Jump to content

1934_12_09 Абсолютна и относителна реалность


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Абсолютна и относителна реалность.

Притчи, 23 гл.

Всички свещени книги се стремятъ, отъ една страна да опишатъ вѫтрешния животъ на човѣка, а отъ друга страна — да му дадатъ известна насока. Тѣ сѫ подобни на книгитѣ, наречени „пѫтеводители“, които посочватъ селата, градоветѣ, планинитѣ — всички ориентиращи пунктове, презъ които човѣкъ трѣбва да мине, за да дойде до опредѣлената цель. Колкото да сѫ искали да освѣтятъ пѫтищата на човѣка, тия хора, макаръ и съ голѣми опитности, все пакъ не сѫ могли напълно да имъ помогнатъ. Тѣ все сѫ направили известна погрѣшка. Не е лесно да опишете нѣщата въ такава свѣтлина, въ каквато сѫ въ действителность. Всичко въ природата и живота е подложено на постоянни промѣни.

Въ свѣта сѫществуватъ две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалность е тази, която изнася нѣщата, както сѫ въ действителность, както сѫ въ ума на Вѣчното, Неизмѣнно начало — Бога. Относителна реалность е тази, която изнася нѣщата, както сѫ въ умоветѣ на разумнитѣ хора, както тѣ ги разбиратъ. Отъ гледището на относителната реалность нѣщата се мѣнятъ, споредъ епохитѣ, презъ които минаватъ. За известна епоха нѣкои нѣща сѫ прави и на мѣсто. За друга епоха, обаче, тѣ не сѫ прави и не сѫ на мѣсто. Запримѣръ, моралътъ и разбиранията на духовнитѣ хора въ миналото сѫ били едни, днесъ сѫ други. Ако си служите съ езика на духовнитѣ хора въ миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. Моралътъ на духовнитѣ хора въ миналото си е служилъ съ отрицателенъ езикъ: Не грѣши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т. н. Защо да не правишъ това? Защото има законъ, има вѣчно мѫчение, има адъ и т. н. Ако на съвременнитѣ хора говорите съ този езикъ, тѣ ще се отегчатъ и нѣма да ви слушатъ. Еднообразенъ е този езикъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво да правять, а не какво да не правятъ.

Какво представя грѣхътъ? Грѣхътъ е нѣщо неопредѣлено. Той е резултатъ на нѣщо. Казватъ, че първиятъ човѣкъ е сгрѣшилъ. Той е причина за грѣха въ свѣта. Какъ е сгрѣшилъ той? Като ялъ отъ забранения плодъ. Значи, грѣхътъ е произлѣзълъ отъ яденето. Да се мисли така, това показва, че нѣщата не се разбиратъ. И престѫпникътъ влиза презъ вратата на кѫщата, но можете ли да считате вратата за виновница на престѫплението? Вратата е едно нѣщо, а влизането на престѫпника презъ вратата — друго нѣщо. Ако, наистина, вратата е причина за известно престѫпление, вие можете да я затворите. Питамъ: не сѫ ли ставали пре- стѫпления и при затворена врата? Престѫпникътъ чупи прозорци, разбива стени и пакъ извършва престѫпление. Престѫпления се вършатъ и безъ врата. Ще кажете, че кражба нѣмаше да стане, ако нѣмаше дупка. Кой пробива дупки? Майсторътъ. Крадецътъ и разбойникътъ сѫ майстори, които сами отварятъ и затварятъ дупки.

Като четете Притчитѣ, вие се запитвате, какво е разбиралъ този, който ги е писалъ. Притчитѣ не сѫ дѣло само на единъ човѣкъ. Тѣ представятъ опитности на хората отъ хиляди години насамъ. Тѣ сѫ опитвани, преживѣни и продължаватъ да се опитватъ.

„Защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена — тѣсенъ ровъ“ —(27 ст.). Като чете този стихъ, мѫжътъ ще каже, че жената е блудница. Ще излѣзе, че мѫжътъ е чистъ. Не, прелюбодеянието е болесть, отъ която страдатъ и мѫжътъ, и жената, и децата. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изложенъ на тази болесть. Следователно, причината за престѫпленията не е само въ жената. Престѫпленията ставатъ подъ влиянието на низшитѣ чувства и желания въ човѣка. Жената символизира живота. Ако животътъ не сѫществуваше, и престѫпления нѣмаше да се вършатъ. Може ли да върши престѫпление онзи, който не се е родилъ? Може ли умрѣлиятъ да върши престѫпления? Който живѣе, само той върши престѫпления. Умрѣлиятъ и неродениятъ не могатъ да грѣшатъ и да правятъ престѫпления. Като се огрѣши много, човѣкъ казва: По-добре да не съмъ се раждалъ. Раждането е врата, презъ която се влиза въ живота. Значи, този човѣкъ не иска да има врата. Кое е по-добре за кѫщата: да има врата, или да нѣма? По-добре е кѫщата да има врата. Кѫща безъ врата нищо не представя. За предпочитане е кѫщата да има врата, презъ която да се влиза, макаръ и да има възможность за извършване на нѣкакво престѫпление, отколкото кѫщата да нѣма врата и да не се направи никакво престѫпление. Кое е по-добро: животъ съ престѫпления, или животъ безъ престѫпления? Както да живѣе човѣкъ, колкото да се стреми да избѣгне престѫпленията, отъ единия до другия край животътъ е пъленъ съ малки и голѣми престѫпления. Има престѫпления въ живота, които мнозина не считатъ за престѫпления. Запримѣръ, нѣкой заколи една кокошка и казва, че това не е престѫпление, защото Богъ е създалъ всичко за човѣка, да разполага съ него, както разбира. Първоначално Богъ е казалъ на човѣка да се храни съ плодове. Обаче, следъ потопа, като видѣлъ, че човѣкъ не може да се храни само съ плодове, позволилъ му да се храни само съ месото на животнитѣ, но не и съ кръвьта имъ. Понеже живо- тътъ е въ кръвьта, затова кръвьта на животнитѣ не трѣбва да се употрѣбява.

