ не е лошъ въ всички случаи на живота си. Ако е лошъ за едного, не е лошъ за всички. Запримѣръ, вълкътъ е лошъ за овцата, но за своитѣ малки е добъръ.

И добриятъ човѣкъ е добъръ само за нѣкой хора, а не за всички. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ раздава на беднитѣ пари, съ цель да се прочуе, да пишатъ вестницитѣ за него. За беднитѣ хора той е добъръ, благодетеленъ, но питайте, какво ще кажатъ за него ония, съ които той се състезава. Той се състезава съ богатитѣ хора, иска да мине предъ тѣхъ за голѣмъ благодетель и се скарва съ тѣхъ. За тѣхъ този човѣкъ не е добъръ. Тѣ знаятъ неговата скрита, интимна мисъль, да се изяви като голѣмъ благодетель. На земята човѣкъ може да бѫде известенъ по своето гадателство, или по друга нѣкаква дарба, да минава за пръвъ между подобнитѣ си. Обаче, отиде ли на небето, тамъ никой не му обръща внимание. На небето той минава за обикновенъ човѣкъ, защото тамъ и децата иматъ голѣми знания и дарби. Тамъ децата знаятъ десеть пѫти повече отъ децата на земята. Отидете ли на небето, ще се объркате въ голѣмото еднообразие. Тамъ всички сѫщества си приличатъ външно: по красота, по тѣлосложение, по гласъ. Като срещнете едно сѫщество, не можете да го следите, то се изгубва между другитѣ сѫщества—не можете да го познаете и различите между останалитѣ сѫщества. Единственото нѣщо, по което можете да различавате съществата на небето едно отъ друго, е тѣхната миризма. По миризмата имъ ще познаете, кое сѫщество е по-добро. Тамъ става въпросъ за добри хора, а не за лоши. На небето сѫществата се различаватъ по тѣхната доброта—едно отъ вѫтрешнитѣ качества. Затова казваме, че на земята хората живѣятъ въ външно разнообразие, а вѫтрешно еднообразие. На небето е точно обратно: тамъ сѫществата живѣятъ въ външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. Докато живѣете на земята, между добри и лоши хора, вие трѣбва да познавате лошавината на лошитѣ хора и добротата на добритѣ хора, за да бѫдете приятели и съ еднитѣ, и съ другитѣ. Отидете ли на небето, тамъ трѣбва да познавате само добротата на небеснитѣ жители.

Изобщо, каквото знание има, човѣкъ трѣбва да го приложи, да види неговитѣ плодове. Не може ли да приложи знанието си, той нищо не се ползува отъ, него. Единъ турчинъ отишълъ въ едно българско село. За да респектира селянитѣ, той имъ казалъ, че знае български езикъ, за да се пазятъ, да не кажатъ нѣщо предъ него, съ което да се изложатъ. Като чули това, селянитѣ решили да му говорятъ на български езикъ, да не мисли, че криятъ нѣщо отъ него. Турчинътъ седналъ на единъ миндеръ и спокойно пушилъ цигарата си. По едно време искра хвръкнала къмъ чалмата му, и тя започнала да дими. Единъ отъ селянитѣ му казалъ на български: Ага, чалмата ти гори.— Ола-белиръ, казалъ турчинътъ и продължилъ спокойно да пуши Следъ това втори селянинъ се обадилъ: Ага, чалмата ти гори. — Ола белиръ! Когато димътъ отъ чалмата се увеличилъ, единъ отъ селянитѣ извикалъ на турски. Ага, чалмата ти гори!—Така кажи, да те разбера. Значи, турчинътъ не разбиралъ български езикъ, но се хвалилъ само. Какво знание е това, при което чалмата ни може да изгори? Привидно знание е това, а не истинско. На такова знание не може да се разчита.

