Jump to content

1934_11_25 Петтѣ постижения


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Петтѣ постижения.

Ще прочета 10 глава отъ Битие. Тази глава представя костеливъ орѣхъ. За да извади една отъ ядкитѣ му, човѣкъ трѣбва да чопли съ игла. Въ тази глава се изреждатъ родословията на Ноевитѣ синове. Евреитѣ се отличаватъ по това, че спазватъ реда на раждането, вследствие на което изреждатъ имената на всички поколѣния въ хронологически редъ. Тази хронология е важна за евреитѣ, но какво се ползувате вие и всички ония, които четатъ Битието? То е все едно да ви за- ставятъ да изучавате звездитѣ на небето споредъ тѣхната голѣмина. За астронома тия звезди иматъ значение, но за обикновения човѣкъ тѣ не представятъ особенъ интересъ. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди отъ първа величина. Като дойдете до звездитѣ отъ втора величина, тамъ ще намѣрите около 120 звезди. Като се домогнете до звездитѣ отъ трета величина, ще видите, че тѣ сѫ още повече на брой. Колкото по надолу слизате, броятъ на звездитѣ се увеличава, а голѣмината имъ се намалява. Всѣка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човѣкъ.

Синоветѣ на Ноя, за които се говори въ Битието, сѫ Симъ, Хамъ и Яфетъ. Отъ тѣхъ сѫ произлѣзли всички народи въ свѣта. Отъ Сима сѫ произлѣзли евреитѣ, отъ Хама — монголцитѣ, а отъ Яфета — арабската раса. Европейскитѣ народи сѫ потомци на Яфета, тѣ сѫ яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколѣние, вие се отегчавате и намирате, че нѣма смисълъ да си губите времето съ тѣхъ. Който не се интересува, той може да не ги чете Обаче, който се интересува, ще ги прочете нѣколко пѫти и въ нѣкой отъ тѣхъ ще намѣри известна хармония и звучность въ съчетанието на буквитѣ. Не е лесна работа да открива човѣкъ известна хармония въ звуковетѣ. Това се отнася до силнитѣ хора. Само силнитѣ хора се занимаватъ съ мѫчни работи. Тѣ се заематъ да чистятъ костеливи орѣхи. Слабитѣ хора търсятъ лесни работи Добре е човѣкъ да чете Библията и да превежда нѣщата. Всѣко име съдържа въ себе си дълбокь, вѫтрешенъ смисьлъ. Сѫщевременно трѣбва да се изучава характера на всѣко лице, за което се пише. Запримѣръ, всички ония, които сѫ произлѣзли отъ Хама, минаватъ за неблагонадежни хора. Тѣ се наорчатъ хамовни. Всѣки човѣкъ, на когото работитѣ не вървятъ добре, е отъ семето на Хама. Причината затова се дължи на факта, че Ной е дигналъ благословението си отъ Хама. За лошо поведение къмъ баща си той получи бащиното проклятие.

Мнозина се оплакватъ, че като четатъ, забравятъ скоро, а особено имена не помнятъ. Има случаи, когато човѣкъ може да забрави и своето име. Това е паталогическо състояние, но все така се случва. Единъ американски професоръ отишълъ на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникътъ на пощата го запиталъ за името му, но въ този моментъ той не могълъ да си спомни, какъ се казва — забравилъ името си. Той се извинилъ на началника, че трѣбва да свърши нѣкаква бърза работа, заради което веднага се отправилъ къмъ дома си, да пита жена си за името. На пѫтя го срещналъ единъ познатъ, който се спрѣлъ и го заговорилъ. Като чулъ името си, той се зарадвалъ и се върналъ въ пощата, да получи писмата си.

