Jump to content

1935_01_13 Причинниятъ свѣтъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Причинниятъ свѣтъ.

Притчи, 28 гл.

Понѣкога добритѣ работи произвеждатъ лоши последствия, а лошитѣ — добри последствия. Това е твърдение, което трѣбва да се докаже.

Като четете Притчитѣ, запримѣръ, виждате, че въ тѣхъ сѫ изнесени много правила, едни отъ които сѫ абсолютно вѣрни, други —относително вѣрни, а трети—сѫ неясни, неразбрани. Тѣзи правила сѫ извлѣчени отъ опитностьта на хората. Понѣкога човѣкъ не знае, кѫде да приложи нѣкое отъ тия правила и въ какъвъ размѣръ. Обаче, всѣко правило има своя опитна страна, свой начинъ на приложение. Запримѣръ, казано е, че човѣкъ трѣбва да работи. Колко трѣбва да работи и какъ да работи, той не знае. Запримѣръ, ако работи съ рѫцетѣ си, човѣкъ трѣбва да знае, колко време да работи. Ако работи чрезмѣрно, рѫцетѣ му огрубяватъ, губятъ онази чувствителность, чрезъ която може да възприематъ финитѣ трептения въ природата. Ако излага очитѣ си на голѣма свѣтлина, човѣкъ постепенно губи зрението си и престава да възприема свѣтлината. Той се лишава отъ впечатления и образи. Изобщо, ако човѣкъ се грижи и безпокои за много нѣща, зрението и слухътъ му постепенно отслабватъ. Съ тѣхъ заедно се притѫпяватъ и останалитѣ сѣтива. Като дойде до това положение, човѣкъ се обезсърдчава и казва: Да става, каквото ще. Това е стереотипна фраза, която не разрешава въпроситѣ на живота.

Човѣкъ трѣбва да живѣе разумно, да пази организма си, да пази сѣтивата си. Ако се движи по наклонна площь, той трѣбва да бѫде вни- мателенъ, да не се подхлъзне и да се осакати. Трѣбва ли да се спусне по наклонна площь и да каже: Да става, каквото ще! Свѣтътъ е пъленъ съ наклонни плоскости, съ пързалки, по които и млади, и стари се плъзгатъ. Всѣка работа, добра или лоша, крие въ себе си поне една наклонна площь. Земедѣлецътъ отива на нивата си, или на лозето си, да работи и си мисли: Дали нивата и лозето ще дадатъ много плодъ, отъ който да забогатѣя? Мисъльта за забогатяване е наклонна площь. Работи нивата и лозето си усърдно и съ любовь, а за друго не мисли. Останалата работа е Божия, тя не е въ твои рѫце. Мислишъ ли за Божията работа, вижъ, че отнѣкѫде се задалъ черниятъ—западниятъ вѣтъръ, и унищожилъ всичко. Дойде ли западниятъ вѣтъръ, ще видишъ, че твоята добра работа е дала лоши последствия. Човѣкъ не е господарь на лошитѣ последствия, но може да бѫде господарь на причинитѣ, които ги предизвикватъ. Всѣко последствие, добро или лошо, има свои причини.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, да различава проявитѣ и последствията на доброто и на злото. Запримѣръ, ако не мисли, човѣкъ вади криво заключение за нѣщата и казва, че доброто всѣкога пълни чувалитѣ на хората, а злото всѣкога ги празни. Не е така. При известни случаи доброто пълни чувалитѣ, а при известни случаи ги празни. Сѫщото се отнася и до злото. Понѣкога злото пълни чувалитѣ на хората, а понѣкога ги празни. Задачата на човѣка е да изучава, кога се пълнятъ чувалитѣ и кога се празнятъ. Когато взима жито, запримѣръ, човѣкъ гледа да напълни чувала си добре; когато дава, той гледа, чувалътъ да бѫде по възможность по-празенъ. Забелязано е, че хора, които иматъ голѣми, широко отворени очи, обичатъ повече да взиматъ, отколкото да даватъ. Тия, на които очитѣ сѫ малки, обичатъ повече да даватъ. Ако очитѣ сѫ чрезмѣрно малки, човѣкъ дава, но съ стиснато сърдце.

„Който пази закона, е разуменъ синъ". (—7 ст.). — Подъ думата законъ се разбира Божия законъ. Значи, който изпълнява Божия законъ, той е разуменъ синъ. Всички хора говорятъ за Божия законъ, но иматъ ли ясна представа, кой е Божиятъ законъ? Може ли художникътъ да нарисува лицето на човѣкъ, който изпълнява Божия законъ? За да изрази дълбочината на човѣшкитѣ чувства, художникътъ туря дълбоки сѣнки подъ очитѣ на лицето, което рисува. Въ сѫщность, сѣнкитѣ представятъ ли дълбочината на чувствата? Тъмнитѣ работи не сѫ всѣкога дълбоки. И разбойникътъ замисля тъмни работи, безъ да бѫдатъ дълбоки. Нѣкой казватъ, че свѣтлото лице показва светостьта на човѣка. Не всѣкога свѣтлото лице е лице на светия. Високитѣ планински върхове, които се освѣтяватъ отъ слънцето, ни най-малко не сѫ свѣтли. Щомъ слънцето се скрие, тѣ показватъ своята тъмна страна. Като гледатъ, че свѣтятъ, хората се въодушевяватъ отъ свѣтлината имъ и казватъ: Тази планина свѣти. Тя свѣти, безъ сама да е свѣтла. Планината е свѣтла дотолкова, доколкото се огрѣва отъ слънчевитѣ лѫчи. Скрие ли се слънцето, вие виждате истинското и положение.