Едно е важно: първата храна на човѣка е плодната. Останалитѣ храни—месо, риба, това сѫ резултатъ на човѣшки тълкувания и човѣшки моралъ. Оттукъ произлизатъ две течения за хранене на човѣка. Едни хора подържатъ месоядството, а други—плодоядството. Коя е подбудителната причина, поради която едни хора се стремятъ къмъ месната храна, а други—къмъ плодоветѣ? Човѣкъ трѣбва да търси причината на нѣщата и правилно да отговаря на всѣка своя проява. Запримѣръ, защо човѣкъ се стреми къмъ водата? Защото е жаденъ. А защо се стреми къмъ виното? Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човѣка. И виното има свойства подобни на водата, но по нѣкой свойства то се отличава коренно отъ водата. Защо нѣкои хора обичатъ да се обличатъ хубаво, да сѫ всѣкога спретнати и чисти, а други сѫ небрежни къмъ облѣклото си? Ще кажете, че ония, които се обличатъ хубаво, иматъ стремежъ къмъ красивото; ония, у които този стремежъ не е развитъ, не се обличатъ добре. Други пъкъ ще кажатъ, че ония, които обръщатъ внимание на облѣклото си, иматъ цель да се харесватъ на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облѣчена, ще кажете, че иска да се хареса на мѫжетѣ, Ако срещнете такъвъ мѫжъ, ще кажете, че иска да се харесва на женитѣ. За онзи, който не обръща внимание на външностьта си, ще кажете, че е вглъбенъ повече въ себе си, интересува се повече отъ духовни въпроси, отколкото отъ свѣтски.

Каквито обяснения да давате за причинитѣ на нѣщата, тѣ сѫ относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията въ живота, или за проявитѣ на хората. Какво ще каже мишката, когато се намѣри въ единъ капанъ? Трѣбва ли да мисли, че домакинътъ на кѫщата се е погрижилъ за нея и закачилъ въ капана парче кашкавалъ да си хапне? Както да мисли мишката, положението и е страшно. Домакинътъ на кѫщата ще извади капана вънъ отъ стаята и ще го предаде на стражара—своята котка. Тя ще извади мишката отъ капана, ще разследва престѫплението и и ще я предаде въ участъка - своя стомахъ. Следъ кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинътъ закачилъ парче кашкавалъ въ капана, никакъ не се е рѫководилъ отъ нѣкакви хуманни чувства, да даде храна на мишката.

Като дойдемъ до относителната реалность, виждаме, че и тамъ сѫществуватъ различни категории относителности. Тази е причината, поради която нѣщата мѫчно се разбиратъ. Запримѣръ, ако се спремъ върху въпроса за морала, мѫчно може да се каже, кое е морално, и кое не. Моралътъ е рѫководно начало въ живота. Той е форма, която постоянно се мѣни. Човѣкъ е принуденъ понѣкога да се приспособява къмъ тази форма. За нѣкои хора тази форма е подходяща, но за нѣкои — не е. За тѣхъ е нужна друга форма. Ако направите мостъ отъ тънки, слаби греди, детето може да мине презъ този мостъ. Ако нѣкои голѣмъ, тежъкъ човѣкъ трѣбва да мине презъ този мостъ, той непременно ще пострада мостътъ ще се счупи, и той ще падне въ водата. Какво ще бѫде положението на онзи, който иска да мине презъ моста съ колата си заедно? Нещастието ще бѫде по-голѣмо, защото ще пострадатъ и човѣкътъ, и конетѣ. Като разглеждаме нещастията на съвременнитѣ хора, ние казваме, че тѣ сѫ минавали презъ мостъ, който не отговаря на даденитѣ условия, поради което сѫ пострадали. Оттукъ вадимъ заключението: това, което е добро за децата, не е добро за възрастнитѣ. И обратна: това, което е добро за възрастнитѣ, не е добро за децата. Това, отъ което децата умиратъ, възрастнитѣ живѣятъ. И това, отъ което възрастнитѣ умиратъ, децата живѣятъ. Такова нѣщо представя и съвременниятъ моралъ.

Това е една отъ великитѣ истини на живота, която малцина разбиратъ. Тѣ не само, че не я разбиратъ, но не могатъ и да я понесатъ, защото е подобна на киселината: каквото срещне на пѫтя си, тя го изгаря. Една капка отъ киселината е въ състояние да причини пакости. Който не знае законитѣ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ киселината. Който знае законитѣ, той ще се ползува отъ киселината. Тя ще бѫде за него благословение. Съ нея могатъ да се лѣкуватъ много болести. Съ какво си служи съвременната медицина? Съ отрови. Често най-силнитѣ отрови сѫ и най-добри лѣкарства. За тази цель тѣ се употрѣбяватъ въ минимални количества. Отровата на кобрата, която се счита като най-опасна, днесъ се употрѣбява противъ болести, които минаватъ за неизлѣчими. Обаче, съ тази отрова може да работи само разумниятъ, учениятъ човѣкъ. Попадне ли въ рѫцетѣ на глупавия, тя може да причини голѣми пакости.

Иска ли да не боледува, човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ, да не, грѣши. Грѣхътъ и престѫпленията се дължатъ на отклоненията на човѣка отъ правилния пѫть. Рече ли човѣкъ, че може да прави, каквото иска, той ще извърши много престѫпления. Защо? Защото живѣе още въ относителната реалность. Само Богъ може да прави, каквото пожелае, защото Той живѣе въ абсолютната реалность. Когато пожелае, Богъ може да отнеме живота на човѣка и да му го върне. Той е добриятъ майсторъ грънчарь, който може да счупи едно гърне, когато пожелае, и следъ това да направи ново, по-хубаво и по-здраво отъ първото. Човѣкъ, обаче, не е такъвъ майсторъ. Отнеме ли живота на нѣкого, той не може, да го възстанови. Кога си позволява майсторътъ да чупи гърнето? Когато види, че то се е напукало на много мѣста. Той намира, че нѣма смисълъ да го лепи и решава да направи ново. Коя е причината за напукването на гърнето? Огъньтъ, презъ който е минало. Огъньтъ въ свѣта не е нищо друго, освенъ грѣховнитѣ състояния, на които човѣкъ се натъква. Като грѣши, човѣкъ преживява голѣми напрежения, които го напукватъ.