Причината за отслабване на паметьта се дължи на излишъкъ на млѣчна киселина, която се събира въ мозъка на човѣка. Има хора, които, колкото пѫти ви срещнатъ, все питатъ за името ви — лесно забравятъ имена. Ето, и вие четете и препрочитате по нѣколко пѫти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизустъ. Най важнитѣ имена знаете, но не и тия на по маловажнитѣ личности. Всѣко име, освенъ, че принадлежи на дадено лице, сѫщевременно означава единъ колективитетъ. Освенъ лични, имената сѫ и колективни.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате смисъла на всѣка буква и отъ съчетанието имъ да опредѣляте характера на човѣка. Това е наука, съ която човѣкъ може да предсказва много нѣща. По името на човѣка може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човѣкъ трѣбва да има разбиране, да знае значението на всѣка буква, както и съчетанието имъ въ слогове. Като раздѣлите буквитѣ въ българската азбука на три реда, въ всѣки редъ по деветь букви, ще останатъ нѣколко букви за четвъртия редъ. За да бѫде животътъ на човѣка хармониченъ, въ името му трѣбва да има срички, въ които да влиза по една буква отъ четиритѣ реда. Тѣзи букви трѣбва да вървятъ въ такъвъ последователенъ редъ, въ какъвто сѫ наредени въ азбуката. Както виждате, много знания сѫ нужни, за да може човѣкъ да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трѣбва да излѣзе вѣрно.

Единъ ходжа служилъ 10 години наредъ въ джамията, но работитѣ му, вмѣсто да се уреждали, все назадъ вървѣли. Единъ день жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходенъ занаятъ. Той решилъ да започне да гадае на хората. За тази цель той взелъ восъкъ, стопилъ го и започналъ да гадае. Случило се, че каквото казвалъ, всичко излизало вѣрно. Единъ день го срещналъ единъ познатъ на пазаря и го запиталъ: Като знаешъ да гадаешъ, кажи ми, какво нося въ тази дреха. Ходжата се замислилъ и казалъ тихо въ себе си: Веднъжъ лисица въ курника, втори пѫть въ курника, но на третия пѫть плаща съ кожата си. Като чулъ думата лисица, познатиятъ казалъ: Поиятелю, и този пѫть позна—лисица нося въ дрехата. Като се върналъ у дома си, ходжата казалъ на жена си: И днесъ спечелихъ нѣщо. Намѣрихъ се въ трудно положение, но благополучно излѣзохъ отъ него. И този пѫть можахъ да отгадая нѣщо.

Какво станало по-нататъкъ съ него? Той се прочулъ въ цѣла Персия за добъръ гадатель. По това време въ дома на персийския шахъ станала голѣма кражба. Шахътъ го извикалъ и му заповѣдалъ да открие крадцитѣ. Гадательтъ казалъ, че му сѫ нужни 30 деня, за да свърши тази работа. Като се върналъ дома си той казалъ на жена си: Какво направи съ мене? Ти изложи главата ми на смърть. Досега, както да е, справяхъ се съ новия си занаятъ, но положението ми вече се затрудни. Шахьтъ ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде. За да реши задачата си, гадательтъ излизалъ всѣки день на края на гората, дето прекарвалъ въ размишление. Той взелъ въ джоба си 30 царевични зърна. Вечерь, когато трѣбвало да се връща дома си, той изваждалъ едно зрънце и си казвалъ: Ето, първиятъ мина. Той подразбиралъ че първиятъ день миналъ. Разбойницитѣ, като чули, че гадательтъ се наелъ съ задачата да ги открие, всѣки день пращали по единъ отъ тѣхъ, да видятъ, какво прави. Първиятъ разбойникъ миналъ въ момента, когато гадательтъ изваждалъ първото зрънце, и чулъ думите. Ето, първиятъ мина. Разбойникътъ помислилъ, че гадательтъ го позналъ, и веднага съобщилъ това на другаритѣ си. День следъ день гадательтъ пра- вилъ сѫщото: отивалъ въ гората на размишление, ваделъ по едно отъ 30 тѣ царевични зрънца и си казвалъ: Ето, и вториятъ, и третиятъ, и четвъртиятъ мина. Разбойницитѣ чували това и се замислили за положението си. Като дошълъ предпоследниятъ день, тѣ чули, че гадательтъ си казва, че и 29-тиятъ мина. Тѣ отишли при него, изповѣдали престъплението си, върнали огкраднатитѣ вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахътъ. И този пѫть ходжата излѣзълъ благополучно отъ трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвалъ присѫтствие на духа си.

