Jump to content

1934_09_23 Учение и работа


Ани

Recommended Posts

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935).
Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на
Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Учение и работа.

Като изучаваме живота, ние виждаме две забележителни нѣща: еднитѣ сѫ обикновени, а другитѣ — извънредни. Въ обикновените нѣща всички хора си приличатъ. Въ тия нѣща сѫществува голѣмо еднообразие. Запримѣръ, хората ядатъ, пиятъ, дишатъ, говорятъ, почиватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Пькъ и като умиратъ, пакъ виждаме нѣкакво еднообразие. Умрѣлитѣ хора си приличатъ. Тѣ сѫ кротки, на никого лоша, обидна дума не казватъ. Обаче, има нѣщо неприятно въ умрѣлитѣ хора — тѣ миришатъ. Тѣлата имъ се разлагатъ и започватъ да миришатъ лошо. Човѣкъ умира поради прекѫсване на връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Когато животътъ на човѣка не е въ съгласие съ Божествения, виждаме, че смъртьта неизбѣжно го следва. Отнемете ли достѫпа на въздуха до човѣка, той непременно ще умре. Държите ли го дълго време безъ вода и безъ хлѣбъ, той непременно ще умре. Следователно, човѣкъ умира, когато се прекѫсва връзката му съ живота. Що се отнася до извънреднитѣ работи, тамъ сѫществува голѣмо разнообразие. Затова казваме, че обикновенитѣ работи сѫ човѣшки, а извънреднитѣ — Божествени.

Често хората скърбятъ, страдатъ, сму- щаватъ се вѫтрешно, безъ да знаятъ дълбоката причина за това. Щомъ нѣма видима,, външна причина за скръбьта имъ, тогава причината е вѫтрешна и се дължи на факта, че между Бога и човѣшкитѣ души има нѣкакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмѣна.— Какво трѣбва да направимъ, за да възстановимъ връзката си съ Първата Причина? — Махнете препятствието отъ пѫтя си. — Можемъ ли ние сами да го махнемъ? — Както сами сте го турили, така и сами можете да го махнете. Ако другъ нѣкой бѣше поставилъ препятствието на пѫтя ви, мѫчно бихте могли да го махнете. Като поставя известно препятствие на пѫтя си човѣкъ не подозира, какви последствия могатъ да се родятъ. Щомъ лошитѣ последствия почнатъ да се явяватъ едно следъ друго, човѣкъ скърби, страда, но нито знае, кой е виновникъ за страданието му, нито кѫде се крие причината за тия страдания. Откакъ свѣтътъ сѫществува, човѣкъ все е страдалъ: и до днесъ още той страда, но все пакъ се замисля върху дѣлата си. За да избѣгнатъ страданията, хората мислятъ, какво говорятъ, какъ постѫпватъ и т. н. Днесъ тѣ сѫ по-умни, отколкото сѫ били въ миналото. Единъ день, когато поумнѣятъ още повече, тѣ нѣма да страдатъ. Ако и тогава страдатъ, поне ще разбиратъ смисъла на страданията, ще знаятъ причината и ще ги използуватъ разумно. Много отъ страданията на хората не сѫ предвидени въ Божествения планъ. Тѣ сами си ги причиняватъ. Тѣзи страдания, именно, могатъ да се избѣгнагъ. Запримѣръ, нѣкой се влюбва въ паритѣ си и трепери за тѣхъ, като за нѣщо свещено, безъ което не може да живѣе. Откраднатъ ли паритѣ му, той сграда, мѫчи се дохожда до отчаяние. Да се влюби човѣкъ въ златото, това представя особенъ родъ престѫпление. Златото нито се яде, нито се посажда. И то има своя цена, но тя е повече външна, отколкото вѫтрешна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешната цена, вѫтрешната стойность на златото. Иначе, гледа ли на него само като на материално богатство, което може да го ползува на физическия свѣтъ, човѣкъ неизбѣжно ще се спъне. На физическия свѣтъ човѣкъ може да се ползува отъ златото, но влѣзе ли съ него въ духовния свѣтъ, цената му съвършено пада. Тамъ искатъ отъ човѣка вѫтрешно злато. Тогава защо е това богатство, което може да ви причини редъ страдания и спънки? Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Бѫдете богати, стремете се къмъ богатство, но къмъ истинското богатство, което нито ръжда разяжда, нито молець го напада. Днесъ хората си служатъ повече съ книжни пари, които единъ день могатъ да се обезценять, Ако сте богати, бѫдете богати въ звонкови пари, съ чисто злато.

