Jump to content

1934_09_30 Послушание


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Послушание.

Сега ще прочета втора глава отъ Битие.

Като четете тази глава, вие се връщате къмъ далечното минало, когато Господъ е създавалъ свѣта и човѣка. Първиятъ човѣкъ е билъ дете, отъ което се е искало само послушание. Богъ е поставилъ човѣка въ рая, дето имало четири рѣки. Тѣзи четири рѣки представятъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Изтокъ представя правдата, северъ —истината, югъ — доброто, а западъ — послушанието. Тия рѣки иматъ смисълъ само при това уподобяване. Ако човѣкъ и до днесъ още страда, това се дължи, именно, на непоспушанието. Заради непослушанието трѣбвало той да напусне рая и да отиде въ свѣта, дето го очаквали страдания и мѫчнотии. Една малка причина е създала голѣми последствия. Наистина, ние виждаме, че малкитѣ причини произвеждатъ голѣми нещастия.

Това, което нѣкога е станало въ рая съ първитѣ човѣци, става и днесъ въ свѣта. Всички хора еѫ били въ рая и сѫ излѣзли оттамъ поради непослушанието си. Като се намѣрятъ предъ страдания и изпитания, хората се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, за да се освободятъ отъ тѣхъ. Много просто! Като слушатъ, хората лесно ще се справятъ съ страданията си. — Защо е необходимо послушанието за човѣка? — За да не му се случи нѣкое нещастие. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато върви по улицитѣ на нѣкой шуменъ, голѣмъ градъ? Той трѣбва да отваря очитѣ и ушитѣ си на четири, да вижда и да чува, отде се задава автомобилъ, трамвай или файтонъ, да не пресѣче пѫтя му, да не пострада по нѣкакъвъ начинъ. Не чува ли добре, човѣкъ може да се натъкне на редъ нещастия. Сѫщото може да се каже и за Божественитѣ пѫтища и закони. Който не познава законитѣ и пѫтищата на Божествения свѣтъ, той ще се натъкне на редъ противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човѣшкитѣ слабости. Мнозина мислятъ, че като се помолятъ сутринь, т. е. като направятъ една кратка молитва, или като направятъ едно малко добро, тѣ сѫ изпълнили задължението си за цѣлъ день. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде въ постояненъ контактъ съ Бога, непрекѫснато да слуша заповѣдитѣ Му и да ги изпълнява. Да бѫде човѣкъ въ постояненъ контактъ съ Бога, това значи, да се ползува отъ Неговата свѣтлина, да вижда, кѫде върви. Дето и да тръгне, по който пѫть и да върви, човѣкъ трѣбва постоянно да бѫде буденъ, бързо да отваря и затваря очитѣ и ушитѣ си, да вижда и да чува, какво става около него. Дали ще бѫде съ отворени или затворени очи и уши, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на три нѣща въ живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да подържа условията за развиване на това, което природата е вложила въ него.

И тъй, непослушанието създава лошитѣ прояви на плътьта: блудодеяние, ревность убийства и т. н. Тѣзи нѣща не могатъ да на- следятъ Царството Божие. А плодоветѣ на Духа сѫ: любовь, радость, миръ, дълготърпение, кротость, въздържание и др. Който е развилъ тия добродетели въ себе си, той се е удостоилъ съ плодоветѣ на Духа. Да разполага човѣкъ съ тия добродетели, това значи, да разбира, какъ да ги проявява за всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, при различни случаи въ живота, любовьта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човѣкъ, кога какъ да проявява своитѣ добродетели. Който е придобилъ това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервенъ. Дали нѣкой му дължи, той не се смущава отъ това. Той никого не сѫди, отъ никого нищо не иска. Той знае, че нѣма напълно изправенъ човѣкъ въ задълженията си. Ако нѣкой е изправенъ въ едно отношение, въ друго отношение може да не е изправенъ. Днесъ хората не изпълняватъ задълженията си, както трѣбва, но въпрѣки това законътъ не ги държи строго. Обаче, ще дойде день, когато законътъ ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Какъвто и плодъ да изяде, той трѣбва да посади семката му въ земята, да и даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, законътъ ще го държи отговоренъ.