Какво означава гадането? Да гадаешъ, това значи, да предвиждашъ и предсказвашъ нѣща, които предстоятъ да станатъ. Човѣкъ гадае върху нѣща, които сѫ неизвестни, които още не сѫ станали. Писмената речь е особенъ родъ гадание. Който знае буквитѣ, той може да гадае, какво е написано. Езикътъ е сѫщо така особенъ родъ гадание. Отъ съчетанието на думитѣ въ изречения, човѣкъ изучава вѫтрешния животъ на хората. Писателитѣ, поетитѣ нареждатъ речьта въ стройна форма, въ рими, въ музикални изрази. Въ свещенитѣ книги пъкъ, освенъ буквени и слогови съчетания, вие ще намѣрите цѣли изрази, въ които се криятъ символитѣ на нѣщата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и отъ имената, които се цитиратъ, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произходъ. Като прави тѣзи изучвания, човѣкъ ще кали търпението си.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате  имената, да видите, какви сили се криятъ въ тѣхъ. На български ние казваме Мария и Мара. Това сѫ еврейски имена. На еврейски Мария означава солена вода, а Мара — горчива, вода. И солената вода има смисълъ, но когато готвите. Искате ли да пиете отъ тази вода, вие трѣбва да я дестилирате, да отдѣлите сольта и. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинътъ. Изобщо, всѣка буква, всѣки звукъ съдържа въ себе си известна сила, която трѣбва да се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, не се ли съчетае правилно съ други букви, или звукове, може да произлѣзе нѣкакъвъ взривъ. Запримѣръ, кой не е опитвалъ силата на обиднитѣ думи?

Следователно, ораторътъ, учениятъ. трѣбва да подбиратъ думитѣ, съ които си служатъ. Не ги ли подбиратъ. тѣ нѣ могатъ да произведатъ желанния резултатъ. Свещеникътъ трѣбва да подбира думитѣ, отъ които съставя проповѣдьта си. Длъжникътъ трѣбва да подбира думитѣ си, съ които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човѣкъ да говори само, но важно е, какво говори, какъ съчетава думитѣ на своята речь. Не ги ли съчетава споредъ законитѣ на разумната речь той не говори истината. Запитватъ нѣкого какво е неговото вѣрую и, безъ да мисли, той казва, че е православенъ християнинъ, Вѣрно ли е, че е християнинъ? Като християнинъ, прилага ли той Христовия законъ на любовьта? Другъ пъкъ ще каже, че е българинъ. Вѣрно ли е това? Като българинъ, знае ли той своя произходъ? Знае ли, отъ кой синъ на Ноя е произлѣзълъ? Другъ пъкъ ще каже, че е англичанинъ, отъ Великобритания. Какво означава думата „Британия“? Брит- берита на еврейски означава „заветъ Господенъ“. Споредъ нѣкой, англичанитѣ сѫ произлѣзли отъ десеттѣ загубени израилски племена, за които се казва въ Библията, че ще управляватъ народитѣ. Тия десеть племена били благословени, затова и до днесъ работитѣ на англичанитѣ вървятъ добре. Ученитѣ, просвѣтенитѣ англичани знаятъ това, но не и обикновенитѣ. Последнитѣ не се интере- суватъ отъ своя произходъ. Англичанитѣ иматъ нѣщо общо съ евреитѣ. Тѣ казватъ: Времето е пари. Значи, за тѣхъ паритѣ сѫ ценна мѣрка. И американцитѣ подържатъ сѫщия девизъ: Времето е пари.