Като четете 28 гл. отъ Притчитѣ, вие срѣщате такива мисли, които непременно трѣбва да се изяснятъ. Не се ли изяснятъ, вие изпадате въ заблуждения, каквито постоянно срѣщате въ живота си.

„Който отклонява ухото си да не слуша закона, и самата му молитва ще бѫде мерзость“. (—9 ст.).

„Който заблуждава правитѣ въ лошъ пѫть, той ще падне въ ямата си; но непорочнитѣ ще наследятъ добрини“. (—10 ст.).

Като четете Притчитѣ, виждате, че нѣкои отъ правилата на миналото не сѫ мѣродавни за днешнитѣ времена. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ повече нѣща. Малкото дете се задоволява съ малко храна, а възрастниятъ — съ много храна. Обаче, можете ли да кажете на детето да яде повече, а на възрастния да яде по малко? Ако живѣе разумно, човѣкъ опредѣля количеството на храната си въ зависимость отъ възрастьта си, отъ разбиранията си, отъ изискванията на своя организъмъ и т. н. Разумно ли е малкото дете да яде много, а като стане 20 годишенъ момъкъ да яде като за 20 деца? Това не е разумно. Разумностьта изисква отъ човѣка, и като дете, и като възра- стенъ да яде умѣрено. И въ младинитѣ си, и въ старинитѣ си, разумниятъ човѣкъ яде малко. Какво можемъ да кажемъ за работата? Много ли, или малко трѣбва да работи човѣкъ? И това зависи отъ работата, отъ разбирането на човѣка, отъ начина, по който работи и т. н. Ако умѣе да работи, сь малко работа и усилия, човѣкъ свършва много нѣща. Ако работи умствено, човѣкъ не трѣбва да се преуморява. Умори ли се, той може да се осакати.

Мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на това, че понѣкога човѣкъ не знае, какво да каже, какво да направи и т. н. Какво ще говорите на гладния? Ако речете да го морализирате, да филосфствувате съ него, той ще каже: Остави тази работа за другъ день. Сега съмъ гладенъ, искамъ да ямъ. Ако имашъ нѣщо за ядене, дай ми; ако нищо нѣмашъ, остави ме свободенъ да търся хлѣбъ. Какво ще говоришъ на жадния? Въ дадения моментъ той се нуждае отъ вода. Какво ще говоришъ на глухия за музиката, или на слѣпия за красивия свѣтъ? И двамата ще намѣрятъ, че не си дошълъ на време при тѣхъ и не разбирашъ тѣхнитѣ нужди. Всѣко нѣщо е ценно на времето и на мѣстото си. Изпуснешъ ли времето и мѣстото за него, то се обезценява.

„Когато праведниятъ тържествува, слава е голѣма“. (— 12 ст.). Кога тържествува праведниятъ? Когато работи. Като работи той минава за сѫдия и раздава правда. Този осѫди, онзи осѫди и се радва, че всичко става за слава Божия. Едно трѣбва да знаете: и като праведенъ, и като грѣшенъ, човѣкъ трѣбва да работи. Какъ ще работи човѣкъ? Съзнателно и съ любовь. Щомъ работи съ любовь, той всѣкога ще има резултати. Когато работи, човѣкъ е радостенъ; когато почива и вижда придобивкитѣ си той пакъ е радостенъ и веселъ. Когато дава, човѣкъ е сериозенъ; когато взима, той е веселъ и разположенъ. Съ това се обяснява произходътъ на радоститѣ и скърбитѣ. Значи когато дава, когато плаща дълговетѣ си, човѣкъ страда; щомъ изплати дълговетѣ си и започне да взима, той се радва.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия и при доброто, и при злото, и не знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Представете си, че единъ добъръ, честенъ човѣкъ заема държавна служба, която е свързана съ голѣми отговорности. Отъ време на време държавата му отпуща голѣми суми, да извършва известни предприятия. Той е изпълнителенъ къмъ задълженията си, но понѣкога си услужва съ отпуснатитѣ отъ държавата пари. Щомъ дойде срока за предаване на известно предприятие, той е готовъ да даде точна смѣтка за работата, която е свършилъ. Обаче, случва се, че другъ чиновникъ го замѣства и веднага иска да представи смѣтка за паритѣ, да даде отчетъ за извършената работа. Ако този моментъ го завари въ нѣкаква нередовность, той плаща скѫпо за опущението, което е направилъ. Добре е започналъ този чиновникъ, но зле свършва. Не можа ли не- говиятъ замѣстникъ да отложи работата? Новиятъ чиновникъ е строгъ, изпълнителенъ. При това, обещано му е голѣмо възнаграждение, ако може да прегледа всички работи на това учреждение и да ги постави въ редъ и порядъкъ. Той казва: Законитѣ на държавата сѫ строги къмъ всички и трѣбва да се изпълняватъ.