Човѣкъ трѣбва да знае, че пѫтьтъ, по който се развива, е интересенъ и заслужава да се изучава. Интересенъ е животътъ и на детето, и на възрастния, и на стария. Въ всѣка възрасть човѣкъ придобива нѣщо и дава нѣщо. Ако искате да угодите на стария и да научите нѣщо отъ него, имайте търпение да го изслушате. Той ще ви говори за миналото си, отъ което ще се поучавате. Отидете ли при нѣкое дете, то ще ви разправя за бѫдещето. Детето говори, какво иска да стане въ бѫдеще. То казва: Като порасна, ще стана генералъ, учитель, министъръ и т. н. Възрастниятъ пъкъ говори за настоящето. Тъй щото, ако постоянно говорите за миналото, вие сте старъ човѣкъ; ако говорите за настоящето, възрастенъ сте; ако говорите за бѫдещето, младъ сте. Ако се оплаквашъ за погрѣшкитѣ си, старъ си; ако говоришъ за живота, както днесъ се проявява, възрастенъ си; ако се ра- двашъ на добродетелитѣ, които ще развиешъ въ бѫдеще, младъ си. Ако сте старъ и желаете да се подмладите, престанете да говорите и мислите за недостатъци, които сте придобили отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Мислете и се радвайте на добродетелитѣ си, които ще проявите въ бѫдеще, защото въ тѣхъ се крие вашето благо. Животътъ на миналото, съ своитѣ погрѣшки, е отживѣлъ времето си. Днесъ сѫ важни добродетелитѣ, които се родили огъ погрѣшкитѣ на човѣка. Въ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която ще се прояви въ бѫдеще. Много отъ погрѣшкитѣ на хората сѫ направени отъ любовь. Често майката и бащата правятъ погрѣшки отъ любовь къмъ децата си. Нѣкой погрѣшки повдигатъ човѣка високо и го водятъ къмъ знание и свѣтлина. За да придобие известно знание, човѣкъ често грѣши. Следователно, въ свѣта сѫществува любовь безъ погрѣшки и любовь съ погрѣшки, знание безъ погрѣшки и знание съ погрѣшки. Знание съ погрѣшки е знание на миналото; знание безъ погрѣшки е знание на бѫдещето. Любовь съ погрѣшки е любовь на миналото; любовь безъ погрѣшки е любовь на бѫдещето. Ето защо, ако влѣзете въ стълкновение съ своитѣ погрѣшки, не се спирайте предъ тѣхъ, но вървете напредъ. Щомъ имате погрѣшки, вие сте още въ живота на своето минало. Защо се спирате да плачете предъ погрѣшкитѣ си? Имате нѣкаква цель. Когато нѣкой отиде при единъ богатъ човѣкъ и започне да му се оплаква за страданията и мѫчнотиитѣ, презъ които е миналъ, той крие нѣкаква користолюбива мисъль въ себе си. Той иска да трогне сърдцето на богатия, да го застави да му помогне. Ако богатиятъ човѣкъ е благороденъ и щедъръ, безъ да му се оплаквате, безъ да му разправяте за страданията си,той ще бѫде готовъ да ви помогне. Срещнете ли богатъ човѣкъ, не му говорете за страданията и погрѣшкитѣ си. Кажете му само, че се нуждаете отъ неговата помощь—нищо повече. Постѫпвайте и къмъ Бога по сѫщия начинъ. Имате ли нѣкаква нужда отъ Бога, кажете Му, отъ какво се нуждаете и се отдръпнете настрана да чакате отговоръ. Като се моли на Бога, нѣкой казва: Господи, голѣмъ грѣшникъ съмъ, не изпълнихъ волята Ти. На другата вечерь пакъ сѫщото се разправя и следъ това ще каже, че се изповѣдалъ предъ Бога. Това не е изповѣдь. Въ какво седи голѣмата му погрѣшка? Ще каже, че изялъ една кокошка. Това не е много голѣма погрѣшка. Ето, вълкътъ изяжда цѣла овца и не се счита грѣшенъ. Ще кажете, че вълкътъ не е разуменъ, както човѣка. Разуменъ е вълкътъ. Той изяжда цѣла овца, лисицата — нѣколко кокошки, а човѣкъ — само една. Ако яде малко, човѣкъ минава за скѫперникъ; ако яде много, минава за лакомъ. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено: нито много, нито малко. Той трѣбва да яде толкова, колкото да издържа на дългия пѫть, който му предстои да извърви.

