Jump to content

1935_01_06 Правиятъ пѫть


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Правиятъ пѫть.

Въ 27. гл. отъ Притчитѣ има 27 стиха, т. е. 27 форми за назидание. Едни отъ тия положения се отнасятъ до физическия животъ на човѣка, други—до чувствения, а трети—до умствения.

„Не се хвали за утрешния день, защото не знаешъ, що ще да роди деньтъ“. (1—ст.). — Утрешниятъ день е извънъ човѣшката власть. Следователно, човѣкъ не трѣбва да говори за това, което не се е родило още за него.

„Нека те хвали другъ, а не устата ти — чуждъ, а не устнитѣ ти“. (—2 ст.) — Има ли смисълъ човѣкъ да се хвали предъ себе си? Що се отнася до себе си, човѣкъ знае нѣщата, нѣма защо да се хвали. Щомъ се хвали, той прави това за другитѣ. Тогава, нека остави тѣ да го хвалятъ. Като изучаватъ нѣщата вънъ отъ тебе, тѣ ти знаятъ по-добре. Ако угощавашъ единъ човѣкъ, не се хвали съ яденето си, защото ти не си го вкусилъ още. Въ случая, гостътъ, когото угощавашъ, е по-голѣмъ авторитетъ отъ тебе. Нека той те хвали. Ако ти самъ се хвалишъ, не постѫпвашъ право. Яденето може да е сладко за тебе, но не и за онзи, когото угощавашъ.

„Камъкътъ е тежъкъ, и пѣсъкътъ—то-

варъ; но гнѣвътъ на безумния е по-тежъкъ и отъ дветѣ“. (—3 ст.).—Гнѣвътъ е подобенъ на бомба. Докато не е избухнала, бомбата е безопасна. Щомъ избухне, тя причинява голѣми пакости.

„Яростьта е люта, и гнѣвътъ буенъ; но кой може да устои предъ ревностьта?“(—4ст.). — Ревностьта е отрицателна сила.

„Явното обличение е по-добро отъ скришната любовь“. (—5 ст.).—Обикновено ревостьта и скритата любовь вървятъ рѫка за рѫка. Когато ревнува, човѣкъ има тайна, скрита любовь. Тази любовь е крайно материалистична. Оттамъ и ревностьта има матерналенъ произходъ. Когато ревнува, когато се състезава за нѣщо, човѣкъ има предъ видъ нѣкакъвъ материаленъ обектъ.

Всички положения въ прочетената глава сѫ взети отъ живота. Не е достатъчно човѣкъ само да ги прочете, но той трѣбва да ти съпостави и съ своя животъ, да ги тури на съответнитѣ мѣста.

„Удари отъ приятель сѫ искрени, а цѣлувки отъ неприятели—изобилни“. (— 6 ст.). —Това е контрастъ. Значи, ако приятель те удари, това е за твое добро. Обаче, въ сегашния животъ неприятельтъ по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото да те цѣлува. Значи, изобилнитѣ цѣлувки, за които се говори въ този стихъ, отговарятъ на изобилнитѣ лоши думи за тебе.

Наситена душа се отвръща отъ солъ; а на гладната душа всѣко горчиво е сладко“. (—7 ст.)—Второто положение въ стиха, че на гладната душа е сладко всѣко горчиво, не е на мѣсто. Невъзможно е горчивото да е сладко на гладния. Ако става въпросъ за болния, това е друго нѣщо. Горчивитѣ лѣкарства за болния сѫ сладки, защото той се лѣкува съ тѣхъ. Той знае, че отъ горчивитѣ хапове ще оздравѣе.

„Както птица, която се скита отъ гнѣздото си, така е человѣкъ, който се скита отъ мѣстото си“. (—8 ст.).

„Маститѣ и каденията веселятъ сърдцето, а сладостьта на приятеля чрезъ сърдечния съветъ“. (—9 ст.)—Наистина, когато въздухътъ въ нѣкой домъ стане нечистъ, хората кадятъ съ темянъ, да го пречистятъ малко. Въ този стихъ се прави сравнение между кадението и сърдечния съветъ на приятеля, като срѣдство за пречистване.

„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и въ дома на брата си не влизай въ деня на злощастито си; по-добре съседъ близо, нежели братъ далече*. (—10 ст./ — Наистина въ день скръбенъ за предпочитане е съседа ти, който е близо до тебе, отколкото братъ ти, който е далечъ.

