Jump to content

1934_11_18 Езикъ на дѫгата


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Езикъ на дѫгата.

Размишление.

Ще прочета Битие, 9 глава.

Въ прочетената глава има две сѫществени положения: явяването на дѫгата на небето, като знакъ, съ който Богъ успокоява човѣчеството, че нѣма да има потопъ, какъвто е станалъ въ времето на Ноя. Второто положение, което заслужава внимание, е лошото поведение на единъ отъ Ноевитѣ синове. Като видѣлъ, че баща му се напилъ и изпадналъ въ лошо държане, вмѣсто да закрие голотата на баща си съ своята дреха, той извикалъ брата си да му се смѣятъ. По този начинъ той предизвикалъ баща си да го прокълне. Защо синътъ на Ноя е постѫпилъ така съ баща си? Защото не е разбиралъ живота.

Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ неразбрани идеи. Причината за неразбиране на нѣкои идеи се дължи на инертностьта на човѣшкия мозъкъ. Въ мозъка на всѣки човѣкъ има известно количество инертна материя, която трѣбва да се разработи. Ето защо, вие често срѣщате хора, които искатъ нѣщо, стремятъ се къмъ нѣщо, но и тѣ сами не знаятъ, какво искатъ и къмъ какво се стремятъ. При това положение, хората мислятъ, че се различаватъ много отъ ония, които сѫ живѣли въ времето на Ноя. Въ времето на Ноя станалъ потопъ, но и днесъ често става потопъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ живота на когото да не е ставалъ потопъ. И досега още въ личния животъ на човѣка става потопъ, който го кара да влѣзе въ ковчегъ. Въ този ковчегъ човѣкъ понѣкога прекарва съ години, а не както Ной, само една година. Не е важно, колко време прекарва човѣкъ въ своя ковчегъ, но важно е да научи нѣкакъвъ урокъ да осмисли живота си.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие, но никой не го е постигналъ. Да постигнете щастието, това значи, да си отворите пѫть до слънцето и, когато пожелаете, да отивате и да се връщате. Мнозина четатъ за слънцето, наблюдаватъ го съ телескопъ, правятъ изследвания, преподаватъ за него, но въпрѣки това не сѫ ходили на слънцето. Обаче, при днешнитѣ условия на живота не е важно за човѣка да отиде на слънцето. За него е важно да се ползува отъ слънчевата топлина и свѣтлина. Засега по-добре е човѣкъ да живѣе на земята, отколкото да отиде на слънцето. Какво печели човѣкъ, ако неподготвенъ отиде на слънцето?

Едно време магарето пожелало да се запише въ нѣкой университетъ да учи. Обаче, то не се задоволило само съ единъ предметъ но искало да изучава нѣколко предмета изведнъжъ. За тази цель му дали десетки томове да носи на гърба си. Като се видѣло натоварено съ сто тома, магарето започнало да реве. По този начинъ то искало да обърне внимание на хората, да имъ покаже, колко е учено. Хиляди години вече магарето носи товаръ на гърба си, но нищо не е научило. То знае само, че го биятъ по гърба и главата, но защо го биятъ, не знае. Биятъ го за голѣмитѣ му знания, за науката, която носи на гърба си.

И съвременниятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди, защо го биятъ. Какъ може човѣкъ да примири това противоречие? Човѣкъ седи, размишлява и, въ края на краищата казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Ти си онзи, когото биятъ. Ти си онзи, който следъ 40—50 години ще умрешъ, ще те заровятъ въ земята, дето ще изгниешъ. Следъ толкова работа и учене отъ тебе ще остане само една празна глава. Празната глава, обаче, не е сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣкой е чиновникъ, но следъ година-две го уволняватъ, и той мисли, че съ него е станала сѫществена промѣна. Чиновничеството и самиятъ човѣкъ сѫ две различни нѣща. Службата на магарето и самото магаре сѫщо така сѫ две различни нѣща. Когато магарето реве, хората започватъ да се смѣятъ. Какво лошо има въ рева на магарето? Има една, лоша чърта въ магарето, която всички знаете, но сѫщевременно то има много добри чърти. Една отъ характернитѣ чърти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете следъ магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи изворъ, чиято вода е най-хубава, и отъ него ще пие.