Мнозина искатъ да знаятъ, колко трѣбва да ядатъ обикновено — много, или малко. Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да има сили да извърви дългия пѫть, който му е опредѣленъ да мине. Не лишавай тѣлото си отъ благата, които Богъ ти е опредѣлилъ, но сѫщевременно не измѫчвай стомаха си да оре повече, отколкото трѣбва. Оре ли повече, отколкото трѣбва, ще го осакатишъ и после самъ ще орешъ. Положението, въ което човѣкъ се намира сега, е временно. Той трѣбва да излѣзе отъ сегашното си положение. По какъвъ начинъ ще излѣзе? Какъ ще излѣзе отъ сегашното си положение, това зависи отъ причинитѣ; който сѫ го поставили въ това положение. Човѣкъ може да бѫде недоволенъ по три причини: първо, ако не се е наялъ достатъчно. Второ, ако не е достатъчно обичанъ отъ окрѫжаващитѣ. И трето, ако мислитѣ му сѫ неправилни. Следователно, ако недоволството ти произтича отъ недостатъчно ядене, приеми още храна и ще станешъ до- воленъ. Ако си недоволенъ, че хората не те обичатъ, започни ти да обичашъ. Ако си недоволенъ отъ кривитѣ си мисли, изпѫди ги навънъ. Ти можешъ да ги изпѫдишъ, когато ги впрегнешъ на работа. Щомъ ги впрегнешъ на работа, тѣ постепенно отстѫпватъ мѣстото си на добритѣ мисли. Има единъ вѫтрешенъ законъ въ човѣка, съ който нѣщата могатъ да се превръщатъ. Злото е зло, доброто е добро. Тѣ никога нѣма да се измѣнятъ, но могатъ да се съчетаватъ. Като съчетаете доброто и злото, тѣ ще се примирятъ. Угостете добре лошия човѣкъ, и той ще се примири съ васъ. Сложете предъ него една добре приготвена и опечена баница и вижте, какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи къмъ васъ, ще стане добъръ. Ако не знаете, какъ да постѫпите съ лошия човѣкъ, вие ще изгубите доброто си разположение, добритѣ си мисли и чувства. Отъ незнание човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своя вѫтрешенъ миръ и разположение? Той трѣбва да прилага закона за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Ако изпадне въ физическо неразположение, човѣкъ трѣбва да изпие сока на два-три лимона съ захарь, а следъ това да изпие сока на нѣколко портокала. Сокътъ на лимонитѣ и портокалитѣ възстановяватъ доброто разположение на духа, подобряватъ състоянието на стомаха. Състоянието на чувствата и на мислитѣ се повдига чрезъ четене на книги, които описватъ живота и дѣлата на светии, на велики хора. Дойдете ли до обезсърдчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно въ тази область. Въ тази область ви посрѣщатъ сѫщества, които ви на- падатъ съ мислитѣ и чувствата си, съ цель да ви ограбятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници, които иматъ предъ видъ вашето обезсилване. Като изгубите силата си, тѣ лесно ще ви нападнатъ и ще си взематъ отъ васъ това, което имъ е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно съ тѣхъ.

Когато четете Притчитѣ, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ, да ги разберете. Запримѣръ, какво разбирате отъ стиховетѣ: „Человѣкъ, който е често обличаванъ, остава твърдоглавъ. Внезапно ще бѫде съкрушенъ, и то безъ изключение“. (1 ст.).

„Когато се праведнитѣ увеличаватъ, на- родътъ се весели; но когато нечестивиятъ на- чалствува, народътъ въздиша“. (— 2 ст.).

За да разбере смисъла на Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да намѣри, какво е отношението на тия мѫдри изречения къмъ самия него. Наистина, когато нечистивитѣ въ човѣка се увеличаватъ, неговитѣ поданици, неговиятъ народъ въздиша. Когато праведнитѣ въ него се увеличаватъ, народътъ му се весели.

„Който обича мѫдростьта, весели отца си; но който се сдружава съ блудници, разпилява имота си.“ (—3 ст.)—Това всѣки може да забележи, както въ своя личенъ животъ, така и въ живота на близкитѣ си. Значи, който обича мѫдростьта, духътъ му се весели; който се сдружава съ блудници, изгубва силата си и тръгва въ лошъ пѫть.

„Царьтъ съ правдата утвърждава земята си, а дароприемецътъ я съсипва". (—4ст). — Царь може да бѫде само онзи, който има прави мисли и ги прилага. А онзи, който само приема дарове, безъ да дава нѣщо отъ себе си, той съсипва земята си.