Това сѫ положения, говорени преди хиляди години, които трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ, тѣ трѣбва да се разбератъ. Ако не се разбератъ и не се приложатъ, тѣ ставатъ товаръ за човѣка. Значи, всѣко знание трѣбва да се приложи. Не се ли приложи, то причинява голѣми пакости и страдания на човѣка. Не е нужно само да се приложи знанието, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него. Представете си, че имате способностьта да виждате това, което другитѣ хора не виждатъ. Щомъ имате тази способность, вие ще виждате, кой кога ще умре. Докато прилагате това знание къмъ чуждитѣ хора, добре ще бѫде за васъ, ще минавате за ученъ човѣкъ, за човѣкъ съ особени дарби и способности. Обаче, ако трѣбва да приложите това знание къмъ нѣкой вашъ любимъ, тогава знанието ще ви причини голѣми страдания. Вие ще се запитате: Трѣбва ли човѣкъ да знае всичко? Човѣкъ трѣбва да знае само онова, за което е готовъ, защото има знания, които носятъ радость, но има и такива, които носятъ страдания.

Между скритата любовь, ревностьта и знанието може да се направи сравнение. Защо ревнува човѣкъ? Кое е отличителното качество на ревнивия? Ревнивиятъ обича да боде, да мушка, било съ рѫката или крака си, било съ езика. Кажете ли добро за нѣкого предъ ревнивия, той непременно ще каже нѣщо противоположно. Ревнивиятъ е щестлавенъ човѣкъ. Той ревнува, защото се страхува да не изгуби богатството си, въ най-широкъ смисълъ на думата. Ревнивиятъ е външно силенъ човѣкъ, а вѫтрешно — слабъ. Ако има на разположение стотина хлѣба, човѣкъ не може да бѫде ревнивъ. Обаче, ако има единъ хлѣбъ, той е ревнивъ. Колкото повече хлѣбътъ се намалява, толкова повече ревностьта се увеличава. Ревнивиятъ е вѫтрешно беденъ човѣкъ. По-беденъ и по-неразбранъ човѣкъ отъ ревнивия не сѫществува. Човѣкъ мѫчно се освобождава отъ ревностьта. Често човѣкъ ревнува по навикъ. Ревностьта е подобна на паразититѣ, които се въдятъ по главата на човѣка. Щомъ влѣзе единъ паразитъ въ главата му, колкото да не иска, човѣкъ все ще се почеше. Какъ може да се освободи отъ този паразитъ? Единственото срѣдство е гребенътъ. Ще вземе единъ гѫстъ гребенъ, ще го прекара нѣколко пѫти по главата, и въпросътъ е разрешенъ.

Ревностьта е неестествено чувство въ човѣка, отъ което той трѣбва да се освободи. Изобщо, всѣка неестествена мисъль, всѣко неестествено чувство и желание въ човѣка се отразяватъ, освенъ върху физическия, още и върху духовния му животъ. Благодарение на тия неестествени състояния, човѣкъ прави неестествени движения съ рѫцетѣ, а на лицето се забелязватъ неестествени гърчения, изкривявания. Не само това, но и думитѣ, говорътъ на човѣка не вървятъ гладко. При възпитанието и самовъзпитанието трѣбва да се обръща особено внимание на неестественитѣ прояви на човѣка, резултатъ на неговитѣ неестествени мисли, чувства и желания. За да се предпазва човѣкъ отъ неестественитѣ състояния, препорѫчватъ самообладание, концентриране на мисъльта и чистъ, светъ животъ. Светостьта води човѣка въ свѣтъ безъ сѣнки. Свѣтлината въ този свѣтъ прониква навсѣкѫде безпрепятствено. Този свѣтъ е свободенъ отъ неестественитѣ състояния, които хвърлятъ сѣнки на пѫтя си. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ светъ животъ, имамъ предъ видъ отражението, което неговитѣ мисли, чувства и постѫпки хвърлятъ въ духовния свѣтъ. Човѣкъ ревнува нѣщо или нѣкого на физическия свѣтъ, но ревностьта му се отразява въ духовния свѣтъ въ видъ на особени линии, каквито сеизмо- графътъ отбелязва даже при най-слабо земетресение. Физическиятъ, духовниятъ и Бо- жествениятъ свѣтове сѫ тѣсно свързани помежду си. Тъй щото, каквото става на физическия свѣтъ, това се отразява и въ другитѣ свѣтове, по горни отъ него. И обратно: каквото става въ Божествения свѣтъ, това се отразява и въ по-долнитѣ свѣтове.