Срѣщате млада, красива мома, едва навършила 19 години Тя е добра, послушна дьщеря, обича науката, занимава се добре. По едно време единъ младъ момъкъ започва да върви следъ нея, иска да се запознаятъ, да я вземе за своя жена. Той и пише любовни писма, иска отговоръ отъ нея. Като послушна и добра дъщеря, въ първо време тя се свързва съ родителитѣ си, които настояватъ да продължи учението си, да не отклонява мисъльта си отъ правия пѫть. Тя иска да вземе въ внимание тѣхния съветъ, но момъкътъ продължава да и шепне на ухото, да и обещава щастливъ животъ. Тя постепенно се увлича въ момъка и става разсѣяна. Майка и и говори нѣщо, но тя нищо не чува. Защо? Едновременно двама души и говорятъ: на едното ухо говори майката, а на другото — момъкътъ. Тя не знае, кого да слуша. Най после тя се отегчава отъ родителитѣ си и пожелава да напусне бащиния си домъ. Тя иска да бѫде свободна и тръгва следъ момъка, който нищо не е далъ за нея. Той и писалъ любовни писма, пълни съ ласки, и тя му вѣрва. Най-после двамата решаватъ да бѣгатъ заедно, да напуснатъ бащиния си домъ.

Какво представя напущането на бащиния домъ отъ страна на момата и момъка? Бащиниятъ домъ представя рая. Момъкътъ и момата сѫ Адамъ и Ева, които отиватъ въ свѣта. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката — на арахангелъ Михаилъ, който стои съ мечъ предъ райската врата, да не би момъкътъ и момата да се върнатъ назадъ. Тѣ отиватъ въ свѣта, мѣсто на изпитания и страдания, но следъ нѣколко години пакъ се връщатъ въ рая. Тѣ се молятъ, плачатъ, обещаватъ, че ще слушатъ, искатъ да се върнатъ назадъ. Най-после майката и бащата ги приематъ въ своя домъ, прощаватъ погрѣшката имъ, направена отъ непослушание.

Това е драмата на живота. Коя е била причината за отдалечаването на човѣка отъ Бога? Каквато е причината за излизането на Адамъ и Ева отъ рая, такава е и за напущането на бащиния домъ отъ момата. Както момъкътъ е станалъ причина за излизането на момата отъ бащиния и домъ, така и въ Битието се е явило нѣщо особено, което е станало причина за излизане на първитѣ човѣци отъ рая.

Срѣщате единъ човѣкъ, добъръ писатель, разговаряте се любезно съ него. Той е учтивъ, внимателенъ къмъ всички хора—всички го обичатъ. Следъ време той напише нѣкаква книга, напечата я и я пусне за продаване. Отъ този моментъ той се скарва съ много хора, става лошъ за тѣхъ, и тѣ — за него. Защо? Защото не се произнесли добре за книгата му. Чуе ли, че нѣкой се пооизнасятъ добре за неговата книга, той ги счита добри, разбрани хора. Питамъ: Какво сѫ му придали онѣзи, които сѫ се произнесли добре за неговата книга? Или, какво сѫ отнели отъ него онѣзи, които не сѫ харесали книгата му? Все е станало нѣщо. Онѣзи, които говорили добре за книгата му, сѫ помогнали за нейното продаване; другитѣ пъкъ сѫ попрѣчили за продажбата на книгата. Сѫщевременно тѣ сѫ помогнали за създаване лошо мнение за този човѣкъ като писатель. Който иска да не разваля отношенията си съ хората, нека пише книги, но безъ подписъ. Дойде ли до името на автора, да остави мѣстото празно. Като напише нѣколко книги и види, че хората ги приематъ добре, тогава да излѣзе съ името си. Ако още на първата книга се подпише, той трѣбва да бѫде готовъ да чуе и похвали, и укори. Има писатели, които не обичатъ да четатъ своитѣ напечатани книги, понеже тѣ ги четатъ и препрочитатъ по нѣколко пѫти, корегиратъ ги нѣколко пѫти и най-после казватъ: Дотегна ми да чета тѣзи книги. Не искамъ повече да се занимавамъ съ тѣхъ.

Какво виждаме въ свѣта? Често хората се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото изпадатъ нѣкой писатели. Човѣкъ дохожда до положение да не обича и себе си, а въпрѣки това иска хората да го обичатъ. Той вижда добре, че не е уменъ, не е добъръ, а иска хората да го признавать за уменъ и добъръ човѣкъ. Онзи, който е наистина уменъ и добъръ човѣкъ, той самъ съзнава това и не се нуждае отъ преценката на хората. Като знае, какво богатство носи въ себе си, той е готовъ да се скрие нѣкѫде отъ погледитѣ на хората, никой нищо да не говори за него. Ако сѫщевременно е богатъ човѣкъ, има на разположение десеть милиона лева, той трѣбва да остави богатството си на свои роднини, тѣ да се занимаватъ съ него. Следъ това той трѣбва да се уедини нѣкѫде, да работи за нѣкаква висока идея. Той знае, че вѫтрешното богатство, което носи въ себе си никой не може да му го отнеме. Така постѫпва умниятъ човѣкъ, а глупавиятъ—запазва богатството си и търси начинъ, какъ да го задържи. Той разчита на властьта и на закона, тѣ да пазятъ богатството му. Цѣлъ животъ се занимава съ тевтери, кой колко има да му дава и на кого колко далъ.

Като изучавате хората, ще видите, че между всѣки човѣкь и богатия има нѣщо общо. Богатиятъ постоянно отваря и затваря тевтери, да види, какво е положението на смѣткитѣ му. Същото правите и вие: седите и се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, това значи, да прелиствате тевтеритѣ си, да търсите стари кредити, кой колко има да ви дава. Колкото търговецътъ може да събере старитѣ си кредити, толкова и вие ще спечелите, ако се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Да търсишъ старитѣ си кредити, това значи, да изгубишъ повече, отколкото имашъ да взимашъ. Речешъ ли да дадешъ своитѣ длъжници подъ сѫдъ, бѫди готовъ да изгубишъ по-голѣма сума отъ тази, която имашъ да получавашъ.