Това сѫ разсѫждения, които водятъ къмъ два различни резултата Първиятъ чиновникъ разсѫждава по единъ начинъ, а замѣстникътъ му—по другъ начинъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Той може да се ползува и като буденъ, и като спящъ. Понѣкога и като буденъ не може да се ползува, и като спящъ пакъ не може да се ползува. Какво ще кажете, ако въ дома ви дойде бирникъ да събира данъцитѣ? Ако не можете да платите данъцитѣ си, какво се ползувате отъ това, че сте заспалъ, или сте буденъ? Близкитѣ ви могатъ да кажатъ на бирника, че спите и не можете да излѣзете вънъ, но важно е, какво той ще каже. Бирникътъ ще каже: Моля, събудете го веднага. Той трѣбва да се яви при мене още сега. Ако пъкъ сте буденъ и не искате да излѣзете, защото сте неразположенъ, бирникътъ пакъ ще каже: Моля, веднага да излѣзе вънъ! Изобщо, нѣма положения въ свѣта, които да не поставятъ човѣка въ противоречия. Той трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да се справя съ противоречията си.

И тъй, противоречията и мѫчнотиитѣ сѫ- ществуватъ вънъ и вѫтре въ човѣка, но важно е, какъ ще се справи съ тѣхъ. Има противоречия, съ които човѣкъ лесно се справя, но има и такива, съ които не може да се справи лесно. Запримѣръ, ако живѣете подъ наемъ въ една кѫща, на която покривътъ е откритъ нѣкѫде, и дъждътъ влиза въ стаитѣ ви, това е противоречие, съ което лесно се справяте. Вие напущате кѫщата и отивате въ друга, която е здрава, съ здравъ покривъ. Какво ще правите, обаче, ако кѫщата е ваша? Като започне да вали дъждъ, вие казвате: Дано вали малко, да не тече въ стаитѣ. Ако дъждътъ вали само половинъ часъ, добре ще бѫде. Какво ще правите, ако непрестанно вали цѣли три деня? Отъ този дъждъ кѫщата ви може значително да пострада. Това е противоречие, съ което човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справи. Не знае ли, ще носи последствията му. Не е достатъчно само да знаете, какъ да се справяте съ противоречията, но сѫщевременно трѣбва да знаете, дали дадено противоречие може да ви допринесе нѣкаква полза.

Противоречията иматъ смисълъ тогава, когато човѣкъ може да се ползува отъ тѣхъ. Животътъ е пъленъ съ противоречия, които трѣбва разумно да се използуватъ. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че не трѣбва да яде много, не трѣбва да пие много, но трѣбва да се въздържа. Зависи, отъ какво трѣбва да се въздържа. Ако е въпросъ за пиене на спиртни питиета, добре е човѣкъ да се въздържа. Обаче, ако е въпросъ за пиене на вода, тамъ въздържанието нѣма мѣсто. Ако е за ядене, добре е човѣкъ да яде малко, никога да не преяжда. Обаче, както пиенето, така и яденето сѫ процеси не само на физическия, но и на умствения и на сърдечния свѣтъ. Въ който свѣтъ човѣкъ преяжда, въ този свѣтъ ще страда. Ако яде умѣрено, човѣкъ ще страда умѣрено.

И тъй, когато нѣкой казва, че страда много, това показва, че много е ялъ и пилъ. Колкото по-малко страда човѣкъ, толкова по-малко е ялъ и пилъ. Нѣкой хора искатъ да ядатъ малко, за да не страдатъ. Други пъкъ, понеже сѫ забравили, че като ядатъ малко, малко страдатъ, искатъ да ядатъ много, за да благуватъ. Въ сѫщность, излиза точно обратно. Значи, отъ човѣка зависи, много ли да страда, или малко. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣми страдания. Кой е виновенъ? Щомъ иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. Като знаете, че страданията зависятъ отъ яденето и пиенето, вие можете да предсказвате, дали даденъ човѣкъ ще страда много. Видите ли, че много яде и пие, ще му кажете, че го чакатъ голѣми страдания. Яденето и пиенето се отнасятъ до свѣта на чувствата. Въ умствения свѣтъ законътъ за яденето е точно обратенъ. Който яде много въ умствения свѣтъ, той малко страда; който яде малко, много страда. Който много сѣе, много жъне; който малко сѣе, малко жъне. Въпросътъ за сѣенето и въ умствения, и въ физическия свѣтъ, е единъ и сѫщъ. Изобщо, дойдете ли до законитѣ на физическия, на чувствения, или на астралния и на умствения свѣтъ, ще знаете следното: това, което е вѣрно за физическия свѣтъ, не е вѣрно за астралния; и това, коего е вѣрно за астралния свѣтъ, не е вѣрно за умствения. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете разумни и съобразителни, да се нагаждате споредъ условията и законитѣ на свѣта въ който сте попаднали.