Днесъ всѣки човѣкъ може да произведе въ своя умъ, както и въ ума на своя ближенъ, такива отклонения, каквито буритѣ и земетресенията произвеждатъ върху сеизмографа въ обсерваториитѣ. Въ човѣшкия сеизмографъ се отбелязватъ, както неговитѣ лични слабости и добродетели, така и тия на неговитѣ ближни. Всѣка човѣшка проява предизвиква точно опредѣленъ ѫгълъ на отклоняване. По отклоняването на стрелката вие познавате качествата и степеньта на човѣшкитѣ прояви. Нѣкой казва за себе си, че не е ревнивъ. Той или не се познава, или не говори истината. Отклоняването на стрелката въ неговия сеизмографъ показва тъкмо обратното. Като знае да чете по сеизмографа, човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито своитѣ ближни. Ако отива въ нѣкоя планинска мѣстность, човѣкъ трѣбва да познава климатическитѣ условия на тази мѣстность, за да може разумно да я използува. Като знае, че е ревнивъ, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на ревностьта и да се стреми да я превърне въ положително качество.

Ревностьта е външна проява, която нѣма нищо общо съ естеството на човѣка. Щомъ не е дълбоко свързана съ него, тя може да се превърне въ вѫтрешно усърдие. Ревнивиятъ е много усър- денъ човѣкъ. Той е готовъ цѣлъ день да следи, да наблюдава това, което го интересува. Въ това отношение ревнивиятъ е като войникъ на постъ. По-добъръ войникъ отъ ревнивия нѣма. Искате ли да ви се свърши нѣкоя работа добре, намѣрете единъ ревнивъ човѣкъ. Ония, които не сѫ ревниви, тѣ сѫ крайно небрежни и безразлични. Който не е приложилъ правилно ревностьта, т. е. усърдието, което произлиза отъ нея, той дохожда до крайно безразличие къмъ нѣщата. Безразличието създава противоречия, подобни на тия, които ревностьта произвежда. Ревностьта е присѫщо качество и на добрия, и на лошия човѣкъ. За да направи едно добро, добриятъ човѣкъ е готовъ цѣлъ день да следи, да наблюдава, да намѣри подходящъ случай. И лошиятъ човѣкъ може да употрѣби цѣлъ день, за да издебне съответенъ моментъ, да направи нѣкакво зло.

При сегашнитѣ условия на живота, колкото да се мѫчи човѣкъ да избѣгне неправилноститѣ и изопаченитѣ работи, той все ще се натъква на тѣхъ. Даже и въ християнството, толкова велико учение, сѫ внесени известни изопачавания. Когато започне съзнателна работа върху себе си, да се самовъзпитава, тогава само човѣкъ се натъква на свои слабости и недостатъци. Тогава само той вижда, че предъ него стои огромна работа, която трѣбва да свърши. Като не се наематъ да свършатъ работата си, нѣкой казватъ: Все ще се нареди тази работа нѣкакъ. Най-после Богъ ще я оправи. Не оставяйте вашата работа на Бога. Като ви е изпратилъ на земята, Той ви е далъ всички условия да учите и да се развивате.

На всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е дадена толкова работа, колкото може да свърши. На всѣки е дадено споредъ силитѣ—нито повече, нито по-малко. Не оставяйте баща си и майка си да учатъ заради васъ. Тѣ сѫ ви изпратили на училище, вие сами да учите, да придобиете нѣщо. Оставите ли други да учатъ за васъ, вие нѣма да се ползувате отъ добритѣ условия, които ви сѫ дадени. Очаквате ли Богъ да оправи вашитѣ работи, вие сте на кривъ пѫть. Вие сами трѣбва да оправяте работитѣ си. Вие сами трѣбва да изправяте своитѣ погрѣшки. Нѣкои казватъ, че Господъ ще прости грѣховетѣ имъ. Кога? Когато учатъ. Не учатъ ли, Той ще ги изпѫди отъ училището. Учительтъ може да извинява ученика, че не е научилъ урока си единъ, два, три десеть пѫти, но на единадесетия пѫть той ще го изпѫди отъ училището. Извинението не решава задачитѣ. Нѣкой те мушне съ ножъ, причини ти голѣма болка и после се извинява, че ти е причинилъ голѣмо страдание. Ти можешъ да го извинишъ, но болката си остава. И двамата трѣбва да се заемете да изправите погрѣшката. Ще вземете чистъ спиртъ, ще измиете кръвьта, ще дезинфекцирате раната и ще я превържете. Това ще правите нѣколко деня наредъ, докато раната се излѣкува. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и къмъ себе си, и къмъ своитѣ близки, да не пресича мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на когото да е. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не си играе съ ножъ, да не клъцне нѣщо. Нѣкога това клъцване може да бѫде толкова дълбоко, че да осакати човѣка.