Единъ англичанинъ се хваналъ съ единъ американецъ на басъ, че може да посети единъ американски милиардеръ. Американецътъ не вѣрвалъ, че англичанинътъ ще успѣе да се срещне съ нѣкой милиардеръ и се хванали на басъ: който изгуби басътъ, той да заплати 250 английски стерлинги. Американецътъ не вѣрвалъ въ успѣха на англичанина, защото знаялъ, че милиардерътъ не би изгубилъ една минута отъ времето си напразно. Обаче, англичанинътъ решилъ на всѣка цена да посети милиардера. За тази цель той ходилъ два-три пѫти при милиардера да иска петь минути отъ него на свое разположение. Милиардерътъ все отказвалъ. Най-после той от- говорилъ на англичанина: Моето време е скѫпо. Една минута ми струва петь английски лири. — Ще ви заплатя, колкото искате, но моля да ми дадете петь минути отъ вашето време. Американецътъ се съгласилъ и му опредѣлилъ петь минути за срѣща. Въ уречения часъ срѣщата се състояла. Англича- нинътъ се поклонилъ любезно на милиардера и седналъ на единъ столъ.— Моля, кажете, какво обичате. — Дойдохъ да ви видя. Милиардерътъ на нѣколко пѫти изваждалъ часовника си, да види, колко минути ще седи гостътъ. И англичанинътъ, отъ своя страна, вадилъ часовника и гледалъ, колко е часътъ.

Kaтo изминали петь минути, той извадилъ 25 английски лири и ги далъ на милиардера: Заповѣдайте, тия пари сѫ за васъ, а останалитѣ сѫ мои. Азъ дойдохъ само да ви видя, да докажа, че мога да отнема нѣколко минути отъ скѫпото ви време, за което се хванахъ на басъ. И моето време е не по-малко скѫпо отъ вашето. Довиждане!

И тъй, искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трѣбва да изгладите езика си, да употрѣбявате меки думи въ говора си. Сѫщевременно, вие трѣбва да изчистите окото си да виждате доброто и красивото въ човѣка, а не неговитѣ лоши, отрицателни чърти. Искате ли да кажете нѣщо на човѣка, намѣрете нѣкоя добра чърта въ него и говорете за нея. Пита ли ви нѣкой, какво мислите за него, кажете му, че има добро сърдце. На другъ кажете, че е добъръ математикъ. На трети кажете, че е отличенъ естественикъ, разбира растенията и билкитѣ и може да лѣкува съ тѣхъ. На четвърти кажете, че е музикаленъ. Ще кажете, че не искате да залъгвате хората, но трѣбва да имъ говорите истината. Каква истина е тази, да кажете на нѣкого, че е лицемѣръ и завист- ливъ човѣкъ? Кажете ли му това, вмѣсто да го освободите отъ недостатъцитѣ му, вие ще го настроите противъ себе си и ще си създадете голѣма неприятность. Ако наистина той е лицемѣръ, не е ли истина, че е добъръ математикъ? Човѣкъ нѣма само лоши качества въ себе си. Наредъ съ лошитѣ качества, човѣкъ има и нѣщо добро въ характера си. Защо тогава да не изнесете една отъ неговитѣ добри чърти? Само онзи човѣкъ може да изнася отрицателнитѣ чърти на хората, който разполага съ любовь и знания. Нѣма ли голѣми знания и любовь, по-добре да мълчи.

Единъ българинъ отишълъ при единъ турчинъ, чехларь, да си купи евтини чехли. Търговецътъ ималъ голѣмъ изборъ на чехли. Българинътъ премѣрилъ 10—20 чифта чехли, но никой отъ тѣхъ не дошълъ на мѣрка. Силно ядосанъ, турчинътъ му казалъ: Нѣмамъ чехли за тебе. Ти си човѣкъ безъ калъпъ. Българинътъ излѣзълъ обиденъ отъ дюкяна на турчина и, следъ като се отдалечилъ на десетина километра разстояние, обърналъ се по направление къмъ града, дигналъ юмрукъ въ въздуха и извикалъ къмъ турчина: Ти си човѣкъ безъ калъпъ! Нито турчинътъ постѫпилъ добре, нито българинътъ. Не можа ли турчинътъ да каже на клиента си: Господине, между моитѣ чехли нѣма такива по ваша мѣрка. Азъ мога да ви взема мѣрка и да ушия единъ чифтъ специално за васъ. По този начинъ и двамата щѣха да бѫдатъ доволни. Тогава и българинътъ щѣше да отговори, че неговиятъ кракъ, наистина, е голѣмъ, но споредъ височината му, споредъ голѣмината на другитѣ удове.