Оттукъ вадимъ заключението: всѣки свѣтъ има свои закони. Следователно, говорите ли за любовьта, и за нея можете да кажете сѫщото, т. е. любовьта въ всички свѣтове има свои методи на приложение. На физическия свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ астралния свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ умствения свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение; въ причинния свѣтъ любовьта има свой методъ на приложение. И най-после, дойдете ли до Божествения свѣтъ, и тамъ любовьта има свой специфиченъ методъ на приложение. Следователно, въ всѣки свѣтъ любовьта се прилага по свой специфиченъ начинъ. Приложите ли я въ всички свѣтове по единъ и сѫщъ начинъ, вие ще създадете цѣла катастрофа. На физическия свѣтъ, отъ обичь къмъ детето си, майката го храни много, да бѫде силно, здраво, но съ това тя му причинява голѣми страдания и го осакатява. Влѣзе ли въ умствения свѣтъ, майката изразява любовьта си по другъ начинъ, но пакъ го осакатява. Като иска да запази силитѣ му, да бѫде здраво, тя не му дава да учи много, вследствие на което детето остава невежо. Човѣкъ трѣбва да знае, какви закони да прилага. Нѣкой иска да не страда. Въ кой свѣтъ. иска да не страда? Ако избѣгва страданията въ астралния свѣтъ, той трѣбва да яде малко. Дойдете ли до свѣта на сърдцето, т е. до свѣта на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате въ сърдечния свѣтъ и си наложите нѣколкодневенъ постъ на физическия свѣтъ, вие съвсемъ ще се объркате. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да яде умѣрено; ако е въ астралния свѣтъ, той трѣбва да пости; ако е въ умствения свѣтъ, трѣбва да се въздържа; ако е въ причинния свѣтъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Защо? Защото въ причинния свѣтъ не се вършатъ престѫпления. Каквото престѫпление, или зло да направишъ на нѣкого, то веднага се превръща въ добро. Въ причинния свѣтъ всѣки може да направи зло само на себе си, на никое друго сѫщество. И като си причини нѣкакво зло, той самъ ще се мѫчи. Въ Божествения свѣтъ пъкъ сѫществува само добро. Тамъ любовьта служи за мѣрка на отношенията. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на любовьта.

Като говоримъ за петтѣ свѣта—физически, чувственъ, умственъ, причиненъ и Божественъ, хората се спиратъ предъ причинния и Божествения — тѣхъ не познаватъ. Първитѣ три свѣта имъ сѫ познати, защото се движатъ повече въ тѣхъ. Като слушатъ да имъ се говори за причинния свѣтъ, тѣ се чудятъ, какъ е възможно тамъ да не може човѣкъ да прави зло на другитѣ, освенъ на себе си. Не само зло не могатъ да правятъ на другитѣ, но и добро не могатъ да правятъ. Направятъ ли добро на нѣкого, доброто пакъ се връща къмъ тѣхъ. Доброто и злото, което човѣкъ прави въ причинния свѣтъ, въ края на краищата се връща къмъ самия него. Значи, въ причинния свѣтъ нѣма нито злосторници, нито добродетелни хора. Влѣзе ли добродетеленъ човѣкъ въ причинния свѣтъ, всичкитѣ му добрини пропадатъ. Както книжнитѣ пари губятъ стойностьта си, така и добринитѣ на човѣка въ причинния свѣтъ губятъ своето значение.

Следователно, искате ли да бѫдете добри хора, научете се първо да правите добро на себе си. Правите ли добро на себе си, вие сте на правъ пѫть. Ако правите добро на другитѣ хора, вие сте на кривъ пѫть. Защо? Защото това добро не е добро за васъ. Истинско добро, което води човѣка въ правия пѫть, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другитѣ хора, то не е добро. Докато е на земята, човѣкъ не може да познае, дали доброто, което прави на другитѣ, е добро и за него. Това се познава само въ причинния свѣтъ. Приложете сѫщия законъ и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другитѣ, е вкусно първо на васъ, то ще бѫде вкусно и на другитѣ. Онзи, който разбира и оценява нѣщата, може да бѫде мѣрка, съ която да опредѣля постѫпкитѣ и отношенията си съ другитѣ хора. Нѣкой правятъ добро, съ цель да бѫдатъ добре на онзи свѣтъ. Тѣ искатъ тамъ да имъ се плаща за доброто, което сж направили. Мислятъ ли така, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Преди всичко, тѣ нѣма да познаятъ ония, на които сѫ правили добро. Познаването на другитѣ е въ зависимость отъ познаването на себе си. Вие можете да познаете, колко добъръ и уменъ е единъ човѣкъ по това, доколко познавате своята доброта и разумность. Човѣкъ трѣбва да се стреми да подобри живота си въ всички свѣтове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли първо за себе си, нѣмамъ предъ видъ онзи грубъ, свещенъ егоизъмъ. Подъ думата „себе“ азъ разбирамъ Божественото въ човѣка. Първо ще мислите за Божественото въ себе си. Като задоволите нуждитѣ на Божественото въ себе си, вие едновременно задоволявате нуждитѣ на Божественото и въ другитѣ хора.

Мнозина живѣятъ на земята, но отъ време на време се запитватъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ на онзи свѣтъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи крадецъ, който живѣлъ 90 години и презъ цѣлия си животъ само обиралъ хората. Като наближилъ края на живота му, той извикалъ единъ проповѣдникъ да му поговори за онзи свѣтъ. — Какво има тамъ?—запиталъ крадецътъ. Може ли и тамъ да се краде? Има ли хора на онзи свѣтъ за обиране? Азъ живѣхъ 90 години на земята и прекарахъ само въ обири. Като обирахъ хората, изпитаахъ голѣмо удоволствие. И на онзи свѣтъ не искамъ да се откажа отъ своя занаятъ. Проповѣдникътъ му отговорилъ: На онзи свѣтъ не могатъ да се вършатъ обири, кражби, престъпления.—Щомъ е така, не искамъ да отида тамъ. Азъ не се интересувамъ отъ такъвъ свѣтъ. Наистина, нѣма какво да прави единъ крадецъ на онзи свѣтъ. Като дойде до заминаване за другия свѣтъ, мнозина се противопоставятъ, не имъ се иска да отидатъ тамъ. Ако направимъ сравнение между тѣхъ и крадеца, ще излѣзе, че и тѣ сѫ подобни на него. И тѣ сѫ крали цѣлъ животъ и сега не имъ се отива въ свѣтъ, въ който не могатъ да прилагатъ занаята си. Не, човѣкъ трѣбва да работи, да изкарва прехраната си по честенъ начинъ.