Мнозина се оплакватъ, че не могатъ да  мислятъ, че мисъльта имъ не е ясна. Причината за неяснотата на тѣхната мисъль се дължи на нѣкакво клъцване. Въ далечното минало, по невнимание, тѣ сѫ клъцнали нѣщо въ Мисъльта си и сѫ се осакатили. Тѣ не сѫ мислили, както трѣбва, занимавали сѫ се съ работи, които не сѫ били потрѣбни, и сѫ клъцнали нѣщо въ мисъльта си. Който не мисли правилно, това показва, че той не поставя нѣщата на тѣхнитѣ мѣста. Като не ги поставя на съответнитѣ имъ мѣста, той не може да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой отива да поздрави единъ свой приятель съ нѣкаква придобивка и презъ цѣлия пѫть мисли, какво да му каже, какъ да нареди думитѣ си. Той мисли за ненужни работи. Щомъ отива при приятеля си съ радость, отъ любовь, той не трѣбва да нарежда думитѣ си, но да остави на сърдцето и на ума си, тѣ да наредятъ думитѣ на мѣстата имъ. Ако бълга- ринъ и англичанинъ трѣбва да разкажатъ нѣщо, или да предадатъ свои лични мисли и чувства, тѣ ще наредятъ мисъльта си различно. Англичанинътъ непременно ще започне съ личното мѣстоимение „азъ“ и после ще продължи мисъльта си. Защо? Защото личнитѣ чувства на англичанина сѫ силно развити. Българинътъ ще употрѣби глагола, безъ да каже „азъ“. Англичанинътъ казва „ай“ — азъ, а българинътъ и турчинътъ разбиратъ друго нѣщо. Подъ думата „ай" англичанинътъ разбира „азъ“, българинътъ—изразява очудване, а турчинътъ разбира луната. Значи, английското „ай“ има три различни значения.

Следователно, подъ думата „ай“ турчинътъ разбира нѣщо въ статическо положение. Той гледа луната, която е застанала нѣкѫде на небето. Българинътъ гледа луната и се чуди на нея, а англичанинътъ казва: Моя е луната, на мене принадлежи. Това означава английското „ай“. Наистина, дето стѫпи английски кракъ, веднага виждате, че знамето се забива и пишатъ: Това е мое. Трима души—три различни прояви. Тѣзи прояви се дължатъ на вѫтрешното съзнание на човѣка. Желанието за придобиване е силно развито въ англичанитѣ. Англичанинътъ е уменъ, знае, какъ да придобива. Щомъ забие нѣкѫде знамето си, той започва да се организира. Нѣкой казва, че иска да има едно мнение за нѣщата. Добре е човѣкъ да има едно мнение, но какво трѣбва да бѫде това мнение: като мнението на англичанина, на българина, или на турчина? За предпочитане е да имашъ съзнанието на англичанина, да владѣешъ нѣщата. Да владѣешъ нѣщата, това значи, да ги прилагашъ и да се ползувашъ оть тѣхъ.

Имашъ ли нѣкакво знание, тури знамето си върху него и кажи: Това знание е мое. Щомъ знанието, което имашъ, е твое, ти всѣкога можешъ да разполагашъ съ него.

Често се говори за лоши постѫпки въ живота, за лошо изпълнение въ музиката. Защо? Защото хората се дѣлятъ главно на две категории: първата категория хора философствуватъ, теоретизиратъ, а втората категория — прилага нѣщата. Философътъ - музикантъ слуша изпълнителя-виртуозъ и намира, че не е взелъ нѣкой тонове, както трѣбва. Обаче, ако този философъ дойде на мѣстото на изпълнителя, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки. Значи, между единия и другия нѣма никаква разлика. Ако въ доброто и въ лошото и двамата се проявяватъ по единъ и сѫшъ начинъ, тѣ въ нищо не се различаватъ. Нѣкой не се произнасятъ добре за картинитѣ на единъ художникъ. Щомъ намирашъ погрѣшкитѣ му, ти покажи, какъ трѣбва да рисува. Хубава картина е тази, на която линиитѣ от- говарятъ на тия въ природата. Въ природата има линии на красивото, на разумното, на доброто и т. н. Истинскиятъ животъ се заключава въ разумнитѣ линии, които човѣкъ чъртае. Кѫде сѫществуватъ тия линии? Навсѣкѫде въ живота и въ природата. Дето погледнете, ще видите: глупави линии—на ония сѫщества, които не разбиратъ нѣщата, обикновени линии—на обикновенитѣ хора, и разумни линии—на разумнитѣ хора. Такива линии виждате и на човѣшкото лице. Всѣко лице, на което има разумни линии, свѣти. Отъ него излиза особена свѣтлина, която прави лицето красиво и приятно. Когато нѣкой човѣкъ страда, хората говорятъ за страданията му. Така се е говорило едно време за страданията на Иова. И до днесъ още говорятъ за страданията на Иова. Като чета живота на Иова, азъ не се спирамъ върху неговитѣ страдания но разглеждамъ разумнитѣ линии, които се чъртаятъ на лицето му, отъ голѣмитѣ страдания и изпитания. На времето Иовъ минавалъ за единъ отъ умнитѣ и добри хора. Въ единъ отъ съветитѣ на боговетѣ, Господъ запиталъ присѫтствуващитѣ: Видѣли ли сте моя вѣренъ и добъръ рабъ Иова? Богъ зададе този въпросъ на боговетѣ, защото самъ Иовъ имаше такова мнение за себе си. Иовъ мислѣше, че като него добъръ и уменъ човѣкъ на земята нѣма Тогава сатаната се обърна къмъ Бога съ думитѣ; Добъръ и уменъ е Иовъ, защото е богатъ и щастливъ, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синоветѣ и дъщеритѣ му, да видите, какво въ сѫщность представя той. Наистина, следъ като мина презъ голѣми страдания и изпитания, Иовъ научи много нови нѣща. Съзнанието му се пречисти, мина презъ огънь, Докато дойде до това положение, Иовъ понѣкога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелитѣ му дохождаха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но въ края на краищата, той издържа. Най-после дойде и последниятъ му приятель, най младиятъ отъ всички, който му говорѣше, че трѣбва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие нѣщо ново въ своитѣ възгледи и убеждения.