Като ученици, вие трѣбва да се спирате върху същественото въ живота, за да не изпадате въ противоречия. Тъй щото, стане ли въпросъ за богатство, знайте, че богатството е ценно нѣщо, но всѣкога не е съществено. Богатството е условие, срѣдство, но не и цель. Ако е въпросъ за вътрешно богатство, това е друго нѣщо. Ученикътъ трѣбва да работи за придобиване на вѫтрешно богатство, което не се разваля, нито се губи Следователно, като стане въпроси за Христа, религиознитѣ не трѣбва да разискватъ върху външната страна на Христа, защо е дошълъ на земята, кой Го е изпратили, дали е Синъ Божи и т. н. Това е външната страна на въпроса. Сѫщественото е, какво е говорилъ Христосъ и какво е оставилъ на човѣчеството. Христосъ донесе на свѣта нова идея —идеята за любовьта. Значи, любовьта е сѫщественото за човѣка. Любовьта е качество на душата, т. е. вѫтрешното богатство на човѣка, къмъ което той трѣбва да се стреми.

Сега, като изучавате живота, обърнете внимание върху значението на думитѣ и на буквитѣ, съ които си служите въ езика. Запримѣръ, казвате „мома и момъкъ“. Разликата въ написването на тия думи се заключава въ окончанието. Думата „момъкъ“ свършва съ „къ“ за отличие отъ думата „мома“. Ако размѣстите буквитѣ въ думата „мома“, ще образувате думата „мамо“. Значи, когато търси- момата, въ сѫщность момъкътъ търси майка си. Когато момъкътъ намѣри майка си въ момата, животътъ и отношенията имъ вървятъ правилно. При това положение и майката е доволна отъ момата, която синътъ избралъ. Докато момата седи въ сърдцето на момъка, работата върви добре. Щомъ влѣзе въ ума му, тя започва да го смущава, и той престава да учи. Дето ходи, каквото прави, той мисли само за нея. Той започва да и пише хубави писма, на красива книга, съ хубавици скѫпи пликове. Каквото има, той е готовъ да употрѣби само за нея, независимо отъ това, заслужава ли тя, или не. Обаче, единъ день той срѣща по-красива мома отъ нея и забравя всичко. При това положение отношенията имъ се развалятъ. Докато момъкътъ мисли само за момата, докато пише писма само на нея, работата не се разваля. Ако момъкътъ намѣри по-красива мома отъ своята възлюбена, а момата — по-красивъ момъкъ отъ своя възлюбенъ, работата пакъ върви добре. Страшно е, когато единиятъ отъ тѣхъ е изоставенъ. При каквото положение да се намиратъ, момъкътъ и момата трѣбва да знаятъ, че земята е училище за тѣхъ; тѣ сѫ единъ за другъ предметно учение.

Kaтo изучавате живота въ неговата дълбочина, виждате, че и религиозниятъ, и свѣт- скиятъ животъ не сѫ нищо друго, освенъ редица отъ любовни работи. Като дойде нѣкой проповѣдникъ, първо ще проповѣдва за любовьта и ще стане причина да се влюбите въ нѣкого. Като дойде Мойсей, евреитѣ се влюбиха въ него. Следъ Мойсея дойде Христосъ, и мнозина тръгнаха следъ Него. Христосъ обеща много нѣща на човѣчество- то. Той каза: „Който се отрече отъ себе си и тръгне спедъ мене, ще бѫде мой ученикъ“. Не е лошо да се влюби човѣкъ, но важно е, като се влюби въ нѣкого, ще намѣри ли това, което търси? Ако не го намѣри, кой ще бѫде виновенъ за това? Когато момъкътъ не намѣри въ момата това, което търси, той казва, че тя е причина за излъгването му. Момата пъкъ обвинява момъка. За да не обвинява никого, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ и принципитѣ на нѣщата, да не се самоизлъгва. 1

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ положителната философия на живота, която хармонизира всички нѣща. Човѣкъ се нуждае отъ дълбоко разбиране на живота, да не влиза въ стълкновение съ Божиитѣ мисли. За да се избави отъ противоречията на мисъльта си, човѣкъ трѣбва да се държи за Божията мисъль, въ която нѣма никакви противоречия. Той трѣбва да се държи за чувствата на Бога, въ които нѣма никакво осъждане.

Живѣе ли по този начинъ, човѣкъ ще бѫде слѣпъ и глухъ за грѣшкитѣ и престъпленията на хората. Иска ли да живѣе по Божественъ начинъ, човѣкъ трѣбва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи отъ злото. Не може ли да се освободи отъ злото, човѣкъ се държи за ма- териалнитѣ нѣща. Той не е ликвидиралъ още съ материалното. Щомъ ликвидира съ материалното, човѣкъ се предава на Бога и живѣе изключително за Него. Въ името на Божията Любовь той слиза между грѣшнитѣ хора да имъ помага, да ги подигне. Като работи между грѣшнитѣ хора, той неизбѣжно ще се оцапа. Който е възлюбилъ Бога, той е готовъ, като младата мома, да напусне бащиния си домъ и да отиде да помага на близкитѣ си, да ги обърне къмъ Бога. Да възлюбишъ Бога и да се влюбишъ въ Него, това сѫ две различни нѣща. Влюбването всѣ- кога свършва съ разлюбване. Докато си билъ влюбенъ, единъ день ти разлюбвашъ своя обектъ и се чудишъ, какъ е възможно да си обичалъ този човѣкъ. Като мине известно време, ти забравяшъ, че си любилъ. Първоначално човѣкъ мисли, че любовьта му ще бѫде вѣчна. Щомъ стане на 120 години, любовьта му изчезва, и той мисли, че всичко е било детинска работа. И малкото момиченце играе съ кукли, но като стане млада мома, на 21 години, тя започва да се смѣе на себе си, какъ е могла да се занимава съ такива детински работи.