Човѣкъ трѣбва да работи! Дали е на физическия, или въ духовния свѣтъ, работа се иска отъ него. Той ще отговаря за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и желание. Той трѣбва да ги приложи първо за себе си, а после за другитѣ. Не прави ли сѫщото изворътъ? Преди да има вода за себе си, той не може да даде на другитѣ. Изворътъ дава отъ изобилието си. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, да дава отъ изобилието на своя животъ и на другитѣ. Ако коритото му е празно, какъвъ ще бѫде неговиятъ животъ? Ще каже нѣкой, че хората не сѫ добри. Защо не сѫ добри? Защото не сѫ му дали това, което е очаквалъ. Наистина, като изучавате живота, ще видите, че всички хора, които даватъ, които работятъ за другитѣ, минаватъ за добри. Престанатъ ли да даватъ и да работятъ за другитѣ, не сѫ вече добри хора. Това е относителна преценка за човѣка. Докато нѣкой ви помага, лѣкува, вие го считате за добъръ човѣкъ. Особено е добъръ, ако нищо не ви взима. Много лѣкари лѣкуватъ безъ пари, но и природата не търпи това. Тя балансира силитѣ си. Ако лѣкува беденъ човѣкъ, тя плаща за него. Ако лѣкува нѣкой богатъ, тя изисква отъ него да плати. Заплатата на природата се дава въ злато, чиста монета. За всѣко добро, направено отъ природата, или отъ нѣкой приятель, човѣкъ непременно трѣбва да плати. По какъвъ на- чинъ? По какъвто и да е начинъ, но да стане компенсация между изразходванитѣ и придобити енергии.

Сега всички слушатъ, но искатъ да чуятъ нѣщо ново. Какво ново ги интересува? Тѣ искатъ да се научатъ да лѣкуватъ. Съ една дума тѣ искатъ да имъ се даде нѣкаква дарба. Това не може да стане даромъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се дава. Всѣки самъ трѣбва да съзнае, че е добъръ за себе си и нѣма защо да прави усилия въ това направление. Всѣки въ себе си трѣбва да каже, че е добъръ. За да подържа добротата си, първо човѣкъ трѣбва да има отношение къмъ Бога, т. е. къмъ Божественото съзнание въ себе си. После вече идатъ отношенията къмъ ближнитѣ.

Първото посещение, което човѣкъ трѣбва да направи, съ ставането си отъ сънь, е да отиде въ Божествения свѣтъ — въ свѣта на любовьта, и да се разшири, да се приготви да люби Божественото вь човѣка. После ще отиде въ умствения свѣтъ, дето може да яде много, безъ страхъ, че ще се разболѣе отъ ядене. После ще посети астралния свѣтъ, дето ще яде малко. Иска ли да си хапне повече, той ще слѣзе още по-долу, въ физическия свѣтъ, дето го чака голѣмо изобилие.

За да си изработятъ правилна философия за живота, хората трѣбва да познаватъ своитѣ прояви, да се разбиратъ. Тѣ живѣятъ едновременно на физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ, но, като не разбиратъ законитѣ на тия свѣтове, понѣкога размѣсватъ нѣщата отъ единия въ другия свѣтъ. Щомъ не могатъ да поставятъ всѣко нѣщо на мѣстото му, тѣ се натъкватъ на противоречия,  вследствие на което страдатъ. Слушате нѣкой  да се оплаква, че е боленъ, че ще умре отъ гладъ. Той е боленъ, защото е въ астралния свѣтъ, дето трѣбва да яде малко, а не е привикналъ на този животъ. За да се излѣкува, лѣкаритѣ му препорѫчватъ силна храна, повече ядене. По този начинъ той слиза на физическия свѣтъ, дето има голѣмо изобилие на храна.

Едно трѣбва да знаете: Докато сте въ астралния свѣтъ, вие ще ядете малко. Въ астралния свѣтъ ще бѫдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щомъ сте на земята, ще имате стомаха на човѣка. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще имате стомаха на пчелата. И най-после, като влѣзете въ умствения свѣтъ, ще имате стомаха на слона — тамъ много се яде. Значи, това, което е благословение за умствения свѣтъ, не е благословение за астралния; благословението за астралния свѣтъ пъкъ не е благословение за физическия. Не може ли да се справи съ законитѣ на тия свѣтове, човѣкъ изпада въ противоречие, въ каквото се намѣрили селя- нитѣ на едно село, които получили единъ - слонъ отъ турския паша.