Като ученици, вие трѣбва да се учите отъ всичко. Гледайте на животнитѣ като на сѫщества, отъ които можете да научите нѣщо. Нѣкой извършилъ редъ престѫпления и не се обижда отъ положението, въ което е изпадналъ, а се обижда, че го нарекли магаре. Днесъ магарето минава за посмѣшище предъ хората, но ще дойде день, когато ще бѫде признато за голѣмъ философъ, за магъ или за мѫдрецъ. Тогава то ще носи името „маг-хахарецъ“. То ще разреши единъ важенъ философски въпросъ. Магарето е отъ високо произхождение. Забележете, Христосъ не се качи на конь, или на друго нѣкое животно, но Той възседна магаре и съ него влѣзе въ Ерусалимъ.

Днесъ всички хора говорятъ за работа, за постижения. Добре е човѣкъ да работи, но трѣбва да знае, какъ да работи. За да има добри резултати въ работата си, човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използува разумно благата, които деньтъ му носи. Религиознитѣ и духовни хора искатъ да работятъ за Бога, но не знаятъ, какъ да работятъ. Съ старитѣ методи нѣматъ резултати, а новитѣ не могатъ да приложатъ още, вследствие на което се намиратъ на кръстопѫть. Въ това отношение хората се намиратъ въ положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло, сирене, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае, какъ да я направи. Не е въпросъ въ това, трѣбва ли да се правятъ баници, или не, но важно е, че за всѣко нѣщо се изисква знание. Човѣкъ се нуждае отъ знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачътъ събира златото зрънце по зрънце, а скѫпоценнитѣ камъни—камъче по камъче. Знаете ли какво нѣщо представя скѫпоценниятъ камъкъ за рудокопача? За единъ скѫжпоцененъ камъкъ той е готовъ да обиколи свѣта, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на единъ скѫпоцененъ камъкъ се из- разходватъ толкова усилия и време, колко повече усилия трѣбва да се употрѣбятъ, за да се намѣри една изгубена човѣшка душа. Каква по-голѣма печалба може да очаква човѣкъ отъ тази, да намѣри една загубена душа и да я обърне къмъ Бога? Следъ всичко това слушате нѣкой да казва, че не заслужава за единъ човѣкъ да губи времето си. Не е така. Ценно нѣщо е човѣшката руша! Каквито жертви да се дадатъ за една душа, тѣ сѫ оправдани.

„Поставямъ дѫгата си въ облака; и тя ще бѫде белегъ на завета между мене и земята“. Дѫгата съдържа седемь ценни нѣща, седемь цвѣта, дадени на човѣка като символи, всѣки отъ които съдържа известна истина. Ной и синоветѣ му не разбраха смисъла на тия символи. Тѣ си обясниха явяването на дѫгата като белегъ на това, че никога вече нѣма да става потопъ на земята. Дѫгата, която се явява въ облацитѣ, не показва само това, че потопъ нѣма да стане, но тя показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Ной разбра само първото значение на дѫгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино отъ гроздето, отъ което пи и се напи. Ной направи една погрѣшка, а синътъ му—друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че сѫщото става всѣки день и въ сегашния животъ. Въ много домове ще намѣрите по единъ Хамъ, синъ на Ноя, и по единь Ной, който се напива. Нѣма нито единъ духовенъ човѣкъ, който да не се е напивалъ. И следъ това ще се намѣри единъ синъ като Хама, който да се поисмѣе на баща си Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря.

Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога, на Христа. Кой човѣкъ може да служи на Христа? Само онзи човѣкъ може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнатъ отъ любовь къмъ човѣчеството. Христосъ дойде въ свѣта да спаси хората, да ги избави отъ грѣха. Какво нѣщо е грѣхътъ и защо хората грѣшатъ, не питайте. Грѣхътъ е взривно вещество, което експлодира отъ най-слабото докосване. Тъй щото, задачата на човѣка е да не грѣши, а не да изучава произхода на грѣха. Когато двама души се обичатъ, лесно могатъ да произведатъ искра помежду си. Тази искра е въ състояние да запали взривното вещество въ тѣхъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Стане ли взривъ между тѣхъ, тѣ не искатъ вече да се видятъ. Съ това се обяснява ненавистьта, която се явява между хора, които съ години наредъ сѫ се обичали.

Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие помежду си, вследствие на което и любовьта ги напуща. Мѫжътъ не вѣрва на жената, жената не вѣрва на мѫжа, децата не вѣрватъ на родителитѣ си, и следъ всичко това говорятъ за семейство. Семейство, основано на недовѣрие, не може да устои. За да възстановятъ довѣрието си, хората трѣбва да признаятъ Бога за свой Баща и да опредѣлятъ отношенията си къмъ Него. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Баща“. По-нататъкъ, огъ кой баща и отъ коя майка сте приели живота, не е важно. Презъ коя врата на църквата сте влѣзли и излѣзли, не е важно. Всички хора сѫ влѣзли въ Бога и излѣзли отъ Него. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Следователно, Богъ е тѣхенъ Баща. Що се отнася до формата на човѣка, това не е важно. Формата на човѣка е дреха, която постоянно се смѣня. Човѣкъ е миналъ презъ много форми, но Баща имъ не е билъ тамъ. Бащата е въ живота, който е непреривенъ, но не въ формитѣ, които постоянно се мѣнятъ.

И тъй, искате ли да се домогнете до положителната мисъль въ живота, вие трѣбва да пречиствате мислитѣ си. Много начини има за пречистване на мисъльта: чрезъ филтриране, чрезъ дестилация и т. н. Човѣкъ трѣбва постоянно да чисти мислитѣ и чувствата си, защото въ тѣхъ се таи грѣха на хилядитѣ поколѣния. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи и да се чисти. Лошитѣ и нечисти мисли и желания непрекѫснато минаватъ презъ неговия умъ и презъ наговото сърдце, но той трѣбва геройски да устоява. Въ миналото светии, праведни хора сѫ бѣгали по гори и планини, дето сѫ прекарвали въ постъ и молитва, да се освободятъ отъ лошитѣ мисли и желания, но и тамъ не сѫ били спокойни. Грѣхътъ и лошитѣ мисли дебнатъ човѣка навсѣкѫде. Обаче, вие трѣбва да знаете, че нечиститѣ мисли и желания не сѫ само ваши. Тѣ. представятъ торъ, останалъ отъ вѣкове. Вашата задача е да се чистите, безъ да се самоосѫждате.

За да разберете правилно въпроса за грѣха, вие трѣбва да разгледате живота на растенията. Когато посаждате едно семе, или растение въ земята, вие го наторявате, да се развива по-добре. Торътъ не е нищо друго, освенъ нечистотии, въ които поставяте растението да се развива. Въ живота ние наричаме нечистотиитѣ грѣхъ. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще вирѣятъ добре, ще даватъ по-добри плодове. Щомъ е така, защо плачите и се сърдите, когато съществата отъ невидимия свѣтъ ви наторяватъ? Нѣкой се оплаква, че се огрѣшилъ. Нѣма защо да се оплаква. Огрѣшилъ се, значи наторили го. Дяволътъ е единъ отъ добритѣ градинари на земята. Като види, че нѣкой човѣкъ е занемарилъ градината си, той влиза вътре и започва да я урежда споредъ разбиранията, си: тукъ клъцне нѣкой дръвче или растение тамъ клъцне, докато си пробие пѫть да мине. Дали на мѣсто е клъцналъ, това не е важно за него. После, като види, че нѣкое дърво не ражда много, той взима торъ и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръвъ дяволътъ иде да ги обира. Той казва: Азъ го торихъ и кастрихъ, азъ имамъ право да се ползувамъ отъ неговитѣ плодове. Като срещне нѣкой жълтъ, слабъ човѣкъ, дяволътъ започва да го убеждава да се храни добре, да напълнѣе. Той не обича слаби, мършави хора, защото нѣма какво да обира отъ тѣхъ. Срещне ли нѣкой пъленъ, тлъстъ човѣкъ, той веднага свързва приятелство съ него.

Следователно, срещнете ли човѣкъ, който се е окалялъ, знайте, че тази каль е дошла отвънъ. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ кальта. Ако презъ деня не се окаля, вечерь може да се окаля. Има хора, които отъ детинство още сѫ вегетарианци, но като ставатъ отъ сънь, плюватъ, недоволни сѫ, че на сънь яли месо. Това показва, че тѣ още не сѫ се освободили отъ желанието да ядатъ месо. Дълбоко нѣкѫде, въ подсъзнанието имъ, се крие разположение къмъ месото. Истински вегетарианецъ е онзи, който и на сънь има будно съзнание, не яде месо. Други пъкъ сѫ недоволни отъ себе си, че на сънь крадятъ, обиратъ хората. Не само това, но като ги уловятъ, тѣ отказватъ, че сѫ извършили кражба. Значи, тѣ на сънь лъжатъ, крадятъ, вършатъ такива престѫпле- ния, каквито нѣкой хора вършатъ презъ деня, въ будно съзнание. Едно се иска отъ човѣка: будно състояние и силна воля. Дошълъ ли е до това положение, той трѣбва да устоява и презъ деня, и въ време на сънь, да не се подава на никакви изкушения.