Като изучавате мѣркитѣ на човѣка, ще видите, че между тѣхъ сѫществува известно     сьответствие. Запримѣръ, между дължината на лицето, на рѫката и на краката има известно съответствие. Колкото е дълго лицето на човѣка, толкова е голѣма китката на рѫката му, толкова е голѣмъ и кракътъ му. Има изключения отъ тѣзи мѣрки, но обикновено това съответствие е спазено. Лицето на човѣка представя написана книга, по която може да се чете неговиятъ животъ. Краката му пъкъ представятъ основата, на която е поставенъ неговиятъ животъ. Ако ходътъ му е сигуренъ, твърдъ, категориченъ, това показва, че той има мораленъ устой. Видите ли, че нѣкой стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата си, ще знаете, че този човѣкъ започва първо съ ума си, а свършва съ материалното. По краката се сѫди, дали даденъ човѣкъ е добродетеленъ, или не. По рѫцетѣ пъкъ се сѫди, дали даденъ човѣкъ е справедливъ, или не. Рѫцетѣ опредѣлятъ всѣкидневния животъ на човѣка. Отъ рѫката ще познаете, може ли човѣкъ да свърши известна работа, или не може. Рѫката на човѣка опредѣля, доколко може да се разчита на него.

Като ученици, вие трѣбва да работите споредъ методитѣ на окултнитѣ, на мистичнитѣ школи. Тия методи сѫ взети отъ разумната природа. Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на своя животъ. Отде се раждатъ противоречията въ човѣшкия животъ? Отъ непостигнати мисли, желания и чувства. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне, но той трѣбва да знае пѫтищата за тѣхното постигане. Не намѣри ли тия пѫтища, той неизбѣжно се излага на противоречия. Единъ отъ методитѣ за разрешаване на противоречията е чистиятъ езикъ. Изкуство е да може човѣкъ да поставя всѣка дума на мѣсто и на време. Сѫщевременно важно е, съ какви думи ще си служи. Колкото е по-чистъ езикътъ на човѣка, толкова по-лесно разрешава задачитѣ си. Езикътъ указва голѣмо влияние върху човѣшката мисъль. Движенията сѫщо влияятъ върху мисъльта и чувствата. Ако не разбира значението на известно движение, човѣкъ започва да подозира, въ резултатъ на което прави редъ изводи. Интересно е да проследи човѣкъ, колко отъ тия изводи сѫ вѣрни. Ако е искренъ въ себе си, той ще види, че повечето изводи сѫ невѣрни.

Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да придобие положително абсолютно вѣрую, да придобие положителни знания, да не изпада въ подозрения, въ съмнения и колебания. Търси ли нѣщо, стреми ли се къмъ нѣщо, той може да го намѣри въ себе си. Щомъ се вглъби въ себе си, човѣкъ нищо не очаква отъ хората, въ нищо не ги подозира. Търси ли знания, библиотека, църква, човѣкъ ще ги намѣри въ себе си. Този е правилниятъ пѫть за развитие. И външнитѣ условия сѫ важни, но тѣ не сѫ всѣкога съ човѣка. Представете си, че нѣкой човѣкъ е изпадналъ на единъ усамотенъ островъ, а трѣбва да чете книги, да се моли на Бога. Кѫде ще намѣри библиотека, църква, или болница, ако трѣбва да се лѣкува? Той може да намѣри всичко това въ себе си. Като знаете това, не се сърдете на хората за неуспѣхитѣ си, не обвинявайте ближнитѣ си за своитѣ объркани работи.