Приказката за този слонъ е следната. Единъ турски паша отишълъ въ едно българско село на гости. Домакинитѣ го приели много любезно, нагостили го добре. На заминаване отъ селото, пашата се обърналъ къмъ селянитѣ съ думитѣ: Благодаря ви за добрия приемъ. За благодарность ще ви подаря единъ слонъ, да ви върши работа. Тѣ благодарили на пашата за слона, но не знаели, какъ да го впрѣгатъ на работа. Цѣли петь години слонътъ прекаралъ въ селото, безъ да работи, но презъ това време селянитѣ обеднѣли. Защо? Слонътъ изяждалъ на день по петь крини оризъ. Тѣ го хранили само, безъ да го използуватъ. Единъ день пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на това село и го запиталъ: Доволни ли сте отъ слона?— Доволни сме.— Тогава да ви изпратя още единъ слонъ. — Благодаря, достатъчно ни е единъ слонъ. Вториятъ слонъ изпратете на друго нѣкое село. Наистина, страшно е да хранишъ слонъ, безъ да го използувашъ за работа.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на живота, който Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Тѣ страдатъ отъ това, отъ което и селянитѣ страдали — не знаятъ, какъ да използуватъ слона — това силно, здраво животно. Противоречията въ живота на човѣка показватъ, че той не разбира нѣщата. Щомъ се натъкне на известно страдание, той трѣбва да се запита, отде иде това страдание и защо иде. Като разбере, че страданието иде отъ физическия свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ астралния свѣтъ и да се освободи отъ него; ако страданието иде отъ астралния свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ умствения; ако иде отъ умствения свѣтъ, човѣкъ може да се качи въ причинния, дето работитѣ се нареждатъ добре.

Ще кажете, че за да нареди работата си добре, човѣкъ трѣбва да мисли. Какъ трѣбва да мисли човѣкъ? Той трѣбва да мисли не само по физически начинъ, но и по Божественъ начинъ. Като мисли по Божественъ начинъ, ще бѫде добре за ума му; щомъ е добре за ума му, ще бѫде добре и за неговото сърдце; щомъ е добре за ума и сърдцето му, ще бѫде добре и за тѣлото му. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да живѣе въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви престѫпления. Влѣзе ли въ този свѣтъ, човѣкъ може да направи зло само на себе си, на никого другиго. Въ този свѣтъ човѣкъ има възможность да се изправи. Ако всѣки може да ви причинява пакости, вие сте въ свѣта на злото. За да се освободи отъ злото, човѣкъ трѣбва да напусне този низшъ свѣтъ и да се качи въ причинния или въ Божествения свѣтъ.

Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че никой на никого не може да причини зло или добро, освенъ той самъ на себе си. Това, което Христосъ е казалъ за самоотричането, подразбира, че всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на себе си, на своята сѫдба. Ако човѣкъ не мисли така, никой не може да му помогне. Богъ, Който учи чо- вѣка отвѫтре, всѣкога му нашепва: Ти ще постѫпвашъ съ хората така, както азъ постѫпвамъ съ тебе. Искате ли да не страдате, идете въ Божествения свѣтъ. Тамъ и душата, и умътъ, и сърдцето, и тѣлото ви ще бѫдатъ неуязвими, както Богъ е неуязвимъ.

Следователно, речете ли да се оплаквате, че нѣкой ви причинилъ пакость, ще знаете, че вие живѣете още въ единь отъ низшитѣ свѣтове — физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате отъ хората, вие сте се качили въ причинния или въ Божествения свѣтъ. Тамъ никой не може да ви направи зло. Тамъ всѣки човѣкь самъ може да си причини нѣкакво зло; тамъ всичко е неуязвимо. Опита ли се нѣкой да причини зло на другитѣ, той самъ ще падне въ това зло, т. е. самъ ще падне въ низкитѣ свѣтове. Никой не е въ състояние да измѣни законитѣ на Божествения свѣтъ. Всѣки, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ и се е опиталъ да направи зло на нѣкого, той веднага се е намѣрилъ на земята, между ония хора, които обичатъ да правятъ зло.

Христосъ слѣзе на земята да научи хората, именно, на този законъ. Той имъ доказа, че, макаръ да е слѣзълъ на земята, пакъ живѣе въ Божествения свѣтъ, дето никой не може да му причини зло. Когато Савелъ гонѣше Христа, Христосъ го свали отъ коня и му каза: Знай, че като правишъ зло на; другитѣ, ти самъ правишъ зло на себе си. Като падна на земята и ослѣпѣ, Савелъ започна да мисли върху думитѣ на Христа, обърна се къмъ Него и каза: „Всичко считамъ за изметъ, само да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога, Исуса Христа“. Отъ този моментъ той се нарече Павелъ, прие Христовото учение и започна да проповѣдва. Наистина, нѣма по велико нѣщо за човѣка отъ това, да познае Христа, да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могатъ да правятъ зло. Съзнае ли това, той е свободенъ, щастливъ човѣкъ. Такива сѫ всички хора, които прилагатъ законитѣ на Божествения свѣтъ.

Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой живѣятъ на физическия свѣтъ, вследствие на което работятъ много. Други живѣятъ въ астралния свѣтъ, вследствие на което малко работятъ, малко ядатъ и малко мислятъ. Трети живѣятъ въ умствения свѣтъ, затова мислятъ много. Малцина влизатъ въ причинния или въ Божествения свѣтъ, най-много за две—три минути, като съ експресъ, и бързатъ да слѣзатъ на земята. Тѣ разправятъ, че сѫ видѣли ангелитѣ, видѣли сѫ крилетѣ имъ. Тѣ се лъжатъ, никакви криле не сѫ видѣли. Крилетѣ на ангелитѣ сѫ на земята. Желая ви да отидете въ причинния свѣтъ и да прекарате тамъ поне една седмица. Животътъ въ причинния свѣтъ е много евтинъ. Съ малко пари вие можете да си вземете стая въ единъ отъ голѣмитѣ хотели на милосърдието, на разумностьта. Тамъ даватъ и храна, и дрехи, и облѣкло. Като напуснете този свѣтъ, ще ви изпратятъ съ голѣми подаръци.