Каква е стойностьта на книжнитѣ пари? Преди войната още, единъ българинъ внесълъ въ българската народна банка една сума отъ 600,000 германски марки. По това време германската марка имала цена. Той си мислилъ, че билъ осигуренъ вече за цѣлъ животъ. Какво станало впоследствие? Следъ Всеобщата война германската марка спадна толкова много, че сумата 600,000 лв. се равняваше на по малко отъ десеть стотинки български пари. Този господинъ получилъ писмо отъ банката, да се яви и получи вложената отъ него сума, защото нѣмало смисълъ за такава малка сума да държатъ отдѣлна партида въ книжата си. Като се явилъ да получи вложената сума, той трѣбвало да внесе още нѣкаква сума, за ца допълни стойностьта на десеттѣ български стотинки. Какво може да направи днесъ човѣкъ съ десеть стотинки? Докато мисли, че се е осигурилъ, човѣкъ често се изненадва отъ живота и вижда че това, на което разчиталъ, се е обезценило. По това време единъ обѣдъ въ Германия е струвалъ милиарди германски марки. Най-после германцитѣ видѣха, че съ цената на своята марка не могатъ да постигнатъ нищо и започнаха постепенно да подигатъ стойностьта й.

Съвременнитѣ хора се намиратъ почти при сѫщото илюзорно положение въ живота си, въ каквото държавитѣ —въ финансово отношение. Днесъ тѣ разчитатъ на паритѣ, на здравето си, на знанието си, на силата си, но единъ день ще видятъ, че всичко това се е обезценило —не струва даже и десеть стотинки. Лѣгатъ здрави и читави, но сутриньта ставатъ болни; лѣгатъ богати, силни, на сутриньта ставатъ сиромаси, слаби. — Защо? — Тѣхната монета е спаднала. На какво се дължатъ тия нѣща?—Вързали сѫ ги материално. Приятелитѣ имъ съ които сѫ яли и пили въ миналото, днесъ идатъ съ своитѣ полици, искатъ да имъ се плати. Докато не имъ се плати, или докато не обещаятъ, че ще имъ платятъ, тѣ нѣма да ги пуснатъ. Христосъ лесно се справяше съ тия сѫщества. Той лесно ги пѫдѣше навънъ. Отъ духовно гледище, всички болести, спънки и мѫчнотии въ човѣшкия животь се дължатъ на низши, ненапреднали сѫщества, които влизатъ въ човѣка и го вързватъ по различни начини. Така тѣ му създаватъ редъ препятствия, отъ които мѫчно може да се освободи. Това подържатъ и съ- временнитѣ учени. Тѣ казватъ, че болеститѣ се дължатъ на различни микроскопически низши сѫщества— микроби, които влизатъ въ човѣшкия организъмъ и го разрушаватъ.

Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на онзи коларь, който билъ изи- гранъ отъ единъ младъ, 19 годишенъ момъкъ. Коларьтъ отивалъ въ града. По пѫтя го на- стигналъ младиятъ момъкъ и го помолилъ да се качи на колата му, защото ималъ нѣкаква бърза работа въ града. Коларьтъ се съгласилъ, и момъкътъ се качилъ на колата. По едно време коларьтъ спрѣлъ конетѣ, слѣзълъ отъ колата и казалъ на момъка: Дръжъ гема на конетѣ! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа. Момъкьтъ взелъ гема въ рѫцетѣ си, ударилъ конетѣ съ камшика и започналъ силно да препуска. Като свършилъ работата си, коларьтъ видѣлъ, че колега му не била на мѣстото си и останалъ изненаданъ: предъ ханчето нѣмало нито кола а, нито момъка. Нѣколко часа наредъ трѣбвало коларьтъ да бѣга, за да стигне колата си. Какво показва този примѣръ? Младиятъ, но лошъ момъкъ, представя лошитѣ мисли, чувства и желания въ човѣка. Не давайте гема на вашия конь, т. е. на вашия умъ, въ рѫцетѣ на лошитѣ мисли и чувства, защото въ момента, когато вие се отбиете отъ пѫтя си, тѣ ще ударятъ коня ви и ще избѣгатъ. И следъ това, дни, месеци, а по нѣкога и години наредъ трѣбва да тичате следъ колата си, да освободите ума си отъ рѫцетѣ на младитѣ злосторници. Като се намѣрите предъ мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате отъ живота си, намирате, че е тежъкъ, лошъ. За да бѫде животътъ ви добьръ, вие трѣбва да бѫдете умни. Умниятъ човекъ всѣкога изпълнява волята Божия, вследствие на което разбира, кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое отрицателно. За умния човѣкъ животътъ и на земята, и на небето е добъръ.

Въ първата глава на Битието е писано за създаването на свѣта. Много трѣбва да учи човѣкъ, за да разбере вѫтрешния смисълъ на тази глава. Разбере ли Битието, човѣкъ ще дойде до онази абсолютна вѣра, съ помощьта на която може да съгради своя животъ, т. е. да го преустрои. Стариятъ животъ е отживѣлъ вече времето си. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя преминаватъ. Азъ ще създамъ ново небе и нова земя“. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да живѣе въ новата земя и въ новото небе. Какво представятъ старото небе и старата земя? Тѣ могатъ да се уподобятъ на стари, овехтѣли дрехи, закърпени сь безброй кръпки, но повече не могатъ да се кърпятъ — не издържатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ старитѣ си дрехи? Той трѣбва да ги хвърли, да си купи нови дрехи и да се облѣче съ тѣхъ. Нови, свѣтли дни пристигатъ. Тѣ изискватъ нови, чисти дрехи, нова, свѣтла пре- мѣна. Новитѣ дрехи представятъ новото небе и новата земя, които сега се градятъ. Изгорете старитѣ дрехи и съ нови се облѣчете. Нито своитѣ стари дрехи носете, нито чужди стари дрехи обличайте. Старитѣ дрехи, както и дрехитѣ на болни хора, туряйте въ огъня. А ако искате шивачъ да ви шие дрехи, той трѣбва да бѫде добъръ, здравъ човѣкъ. Ако купувате хлѣбъ, търсете добъръ, здравъ фурнаджия. Каквато работа и да вършатъ, болнитѣ хора предаватъ своитѣ болезнени състояния на всѣки, който се докосне до това, което тѣ сѫ направили.

Следователно, съ каквато работа и да се заеме, човѣкъ трѣбва да я върши съ любовь, съ вѣра, съ вѫтрешно разположение. Безъ вѣра и безъ любовь нищо не се постига. Домъ, общество, държава, съградени безъ вѣра и безъ любовь, не устояватъ. Живѣе ли безъ вѣра и безъ любовь, човѣкъ всѣкога ще страда: ще става и ще лѣга, ще яде и ще пие, но работитѣ му ще бѫдатъ неуспѣшни. Искашъ ли да разрешишъ въпроси тѣ си правилно, внеси любовьта въ душата си. Живѣешъ ли въ безлюбие, отъ день на день ще се проваляшъ.