Много отъ съвременнитѣ хора, преди да сѫ дошли до страданията, казватъ, като Иова, че трѣбва да бѫдатъ добри, да се обичатъ, да бѫдать проводници на Божията Любовь. Добро е всичко това, но има нѣкои условия, отъ които човѣкъ зависи. Запримѣръ, ако си стъкло, ще зависишъ отъ онзи, който е направилъ стъклото; ако си инструментъ, ще зависишъ отъ онзи, който е направилъ инструмента, и отъ онзи, който свири на него. За да бѫдешъ разуменъ, това зависи отъ твоята права мисъль. Въ какво седи правата мисъль? Права мисъль е онази, съ помощьта на която човѣкъ може да разрешава мѫчнотиитѣ на своя животъ.

Въ църквата на едно малко, забутано селце, попадналъ за свещеникъ единъ старъ човѣкъ, безъ никакво образование и подготовка за свещенослужитель. Той служилъ по своему, безъ никакъвъ редь, а обредитѣ извършвалъ съвсемъ своеобразно. Въ дни, когато трѣбвало да се извършватъ тържествени служби, той ходилъ изъ църквата съ кадилница и мърморѣлъ нѣщо. Единъ день, въ надвечерието на възкресение Христово, той турилъ кадилницата на земята и се готвѣлъ да я прескочи, както правѣлъ това обикновено, и да каже Христосъ възкресе, но въ този моментъ единъ образованъ и интелигентенъ гражданинъ влѣзълъ въ църквата и се спрѣлъ близо до свещеника, съ очакване да чуе думитѣ „Христосъ възкресе!“ Като го видѣлъ, свещеникътъ дигналъ кадилницата отъ земята и започналъ да се движи съ нея изъ църквата. Единъ отъ селянитѣ пошепналъ на свещеника: Дѣдо попе, Христосъ възкръсна вече. Ти кога ще да жешъ „Христосъ възкресе“?— Остави се, докато този дяволъ е тукъ, Христосъ нѣма да възкръсне

Лесно е да турите кадилницата на земята, да я прескочите три пѫти и да кажете „Христосъ възкресе“, но като влѣзе нѣкой образованъ гражданинъ въ църквата, не смѣете да прескочите кадилницата и да кажете, че Христосъ е възкръсналъ. Казвате: Докато дяволътъ е тукъ, нищо не предприемамъ. Какво представя дяволътъ въ човѣшкия животъ? Дяволътъ не е нищо друго, освенъ голѣмата мѫчнотия въ живота на човѣка. Значи, докато мѫчнотията седи на пѫтя ви, нищо не можете де направите. Въ всѣки домъ има по единъ дяволъ, т. е по една мѫчнотия, която не може лесно да се премахне. Тази мѫчнотия може да бѫде въ лицето на мѫжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което, когото запитате днесъ, защо не живѣе добре, ще ви каже: Остави се, имамъ единъ дяволъ въ кѫщи, който ме мѫчи. Докато този дяволъ е на пѫтя ми, азъ не мога да живѣя добре. Не е виновенъ дяволътъ, не е страшна мѫчнотията, но човѣкъ трѣбва да има буденъ умъ, да знае, какво да прави, какъ да решава задачитѣ си. Мѫчно- тията представя разумно сѫщество, което иска да застави човѣка да работи разумно, да изпълнява съзнателно своитѣ задължения.