И тъй, разграничавайте добре нѣщата и поставете всѣка работа на своето мѣсто: физическата — за физическия свѣтъ, астралната — за астралния, умствената — за умствения. Следъ това, качете се въ причинния свѣтъ, да видите причинитѣ на всичко, което става на земята. Разберете ли причинитѣ на нѣщата, ще се освободите отъ всички противоречия. Въ причинния свѣтъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Обаче, ако разглеждате Божествения свѣтъ отъ физическо гледище, съ законитѣ на физическия свѣтъ, вие нѣма да имате ясна представа за него. Моралниятъ свѣтъ не може да се разглежда нито чрезъ законитѣ на физическия свѣтъ, нито чрезъ законитѣ на астралния свѣтъ, нито чрезъ законитѣ на умствения свѣтъ. Физическиятъ, астралниятъ и умствениятъ свѣтъ сѫ относителни свѣтове — свѣтове на доброто и на злото. За да познае себе си, като човѣкъ, за да познае ближния си и да разбере причинитѣ на нѣщата, човѣкъ трѣбва да напусне тѣзи три свѣта и да влѣзе въ причинния свѣтъ. Въ причинния свѣтъ човѣкъ ще разбере, защо резултатитѣ на физическия свѣтъ не сѫ такива, каквито човѣкъ ги очаква. Човѣкъ иска да бѫде бо- гатъ, ученъ, щастливъ, а въпрѣки това не успѣва. Защо? Защото той се стреми къмъ богатство, безъ да подозира, че богатството е въ него. Той иска да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че щастието е вь него. Той иска да стане ученъ, безъ да подозира, че науката е вь самия него. Той иска да следва университетъ, да стане ученъ. Защо не следва университета на любовьта, да се научи правилно да обича? Обаче, на физическия свѣтъ това е немислимо, както е невъзможно на физическия свѣть да имашъ здраво тѣло, въ астралния свѣть — здраво сърдце и въ умствения свѣтъ -- здравъ умъ. На физическия свѣтъ тѣлата се разрушаватъ, въ астралния свѣтъ — сърдцата се разрушаватъ, а въ умствения свѣтъ — умоветѣ се разрушаватъ.

Въ кой свѣтъ нѣщата не се разрушаватъ? Въ свѣта на душата. Душата пъкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. Следователно, за да не се разрушава, човѣкъ трѣбва да живѣе на земята, но да прилага законитѣ на Божествения свѣтъ. Това значи, между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка да има съответствие. Понеже хората не могатъ да спазятъ това съответствие, тѣ постоянно се оплакватъ едни оть други. Тѣ казватъ: Кѫде ще отиде краятъ на този свѣтъ? За никакъвъ край въобще не трѣбва да се говори. Едно трѣбва да имате предъ видъ: нова философия е нужна на хората. Всички се нуждаятъ отъ нова философия за живота. Споредъ тази философия, физическиятъ животъ изисква едно нѣщо, астралниятъ — друго, умствениятъ — трето и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае въ всѣки даденъ моментъ, въ кой свѣтъ се намира и какво трѣбва да прави.

Мнозина питатъ, ще се познаватъ ли на онзи свѣтъ. Познаване има само между душитѣ, между ония, които живѣятъ въ любовьта. Вънъ отъ любовьта никакво познаване не сѫществува. На физическия свѣтъ хората единъ день се познаватъ, а на другия не се познаватъ. Това не е познаване. Това сѫ търговски отношения. Да познавашъ нѣкого, това значи, да го обичашъ. Обичашъ ли го, достатъчно е да чуешъ името му, да го зърнешъ отнѣкѫде, за да се развеселишъ. Ще кажете, че животътъ е сериозенъ, не можете да бѫдете радостни. Човѣкъ е сериозенъ, когато не разбира живота. Ако се смѣе много, той пакъ не разбира живота. Дойде ли до положение нито да е много се- риозенъ, нито да се смѣе много, човѣкъ става годенъ за ученикъ. Вие трѣбва да станете кандидати за ученици. Докато не мисли право, човѣкъ се смѣе. Щомъ се намѣри въ затруднение, той става сериозенъ. И единиятъ, и другиятъ се намиратъ въ положение на дете, което иска да бере плодове отъ градината на съседитѣ си. Като минава край градината, детето се смѣе, иска да даде видъ, че нищо не мисли. Щомъ влѣзе въ градината да кѫса плодове, и пѫдарьтъ го улови, детето става сериозно.

Сегашнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. Много просто — пѫдарьтъ ги е хваналъ. Съ други думи казано: хората страдатъ, защото не постѫпватъ, както трѣбва нито въ физическия, нито въ астралния, нито въ умствения, нито въ причинния свѣтъ. Тѣ не постѫпватъ добре, защото искатъ по изкуственъ начинъ да бѫдатъ щастливи. Вмѣсто да станатъ щастливи, тѣ сами си създаватъ нещастия. Докато живѣе въ физическия, астралния и умствения свѣтъ, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Тѣзи свѣтове представятъ ровка почва, която постоянно се руши. При тѣзи условия, човѣкъ не може и не трѣбва да търси щастието си въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ живѣе въ полета, покрити съ снѣгове и ледове, които постоянно се топятъ. Той живѣе въ области, потънали въ вода, въ която и той самъ може да се удави. Изобщо, човѣкъ живѣе въ неустойчиви свѣтове. Въ който свѣтъ влѣзе, навсѣкѫде ще се намѣри при трудни условия. За да се справи съ тия условия, той трѣбва да се трансформира, да мине въ друго състояние. Ако иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне въ млѣкопитаещо. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на мѫчение. Ако иска да живѣе добре въ астралния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне на риба. Астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако иска да живѣе добре въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се превърне на птица.