Какво представя безлюбието и какво — любовьта? Градина, посадена съ доброкачествени плодни дървета, съ богата, добре разработена почва, но поставена на безводно мѣсто, представя човѣкъ, въ сърдцето и въ душата на когото нѣма любовь. Този човѣкъ живѣе въ безлюбие. Пуснете ли вода въ сѫщата градина, въ скоро време тя се превръща въ рай: цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си, плодове зрѣятъ, и птички весело пѣятъ. Това е човѣкъ, въ душата на когото любовьта царува. Водата е любовьта, която всичко полива, а сушата е безлюбието. Вѣрата пъкъ представя пѫть, каналъ, по който водата тече. Затова е казано, че съ вѣра всичко се постига. Дето е вѣрата, тамъ идатъ благата. Вѣрата усилва ума. Човѣкъ може да изучава само онова, въ което вѣрва. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ не вѣрва, нито може да го изучава, нито може да го направи. Всичко, което човѣкъ е постигналъ въ живота си, се дължи на неговата вѣра. Всички изобретения на великитѣ, на ученитѣ хора се дължатъ на тѣхната вѣра. Който вѣрва, той ще бѫде здравъ; който не вѣрва, той не може да се лѣкува, вследствие на което и болестьта му ще го следва. Не може да има вѣра онзи, който нѣма връзка съ Бога. Вѣрата е връзка между Бога и човѣшката душа. Както чрезъ очитѣ човѣкъ възприема свѣтлината, чрезъ ушитѣ — звука, чрезъ устата—храната, така и чрезъ вѣрата той свързва душата си съ Бога. Изгуби ли вѣрата си, той прекъсва връзката си съ Бога. Щомъ тази връзка се прекѫсне, човѣкъ е изложенъ на неуспѣхи, на мѫчнотии и на страдания.

И тъй, вѣрата е потрѣбна на човѣка, за да се справя съ всички противоречия и да превъзмогва страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си. Имашъ ли вѣра, скръбьта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. Съ вѣра човѣкъ всичко може да постигне. Вѣрата е пѫть на любовьта. Съ други думи казано: Любовьта иде по пѫтя на вѣрата. Наистина, когато нѣкой добъръ приятель дойде въ дома ви, вие трѣбва да му направите пѫть. Когато нѣкой царь посети една държава, всички нейни поданици му указватъ добъръ приемъ. Следователно, иска ли човѣкъ да дойде любовьта въ него, той първо трѣбва да има вѣра, т. е. да приготви пѫтя, по който любовьта ще дойде. Щомъ любовьта дойде, съ нея заедно идатъ и благата. Животъ безъ блага е като земя безъ вода. Иска ли човѣкъ да придобие любовьта, той трѣбва да има силна вѣра. Силна вѣра, силни желания правятъ човѣкъ силенъ. Да бѫде човѣкъ силенъ, това не значи, да се налага на другитѣ. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да заповѣдва на себе си, да се справя съ своитѣ вѫтрешни противоречия и да върви напредъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който организира своитѣ енергии и ги отправя въ посока, която всѣкога го подига и помага за растенето му. — Ама ние сме слаби хора.—Отъ васъ зависи да бѫдете силни, да изработите въ себе си онзи пѫть, по който любовьта ще дойде. Дълъгъ е този пѫть, но приятенъ. Като живѣе 120 години на земята, човѣкъ самъ ще види, какъвъ пѫть си е изработилъ, презъ кѫде е миналъ и какви усилия е правилъ. Малцина сѫ изминали този пѫть. Тъй както хората нѣкога сѫ вървѣли и вървятъ, тѣ сѫ били изложени на голѣми падания и ставания, на голѣми клатушкания.—Защо?— Вечерь сѫ пѫтували. Човѣкъ трѣбва да пѫтува презъ деня, когато слънцето грѣе, да види, колко красивъ е пѫтьтъ, който човѣшката душа минава.