Съвременнитѣ хора работятъ усилено върху самовъзпитанието си, но нѣматъ резултати Тѣ пренебрегватъ тъкмо ония методи, които могатъ най-много да имъ помогнатъ. Запримѣръ, тѣ минаватъ и заминаватъ покрай растенията и животнитѣ, безъ да ги използуватъ като възпитателни срѣдства. Разумниятъ човѣкъ се учи и възпитава отъ растенията, животнитѣ, хората, минералитѣ. Цѣлата природа е тѣхенъ учитель. Въздухътъ, водата, свѣтлината и топлината сѫ сѫщо така добри възпитатели на човѣка. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза отъ нѣкой изворъ, проследява пѫтя и и следъ време я срѣща мѫтна, окаляна. Той разбира, че въ пѫтя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. Съ чистата вода хората готвятъ, миятъ, ператъ дрехитѣ си и, като се оцапа, изхвърлятъ я навънъ. Трѣбва ли водата да се сърди на хората, че сѫ я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила нѣкаква работа. И свѣтлината, едно отъ великитѣ блага на живота, минава презъ нечисти мѣста, но е доволна, че върши работа. Въздухътъ, водата, свѣтлината сѫ пратени на земята да пома- гатъ на всички живи сѫщества, но тѣ не се смущаватъ отъ това, че сѫ се накаляли. Тѣ лесно се чистятъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ тѣхъ да знае, какъ да се чисти. Окаля ли се, той. трѣбва да приложи единъ отъ методитѣ за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.

Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото—дето мине, да не се каля, т. е. да не се окислява. Каля ли се, той трѣбва да знае, какъ да се чисти. Много дрехи сѫ дадени на човѣка за обличане и преобличане. Казватъ, че човѣкъ има седемь тѣла, едно отъ друго по-фини. Най- вѫтрешното тѣло е отъ най-фина материя. Въ това тѣло, именно, се крие човѣшката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарѣе новата дреха, и тя ще се съблѣче, ще облѣчете пакъ нова. Човѣкъ иска да не умира, т. е. да запази дрехата си вѣчно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като имъ дотегне живота, нѣкои казватъ, че не искатъ вече да дохождатъ на земята. Колко пѫти ще дохождатъ! Колко пѫти ще бѫдатъ бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че нѣма да прави сѫщата погрѣшка, нѣма да бута сладкото безъ позволение, но на другия день пакъ прави сѫщитѣ пакости. Майка му пакъ го бие. Не се изправя лесно човѣкъ. Като пострадатъ малко, хората казватъ, че сѫ научили урока си. Тѣ сѫ го научили и учатъ, само докато прѫчицата се дига и слага по гърба имъ. Щомъ се отдалечи прѫчицата, тѣ забравятъ вече урока си и отново грѣшатъ. За да не грѣши, човѣкъ трѣбва да дойде до дълбока вѫтрешна опитность въ себе си, да различава доброто отъ злото и да пази чистотата на своя умъ и на своето сърдце.