„Человѣкъ, който ласкае ближния си, простира мрежа предъ стѫпкитѣ му“. (—5ст.). —Не ласкай ближния си, но не ласкай и себе си. Не се заблуждавай да мислишъ, че си по-добъръ отъ другитѣ. Не се сравнявай съ никого. Не казвай, че другитѣ сѫ по-лоши отъ тебе и правятъ по-голѣми погрѣшки. Ти не знаешъ, какво правятъ другитѣ хора. Има случаи въ живота, когато голѣмата погрѣшка на нѣкого ще му причини полза, а твоята  малка погрѣшка ще ти причини вреда. Има  голѣми погрѣшки въ живота на хората, които лѣкуватъ, има малки погрѣшки, които изгарятъ. Понѣкога голѣмата погрѣшка произвежда превратъ въ човѣка, а малката го подхлъзва.

Като ученици, съветвамь ви да не отлагате нѣщата. Днешната работа не отлагайте за утре. Не мислете, че бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето. За онзи, който работи съзнателно и разумно, бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето; но за онзи, който не работи, а само отлага нѣщата за по добри времена и условия, бѫдещето не носи по добри условия отъ днешния день. Въ Божествения свѣтъ има само единъ день—днешниятъ; утрешниятъ день е човѣшки. Хората, които живѣятъ въ умѣрения поясъ, дѣлятъ годината на 365 дни, на 12 месеца, на 52 седмици; седмицата—на 7 дни — понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Какво ще кажатъ хората, които живѣятъ на северния полюсъ? Тѣ иматъ единъ день и една нощь презъ годината. Следователно, ако слънцето изгрѣе въ понедѣлникъ, тѣ ще иматъ цѣла година все понедѣлникъ; ако изгрѣе въ недѣля, цѣла година ще иматъ недѣля. Сѫ- ботянитѣ казватъ, че сѫботата трѣбва да се посвети за служене на Бога. Кога трѣбва да  служатъ на Бога хората на северния полюсъ, ако слънцето е изгрѣло въ деня, когато ние имаме, запримѣръ, понедѣлникъ?

Следователно, за да имаме една мѣрка за нѣщата, ние трѣбва да приемемъ за основа на живота Божественитѣ нѣща. Божествената мѣрка има две точки: Изгрѣвътъ на слънцето—началната точка, а залѣзътъ—крайната точка. Докато имашъ свѣтлина въ ума си, ти си въ деня на своя животъ; изгубишъ ли свѣтлината си, настѫпва нощь, и ти не можешъ вече да работишъ. Не пренебрегвайте слънцето на вашия животъ. Щомъ изгрѣе, използувайте го. Колкото да е малко знанието ви, колкото да е малка свѣтлината ви, благодарете за нея и разумно я използувайте. И малкото, и многото идатъ отъ единъ и сѫщъ източникъ—отъ Бога. Малкото благо, добре използувано, принася голѣма полза на човѣка. Въ живота царьтъ може да слѣзе до положението на последенъ сиромахъ, но и сиромахътъ може да стигне до положението на царь.

Тъй щото, човѣкъ може да слѣзе до  най-голѣмитѣ дълбочини на живота, но може да се качи и до най-голѣмитѣ височини—отъ него зависи. Възможноститѣ, които човѣкъ - крие въ себе си, ще докажатъ, може ли да издържа на тия положения. Докато е въ човѣшката любовь, човѣкъ слиза до дъното на ада. Защо? Товарътъ му е голѣмъ. Той обича единъ човѣкъ, който постоянно го товари. Отъ тежестьта на голѣмия товаръ, той постепенно слиза все по-надолу, докато се намѣри на дъното. За да излѣзе отъ дъното на живота, човѣкъ трѣбва да се влюби въ Онзи, Който разтоваря. Днесъ отнеме десеть килограма отъ товара му, утре още десеть, докато единъ день съвсемъ го разтовари и издигне до най-голѣмата височина на неговия животъ. Разтовари ли го съвършено, той ще си спомни за човѣшката любовь и ще направи сравнение между човѣшката и Божествената любовь. Човѣшката любовь е любовьта на миналото, старата любовь, която товари. Божествената любовь е настоящата любовь, т, е. новата любовь, която разтоваря. Докато е на земята, въ човѣшка форма, човѣкъ не може да избѣгне човѣшката любовь. Той едновременно ще се товари и разтоваря. Той ту ще се товари, ту ще се разтоваря и ще върши нѣкаква работа. Едно се иска отъ чо вѣка:

Като се товари, да не остава всѣкога натоваенъ; и като се разтоваря, да не остава всѣкога разтоваренъ. Като се товари и разтоваря, човѣкъ усилва организма си. Като знаете този законъ, не задържайте въ ума си и въ сърдцето си тежки мисли и чувства за по-дълго време, отколкото трѣбва, да не се обезсилите.