Като четете първата глава на Битието, въ която се говори за създаването на свѣта, тамъ можете да видите пѫтя, презъ който човѣшката душа трѣбва да мине. Този пѫть е пѫть на зазоряване, защото човѣкъ минава отъ тъмнина въ свѣтлина, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е тъмнина, нощь, а животътъ —свѣтлина, день. Човѣкъ трѣбва да излѣзе вече отъ тъмнината, отъ нощьта на живота, дето никой не може да работи. Нощьта не е плодоносна, а смъртьта не носи никакво щастие.

Сега, за да успѣвате въ живота си, вие трѣбва да се спирате само върху ония нѣща, които сѫ потрѣбни. Непотрѣбнитѣ туряйте настрана. Отъ какво се нуждае гладниятъ? - Отъ хлѣбъ. Като му дадатъ хлѣбъ, той първо го поглежда, да не е мухлясалъ. Щомъ се убеди, че хлѣбътъ е прѣсенъ, той веднага започва да яде. Речете ли да му държите лекция за произхода на житото, за неговото растене, отглеждане, смилане на мелницата, гладниятъ ще каже: Моля ви се, дайте ми парче хлѣбъ, защото съмъ гладенъ. Щомъ се  нахрани, той ще каже. Сега вече можете да ми говорите за произхода и развитието на житото. Не е гладенъ онзи, който се интересува отъ въпроса за растенето на житото, за смилането му вь брашно, за начина, по който се мѣси хлѣбъ и т. н. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ искатъ да знаятъ, като умратъ, кѫде ще отидатъ, какъ ще ги посрещнатъ и т. н. Отъ васъ зависи, кѫде ще отидете следъ смъртьта си, какъ ще ви посрещнатъ и т. н. За васъ е важно да учите. Ако учите, ще отидете на добро мѣсто и добре ще ви посрещнатъ. Не учите ли, нищо добро не ви чака, нито на земята, нито на небето. Ако работите, навсѣкѫде ще ви приематъ добре, Ако имате вѣра, каквото желаете, ще постигнете.

Събрали се нѣколцина вѣрващи —като- ликъ, евангелистъ, православенъ, мохамеда- нинъ, будистъ, евреинъ и започнали да спорятъ помежду си, кой има най-право вѣрую и кой ще заеме първо мѣсто около престола на Бога. Случило се, че пръвъ умрѣлъ католикътъ. Той веднага се запѫтилъ къмъ райската врата и похлопалъ. —Кой тамъ? —Азъ  съмъ, еди-кой си католикъ, ида да заема първото мѣсто, което ми е опредѣлено, заради правотата на моето вѣрую. —Тукъ нѣма никакви католици, нито пъкъ е опредѣлено първo мѣсто за нѣкакъвъ католикъ. Слѣзте на земята, тамъ сѫщеструватъ дѣления споредъ вѣрата на хората. Тукъ никакви дѣления не сѫществуватъ. Тукъ има само Синове Божии, които обичатъ Бога и Го признаватъ за свой Баща. Имената и службитѣ, които хората носятъ на земята, ни най-малко не опредѣлятъ тѣхнитѣ мѣста на небето. Следъ католика се изредили и останалитѣ вѣрващи, които спорили на земята върху въпроса, кой ще заеме първото мѣсто на небето, но всички получили единъ и сѫщъ отговоръ.