Какво представя грѣхътъ? Грѣхътъ представя нечистотата въ живота. Ядешъ ли нѣщо, чинията ти трѣбва да бѫде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото въ нея постепенно започва да ферментира. Сѫщото нѣщо се отнася и до мислитѣ и чувствата, които възприемате отвънъ. Дойде ли нѣкоя мисъль въ ума ви, или нѣкое чувство въ сърдцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете, презъ какви умове и сърдца сѫ минали. Ако сѫ минали презъ умоветѣ и сърдцата на лоши хора, тѣ носятъ нѣщо нечисто въ себе си, което може да ви застави да сгрѣшите. Ако можете, отстранете ги отъ себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отдѣлите отъ тѣхъ ония вещества, които сѫ способни да ферментиратъ. Лошитѣ мисли и чувства сѫ подобни на гнили ябълки, отъ които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболѣете и ще страдате. Единственото нѣщо, което можете да извадите отъ тѣхъ, е семката имъ. Извадете семката на лошитѣ мисли и чувства, преди да е проникнала заразата въ нея, и я посадете въ земята. И въ най-лошитѣ мисли, чувства и постѫпки има нѣщо добро, което може да се използува. Това сѫ тѣхнитѣ семки. Ако не знаете, какъ да ги посадите, ще отидете при градинаритѣ да видите, какъ тѣ садятъ семкитѣ на своитѣ плодове. И тѣ не сѫ знаяли това изкуство, но сѫ се учили. Като не знае, какво да прави, като не иска да учи, човѣкъ казва, че е грѣшенъ, че е неспособенъ. Въ какво се заключава неговата грѣховность? Човѣкъ има нѣколко слабости, които го заставятъ да грѣши. Той може да яде повече, отколкото трѣбва, и затова грѣши. Той може да пие повече, отколкото трѣбва, но не вода, а вино, вследствие на което грѣши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трѣбва, и ощетява хората. Това сѫ слабости, които не се дължатъ нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията въ човѣка. Лакомиятъ човѣкъ лесно се изкушава.

Кой човѣкъ се изкушава? Слабиятъ. Отъ какво може да се изкуси човѣкъ? Човѣкъ се изкушава отъ красотата, отъ яденето, отъ паритѣ, отъ богатството и т. н. Красивата мома изкушава момцитѣ. Банкерътъ изкушава апаша. Земедѣлецътъ, съ своитѣ пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарьтъ изкушава пияницата. Защо поставятъ човѣка на изкушение? За да го изпитатъ, да видятъ, какъвъ е неговиятъ мораленъ устой. За да из- питагъ човѣка, понѣкога му представятъ две нѣща, да видятъ, кое отъ тѣхъ ще избере. Ако му представятъ на изборъ богатството и сиромашията, той ще покаже своето вѫтрешно разбиране. Човѣкъ е свободенъ, докато може да прави изборъ. Щомъ нѣма изборъ, той върши нѣщата по налагане. Запримѣръ, на едного представятъ богатството и сиромашията, да избере едното отъ тѣхъ. Ако избере богатството или сиромашията, той ще види, че и дветѣ носятъ благословение за него. Ако му представятъ само едното, той ще го приеме по необходимость. Такова богатство и сиромашия носятъ за човѣка редъ изпитания.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, като се намѣри предъ изкушението? Ако е слабъ, той трѣбва да бѣга; ако е силенъ, да не се подава. Който се изкушава, той нищо не печели. Вълкътъ се изкушава отъ овцата и я изяжда, но не става по-благороденъ. Котката се изкушава отъ мишката, но не става по-благородна. Въпрѣки това, вълкътъ, котката, паякътъ, кобрата и други животни служатъ като възпитатели за овцата, за мишката, за насѣкомитѣ, за човѣка. Еднитѣ нападатъ, другитѣ се бранятъ, но едни-други се възпитаватъ.

Хората грѣшатъ, изкушаватъ се, защото се подаватъ на своитѣ криви разбирания. Нѣкой огладнѣе, но нѣма пари да си купи, хлѣбъ. Той отива на фурнята, взима единъ, хлѣбъ, безъ да каже нѣщо на фурнаджията; туря го подъ дрехата си и излиза доволенъ, че никой не го е видѣлъ. Така си мисли той. Все единъ човѣкъ го е видѣлъ. И, ако го запита, защо взе хлѣба безъ позволение и знание на фурнаджията, той ще каже, че всичко принадлежи на Бога. Вѣрно е, че всичко принадлежи на Бога, но въ неговия естественъ видъ. Щомъ човѣкъ е сѣлъ, оралъ, жъналъ, млѣлъ брашното и направилъ хлѣбъ, трѣбва да се иска позволение отъ него. Ако хлѣбътъ, който си взелъ отъ фурнаджията, е даденъ направо отъ Бога, безъ човѣшки трудъ, защо го криешъ подъ дрехата си? Божиитѣ работи сѫ чисти и открити. Следователно, не трѣбва да криешъ. Криешъ ли, ти си се опапалъ вече. За да вземешъ хлѣба, ти трѣбваше да свършишъ нѣкаква работа на фуонаджията, да го заслужишъ, свободно да го носишъ, безъ да криешъ.