Като дойде до известна възрасть, човѣкъ разглежда всичко, което е преживялъ въ младинитѣ си, и казва: Напразно изгубихъ времето си. Той не разбира нѣщата. Само по-себе си времето нито се губи, нито се печели. Човѣкъ може да не е спечепилъ нѣщо особено, обаче, времето е вѣчна, постоянна величина. Има нѣща, които нито се губятъ, нито се печелятъ. Запримѣръ, казано е, че Бога никой никога не е видѣлъ. При това, знае се, че Христосъ, Синъ Божи, е видѣлъ Бога. Виждането, за което се говори въ Писанието, е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ. Да видите Бога, това значи, да изчезнатъ отъ ума ви всички противоречия. Който е видѣлъ Бога, той знае, че причинитѣ, които произ- веждатъ противоречията, не сѫ външни, но вѫтрешни. При това положение той се освобождава отъ заблужденията въ живота. Безъ да иска, човѣкъ става проводникъ на нѣщо лошо, което нито е мислилъ, нито е желалъ. И въ края на краищата го държатъ отговоренъ за направената погрѣшка.

Апостолъ Павелъ казва: „Правя това, което не искамъ“. Като разбира законитѣ на живота, човѣкъ може да си обясни всички прояви на човѣка и никога да не го осѫжда. Човѣкъ не постѫпва всѣкога правилно, защото не е свободенъ отъ връзкитѣ на злото. Ще дойде день, когато ще се освободи отъ тия връзки и ще върви по пѫтя на доброто. Това виждаме и въ библейския животъ. Исакъ имаше двама синове: Исавъ, първородниятъ, и Яковъ. Исавъ продаде първородството на брата си за една чиния леща. Като наближи времето да умре баща имъ, Яковъ, възползуванъ отъ първородството, което купи отъ брата си, пожела да получи всичкото благословение отъ баща си. Подпомогнатъ отъ майка си, Яковъ успѣ да получи благословението на баща си. Когато Исавъ отиде при баща си да получи неговото благословение, бащата разбра, че е излъганъ, и каза на сина си: Не се безпокой, ще дойде день, когато ще се освободишъ отъ връзкитѣ на брата си.

Като четатъ тази история, нѣкои се въз- мущаватъ отъ хитрината на Якова, а други— отъ Исава, че не е оценилъ своето първородство и го е продалъ толкова евтино. Като разглеждаме нѣщата обективно, виждаме, че нито постъпката на Якова, нито тази на Исава заслужава одобрение. Не правятъ ли същото и сегашнитѣ хора, които живѣятъ вече три хиляди и повече години следъ Исака и неговитѣ синове? Днешнитѣ хора се хвалятъ съ своята култура, но въпрѣки това и тѣ вършатъ престъпления и погрѣшки. Въ каквото общество да влѣзете, навсѣкъде ще видите борба за първенство, за получаване на блага и привилегии. Когато Яковъ разбра, че Исавъ е недоволенъ отъ него и му се заканва да го убие, по съвета на майка си той избѣга въ Ханаанската земя, при чича си Лавана, който имаше две дъщери: по-голѣмата — Лия, а по-малката—Рахилъ. Яковъ се влюби въ Рахилъ и я поиска за своя жена. Ла- ванъ каза, че ще му я даде за жена, ако остане при него седемь години. Яковъ се съгласи и работи на чича си седемь години, които му се сториха като единъ день. Като изминаха седемтѣ години, Лаванъ, вмѣсто да му даде Рахилъ, даде му Лия. Яковъ видѣ, че е излъганъ отъ чичо си, но се примири съ положението си, защото Лаванъ обеща да даде Рахилъ, ако му работи още седемь години. Яковъ работи на чича си още седемь години, за да вземе Рахила за своя жена. Който разбира замисъла на Битието, той ще разбере причината за това, което става въ живота. Външно погледнато, въ отношенията на двамата братя, както на чичото къмъ Якова, нѣма никакъвъ моралъ. Обаче, това се дължи на дълбоки причини, скрити въ Битието.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни. И богати, и учени, и здрави, всички сѫ недоволни. Защо? Липсва имъ нѣщо. Всѣки се счита онеправданъ. Всѣки мисли, че не сѫ го оценили, както трѣбва. За да се оценятъ, хората трѣбва да иматъ любовь помежду си. Само любовьта оценява нѣщата. Хората не сѫ дошли още до онази широка, необятна любовь, която обхваща всичко. Тѣ живѣятъ повече въ личната любовь, която оценява само едно лице. Обичашъ ли нѣкого, ти оце- нявашъ само него и си готовъ да му направишъ всичко, каквото пожелае. Дойдешъ ли до другитѣ хора, къмъ тѣхъ имашъ обикновено отношение. Личната любовь, или тъй

наречената „специфична любовь“ произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любовь. Дето се яви, тя произвежда голѣми неприятности. Ако мѫжътъ обича жена си специфично, той и създава голѣми страдания. Който влѣзе въ дома му, той е готовъ да го подозира. Той мисли, че всѣки мѫжъ влиза въ неговия домъ заради красивата му жена. Той не може да търпи даже бащата и майката на жената. Специфичната любовь задържа нѣщата само за себе си.

Като говоримъ за специфичната любовь, ние засѣгаме единъ важенъ социаленъ въпросъ—отношенията между мѫжа и жената, отношенията между хората. Всички социолози разглеждатъ този въпросъ, но все не могатъ да го обяснятъ. Тѣ казватъ, че ревностьта играе важна роль въ любовьта на хората. Защо сѫществува ревностьта, тѣ не могатъ да си обяснятъ. Какъвъ е произходътъ на ревностьта, и това не знаятъ. Каквото да се говори на хората, ревностьта дохожда сама по себе си. Обичашъ ли единъ човѣкъ, ревностьта веднага иде. Много хора сѫ пропадали отъ ревность. Тя е болесть, която мѫчно се лѣкува. Ревностьта се ражда при еднообразието. Понѣкога ревностьта е на мѣсто. Има смисълъ човѣкъ да изпитва ревнование къмъ доброто, но не и къмъ злото. Освенъ това, човѣкъ може да ревнува само слабитѣ, но не и силнитѣ нѣща. Могатъ ли майката и бащата да ревнуватъ своята разумна и красива дъщеря, която има качествата на водата, на огъня и на свѣтлината? Ако има тия качества, кой може да се приближи до нея, да я оцапа и да я открадне? Човѣкъ ревнува нѣкого, за да не би да дойде нѣкой да му открадне онова красивото и ценното, което той е вложилъ въ своя възлюбенъ. Нѣкой вложи пари въ банката и постоянно мисли за нея. Защо? Защото се страхува да не фалира банката. Щомъ извади паритѣ си отъ банката, той престава да се интересува отъ нея.