Следователно, докато човѣкъ мисли, че като християнинъ, будистъ или мохамеданинъ, ще влѣзе направо въ небето и ще заеме първо мѣсто, той е на кривъ пѫть. Има ли такава мисъль въ главата си, веднага ще го върнатъ назадъ, ще му кажатъ, че има още много да учи. Ако не знае да пѣе, както трѣбва, пакъ ще го върнатъ на земята. Не правятъ ли сѫщото и въ училищата на земята? Ако ученикътъ не е свършилъ четиритѣ от- дѣления, не го приематъ въ прогимназия. Ако не е свършилъ прогимназия, не го приематъ въ гимназия. И най-после, ако не е свършилъ гимназия, не го приематъ въ университетъ. Ако за ученика на земята е мѫчно да минава отъ по-долно училище въ по-горно, колко по-мѫчно е за човѣка да мине отъ земята направо въ небето. Колкото е възможно болна мома, на смъртно легло, да се ожени и да създаде домь, толкова е мѫчно човѣкъ да влѣзе въ небето, между свѣтлитѣ и възвишени същества. Само здравата мома може да се ожени и да създаде домъ. Само умниятъ, работливиятъ човѣкъ може да стане виденъ, да се прочуе въ свѣта. За да дойдете до това положение, вие трѣбва непрекъснато да учите. Започнете като малкитѣ деца, отъ азбуката, и непрекъснато се упражнявайте. Започнете отъ буквата „а“, като начало на новия, на най малкия животъ. Като научите буквата „а“, ще отидете къмъ втората буква—„б“, съ която Богъ е започналъ създаването на свѣта. Безъ азбука човѣкъ не може нито да пише, нито да чете. Щомъ не може да пише и да чете, човѣкъ се лишава отъ възможностьта да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ и добри същества. Всѣка дума въ езика е отдѣлна буква въ азбуката. Чрезъ думитѣ човѣкъ изказва своитѣ мисли и чувства и по този начинъ влиза въ връзка и разбирателство съ окръжаващитѣ. Всѣка мисъль, всѣко чувство указватъ известно влияние, както върху самия човѣкъ, така и върху ближнитѣ му. Ако пипнете пулса на добрия и на лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ. Пулсътъ на добрия човѣкъ бие по единъ начинъ, а на лошия — по другъ начинъ. Изобщо, добриятъ и лошиятъ човѣкъ се различаватъ по много нѣща: по температурата на тѣлото си, по миризмата си и т. н. Отъ добрия човѣкъ се разнася такава ми- ризма, каквато най-ароматичнитѣ цвѣтя отдѣ- лятъ отъ себе си.

И тъй, за да постигне желанията си, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Приложете вѣрата въ живота си, да видите, какви резултати ще имате.— Не може ли да се живѣе безъ веpa?—Да живѣете безъ вѣра, това значи, да стe лишени отъ свѣтлина. Колкото и да е богатъ единъ замъкъ, вие не можете да се ползувате отъ него, докато кепенцитѣ на прозорцитѣ му сѫ затворени. Отворятъ ли се кепенцитѣ на този замькъ, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му. Голѣми богатства се криятъ въ човѣшкия умь и въ човѣшкото сърдце, но човѣкъ може да ги види само чрезъ вѣрата. Днесъ при голѣмитѣ богатства, които Богъ е  вложилъ въ човѣка, последниятъ ходи като просякъ тукъ-тамъ, да иска нѣщо. Човѣкъ има целъ чувалъ брашно въ дома си, но като не знае, какъ да го замѣси, той ходи отъ кѫща на кѫща, да му дадатъ парче хлѣбъ. Вземи вода, малко квасъ, разбъркай ги, тури брашното вѫтре, замѣси всичко и ще направишъ хлѣбъ. Съвременнитѣ хора сами могатъ да си правятъ хлѣбъ, баници, различни сложни ястия, но вѣрата си не могатъ да приложатъ. Споредъ мене, нѣма по-лесно нѣщо отъ това да приложи човѣкъ вѣрата си.

Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи човѣкъ да вѣрва.