Днесъ отъ всички хора се изисква вѫ- трешно, мистично разбиране на живота. Тъй както съвременнитѣ хора разбиратъ религията, тѣ се забавляватъ. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вѫтрешна, мистична страна, която трѣбва да се разбере и проучи. Слушате нѣкой проповѣдникъ да говори на слушателитѣ си нѣщо отъ Стария или Новия Заветъ, но виждате, че той самъ не е разбралъ дълбокия смисълъ на това, което проповѣдва, вследствие на което не може да го приложи. Единъ свещеникъ или проповѣдникъ развива предъ слушателитѣ си стиха отъ Евангелието, изказанъ отъ Христа: „Който има две ризи, да даде една отъ тѣхъ на ближния си“. Свещеникътъ развивалъ този стихъ предъ своитѣ пасоми, а сѫщевременно самъ се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ да има само две ризи, и едната отъ тѣхъ да даде на ближния си.

Единъ недѣленъ день свещеникътъ дър- жалъ беседа на слушателитѣ си върху „даването“. За тази цель той цитиралъ горния стихъ отъ Евангелието, Попадията слушала проповѣдьта на мѫжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нѣщо хубаво. Въ това време на пѫтната врата потропалъ единъ беденъ и окѫсанъ просякъ. Като го видѣла, попадията се съжалила надъ него и си казала: Ще дамъ на този просякъ една отъ ризитѣ на мѫжа си. Той говори днесъ въ църквата, че Христосъ е казалъ да мислимъ за беднитѣ. Дѣдо попъ има две нови ризи, затова ще дамъ едната на просяка. Както намислила, така и направила. Като се върналъ отъ църква, попътъ потърсилъ ризата си, да се преоблѣче. — Попадийо, кѫде е новата ми риза? — Дадохъ я на единъ голъ, беденъ просякъ. Спомнихъ си проповѣдьта, която днесъ говори въ църквата и решихъ да я приложа. — Не си постѫпила добре. Това, което говорихъ, се отнася за другитѣ хора, но не и за насъ. Попската риза не трѣбва да се дава на никого.

Като четатъ Евангелието, мнозина казватъ, че ако човѣкъ иска да изпълнява волята Божия, работитѣ му съвсемъ ще се объркатъ. Не, да изпълнява човѣкъ волята Божия, кокто трѣбва, това значи, да оправи всичкитѣ си работи. Хората не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, защото сърдцата и умоветѣ имъ сѫ препълнени, т. е. обременени отъ теѫеститѣ на живота. Тѣ се намиратъ въ положението на ония деветь души, които яли чорба съ една обща лъжица, отъ общъ сѫдъ. Лъжицата минавала отъ уста въ уста толкова бързо, че като миналъ единъ заекъ край тѣхъ, никой не могълъ да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети съ сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременнитѣ хора. Тѣ не могатъ да се молятъ на Бога, не могатъ да изпълняватъ волята Му, защото устата имъ е пълна, т. е. сърдцата и умоветѣ имъ сѫ обременени. За да изпълняватъ волята Божия, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ бремето на своето сърдце и на своя умъ.— Какъ трѣбва да се моли човѣкъ? Какъ трѣбва да изпълнява волята Божия? — Ако е екскурзиантъ, той трѣбва да тури раницата си настрана и така да влѣзе въ църквата. Ако е войникъ, той трѣбва да остави пушката и сабята си вънъ и тогава да влѣзе въ църквата. Ако е семеенъ, той трѣбва да забрави грижитѣ за семейството си. Ако е ученъ, той трѣбва да освободи главата си отъ всички формули.

Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията къмъ семейството, формулитѣ на учения, това сѫ странични работи, които отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть. Това е неразбиране на живота. Земедѣлецътъ става рано сутринь и, безъ да се помоли, безъ да се измие даже, бърза на нивата часъ по-скоро да я изоре и посѣе. Каква полза отъ бързането, ако, следъ като я изоралъ и посѣлъ на време, завали дъждъ и градъ, който очука житото до основа? Каква полза отъ това бързане, ако Богъ не изпрати дъждъ да полѣе нивата и градината на земедѣлеца? Какво показва това? Това показва, че всѣки трудъ, малъкъ или голѣмъ, е на мѣстото си, когато Богъ го благославя. Не е ли благословенъ, той не е на мѣстото си. Истински трудъ, истинска работа е тази, която е благословена отъ Бога. Следователно, малко работи, но работата ти трѣбва да е благословена. Въ такъвъ случай, малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цѣла лопата огънь или само една клечка кибритъ произвеждатъ еднакви резултати. При Божието благословение и малкиятъ, и голѣмиятъ трудъ даватъ еднакви резултати.

Сега, ще се спра върху мисъльта за работата и почивката. Човѣкъ може да почива само тогава, когато е работилъ. Почивката следва работата. Безъ работа нѣма почивка. И въ Библията се казва, че Богъ си починалъ следъ шестдневната работа. — „И видѣ Богъ, че всичко, което направи, бѣше добро“. Следователно, истинска почивка подразбира добро завършване на работата. Неестествениятъ животъ, обаче, уморява човѣка. Следъ такьвъ животъ, колкото и да иска да си почине, човѣкъ всѣкога ще бѫде уморенъ. Какво представятъ грѣховетѣ и неестествениятъ животъ? — Цигански тръне. Страшно е да ходи човѣкъ босъ по цигански тръне. Опита ли веднъжъ бодилитѣ на тия тръне, човѣкъ непременно ще търси гладкия, чистия пѫть. Но за да може свободно да върви по този пѫть, той трѣбва да се спре, да извади бодилитѣ отъ краката си, да почине малко, докато ранитѣ му заздравѣятъ и тогава да тръгне по чистия пѫть. Сегашнитѣ хора ходятъ повече боси, вследствие на което краката имъ сѫ набити и избодени. Видите ли човѣкъ, на когото краката сѫ наранени и избодени, ще знаете, че той е вървѣлъ босъ. Този човѣкъ постоянно се оплаква отъ трънетѣ, т. е. отъ грѣховетѣ, които е направилъ. Иска ли да бѫде добъръ, праведенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обутъ!

Казано е за Адамъ и Ева, че били голи въ рая. Тѣхната голота ни най-малко не подразбира грѣховность. Тѣ били добри, но поради непослушание къмъ заповѣдьта, дадена имъ отъ Бога, трѣбвало да напуснатъ рая и да отидатъ въ свѣта, дето ги чакали голѣми страдания и нещастия. За да издържатъ на външнитѣ сурови условия, Богъ ги облѣкълъ съ кожени дрехи. Тъй щото, докато първиятъ човѣкъ е живѣлъ въ рая, той билъ външно голъ, а вѫтрешно облѣченъ. Като излѣзълъ отъ рая, той билъ външно облѣченъ, а вѫтрешно голъ. Вѫтрешната голота подразбира грѣховностьта на човѣка. За да бѫде облѣченъ външно и вѫтрешно, човѣкъ тръбва да води чистъ и светъ животъ, да слуша и да изпълнява това, което Духътъ отвѫтре му говори. Като живѣе по този начинъ, той ще завърши успѣшно работата, която е започналъ. Човѣкъ може цѣлъ животъ да е работилъ добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цѣлъ животъ се трудятъ и работятъ, а накрая нѣматъ никакви придобивки. — Защо? — Проявили сѫ нѣкакво непослушание къмъ Духа. Това се случва не само съ майкитѣ, но и съ земедѣлци, учени, музиканти, поети и т. н. Нѣкой човѣкъ живѣлъ цѣли 20 години добъръ, духовенъ животъ, но следъ това се отклонилъ отъ пѫтя си и се чудѣлъ, какво е станало съ него, че изгубилъ всичко. — Много просто. По невнимание той чукналъ нѣкѫде стомната си, водата се излѣла, вследствие на което чувствувалъ голѣма празнота въ живота си. Кой е виновенъ за това? Той самъ.

Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане въ сърдцето на човѣка, а свѣтлитѣ и възвишени мисли въ ума му, той самъ е виновенъ за това. Оттукъ вадимъ следното заключение: никой човѣкъ не може да забогатѣе, докато Божието благословение не е съ него. Дето е Божието благословение, тамъ има придобивки. Дето Божието благословение остѫтствува, тамъ никакви придобивки не се очакватъ. Това е правилното разбиране. Съвременнитѣ хора се мѫ- чатъ, трудятъ и работятъ, но въ края на краищата завършватъ съ разочорования. — Защо? — Защото сѫ работили безъ благословението на Бога. Законъ е: Дето Божието благословение отсѫтствува, тамъ разочарованието при- сѫтствува. За да дойде Божието благословение върху човѣка, той непременно трѣбва да бѫде послушенъ. На кого? На Божественото въ себе си, на Божия Духъ.

Божието благословение е онзи великъ печатъ, който се поставя върху всѣка човѣшка придобивка. Само тази придобивка има обръщние въ живота. Сѫщото можемъ да кажемь и за монетитѣ. Само онази монета има обръщение, върху която е поставенъ образътъ на владетеля на държавата, отъ която тя излиза. Всички монети, които иматъ обръщение, носятъ образа на своя владетель, който имъ дава съответна цена. Съ каква монета трѣбва да търгува човѣкъ? — Съ доброто. Щомъ работи съ монетата на доброто, човѣкъ непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставенъ образа на доброто. Нѣма ли образа на доброто върху кея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползува човѣкъ отъ фалшивитѣ монети?

И тъй, четиритѣ рѣки въ рая, за които се говори въ Битието, представятъ четиритѣ добродетели, които всѣки човѣкъ трѣбва да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде: справедливъ, истинолюбивъ, добъръ и любещъ. Значи, човѣкъ трѣбва да има въ себе си правдата, истината, добродетельта и любовьта. Вънъ отъ тия добродетели, човѣкъ нищо не може да постигне. Причината за неуспѣха на хората се дължи на факта, че погледътъ имъ е обърнатъ къмъ западъ. Тѣ наблюдаватъ залѣза на слънцето, а спятъ, когато слънцето изгрѣва. Западътъ представя материалния животъ, за който всички хора сѫ будни. Добре е човѣкъ да наблюдава залѣза на слънцето, но той трѣбва да наблюдава и изгрѣването му. Богъ изисква отъ всички хора да бѫдатъ справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човѣка — Защо? — Защото той изисква сѫщото и отъ другитѣ хора. Следователно, както човѣкъ изисква отъ хората да бѫдагъ добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение къмъ него, така и той трѣбва да бѫде къмъ тѣхъ. Ако хората живѣятъ по този начинъ, между тѣхъ ще се създаде здрава, вѫтрешна връзка — връзката на любовьта. Само любовьта е въ сила да свърже всички хора въ едно цѣло, да се почувствуватъ братя. Нищо не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ непослушанието. То влѣзе между първитѣ човѣци въ Рая, скѫса връзката имъ съ Бога и ги отдалечи отъ Него. Отъ това време до днесъ, хората носятъ последствията на това непослушание, което върви като сѣнка въ тѣхния животъ.