Значи, момъкътъ обича младата мома, докато е млада и красива, докато може да влага нѣщо въ нея. Щомъ момата остарѣе, момъкътъ се отказва отъ нея и престава да я мисли. Щомъ не мисли за нея, това показва, че той е извадилъ капиталитѣ си отъ нейната банка. Любовьта произлиза отъ младитѣ хора, а доброто — отъ старитѣ. Затова, именно, никой не обича старитѣ баби. Кой младъ момъкъ би могълъ да обича стара, 120 годишна мома, или баба? Можете да обичате и старата баба, но това сѫ изключения. Само великата Божия Любовь обхваща всички хора, всички живи сѫщества.

Сегашнитѣ хора иматъ различни разбирания за живота, вследствие на което и резултатътъ на тѣхния животъ е различенъ. Самъ по себе си животътъ е единъ, но разбиранията за живота сѫ различни. Разбиранията на хората зависятъ отъ съдържанието и смисъла, който тѣ влагатъ въ нѣщата. Ето, англичанитѣ и българитѣ иматъ една и сѫща дума съ различно значение. Англичанинътъ казва „син“ и разбира нѣкакво престѫпление—отвлѣчено понятие. Българинътъ казва „синъ“ и разбира нѣщо любимо, своя роденъ синъ—материално понятие. Като дойдете да опредѣляте престѫплението, вие не знаете, кое въ сѫщность е престѫпление. Христосъ, Синъ Божи, понесе грѣховетѣ и престѫпленията на хората, безъ да бѫде грѣшенъ, безъ да се опетни. Следователно, знайте, че човѣкъ стои по-високо отъ грѣха. Никакъвъ грѣхъ, никакво престѫпление не е въ състояние да опетни човѣшката душа. Външно човѣкъ се е опетнилъ, но не и вѫтрешно. Щомъ е дошълъ на земята, и праведниятъ, и грѣшниятъ ще се оцапатъ. Разликата между праведния и грѣшния е тази, че праведниятъ самъ се чисти, а грѣшниятъ—не може. Той очаква на другитѣ хора да го чистятъ. Докато е на земята, човѣкъ се цапа. Такова е естеството на материята, съ която е облѣченъ. Материята е неорганизирана, затова причинява пакости на хората. Тя представя низшия животъ въ човѣка. Неорганизираниятъ животъ е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства въ човѣка — умраза, зависть, безлюбие, съмнение и т. н.

Сега, каквото и както да се говори за от- рицателнитѣ сили въ живота, докато живѣете по човѣшки, вие не можете да се освободите отъ тѣхъ. Който е ревнивъ, той всѣкога ревнивъ ще си остане: който е подозрителенъ, такъвъ ще си остане. Кой каквото носи съ себе си, съ него ще си отиде. Щомъ е така, защо ви говоря, и вие защо ме слушате? Като Говоря, азъ искамъ да ви помогна, да ви покажа начинъ, по който да стигнете върха. Има начинъ, по който можете да се освободите отъ товара си. Отрицателното въ човѣка е товаръ, който носи на гърба си. Докато вървите по равенъ пѫть, какъвто е човѣшкиятъ, вие можете да носите товара си. Колкото да е тежъкъ, все пакъ можете да го пренесете отъ едно мѣсто на друго. Започнете ли да се качвате къмъ върха, хвърлете товара, той не ви е нуженъ. Носите ли го на върха, по никой начинъ не можете да го стигнете. — Ама защо еди - кой си не ме обича? Азъ съмъ му направилъ много добрини, а той не ме обича.—Не се занимавай съ този въпросъ. Това е излишенъ товаръ, съ който не трѣбва да се качвашъ на върха. Остави този въпросъ настрана. Ако нѣкой човѣкъ ви обича, тогава щѣхте да питате, защо ви обича. Много просто. Ако не ви обича, другъ нѣкой е възлюбилъ. Ако пъкъ ви обича, това показва, че не е намѣрилъ другъ нѣкой, когото да обича. Докато живѣятъ въ човѣшката любовь, хората всѣкога ще бѫдатъ недоволни.

Човѣшката любовь е любовь на мнозинството, а Божията — любовь на единство. Човѣкъ обича много сѫщества, и то различно, вследствие на което се раждатъ противоречия. За да избѣгне противоречията, човѣкъ трѣбва да обича само Бога. Щомъ обича Бога, той обича всички, защото всички хора живѣятъ въ Него. Богъ пъкъ обича само Едного, своя Еднороденъ Синъ, въ Когото всички се оглеждатъ като въ огледало. Докато казвате, че днесъ обичате този, а утре онзи, вие сте въ относителната реалность на живота. Относителната реалность не разрешава въпроситѣ. Ако нѣкой обича единия ми пръстъ повече отъ другия, вмѣсто радость, той ще ми причини страдание. Той ще започне да стиска пръста и ще ми причини болка. Обича ли цѣлия човѣкъ, въпросътъ е другъ. Като обича цѣлото, човѣкъ не може да го обхване, вследствие на което не може да му причини никаква вреда.

Следователно, за да не причинява страдания нито на ближнитѣ си, нито на себе си, човѣкъ трѣбва да живѣе въ великата, необятна любовь. Тази любовь нѣма граници, нѣма никакъвъ предѣлъ. Искате ли да влѣзете въ нея, вие трѣбва да познаете Бога.