Като виждалъ страданията на xopaтa, единъ английски лордъ си задалъ за цель да направи опитъ, да види, коя е причината застраданията имъ. Опитътъ му се състоялъ въ следното: той далъ едно обявление въ вестника, че прощава дълговетѣ на всички свои длъжници, които възлизали на 590 души. Същевременно той опредѣлилъ деня и часа, когато иска да се срещне съ тѣхъ въ дома си. Като прочели обявлението по вестницитѣ, длъжницитѣ на лорда си казали: Нашиятъ кредиторъ е намислилъ да ни устрои нѣкаква примка. Като ни събере въ дома си, той ще ни застави по нѣкакъвъ начинъ да се из- дължимъ. Въ опредѣления день, тѣ се събрали предъ къщата на своя кредиторъ и започнали да разискватъ върху въпроса, защо ги вика кредиторътъ имъ и трѣбва ли да влѣзатъ при него. Обаче, единъ отъ длъжницитѣ на лорда, беденъ, окъсанъ човѣкъ, дошълъ до неговата къща и не се спрѣлъ да разисква заедно съ другитѣ, защо го викатъ, трѣбва ли да влѣзе вътре, или не но направо влѣзълъ въ дома на лорда и похлопалъ на вратата.—Какво обичате? — Дойдохъ при васъ като вашъ длъжникъ. — Къде съ другитѣ?—Вънъ. Значи, отъ 500 души само единъ е повѣрвалъ, че лордътъ е готовъ да прости дълговетѣ имъ.

Днесъ всички хора, като длъжницитѣ на лорда, стоятъ предъ вратата на Бога и фи- лософствуватъ върху въпроса, защо Богъ ги е повикалъ при себе си и трѣбва ли да влѣзатъ при Него, или не трѣбва. — Дойдете ли до вратата на Бога, всѣкаква философия трѣбва да остане настрана. Влѣзте при Бога съ всичката си вѣра къмъ Него. Щомъ влѣзе при Бога, човѣкъ ще се освободи отъ товара, който отъ вѣкове носи на себе си. Освободи ли се отъ своя товаръ, животътъ му ще се осмисли.

Сега, ще се върна къмъ примѣра за лорда и бедния му длъжникъ Като влѣзълъ при лорда, длъжникътъ се поклонилъ учтиво и чакалъ, какво ще му кажатъ. Лордътъ му казалъ, че прощава всичкитѣ му задължения, като същевременно му дава възнаграждение още толкова, колкото е дългътъ му. Иди сега у дома си и живѣй спокойно, споредъ Божиитѣ закони. Останалитѣ длъжници, като разбрали, какъ лордътъ постъпилъ съ бедния и окъсанъ длъжникъ, съжалявали за своето недовѣрие къмъ лорда, но било вече късно.

Днесъ всички хора стоятъ предъ прага на Божието Царство и се колебаятъ, да влѣзатъ, или не. Дяволътъ, обаче, ги съветва да не влизатъ. Той имъ казва: Млади сте още, не е време да влизате тамъ. Вие трѣбва да си поживѣете, да се порадвате на свободата си. От тукъ излиза твърдението на хората, че младиятъ трѣбва да си поживѣе, а стариятъ —да си почива.—Кой ще работи тогава? Не, и млади, и възрастни, и стари —всички трѣбва да работять. Досега хората само сѫ се мѫчили и трудили. Тѣ още не сѫ работили. Нѣма по-приятно нѣщо въ живота отъ работата. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да придобива вѣра, възрастниятъ —да работи, а стариятъ —да учи. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото сѫ разбъркали мѣстата на всички нѣща. Дали сте млади, възрастни или стари, щомъ мине презъ ума ви нѣкаква Божествена мисъль, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плодъ. А всѣки плодъ узрѣва, само когато се постави на мѣстото си.

И тъй, младитѣ да вѣрватъ, възрастнитѣ да работятъ, а старитѣ да учатъ. Като живѣятъ по този начинъ, хората ще напредватъ, ще се разбиратъ помежду си и ще се обичатъ. Само при това положение, човѣкъ ще може да разбере, че има единъ Господъ въ свѣта, единъ Спаситель — любовьта и единъ Учитель —мѫдростьта.

Новото учение изисква отъ всички да придобиете вѣра и да следвате пѫтя на любовьта безъ никакво колебание, безъ никакво съмнение.

*

1. Утринно слово отъ Учителя, държано

на 23 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...