Първото нѣщо, което се иска отъ всички хора, е да обърнатъ страницата на своя животъ на която е написанъ законътъ на непослушанието, и да минатъ къмъ нова страница — къмъ послушанието, Досега хората сѫ вървѣли по нѣкакъвъ законъ на послушание^ но тѣ сѫ слушали змията. Тѣ се слушали помежду си, но не сѫ слушали Божия гласъ. Тѣзи, на които сѫ се подчинявали, на които сѫ слушали гласа, сѫ ги довели до страдания и нещастия. Сега трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога, Него да слушатъ. Непослушанието къмъ Бога, къмъ доброто, подразбира послушание къмъ злото. Обърнете сега стария листъ, т. е. послушанието къмъ злото и приложете съдържанието на новия листъ —послушание къмъ доброто, послушание къмъ Бога. За да изкара първитѣ хора отъ закона на послушанието, змията имъ даде голѣми обещания, но отъ нейнитѣ обещания нищо не се изпълни.

Сега и азъ ви казвамъ: Обърнете нова страница отъ книгата на вашия животъ, на която е написано „послушание къмъ Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване отъ страданията. Какво повече можете да очаквате отъ това? Само онзи може да избѣгне страданията, който върви въ живота си съ отворени очи и съ будно съзнание. Като не разбиратъ закона на послушанието, хората се натъкватъ на редъ мъчнотии и страдания и се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Да бѫде човѣкъ добъръ, справедливъ, любещъ и истинолюбивъ, това значи, да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човѣкъ волята Божия, това е смисълътъ на живота. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Да бѫде човѣкъ послушенъ къмъ Бога, това е най-великиятъ му дългъ на земята. Това значи, да изпълни той волята Божия.

Следователно, който прилага закона на послушанието въ живота си, той е първокласенъ пѣвецъ, музикантъ, художникъ и ученъ. Докато дойде до този законъ, човѣкъ ще мине презъ редъ мѫчнотии и страдания, които ще го направятъ силенъ, великъ. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Тѣ говорятъ за безстрашие, а на всѣка стѫпка се страхуватъ.

Единъ заекъ се препасалъ съ два револвера и свободно тръгналъ въ гората, като си казалъ: Сега вече отъ нищо не се страхувамъ. Случайно единъ храстъ го засегналъ по корема. Той хвърлилъ револверитѣ настрана и хукналъ да бѣга. Като видѣлъ, че никаква опасность не сѫществува, той се върналъ да вземе револверитѣ, съ които отново се препасалъ и си казалъ: Отъ нищо вече не се страхувамъ. Обаче, презъ цѣлия день заекътъ все хвърлялъ револверитѣ настрана, и отново се препасвалъ съ тѣхъ.

Казвамъ: Препашете ли се веднъжъ съ револверитѣ, повече не ги хвърляйте. Револверитѣ представятъ доброто, съ което човѣкъ трѣбва да се препаше. Препаше ли се веднъжъ съ доброто, той никога не трѣбва да го отхвърля отъ себе си. Речете ли, че не трѣбва да бѫдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далечъ отъ себе си револверитѣ, съ които сте били препасани. Дръжте всѣкога револверитѣ си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бѫ- дете смѣли, не се страхувайте отъ злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвамъ ви да не се качвате на най-високитѣ върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на низки върхове и постепенно вървете къмъ по-високи, докато стигнете най-високитѣ. Качвате ли се изведнъжъ на най-високи върхове, вие ще пострадате. Тамъ има голѣми бури и вѣтрове, на които не можете да издържите.