Щомъ познаете Бога, ще придобиете вѣчния животъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването на Бога е вѣченъ процесъ, но въ стремежа си да Го познаемъ, ние ще се домогнемъ до вѣчния животъ. Щомъ мислимъ за Бога, Той ще ни се изяви чрезъ живота, който тече въ насъ. Вѣч- ниятъ животъ подразбира животъ на единство.

Като говоримъ за Бога, мнозина искатъ да иматъ нѣкакъвъ реаленъ образъ за Него, да си Го представятъ въ нѣкаква форма. Затова слушате нѣкой да казватъ: Защо не сме били въ времето на Христа? Тѣ мислятъ, че ако днесъ Христосъ е на земята, ще могатъ да Му се оплачатъ, да имъ олекне. Ако видятъ Христа въ човѣшки образъ, какъвто е билъ преди две хиляди години, тѣ нѣма да Го признаятъ за Синъ Божи. Външно Христосъ бѣше като всички хора: ядѣше, говорѣше като тѣхъ. Понѣкога си служеше съ строгъ езикъ. Той се обръщаше съ думитѣ: „Горко вамъ, рожби ехиднини“. Другъ пѫть взе камшикъ и би всички търговци въ храма. Не се подкупва Христосъ. Никакви човѣшки цѣлувки, никакви пригръдки не могатъ да Го подкупятъ. Това не е любовь, това сѫ относителни човѣшки прояви, които наричатъ любовь. Можете ли да цѣлунете свѣтлината? Тя ви пригръща и цѣлува, но вие не можете. Вие можете да цѣлувате това, което стои по-низко отъ васъ. Обаче, това, което стои по-високо отъ васъ, не можете. Христа не можете да цѣлунете, защото Той стои надъ всички. Казано е: „Никой не е видѣлъ лицето на Бога“. Дойдете ли до това Велико Начало, отдалечъ само можете да чуете гласа Му, но по никой начинъ не можете да видите Неговото лице. Това е все едно, отдалечъ да гледате вкусния обѣдъ, но да нѣмате право да вкусите.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ ограничения. Забранено имъ е да ядатъ отъ дървото на живота. Въпрѣки това, отъ времето на Адама до сега тѣ се хранятъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Тѣ се хранятъ по три пѫти на день, скѫпо плащатъ и, въ края на краищата, недоволни оставатъ. Защо? Яденето не било приготвено, както трѣбва. Тѣ четатъ нѣкаква философска книга, до едно мѣсто сѫ доволни, мисъльта се развива правилно. Но по едно време нѣщо не се харесва—мисъльта се изкривила, взела друго направление. Значи, има нѣщо неправилно. Хората не сѫ доволни отъ плодоветѣ на дървото, съ което се хранятъ. Тѣ не сѫ доволни и отъ любовьта си. Само онзи ви обича истински, който може да ви подигне като душа и може да ви даде истинска цена. Да обичашъ единъ човѣкъ, това значи, да го подигнешъ на онова ниво, на което и ти стоишъ. Тури човѣка на това мѣсто, дето ти стоишъ, за да те обикне и той.

Като се натъквате на своитѣ стари възгледи, не се стремете да се освободите оть тѣхъ изведнъжъ. Искате ли да се освободите изведнъжъ, ще си причините голѣми пакости. Не е нужно да се даде на човѣка всичко изведнъжъ. Отъ какво се нуждае болниятъ? Отъ здраве. За да бѫде здравъ, той се нуждае отъ четири нѣща: отъ свѣтлина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна. Отъ какво се нуждае добриятъ човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има нужда отъ животъ, отъ знание, отъ сила и отъ свобода. За да придобие здраве, болниятъ трѣбва да набавя необходимитѣ елементи за организъма си. Ако единъ отъ тия елементи липсва, той не може да бѫде абсолютно здравъ. И ако добриятъ е лишенъ отъ единъ отъ четиритѣ елемента, добротата му не е пълна. Човѣкъ има седемь милиона пори, т. е. седемь милиона прозорци на своето тѣло, чрезъ които се съобщава съ външния, обективенъ свѣтъ. Ако всичкитѣ му прозорци не сѫ отворени, съобщението му съ онзи свѣтъ не е пълно. Ето защо, когато се натъкне на известно неразположение, страдание или противоречие, човѣкъ постепенно трѣбва да отваря прозорцитѣ на своя умъ, на своето сърдце, да се съобщава съ умствения и сърдечния свѣтове, отдето да придобива знания. Отъ всички се изисква велика доброта. Не е достатъчно само да бѫдете учени, да имате много знания. Любовь и доброта се иска отъ човѣка. Ако е въпросъ за знание, всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, е миналъ презъ четири факултета. Той е училъ въ Египетъ, въ Сирия, въ Вавилонъ, въ Палестина, но сега трѣбва да свърши четири факултета на бѣлата раса. Следъ това ще бѫде ученикъ на шестата раса. Много още има да учи човѣкъ, докато се нарече истински ученъ.

„Кога ще се събуди, да ида да го търся пакъ?“ (—35 ст.). Докато живѣе, човѣкъ все търси нѣщо, но важно е, какво търси. Пияницата търси виното. Азъ ви съветвамъ: Не търсете виното, но търсете чистата планинска вода. И на пияницата не казвамъ да не пие, но казвамъ му да пие чиста, планинска вода. Не търсете грѣха, но търсете работата. Не търсете умразата, но търсете любовьта. Не търсете невежеството, но търсете знанието. Не търсете ограничението, но търсете свободата. Търсете Божествената свѣтлина, която пригръща и облива човѣка отвсѣкѫде, безъ да му иска нѣщо. Търсете любовьта на Божествената свѣтлина, а не на човѣшката. Божествената свѣтлина внася животъ въ човѣка и го прави доволенъ и щастливъ. Човѣшката свѣтлина отнима живота на човѣка и го прави нещастенъ. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото—взима. Божественото внася въ човѣка миръ, радость, а човѣшкото — внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпроситѣ между хората. Подигнете погледа си къмъ Божествения свѣтъ. Тамъ е разрешението на всички въпроси.