Сега, вие трѣбва да работите върху дѫгата, която Богъ е поставилъ като заветъ между себе си и човѣка. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате съ Великия Божи Духъ, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човѣка, но го изправя и съветва, какъ да постѫпва. Като не разбира това, човѣкъ мисли, че Богъ го наказва и сѫди за погрѣшкитѣ му. Не, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ грѣха и страданията, нито въ смъртьта на човѣка. Съвестьта мѫчи човѣка и го сѫди. Ако по невнимание човѣкъ се порѣже съ ножъ, майсторътъ на ножа ли е виновенъ за това? Майсторътъ е направилъ ножа за услуга на човѣка, но не и за негово нещастие. Следователно, ако вие страдате отъ произведенията на Бога, кой е виновенъ за това? Вината е въ самитѣ васъ, че сте невнимателни. Кой е виновенъ, че се изкушавате отъ паритѣ на богатия? За да не се изкушавате, идете да работите при него. Като му работите известно време, той ще ви плати. Красивитѣ, ценнитѣ нѣща изкушаватъ човѣка, но той трѣбва да се пази отъ изкушението, да му се противопоставя.

Какъ може човѣкъ да се справи съ изкушението? Двама души живѣятъ подъ единъ покривъ. Единиятъ е богатъ, има пари за отопление и освѣтление, а другиятъ седи въ стаята си и трепери отъ студъ. Иска да прочете нѣщо, нѣма свѣщь да си запали. Той седи и размишлява, какъвъ свѣтъ е този, въ който на едного е дадено всичко, а другиятъ живѣе въ лишения Той нарича това несправедливость и се изкушава. За да не се изкушава, той трѣбва да изучи живота на богатия, да види, отъ какво се нуждае, и да му се притече на помощь. По този начинъ преградата между двамата ще изчезне, и тѣ взаимно ще си помагатъ. Иначе, тѣ всѣкога ще се спъвать и ще падатъ въ грѣхове. Грѣхътъ спъва двамата и ги прави врагове единъ за другъ. Грѣхътъ е отрова, която едновременно разрушава организмитѣ на двама души.

Следователно, възприемайте такава храна, такива мисли и чувства, които ви подигатъ. Всѣка храна, всѣка мисъль и всѣко чувство, които понижаватъ човѣка, сѫ отрова. Ако храната, мислитѣ и чувствата на човѣка подигатъ неговия ближенъ, тѣ сѫ на мѣсто. Ние ги наричаме Божествени. Понѣкога мислитѣ и чувствата на едного подигатъ ближния му, а той самъ пада. И тѣ сѫ на мѣсто. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да се храни съ такива мисли и чувства, които да подигатъ, както него, така и неговитѣ ближни. Страшно е, когато и двамата падатъ. Ако единиятъ слиза, а другиятъ се качва, положението не е опасно. Онзи, който се е качилъ, ще хвърли вѫже на другаря си, който е слѣзълъ, и ще го дигне при себе си. Истинско престѫпление, или истински грѣхъ е, когато човѣкъ спъва едновременно и ума, и сърдцето, и волята си. Обаче, ако сърдцето се подига, а умътъ слиза, въ това нѣма престѫпление. И обратно: не е престѫпление, ако умътъ се подига, а сърдцето слиза. Ако нѣкой прави добро на ближния си, а себе си спъва, доброто не губи своята цена. Пазете се отъ ония състояния, които носятъ смърть за човѣка, защото тѣ спъватъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята му. Стремете се къмъ Божественитѣ състояния, които подигатъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята. При добритѣ човѣшки мисли и желания се подигатъ дветѣ нѣща въ човѣка, а слиза или само волята, или само умътъ, или само сърдцето.

Като четете за живота на Ноя, виждате, че той си направилъ вино, отъ което се напилъ. Съ изпиването си Ной падналъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е падалъ. Падането не е страшно, но страшно е, когато човѣкъ изгуби равновесието си. Грѣшката на Ноя не е въ напиването му, но въ това, че прокълна сина си, който му се присмѣ. Другиятъ синъ, обаче, получи благословението на баща си, и той остана да живѣе на земята. Добриятъ синъ остана да живѣе съ благословението на бащата. При Каинъ и Авела имаме обратното: Каинъ остана да живѣе, а Авелъ бѣше убигъ. Вмѣсто Авела се роди Ситъ, добриятъ синъ на Адамъ и на Ева. Значи, въ свѣта останаха да сѫществуватъ поколѣнията на два добри рода и единъ лошъ. До времето на Христа хората вървѣха или по пѫтя на сърдцето, или по пѫтя на ума, или по пѫтя на волята.