Като ученици, вие трѣбва да прилагате въ живота си закона за правилна обмѣна между  мислитѣ и чувствата си, за да бѫдете здрави и бодри, да не изтощавате организъма си. Когато човѣкъ се натовари повече, отколкото трѣбва, и не може самъ да се разтовари, Писанието го съветва да се обърне къмъ Бога. Богъ е единствениятъ, който знае, какъ да свали голѣмия товаръ огъ гърба на човѣка и да го разтовари. Кой товари човѣка?— Дяволътъ, злото го товари. Злото се явява въ форма на сѫщество, което обича. Подадете ли се на това сѫщество, то започва да товари. Злото говори за любовьта и товари човѣка, докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния моментъ, да ви одератъ, но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бѫдете увѣрени, че Той ще ви разтовари. Значи, две начала работятъ въ свѣта. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричатъ сатана, второто—Богъ. Въ старо време сѫ ги наричали Ормуздъ—Христосъ и Яриманъ—сатана. Като четете Притчитѣ, ще се натъкнете на нѣкои, които товарятъ човѣка, и нѣкои, които го разтоварятъ. Това е неизбѣжно, защото два метода работятъ въ живота. Ако не се натъкне на метода, който товари, човѣкъ ще се натъкне на другия, който разтоваря. Важно е човѣкъ да знае, какъ да се товари и какъ да се разговаря. Може ли самъ и съзнателно да се товари и разтоваря, човѣкъ е дошълъ до известно постижение. Въ това седи философията на живота.

Щурецътъ отишълъ при мравката да иска малко житце, да се нахрани.—Кѫде бѣше досега, че не можа да си съберешъ жито за зимата? — Запитала го мравката. — Пѣхъ, играхъ и скачахъ по полето, но сега е навсѣкѫде скрежъ и мразъ.—Дето си билъ цѣло лѣто, иди пакъ поскачай и не яжъ! — Отвърнала студено мравката. Тази басня е една отъ тия, които товарятъ човѣка. Чрезъ нея авторътъ искалъ да подчъртае трудолюбието на мравката, но отъ друга страна се вижда нейния егоизъмъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрѣшката на щуреца не седи въ това, че пѣлъ, игралъ и скачалъ цѣло лѣто, но че отишълъ при мравката да проси жито. Той трѣбваше да отиде на друго мѣсто, дето щѣха да благодарятъ за пѣснитѣ му и да му дадатъ да си хапне. Кѫде е отишълъ щурецътъ следъ отказа на мравкитѣ? Той все трѣбва да е отишълъ нѣкѫде, защото виждаме, че и до днесъ още живѣе, не е умрѣлъ отъ гладъ. На този въпросъ вие сами ще си отговорите.

Едно е важно за човѣка: щомъ се натовари съ нѣкакво бреме, да отиде при Господа да се разтовари. Добре е човѣкъ да се товари и да се разтоваря. Опасно е, ако остане постоянно натоваренъ или разтоваренъ. Ето, Христосъ бѣше на небето разтоваренъ, но доброволно слѣзе на земята да се натовари. И, следъ като мина презъ голѣми страдания, Той се разтовари. И Христосъ се натовари и разтовари, като човѣкъ, но съ тази разлика, че човѣкъ постоянно се товари и разтоваря, а Христосъ — само веднъжъ се натовари и разтовари. Всѣки човѣкъ може да дойде до положението на Христа. Кога ще дойде това време? Когато придобие Божията Любовь и разбере Божиитѣ пѫтища. Тогава и съ товаръ, и безъ товаръ животътъ му ще бѫде лекъ и приятенъ. Тогава той ще има на разположение автомобилъ, който ще носи товара му. Пророкъ Илия остави кожуха си на земята и съ огнена колесница се възнесе на небето. Когато придобие изкуството да сваля и да облича кожуха си по свое желание, човѣкъ ще разбере смисъла на живота. Той може да каже като Христа, че неговото бреме е леко.

„Неправедниятъ человѣкъ е мерзость на праведнитѣ, а правиятъ въ пѫтя си — мерзость на нечестивитѣ“. (— 27 ст.).— Отъ тѣзи две злини за предпочитане е да си мерзость на нечестивитѣ.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото обединява.

*

13. Утринно слово отъ

20 януарий, 1935 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1935_01_20 Товарене и разтоваряне
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...