Защо не успѣва човѣкъ въ работитѣ си? Защото бърза. Свѣтскиятъ човѣкъ бърза да свърши училище, да вземе нѣкаква голѣма служба. Религиозниятъ бърза часъ по скоро да се усъвършенствува, да стане светъ човѣкъ. Дали човѣкъ е свѣтски, или религиозенъ, като стане ученикъ на Великата Школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорятъ, ще се произнасятъ върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото да му се случи презъ това време, той трѣбва да понася съ търпение. Третата година ще изучава закона на вѣрата. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Единъ день той ще види, че въ голѣмитѣ мѫчнотии и противоречия се крие нѣщо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човѣкъ непременно трѣбва да прилага тия три закона: закона на мълчанието, на търпението и на вѣрата. Ако нѣкой изучава пѣние, запримѣръ, първата година повече ще слуша и ще мълчи, а по малко ще пѣе. Втората година ще започне да пѣе, но ще бѫде готовъ да носи присмѣха и подигравкитѣ на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще започне да вѣрва, че пѣвецъ ще излѣзе отъ него.

Разправятъ за знаменития американски про- повѣдникъ Муди, че вь миналото нѣкога билъ обущарь. По едно време въ него се родила мисъльта да стане проповѣдникъ. Тази мисъль не го оставяла спокоенъ. Той шиелъ обуща, но все за своето проповѣдничество мислѣлъ, вследствие на което работата му не вървѣла добре—постоянно челъ Библията и Евангелието. Той присѫтствувалъ на всѣко молитвено събрание и взималъ думата да каже нѣщо. Недоволни отъ неговитѣ проповѣди, слушателитѣ го  пѫдѣли навънъ. Обаче, при всички неуспѣхи, той не се отчайвалъ. Следъ десеть години опити въ това направление той успѣлъ да си пробие пѫть — билъ признатъ за единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници. Той държалъ своитѣ проповѣди въ Америка и въ Англия. На про- повѣдитѣ му присѫтствувалъ 20—30 хиляденъ народъ. На едно отъ събранията присѫтствувалъ Гладстонъ. Като се свършила проповѣдьта, Гладстонъ се обърналъ къмъ Муди съ думигѣ: Бихъ желалъ да имамъ вашитѣ широки гърди. Муди му отговорилъ: Азъ пъкъ бихъ желалъ да имамъ вашата глава.

Като не успѣватъ въ живота си, и младитѣ, и старитѣ се обезсърдчаватъ. Защо? Тѣ очакватъ резултати, преди да сѫ приложили мълчанието, търпението и вѣрата. Всичко, каквото душата на човѣка желае, ще дойде, но по хронологически редъ. Пѫтьтъ къмъ Царството Божие е красивъ, но не е обсипанъ съ рози. Ако пѫтьтъ къмъ Царството Божие бѣше посланъ съ рози, хората постоянно щѣха да се спъватъ. Пѫть, посланъ изключително съ цвѣтя, е пѫть на заблуждения. Цвѣтята представятъ почивка за човѣка, но не и нѣкаква реалность. Всѣко цвѣте има своето значение, вследствие на което човѣкъ може да се разговаря съ него. Запримѣръ, карамфилътъ символизира човѣкъ съ изтънченъ характеръ. Ако нѣкоя мома даде единъ карамфилъ на момъкъ, съ това тя иска да обърне вниманието му върху своя характеръ. Тя иска да му каже: Ако се оженишъ за мене, ти трѣбва да бѫдешъ много уменъ, защото ще се справяшъ съ особенъ характеръ. Всички цвѣтя сѫ на мѣстото си, но човѣкъ трЬбва да знае, кога да ги кѫса и за какво да ги употрѣбява. Не знаете ли тия нѣща, вие ще се натъкнете на голѣми неприятности. Цвѣтята съдържатъ лѣчебна сила въ себе си, която сѫщо така трѣбва да се използува на опредѣлено време Лѣчебностьта на цвѣтята не е еднаква всѣкога —зависи отъ времето, отъ месеца, отъ деня и оть часа, въ който се бератъ.