Преди години, единъ варненски свещеникъ, добъръ и интелигентенъ човѣкъ, изнасяше своето разочарование отъ младото поколѣние. Чудно нѣщо, казваше той, младото поколѣние започна да става много непослушно. Имамъ единъ синъ, който постѫпи тази година въ гимназията. Докато бѣше въ прогимназията, много слушаше: каквото му казвахъ, всичко изпълняваше. Не само това, но уважаваше и мене, и майка си, Но сега, каквото го накарамъ да направи, все отказва. Не мога, татко, въздържатель съмъ. Единъ день го накарахъ да наточи малко вино отъ избата, а той отговори: Ще ме извинишъ, татко, не мога, въздържатель съмъ. Ако е за друго нѣщо, готовъ съмъ десеть километра далечъ да отида, но вино не искамъ да точа. Другъ день го накарахъ да ми купи една кутия тютюнъ, и той пакъ ми каза: Не мога, татко. Ако ме пратишъ въ гората за дърва, готовъ съмъ веднага да отида, но що се отнася до тютюнъ, не искамъ да купувамъ. Чудно нѣщо, не ме слуша вече този синъ. Най-после го помолихъ да отиде на пазаря, да купи месо на майка си, да наготви.—Татко, и месо не мога да купя. Изправи се този ми ти синъ всрѣдъ стаята, смѣлъ, решите- теленъ и казва: Всичко мога да ви направя, но месо, тютюнъ и вино не мога да донеса. Погледнахъ сина си, стана ми горчиво, защо не е готовъ да направи една жертва за баща си и за майка си. Искахъ да го наругая, но после се замислихъ: Право е момчето. Той нищо не ми казва, не ме сѫди, не ме морализира, но намира, че има нѣщо неправилно въ моя животъ и не иска да следва този пѫть. Като помислихъ добре, дадохъ му правото и видѣхъ, че е на по-добъръ пѫть отъ мене. Стана ми радостно и приятно въ душата, че има уважение къмъ мене и къмъ майка си, но има убеждение въ себе си, има високъ идеалъ, на който иска да издържа.

Днесъ всички хора се натъкватъ на подобни противоречия, благодарение на нѣкой свои мисли, чувства и желания. Влѣзе ли въ ума ви мисъль, подобна на месото, на тютюна и на виното и пожелае да я реализирате, свободно ще й кажете: Татко, не ямъ месо, не пуша тютюнъ и не пия вино. Следователно, въ никой случай не мога да ти дамъ пѫть. Понѣкога въ сърдцето на човѣка се явяватъ чувства и жтелания отъ характера на месото, тютюна и виното. Натъкне ли се на тѣхъ, човѣкъ не трѣбва да ги реализира. Задъ всѣка мисъль, задъ всѣко чувство и желание на човѣка се крие нѣкое разумно или неразумно същество. Тѣ се обличатъ съ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка, като въ дреха, и така се проявяватъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои отъ тѣхъ да реализира и кои да не реализира. Ако съ нѣкое ваше желание се е облѣкло разумно сѫщество, дайте ходъ на желанието си. Ако съ нѣкое ваше желание се е облѣкло едно глупаво, неразумно сѫщество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното сѫщество има предъ видъ доброто на човѣка, а неразумното—неговото зло и нещастие. Дадешъ ли възможность на нѣкое неразумно желание въ тебе да се прояви, ти непременно ще направишъ погрѣшка. Отъ значение за човѣка е, какви сѫщества ще се облѣкатъ въ неговитѣ мисли, чувства и желания Затова е казано: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ".

Когато става въпросъ за знание, за сила, за богатство, хората обичатъ да се сравняватъ едни съ други, кой ималъ повече знание, кой билъ по напредналъ и т. н Знанието е въ приложението, а не въ външния баластъ, който човѣкъ носи съ себе си. Има хора, които знаятъ десетина езици. Знанието на езици е богатство за човѣка, но ако могатъ да се приложатъ. Всѣки езикъ е врата за съобщение. Всѣки езикъ, приложенъ на мѣсто, представя отворена врата, презъ която човѣкъ може свободно да влиза и да излиза. Ако човѣкъ знае единъ-два езика, но не може да ги прилага, вмѣсто да му пома- гатъ, тѣ ще го спъватъ. Като знаете нѣкой чуждъ езикъ, вие можете да се разберете съ хората, чийто езикъ знаете. Ако знаете ангелски езикъ, вие ще се разберете съ ангелитѣ. Щомъ знаете езика на нѣкой човѣкъ, или на нѣкой ангелъ, вие ще се разберете. Щомъ се разбирате, външно и вѫтрешно, вие нѣма да говорите върху излишни работи. Не се ли разбирате вѫтрешно, и да знаете нѣкой езикъ, пакъ ще останете неразбрани. Ако се разбирате, трѣбва ли да питате своя възлюбенъ, обича ли ви. Обича ли ви нѣкой човѣкъ, вие непременно ще знаете това. Не е нужно да питате. Пъкъ и той, отъ своя страна, не е нужно да казва, че ви обича. Ако сте растение, което расте, цъвти, вързва и узрява подъ влиянието на слънчевата свѣтлина, подъ влиянието на въздуха и на водата, трѣбва ли да питате, да ли ви обичатъ? Щомъ растете и се развивате добре, подъ влиянието на слънцето, въздуха и водата, непременно ви обичатъ. Трѣбва ли да питате Бога, дали ви обича? Щомъ живѣете и се развивате, и Богъ, и ангелитѣ, и слънцето ви обичатъ