Като става въпросъ за послушание, хората се запитватъ, какъ трѣбва да изпълняватъ този законъ. Като ги биятъ известно време, тѣ сами ще се научатъ, какъ да бѫдатъ послушни. Въ това отношение, тѣ се намиратъ въ положението на онѣзи бедни хора, които отивали при единъ турски бей да се нахранятъ. Беятъ билъ добъръ, щедъръ и гостоприеменъ човѣкъ, но всѣки, който вли- залъ въ дома му да се нахрани, на излизане бивалъ битъ, по заповѣдь на бея. Тѣ се чудѣли, защо този толкова добъръ човѣкъ, който ги нахранвалъ тъй богато, трѣбвало да ги бие. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, прекаралъ три деня безъ парче хлѣбъ въ устата. Като чувалъ за този добъръ бей, че угощавалъ всички бедни хора, той си казалъ: И азъ ще отида при него, да се нахраня отъ неговата трапеза. — Ама ще бѫдешъ битъ! — казали му другитѣ. — Готовъ съмь на всичко, само да се нахраня. Както намислилъ, така направилъ. Влѣзълъ той въ дома на бея, поклонилъ се учтиво и чакалъ търпеливо да му дадатъ хлѣбъ. Беятъ веднага се разпоредилъ да го нахранятъ добре. Бедниятъ човѣкъ ялъ, благодарилъ и славилъ Бога. Като се нахранилъ добре, беятъ му далъ различни подаръци, пари и го изпратилъ съ бла- гословение. Бедниятъ се обръщалъ на една, на друга страна, като че очаквалъ нѣщо. — Искашъ ли още нѣщо? — запиталъ го беятъ. — Чакамъ да ме биятъ слугитѣ. Казаха ми, че тукъ обичаятъ билъ такъвъ, че всѣки, който се нахранвалъ, трѣб- вало да бѫде битъ. Беятъ му казалъ: Това се отнася само за ония, които, като получаватъ Божието благословение, не благодарятъ и не славятъ Бога, но спиратъ благословението. Като имъ се сипва ядене, ненахранили се още, тѣ казватъ: Стига, стига толкова! По този начинъ тѣ прекѫсваха течението на благословението. Единственъ ти постѫпи по другъ начинъ, заради което получи подаръци и пари, безъ да те биятъ.

И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиитѣ кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радоститѣ. Който затваря Божиитѣ кранове, той непременно ще бѫде битъ. За да не бѫде битъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да благодари и да казва: Богъ да благослови. Въ която кѫща и да влѣзете днесъ, все затворени кранове ще намѣрите. Ако искате да се ползувате отъ водата на тѣзи кранове, трѣбва да плащате. Човѣшкитѣ работи сѫ затворени съ ключове, а Божиитѣ — безъ ключове.

Следователно, най-добриятъ и най-лесниятъ животъ е този, въ който се прилага законътъ на послушанието. Когато хората се оплакватъ отъ живота си, това подразбира животъ безъ послушание къмъ Бога, който създава нещастия и мѫчнотии. Мѫченъ е животътъ, когато е неестественъ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да изправи живота си. Геройство е, когато човѣкъ грѣши, но по-голѣмо геройство е, когато изправя погрѣшкитѣ си. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е, че тѣ не мислятъ право. Правото мислене не се нуждае отъ много аргументи, отъ много доказателства. Колкото една мисъль е по близо до човѣшкия умъ, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъль е онази, която е опитана и провѣрена.

 Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ, какъ трѣбва да живѣе. Учительтъ му далъ различни методи, по които трѣбва да живѣе, и завършилъ съ заповѣдьта: „Любовь къмъ Бога и къмъ ближния си“. Като чулъ тази заповѣдь, ученикътъ казалъ на Учителя си: Стига толкова! Следъ тази заповѣдь азъ трѣбва да отида въ свѣта, да я приложа, да видя, какво мога да направя. Следъ две години, ученикътъ отново се върналъ при Учителя си и му казаль, какъ приложилъ великата Божия заповѣдь въ живота си и какво научилъ.

Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите, какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие нѣма да придобиете никаква самоувѣреность. Не е ли самоувѣренъ, човѣкъ нѣма да знае нищо за себе си, за своитѣ възможности. Работи ли човѣкъ, всичко е постижимо. Той трѣбва да върви въ своя пѫть, да приеме всичко онова, което е опредѣлено за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да върви въ своя пѫть и да не препятствува на никого да приема свѣтлината направо отъ слънцето. Оставете свѣтлината свободно да влиза въ очитѣ на всѣки човѣкъ. Това значи свобода. Това значи послушание къмъ Бога.

Проявената Любовь на Духа, проявената Мѫдрость на Духа, проявената Истина на Духа носятъ пълния животъ на Бога, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага въ живота.

*

Утринно слово отъ Учителя, държано

30 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...