И тъй за да се ползува правилно отъ благата на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Щомъ е разуменъ, той превръща нѣщата така, че отъ всичко се ползува. Ако дойде нѣкой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобенъ на него нѣма въ цѣлия свѣтъ, той не трѣбва да се изкушава, но да преведе думитѣ на изкусителя въ другъ смисълъ. Той трѣбва да си каже: Ако е въпросъ за моята личность, азъ зная, какво представямъ като човѣкъ, но ако става въпросъ за Божественото въ мене, и азь съмъ съгласенъ, че като него нѣма подобно въ свѣта Богъ е единствениятъ въ свѣта, Който знае да мълчи, да търпи и да вѣрва. Той е единствениятъ, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли, веднъжъ нѣкого, Той въ вѣчностьта му остава вѣренъ. Богъ мѣри нѣщата съ мѣрката на вѣчностьта. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърдчавайте. Каквото да загубите въ живота си, Богъ пакъ ще го върне, но по-изобилно отъ първото. Вѣрвайте въ Онзи, на Когото вѣрата никога не се разколебава. Каквито грѣхове и престѫпления да правите, въ края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всѣки човѣкъ ще дойде до съвършенството, като стремежъ на неговата душа. Всички хора да се откажатъ отъ васъ, знайте, че Богъ никога нѣма да се откаже. Той единственъ ще се спре предъ васъ, ще ви подигне и ще ви каже: Върви напредъ!

Следователно, като сте дошли на земята, вие трѣбва да мълчите, за да мислите; вие трѣбва да търпите, за да издържате; най-после вие трѣбва да имате вѣра, за да се справяте лесно съ противоречията въ живота си.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли на земята, но не знаягъ своя произходъ. Преди потопа тѣ произлизали отъ Адамъ и Ева, затова могатъ да се нарекатъ адамисти и евисти. Следъ потопа, обаче, едни сѫ произлѣзли отъ Сима, други— отъ Хама, а трети— отъ Яфета. Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отъ кого отъ тримата синове на Ноя е произлѣзълъ. Какво означава името Адамъ? Понеже първиятъ човѣкъ е билъ направенъ отъ червена пръсть, Адамъ означава червенъ човѣкъ, въ когото Богъ е вложилъ Духа си— Атма. Адамъ е първото сѫщество, което е носило Божия Духъ, Божието дихание въ себе си. Ева е първото сѫщество, което е носило свещеното име на Бога— Йехова. Силенъ е само онзи човѣкъ, който носи свещеното име на Бога. Погрѣшката на Ева се заключава въ това, че опетни свещеното име на Бога. Погрѣшката на Адама пъкъ се заключава въ това, че не послуша Божия Духъ въ себе си. Кажатъ ли на нѣкого „адамистъ“, той трѣбва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи въ себе си. Кажатъ ли му „евистъ“, той трѣбва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие въ себе си. Какво означава името Яфетъ? На руски езикъ „я“ означава азъ, а на турски —масло. На английски „фетъ“ означава вѣра и сѫдба. Яфетъ носи вѣра и сѫдба — зависи отъ произношението. Яфетиститѣ сѫ хора, които разбиратъ нѣщата добре и ги дър- жатъ въ рѫката си. Съ своята желѣзна воля и организация, тѣ държатъ свѣта въ рѫцетѣ си.

И тъй, за да бѫдете „яфетисти“, вие трѣбва да организирате своя умъ. своето сърдце и своята воля, т. е. своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Сега повтарямъ: първата година ще учите мълчание, втората—търпение, третата—вѣра, четвъртата — надежда, да знаете на кого да се надѣвате, да знаете, какъ да се обличате, да ходите и да постѫпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате любовьта. Любовьта ще приложите последна. Поставите ли любовьта на първо мѣсто, вие ще обърнете свѣта надолу съ главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вѣрата, надеждата, любовьта никога не бихте могли да приложите.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

7. Утринно слово отъ Учителя, държано

на 25 ноемврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...