Христосъ дойде въ свѣта и донесе учението на любовьта, което включва едновременната работа и на ума, и на сърдцето, и на волята. Христосъ внесе тритѣ добри рода въ свѣта, по пѫтя на които трѣбва да вървятъ всички хора. Докато дойдете до учението на, любовьта, вие непременно ще минете презъ изкушения. Не се страхувайте отъ изкушенията, но дръжте съзнанието си будно. И Христосъ има три изкушения, съ които лесно се справи: на храма, на планината и предъ камънитѣ. Когато бѣше на храма, сатаната дойде да го изкушава, като му каза да се хвърли отгоре, за да докаже, че наистина ангели ще го подигнатъ на рѫце, да не препъне въ камъкъ ногата си. Христоъ му отговори, че не иска да изкушава Господа. Който го е качилъ на храма, той самъ ще го свали. Когато Христосъ бѣше на планината, сатаната и тукъ дойде да Го изкушава. Той Му каза: „Ако слѣзешъ отъ планината да ми се поклонишъ, цѣлиятъ свѣтъ ще ти дамъ.“ Христосъ му отговори, че, освенъ на Бога, на никого не може да се поклони. И най-после, като Го видѣ между камънитѣ. сатаната му каза да превърне всички тия камъни въ хлѣбъ. Христосъ отговори: „Писано е, че човѣкъ ще живѣе не само съ хлѣбъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Отца моего.“

Едно отъ качествата на любовьта е даването. Давайте, безъ да се страхувате, какво ще остане за васъ. Страхътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна смѣлость. Бѫдете смѣли и свободни по сърдце, по умъ и по воля, но имайте предъ видъ мисъльта. че вършите волята Божия. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, ималъ въ дѫоба си само единъ левъ и се чудилъ, какво да си купи съ него да се нахрани. Освенъ малко хлѣбъ нищо друго не могълъ да си купи съ единъ левъ. Докато размишлявалъ по този въпросъ, единъ просякъ се опѫтилъ точно срещу него, да му иска помощь. Той веднага далъ последния си левъ. Като се отдалечилъ просякътъ, той започналъ да си мисли, колко добре би било, ако разполагаше съ пари, да помага на бедни. Както вървѣлъ изъ пѫтя, единъ неговъ приятель го срещналъ и поканилъ въ дома си на гости, понеже отдавна не го виждалъ. Приятельтъ му го нагостилъ добре.

И тъй, като ученици, отъ васъ се иска да се свържете съ Божията мисъль, съ Божиитѣ чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си отъ тежкитѣ условия, въ които е поставена. Тя е поставена при условия, дето грѣхътъ живѣе. Богъ работи за освобождаване на човѣшката душа, но и човѣкъ трѣбва да работи за сѫщото. Затова се изисква търпение, както сѫ търпѣли и търпятъ всички велики и добри хора. Бѫдете търпеливи и не бързайте да сѫдите хората. Този, когото сѫдите за нѣкаква слабость, има две добродетели, които не виждате. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“

Какъ се познава добриятъ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае отъ попохвалитѣ на хората и минава незабелязано между тѣхъ. Добриятъ човѣкъ не се изкушава, защото, преди да гледа на мѫжа и на жената вънъ отъ себе си, той ги вижда въ себе си, тамъ ги изучава и съ тѣхъ се съветва. Той не търси момата и момъка вънъ отъ себе си, защото ги вижда въ себе си и тамъ ги изучава. Който е изучилъ мѫжа, жената, момата, момъка, детето въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ тѣхъ и вънъ отъ себе си. Той е щедъръ, добъръ къмъ всички хора. И при най-лошитѣ условия да се намѣри, той знае, какъ да постѫпва. Защо? Защото никога не работи самъ. Намѣри ли се въ затруднение, той веднага извиква ума, сърдцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва съ тѣхъ Щомъ дойде до известно решение, всички му се подчиняватъ, и той пристѫпва къмъ действие. Имайте пълна вѣра въ Божественото, което всѣкога е готово да ви каже, какъ да постѫпвате. Слушайте Божественото въ себе си, ако искате да успѣвате въ живота си.

Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣ- чния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

6. Утринно слово огъ Учителя, държано на

18 ноемврий, 1934 г. София, — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1934_11_18 Езикъ на дѫгата
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...