Сега ще ви задамъ въпроса: Какво ще направите, когато нѣкой ви обича? Ако сте растение, и слънцето ви обича, какво ще направите? Плодъ ще дадвте. Какво трѣбва да направи мѫдрецътъ, когато слънцето го обича? Той не може да даде плодъ, като растението, защото отдавна е излѣзълъ отъ положението на растение. Щомъ се свърже съ свѣтлината, мѫдрецътъ трѣбва да пише. Следователно, когато слънцето обикне художника, той трѣбва да рисува, музикантътъ — да свири, красивата мома—да люби и да помага на близкитѣ си, младиятъ момъкъ — да люби и да работи, добриятъ човѣкъ—да прави добро. Съ една дума, онзи, когото слънцето обикне, трѣбва да се предаде съ любовь на работата, за която е призванъ. Не е въпросъ до Еднообразна работа. Всѣки ще върши своята работа, но съ любовь: слугата ще работи на господаря си съ любовь, ученикътъ ще учи уроцитѣ си съ любовь. Любовьта се проявява въ всички форми и по различни начини. Кѫдето намѣри празно мѣсто въ природата, тя веднага го запълва.

Сега ще се яви възражението: Може да не е дошло времето за Божията Любовь. За Божията Любовь нѣма опредѣлено време. Тя се проявява навсѣкѫде и на всѣко време. Ако не е дошло време да се проявишъ като мѫдрецъ, време е, обаче, да се проявишъ като ученикъ; ако не е време да се проявишъ като ученикъ, време е да се проявишъ като млада мома, да любишъ и да скачашъ на хорото. Всѣко нѣщо, което човѣкъ върши отъ любовь, е свещенъ актъ и никога не се губи. Проявитѣ на любовьта сѫ свещени и вѣчни. Прояви, извършени безъ любовь, сѫ временни. По това се отличава Божията Любовь отъ човѣшката. Всѣки потикъ, предизвиканъ отъ любовьта, следва човѣка презъ цѣлата вѣчность. Когато се казва, че любовьта се отличава съ пълнота, ние нѣмаме предъ видъ опредѣленъ мащабъ на нейнитѣ действия, но казваме, че тя обхваща всички постѫпки, колкото малки да сѫ тѣ. Запримѣръ, колкото малка да е семката на нѣкое растение или дърво, следъ нѣколко години тя ще се прояви въ своята пълнота: ще израсте, ще цъвне, ще завърже, и плодътъ и ще узрѣе. Ако носите семката въ джоба си, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Посадите ли семката въ земята, тя се превръща въ голѣмо дърво. При това положение, вие не можете вече да я носите въ джоба си. И детето, докато е малко, всѣки може да го носи на гърба си. Порасне ли, никой не се наема да го носи.

Колкото да обичате единъ човѣкъ, вие не можете да го носите на гърба си. Малцина могатъ да носятъ голѣмъ човѣкъ на гърба си. Дойдете ли до разбиране на любовьта, ще се намѣрите въ сѫщото положение. Малцина разбиратъ любовьта. Малцина могатъ да носятъ великата любовь на гърба си. Тя не е за слаби хора. Като знаете това, не пожелавайте любовьта преждевременно. Всѣки, който е придобилъ любовьта преждевременно, той се е осакатиль. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за любовьта. Не е ли готовъ за нея, той е дошълъ вече до закона на пресищането и отвращението. Дойдете ли до любовьта, до живота, приемайте отъ тѣхъ толкова, колкото можете да носите. Ако ги приемете въ всичката имъ пълнота, вие трѣбва да живѣете съ всички хора, да се обмѣните съ тѣхъ. Останете ли самъ, вие ще се преситите и отъ живота, и отъ любовьта. Нѣма по страшно нѣщо въ живота отъ пресищането.