Ще дойде день, когато човѣкъ ще живѣе въ астралния свѣтъ. Този свѣтъ сега се приготвя, да стане годенъ за живѣене. Сега се оформява твърдата почва въ него. Сѫщо така се оформява твърдата почва и на умствения свѣтъ. Когато влѣзе въ астралния и въ умствения свѣтове като житель, човѣкъ ще може по-добре да разбере причинния свѣтъ. Като придобие опитноститѣ на тритѣ свѣта, човѣкъ ще влѣзе да живѣе въ причинния свѣтъ. Когато стане житель на причинния свѣтъ, човѣкъ става вече светия.

Хората се оплакватъ отъ противоречията на живота и се питатъ, кога ще се оправи този свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога ще има противоречия. Единствената възможность на човѣка да се освободи отъ противоречията на живота седи въ това, да направи поне една разходка въ причинния свѣтъ, да разбере причинитѣ на нѣщата. Като се върне оттамъ, той ще се примири съ мѫчнотиитѣ си и ще бѫде годенъ за работа Иоанъ казва: „Чухъ цѣлото създание да възхвалява Бога.“ Значи, ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще разбератъ Божиитѣ пѫтища и закони и ще въздадатъ хвала на Господа. Отъ този день никой на никого нѣма да пакости. Днесъ хората страдатъ, едни на други си причиняватъ страдания отъ неразбиране на великитѣ закони на Битието. Докато живѣятъ въ старитѣ си разбирания, хората ще бѫдатъ въ положението на богатия, който, като замина за другия свѣтъ, поиска пакъ да заповѣдва на бедния Лазаръ. Той трѣбваше да се разкае, да признае по- грѣшката си по отношение на Лазара и да помоли Аврама да му помогне да се просвети, да изправи живота си. Следвате ли новитѣ разбирания, вие ще се намѣрите въ положението на Лазара, който следъ смъртьта си отиде въ лоното на Аврама.

И тъй, искате ли да излѣзете отъ труд- ноститѣ на живота, откажете се отъ разбиранията на вашитѣ баби и дѣдовци. Вие говорите за нови разбирания, а ходите по пѫтя на вашитѣ дѣди и баби. Отдѣсната ви страна стои вашиятъ дѣдо, отлѣво — баба ви, а вие въ срѣдата, между тѣхъ, и се разговаряте. Дѣдо ви живѣе въ умствения свѣтъ, баба ви — въ астралния, а вие — на физическия, но и тримата сте недоволни. Всѣки намира, че свѣ- тътъ, въ който живѣе, не е добре създаденъ. Какъ трѣбва да се създаде? Нека всѣки отъ васъ даде свой планъ, и азъ ще го представя на Бога, ще кажа, че искате подобрението на свѣта. Ще кажете, че досега никой не е ходилъ на онзи свѣтъ и затова нищо не може да ви се каже. Прави сте. Всички, които сѫ напуснли този свѣтъ, сѫ минали транзитъ презъ него, не се спирали. Ще дойде день, обаче, когато хората ще отиватъ на онзи свѣтъ и ще прекарватъ тамъ, колкото искатъ. Тогава свѣтътъ ще се оправи. Сега, понеже хората минаватъ транзитъ презъ онзи свѣтъ, тѣ виждатѣ само едната му страна и казватъ: На физическия свѣтъ трѣбва да се работи, въ астралния — да се яде, а въ умствения — да се мисли. Обаче, и като работи, и като яде много, и като мисли много, човѣкъ пакъ нѣма да разреши въпроситѣ. Следователно, смисълътъ на живота не е нито въ многото работа, нито въ малкото; нито въ многото ядене, нито въ малкото; нито въ многото мислене, нито въ малкото. Смисълътъ на живота се крие въ Божествения свѣтъ.

Следователно, искате ли много работа, идете въ физическия свѣтъ; искате ли много ядене, идете въ астралния свѣтъ; искате ли много мисъль, идете въ умствения свѣтъ; търсите ли доброто, идете въ Божествения свѣтъ. Ако работишъ малко на физическия свѣтъ, боленъ си; ако ядешъ малко въ астралния свѣтъ, недоволенъ си; ако мислишъ малко въ умствения свѣтъ, глупавъ си. И обратно: ако много работишъ на физическия свѣтъ, даровитъ си; ако много ядешъ въ астралния свѣтъ, богатъ и щедъръ си ; ако много мислишъ въ умствения свѣтъ, уменъ си. Добри нѣща сѫ тия, но тѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Докато сте млади, вие можете да работите, да любите, да ядете. Щомъ остарѣете, не можете да работите, не можете да обичате, не можете и да ядете много. Докато сте млади, много работите, много чувствувате и мислите, много ядете, но и противоречията ви сѫ много. Щомъ остарѣете, и яденето, и чувствуването, и мисленето, и работата се намаляватъ, но и противоречията се намаляватъ. Стариятъ мисли само за едно: Какво е било въ младини, и какво е сега.

Искате ли да се освободите отъ противоречията на живота, идете въ Божествения свѣтъ, дето царува доброто и любовьта.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

12 . Утринно слово отъ Учителя.

13 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...