Мнозина живѣятъ въ смущения и противоречия, а се силятъ да обърнатъ нѣкого къмъ Бога. Тѣ казватъ, че успѣли да обърнатъ единъ човѣкъ къмъ Бога. Какъ го обърнали, когато кесията му е още затворена? Въ такова обръщане азъ не вѣрвамъ. Щомъ се обърне къмъ Бога, човѣкъ отваря всичко въ себе си: и кесията, и сърдцето, и ума си. Остане ли нѣщо затворено въ него, той още не е обърнатъ. Въ Божествения животъ всичко е отворено, а въ човѣшкия — всичко е затворено. Когато нѣкой се оплаква, че му е зазатворено нѣкѫде, ще знаете, че той е още въ човѣшкия животъ. Искате ли да излѣзете отъ този животъ, отворете се, приложете още днесъ това, което сте получили отъ Бога. Искате ли да приложите нѣщо, т. е. да дадете нѣщо на човѣка, дайте му отъ днешното си знание, отъ днешната опитность. Днешното е най-важното. Затова Христосъ казва: „Достатъчно е злото на деня.“ Това значи: За утрешния день не мислете. Положителниятъ смисълъ на този стихъ е: „Достатъчно е доброто на деня.“ Къмъ това, което ви е дадено за деня, било то зло, или добро, нищо повече не притуряйте.

Защо сѫществува злото въ свѣта? Защото Богъ го е допусналъ. Щомъ е допусналъ злото въ свѣта, Богъ ималъ нѣкаква цель, но каква е тази цель, никой не знае. Злото и доброто като принципи, влизатъ въ абсолютната реалность, но защо сѫ допуснати, не се казва. Абсолютната реалность не обяснява нѣщата. Тѣ могатъ само да се опитватъ. Човѣшката, т. е. относителната реалность дава обяснения. Дойда ли до абсолютната реалность на нѣщата, тамъ нѣмамъ мнение. Какво нѣщо е Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тамъ спирамъ, не казвамъ мнението си. Стане ли вьпросъ за човѣшката любовь, за човѣшкото знание и за човѣшката свобода, мога вече да дамъ мнението си. За човѣшкитѣ работи можете да разисквате, колкото желаете. Какво нѣщо е човѣшката любовь? Забава. Най голѣмата и красива забава на човѣка, това е неговата любовь. Щомъ е тѫженъ, или радостенъ, нека се занимава съ любовьта. Тя заслужава да се изучи всестранно. Ще кажете, че не струва човѣкъ да обича, да изучава любовьта, безъ да я обяснява, безъ да има мнение за нея. Искате ли да осмислите живота си прилагайте любовьта, безъ да я обяснявате. Розочаровате ли се отъ любовьта, това показва, че вие сте имали за нея мнение съ обяснение. Любовьта не търпи никакви обяснения. Въ Божествения свѣтъ нѣщата сѫ единни и нераздѣлни, а въ човѣшкия — раздѣлни.

Като неразбиратъ любовьта, хората се натъкватъ на противоречия и се питатъ, коя е причината за сѫществуването имъ. Когато човѣкъ се пристрасти къмъ нѣщо, когато го вземе присърдце повече, отколкото трѣбва, непременно се ражда нѣкакво противоречие. Натъкнете ли се на нѣкакво противоречие, не се стремете да го обясните, но знайте, че то е допуснато за добро. Днесъ може да не е добро, но то има значение за бѫдещето ви развитие. Тогава то ще се превърне въ добро. Ако не е така, животътъ, съ своитѣ добри и лоши прояви, би билъ безсмисленъ. Богъ, Всесилниятъ и Всезнаещъ, създаде първитѣ хора, постави ги въ рая, като имъ забрани да ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото, но сѫщевременно допусна грѣха, следъ което ги изпѫди отъ рая. Всичко това бѣше допуснато, за да се превърне въ бѫдеще добро. Вие нѣмаше да разберете живота, ако освенъ доброто, и злото не бѣше допуснато въ свѣта. Безъ злото свѣтътъ щѣше да бѫде наполовина отво- ренъ за васъ. Както да се обяснява сѫще- ствуването на злото, този въпросъ все остава неразрешенъ. И светията понѣкога се намира въ противоречие, защо е допуснато злото въ свѣта. Христосъ понесе грѣховетѣ на хората съ огледъ на тѣхното бѫдеще добро. Той вѣрва, че нѣкога тѣ ще разбератъ любовьта и ще се обърнатъ къмъ Бога.

Следователно, приложете търпението на Христа и кажете като Него: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Ще дойде день, когато ще се намѣрите предъ изкушение и ще кажете: Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша. Ще се молите, но отговоръ нѣма да получите. Тогава пакъ ще кажете: Да бѫде Твоята Воля, Господи! Следъ това ще ви поведатъ къмь Голгота, дето ще ви турятъ на кръста. Тукъ ще ви подиграватъ и ще чувате гласове: Слѣзъ отъ кръста, покажи, че вѣрата ти е силна. Вие ще слушате всичко това и ще кажете: Да бѫде Волята Божия! Най-после ще ви турятъ въ гроба, и следъ три деня ще възкръснете. Тогава ще разберете, какво представя великата любовь, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми. Вие не сте дошли още до възкресението. Дълъгъ пѫть ви очаква. За да дойдете до възкресението, вие трѣбва да свършите 43 факултета на бѣлата раса, и още много факултети на шестата раса. Учението на шестата раса е учение на братство и любовь. Като минете презъ това учение, тогава само ще разберете, защо е трѣбвало да страдате.

Сега, желая ви да учите добре, да свършите благополучно изпититѣ си, да получите дипломъ. Професоритѣ сѫ добри. Тѣ ще ви дадатъ правилна преценка. Ще минете презъ голѣми страдания и плачъ, но благополучно ще свършите. Следъ това ще зърнете Христа отдалечъ. Но, докато дойде това време, предстои ви дълъгъ пѫть. Бѫдете смѣли и решителни, да минете този пѫть и да дойдете до възкресението.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ в мѫдростьта, проявениятъ Дух въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

9. Утринно слово оть Учителя.

9 декемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1934_12_09 Абсолютна и относителна реалность
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...