Каква е програмата ви за днешния день? Ще кажете, че не знаете. Какъ може човѣкъ да не знае програмата на своя животъ за единъ день, а да се заема съ управлението на цѣлъ народъ? Когато отвори нотитѣ, музикантътъ знае вече, какъ следвать тѣ. Ако е въ оркестъръ, той знае, кѫде какво темпо да приложи, кѫде има паузи, кѫде цѣли, половини, четвъртини ноти и т. н. За да свири, музикантътъ трѣбва да е поставилъ всичко въ пъленъ редъ и порядъкъ. Сѫщото се отнася и до самовъзпитанието. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да постави своитѣ мисли, чувства и постѫпки въ пъленъ редъ и порядъкъ, въ пълна хармония. Това е идеалътъ, къмъ който трѣбва да се стреми. Само така той може да осмисли живота си. Изгуби ли вѫтрешния смисълъ на живота си, човѣкъ остарява. Ако придобие любовьта, знанието и свободата, и като старъ, и като младъ, човѣкъ върви въ правия пѫть на живота. Обаче, ако не придобие любовьта, знанието и свободата, и младиятъ, и стариять губятъ правата посока на живота. Любовь, знание и свобода сѫ необходими за всѣки човѣкъ, който иска да следва правия пѫть на живота.

Следователно, за да вървите въ правия пѫть на живота, не се занимавайте съ чуждитѣ работи. Не се занимавайте съ незавършенитѣ картини на хората. Занимавайте се съ вашитѣ работи, съ вашитѣ картини, съ вашитѣ музикални парчета. Не се спирайте да слушате, кой какъ свири. Ако слушате свиренето на хората, съ цель да ги критикувате, вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ имъ. Всѣка дисхармония, която сте приели отвънъ, се налага на вашето ухо и нѣма да ви освободи, докато не я изправите. Ако не е готовъ да се радва на красивото, което вижда и слуша, човѣкъ пакъ може да сгрѣши.

Единъ руски музикантъ слушалъ единъ виденъ европейски виртуозъ да свири и толкова се отчаялъ отъ себе си, че следъ концерта се самоубилъ. Защо? Като слушалъ, колко хубаво свири виртуозътъ, той изгубилъ вѣра въ себе си. Щомъ не знае да се радва на чуждитѣ постижения, не е трѣбвало да го слуша.

Сега ще ви попитамъ: Какво ще направите, ако срещнете единъ светия, който е постигналъ много нѣща въ живота си? Трѣбва ли да се самоубиете, че не сте като него? Като не може да реализира желанията си, нѣкой казва, че се отчаялъ отъ живота и не иска повече да живѣе на земята. Кѫде ще отиде? Той мисли, че като умре, веднага ще отиде на небето. Той не може да живѣе на земята, че на небето ще живѣе. Той не може да свири въ единъ обикновенъ оркестъръ, че ще свири въ симфонически оркестъръ, дето не се позволява нито една погрѣшка. Въ симфонически оркестри се приематъ майстори музиканти. Какво ще правите, ако отидете на небето: ще свирите, или ще слушате ? Ако искате да слушате, ще ви допуснатъ, но следъ концерта ще ви изпитатъ, да видятъ, какво сте разбрали. Ако се укаже, че нищо не сте разбрали, веднага ще ви върнатъ на земята. Тамъ не приематъ хора, които не разбиратъ музика. Въ разбирането на музиката тѣ трѣбва да бѫдатъ такива майстори, както и ония, които свирятъ. Свѣтътъ, къмъ който се стремите, е съвършенъ. Той е свѣтъ на знание и свѣтлина. Какво мѣсто ще заемете на онзи свѣтъ, това зависи отъ степеньта на вашето съзнание. Това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Ако се обезсърдчавате, вие сте слушали нѣща, за които още не сте готови.

„И въ дома на брата си не влизай въ деня на злощастието си.“ (—10 ст.).

Двама приятели се разхождатъ заедно. Единиятъ иска да изпита приятеля си и го бодва съ игла.—Защо ме убоде? Защо си толкова жестокъ? — Обърни се да видишъ, задъ насъ върви една красива мома. Виждалъ ли си другъ пѫть толкова красива мома? Приятельтъ се обърналъ да види красивата мома и забравилъ болката отъ убод- ването. После запиталъ приятеля си; Защо ме бодна съ игла? Не можа ли съ думи да ми кажешъ да се обърна?—Убодохъ те, за да ти докажа, че красивата мома лѣкува ранитѣ на човѣка.

Сега и на васъ казвамъ: Като убодете нѣкого, дайте му лѣкъ, съ който да се лѣкува.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

11. Утринно   слово отъ Учителя.

6 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...